Човекът и неговите тела – Ани Безант

Грубото тяло

Когато един човек е здрав, той не забелязва тези дейности. Той знае, че диша, само когато нещо пречи на дишането му, той знае, че сърцето му бие, само когато биенето е буйно или нередовно. Но когато вси­чко е наред, тези процеси остават незабелязани, с дълга и трудна практика обаче можем да докараме симпа­тичната нервна система под контрола на волята и един клас йоги в Индия - така наречените Хата Йога - раз­виват тази сила до една необикновена степен, с цел да събудят нисшите духовни способности. Възможно е те да се развият (без каква да е мисъл за духовно, мо­рално и умствено развитие), като се действа на физи­ческото тяло. Овладелият Хата Йога се научава да кон­тролира своето дишане, даже да може да го спира за едно значително време, да контролира биенето на сър­цето, ускорявайки или забавяйки циркулацията на кръ­вта по своя воля; с тези средства той привежда физи­ческото тяло в транс и освобождава астралното тяло.

Методът не е такъв, щото да го желае човек, но все пак е поучително за западните народи (които са настроени да гледат на тялото като имащо такава за­дължителна природа) да знаят как един човек може напълно да докара под своя контрол тези нормално автоматически физически процеси и да схванат, че хи­ляди хора налагат на себе си една дълга и крайно тру­дна дисциплина с цел да се видят свободни от затвора на физическото тяло, и да знаят, че те са живи, когато тялото е оставено безжизнено. Най-малко поне те са хора, които искат да направят нещо и не са вече прос­ти роби на чувствата.

Но да продължим нашето изследване. Ние има­ме волевата нервна система, която е много по-важна за нашите умствени цели. Това е великата система, която е инструмента на мисълта, благодарение на ко­ято чувстваме и се движим във физическото поле. Тя се състои от главо-гръбначната ос - мозък и гръбначен стълб - откъдето се разпръскват по всички части на тялото влакна от нервна материя, т. е., перцептивните и двигателните нерви - нервите, чрез които ние усещаме, които водят от повърхността на тялото към оста, и нервите с които ние действаме, които отиват от оста към повърхността. От всички части на тялото нервните влакна се събират и свързват първо в нерв­ни възли, и после в гръбначния стълб, на който обра­зуват външната нервна материя, и минават нагоре да се разпространят и разклонят в мозъка, центъра на всички усещания и на всички целесъобразни движе­ния, контролирани от волята. Тази е системата, чрез която човек проявява своята воля и своето съзнание, и може да се каже, че те се намират в мозъка. Човек не може да стори нищо във физическото поде, освен чрез мозъка и нервната система, ако те не са в добър ред, той не може да проявява себе си по нормален начин.

Това е фактът, върху който материализмът е ба­зирал своето твърдение, че мисълта и мозъчната дей­ност се сливат или са едно и също нещо, имайки пре­двид само физическото поле, както правят материалистите. Наистина те се сливат, но е необходимо да се доведат сили от едно друго поле - астралното - за да се покаже, че мисълта не е резултат на нервната дейност. Ако мозъкът е повреден от лекарства, от бо­лест, от травма, мисълта на човека, комуто мозъка принадлежи, не ще може напълно да се прояви във физическото гюле. Материалистът също ще каже, че ако имате една дадена болест, то мисълта ще бъде особено повлияна.

Има една рядка болест, афазия, която разстрой­ва една особена част от клетките на мозъка, близо до ухото, и се придружава с пълно изгубване на способ­ността да помним думи. Ако зададете на лице, стра­дащо от тази болест един въпрос, то не ще може да ви отговори: ако го попитате за името му, той не ще ви отговори; но ако произнесете неговото име, той ще покаже, че го е познал, ако му прочетете някои мисли той ще изрази своето съгласие или не; той може да мисли, но не и да говори. Оказва се, че като че ли ча­стта от мозъка, която е била повредена, е във връзка с физическата памет за думи, така че с повреждането й човекът изгубва във физическото поле паметта за ду­ми и става глух, като си запазва силата на мислене и може да се съгласи, или не, с всяко направено предло­жение.

Материалистическият аргумент изведнъж пропа­да, разбира се, когато човекът се намери свободен от своя несъвършен инструмент. Тогава той е способен да прояви своите сили, макар пак да се спъва отново, когато се върне във физическото съществувание. Важ­ността на това, що се отнася до настоящото ни изсле­дване, лежи не в солидността или не на материалис­тическата позиция, а във факта, че човекът е ограни­чен в своята проява във физическия свят от способно­стите на неговия физически инструмент, и че този ин­струмент може да бъде повлиян от физически агенти; ако те могат да го повредят, те могат също и да го поправят - едно съображение, което ще намерим от жизнена важност за нас.

Нервните системи, подобно всички части на тя­лото, са съставени от клетки, малки оформени телца, с обвиващи стени й съдържание, видими под микроскоп.Те биват най-разнообразни според техните разли­чни функции. От своя страна тези клетки са изградени от малки молекули, а те пък - от атоми - атомите за които говорят химиците. Всеки атом пък е последната неделима частица от някой химически елемент. Тези химически атоми се комбинират заедно по неизброи­ми пътища за да образуват газовете, течностите и твър­достта на грубото тяло. Всеки химически атом е за теософа едно живо нещо, способно да води свой неза­висим живот, и всяка комбинация от подобни атоми в едно по-сложно същество е също така нещо живо. От друга страна всяка клетка има свой собствен живот, и всички тези атоми, молекули и клетки са комбинира­ни заедно в едно органическо цяло, едно тяло, което служи като носител на една по-висша форма на съз­нание отколкото тази, която те знаят в отделното си съществувание.

Частите, от които тези тела са съставени, посто­янно влизат и излизат; и самите те са групи от хими­чески атоми, твърде дребни за да бъдат видени с невъоръжено око, въпреки че много от тях се виждат под микроскоп. Ако наблюдаваме капка кръв под микрос­коп ние ще видим в нея да се движат известно количе­ство живи телца - белите и червените кръвни телца. По устройство и дейност белите напомнят твърде мно­го на обикновената амеба. Много болести са предиз­викани от микроби и разни видове бацили, и учените ни казват, че ние имаме в нашите тела микроби прия­тели и микроби неприятели, едните ни вредят, а дру­гите се нахвърлят върху вредителите ги и разкъсват. Някои микроби идват в нас отвън и изпълват нашето тяло с болести, други идват за да поддържат негово­то здраве. И така, тези наши дрехи постоянно проме­нят своите материали, които идват, стоят известно вре­ме в нас, и излизат, за да отидат и да станат част от други тела - една непрекъсната промяна и взаимна иг­ра.

Голямото мнозинство от човечеството знае мал­ко и още по-малко се интересува от тези факти, при все това в тях се крие възможност за очистване на гру­бото тяло, от което го става по-подходящ носител и обиталище на човека. Обикновеният човек оставя сво­ето тяло да се строи само, както взима безразборно от материалите, които му се доставят, без да се вгле­жда в тяхната природа, и се интересува повече те да бъдат вкусни и приятни за неговия вкус, а не се пита дали подхождат или не, за създаването на едно чисто и благородно обиталище за Аз-а, истинският човек, който живее вечно. Обикновеният човек не упражнява надзор над тези частици, когато влизат и излизат, без да избира една и да отхвърля други, а оставя всичко да се гради както му дойде, подобно на някой безгри­жен майстор, който взема всичко, което му попадне като материал за неговата къща - вълна, слама, кал, трески, пясък, гвоздеи, всевъзможни останки. По от­ношение на своето тяло съвременният човек е тъкмо такъв небрежен строител.

Ясно е, че очистването на грубото тяло е един процес на съзнателно подбиране на елементите, кои­то трябва да го съставят. Човек ще въведе в него под формата на храна само най-чистата материя, която може да намери, отхвърляйки нечистата и грубата. Той знае, че чрез естествена промяна частиците, въведени в тялото в дните на безгрижно живеене, постепенно ще излязат навън, най-малко в седем години - въпре­ки че процесът може да се ускори - и той решава да не въвежда вече в него това, което не е чисто. Като уве­личава чистите съставни части той създава в тялото си една армия от защитници, които унищожават вся­какви нечисти частици, които могат да попаднат от­вън и влизат без неговото съгласие. След това той па­зи тялото чисто с една активна воля, която действа магнетически, непрестанно изпъжда далеч от себе си всякакви нечисти телца, които биха могли да влязат в тялото и така го пази от нахлувания, на които то е изложено; докато живее в една атмосфера, изпълнена с нечистотии от всякакъв род.

Когато веднъж човек реши да очисти своето тя­ло и да го направи инструмент, пригоден за Аз-а да работи с него, той прави първата стъпка към практи­куването на Йога - стъпка, която трябва да бъде нап­равена в този или някой друг живот, преди човекът да може сериозно да си зададе въпроса: "Как мога да до-.стигна дотам, че да мога да възприема за себе пълно­ценно истината на теософията?" Човек може лично да проверява свръхфизичните факти само когато съу­мее напълно да подчини физическото си тяло под своя власт. Той иска да се увери лично в теософските исти­ни, но не може да стори това докато е още здраво за­творен в тъмницата на тялото и докато това тяло е нечисто. Даже ако е донесъл от други, по-добре дис­циплинирани животи частично развити душевни способности, които се проявяват въпреки настоящите не­благоприятни условия, упражнението им ще бъде спъ­вано докато той съществува във физическото тяло, ако това тяло с нечисто. То те затъмнява или разстройва упражнението на способностите, когато те работят чрез него, и ще нрави тяхната работа ненадеждна.

Нека предположим, че един човек съзнателно из­бере да направи своето тяло чисто, и че той или се възползва от факта, че тялото се променя напълно за седем години, или предпочете по-късия, но по-труден път на бързата промяна. И в двата случая той ще за­почне тозчас да подбира материалите, от които ново­то чисто тяло трябва да бъде съградено, и въпросът за диетата ще се изправи пред него. Той веднага ще започне да изключва от своята храна всичко, което би вмъкнало в тялото нечисти и мръсни елементи. Той ще захвърли всякакъв алкохол и всяко питие, което го съдържа, защото спиртът въвежда във физическото тя­ло микроби от най-нечисто естество, продукти на раз­рушението. Те не само са вредни сами но себе си, но освен това привличат към себе си - и следователно, към всяко тяло, от което те съставляват част - някои от най-противните невидими обитатели на следващия свят.

След смъртта пияниците, които са изгубили сво­ите физически тела, и следователно не могат повече да задоволяват своята жажда за опиване, се въртят около местата, където се лее алкохол, и около тези, които го пият, и така се опитват да споделят ниските удоволствия, на които те се отдават. Деликатни жени биха се отвърнали от своите вина ако можеха да зър­нат само за миг отвратителните същества, които се стараят да вземат участие в тяхното удоволствие, и близкото другарство, което по този начин те устано­вявал със същества от най-отвратителен тип. Лоши елементали също се навъртат наоколо, мисли на пия­ници, облечени в елементална есенция. В същото вре­ме физическото тяло привлича към себе си от обкръ­жаващата атмосфера груби частици, изхвърлени от те­лата на пияници и разпуснати хора, те влизат в него, от което го огрубява и понижава.

Ако погледнем на хора, постоянно свързани с ал­кохола, с произвеждане или продажба на спирт, вина, бира и други видове нечисти питиета, можем да ви­дим как техните тела даже физически са станали гру­би и ниски. Един кръчмар, един с още по-лоша профе­сия - да не казваме нищо за лица от всички стъпала на обществото, които пият до прекаляване - всички по­казват много ясно какво прави бавно и сигурно със своето тяло всеки, който въвежда в него коя да е от тези частици. Колкото повече такива елементи той въ­вежда, толкова по-грубо става неговото тяло.

Така е и с другите части на диетата, месо от млекопитаещи, птици, влечуги и риби, от разни животни в костни черупки и мекотели, които се хранят от ум­рели животни - как могат тела, съградени от. подобни материали, да бъдат деликатни, чувствителни, преци­зно уравновесени и при това напълно здрави, със си­лата и тънкостта на калената стомана, от каквото тя­ло човек се нуждае за всички видове висша работа? Необходимо ли е пак да прибавям практическия урок, който може да бъде научен от наблюдението върху телата на онези, които живеят в подобно среда? Виж­те касапите и решете сами дали техните тела прили­чат на най-пригодни инструменти за висши мисли и възвишени духовни цели? Разбира се, те са най-последните резултати на силите, които се хранят с нечис­ти меса, доставяни от тях. Наистина, никакво количе­ство внимание на човека върху физическото тяло са­мо по себе си не ще му даде духовен живот, но защо трябва да си пречи с едно нечисто тяло? Защо да се позволява на този безполезен и несъвършен инстру­мент да ограничава, да притеснява и да сдържа него­вите сили, големи или малки, в техния опит да се про­явят чрез него?

Има, обаче, една трудност по нашия път, която не можем да пренебрегнем. Ние можем да правим го­лямо усилие над нашето тяло и може решително да отказваме да го понижаваме, но ние живеем между хора, които са безгрижни и които в повечето случаи не знаят нищо от тези природни факти. В един град като Лондон или, наистина, в кой да е друг западен град, ние не можем да минем по улиците без да бъдем повлияни на всяка крачка, и колкото повече пречист­ваме тялото си, толкова по-тънки стават чувствата и толкова повече страдаме в една цивилизация, така гру­ба и животинска, каквато е настоящата. Минавайки из бедните и работнически квартали, където има би­рарии на всяко кюше, ние едва ли можем да избегнем миризмата на спиртните напитки - атмосферата на една бирария следва тази на друга - даже улици с добра репутация също са отровени. Тъй е и когато минава­ме покрай кланици и касапници.

Разбира се, човек може да бъде сигурен, че кога­то цивилизацията напредне и нещо бъде спечелено, тогава всички тези нечисти места ще бъдат събрани в специални квартали, където тези, които ги търсят, ще могат да ги намерят. Обаче сега нечистите елементи от тези места падат върху нашите тела и ние ги вдиш­ваме в себе си заедно с въздуха. Но както нормално здравите тела не дават почва, в която микробите на болестите да могат да пуснат корени, така чистото тяло не представлява почва, в която тези нечисти ча­стици да могат да растат. Освен това, както видяхме, има армия от живи същества, които вечно работят, за да държат нашата кръв чиста, и тези полкове от ис­тинска гвардия ще нападнат всички отровни частици, които прескочат през оградата на едно чисто тяло и ще ги премахнат и разсекат на части. Нам остава да изберем дали да имаме в нашата кръв тези защитни­ци па живота или да я изпълним с пиратите, които нападат и избиват добрите. Колкото по-решително от­казваме да вкарваме в тялото каквито и да е било не­чисти елементи, толкова повече ще бъдем укрепени против атаките отвън.

Споменахме но-рано за автоматизма на тялото, за факта, че тялото е творение на навика и казахме, че човек може да използва тази негова особеност. Ако теософът каже на някой жадуващ да практикува Йога и да достигне да влезе във висшите области на битие-го: "За тази цел ти трябва веднага да започнеш да пре­чистваш тялото си, и това трябва да предшества опи­та да практикуваш истинска Йога. Защото истинската Йога е тъй опасна за едно нечисто и неподчинено тя­ло, както клечката кибрит - за буре барут." Ако теосо­фът каже така, той сигурно ще бъде посрещнат с от­говора, че здравето би пострадало от подемането на такава практика. Сухият факт е, че всъщност тялото не се интересува много какво му давате, когато вед­нъж му предложите нещо, което укрепва здравето му, го бързо ще се приспособи към всяка чиста и храни­телна храна, която вие изберете да употребявате. Тък­мо защото е едно автоматично същество, то скоро ще спре да иска нещата, които усилено му се отказват, и ако вие не изпълнявате искането му за груба и нисша храна, то скоро ще придобие навика да я презира. Съ­що както един средно естествен вкус ще се погнуси с болезнено чувство от един разложен дивеч, така един чист вкус ще се отвърне от всякаква груба храна.

Предположете, че човек храни своето тяло с раз­ни видове нечисти неща. Неговото тяло ще ги изисква настоятелно и гой ще бъде склонен да отстъпи. Но ако той не обърне внимание на тези изисквания на тя­лото и тръгне но своя собствен път, а не по пътя на тялото, той ще установи, може би за своя изненада, че неговото тяло ще признае своя господар и ще се при­мири с неговите заповеди. То бързо ще започне да пре­дпочита чистата храна пред нечистата. Навикът може да бъде използван както за помощ, така и за преч­ка, и тялото се поддава на послушание, когато разбе­ре, че ти си господаря и че не мислиш да допуснеш животът ти да бъде спъван от простия инструмент, който е създаден за твоя употреба. Истината е, че не тялото е виновно тук, а Кама, желанието-природага.

Възрастното тяло вече е възприело навика да ис­ка особени неща, но ако се вгледате в детето, вие ще видите, че детското тяло не иска нещата, които доста­вят на възрастните тела груби удоволствия. Ако няма много лошо физическо наследство, детското тяло от­бягва месото и виното, но неговите родители му натрапват месо и му дават малко винце от техните чаши, канейки го да "бъде мъжле", докато детето със своята подражателна способност и под влияние на възраст­ните не тръгне по лошите пътища. Тогава, разбира се, се създава нечист вкус и може би се събуждат стари кармични искания, които биха могли да изгаснат от не­удовлетворение и тялото последователно да придо­бие навика да иска нещата, с които то е било хранено.

Захвърлете миналото, направете промяната и ко­гато вие се освободите от частиците, които искат тези нечистотии, вие ще почувствате, че вашето тяло про­меня своите навици и въстава даже против миризма­та на нещата, които то някога е обичало. Вие не иска­те да правите това, защото, ако бихте искали, щяхте да можете. Вие си казвате: "Най-после, може би, то не значи толкова много. Аз нямам душевни способнос­ти, аз не съм достатъчно напреднал, за да правя разлика между чистото и нечистото тяло". Вие никога ня­ма да напреднете, ако не се стараете да се издигнете до най-високото, което е достижимо за вас - ако оста­вите желанието-природа да пречи на вашия прогрес. Вие казвате: "Колко много бих желал да имам астрално зрение, да странствам в астралното тяло!", но ко­гато достигнете до началото, вие предпочитате един "добър" обяд.

Ако наградата за отказването от нечистата хра­на беше милион лири в края на годината, как бързо щяха да се изчезнат трудностите и как бързо щяха да се намерят начини за поддържане на тялото живо без месо и вино! Но когато се предлага скъпоценното съ­кровище на висшия живот, трудностите се оказват не­победими. Ако хората наистина желаеха нещата, кои­то те претендират че желаят, ние щяхме да имаме мно­го по-бързи промени около нас, отколкото сега виж­даме. Но хората само се преструват, че вярва, и то така, че те сами себе си лъжат с идеята, че ревностно желаят, и идват тук на Земята живот след живота в същия непрогресивен начин на съществуване за мно­го хиляди години. И в един даден живот те се чудят защо не напредват и защо еди-кой си е направил та­къв бърз прогрес в този само живот, когато те не мо­гат. Човекът, който е ревностен - не за момент, а с твърдо постоянство, - може да направи какъвто прог­рес иска: докато човекът, който само прави хората да вярват, ще обикаля и обикаля като кон, който върти долап за много още бъдещи животни.

В това очистване на тялото лежи приготовлени­ето за всяка йогистка практика - не цялото приготов­ление, сигурно, но една съществена част от него. Ка­заното до тук с достатъчно, що се отнася до грубото тяло, най-ниския носител на съзнанието.