Членство на България в СТО

България връчва своята молба за присъединяване към Общото споразумение по митата и търговията (ГАТТ 1947) на заседанието на Общия съвет от 5-6 ноември 1986 г. На 20 февруари 1990 г. Съветът формира Работна група по проучване молбата на Правителството на Република България да се присъедини към ГАТТ съгласно чл.33 от това споразумение, изготвяне на препоръки и предлагане на проект за Протокол за присъединяване.³¹ Работната група има за задача да установи съвместимостта на външния режим на страната с постановките на Общото споразумение по митата и търговията относно принципите за недискриминация и национално третиране и приетото разбиране за държавна търговия, субсидии и защитни мерки. На 11 април 1995 г. българското правителство заявява решението си да преговаря за условията за присъединяване към Споразумението за създаване на СТО съгласно чл.12. Така работата по присъединяване към ГАТТ 1947 се трансформира в присъединяване към СТО.

След преглед на всички закони, касаещи търговията и свързаните с нея въпроси, на редица вътрешни наредби, правилници и постановления, след задълбочено проучване на външнотърговския режим на страната и след като взима под внимание дадените уверения, поетите ангажименти и предложените концесии от страна на България по отношение на външнотърговския режим и някои специфични области (администрирани цени, импортни и експортни такси, субсидии и компенсации, свободни търговски зони, регионални търговски споразумения, многостранни споразумения, търговски аспекти на правата на интелектуална собственост), Работната група излиза с предложението България да бъде поканена да се присъедини към СТО. Към Протокола за присъединяване са приложени Схема на концесиите и ангажиментите на България относно търговията със стоки и Схема на специфичните ангажименти в областта на услугите. С приемането от Общия съвет на доклада на Работната група, Протокола за присъединяване и приложенията към него (Списък на отстъпките и задълженията по достъпа до пазара на стоки и Списък на задълженията по достъпа до пазара на услуги) и с ратифицирането му от Народното събрание България става пълноправен член на СТО, считано от 1 декември 1996 г. С този си акт тя става страна по всички задължителни и незадължителни многостранни споразумения в СТО (с изключение на Споразумението за държавните поръчки, преговорите по присъединяването към което започват по-късно) (вж. Приложение 4).

Договореностите в рамките на СТО са насочени към укрепване на икономиката на страната като неразделна част от световната икономика, по-нататъшен растеж в търговията, инвестициите, заетостта и доходите; установяването на ясна правна рамка за осъществяване на външната търговия на страната; приемане на надежден механизъм за решаване на спорните въпроси в международната търговия; ускорено намаляване на митата и отваряне на пазарите; създаване на многостранна рамка от задължителни правила за търговия с услуги, за закрила на свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост, за търговия с такива широко разпространени и много чувствителни от гледна точка на пазара изделия, като селскостопански стоки, текстил, облекло. Целта е да се ограничи протекционизмът, да се либерализира в максимална степен търговията и да се стимулира глобалното икономическо сътрудничество чрез по-балансирано и интегрирано търговско партньорство в световен мащаб.

Членството на България в СТО е законодателна основа за регулиране на икономическите й отношения с останалия свят. Предимствата се изразяват в разширяване на достъпа на българската експортна продукция до националните пазари на страните членки в СТО и прогресивно намаляване на тарифните и нетарифните бариери, както и в национално третиране на българските стоки (а по-късно и на капитали, услуги и работна сила) на тези пазари. Приетите в СТО правила създават по-открита и предсказуема среда за българските производители и износители (вж. Приложение 5).

Измененията във външнотърговския режим на страната са пряка последица от членството в СТО. Митническата тарифа, основана на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, беше превърната в основен инструмент на търговската политика. Премахнати бяха редица ограничения, в това число и временно прилаганите експортни и импортни такси, приета беше схема за ежегодно намаляване на митата в съответствие с поетите задължения по отделните многостранни търговски споразумения. В параграф 30 от Доклада на Работната група е записан ангажиментът на България за неприлагане на каквито и да е други налози върху вноса освен мита.

Митническият режим беше опростен и митническата тежест намалена с намаляване броя на митническите забрани, дисперсията в ставките и равнището на отделни ставки. Мерките, включени в Митническата тарифа, са изчерпателни и предвидими и са насочени към постигането на стабилна и предсказуема търговска политика. В съответствие с поетите ангажименти в рамките на СТО продължава ежегодното намаляване на средноаритметичната ставка за третиране "най-облагодетелствана нация", както и максималната ставка на митата. При формулирането на българската позиция в рамките на СТО наред с отчитане интересите на страната се вземат под внимание и позициите на основните й търговски партньори и предстоящото й присъединяване към ЕС. (вж. приложение 6).

След присъединяването си към ЕС България ще приеме изцяло Общата митническа тарифа на Общността. Идеята на ЕС за уеднаквяване на митническите процедури с цел повишаване на прозрачността при търговските сделки вече се прилага в страната Освен това България предоставя безмитно третиране по вноса на повечето стоки от развиващите се страни и подкрепя Всеобхватната програма на СТО за оказване на техническа помощ в търговията с тях.

С присъединяването си към СТО България се присъединява и към Споразумението по прилагане на защитни мерки. В тази връзка на 16 декември 1996 г. беше прието ПМС 300, което урежда всички условия във връзка с евентуалното въвеждане на защитни мерки по вноса и реда, по който това може да стане. Постановлението предвижда предложението за въвеждане на защитни мерки да доказва: краткосрочните и дългосрочните икономически и социални последици от прилагането на защитната мярка; последиците в случай на неприлагането й; ефекта от нея за потребителите и конкуренцията на вътрешния пазар и т.н. Изрично е отбелязано, че предложението трябва да отчита вероятността от ответна реакция от страна на заинтересованите страни, които се явяват пазари за нашия износ. Това означава, че в съответствие със Споразумението по защитните мерки тези страни могат да суспендират еквивалентни концесии или други задължения по ГАТТ 1994 спрямо търговията с България.

България се присъедини към Споразумението по селското стопанство, като се задължи при провеждане на селскостопанската и търговската си политика (в частта й, касаеща търговията с аграрна продукция) да прилага условията по това споразумение. Сега предстоят продължителни и тежки преговори, посветени на земеделието, свързаните с него услуги и бариерите пред либерализацията на търговията със селскостопански стоки. Всички страни членки на СТО признават необходимостта от реформа на международната търговия със земеделска продукция, но договарянето на схемите за намаляване на тарифите в търговията и субсидиите за земеделското производство ще бъде трудно.

Активното участие на България в тези преговори се предопределя от нейната заинтересованост от установяването на справедлива и пазарно-ориентирана система на аграрна търговия. За разлика от много други страни по света производството и търговията със селскостопанска продукция у нас са поставени изцяло на пазарни принципи и сега страната няма проблеми с необходимостта от намаляване на евентуалната пазарна защита и държавна подкрепа на този толкова важен сектор. Тъй като България не прилага експортни субсидии за селскостопанската си продукция, няма да бъде трудно да приеме договорености за евентуално ограничаване на подкрепата за селското стопанство. В същото време обаче поради спецификата на преходния период, в който се намира българската икономика, вероятно в бъдеще ще се наложи прилагането на някои защитни мерки и отчитане при преговорите на някои специфични проблеми на икономиките в преход.

При присъединяването си към Общото споразумение по търговията с услуги (GATS) България предостави схема на поетите ангажименти за национално третиране и подобрен пазарен достъп за чуждестранните доставчици на услуги и поиска петгодишен преходен период за цялостно либерализиране на търговията в областта на услугите и по-пълно интегриране в световния пазар. Тъй като това е едно сравнително ново споразумение и натрупаният опит в многостранното либерализиране и администриране на пазара е по-малък, предстоят по-нататъшни преговори за постигане на по-висока степен на либерализация на търговията и по-ефективен пазарен достъп. Това означава разширяване на номенклатурата от услуги и разработване на дисциплини за изпълнение на ангажиментите по подобряване на пазарния достъп и национално третиране. Националното законодателство в България в тази област отговаря на изискванията и не би имало никакви пречки страната да се присъедини към евентуалните договорености за подобряването на достъпа до пазара на услуги (вж. приложение 7).

В тази връзка България участва в преговорите за либерализация на търговията с базови телекомуникации. По силата на Четвъртия протокол към ГАТС, подписан в резултат на тези преговори, беше договорено отварянето на пазарите на гласови телефонни, телексни, телеграфни, факсимилни, мобилни, спътникови услуги, пренос на данни, предоставяне на линии под наем и др. По силата на този протокол България пое ангажимента да либерализира обществените си гласови телефонни връзки, телеграфни и телексни услуги, считано от 2003 г. Същото се отнася за цифровите и аналоговите клетъчни телефони. Постигнатите договорености измениха и допълниха списъка на поетите при присъединяването към СТО задължения на Република България по търговията с услуги и са в сила съответно от 1 февруари 1998 г. и 1 март 1999 г.

Поетите задължения в областта на търговията с финансови услуги предвиждат постепенно премахване на монополните права и прилагане статута на най-облагодетелствана нация и национално третиране спрямо доставчиците на финансови услуги от други страни членки на СТО. На чуждестранните доставчици се дава право да създават или да разширяват своето търговско присъствие, включително и посредством придобиване на предприятия, както и да предлагат нови финансови услуги. В съответствие с Петия протокол към ГАТС, подписан на 12 декември 1997 г., страната се задължава да отвори пазара си на услуги в банковия и застрахователния сектор, търговията с ценни книжа и финансова информация.

Сега, след започване на преговорите по присъединяване на България към ЕС, позицията на страната в предстоящите преговори в СТО ще трябва да бъде предварително съгласувана с тази на ЕС и на другите кандидатки за членство. По този начин постепенно ще се уеднаквят поетите вече ангажименти, а това ще даде възможност за по-бързо затваряне на съответните глави от преговорите за присъединяване.

Що се отнася до Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост България се присъедини безпроблемно към договореностите в тази област, тъй като е страна по редица международни договори, конвенции и споразумения, подписани в рамките на Световната организация по интелектуална собственост и ЮНИДО. Засега в рамките на Съвета на СТО по свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост успешно приключиха прегледите на законодателството на България и правоприлагането в интелектуалната собственост. В изпълнение на задълженията по това Споразумение през ноември 2000 г. беше приета Наредба за граничните мерки за закрила на правата върху интелектуалната собственост (ПМС 249). Нещо повече, страната заявява своя интерес към разширяване обхвата на защитата на географските означения така, че тя да се отнася не само за вината и спиртните напитки, но и за други стоки. България вече постави пред Съвета на СТО по свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост изискването си към стоките с географско означение да се добави и българското кисело мляко³².

Отчитайки значението на информационните технологии за успешното развитие на стопанството и приспособяването му към тенденциите в световната икономика, България започна подготовка за присъединяване към Министерската декларация за търговията с продукти на информационните технологии, приета на първата сесия на Министерската конференция на СТО в Сингапур през 1996 г.³³, а на 27 февруари 2001 г. връчи конкретната си оферта за присъединяване със залегнали в нея намалени мита по вноса, прилагани на автономна основа. По силата на преговорите с ЕС България изравнява митата си по вноса на продуктите на информационните технологии с прилаганите в Общността.

С извършване на необходимата подготовка за поемане на задължения в областта на достъпа до пазара на държавни поръчки през септември 2000 г. България подаде молба за присъединяване към Споразумението по държавните поръчки и постави началото на преговорите. С присъединяването към споразумението се премахва възможността за преференциално третиране на определени кандидати за изпълнители на такива поръчки. По този начин, от една страна, се постига съвместимост с нормите в ЕС, а от друга, се осигурява подобрен достъп на българските фирми до пазарите на обществени поръчки на страните членки на СТО.

Правилата на Световната търговска организация предвиждат двустранни преговори със страни, заявили желанието си за присъединяване. България вече започна такива с Грузия, Албания, Армения, Молдова, като се очаква те да дадат възможност за договаряне на подобрен и разширен достъп за традиционни експортни продукти и стоки от интерес за българския износ до пазарите на тези страни. Работи се и по подобряване достъпа на български стоки до пазара на Руската федерация в рамките на преговорите за присъединяването й към Световната търговска организация. Направени са анализи на тарифното третиране и започнаха двустранни преговори за облекчаване на митническото третиране. Преговорите ще приключат с приемането на Русия в СТО.

Като се имат предвид ходът на икономическите реформи в страната, промените в българското законодателство по посока на хармонизирането му с това в ЕС, както и заявеното вече становище на голяма част от участниците в новия кръг преговори по линия на СТО, едва ли може да се очаква те да създадат някакви съществени проблеми за търговията на България. Единственото важно нещо е при поемането на конкретни ангажименти да се търси баланс между степента на откриване на националния пазар и реалното подобряване на достъпа до чужди пазари. При това предлаганите нови области за преговори: инвестиции, конкуренция, улесняване на търговията, прозрачност на държавните поръчки, отдавна стоят на вниманието на ангажираните с тях институции. Всичко това ни прави равностойни участници в предстоящите преговори в рамките на СТО.

Още при приключването на последния кръг от многостранни преговори бяха определени областите, по които да се преговаря в бъдеще: намаляването на митата и субсидиите в селското стопанство и правилата за търговия с услуги. В интерес на всички членки на СТО е партньорите им да намалят митата си и да премахнат множеството нетарифни бариери – сложни митнически процедури и национални стандарти, ненужни сертификати, слаба защита на правата на интелектуална собственост, утежнени и скъпо струващи регистрационни системи, технически правила и т.н. Дори и онези от тях, които са в съответствие със Споразумението за техническите бариери в рамките на СТО, възпрепятстват търговския обмен и непрекъснатото им намаляване и опростяване остава на дневен ред. Конкуренцията в някои отрасли е все още силно ограничена и преодоляването на монополизма и намесата на държавата се затруднява въпреки сключеното Споразумение за субсидиите и насрещните мерки или Антидъмпинговите правила.

Освен това развитието на световната търговска система и на световната икономика предизвиква необходимостта от оценка на дейността на СТО като съществено различаваща се от ГАТТ, от анализ на резултатите от приложението на договореностите по Уругвайския кръг от преговори, от отчитане потребностите и нарастващото значение на развиващите се страни, от изграждане на система за подкрепа на гражданското общество.

3.1. Същност на Плана за развитие от Доха
Още на Министерската конференция в Сиатъл през 1999 г. стана ясно, че първоначално предвиденият, сравнително ограничен дневен ред е крайно неприемлив, тъй като не е насочен към някои фундаментални проблеми, стоящи пред значителна част от членовете на СТО. Нямаше как да се търси решение на конкретни въпроси, без да се застане с лице към проблемите на развитието, отразяващи се директно върху международната търговия. Силната опозиция от страна на развиващите се страни, които смятаха, че не се обръща достатъчно внимание на техните специфични проблеми, и необходимостта от много по-голяма всеобхватност при обсъждане и решаване на наболелите проблеми доведе до провал на усилията за откриване на нов кръг многостранни търговски преговори.

В същото време един по-продължителен застой в либерализацията на търговията може да доведе до реалната опасност от “плъзгане назад” чрез разширяване базата за използване на нетарифни бариери в търговията.³⁴ Това наложи спешно да се водят разговори, да се изясняват позиции и да се убеждават членовете на СТО в необходимостта от изработване на такива международни правила, които да дадат възможност за постигане и поддържане на устойчив икономически растеж, опазване на природните ресурси и стремеж към социално равенство. Общото разбиране е, че точно тази политика и тези правила биха стимулирали развиващите се страни да проведат необходимите макроикономически, институционални и секторни реформи, които биха създали необходимия потенциал за усвояване на изгодите от глобализацията. Разбира се, това са реформи, които трябва да бъдат извършени от самите развиващи се страни. Те не може да бъдат наложени отвън, но външните въздействия няма как да не се отразят върху изработването на вътрешната национална политика, насочена към подпомагане развитието на националната икономика като част от глобалната. Многостранните институции като СТО само предлагат модели за такива реформи, но те нямат нито задачата, нито средствата да ги налагат – решението за приемане на една или друга политика или комбинация от политики е в ръцете на отделната национална държава.

Изхождайки от това разбиране, през ноември 2001 г. на Четвъртата министерска конференция на СТО в Доха, Катар, беше взето решение да започне нов кръг от преговори, който да се занимае с: взаимодействието между търговията и околната среда, конкуренцията, опростяването на търговията, постигането на по-голяма прозрачност при възлаганто на държавни поръчки, интелектуалната собственост, проблемите на развиващите се страни, свързани с прилагането на вече договорените споразумения, и т.н. Срокът за приключване на тези преговори е 1 януари 2005 г. Бяха приети две декларации: едната обща, а другата - относно търговските аспекти на правата на интелектуална собственост и общественото здраве, както и едно решение за приложението, което се отнася до трудностите на развиващите се страни при прилагането на споразуменията в рамките на СТО.



Основни елементи на договореното решение за започване на преговори:

• 
  бедните страни получават достъп до по-евтини лекарства с широко приложение и могат да пренебрегнат патентите на фармацевтичните компании, когато става въпрос за такива заболявания, като СПИН, рак, диабет и астма;
  
• 
  ще започнат дискусии по постепенната отмяна на субсидиите за селското стопанство;
  
• 
  използването на антидъмпингови закони (особено в черната металургия на САЩ) ще стане предмет на договаряне;
  
• 
  митата за промишлени стоки ще се намалят или ще бъдат изцяло премахнати (в ЕС до края на 2004 г.);
  
• 
  взаимоотношението между търговията и околната среда най-после става предмет на обсъждане при новия кръг от преговори;
  
• 
  устойчивото развитие се превръща в основна цел на преговорите;
  
• 
  ще започнат преговори за изработване на многостранна рамка на политиката на конкуренцията, както и на рамка за подобряване глобалните условия за преки чуждестранни инвестиции;
  
• 
  постигнат е напредък по много от проблемите, свързани с приложението на договореностите, повдигнати от развиващите се страни.³⁵
  

С вземането на решение за откриване на новия кръг от преговори, наречен План за развитие от Доха (Doha Development Agenda), се утвърждава легитимността на СТО като международна организация, която има да решава много по-сложни проблеми от чисто търговските, и убедеността на страните, че това е форумът, където може да се поставят за решаване такива проблеми. Този нов кръг ще позволи да продължи с неотслабващи темпове работата по по-нататъшната либерализация на търговията във всички важни области (селско стопанство, услуги, промишлени изделия), да се разширят дискусиите за изработване на общи правила и в такива съпътстващи търговията области, като инвестиционната политика и конкуренцията, да се подобри дейността по решаването на спорове.

Характерна особеност на този кръг преговори е твърдият ангажимент от страна на развитите държави при вземането на решения да се отчитат проблемите и потребностите на развиващите се страни (и особено – на най-слабо развитите) и да се привлече гражданското общество в дискусиите по търговската политика, като се създаде подходящ механизъм за участие на неправителствените организации (в това число и бизнес асоциациите) с експертно мнение, без с това да се възпрепятства процеса на вземане на решения в СТО. Като се изхожда от разбирането за необходимостта от разпределяне на изгодите от глобализацията и либерализацията на търговията, се поема ангажиментът за насочване усилията към опазване и възстановяване на околната среда, разработване на схеми за социално развитие и социално подпомагане, създаване на общоприемливи правила в охраната на труда. С оглед очертаване и подпомагане решаването на проблемите на развиващите се страни ще се търсят и договарят специфични мерки за използване на огромния потенциал за развитие на търговията между самите развиващи се страни. С това ще се подпомогне по-пълното интегриране на тези държави в световната икономика и работата на СТО.

На дневен ред стоят обсъждането на политиката и изработването на общи правила в някои нови области с нарастващо значение, като електронната търговия и биотехнологиите. Остава необходимостта от сериозно изследване на въздействието на непрекъснато разширяващите се регионални преференциални търговски споразумения върху глобалната търговска система.

В резултат на подписаната Министерска декларация от Доха за постигнатото съгласие за започване на преговори Съветът вече разработи Работна програма, включваща 21 отделни аспекта, по които ще се работи.³⁶ На първо място се поставя необходимостта от договаряне и приемане на около 50 решения за прилагането в развиващите се страни на вече съществуващите споразумения в СТО. През следващите три години ще бъде договорено между страните членки какви точно задължения поемат правителствата на развиващите се страни в такива области, като селско стопанство, субсидии, текстил и облекло, технически бариери пред търговията, свързани с търговията инвестиционни мерки, правила за произход.

Преговорите по селското стопанство вече започнаха (в началото на 2000 г.) в съответствие с чл.20 на Споразумението за селското стопанство³⁷ и почти всички страни членки са представили предложенията си за договаряне. Тези преговори ще продължат сега с мандата, даден им с Декларацията от Министерската конференция в Доха. С нея се приема извършената досега работа, оценяват се и се утвърждават целите, изготвя се график и се поставят срокове за приключване на преговорите. Така преговорите в областта на селското стопанство стават част от целия нов кръг преговори, наречен План за развитие от Доха със срок за приключване 1 януари 2005 г. Усилията на страните членки ще бъдат насочени в три направления: подобряване на пазарния достъп чрез значително намаляване на митата и нетарифните ограничения; намаляване на експортните субсидии с ясна перспектива за постепенното им премахване; ограничаване на всякакъв вид подкрепа, възпрепятстваща търговията и ограничаваща конкуренцията.³⁸

По подобен начин са инкорпорирани в Плана за развитие от Доха и протичащите вече две години в рамките на Съвета по търговията с услуги преговори в тази област. Общото споразумение по търговията с услуги задължава страните членки да започнат преговори по специфични области от сферата на услугите, за да договорят конкретно прогресивно либерализиране на търговията. Досега са формулирани указанията и процедурите за водене на преговорите, а според утвърдения от Конференцията график до 31 март 2003 г. трябва да бъдат съгласувани предложенията за подобряване на достъпа до пазара на услуги.

Министерската конференция взе решение да продължи договарянето на по-нататъшно намаляване на митата на промишлените (неселскостопанските) стоки. В резултат на досегашните осем кръга от преговори в ГАТТ понастоящем средните митнически ставки при вноса на такива изделия са на най-ниското си равнище. Съществуват обаче някои “върхове” на сравнително високи мита (обикновено за така наречените “чувствителни” стоки), които възпрепятстват износа от развиващите се страни. Често се среща и “ескалация на митата”, т.е. колкото по-висока степен на обработка е преминало едно изделие, толкова по-високо мито му се налага. Това възпрепятства развитието на преработващите производства в страните, производителки на суровини. В рамките на тези преговори ще се вземат под внимание потребностите и интересите на развиващите се и най-слабо развитите страни, като им се признае правото да не поемат реципрочни ангажименти.

В отговор на исканията на развиващите се страни в Декларацията се подчертава значението на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) и на необходимостта то да бъде интерпретирано и прилагано в интерес на общественото здраве чрез подобряване достъпа до съществуващите лекарства и създаване на нови. В специална декларация по правата на интелектуалната собственост и общественото здраве се дава отговор на възможностите за приложение на Споразумението, за да се подобрява достъпът до лекарства (особено за развиващите се страни). С тази допълнителна декларация пред Плана Доха се поставят две специфични задачи: Съветът по ТРИПС да намери решение на проблема за задължителното лицензиране, който срещат страните с незначително или липсващо фармацевтично производство; да се продължи срокът за прилагане на условията за фармацевтичните патенти за най-слабо развитите страни до 1 януари 2016 г.

Специфична област на ТРИПС са географските означения, идентифициращи изделията и техните характерни особености в зависимост от мястото, от което произхождат. В Споразумението по ТРИПС под географско означение се разбира това, което определя дадена стока като произхождаща от територията на страна членка на СТО или от регион или местност в тази територия, когато дадено качество, известност или друга характеристика на стоката е съществен атрибут на географския й произход. Предвидени са два вида защита: обща и допълнителна. Общата се прилага при неправилно използване на географското означение, което може да заблуди потребителите за истинското място на произхода на стоката. Допълнителната защита се прилага само спрямо вината и спиртните напитки, където географското означение не може да се използва по никакъв повод извън посочването на истинския произход.

Преговорите ще доведат до по-нататъшно изграждане на многостранната система за регистриране на географските означения, което ще даде възможност да се разшири допълнителната защита върху други продукти освен включваните сега вина и спиртни напитки. Тези означения ще дават право на защита от фалшификати в интерес на потребителите (да не бъдат подвеждани) и на търговията (да се предотврати нелоялна конкуренция). Исканията за включване на нови изделия в системата за регистриране на географските означения доведоха до даване на мандат на Съвета по ТРИПС да води преговори по тези въпроси с оглед създаването на общи правила, по които да се защитават географските означения.³⁹

На Конференцията беше постигнато съгласие да се преговаря по прилагането на някои правила на СТО. На първо място се поставя въпросът за по-нататъшно договаряне по чл.VI на ГАТТ (Антидъмпингов кодекс) и Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки. Целта е да се изяснят и подобрят правилата, запазвайки основните идеи и принципи на тези споразумения и отчитайки потребностите на развиващите се и най-слабо развитите страни.

Декларацията дава мандат за преговори и по друг кръг правила на СТО – регионалните споразумения в търговията. Отчитайки факта, че почти всички членки на СТО са страни и по регионални споразумения и необходимостта да се вземе под внимание ролята на тези споразумения за подпомагане на развитието както на търговията, така и на националните икономики, министрите решиха да се започнат преговори за “изясняване и подобряване на дисциплината и процедурите по сега съществуващите правила на СТО, прилагани спрямо регионалните търговски споразумения. Преговорите трябва да вземат под внимание въздействието на регионалните търговски споразумения върху процеса на развитие.”⁴⁰

Министерската конференция от Маракеш (1994 г.) даде мандат за преглед и ревизия на разбирането относно договореността в СТО по правилата и процедурите за уреждане на спорове. От края на 1997 г. специализираният орган за уреждане на спорове в СТО проведе серия от дискусии, на които бяха идентифицирани проблемите и предложенията на страните членки. Сега Конференцията от Доха даде мандат за преговори с оглед до май 2003 г. да се сключи споразумение.

Една от най-обсъжданите области на конференцията беше взаимоотношението между правилата и ангажиментите в СТО и договореностите по многостранните споразумения за опазване на околната среда⁴¹. Целта на преговорите ще бъде да се изясни как трябва да се прилагат правилата на СТО от държави членки, които са страна по споразуменията за опазване на околната среда, и какви точно са връзките и зависимостите между мерките, засягащи търговията и включени в тези споразумения, и правилата на СТО. Ще се договарят и процедурите за редовна размяна на информация.

Широко поле за работа има за намаляване и дори премахване на митата и нетарифните ограничения в търговията със стоки и услуги, свързани с опазването на околната среда. На Комитета по търговия и околна среда към СТО се възлага да обърне специално внимание в работата си на въздействието на мерките, свързани с опазването на околната среда, върху достъпа до пазара, особено за развиващите се страни, чийто износ е силно затруднен от тези мерки. Като пример може да се посочи изискването за рециклиране на опаковката на даден експортен продукт. Идеята е не да се премахнат или орежат изискванията за опазване на околната среда, а да се търси и постига баланс между развитието на търговията и опазването й, да се стимулира така наречената “win-win-win situation”, когато намаляването и премахването на ограниченията в търговията ще водят едновременно до нарастване на търговията, укрепване на околната среда и ускоряване на икономическото развитие. От друга страна, преговорите по свързаните с търговията права на интелектуалната собственост са пряко свързани с подобряване достъпа на развиващите се страни до изделия и технологии, съответстващи на изискванията за опазване на околната среда.

Другите, включени в новия кръг преговори, области са: взаимоотношения между търговия и инвестиции, политика на конкуренцията, прозрачност на държавните поръчки, подпомагане на търговията, електронна търговия, специфични проблеми на малките икономики, търговия, дълг и финанси, търговия и трансфер на технологии, техническо сътрудничество и изграждане на капацитет, най-слабо развити страни, специално и диференцирано третиране на развиващите се страни. Обхватът и продължителността на договарянето по тези въпроси са определени в Работната програма.

Определен успех на Конференцията в Доха беше позицията на следилите отблизо нейната работа голям брой неправителствени организации, което вече е знак за тяхното все по-активно и конструктивно участие в изработването на световни правила за управление на процесите на глобализацията. Европейската федерация на работодателите и Европейският форум в областта на услугите първи приветстваха новите преговори в търговията. “В сегашните условия на икономическа и политическа несигурност това решение е съществена крачка към възвръщане на доверието в многостранната система и заздравяване на управлението на световната икономика”⁴². Световната организация за опазване на околната среда също приветства решението от Доха за договаряне на нови правила за субсидиране в рибното стопанство и за ориентирането на преговорите към проблемите на околната среда. Известната Грийнпийс обаче изказа недоволство от резултатите от Доха и отправи критика към СТО, обвинявайки я, че “всяка стъпка, отбелязваща напредък в областта на опазването на околната среда, се осуетява от противоречиви фрази или вредни мерки”⁴³. Международната конфедерация на световните търговски зони разкритикува Конференцията, че в заключителната декларация почти не се засягат социалните проблеми, и обяви намерението си да продължи да работи един ден СТО да включи в работата си и в механизмите си като равнопоставени елементи проблемите на развитието, социалната сфера, труда, жените и околната среда.

Още преди Министерската конференция от ноември 2001 г. в Доха голяма част от страните членки представиха своите предложения за обсъждане и преговорни позиции за евентуален бъдещ кръг от многостранни преговори. Тъй като още при приключването на Уругвайския кръг беше ясно, че ще трябва да се преговаря по проблемите на либерализацията на търговията с услуги и подобряването на достъпа до пазарите на селскостопанска продукция, повечето членки в своите предварителни заявки засягаха точно тези проблеми.

Още на специалната сесия на Съвета по търговията с услуги през май 2000 г. Канада предложи “принципи и цели на преговорите по ГАТС”. Изхождайки от глобалната същност и значение на услугите, от растящия им дял в световната търговия и в националната им икономика, Канада се обявява за “прогресивна либерализация на търговията с услуги чрез повишаване на прозрачността и предсказуемостта на търговските режими и чрез разширяване достъпа до пазарите, без да се пренебрегват целите на националната политика”.⁴⁴ Това, към което страната ще се стреми при бъдещите преговори, е: подобряване достъпа до световните пазари за канадските фирми, предоставящи услуги; обръщане на специално внимание на представянето на малките и средните предприятия от сектора; запазване правото на регулиране, субсидиране и вземане на национално необходими мерки в такива области, като: обществено здраве, образование, социални услуги; участие при създаването на международни правила за постигане на по-голяма прозрачност и предсказуемост за канадските износители на услуги; отчитане интересите на развиващите се страни при преследването на тези цели.

На същата сесия Япония излага своята позиция по провеждането на бъдещите преговори⁴⁵. Като нетен вносител на услуги Япония прави оценка на търговията и заключава, че “ГАТС и многостранните преговори в търговията с услуги имат значителен принос за разширяването на търговията с услуги, осигурявайки прогресивна либерализация и по-голяма прозрачност, а либерализацията и разширяването на търговията с услуги, от своя страна, допринасят за ускоряване на икономическия растеж в страните членки, без значение дали те са нетни вносители или износители на услуги”. Предоставените от японската страна резултати от анализи и емпирични изследвания доказват връзката между поетите ангажименти за либерализиране на търговията и икономическия растеж в страните членки на СТО. Колкото повече ангажименти се поемат, от една страна, толкова по-високи темпове на нарастване както в икономиката като цяло, така и в сектора на услугите, се реализират.

В края на 20 и началото на 21 в. всички световни форуми и срещи на високо равнище обръщат внимание на необходимостта бързо да се преодолее абсолютната бедност в голяма част от страните по света. Предоставяните помощи не само че не са в състояние да решат проблемите, но дори оказват отрицателно въздействие върху търговията и производството на селскостопанска продукция. Специална работна група по проблемите на аграрната търговия към Световния икономически форум проучва въпроса и прави препоръки към участниците в преговорите по търговията със селскостопански стоки. Основната теза на тях се заключава в дълбоката убеденост, че само разумната реформа на глобалната търговия със селскостопански стоки може да допринесе съществено за облекчаване и премахване на бедността в развиващите се страни. Тази реформа трябва да се съпътства от усилия за създаване на жизнена и устойчива система на производство в тези страни, като се стимулира прилагането на високо продуктивни методи на производство. Целта е осигуряването на динамично дългосрочно развитие на отворена, разумна и справедлива система на търговия, като се даде възможност на развиващите се страни да защитават и подкрепят производителите с ниски доходи от заплахата на конкуренцията.⁴⁶

Изхождайки от своя богат опит в създаването на правила, договарянето на общи условия и поемането на ангажименти към партньорите, ЕС изработва и предлага най-пълен и разностранен пакет от предложения и мерки по почти всички проблеми на съвременната търговия. Като един от лидерите в световната търговия (с дял от 20 на сто през 1999 г. – 19 на сто в търговията със стоки и 26 на сто в търговията с услуги, и 14 на сто дял на международната търговия в БВП през 2000 г.)⁴⁷ ЕС е пряко заинтересован от либерализирането на търговията и отварянето на пазарите. Още преди стартирането на новия кръг преговори ЕС заяви открито четирите цели, които си поставя и за реализирането на които ще участва активно в нов кръг от многостранни търговски преговори в рамките на СТО:

1. 
   да генерира допълнителни изгоди от премахването на бариерите в световната търговия със стоки и услуги посредством приемането и въвеждането на по-добри правила, в това число в политиката на конкуренция, движението на инвестициите, достъпа до държавните поръчки, опростяването на условията за търговия и т.н.;
   
2. 
   да участва в създаването на механизъм за управление на процесите на глобализация (в това число либерализация на търговията, опазване на околната среда, защита на потребителите, съхраняване на националната култура) в полза на всички участници в тях;
   
3. 
   да настоява за по-широкото въвличане на развиващите се страни в световната икономика, като се обвържат правилата за търговия с икономическото развитие, за да се постигне по-справедливо разпределение на изгодите от либерализацията на търговията и глобализацията с оглед осигуряване на стабилност и сигурност в света;
   
4. 
   да отстоява необходимостта от укрепване на многостранната система на търговия и превръщането на СТО в наистина универсална, прозрачна и справедлива организация за управление на международните търговски отношения в интерес на устойчивото развитие.⁴⁸
   

Самият ЕС е доказателство за значението на либерализацията на търговията за развитието на икономиката и подобряването на условията на живот – създаването на общ, отворен пазар в Западна Европа доведе до утрояване размера на БВП за период от 30 години.⁴⁹ Опитът на ЕС показа, че отварянето на търговията стимулира развитието на икономиката, тъй като се постига много по-ефективна специализация в резултат на нарасналата конкуренция, икономия от мащаб при производството за по-голям пазар, подобряване на дейността вследствие на облекчения трансфер на технологии и инвестиции. Потребителите получават по-голям избор и възможност за заплащане на по-ниски цени в резултат на конкуренцията, производителите се възползват от отварянето на нови пазари и пазарни ниши.

ЕС застъпва тезата, че един нов кръг от преговори трябва да отчете настъпилите промени в световната търговия и да обнови правилата за нея, като ги направи общо приемливи за всички участници. За тази цел е жизнено важно да се излезе от тесните рамки на предложените с приключването на Уругвайския кръг области (селско стопанство и услуги) и да се разшири проблематиката с въпроси, нуждаещи се от колективно решение (опазване на околната среда, защита на потребителите, съхраняване на културната идентичност), свързани с управлението на глобалната икономика (инвестиции, конкуренция, по-широк достъп до пазарите на индустриалните страни), с усъвършенстване на многостранните правила на търговия за по-стабилна и предсказуема либерализация, с ролята на СТО не само като регулатор на търговията, но и като институция за управление на глобалната икономика.

Едновременно с прокламирането на необходимостта от общ механизъм за управление на глобализацията и изработване на общи правила ЕС отстоява своя социално-икономически модел. Той се придържа към стратегията си за устойчиво развитие, насочена “Към икономически растеж, социално сближаване и защита на околната среда”, приета на Европейския съвет в Гьотеборг на 15-16 юни 2001 г.⁵⁰ В тази връзка подходът на ЕС се свежда до това едновременно с мерките за либерализация на търговията и правилата за нейното регулиране да се търси преследването на непазарни интереси, свързани с културата, обществените услуги, безопасността на хранителните продукти, околната среда, селското стопанство.⁵¹

Отчитайки факта, че глобализацията на търговията и икономиката вече доведе до известно маргинализиране на най-слабо развитите страни (поради невъзможността си да се възползват от изгодите на либерализацията отварянето на пазарите всъщност почти ги изхвърли от тях), ЕС предложи през март 2001 г. инициативата “Всичко освен оръжие” (Everything But Arms)⁵², с която бяха премахнати митата и квотите за внасяните от най-слабо развитите страни изделия. Като продължение на ангажиментите, поети с тази инициатива, Европейската комисия прие нова наредба за митническите преференции⁵³, с която се изменя и допълва Общата система от преференции. Целта е да се опрости нейното прилагане, да се повишат изгодите и се защитят по-пълно интересите на развиващите се страни, да се стимулира прилагането на необходимите стандарти в опазването на околната среда и условията на труд. Всичко това подготви почвата за приемане от всички членки на СТО и залагане като основен приоритет на Плана за развитие от Доха идеята за интегрирането на развиващите се страни в световната търговска система, като при поставянето и решаването на всички глобални проблеми се отчита спецификата на техните интереси.

През последните години проблемите по опазването на околната среда присъстват на всички форуми и във всички политики на ЕС. Изхождайки от разбирането, че търговската либерализация и ускореното икономическо развитие не трябва да създават заплаха за опазването на околната среда, ЕС се придържа към високи изисквания за нейната защита. Той поставя условието всички страни да съобразяват икономическата си политика във всичките й аспекти с тези изисквания. Обвързването на либерализацията на търговията с опазването на околната среда и включването на този комплекс от взаимосвързани проблеми в новия кръг от преговори се възприемат като заслуга на ЕС и неговата политика. В своя подход⁵⁴ към този кръг проблеми ЕС отчита три основни аспекта: въздействие на търговията и търговската политика върху околната среда; потенциални ефекти от мерките за опазване на околната среда върху търговските потоци; възможност за използване на търговските мерки за постигане на цели, свързани с политиката по опазване на околната среда. В тази връзка се прави оценка на въздействието на политиката на устойчиво развитие, като се проучват потенциалните ефекти от предложените от самия ЕС мерки и правила за включване в новия кръг преговори в СТО, за да е сигурно, че позицията на ЕС и предлаганите мерки наистина ще допринесат за постигане целите на устойчивия растеж⁵⁵.

Правилата на СТО позволяват страните членки сами да определят и прилагат мерки, необходими за опазване на живота и здравето на хората, животните и растенията или за консервиране на изчерпващите се природни ресурси. За петте години, през които в Комитета по търговия и околна среда към СТО се правят анализи и оценки, бяха обаче идентифицирани редица “сиви области”, в които липсата на яснота позволява различни подходи и виждания, предизвикващи спорове. ЕС застъпва позицията, че трябва да се изработят общи стандарти с участието на всички страни членки на СТО, което би било много по-ясен, по-пълен и по-демократичен подход, отколкото решаването на спорове.

По отношение на търговията с услуги ЕС се опитва да предложи един нов подход, като обръща внимание на необходимостта не само да се поемат ангажименти по отделните сектори, но и да се търси баланс и взаимно обвързване. За да се създадат условия за подобряване на степента на обвързване и сближаване на усилията на страните членки на СТО, ЕС предлага въвеждането на клъстерния подход, т.е. да се водят преговори по поемане на ангажименти в областта на цели сектори от взаимно свързани услуги. Този подход ще даде възможност за по-голяма гъвкавост при преговорите и за по-ясно очертаване на икономическите връзки, взаимоотношения и съотношения между отделните подсектори, осигурявайки по-голяма ефективност на самите преговори.⁵⁶ ЕС предлага да започнат дискусии по определянето на клъстерите от взаимно свързани сектори и подсектори на услугите, което би подпомогнало самите преговори. Като начало страните членки могат да се опитат да се споразумеят по ограничен брой клъстери, например туристически услуги или услуги, свързани с опазването на околната среда.

Известно е какво голямо значение се отдава в ЕС на развитието на селското стопанство и на проблемите, свързани с неговото регулиране и подпомагане. Съгласявайки се с необходимостта да се преговаря за общото либерализиране на световната търговия и отварянето на пазарите за селскостопанската продукция на развиващите се страни, като едновременно с това се стреми да запази основите на своята селскостопанска политика, ЕС се опита да разработи и предложи на страните членки на СТО още на предварителния етап подходящи насоки за преговори в тази толкова чувствителна за всички област. Проявявайки гъвкавост и настойчивост, ЕС успя да накара страните членки на СТО да приемат варианта за “поемане на ангажимент за намаляване на защитата на селскостопанското производство, докато премахването й остава само индикация за евентуална посока на мислене, на бъдещи действия, без реални срокове”⁵⁷. Комисарят по селското стопанство Фишлер обяснява позицията на ЕС така: “Целта на Министерската конференция е само да състави дневния ред на преговорите, а не да определя до какъв резултат трябва да доведат.”⁵⁸

По настояване на ЕС в текста, касаещ преговорите в областта на селското стопанство, се включват всички форми на скрито подпомагане, като експортните кредити в САЩ, държавните предприятия в отделни страни и т.н. За разлика от тях селскостопанската политика на ЕС е ясно разписана с предварително обявени мерки за подпомагане. Освен това, когато се обсъжда селското стопанство, не трябва да се забравят и някои несвързани с търговията негови цели: да служи за задоволяване насъщните потребности на обществото, да поддържа жизнеспособността на цели райони, да опазва природата, културата и бита на селските области. Регулирането на селскостопанското производство трябва да дава сигурност за безвредността на храната, за качеството на уникалната продукция, произвеждана от определени производители в определени географски региони.

Предварително изработената позиция на ЕС по воденето на преговори⁵⁹ обхваща няколко аспекта:

• 
  подобряване достъпа до пазара в интерес на всички страни членки на СТО;
  
• 
  постепенно намаляване на подкрепата за пазара, като се запазят успешните форми на подкрепа на производството;
  
• 
  засилване на конкуренцията чрез намаляване на експортните субсидии и въвеждане на правила за прилагането на някои сходни мерки (експортни кредити, система на избран доставчик, предоставяне на помощи);
  
• 
  акцентиране върху многофункционалността на селскостопанското производство и отчитане на несвързаните с търговията аспекти (подпомагане на развитието, намаляване на бедността, опазване на природата, запазване жизнеспособността на селските райони и т.н.);
  
• 
  защита на потребителите чрез гарантиране качеството и безопасността на хранителните продукти (включително и чрез защита на географските наименования);
  
• 
  осигуряване на преференциално третиране на най-слабо развитите страни (осъществяване на схемата за безмитен достъп на всички стоки, в това число и селскостопански, от тези страни с изключение на оръжие).
  

Същността на позицията на ЕС по реформата на световната система на търговия със селскостопански стоки беше изложена най-ясно от комисаря по селското стопанство на ЕС Франц Фишлер, който подчерта необходимостта от “преместване на ударението от защита на продуктите към защита на производителите”⁶⁰. В тази насока ще бъде доразвита и Общата селскостопанска политика, като фондовете за подпомагане на селското стопанство се пренасочат от сферата на регулиране на пазара (от пазарната организация) към сферата на развитие на селските райони (за мерки, които не са свързани пряко с производството).

Заявявайки ясни позиции и предлагайки конкретни стъпки за изработване на общи правила и дисциплини по всички аспекти на световната търговия, в това число възлагане на държавни поръчки, създаване на условия за разширяване на конкуренцията, осигуряване на стабилна, прозрачна и недискриминационна среда за инвестиране на чуждестранни капитали в интерес на икономическото развитие на отделната страна и растежа на световната икономика като цяло, ЕС се изяви като основен двигател на процеса на вземане на решение за откриване на нов кръг от многостранни търговски преговори в рамките на СТО. Това ще бъдат най-всеобхватните преговори до този момент и определените сравнително кратки срокове за тяхното приключване дават основание да се смята, че след 3-4 години ще разполагаме с много по-добре структурирана система на международна търговия, с много по-ясни правила, отчитащи интересите на всички участващи страни, и по-адекватни дисциплини, доброволно прилагани от всички.

Изхождайки от перспективата за скорошното си присъединяване към ЕС, България приема позицията на Съюза по отношение преговорите в СТО, като се старае да дава свой принос в изработването на тази позиция. Така страната беше сред инициаторите за обсъждане по време на Министерската конференция на евентуалното разширяване обхвата на защитата на географските означения извън приетите в СТО географски марки по отношение на вината и спиртните напитки. Позицията на България за разширяването на допълнителната защита за географските означения върху други продукти (освен вина и спиртни напитки) и усъвършенстване и осъвременяване на регистъра на географските означения беше възприета и доразвита от ЕС. В предложената от ЕС “аргументация” за откриването на нов кръг преговори⁶¹ защитата на правата на интелектуална собственост присъства само в частта си за фармацевтичните патенти и необходимостта от подобряване достъпа на развиващите се страни до животоспасяващи лекарства. Впоследствие идеята за разширяване обхвата на географските означения се вплита в постановката за защита на потребителите чрез гарантиране качеството и безопасността на хранителните продукти⁶².

1. 
   по-нататъшна либерализация на световната търговия с цел стимулиране на икономическия растеж, възстановяване доверието на бизнеса в този критичен за световната икономика момент и постигане на устойчиво развитие;
   
2. 
   утвърждаване на съществуващата многостранна търговска система чрез създаване на нови правила и разширяване на обхвата й с взетото решение за преговори в областта на инвестициите, конкуренцията, улесняването на търговията, държавните поръчки;
   
3. 
   подпомагане на развиващите се страни за по-успешно участие в глобализацията, като при преговорите се обръща по-голямо внимание на техните проблеми и на ограничените им възможности за приложение на общите правила;
   
4. 
   по-добра комуникация с гражданското общество на основата на по-голяма прозрачност в преговорите, зачитане правото на всяка страна да предприема необходимите й мерки за защита на околната среда и започване на преговори за създаване на правила при взаимодействието между СТО и многостранните споразумения в опазването й.
   

Мандатът за новия кръг преговори включва задачата за подобряване достъпа до пазара на основата на договаряне на по-нататъшно намаляване (и дори, където е възможно – елиминиране) на митата в търговията с промишлени изделия, като се започне с високите равнища и се обърне по-голямо внимание на интересите на развиващите се страни. Това означава, че приносът на тези страни за намаляването на митата трябва да бъде съобразен с техните възможности и потребности. България вече е поела конкретни ангажименти в това отношение, които изпълнява последователно. Проблем представлява фактът, че някои от конкурентите ни на международните пазари имат статут на развиващи се страни и вероятно ще потърсят начин да се възползват от предоставяните им права за преференциално третиране. Това ще увеличи конкуренцията на пазара и ще създаде напрежение за българските износители.

Преговорите ще се занимаят и с опростяването на митата и процедурите, свързани с търговията, т.е. ще бъдат дискутирани всички въпроси, отнасящи се до движението на стоките, в това число гранични процедури, освобождаване на стоките от митницата и т.н. Ангажиментите на България в това отношение (във връзка с присъединяването й към ЕС) са достатъчно обхватни, за да очакваме някакво напрежение в хода на преговорите в СТО. При това Декларацията от Доха даде мандат на членовете на СТО да направят преглед на чл.Х от ГАТТ относно публикуването и администрирането на търговските правила и ако сметнат за необходимо – да направялт предложения за тяхното изясняване и подобряване. Европейската комисия вече предложи допълнения, свързани с подобряването на достъпа до информация относно прилаганите процедури, предсказуемостта на въвежданите мерки и необходимостта от предварителни консултации и някакви минимални срокове за въвеждането им, процедурите по отправяне на жалби в съда и др.

За по-нататъшното развитие на световната търговия Декларацията от Доха включва задачата за изработване на многостранна рамка в политиката на конкуренцията. Целта е да се постигне по-голяма ефективност от прилагането на националните режими в тази област и гарантиране на защитата на потребителите в целия свят. Елементите на една такава многонационална рамка трябва да осигурят въвеждането на определени правила и спазването на определена дисциплина в областта на конкуренцията на многостранно равнище по подобие на политиката на ЕС на регионално равнище. България продължава да усъвършенства законодателството си в това отношение, следвайки постиженията на правото на Общността. С новия проект за изменение на Закона за защита на конкуренцията се цели именно такова сближаване с европейското законодателство и попълване на пропуските с някои допълнения относно режима на сливанията (създаване на смесени дружества) и споразуменията и съгласуваната практика “по вертикала” – създаване на картели между производители, доставчици и дистрибутори на един и същ продукт. Достигнатата степен на защита на потребителите и на развитие на законодателството в тази област са предпоставка за успешно участие в новия кърг от преговори в СТО.

Развитието на международната търговия предполага създаването на правила при възлагане на държавни поръчки. Преговорите в това направление ще имат за цел постигането на по-голяма прозрачност и предвидимост, така че да се намали разрушителното въздействие на различните практики върху търговията. Постигнатото вече Споразумение за държавните поръчки поставя рамката, в която да се разработват националните законодателства и практики в тази област. Необходимостта от допълване и конкретизиране на това Споразумение се поражда от факта, че обемът на държавните поръчки (закупуването на стоки и услуги от частния сектор за нуждите на правителствата) расте непрекъснато и не може да не оказва въздействие върху развитието на международната търговия.⁶⁵

Като страна, кандидатка за членство в ЕС, България ще трябва да изработи и поддържа такава система от правила при възлагането и изпълнението на държавните поръчки, която да отговаря на европейските стандарти за прозрачност, откритост и лоялна конкуренция. Те помагат за създаване на икономически ефективна система за реализация на държавните поръчки, стимулиране на маждународната търговия и привличане на инвестиции (местни и чуждестранни), с което всъщност се подпомага икономическото развитие на страната. Създаването на такава система е част от изграждането на ефективна, конкурентоспособна пазарна икономика и стъпка към по-пълната интеграция на националното стопанство в международното.

Директивите на ЕС по отношение на държавните поръчки обикновено визират “крупни сделки” (над 200 хил. евро при покупка на стоки и услуги и над 5 млн. евро при капиталовите проекти). В България обаче държавните поръчки са в много по-ограничен размер. Това налага приемането на принципите за прозрачност, откритост и лоялна конкуренция като универсални, прилагани спрямо всяка сделка без оглед на нейната стойност. Изключение от този принцип е широко прилаганата от някои страни практика “купувай родното”, насочена към подкрепа на местните производители. В сегашния Закон за обществените поръчки не е заложена такава политика, но се предвижда през 2003 г. да бъде приет изцяло нов закон, с който да се въведат преференции за българските кандидати за изпълнители на обществени поръчки под формата на 10% дисконт от стойността на офертата. Европейското споразумение дава възможност за прилагане на такава практика за ограничен период, тъй като по принцип тя може да бъде успешна само в краткосрочен план, докато в дългосрочен - би могла да се окаже пречка за икономическото развитие и повишаването на конкурентоспособността на националната икономика. Така че ако няма ясно пресметнати изгоди от краткосрочното й приложение, тя не би трябвало изобщо да се използва.

В областта на селското стопанство преговорите ще имат за цел значително подобряване на пазарния достъп за всички страни, като либерализацията на търговията ще бъде дискутирана във всичките й аспекти: търговски (намаляване на мита, рационализиране използването на тарифни квоти и други количествени ограничения, защита на географските означения), нетърговски (опазване на околната среда, развитие на селските райони, качество и безопасност на хранителните продукти), всички видове подкрепа на износа, водещи до нарушаване на нормалната търговия и ограничаване на конкуренцията (субсидии, експортни кредити и т.н.). Търговията със селскостопански стоки е от съществено значение за всички страни членки на СТО и необходимостта от нейното рационализиране среща широка подкрепа.⁶⁶

Още в края на 2000 г. ЕС изработи и предостави за обсъждане своите изчерпателни предложения за правилата, по които да се преговаря в рамките на СТО. Голяма част от тези предложения залегнаха в Декларацията от Доха, що се отнася до подобряването на пазарния достъп и необходимостта преговорите да доведат до значителна либерализация на търговията, като се разшири и подобри защитата на географските означения и се гарантират качеството и безопасността на храните, както и до намаляването на всички форми на експортно субсидиране (в това число - експортното кредитиране и другите мерки с подобен ефект). Целта е да се постигне възможно по-пълна защита на потребителите и да се осигури свободна конкуренция на пазара.

По време на преговорите ще се дискутират въпросите за намаляване на митата на селскостопанските стоки, опростяване на търговските процедури, използването на тарифни квоти и тяхното администриране, прилагането на различни форми на подпомагане на националното производство и износ. Позицията на България по всички тези въпроси ще бъде предварително съгласувана с тази на ЕС и дотолкова, доколкото в нито една от тези области държавната политика не се характеризира с някаква специфика, не се очаква да възникнат проблеми за участието на страната в преговорите. Нещо повече – като се имат предвид високите изисквания в ЕС по отношение на безопасността на храните например, българските производители ще трябва да се справят (в рамките на договаряните преходни периоди) с много по-сложна задача и да поемат много по-сериозни задължения (например повишаване качеството на млякото, отказ от ваксиниране на свинете и т.н.), отколкото биха поставили резултатите от преговорите.

На 21 март 2002 г. България откри за преговори с ЕС глава “Земеделие” с намерението до декември 2003 г. тя да бъде затворена. Договореностите в тази област ще очертаят рамките за развитието на българското земеделие през следващите години. Наред с по-нататъшното хармонизиране на законодателството, което предполага изменението на още 30 наредби до края на годината, продължаваща либерализация на търговията със селскостопански стоки между България и ЕС и лицензирането на български производители за износ в ЕС, на дневен ред стои изграждането на необходимите институции и административни структури за прилагане на новоприетото законодателство и контролиране на изпълнението му, преструктурирането, и обновяването на ветеринарните и фитосанитарните лаборатории и на граничните контролни пунктове, както и развитието на агростатистиката съобразно изискванията на ЕС.

В изпълнение на поетите ангажименти неотдавна беше приета специална наредба за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат и търгуват с храни. С нея се реализира философията на Закона за храните, като се уточняват условията за производство и търговия с качествени и безопасни стоки. Според тази наредба произвежданите храни грябва да отговарят на технологичната документация за производството им, която става част от системата за вътрешен контрол. Така основната отговорност за безопасността на продукцията носи производителят, а не държавните контролни органи (Държавен санитарен контрол, Държавен ветеринарно-санитарен контрол и т.н.).

В новия кръг от преговори в рамките на СТО ще бъде отделено място и на мерките за либерализиране на търговията с услуги. Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС), договорено в рамките на Уругвайския кръг от преговори и приложено към Маракешкото споразумение за създаване на СТО, очертава принципите на многостранната търговия. Сега ще се търси тяхното конкретно приложение в определени правила, практики и мерки по отделни видове услуги.

На първо място се поставя туризмът, като един от най-важните и най-бързо растящи сектори на световната икономика с много голям ефект върху растежа и заетостта. За значението, което страните отдават на този сектор, говори и фактът, че почти всички членки на СТО са представили своите ангажименти и са заявили намерението си да разширяват туристическата си дейност и привличат инвестиции в сектора като част от политиката им на стимулиране на икономическия растеж.⁶⁷ Задачата на преговорите ще бъде да се либерализира секторът като цяло, да се намалят бариерите, ограничаващи свободния обмен, без да се създават условия за негативно въздействие върху качеството на услугите, защитата на потребителите, обществената безопасност, както и като се осигури върховенството на закона. Наличните ограничения в сектора включват някои неспецифицирани лицензионни изисквания и одобрения, неясно позоваване на икономическа целесъобразност, ограничения върху собственост и форми на дейност, изисквания за националност и местоживеене, ограничения за движението на персонала и други подобни. България не прилага някакви специфични изисквания, които да трябва да отстоява в преговорите, а и приемането на общи правила ще бъде от полза за българските туристически агенти.

Развитието на търговията, нейното улесняване и ускоряване на оборотите е немислимо без участието на транспорта. Самата търговия с транспортни услуги представлява значителна част от общата търговия с услуги. Договореностите от Уругвайския кръг от преговори имат сравнително ограничено приложение в транспорта. Предложенията за включване в новия кръг се обединяват около намаляване на бариерите при търговията с транспортни услуги и свързаните с нея спомагателни дейности (товарене, подреждане, съхранение, складиране, логистика, контейнерни депа, групаж, агентиране и др.). По време на преговорите ще се договарят ангажименти във всеки от отделните видове транспорт.

Финансовите услуги също имат пряко отношение към развитието на търговията и икономическия растеж. Те са част от инфраструктурата – подпомагат развитието и функционирането на всички останали сектори от икономиката. По-достъпните, по-евтини, по-качествени финансови услуги подпомагат дейността на предприятията и ги правят по-конкурентоспособни на международните пазари. Либерализирането на финансовите услуги има за задача не само да стимулира търговията, но и да изгради необходимите структури, да разшири достъпа до различни инструменти, да осигури по-ефективно управление на капиталовите потоци и в крайна сметка – да повиши стабилността и ефикасността на финансовия сектор в отделно взета държава и в света като цяло.

Както по отношение на финансовите, така и на транспортните услуги българските агенти на международните пазари ще трябва да се справят едновременно с изискванията на единния европейски пазар и с договарянето на общи позиции с ЕС при преговорите в СТО. Положителното в случая е, че преговорите и на регионално, и на многостранно равнище ще се водят по едни и същи въпроси, в едни и същи направления, с еднакви ангажименти и сходни правила. Подобно е положението във всички други области на преговорите.