Този пример болезнено откроява значимостта на съсредоточеното внимание. Напоследък четох за един баща, който седял във всекидневната в деня, когато навършвал 50 години и бил в ужасно настроение. Неочаквано в стаята влязъл 11-годишният му син Рик, скочил на скута му и започнал да го целува по бузите. Момчето продължило да го целува, докато бащата остро го запитал: „какво правиш??’ Момчето отговорило: „Целувам те 50 пъти на 50-ия ти рожден ден.” Такива любящи постъпки обикновено разнежвали бащата. Но тъй като бил потиснат и ядосан, той отстранил момчето с думите: „Нека го оставим за друг път.” Детето било съкрушено. То изскочило от къщи. Качило се на велосипеда си и побягнало. Няколко минути по-късно било блъснато от кола и умряло. Можете да си представите скръбта, разкаянието и мъчителното чувство за вина на този беден баща.
Тези истории ни казват няколко неща. Първо, тъй като животът е толкова непредсказуем и несигурен, ние не можем да знаем или да планираме всички възможности, които ще ни бъдат предоставени за отглеждането на нашите деца. И особено, с колко момента ще разполагаме, за да осигурим на децата си съсредоточеното си внимание. Ние трябва да се възползваме от тези своевременни възможности, защото те може да се окажат са по-малко, отколкото предполагаме – децата ни растат.
Второ, тези моменти не се явяват всеки ден. Спомнете си за онези специфичните моменти, които оставят трайни следи в детската памет. Онзи момент, в Който Рик се е опитвал да целуне баща си 50 пъти, е точно такъв безценен момент. Ако бащата беше съумял да прекара ползотворно тези няколко мига с Рик, момчето щеше да си спомня с любов този момент до края на живота си и особено когато бъде изкушавано да действа противно на бащината воля, например в годините на пубертета. Но ако не беше убит, Рик никога не би забравил болката, страданието и унижението на този момент.
Нека разгледаме още една история във връзка със съсредоточеното внимание. В дневника на един мъж, баща на голям хуманитарист, било намерено описание на един ден, прекаран на риболов със сина му. Бащата се оплаква, че денят е бил „напълно изгубен”, защото синът изглеждал „отегчен и затворен и говорел много малко”. Бащата дори споменава, че повече не ще води сина си на риболов. Много години по-късно един историк намерил тези бележки и с любопитство ги сравнил с бележките същия ден в дневника на сина. Момчето възкликва „колко прекрасен” е бил денят „само аз и татко”. Той описва огромната значимост на този ден в живота му.
Целта на съсредоточеното внимание
Какво е онова, което определя съсредоточеното внимание? Когато детето чувства: „Аз съм съвсем сам с моята майка (или татко)”, „Той (тя) е само мой (моя)”, „в този момент за моята майка (баща) аз съм най-важната личност в света” – това е целта на съсредоточеното внимание, да накара детето да се чувства така.
Съсредоточеното внимание не е нещо приятно, което предоставяме на детето си. Когато времето позволява, то е критична нужда, изпитвана от всяко дете. Начинът, по който се задоволява тази нужда, определя как детето възприема самото себе си и’как то е прието в неговия свят. Когато това внимание липсва, детските тревоги нарастват, защото то чувства, че всичко друго е по-важно от самото него. Като резултат то е несигурно и психическото и емоционалното му развитие са накърнени. Такова дете може да се види в детската градина или в класната стая. То е по-незряло от другите деца, чиито родители им осигуряват нужното съсредоточено внимание. Това нещастно дете обикновено е по-затворено и има проблеми в общуването с връстниците си. То е по-малко способно да се справя, а на конфликтите реагира неправилно. То е прекалено зависимо от учителя или другите възрастни, с които общува.
Някои деца, особено момичетата, които са били лишени от съсредоточеното внимание на своите бащи, изглеждат точно обратното. Те са разговорчиви, съобразителни, артистични, често по детски привлекателни и възпитателите им в детската градина и учителите им в началния курс обикновено ги смятат за зрели и преждевременно развити. След години обаче този начин на поведение не се променя и става неуместен. На възраст 10-11 г. те вече са противни на връстниците и учителите си. Дори и в този късен период съсредоточеното внимание, особено от страна на бащите, трябва да бъде особено настойчиво, за да успее да ограничи детското поведение, да обуздае неговата агресивност и подпомогне съзряването му.
Как да представим своето съсредоточено внимание
Сега, след като знаем колко съществено е съсредоточеното внимание за детето, как да го реализираме? Според мен най-добрият начин да го сторим е да останем насаме с детето. Предполагам, че вече си мислите колко трудно ще се постигне това. Прави сте. Да намерим време, за да бъдем насаме с детето, свободни от други ангажименти е нещо, което смятам за най-трудната страна в отглеждането на детето. Вие бихте казали, че това разграничава добрите родители от другите; жертващите се родители от онези, които не го правят; най-грижовните от най-малко грижовните; родителите, установили своята ценностна система от онези, които не са. Нека си признаем: доброто възпитание на детето изисква време. Да намерим време в нашето свръхангажирано общество е трудно, особено след като децата често са пристрастени към телевизията и предпочитат да посветят времето си на нея. Това прави съсредоточеното внимание още по-съществено. Днес, повече от всеки друг път в историята, децата са изложени на влиянието на много сили извън семейството. Нужни са огромни усилия, за да отделим време от претовареното си разписание, но и наградите не са малки. Чудесно е да видиш детето си щастливо, сигурно, прието добре от връстниците му и от възрастните, учещо и постъпващо по-възможно най-добрия начин. Но повярвайте ми, скъпи родители, това не става автоматично. За него трябва да заплатим определена цена! Трябва да намерим време да оставаме насаме с всяко от децата си.
Джон Алегзандър, президент на ИнтерВарсити Крисчън фелоушип има четири деца. На Конференция неотдавна той сподели колко му е трудно да намира време за всяко поотделно. В крайна сметка решил да отделя поне по час и половина за всяко от децата си в неделния следобед. Тук всеки трябва да намери своето решение.
Аз също трудно се справям с бремето си. колкото ми е възможно, опитвам се да го запазя за моите деца. Например, дъщеря ми взима уроци близо до офиса ми всеки понеделник след обяд. Аз разпределям ангажиментите си така, че да й осигуря вниманието си. След това отиваме в някой ресторант и вечеряме заедно. В тези моменти, без да се опасявам от прекъсвания и насрочени ангажименти, аз мога да й отдам пълното си внимание и да изслушам онова, което тя иска да ми каже. Само в този контекст, насаме без натиска на предстоящите задачи, родителите и децата могат да постигнат такива специфични, незаменими взаимоотношения, от които неистово се нуждае всяко дете, за да посреща реалностите на живота. Детето ще си спомня точно тези моменти. Когато животът стане труден, особено в проблемните години на пубертета, изпълнени с конфликти и стремеж към независимост.
В моментите на съсредоточено внимание родителите могат да се възползват от възможността да осъществят зрителен и физически контакт с детето си. Точно тогава този контакт придобива особено значение и влияние върху живота на детето.
Разбира се, когато човек има повече деца, е по-трудно да им осигури съсредоточено внимание. Спомням си, че съветвах едно 7-годишно момиче, което имаше много проблеми в училище и вкъщи, учебната работа, с връстниците, роднинските взаимоотношения, както и детинско поведение. Сигурно вече сте отгатнали проблема. Тя имаше девет братя и сестри и скъпите й родители не можеха да намерят време, за да й осигурят нужното внимание. Всъщност те не съзнаваха, че това момиче страда от липса на съсредоточено внимание, защото всичките им деца бяха добре приспособени. Родителите бяха фермери и денят им обикновено преминаваше в доене, хранене на животните и обработване на земята. Те прекарваха достатъчно време насаме с всяко дете само за да предотвратят евентуални проблеми. Но поради възрастта си, индивидуалните си характеристики, поредността на раждането си и естествения ход на събитията, точно това дете, дъщеря им нямаше възможност да се радва на необходимото внимание от страна на родителите си. Тя се чувстваше пренебрегната и необичана. Родителите й я обичаха нежно, но тя не го чувстваше и затова не го знаеше.
Сподели с приятели: |