Църквата, която е оставена

Подходящо управление

Това, от което най-много има нужда на земята, повече от всяко друго време, е подходящо управление, което да партнира със Святия Дух, за да се представи всеки човек съвършен в Христос.⁴⁰⁰ Лидери, които продължават да наблягат на разработването на програми и методи, за да поддържат вярващите щастливи във външните дворове на християнството, обслужвайки консуматорския манталитет, ще намерят себе си дисквалифицирани в този сезон. Изисква се ново чувство за цел и тази цел е ясна – да се доведе Тялото до неговия пълен ръст. В продължение на няколко десетилетия от 50-те години насам, евангелизаторски служения са се трудили в много нации, за да доведат множества до преживяване на спасението, или може би по-точно, „да вземат решение за Исус“. Докато няма нищо лошо в това, и евангелизирането трябва да продължи, останалата част от пътешествието на вярващите се нуждае от повече внимание. Павел ни увещава да „…растем във всеки аспект в Него, Който е Главата, Христос“. Твърде дълго незрели вярващи са били „блъскани насам натам от вълните; носени от всеки вятър на доктрина, чрез измамата на хора, чрез лукавството в измамни планове…“⁴⁰¹ Вярващата общност днес е по-голяма от всеки друг период в историята, но въпреки това, в същото време тя има най-малкото влияние върху обграждащите я общности, от всякога преди. Има малко незначително влияние. Евангелизираната Африка, например, е много по-зле днес във всяка област от болести, престъпления, правосъдие, икономика и семейство, отколкото е била преди християнството да дойде на континента.⁴⁰²

Необходимо е ново духовно средство – нов мех!

Вместо да се протягаме за служителски титли и позиции, това, което е нужно е наистина да видим автентичните служения да правят това, което Павел ясно описва в Ефесяни 4. Въпреки че говорихме за това Писание в по-предишни глави, нека да го погледнем отново – този път в Разширената версия: Тези служения – апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители – са дадени със следната цел: „…съвършеното и пълно екипиране на светиите (Неговите осветени хора), [за да извършат] работата на служене за изграждането на Христовото тяло (църквата), [Която да може да се развие] докато всички достигнем до единство във вярата и до разбирането на [пълното и точно] познаване на Божия Син, за да [можем да дойдем] до наистина зряло пълнолетие (завършеността на личността, което не е нищо по-малко от стандартния ръст на съвършенството на Христос), мярката на ръста на пълнотата на Христос и завършеността, която се намира в Него“.⁴⁰³

Мнозина са се наслаждавали на ветровете на съживление и освежаване през годините. Бог е постоянно милостив, и ще продължава да има сезони на посещения по различно време и на различни места. Сезоните, обаче, по дефиниция не са продължителни, нито световни. Откликването към тях често разделя християните. Тези сезони отразяват Божията суверенна доброта; те идват въпреки нас, а не поради нас. Църквата е една торба с дупки, не можеща да побира Божиите благословения. Това, от което отчаяно се нуждаем е това, което носи едно трайно изразяване на живота на царството в християнските общности, за да могат те да повлияят на обграждащите ги култури и накрая да завладеят земята с царството. Служенията трябва да установят апостолски общества, които ще бъдат солта на земята и светлината на света.

Само в корпоративния Христос, разкриването на синовете, има подходяща среда за продължително изливане на Духа в последното време. Овид-едом преживя съживление за един кратък сезон, не поради родствена линия, но понеже се случи така, че той живееше до една неравност на пътя, където воловете се препънаха и ковчега едва не падна от каруцата. На първо място не се предполагаше ковчега да бъде в каруцата! Докато тази „нова каруца“ работеше за филистимците, това не беше трайно, понеже ковчега трябваше да се носи върху раменете на Господните свещеници в Израел. По подобен начин, западните търговски методи и дефиниции за успех могат да работят за известно време за църквите повлияни от духа на този век, но се намира един различен напън в тези общности, които са вкусили от силите на идния век. Всички в дома на Овид-едом бяха благословени! Обаче, ковчега не беше в крайното си място за почивка, което доведе до това сезона на благословение бързо да престане.⁴⁰⁴ Божия ковчег отново се поставя във възстановената Давидова скиния в наши дни, но този път ние не искаме да видим само едно сезонно благословение. Това трябва да бъде вечната скиния.⁴⁰⁵ Йоан го видя: „Тогава видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха, и повече нямаше море. И видях святия град, новия Ерусалим, слизащ от небето от Бог, приготвен като невяста украсена за съпруга си. И чух силен глас от престола, казващ; „Ето, скинията на Бог е сред хората, и Той ще обитава сред тях, и те ще бъдат Негов народ, и Самият Бог ще бъде сред тях“.⁴⁰⁶ Святия Дух, Който е самото присъствие и Дух на Христос, е зает с това да заеме Своето обиталище в новата скиния на последното време; сърцата на Неговите хора. Ние откриваме една пророческа картина на това да се случва посред Празника Шатроразпъване в Йоан 7: „Но по средата на празника Исус влезе в храма, и започна да поучава. Тогава юдеите бяха удивени, казвайки: ‘Как този човек се е научил, като никога не се е образовал?’ Така че Исус им отговори и каза: ‘Моето учение не е Мое, а на Този, Който Ме е пратил.’“⁴⁰⁷ От този нов храм, построен върху основата на апостолите и пророците, като Самия Христос е краеъгълния камък, изразяването на сърцето на Татко ще потече към целия свят. В последния ден, великия ден на Празника Шатроразпъване в последното време, гласът на корпоративния Христос ще прозвучи от земята; „Ако някой е жаден, нека да дойде при Мен и да пие! Който вярва в Мен, както казва Писанието: ‘от най-вътрешното му същество ще потекат реки от жива вода.’“⁴⁰⁸

В много църкви, членовете и лидерите са загубили своя напън напред и хората имат глад да мигрират в следващото измерение на Бог, но неправилните основи ще трябва да бъдат махнати, за да се улесни прехода. В Коринтската църква ние виждаме как Павел и неговите съработници апостоли се справят с погрешни начини на мислене: „Ние разрушаваме спекулации и всяко високо нещо издигнато срещу познаването на Бог, и пленяваме всяка мисъл в покорство на Христос, и сме готови да накажем всяко непокорство, когато вашето покорство стане пълно“.⁴⁰⁹ Истинските апостоли ще донесат нагаждане на вътрешните структури на умовете на вярващите. Те също така ще направят същото и в местните църкви, с които са във взаимоотношение и където са поканени да направят това. За да разгледаме напълно този процес, ще е необходимо повече отколкото може да бъде включено тук.