Въз основа на резултати от социологически проучвания през 2006-7 г. на “Transparency International”, ЦИД, “Алфа рисърч”, “Ге Еф Ка”, СЗО, Национален статистически институт, МЗ, Агенция за социологически анализи и НЦООЗ е направено следното обобщение:
-
Всеки четвърти анкетиран смята, че състоянието на здравеопазването е един от трите най-големи проблема, пред които е изправена България (Център за изследване на демокрацията, юли 2007).
-
91% от българите са на мнение, че здравеопазването ни е далече от качеството, което трябва да има ("Алфа рисърч", юли 2007).
-
Половината от гражданите не разчитат на здравната система, а се самолекуват. Две-трети от хората не ходят на профилактичен преглед ("Алфа рисърч", юли 2007).
-
72% от българите не вярват на лекарите (проучване на германския институт “Ге Еф Ка”, проведено в 17 европейски страни и в САЩ. Резултатите са публикувани във в-к "Ди Велт", септември 2007 г.).
-
Двукратно се е увеличил делът на гражданите, които посочват сферата на здравните услуги сред тези с най-голяма корупция - от 20% през 2002 г. до 40% през 2007 г. (ЦИД, юли 2007 г.)
-
Близо две трети от гражданите смятат, че почти всички или повечето лекари са замесени в корупционни практики, като по този показател лекарите се нареждат веднага след митничарите и представителите на съда, прокуратурата и полицията, изпреварвайки данъчните служители и политическия елит. Според друг показател – “споделен личен опит за корупционен натиск”, днес лекарите оглавяват класацията, докато през 2001 г. са били на четвърто място. (ЦИД, юли 2007 г.)
-
Само 10% от българите приемат, че корумпирани са по-малко от половината лекари. Едва 2% от анкетираните смятат, че почти никой медик не взима рушвети. Лекарствената политика и снабдяването с медикаменти са най-корумпираните сфери в нашето здравеопазване. Половината от анкетираните са на мнение, че в значителна степен са корумпирани бордовете на болниците. (Проучване сред пациентски организации на “Transparency International”, януари 2006)
-
Средно 50% от постъпилите в болници плащат допълнително за лекарства и консумативи, а над 42% - за операции и за внимание от страна на лекари и медицински персонал. ("Алфа рисърч", юли 2007 г.)
-
Всеки втори българин търси връзки, за да се снабди безплатно със скъпи лекарства. Над една трета от служителите в здравната администрация твърдят, че получават подобни молби, за да издействат безплатни медикаменти; 48,4% от българите са подкупвали лекари, за да получат направление за специалист или за постъпване в болница, а 5% са плащали, за да си осигурят животоспасяващи процедури като хемодиализа и химиотерапия. С цел да придобият документ за безплатни изследвания 42,9% от анкетираните са давали рушвет. Чрез подаръци в пликове 20,7% са изразявали своята благодарност за направени операции. (ЦИД, юли 2007 г.)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Направеният задълбочен анализ, установените факти и извършените оценки позволяват да се очертаят следните стратегически линии за бъдещите действия:
І. ЗАСИЛВАНЕ НА ВЗАИМНОТО ПОЛОЖИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ НА ЗДРАВЕТО И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА
-
Осигуряване на по-добро взаимодействие между всички отрасли и сектори, влияещи върху здравето на нацията чрез определяне от министерството на здравеопазването на рамката за развитие на сътрудничеството.
-
Извършване на целенасочени анализи на заболеваемостта и смъртността, на основните детерминанти на здравето и социалното неравенство и използването им за избор и реализация на адекватни интервенции и програми за подобряване на здравето.
-
Включване на населението чрез обществените организации в дейностите за здраве и осъзнаването на индивидуалната отговорност за укрeпване на здравето.
-
Изграждане на социална защита на засегнатите от бедността слоеве от населението чрез различни социални програми, осигуряващи достъпа до социални помощи. Разработване и прилагане на интегрирана и социално ориентирана политика за доходите.
ІІ. РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЗДРАВНА ПОЛИТИКА, УСПЕШНО РЕШАВАЩА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ
-
Изпълнение на стратегията за преодоляване на демографската криза в страната, обусловена от трайната тенденция за намаляване броя на населението и неговото застаряване в резултат на ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от населението.
-
Опазване и подобряване на сексуалното и репродуктивно здраве с оглед повишаване на раждаемостта и осигуряване на ефективна превенция на нежелана бременност и полово-предавани инфекции.
-
Увеличаване на ресурсите, необходими за удовлетворяване на нарасналите потребности от здравни грижи и социално подпомагане на застаряващото населението с преобладаващи хронични неинфекциозни заболявания.
-
Изпълнение на разделите на Националната здравна стратегия, имащи отношение към активното прилагане на промоция на здравето и профилактика на болестите, към решаването на проблемите на хроничните неинфекциозни болести, ХИВ/СПИН, туберкулозата и психичното здраве.
-
Постигане на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване чрез увеличаване на възможностите за осигуряване на по-голям обем на финансови средства и тяхното ефективно разпределяне и разходване.
-
Противодействие на корупцията с антикорупционни мерки във всички сфери на здравеопазването чрез въвеждане на система за антикорупционен мониторинг и публично обсъждане на резултатите.
-
Преодоляване на неравенствата чрез осигуряване на равен достъп до здравни услуги на лицата в неравностойно положение.
ІІІ. ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА НА ИНВЕСТИРАНЕТО ЗА ЗДРАВЕ
-
Модернизиране на управлението на здравеопазването чрез утвърждаване на новата Национална здравна стратегия, осъвременяване и синхронизиране на нормативните документи, оптимизиране на взаимодействието между отделните звена на здравната система, дефиниране на взаимоотношенията между публичния и частния здравен сектор, повишаване на качеството на здравните услуги и обвързването му с финансирането.
-
Системно изучаване на потребностите от човешки ресурси и създаване на условия за тяхното удовлетворяване чрез адекватно планиране на приема на студенти, усъвършенстване на системата за следдипломно обучение и прилагане на подходящи стимули.
-
Подобряване на достъпността и качеството на извънболничната, спешната и болничната медицинска помощ чрез прилагане на законодателни, организационни и финансови подходи и стимули.
-
Внедряване на принципите на модерното обществено здравеопазване в областта на промоцията и протекцията на здравето, профилактиката на болестите, включително и при кризисни ситуации.
-
Ускоряване реализацията на националните програми на популационно ниво с оглед повлияване на биологичните и поведенчески рискови фактори чрез широко подкрепени действия от различни структури на държавния и частния сектор и неправителствените организации. Оценяване на ефективността от изпълнението им.
-
Поддържане на високо ниво на дейностите по опазване на околната среда и безопасността на храните.
-
Развитие и укрепване на Националната система за здраве и безопасност при работа.
-
Системно извършване на икономически оценки в здравеопазването, при които разходите за подобряване на здравето се възприемат като инвестиция в човешкия потенциал и важен фактор за икономическото развитие.
ІV. ВКЛЮЧВАНЕ НА ЗДРАВЕТО ВЪВ ВСИЧКИ ПОЛИТИКИ
-
Подобряване на диалога между здравеопазването и другите сектори при вземането на политически решения.
-
Улесняване на разработването на политики, основаващи се на научни доказателства за въздействието на всички сектори върху здравето и по-специално върху социалните му детерминанти.
Сподели с приятели: |
