Дисциплина: какво значи това?

Какво значи дисциплина?

Да, наказанието фигурира в този списък, но то е само един от многото дисциплинарни методи и е най-негатив­ният и примитивен фактор. За съжаление, понякога се налага да го използваме, но за това ще говорим по-нататък. Сега трябва да подчертаем отново, че насочването към добри мисли и действия определено превъзхожда наказанието за лоши постъпки.

Разполагащи с ясна дефиниция за дисциплината, обмис­лете я отново във връзка с безусловната любов. Дисципли­ната е безкрайно по-лесна, когато детето се чувства истински обичано. Това е така, защото то иска да се иденти­фицира с родителите си, а е възможно да го стори само ако знае, че е истински обичано и прието. Тогава то е в състо­яние да приеме родителските напътствия без враждебност и задръжки.

Ако обаче детето не се чувства истински обичано, то среща истински трудности в идентифицирането си с ро­дителите и техните ценности. Без силната, здрава и любяща връзка с родителите си, детето реагира на напътствията им с гняв, враждебност и непримиримост. То разглежда всяка тяхна молба (или заповед) като бреме и се научава да я отхвърля. При по-строгите случаи детето се научава да възприема всяка родителска молба със същата непоносимост, каквато е и цялостната му реакция към родителския (и в крайна сметка към всеки) авторитет – да върши точно обратното на това, което се очаква от него. Този вид емоционален безпорядък тревожно нараства в нашето общество и децата от християнските семейства не правят изключение.

Надявам се, осъзнавате колко съществена е безуслов­ната любов за добрата дисциплина (обучение). Колкото по-непълен е емоционалният резервоар на детето, толкова по-трудно то ще откликва на дисциплината (обучението). Един от аспектите на уместната любов, който още не е бил споменат, е съсредоточеното (активно) изслушване. Това е изслушване на детето по такъв начин, който го изпълва със сигурността, че вие знаете какво се опитва да сподели. Когато детето знае, че вие разбирате чувствата и жела­нията му, то е по-склонно да отговори позитивно на дисциплината, особено ако не сте съгласни с него. Нищо не обърква повече детето от усещането, че родителите му не го разбират. Това не означава, че трябва да изпълняваме детските му искания и капризи, то просто означава така да изслушваме детето, че то да не смята, че пренебрегваме мислите и чувствата му, когато използуваме своя автори­тет. Неоснователно ли е това? Ако мислите, че вие не приемате детето си като самоценна, отделна личност.

Помислете. Когато детето усеща, че оценявате пози­цията и чувствата му, вие уталожвате гнева и негодува­нието, които могат да се върнат и да ви обхванат по-късно. Нима небесният ви Отец не го е сторил за вас? Христос Каза: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава и който търси, намира, и на онзи. който хлопа, ще се отвори. Има ли между вас човек, който ще даде камък на сина си, ако му поиска хляб? Или ако поиска риба, ще му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, умеете да давате блага на чедата си, колко повече вашият Отец, Който е на небе­сата, ще даде блага на искащите от Него?” (Мат.7:7-11)

Съсредоточеното изслушване изисква най-малкото зрителен контакт, наред с физически контакт и специално внимание, ако е възможно и уместно. Съзнанието, че разби­раме детето (дори и когато не сме съгласни с него), обикновено помага. Повтарянето на мисли и чувства пред само­то него е добър начин да се уверите, че то разбира, че е разбрано. Детските мисли и чувства могат да променят и вашите мисли и действия.

Спомням си един случай с 16-годишната ми дъщеря. Не е трудно да си го припомня, защото се случи наскоро. Поз­волихме й да отиде на мач, на една училищна вечер с три други деца. Казахме й да се прибере веднага след мача. Той трябваше да свърши около 10 ч. Пътуването трае обикновено 30-45 минути. В 11 ч. аз започнах да се безпокоя и в 11 и 15 позвъних на родителите на едно от момчетата. Те казаха, че групата се отбила у тях да вземе вериги за колата (заради зимната поледица) и те им предложили закуска. Децата напуснали дома около 11 и 10. Дъщеря ми се прибра вкъщи в 11 и 40.

Бях ядосан. След лекция за отговорността я пратих в леглото, определяйки едноседмично ограничение (беше обосновано). Защо действах, без да изслушам обясненията на детето? Мислех повече за себе си, отколкото за дейст­вителното положение. Онази вечер не се чувствах добре и исках да си легна рано. На следния ден имах много ангажименти. Второ, дъщеря ми закъсня повече от очакваното, без да се обади и да ни предупреди за закъснението. Смятах, че е напълно нехайна към цялата ситуация.

Имам разумна дъщеря. За да ми изложи всички факти, тя изчака следващия ден, когато бях възвърнал спокойствието и любящите си методи. Тя също знаеше, че когато не съм ядосан, изслушвам по-добре (съсредоточено изслушва­не). Поради промяната във времето децата бяха поели по по-безопасен път, който е по-дълъг. Ледът и снегът бяха направили пътищата хлъзгави. Тя каза истината с всички подробности. Пропускът й се състоеше в това, че не е позвънила, за да ни предупреди за закъснението си. След като се извиних за гневната си реакция, аз намалих ограни­чението в съответствие с извършеното от нея.

От тази случка можем да извлечем две поуки. Първата е за значението на действителното изслушване на детето, когато то говори. Бих могъл да спестя на себе си гнева и на дъщеря си болката, ако преди да действам, я бях изслушал. Втората поука е важността на навременното контро­лиране на чувствата ни. Вярвам, че най-лошият враг на родителите при възпитанието на детето са собствените им неконтролирани чувства и особено гневът, както в току-що описаната ситуация, това може да ни накара да кажем или да направим неща, за които по-късно ще съжаляваме. Прекаленият гняв, особено когато е неконтролиран, ще разстрои детето. Може дори да изглежда, че той помага на детското поведение, но това е само временно. В процеса на растежа прекаленият гняв на родителите (емоционал­ния взрив) ще засили неуважението към тях и наред с това ще разпали гнева и възмущението на самото дете. Когато спрете и размислите върху това, ще се съгласите, че неконтролираните чувства предизвикват неуважение у всекиго. А нима можем да очакваме друго от партньорите и децата си?

Вие знаете така добре, както и аз, че всички ние понякога изгубваме хладнокръвието си. Онова, което трябва да за­помним, е, че след като сме го допуснали, не бива да се страхуваме да се извиним, когато нещата се уталожат. Добре е да намерим време да преразгледаме грешката си и въображаемо да „изиграем” ситуацията правилно. Така следващият път ще сме готови за правилна реакция. Удивително е колко приятно общение се получава, когато някой от членовете на семейството е достатъчно доблестен да се извини, ако е сгрешил и е нарушил нечие спокойствие. Вярвате или не, моментите на топлина и близост, които обикновено следват, са сред онези спомени, които детето (и родителите) никога не забравя. Те са безценни.

Но свръхемоционалните реакции могат да бъдат прие­ти в семейството само в ограничен аспект, особено когато липсва извинение. Те трябва да се сведат до минимум. Как завършва това?