Д о к л а д за състоянието на

Кратка географска характеристика на област Шумен ...................................стр. 4

Кратка географска характеристика на област Търговище..............................стр. 5

2. Качество на водите …………………………………………………………стр.14

3. Земи и почви ...................................................................................................стр.32

4. Защитени територии и биологично разнообразие ......................................стр.37

1. Отпадъци ........................................................................................................стр.49

2. Шум ................................................................................................................стр.61

3. Опасни химични вещества и управление на риска ...................................стр.62

АИС – Автоматична измервателна станция

БДДР – Басейнова дирекция за Дунавски район

БДЧР – Басейнова дирекция за Черноморски район

БПК5 – Биологична потребност от кислород за 5 дни

ГПСОВ – Градска пречиствателна станция за отпадъчни води

ЕК – Европейска комисия

ЕП – Екологичен праг

ЖТО – Животински торови отпадъци

ЗБР – Закон за биологичното разнообразие

ЗЗТ – Закон за защитените територии

ЗЛР – Закон за лечебните растения

ЗМ – Защитена местност

ЗТ – Защитена територия

ЗУО – Закон за управление на отпадъците

ИАОС – Изпълнителна агенция по околна среда

ЛОС – Летливи органични съединения

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

МПП – Млекопреработвателно предприятие

НДЕ – Норми за допустими емисии

НСМОС – Национална система за мониторинг на околната среда

ПДК – Пределно допустима концентрация

ПЗ – Праг на замърсяване

ПСБФВ – Пречиствателна станция за битово-фекални води

ПУДООС – Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

РИОСВ – Регионална инспекция по околна среда и води

РЛ – Регионална лаборатория

РПСОВ – Регионална пречиствателна станция за отпадъчни води

РУГ – Регионално управление на горите

СНИ – Собствени непрекъснати измервания

СПИ - Собствени периодични измервания

ТБО – Твърди битови отпадъци

Очакваме чрез него да подпомогнем обществените институции – областни управи и общински администрации на територията на РИОСВ-Шумен при вземане на решения в областта на околната среда и за устойчиво развитие на териториалните общности чрез интегриране на политиката по околна среда в регионалните политики в областта на социално-икономическото развитие.

Териториалният обхват на региона на РИОСВ е :

Шуменска област Търговищка област Общо

• 
  Територия: 3 390 кв.км (3,04%) 2 716 кв.км (2,5%) 6 106 кв.км (5,5%)
  
• 
  Население: 205 395 жители 170 200 жители 375 595 жители
  
• 
  Общини: 10 5 15
  
• 
  Населени места: 152 195 347
  
• 
  Градове: 8 5 13
  
• 
  Села: 144 190 334
  

РИОСВ – Шумен извършва своята дейност на територията на петнадесет общини:

Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино и Шумен;

Антоново, Омуртаг, Опака, Попово и Търговище.

Мадарският конник е най-забележителният паметник в Националния Историческо-Археологически резерват "МАДАРА". Уникалният и единствен в Европа скален релеф, изваян върху скалите с издълбани надписи около фигурата на конника е образец на българското средновековно изкуство, символизиращ мощта на българската държава от ханския и^' период. Заради изключително високата му стойност Мадарският конник е обявен от ЮНЕСКО за паметник със световно значение.

Южно от долината на р. Голяма Камчия се издигат Преславската и Драгоевската планини, разделени от пролома на реката, а на юг преминава билото на източната част на Котленската планина и билото на Върбишката планина.

Илчов баир е най-източния дял на Шуменското плато. Той е с характерна релефна форма с най-висока северна част, наведена над град Шумен. Тук е построен комплекс - паметник “Създатели на Българската държава”, който е най-големият в България и на Балканския полуостров.

Речната мрежа в северната третина на Шуменския регион е слабо развита. Тук всички реки, водещи началото си от северните склонове на Самуиловските височини губят водите си в безоточни долини в Лудогорското плато. Този район попада в Дунавския водосборен басейн. Средната третина се отводнява към Черноморския басейн чрез Провадийска река и притоците и^', най-значителни от които са Крива река и р. Мадарска. Най-добре развита речна мрежа има южната нископланинска част на Шуменския край. Тя се отводнява към Черноморския басейн от р. Голяма Камчия. Най-южните части се отводняват от реките Герила., Елешница и Брестова. В югозападната част е изграден язовир Тича, който е най-значимия питеен водоизточник в региона. В него се вливат реките Тича, Герила и Драгановска.

Източниците за подхранване на реките в северната безоточна част са предимно подпочвени, а в средната и южната част – предимно дъждовни.

Водоснабдяването на град Шумен и гр. Велики Преслав се извършва от язовир Тича, изграден на р. Голяма Камчия с лимит на ползваната вода в съответствие с месечните графици, утвърждавани от МОСВ.

Водоснабдяването на населението от селищата в общините е от местни водоизточници.

Горите заемат ¼ от територията на общината, като преобладаващите видове са габър, дъб и липа. Защитените природни обекти са представени от 8 дървесни видове. Открити са масиви - естествени находища на защитени и редки растителни видове.

Водните ресурси са незадоволителни за община Търговище. Речната мрежа включва река Врана и нейните притоци - р. Сива, Калайджи дере, Овчарско дере и Дългашко дере. Река Врана води началото си от височините около Омуртаг - преминава през живописната местност Боаза, през град Търговище и при гара Хан Крум се влива в р. Голяма Камчия. Дължината на реката е 47 км. Дебитът й е силно променлив и варира от 12 куб.м/сек до 25.20 куб.м/сек. Оттокът на реките е разпределен крайно неравномерно през годината, като през летните месеци силно намалява. Водоносните пластове в крайречните тераси са с малки мощности, с незначителни статични и динамични запаси. Река Сива е втората по значение за общината.

Районът се характеризира с липса на плитки подпочвени води. Поради крайно ограничените водоизточници на територията на общината недостигът на вода се покрива чрез ползването на външни водоизточници.

От язовир Тича в землището на Преславска община се водоснабдява град Търговище с лимит на ползваната вода, съгласно месечните графици за използване на водите, утвърждаван от МОСВ.

Водоснабдяването на населението от селищата в общината е от местни водоизточници.

1. 
   КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
   

На територията на РИОСВ – Шумен, качеството на атмосферния въздух се следи от ръчен пункт за имисионен контрол. Същият се намира в гр. Шумен на ул. “Съединение”. Наблюдението се извършва ежедневно в работните дни по показатели : общ прах, фини прахови частици (РМ 10), серен и азотен диоксид. Пробонабирането на общ прах и ФПЧ 10 се осъществява 24 часа в денонощието, а на серен и азотен диоксид в светлата част на денонощието. На територията на РИОСВ – Шумен няма разположена АИС като част от НСМОС. Отредена е площадка за такава и се очаква изграждането и. През 2006 г. мобилната станция на РЛ-Варна не е извършила имисионни измервания в региона на РИОСВ Шумен, съгласно утвърдения график.

Ръчният пункт на територията на РИОСВ-Шумен извършва измерване по показатели прах, фини прахови частици, NO₂ (азотен диоксид), SO₂ (серен диоксид). През 2006 г. са взети общо 1351 броя проби, на които са направени 2265 броя анализи.

През 2006 г. не са регистрирани превишения на средночасовите (СЧН) норми за показател серен диоксид и азотен диоксид.

За серен диоксид няма определена допустима средногодишна концентрация.

Не е регистрирано и превишаване на средноденонощните (ПДКср.дн.) пределнодопустими концентрации за прах-общ. Не е превишена и пределнодопустимата годишна концентрация.

Показател фин прах превишава средноденонощната норма плюс допустимото отклонение за 2006 г. (СДН +ДО - 60 mg/m³ ) при четиринадесет пробонабирания през месеците юли, август, октомври и декември. Най-много средноденонощни превишение са регистрирани през месец декември – 7.

Регистрираната средногодишна концентрация на ФПЧ 10 превишава средно годишната норма плюс допустимото отклонение (СГН + ДО) за 2006 г. Нагледно това е изобразено на диаграмата по долу.

Предполагаемите причини за наднормените стойности на фини прахови частици са запрашените улични платна, използваните през отоплителния сезон горива в битовия сектор, автомобилният транспорт и метеорологичните условия. За високата запрашеност допринасят и множеството строително ремонтни дейности на жилищни сгради и други обекти в чертите на града. За разнасяне на праха спомага и значително увеличилия се брой на автомобилите движещи се по пътните артерии. През отоплителният сезон в битовия сектор се използват основно твърди горива – дърва и въглища. Високото пепелно съдържание в тях “допринася” за замърсяването на атмосферния въздух.

През 2006 година РИОСВ-Шумен е осъществила проверки с инструментален контрол при 13 обекта с източници на емисии на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух. 12 са от утвърдения от МОСВ списък за 2006 г. на обекти подлежащи на емисионен контрол. При четири от тях е регистрирано превишаване на утвърдените норми за допустими емисии. Това са инсталации на следните фирми:

• 
  "Августа мебел" АД, гр. Шумен, парова централа. Точков източник - изпускащо устройство на парен котел ПКМ-4. Основна причина за превишение по показател прах е типа на използваното гориво, а именно дървесен прах и сл. люспа. Фирмата има наложена имуществена санкция.
  
• 
  “Плиска” ООД, гр. Шумен, парова централа, източник - котел КМ 4. Причина за превишението е използваното гориво – сл. люспа. Към изпускащото устройство има инсталирана батерия циклони. Ефективността на съоръжението не достига проектните стойности. На фирмата е наложена имуществена санкция.
  
• 
  “Роса” АД, Попово, парова централа, източник - котел ПКМ 6. Причина за превишаването е използваното гориво – сл. люспа. Към изпускащото устройство има инсталирана батерия циклони. Ефективността на съоръжението не достига проектните стойности. На фирмата е наложена имуществена санкция.
  
• 
  “БКС-Търговище”ЕООД, гр. Търговище, източник – асфалтосмесител ДС 117 инсталиран в база Разбойна. Причина за превишаване по показател прах е неефективна работа на пречиствателното съоръжение – воден скрубер. На фирмата е наложена имуществена санкция.
  

Две фирми са провеждали собствени периодични измервания (СПИ) за първо и второ полугодие на 2006 г. Това са “Топлофикация – Шумен “ ЕАД и “Енергия” АД, гр. Търговище. И двете фирми са представили в РИОСВ-Шумен докладите от проведените измервания в регламентираните срокове съгласно изискванията на Наредба № 6 за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр. 31/99). Въз основа на протоколите от проведените СПИ за второ полугодие на 2006 г. включващи 14 точкови източника на фирма “Енергия” АД, гр. Търговище, е наложена еднократна санкция за превишаване на нормите за допустими емисии по показател оловен прах, изпускан от един точков източник.

От средата на 2006 г. в експлоатация бяха въведени Заводите за производство на плоско и домакинско стъкло на “Тракия глас България” ЕАД, гр. Търговище. Изпускащите устройства на ванните пещи инсталирани в двата завода разполагат със система за непрекъснато измерване на емисиите на прах, азотен диоксид, серен диоксид. Ежемесечно фирмата представя в РИОСВ доклади за проведените СНИ, изготвени в съответствие с Наредба № 6 и Инструкция № 1 от 03.07.2003 г. издадена от МОСВ. Въз основа на месечните доклади фирмата изготвя и представя в РИОСВ-Шумен годишен доклад.

Във връзка с прилагането на изискванията на Наредба № 16 за ограничаване емисиите на ЛОС при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (ДВ, бр. 75 / 99) през 2006 г. са извършени 52 проверки на обекти попадащи в нейния обхват. Дадени са 43 предписания (има предписания с изтичащ срок през 2007 и 2009 г.). Съставени са 5 акта на физически лица.

През 2006 г. са извършени 13 проверки на обекти попадащи в обхвата на Наредба №7 за допустими емисии на ЛОС, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации. Представени са и утвърдени с решение на Директора на РИОСВ Планове за управление на разтворителите от 8 броя обекти. Съставени са два акта на физически лица.

Във връзка с прилагането на ПМС 254 са извършени 14 проверки на инсталации работещи с хладилни агенти, като са дадени 18 предписания. Съставен е един акт. Ползвателите на хладилни инсталации попадащи в обхвата на посоченото по горе ПМС изготвят и представят в РИОСВ годишни доклади за състоянието на хладилните инсталации.

Положителни страни оказващи влияние върху качеството на атмосферния въздух са газификациите на паровите централи и преустройството на инсталации с горивни процеси за работа с природен газ в промишлените предприятия.. Започналата газификация в битовия сектор в бъдеще също ще доведе до намаляване на емисиите формирани при използването на твърди горива и явяващи се един от основните замърсители на атмосферния въздух към този момент.

Осъществяването на превантивен контрол включващ етапа преди проектиране гарантира в по-голяма степен спазването на нормативните актове при следващата реализация по изграждането и експлоатация на обектите.

Регистрираните наднормени стойности на фини прахови частици се дължат предимно на използваните през отоплителния сезон горива в битовия сектор, запрашените улични платна, автомобилният транспорт и метеорологичните условия. За това допринасят и строително ремонтни дейности на жилищни сгради и други обекти в чертите на града. За разнасяне на праха спомага и значително увеличилия се брой на автомобилите движещи се по пътните артерии. През отоплителният сезон в битовия сектор се използват основно твърди горива – дърва и въглища. Същите са с високото пепелно съдържание, което от своя страна допринася за замърсяването на атмосферния въздух. Към момента, за съжаление, дървата и въглищата са най-евтиното гориво за отопление и това е причината да се използват като основно гориво в битовия сектор. Алтернативното гориво - природен газ се използва от изключително малък брой домакинства в битовия сектор.

2. КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ

2.1.Общи данни

Съгласно Рамковата Директива 2000/60/ЕС, чл.2 на Европейския парламент и на съвета от 23.10.2000 год, приета и от България, състоянието на повърхностните води е общ израз за състоянието на повърхностния воден обект, определена от по-лошото, от двете – от неговото екологично състояние и от неговото химично състояние. Качеството на водите основно изразява химичното състояние и е основната характеристика за общото състояние.

Територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, включва територии от два водосборни басейна. Това са Черноморски басейн с управление в гр.Варна – БДЧР и Дунавски басейн с център за управление гр.Варна.

Черноморски басейн обхваща всички повърхностни води, които се вливат в Черно море и подземните води за този район. В района на РИОСВ-Шумен попадат 3 бр. поречия от този район – р.Камчия, р.Провадийска-Белославско езеро, Добруджански реки

В Дунавски басейн са обхванати всички повърхностни води, които се вливат в р.Дунав и подземните води на тази територия. В района на РИОСВ-Шумен от този басейн са включени 3 бр. поречия – р.Русенски Лом, р.Янтра и Дунавски Добруджански реки.

2.2. Повърхностни води –наблюдавани поречия и водни обекти

- р. Камчия се образува от Голяма и Луда Камчия, като за начало е приета Голяма Камчия, която води началото си от Лиса планина близо до с. Тича, Сливенски район откъдето е и старото и име “Тича”. Влива се в Черно море. Общата водосборна площ на реката е 5360 км³, дължината 245 км. Отначало реката тече в североизточна посока към гр. Шумен до с. Хан Крум, откъдето прави голям завой на юг и от гр. Смядово тече на изток до вливането си в Черно море. Среден наклон на реката – 2,9%. За поречието са характерни два максимума на водните количества- първичен през май и вторичен- през януари. Минимумът е между август и октомври. Средномногогодишното водно количество на реката към устието и^' е 19,0 м³/с.

- река Провадийска е с обща водосборна площ 2130 км² и дължина 119 км. Реката тече в югоизточна посока до вливането си в Белославското езеро. Среден наклон на реката – 3,6 %_º. Реките в горната част на поречието често пресъхват през лятото, поради специфичния скален състав на терена. В долната част на поречието това не е характерно, макар че оттокът им намалява през периода на маловодие. Средно годишното водно количество на реката близо до устието и^' е 1,0 м3/с.

- Добруджански реки включват малки реки, които протичат в северна посока, като част от тях се губят. За територията на РИОСВ-Шумен се обхващат основно р.Кана гьол, малки местни реки и дерета в северните части на Общините Каолиново и Никола Козлево.

- река Русенски Лом се образува от сливането на реките Бели и Черни Лом. Двете реки се съединяват над с. Иваново. За начало е приета р. Бели Лом. Общата площ на поречието е 2950 км², дължината на реката 197 км. Влива се в р. Дунав. Среден наклон на главната река /Бели Лом/ - 1.7 %_º. Тъй като скалната основа е изградена от окарстени мергели и варовици, оттокът на реките силно намалява в края на лятото. Някои от тях дори пресъхват, но не са редки случаите, когато през летните месеци преминават най-големите водни количества. Средно многогодишното водно количество на реката близо до устието и^' е 4.9 м³/с.

- река Янтра е дълга 285 км с водосборна площ 7870 км², среден наклон – 4,6 %_º . Средно многогодишно водно количество близо до устието е 40 м3/с. Влива се в р. Дунав. Наблюдават се два максимума на водните количества: първичен през март-май и вторичен през октомври- ноември. Минимумът е през август-септември.
Обхват на поречията по общини

В поречие р.Камчия се включват Общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Върбица от Област Шумен и от Област Търговище – Общините Търговище, част от Общината Омуртаг и част от Община Попово

В поречие р.Провадийска се включват Общините Нови Пазар, Каспичан, част от Община Хитрино, Община Никола Козлево.

Към поречие Добруджански реки се включва територията от северните части на Община Каолиново и Община Никола Козлево.

В поречие р.Русенски Лом се включват основно Община Попово и Община Опака, от област Търговище.

Към поречие р.Янтра се включват Община Антоново и част от Община Омуртаг.

Кратка информация за пунктовете за наблюдение

На територията на РИОСВ-Шумен се извършва мониторингова дейност на повърхностно течащите води (ПТВ) в седем пункта. Те са включени в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ)

Пунктовете са класифицирани в зависимост от местоположението им в съответния водосбор и влиянието на антропогенните фактори върху качеството на водите в тях. Три от пунктовете са фонови - отчитат влиянието само на природните дадености върху екологичното състояние на водите, четири са референтни – отчитат влиянието и на антропогенната намеса върху качеството на водите.

Пробовземането от отделните пунктове се извършва с честота и по показатели в съответствие с изискванията на НАСЕМ. Референтните пунктове се наблюдават ежемесечно, фоновите през месеците февруари, май, август и ноември.

Местоположението на пунктовете, вида и съответната проектна категория на водоприемниците в пунктовете са както следва:

Поречие – река Камчия

- река Тича над с. Тича – І проектна категория, фонов

- река Тича при с. Миланово – ІІ проектна категория, референтен

- река Врана над с. Пролаз – І проектна категория, фонов

- река Врана над с. Кочово – ІІ проектна категория, референтен

- река Поройна под с. Радко Димитриево – ІІІ проекта категория, референтен

Поречие – рек. Русенски Лом

- река Поповска след гр. Попово – ІІ проектна категория референтен

Поречие река Провадийска

- река Провадийска преди с. Байково – І проектна категория, фонов

В два от пунктовете – р. Поройна под с. Р. Димитриево и р. Поповска след гр. Попово се извършват и хидрометрични замервания за определяне на водни количества.

Състоянието на повърхностните води се определя съгласно данните от лабораторни замервания в пунктовете за мониторинг от Националната мрежа. За качеството на повърхностните води се съди и от извършваните замервания за състоянието на заустваните отпадъчни води във водни обекти. Тази информация се набира от извършваните контролни проверки и замервания на РИОСВ-Шумен на всички предприятия, селищни канализационни мрежи и други, заустващи във воден обект.

Разпределение на поречията по проектни категории

Според начина на ползването и състоянието на реките и водните течения, същите се разделят на три категории. Първа категория са води, които могат да се ползват за питейни нужди. Втора категория се води за къпане, напояване, риболов. Трета категория – само за напояване.

Категории за поречие р.Камчия – от изворите на р.Тича до яз.”Тича”включително категорията е първа. От яз.”Тича” по течението на реката категорията е втора. Към първа категория от поречието се включват всички части от течащи повърхностни води в частта от извора до достигане на първо населено място. След населено място проектните категории на реките се променят на втора и трета. За поречието трета категория е обявена за р.Врана от гр.Търговище до вливането в р.Камчия и р.Поройна от гр.Шумен включително до вливане в р.Камчия.

За поречие Провадийска река към първа категория се включват участъците на река Крива, р.Каменица, р.Мадарска, р.Тузлу дере в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.

За поречие р.Русенски Лом първа категория на водните течения са определени за реките Черни Лом, Поповска, Малки Лом в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.

За поречие р.Янтра първа категория са участъците от реките Голяма река, Ялнъ дере, Кара дере, Стара река в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.

Обобщена информация за състоянието на повърхностните води
ПОДБАСЕЙН НА РЕКА КАМЧИЯ
Състояние на река Камчия по физико – химични показатели.

Пунктове: река Тича над с. Тича и р. Тича при с. Миланово

Реката се характеризира с добър кислороден режим. Съдържанието на разтворен кислород показва намаляваща тенденция и в двата наблюдавани пункта, като през ноември стойностите на кислородните показатели в пункта над с. Тича се доближават до тези за втора категория воден обект. В пространствен аспект, кислородния режим на реката е стабилен – няма значителни изменения в посока от първия към втория пункт.

Натоварването с органични вещества, характеризирано чрез БПК5 в първия пункт е ниско и стабилно. Забелязва се слабо изразена тенденция на нарастване към края на периода. В пункта при с. Миланово, показателя показва по – изразена динамика, но остава значително под допустимата за проектната категория норма. Съдържанието на амониев азот е стабилно и в двата наблюдавани пункта . В пункта при с. Тича то се запазва над нормата за първа категория. В пункта при с. Миланово не се наблюдават превишения на допустимите норми.

Съдържанието на нитритен азот се характеризира с по-изразена динамика. Концентрациите му показват тенденция на нарастване - към края на периода и в двата пункта са регистрирани наднормени стойности. Концентрацията на нитратен азот е стабилна и значително под нормите и в двата пункта. В посока от първия към втория пункт не се наблюдава нарастване или намаляване на съдържанието на нитратен азот.

Състояние на река Врана по физикохимични показатели

Пункт с. Пролаз

Съдържанието на разтворен кислород показва намаляваща тенденция. В пункта над село Пролаз в края на периода се наблюдават ниски стойности, характерни за трета категория воден обект. Това не е необичайно за състоянието на реката в посочения участък.

Органичното натоварване на реката, характеризирано чрез показателя БПК5 е ниско и стабилно. Не са регистрирани превишения на допустимите норми.

Съдържанието на амониев и нитритен азот в пункта над с. Пролаз се запазва по-високо от допустимите норми. Азотните показатели в пункта при с. Кочово се изменят в тесни граници – в рамките на допустимите норми. Високите стойности на биогенните елементи в пункта при с. Пролаз, съчетани със сравнително ниската стойност на БПК 5 не са необичайни за този участък от реката. Те са свързани с предимно дифузния характер на замърсяване на реката – преобладаване на неполивни ниви и малки населени места, без канализация.

Състояние на река Поройна по физикохимични показатели.

пункт с. Р. Димитриево

При анализ на данните и в сравнение с предходни години 2003 и 2004 г. се констатира тенденция на подобряване по азот амониев и запазване на нивото по показател фосфати. Подобна тенденция на малко намаляване се констатира за показател БПК₅ и азот амониев в сравнение с 2004 г.

Година	Азот нитритен, мг/л	Азот амониев, мг/л	БПК5, мгО2/л	Фосфати, мг/л
2006	0,565	3,60	34,13	1,634
2005	0,246			0,896
2004	1,04	4,03	38,43	1,65
2003	2,63			1,69
2002	3,40			1,81

В сравнение с 2005 г. има известно увеличение на концентрациите по показатели фосфати и азот нитритен.

Като общо по другите контролирани показатели има тенденция на запазване на нивото на качествата на водите.

Подобряване на качествата на водата по някои показатели за поречие Камчия се дължи на експлоатацията на ГПСОВ Шумен – механично стъпало

Поречие река Русенски Лом

пункт на р.Поповска, след гр.Попово

По обобщени данни за 2004,2003 и 2002 год. от пункта на р. Поповска се констатира тенденция на подобряване нивото на качествата по показатели. За някои има подобряване, а при други – леко превишение в сравнение с предходни години.

По показател БПК₅ е продължена тенденцията на намаляване. Наблюдава се намаляване съдържанието на азот нитратен в сравнение с миналата 2005 г.

Година	БПК5, мгО2/л	Азот нитратен
2006	5,750	3,34
2005	12,51	3,8
2004	24,18	2,57

Това е показателно, че замърсяването на поречие Русенски Лом от емитери в района на РИОСВ-Шумен леко намалява нивото си. То се дължи основно на подобрения и увеличен контрол на замърсителите на водите. Извода е, че за по-голямо подобряване състоянието на р.Поповска е необходимо да започне изграждане на ГПСОВ-Попово.

Основното замърсяване по р.Поповска се дължи на заустената канализационна мрежа на гр.Попово и неизградена градска пречиствателна станция за пречистване на отпадъчните води. По отношение на останалите показатели, характеризиращи качествата на водата във водния обект, не се констатира замърсяване по отношение на тежки метали – мед, олово, цинк, кадмий, сулфати, хлорни йони.
поречие река Янтра

За имисионното състояние на водите за водни обекти, включени в поречие р. Янтра, няма обособен пункт за мониторинг от Националната мрежа. Водните обекти към това поречие на територията на РИОСВ-Шумен са малки реки и дерета и в района, където те протичат, няма големи замърсители. Най-голям източник на замърсяващи отпадъчни води за това поречие е част от канализационната мрежа на гр.Омуртаг, общ.Омуртаг и изградената канализационна мрежа на гр.Антоново, общ.Антоново.

поречие река Провадийска

За следене имисионното състояние на водните обекти към поречие р.Провадийска-Белославско езеро няма изградени контролни мониторингови пунктове към Националната мрежа. Поради това нямаме цялостна и точна информация за състоянието на р.Провадийска на територията на РИОСВ-Шумен. За нейното състояние единствено може да правим заключения от взети контролни проби на източници на отпадъчни води, зауствани в р.Провадийска и притоците й. Основно влияние за състоянието на това поречие оказват канализационните мрежи от гр.Нови Пазар и гр.Каспичан. За същите няма изградени градски пречиствателни станции за третиране на отпадъчните води. Обекти, които оказват по-голямо натоварване на реките от поречието, са свързани с производство на керамични, порцеланови и стъкларски изделия.

За поречие р. Провадийска и поречие р.Камчия са изградени шест нови пункта.
Усреднени показатели в новоизградените пунктове за 2006 г.

Разположение на пункта	БПК5	Окисляемост	Неразтв. вещества	Азот амониев	Азот нитритен	Общ азот	Общ фосфор
р.Провадийска, след Н.Пазар		9.6	37	0.26	0.327		0,380
р.Провадийска, след Добри Войниково	0,600	20,320	587,250	0,337	0,110	12,733	0,865
р.Тича, след В.Преслав	1,40	4,26	20,20	0,33	0,03	2,116	0,076
р.Тича, с.Менгишево		4.2	2	0.21	0.013	4,013	~
р.Поройна, с.Дибич		13.5	17	5.24	0.23	9,230	~
р.Тича, над с.Тича	10,5	2,37	3	0,237	0,0045	0,170	0,027

Каталог: items -> documents
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> 2009г. През 2009 г. „Зелена генерация”
documents -> Наредба №2 от 22 януари 2013 Г. За реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри
documents -> Директива на съвета 96/61/ес от 24 септември 1996 година
documents -> Програма за установяване на дългосрочни цели за качеството на въздуха
documents -> Закон за биологичното разнообразие
documents -> Закон за рибарството и аквакултурите
documents -> Закон за лечебните растения

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: