СТО – система от правила за регулиране на световната търговия

Заключителният документ, съдържащ резултатите от Уругвайския кръг многостранни търговски преговори, подписан в Маракеш на 15 април 1994 г. и поради това известен като Маракешко споразумение или Споразумение за създаване на СТО, съдържа 550 страници договорености между страните участнички и всички, присъединили се впоследствие. Към него са добавени различни Министерски решения и декларации, поясняващи и допълващи някои от договореностите, както и редица национални схеми за намаляване на митата и постепенно премахване на нетарифните бариери и така наречените “първоначални ангажименти” за либерализиране на търговията с услуги.²¹ Неразделна част от Споразумението за създаване на СТО са подписаните до това време 17 задължителни многостранни търговски споразумения и 4 незадължителни (към тях се присъединяват само част от страните)²². Общият обем на споразуменията надхвърля значително 22 000 страници (вж. Приложение 2).

Самата СТО не създава правила, а функционира като институционална рамка за развитието на многостранните търговски отношения между нейните членове в съответствие с правилата на приложените към Маракешкото споразумение многостранни търговски споразумения. По време на преговорите решенията се вземат с консенсус от всички членове. По принцип съществува възможност за вземане на решения с мнозинство, но досега тя не е използвана. Всички споразумения, постигнати в рамките на СТО, се ратифицират от националните правителства.

В споразумението за създаване на СТО са формулирани и основните й функции:²³

• 
  осигуряване прилагането, администрирането и функционирането на договорените по време на Уругвайския кръг многостранни търговски споразумения или на нови такива, които ще бъдат договорени в бъдеще;
  
• 
  предоставяне на форум за провеждане на преговори за по-нататъшно либерализиране на търговията със стоки и услуги, както и на предвидените в споразуменията други области, свързани с многостранните търговски отношения;
  
• 
  уреждане на търговските противоречия и спорове между страните членки на базата на установените правила и юридически инструменти;
  
• 
  периодични прегледи на търговската политика на страните членки;
  
• 
  сътрудничество с други международни организации (Международния валутен фонд, Световната банка и др.).
  

На подобен форум (преговорите в рамките на СТО) всички страни имат възможност да поискат и договорят по-добър достъп за износните си стоки до повече национални пазари, по-голям обем техническо съдействие и по-голяма гъвкавост при прилагане на ангажиментите си по отношение на общовалидните международни търговски правила. Проблемът е, че търговията сама за себе си не е в състояние да реши по-дълбоките проблеми на развиващите се страни, свързани с макроикономическата им стабилност, устойчивия икономически растеж, голямата задлъжнялост, недоразвитата инфраструктура, недостига на управленски капацитет, изключителната бедност, ограничените възможности за социално подпомагане. Все пак търговията е едно от средствата, посредством които световната общественост може да помогне на развиващите се страни.

Върховният изпълнителен орган – Министерската конференция, се свиква на всеки две години и има за задача да канализира исканията и предложенията на страните членки, да разгледа заявките за присъединяване на нови страни и да взема решение за откриване на поредния кръг от преговори. В периода между сесиите на Министерската конференция нейните функции се изпълняват от Общия съвет на СТО. Той се подпомага от следните органи:

• 
  Съвет по търговията със стоки, който администрира прилагането на ГАТТ и свързаните с него многостранни търговски споразумения по търговията със стоки;
  
• 
  Съвет по търговията с услуги, който администрира прилагането на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС);
  
• 
  Съвет по търговските аспекти на правата на интелектуална собственост, който администрира прилагането на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС).
  

Към ръководните органи на СТО са създадени и редица специализирани органи (комитети, работни групи) по отделните споразумения и договорености, по присъединяването на нови страни или по обсъжданите в рамките на организацията въпроси, като: търговия и развитие, търговия и околна среда, търговия и конкуренция, търговия и инвестиции, прозрачност на държавните поръчки, улесняване на търговията, електронна търговия и др.

Понастоящем членове на СТО са 144 страни, а други 30 водят преговори за присъединяване. Целта на тези преговори е да се определи степента на либерализация на търговията на всяка отделна страна кандидатка, къде се намира тя по отношение на страните членки, какви ангажименти за по-нататъшна либерализация е склонна да приеме веднага, как и в какви срокове ще се осъществява този процес. Това са трудни и сложни преговори, защото не са двустранни – между съответната страна и организацията, а многостранни - в тях участват много страни членки на СТО, и сътветната кандидатка. В резултат на тези преговори се поемат не само конкретни ангажименти за подобряване достъпа на чуждестранни стоки и услуги до съответния национален пазар, но и задължение за привеждане на националното законодателство в съответствие с правилата на многостранните търговски споразумения. Това е условието, за да може всяка присъединяваща се страна да се възползва от предимствата на многостранната търговска система и от отстъпките, които предоставят другите страни членки на СТО.

При всяко присъединяване се следва една и съща процедура, започваща с отправянето на молба до СТО и приключваща с приемане на решение от Общия съвет за утвърждаване на присъединяването.²⁴ Между тези две стъпки тече не лек процес на преговори със страните членки. Продължителността му зависи от готовността на всяка отделна страна да въведе необходимите промени в търговския си режим, да отвори пазарите си и да тръгне по пътя, вече извървян от страните членки. Отваряйки пазарите си за стоките и услугите на търговските си партньори и поемайки ангажимент за въвеждане на прозрачен и предсказуем търговски режим, страните са принудени да реформират икономиката си с оглед постигането на по-голяма конкурентоспособност, за да могат да устоят на конкурентния външен натиск. Така присъединяването към световната търговска система стимулира необходимите реформи вътре в страната и интегрирането й в световната икономика, а оттам – води до ускоряване на икономическия растеж и активизиране на инвестиционната дейност.

Сключените досега споразумения обхващат не само правилата за самата търговия, но и много други въпроси, свързани с нея (вж. Приложение 3). Общото споразумение по митата и търговията ГАТТ 1994 съдържа и редица договорености относно тълкуването на отделни членове и разпоредби. Намаляването на митата от всяка отделна страна до равнището на митата при останалите партньори става на пет равни порции (освен ако не е договорено друго), като всяко следващо намаление влиза в сила от 1 януари на следващата година.

Преговорите в областта на селското стопанство доведоха до сключване на четири взаимно свързани споразумения: самото споразумение по селското стопанство; конкретни концесии и ангажименти на страните членки по подобряване достъпа до вътрешния пазар, националната подкрепа на отрасъла и експортните субсидии; Споразумение за прилагане на санитарни и фитосанитарни мерки; Министерско решение относно евентуалните негативни ефекти от реформите върху най-слабо развитите страни и развиващите се страни, нетни вносители на храни. С последното решение се търси възможност за по-справедливо разпределение на неизгодите от глобализацията.

Друга голяма област от световната търговия, засягаща много голям брой (главно развиващи се) страни, се регулира със Споразумението за текстила и облеклото. Целта на преговорите по него е да се осигури интеграцията на сектора в Общото споразумение по митата и търговията и да се приложат и тук правилата и дисциплините, утвърдени в ГАТТ. Так се постига по-голяма интегрираност в световната икономика на страните, зависещи от развитието на текстилния сектор.

Освен сферата на митата преговорите засягат и всички възможни бариери в търговията. Тяхното елиминиране се урежда с няколко споразумения: за техническите пречки пред търговията, за процедурите по лицензиране на вноса, за предекспедиционната проверка, за правилата за произход. Тук може да се добавят и Споразумение за прилагане на чл. VI от ГАТТ 1994 (относно антидъмпинговите мерки), Споразумение за прилагане на чл. VII (относно митническата оценка), Споразумение за субсидиите и изравнителните мерки, Споразумение по защитните мерки. Целта е (без да се отрича правото на всяка страна да защитава пазара и потребителите си) да се избегне ненужното препятстване на търговията от използваните технически стандарти, процедури по проверка и сертифициране. Изработването, признаването и прилагането на международни стандарти е едно от решенията в тази област. За да се избегнат проявите на протекционизъм, в споменатите споразумения се търсят възможно по-ясни критерии и по-детайлни правила за определяне на дъмпинга, на процедурите за доказване на такъв, на пораженията върху пазара, за доказване на необходимостта от защита и очакваните резултати от мерките.

С разнообразяването на човешката дейност предмет на международен обмен стават не само стоките, но и услугите (туризъм, банково дело, проектиране, кунсултации), чието предоставяне също има нужда от общи правила. Преговорите в тази специфична област ще продължат и в бъдеще. Общото споразумение по търговията с услуги се базира върху три основни стълба: Рамково споразумение, съдържащо основните задължения, поемани от всички страни членки; национални схеми, съдържащи специфичните ангажименти на всяка страна, които са предмет на по-нататъшна либерализация; приложения по отделни подсектори от сектора на услугите.

Наличието на различни стандарти в областта на защитата на интелектуалната собственост, липсата на многостранна рамка от принципи, правила и дисциплини в търговията със стоки, носещи елементи на интелектуална собственост, и възможността за фалшифициране на подобни стоки доведоха до необходимостта от търсене на изход в съвместяването на принципите на ГАТТ и правилата за търговия с постановките, залегнали в редица международни споразумения за защита на интелектуалната собственост. Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост определя общите условия и основните принципи, както и правилата по отделни интелектуални права (авторство, търговска марка, географски означения, промишлен дизайн, патент, търговска тайна, ноу-хау и др.).

Съществена част от устоите на многостранната търговска система е механизмът на ГАТТ за решаване на спорове. Правилата и процедурите по уреждане на спорове се появяват като резултат от отнесените до Съвета претенции и предложените решения. С тяхното прилагане се търси по-голям автоматизъм при вземането на решения, равнопоставеност на страните, участнички в спора, възможност за създаване на интегрирана система, позволяваща позоваването на всяко от споразуменията, включени в приложенията към Споразумението за създаване на СТО. Специално създадената Група за решаване на спорове ще упражнява правомощията на Общия съвет и на съветите и комитетите по отделните споразумения.

В стремежа да бъдат обхванати от общи правила и процедури всички елементи от търговията се създава и специфичен Механизъм за преглед на търговската политика, чиято цел е да се стимулират по-голяма прозрачност и предсказуемост при разработването на националната търговска политика от всяка отделна страна.

Вече е ясно, че търговията е мощен фактор и инструмент за икономически растеж и развитие, който може да носи изгоди за всички участници в процеса, стига да се управлява добре. Самата либерализация на търговията в световен мащаб е част от глобализацията, а управлението на търговията е един от аспектите на глобалното управление. В този смисъл СТО се възприема като един от глобалните актьори - сравнително силен и добре функциониращ. Това е причината често пъти на нея да се гледа като на инструмент за много по-широко регулиране, отколкото му е вменено поначало. СТО е организация, създадена да управлява търговията и търговските споразумения и не може да се смята, че е отговор на всички глобални проблеми. Съвременното състояние на глобализацията изисква подобряване на управлението и изработване на подходящи механизми за него, както и на съответните организации за неговото осъществяване в много други области извън търговията. Тъй като тези механизми и структури липсват, усилията се насочват към разширяване правомощията на СТО и вменяване в отговорност на такива задачи, като опазване на околната среда, социално развитие, права на човека и демократизация на обществото и т.н.

Поради значението на търговията за развитието на всички страни и огромния спектър от области, които тя засяга, променящите се условия в световната икономика налагат реформиране на СТО в посока на по-нататъшно подобряване достъпа до пазарите, особено за по-слабо развитите страни; разширяване на техническото съдействие на развиващите се страни; подобряване на сътрудничеството с другите глобални институции (СБ, МВФ), ангажирани с подпомагане на развитието и интегрирането на повече страни в световната икономика; ориентиране на дейността към хората. Глобалната икономика се променя непрекъснато, затова се налага и непрекъснато усъвършенстване на организацията на СТО, механизмите и правилата на управление на световната търговия. Премахването на едни бариери в търговията предизвиква засилване на конкуренцията и естествено противодействие с появата на нови, по-усъвършенствани и донякъде съобразени с международните правила бариери, ограничаващи конкуренцията. Силно нарасналият поток на преки чуждестранни инвестиции също се нуждае от международно признати правила, които да намалят рисковете и да позволят по-равномерно разпределение на изгодите от този процес. Редица други дейности на икономическия и обществения живот в някои свои аспекти засягат търговията и също могат да бъдат регулирани на глобално равнище в интерес на всички участници в международната търговия. Наред с намаляване и премахване на митата се търси регулиране на такива нетарифни аспекти на търговията, които да дадат възможност да се създадат по-опростени, по-прозрачни и по-недискриминационни правила. В крайна спетка целта е организацията да се модернизира и заздрави така, че да осигури върховенство на закона в международната търговия.

Това различие в организацията на работа на ЕС и СТО поставя въпроса за взаимодействието между различните системи от правила и норми и за въздействието на международно приетите търговски норми не само върху отделните страни, но и върху ЕС и неговите институции. Процесът на вземане на решения (политически и юридически) в ЕС не може да не се повлияе от членството на страните в СТО поради върховенството на международното право. Това се отнася и до политиката в ЕС по отношение на отделните сектори на икономиката, които са обект на третиране в международни споразумения.²⁷ Освен това различните институции и органи в ЕС интегрират в своята дейност изпълнението и наблюдението на поетите в СТО ангажименти. Това важи особено при възникването на спорове и намесата на съответните органи на СТО и ЕС.

Официално заявената позиция на ЕС по отношение на организацията на световната търговска система се основава на три главни принципа: свободен достъп до пазарите, справедливи условия на търговия (конкуренция), зачитане на поетите в СТО ангажименти от всички страни. Свободата на движение на стоките е един от основните стълбове на единния европейски пазар, определен от Римския договор като “пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали”. Постигането на тази цел изисква да се прилагат “еднообразни принципи при тарифните промени и сключването на тарифни и търговски споразумения, уеднаквяване на мерките за либерализация, износната политика и мерките за търговска защита, включително тези, които следва да се предприемат в случаи на дъмпинг или субсидии”.²⁸

Целта на общата търговска политика е създаването на територията на страните членки на Общността на единен вътрешен пазар, освободен от всякакви вътрешни търговски ограничения и представляващ единен търговски блок в отношенията с външния свят. За постигането на тази цел Договорът предвижда установяване на митнически съюз и премахване на количествените ограничения при вноса и износа, както и на всички мерки с еквивалентен ефект.

- възприемането на обща митническа тарифа в отношенията с трети страни;

Общата митническа тарифа се прилага по отношение на всички изделия, внесени в Общността отвън, и никоя държава членка не може да се отклони от нейните постановления. По този начин се осигурява равностойно третиране и възможност всички стоки, намиращи се в свободна циркулация на територията на Общността, да се ползват еднакво от свободата на движение, независимо дали произхождат от страна членка или са внесени от трета страна. Изработването и изменението на тарифата са прерогатив на Съюза и неговите изпълнителни органи, но прилагането й е дело на отделните страни членки и техните митнически власти. Нерядко това води до възникване на спорове, отнасяни за решаване от Европейския съд. Чл.28 на Римския договор предвижда при определени условия, т.е. когато дадено изделие не се произвежда в страните от ЕС или на пазара се чувства недостиг, митата да бъдат суспендирани за определено време (обикновено за период от 6 месеца) с решение на Съвета.

• 
  Митнически съюзи (с Турция, Малта, Кипър).
  
• 
  Споразумения за свободна търговия (със страните от ЕАСТ, формирайки Европейско икономическо пространство), включващи много от аспектите и задълженията на ЕО, в т.ч. свободното движение на капитали, хора и услуги, създавайки по този начин разширен единен пазар.
  
• 
  Споразумения за търговия и сътрудничество (със страните от Централна и Източна Европа), включващи търговски клаузи, чиято цел е оживяване на двустранната търговия, както и клаузи за търговско и икономическо сътрудничество в определени сфери от общ интерес.
  
• 
  Европейски споразумения за асоцииране (с част от новите демокрации от Централна и Източна Европа), които надхвърлят договореностите в рамките на споразуменията за търговия и сътрудничество, като гарантират институционална основа за политически диалог.
  
• 
  Споразумения за партньорство и сътрудничество (с Русия, бившите съветски републики и Монголия), предвиждащи по-ограничено сътрудничество (либерализиране на търговията без изискване за създаване на зона за свободна търговия).
  
• 
  Евросредиземноморски споразумения за асоцииране (преференциални търговски споразумения със страните от Магреб и Машрек), предоставящи безмитен достъп за всички или за по-голямата част от индустриалните им изделия, специфични отстъпки за част от селскостопанските им продукти и известна финансова помощ под формата на дарения и заеми.
  
• 
  Преференциални споразумения със страните от АКТ (предоставящи облекчен търговски режим за страните от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион на основата на Общата система от преференции), включващи помощ за развитие и възстановяване и специални търговски договорености, осигуряващи на стоките от тези държави облекчен достъп до пазарите на ЕО (освобождаване от всякакви мита по отношение на 99,5 на сто от износа им в Общността, без от тях да се изискват някакви реципрочни отстъпки).²⁹
  
• 
  Споразумения за стабилизация и асоцииране (най-новите споразумения, сключвани със страните от Югоизточна Европа, по-точно – Западните Балкани), акцентиращи върху либерализацията на търговията, хармонизирането на законодателствата в търговията, изграждането и развитието на институционалния и административния капацитет за прилагането им, ясно формулирани реформи в търговската политика.
  
• 
  Непреференциални двустранни споразумения за търговско и икономическо сътрудничество (колективни споразумения със страните от Латинска Америка в подкрепа на регионалната интеграция, съгласно които всички латиноамерикански страни се ползват от общите търговски префернции на Общността, както и от други мерки за стимулиране на стоковия им износ).
  
• 
  Специални секторни споразумения (текстил, изделия на ЕОВС, автомобили и др.), регулиращи търговската политика на Общността в съответния сектор.
  

Наред с митата в страните членки на ЕС се прилагат и някои нетарифни ограничения. В случаите, когато свободното движение на дадена стока на нормална цена се осъществява при такива условия, че може да причини сериозни щети на производителите от Общността и да разстрои пазара й, правото на ЕС предвижда възможност за въвеждане на мерки за наблюдение и на защитни мерки в рамките на общия вносен режим. Наблюдението е необходимо, за да се установи действителното наличие на щети, а защитните мерки имат за цел да предотвратят увреждането на производството и пазара от вноса на дадена стока в големи количества. Към тези мерки спадат антидъмпинговите и антисубсидийните процедури. Защитни клаузи се съдържат във всички споразумения за търговия и сътрудничество или за асоцииране, сключени между ЕС и отделни страни или групи страни. Освен тях в ЕС се прилагат и други мерки с подобен ефект. Това са: количествени ограничения (квоти), предварително импортно лицензиране, двойно лицензиране, доброволни ограничения, които осигуряват защита на пазара на Общността, без да влизат в противоречие с правилата на СТО.

Най-известното в ЕО нетарифно ограничение на търговията е нейният антидъмпингов кодекс. В случаи на дъмпинг (когато цената на вносната стока е по-ниска от нормалната производствена стойност) Комисията на ЕО налага антидъмпингови мита. Като основа за предприемане на подобен род защитни мерки се използват понятията “нормална стойност” (сравнимата цена, реално платена или платима при обичайни търговски условия за подобна стока) и “експортна цена” (реално платената цена за стока, продадена за износ в ЕО). Разликата между двете определя равнището на антидъмпинговото мито. Подобна процедура се използва и при антисубсидийните мерки. Това са защитни действия, прилагани спрямо стоки, чието производство в страната производител се субсидира от държавата и на тази основа успяват да получат пазарен дял в Общността за сметка на местните промишлени отрасли. За разлика от антидъмпинговите мерки обаче тези действия се предприемат в сравнително редки случаи, тъй като трябва да се докаже, че субсидираният внос причинява вреда на вече съществуващо в ЕО производство или забавя въвеждането му.

Нов инструмент на търговската политика, използван от 1984 г. насам, наречен “незаконни търговски практики” (например ограничения при износа или контрол при вноса), предвижда защита от нелоялна конкуренция, несъвместима с международната практика и признатите закони. Мерките, които Комисията може да вземе, включват: суспендиране или отнемане на договорени концесии; повишаване на мита или въвеждане на вносни такси; въвеждане на количествени ограничения или други мерки, променящи условията за износ или внос от трета страна. Обтекаемостта на дефиницията дава възможност за предприемане на силно протекционистични мерки, но в действителност този инструмент се прилага в много редки случаи.

Особено широко взаимопроникване и взаимодействие между системите от търговски правила в ЕС и СТО се наблюдава в политиката на конкуренцията. Европейската комисия е изключително активна в налагането на създадените вече в Общността правила в стремежа си да накара СТО да приеме “философския подход, основан на опита на ЕС”.³⁰ Именно в областта на конкуренцията се постига най-успешна адаптация на модела на политика на ЕС в СТО.

Още в Римския договор (чл. 85-94) се отделя значително място на политиката за защита на конкуренцията. Основната задача е чрез поддържане на ефективна конкурентна среда в общия пазар да се създадат условия за динамично икономическо развитие и оптимално разпределение на обществените ресурси. В контекста на основните цели на ЕС политиката на конкуренция има и друга важна функция – ускоряване изграждането на единния европейски пазар. Споразумения и практики, които препятстват конкуренцията в Общността, оказват задържащ ефект върху европейската икономическа интеграция. Без наличието на действени механизми за контрол върху ограничителните търговски практики единното европейско икономическо пространство би могло лесно да бъде разделено чрез съгласувани действия на отделни икономически субекти.

В този смисъл общата политика на конкуренцията от органите на ЕС е необходимо условие за функционирането на един пълноценно интегриран европейски пазар. По своите адресати правилата за защита на конкуренцията в ЕО се разделят на две групи:

• 
  в първата се причисляват норми, регулиращи пряко икономическото поведение на предприятията и техните асоциации. Разпоредбите на Договора забраняват споразумения между предприятия и едностранни действия на злоупотреба с икономическа власт, които ограничават конкуренцията в Общността;
  
• 
  правилата от втората са насочени към евентуални антиконкурентни действия на страните членки и техните предприятия, т.е. нормите в областта на конкуренцията се разпростират и върху държавните предприятия. Забранява се всяка намеса на държавни органи в дейността на публичните предприятия, която води до нарушаване правилата за защита на конкуренцията в Общността. Под стриктен контрол се поставят държавните помощи.
  

Правилата за защита на конкуренцията са важен инструмент за постигане на основните цели на Европейската общност и Световната търговска организация. Те създават условия за предотвратяване на изкуствените деформации на конкуренцията и са основа за гъвкава и конструктивна политика. Разликата е в това, че ако Европейската комисия разполага с широки возможности да насърчава онези споразумения и практики, които допринасят за повишаването на икономическата ефективност, за развитието на научно-техническия прогрес, за оптимално разпределение на ресурсите и задоволяване на потребителските интереси в рамките на Общността, СТО няма такива средства. Европейската политика има и още едно предимство - правоприлагащите органи на ЕС тълкуват нормите за защита на конкуренцията винаги в интерес на европейската интеграция.

Практиката показва, че ЕС се справя особено успешно с прилагането на политиката на конкуренция в телекомуникационния сектор, където само за 10 години бяха разбити държавните монополи и беше създаден конкурентен пазар. Съществен елемент в политиката на конкуренция на ЕС е регулирането на предоставянето на държавни помощи, които се третират като заплаха за свободната конкуренция на пазара. Това са двете области, в които участниците в СТО възприемат политиката на ЕС и прилагат нейния подход, т.е. ЕС се ползва като модел за изработване на правила за конкуренция на многостранна основа.

Твърдата позиция на ЕС за възобновяване на многостранните търговски преговори е израз на политиката на Съюза и ценностите на “европейския социален модел”. Тя се основава на стремежа към още по-голяма либерализация на търговията със стоки и услуги, както и на потока от инвестиции, за да могат да се използват изгодите от ефективността на глобално интегрираната икономика. Това означава да се намери рационален и ефикасен начин да се регулират и насочват свободно действащите пазарни сили посредством комплекс от международно приети правила, осигуряващ “честна игра”, по-справедливо разпределение на изгодите от глобализацията и съгласуване на икономическите със социалните цели. Подобен подход и сходни цели вече бяха приложени и при формирането на Единния вътрешен пазар: комбинация от по-голяма отвореност на икономиката и по-свободен достъп до пазара с необходимите правила в сферата на икономиката, социалната политика и опазването на околната среда. По този начин ЕС действа едновременно като лаборатория за изпробване на механизмите, необходими за управление на глобализацията, и като активно действаща страна в този процес, опитвайки се да лансира европейските ценности.

Търговската политика е ключов фактор за засилване позициите на ЕС в световната икономика, особено в съвременните условия на ускорена интернационализация и глобализация. ЕС има интерес от направляване на глобализацията, така че да се осигури по-равностойно разпределение на изгодите от реализирания растеж между страните и вътре в отделно взета страна. За тази цел ще трябва да се изгради система за управление на една отворена, либерализирана, интегрирана световна търговия. Това може да стане чрез система от приети с консенсус правила за търговия и инвестиции, благоприятстващи и гарантиращи либерализацията на международната търговия. Организацията и механизмът на управление на ЕС могат да служат като модел за изграждане на интегриран пазар, за създаване на общи правила и механизми на солидарност и социално подпомагане. Една глобална икономика се нуждае от повече международно приети правила и по-силни международни организации, които да бъдат в състояние да контролират и управляват съществуващите рискове. Целта на тези правила е да се премахнат пречките пред търговията и се създадат условия за управлението й по прозрачен и недискриминационен начин.