Правилник за пропускателния режим

УТВЪРЖДАВАМ:

УПРАВИТЕЛ НА „Х” ЕООД:

.........……………….

....................20... г.

ПРАВИЛНИК

ЗА ПРОПУСКАТЕЛНИЯ РЕЖИМ

ВЪВ ФИРМА „Х” ЕООД

Пропускателният режим във фирма „Х” ЕООД, охранявана от „007” ЕООД, гр. София е изработен на основание чл.24 и чл.30 от Закона за частната охранителна дейност, обнародван в ДВ, бр.15 / 24.02.2004 г. и документи, регламен-тиращи организацията на охраната във фирма „Х” ЕООД. Същият урежда реда за влизане/излизане в/от обекта на служители, външни лица и МПС.

• 
  Да проверява пропуските на всички лица, които влизат/излизат в/от района на обекта за охрана и ги сравнява с определените образци.
  
• 
  Да уведомява незабавно управителя на фирмата за пристигане на външни посетители и да ги допуска в района на охранявания обект след негово разрешение.
  
• 
  Да не разрешава по никакъв повод влизането в района на фирмата на ЛМПС без разрешение на управителя на фирмата или оторизиран от него служител.
  
• 
  Да издава временен пропуск на граждански лица и представители на други търговски дружества след разрешение на управителя на фирмата. Данните на влизащите лица, МПС и номерата на временните пропуски да се записват в дневника за посещение на лица и на влезли и излезли МПС.
  
• 
  Да допуска посетители в района само със съпровождащо лице от обекта за охрана. Съпроводът до управителя на фирмата се извършва от охраната.
  
• 
  Да контролира редовността на пътните листи и книжките на машините.
  
• 
  Да познава обстановката в обекта за охрана, какви товаро-разтоварни работи се извършват, кой от личния състав е на работа и да докладва на управителя на фирмата при запитване.
  
• 
  Да допуска безпрепятствено след легитимиране за проверка в КПП формения състав от „Охранителна полиция”.
  
• 
  Да допуска безпрепятствено в района на обекта и за проверка на носенето на службата служителите от Служба ВП и ДАНС след представяне на служебна карта, като уведомява за това управителя на охранявания обект. (само в случаите, когато обектът е с принципал МО).
  
• 
  Да следи за заключването на КПП.
  
• 
  Да проверява личния багаж на всички влизащи и излизащи посетители и служители на обекта за охрана без да уронва личното им достойнство.
  
• 
  Да извършва проверка посредством огледална система на невидимите части на МПС, като първоначалната проверка да става извън района на охранявания обект в определената „зона за сигурност”.
  
• 
  При нужда своевременно да подава информация на дежурния на охранявания обект и регионалния координатор на фирма „007” ЕООД.
  
• 
  Да познава правилата на охранителната фирма по отношение осъществяването на проверки от оторизирани лица с право на достъп в обекта.
  

НА „007” ЕООД – СОФИЯ

/…………….........../

5.5. Инструкция за получаване, носене, съхранение и използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси (ООБ)

УТВЪРЖДАВАМ:

УПРАВИТЕЛ НА „007” ЕООД:

инж. ……………….

ИНСТРУКЦИЯ

за получаване, съхраняване, носене и използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси и използване на физическа сила и помощни средства от охранителите

ГЛАВА I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Инструкцията за получаване, съхраняване, носене и използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси и използване на физическа сила и помощни средства от охранителите, наричана за краткост по-долу „Инструкция”, е разработена съгласно Закона за частната охранителна дейност, Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, Правилника за прилагането на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, Закона за Министерство на вътрешните работи, Наказателния кодекс и др.

Чл.2. Охранителите могат да използват физическа сила, помощни средства, както и огнестрелно оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин.

Чл.З. Физическа сила, помощни средства и оръжие се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение.

Чл.4. (1) Използването на физическа сила, помощни средства или оръжие се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на правонарушителя.

(2) Решението за използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие при осъществяване на индивидуални действия се взема самостоятелно от охранителя, а при колективни действия – от началника на групата (смяната).

Чл.5. При използването на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие охранителят е длъжен да вземе всички мерки за опазване на здравето и живота на лицата, срещу които са насочени.

Чл.6. Ако на лицата, спрямо които са употребени физическа сила, помощни средства или оръжие, са нанесени телесни повреди, охранителят е длъжен да им окаже първа помощ.

Чл.7. За всеки случай на използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие охранителят изготвя писмен доклад до ръководителя си, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи.

Чл.8. Не се допуска използването на физическа сила и помощни средства по отношение на малолетни лица и бременни жени.

Чл.9. Извършване на охрана с огнестрелно оръжие се допуска само на обекти, за които има подписан договор с клауза „вид на охраната – въоръжена”.

Чл.10. Видът, калибърът и броят на огнестрелните оръжия и боеприпасите се определят след съгласуване между Дружеството и Служба „КОС” на РПУ, на чиято територия е охраняваният обект.

ГЛАВА II. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКА СИЛА И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА

Чл.11. (1) Охранителят може да използва физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:

• 
  задържане на лице, което е извършило престъпление в района на охранявания обект;
  
• 
  задържане на лице, което с действията си създава опасност за живота и здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда имуществото им;
  
• 
  конвоиране на задържано лице при опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица;
  
• 
  откриване на оръжие при обиск на задържаното лице;
  
• 
  нападение срещу граждани или друг охранител;
  
• 
  нападение на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства, находящи се в района на охранявания обект;
  
• 
  опит за палеж, саботаж, атентат и други опасни действия в района на охранявания обект.
  

Чл.12. Случаите в чл.11, ал.1 не са изчерпателно изброени.

Чл.1З. Помощни средства са: белезници, каучукови и пластмасови палки.

Чл.14. Използването на белезници цели да ограничи възможностите за движение на крайниците на правонарушителя.

Чл.15. Забранява се използването на белезниците за причиняване на болка на нарушителя или спиране на неговото кръвообращение.

Чл.16. При поставяне на белезници не трябва:

• 
  да се удря китката на ръката с тях, защото това причинява болка и води до агресивност;
  
• 
  да се закопчава задържания към охранителя, тъй като няма да може да се контролират действията му;
  
• 
  да се закопчават ръцете на задържания пред тялото му. Белезници могат да се поставят отпред само в случай, когато поради физически недъзи на задържания той не може да постави ръцете си отзад. В такива случаи белезници се поставят отпред, но само след като са прокарани под колана на задържания и охранителят е сигурен за неговата здравина.
  

Чл.18. Каучукови и пластмасови палки се използват, когато прилагането на физическа сила не е достатъчно, за оказване на необходимото въздействие върху правонарушителя. Ударите с палка се нанасят по възможност върху мускулите на крайниците, за да се парират действията на нарушителя.

Чл.19. Охранителите са длъжни да осигурят оказването на първа помощ на лицата, пострадали при употреба на физическа сила и помощни средства.

ГЛАВА III. ПОЛУЧАВАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ, НОСЕНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ И БОЕПРИПАСИ

Раздел 1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Чл.20. Огнестрелните оръжия са технически уреди, които чрез използване енергия на взривни вещества могат да изхвърлят твърди предмети, имащи дулен пробег, които получават целенасочено движение и причиняват механично поразяване на целта.

Чл.21. Боеприпасите са съвкупност от взривни вещества и други елементи, както и твърди предмети, които самостоятелно или изхвърлени от оръжие или друго техническо устройство имат разрушително, запалително, отровно, разяждащо, задушливо, упойващо, сълзотворно и друго увреждащо действие или светлинен и звуков ефект.

Чл.22. Огнестрелното оръжие се използва само за служебни цели в района на охранявания обект.

Чл.23. За служебни цели дружеството може да придобива пистолети и револвери с дължина на цевта до 300 мм, гладкоцевни пушки с дължина на цевта от 300 до 510 мм и до 50 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно оръжие.

Чл.24. Лицата, на които се издава разрешение за придобиване, носене и употреба на ООБ, преминават курс и полагат изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие.

Чл.25. Лицата, придобили ООБ, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица, а при боравене с него да вземат мерки за недопускане на злополуки или наранявания.

Чл.26. В случай на загубване на огнестрелното оръжие и боеприпасите, охранителят е длъжен незабавно да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи и непосредствения си ръководител. Охранителят носи имуществена отговорност за това към дружеството.

Раздел 2. ДОКУМЕНТИ, ЛЕГИТИМИРАЩИ ДЕЙНОСТ-ТА С ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ В ОБЕКТА

Чл.27. Всеки обект, който се охранява с огнестрелно оръжие трябва да има:

• 
  Разрешение за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, издадено по надлежния ред от началника на РПУ, на чиято територия се намира обектът.
  
• 
  Списък на лицата, имащи достъп до оръжието и боеприпасите на обекта, съгласуван и заверен от съответната служба „КОС” на РПУ, на чиято територия се намира обектът.
  
• 
  Заповед на Управителя на Дружеството за назначаване на отговорно лице по съхраняването на огнестрелното оръжие и боеприпасите.
  
• 
  Дневник за раздаване на огнестрелното оръжие и боеприпасите.
  
• 
  Опис за вписване на огнестрелното оръжие в обекта.
  
• 
  Книга за проверка на наличността, съхраняването, ползването и техническото състояние на огнестрелното оръжие и боеприпасите на обекта.
  
• 
  Книга за проверка от МВР на състоянието, съхранението и използването на оръжието.
  

Чл.28. Отчетността на огнестрелното оръжие и боеприпасите се осъществява като:

• 
  Внесените за охрана на обекта огнестрелни оръжия и боеприпаси се завеждат в опис, като същият се коригира при всяка една промяна на вида и количествата им.
  
• 
  На вратата на металната каса (от вътрешната й страна) се поставя картон-опис, в който се описват съхраняваните огнестрелни оръжия и боеприпаси по вид, брой и номера.
  
• 
  Всеки охранител, застъпващ на смяна, получава лично полагащите му се огнестрелно оръжие и боеприпаси от освобождаващия се от дежурство Началник на охранителната смяна срещу подпис в графа „Раздадено” в дневника за раздаване на ООБ. След приключване на смяната охранителят лично връща огнестрелното оръжие и боеприпасите (почистени и смазани) на новозастъпилия в дежурство началник на охранителна смяна срещу подпис в горепосочения дневник в графа „Върнато”.
  
• 
  Сдаването (приемането) на касата с огнестрелните оръжия и боеприпасите се осъществява между началниците на освобождаващата и застъпващата охранителни смени, като същите задължително проверяват наличността (по вид, брой и номера) на намиращите се в касата огнестрелни оръжия и боеприпаси и тези, раздадени и вписани в дневника за раздаване на огнестрелните оръжия и боеприпасите. Констатираните резултати се отразяват в дневника за сдаване и приемане на дежурството, като се вписват огнестрелните оръжия и боеприпасите по видове и количества.
  

Чл.29. След получаване на оръжието и боеприпасите, всеки охранител самостоятелно ги проверява и напълва своето оръжие. При приключване на смяната и след сдаване на поста, оръжието се изпразва лично от охранителя и се сдава за съхранение.

А. Ред за проверка и пълнене на огнестрелното оръжие

За пистолет „Макаров” и други видове пистолет

Пистолетът се получава от началника на смяната без поставен пълнител:

• 
  поставя се цевта на оръжието на стойката;
  
• 
  снема се предпазителят;
  
• 
  издърпва се затворният блок в задно крайно положение и се проверява визуално за наличието на патрон в цевта;
  
• 
  спуска се затворният блок, прави се контролно спускане и пистолетът се поставя на предпазител;
  
• 
  изважда се пълнителят от кобура и се поставя в пистолета;
  
• 
  пистолетът се поставя в кобура.
  

• 
  поставя се цевта на стойката;
  
• 
  показалецът на стрелящата ръка е извън спусковата скоба и е поставен по нейното протежение;
  
• 
  издърпва се затворът в задно крайно положение и се проверява за патрон в патронника;
  
• 
  поставят се последователно ловните патрони с издърпване назад на цевната кутия – патронника;
  
• 
  поставя се предпазителят;
  
• 
  пушката се взема на ремък.
  

Изпразването се извършва в обратния ред.

• 
  снема се пълнителят и се поставя в кобура;
  
• 
  поставя се цевта на оръжието на стойката;
  
• 
  снема се предпазителят;
  
• 
  издърпва се затворният блок в задно крайно положение и се проверява визуално за наличието на патрон в цевта;
  
• 
  спуска се затворният блок и се прави контролно спускане;
  
• 
  поставя се на предпазител.
  

• 
  поставя се цевта на стойката;
  
• 
  снема се предпазителят;
  
• 
  издърпва се назад цевната кутия до изхвърлянето на всички патрони;
  
• 
  връща се затворът в предно положение, спуска се ударникът, като се придържа с палеца на дясната ръка;
  
• 
  поставя се предпазителят.
  

Чл.31. При изпълнение на служебните си задължения охранителят носи гладкоцевната пушка тип „помпа” на ремък, а пистолета – в кобур.

Раздел 5. СЪХРАНЯВАНЕ НА ОГНЕСТРЕЛНОТО ОРЪЖИЕ И БОЕПРИПАСИТЕ

Чл.32. На охраняваните обекти се създават условия за правилно съхраняване и недопускане на нерегламентиран достъп до огнестрелните оръжия и боеприпасите, а именно:

• 
  огнестрелните оръжия и боеприпасите се съхраняват в метални каси (шкафове), неподвижно закрепени, със секретно заключващи се устройства и осигурена въоръжена физическа охрана или сигнално охранителна техника;
  
• 
  огнестрелните оръжия и боеприпасите се охраняват денонощно;
  
• 
  в касата има опис на съхраняваните огнестрелни оръжия и боеприпаси по вид, брой и номера;
  
• 
  ключът от касата се съхранява от началника на охранителната група или от началника на охранителната смяна на охранявания обект.
  

Чл.33. Употребата на огнестрелното оръжие е крайна мярка, към която се прибягва само в случаите, когато са използвани всички начини и средства за преодоляване на конкретната конфликтна ситуация в района на охранявания обект.

Чл.34. Охранителят може да използва оръжие:

а) БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ – само тогава, когато охранителят се намира в условия на „неизбежна отбрана”, вследствие на внезапно въоръжено нападение с огнестрелно оръжие и са произведени изстрели от страна на правонарушителя, като нападението не е приключило;

б) СЛЕД ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ и неизпълнение на разпорежданията на охранителя:

• 
  при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
  
• 
  при други случаи на „неизбежна отбрана” извън посочения случай по чл.35а и са налице условията по чл.12 от НК;
  
• 
  при случаи на „крайна необходимост” като състоянието на опасност все още не е преминало и са налице условията по чл.13 от НК;
  
• 
  при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление в района на охранявания обект: „СТОЙ! ЩЕ СТРЕЛЯМ!” и даване на предупредителен изстрел нагоре и във въздуха, в безопасна посока и са налице условията на чл.12а от НК.
  

Чл.36. Охранителят, употребил оръжие е длъжен да осигури запазване обстановката на местопроизшествието до идването на представители на МВР и Служба „Военна полиция” – МО, МВР. За употребата на оръжие охранителят изготвя писмен доклад в 3 (три) екземпляра до ръководителя си по образец, единият от които се предава на съответните полицейски органи.

Чл.37. За неправомерна употреба на оръжие, за превишаване пределите на „неизбежната отбрана”, „крайна необходимост” и „задържане на лице, извършило престъпление”, в резултат на които е нанесена вреда на държавата или на гражданите, охранителят носи отговорност съгласно законодателството на Република България.

Раздел 7. ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ БОРАВЕНЕ С ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ

Чл.38. Общи положения:

• 
  Преди зачисляване, носене и използване на огнестрелното оръжие и боеприпасите на съответния обект, охранителят задължително изучава устройството им, реда за разглобяване и сглобяване, мерките за безопасност и правилата за стрелба.
  
• 
  Използват се само технически изправни огнестрелни оръжия и боеприпаси.
  
• 
  За стрелба с всяко огнестрелно оръжие се използват само боеприпаси, за които то е конструктивно предназначено.
  
• 
  Всяко огнестрелно оръжие, преди да бъде проверено, се счита за заредено и с освободен предпазител.
  
• 
  Показалецът на стрелящата ръка се поставя върху спусъка непосредствено преди произвеждането на изстрел. При всички други ситуации той трябва да е поставен извън спусковата скоба.
  
• 
  Огнестрелно оръжие е допустимо да се насочва към човек само при намерение и право той да бъде прострелян или респектиран.
  
• 
  При зареждане на оръжието цевта му трябва да е насочена в безопасна посока, съобразно обстановката. Показалецът трябва да е извън спусковата скоба.
  
• 
  Оръжието се проверява за наличието на патрон в патронника на цевта в следната последователност:
  

б) отделя се пълнителят;

в) при освободен предпазител се отваря затворният блок и задължително се оглежда патронникът на цевта за наличието на патрон в него;

г) оръжието се насочва в безопасна посока и се прави контролно спускане.

• 
  Засечки при стрелба се отстраняват в следната последователност: оръжието се насочва в безопасна посока, изважда се показалецът от спусковата скоба, снема се пълнителят, изтегля се затворната рама (затворния блок) в задно крайно положение и се проверява визуално дали е изхвърлен патронът с осечка.
  
• 
  При стрелба с пистолет с две ръце палецът на нестрелящата ръка не трябва да се поставя зад затворния блок на оръжието, а да се намира върху или до палеца на стрелящата ръка, с цел да не бъде контузен.
  
• 
  При подаване на оръжие от едно лице на друго цевта му трябва да бъде насочена в безопасна посока.
  
• 
  Стрелбата по цел, намираща се в непосредствена близост до камък, бетон, лед и вода е опасна, защото може да доведе до рикошети на куршумите.
  

• 
  Забранява се стрелба с бойни патрони в движение от превозни средства.
  
• 
  Предпазителят на зареденото оръжие се освобождава непосредствено преди стрелбата.
  
• 
  Не се влиза или излиза от автомобил и не се преодоляват препятствия със заредено оръжие без същото да е поставено на предпазител.
  
• 
  При движение с оръжие в ръка показалецът трябва да бъде извън спусковата скоба и оръжието да бъде насочено в безопасна посока.
  
• 
  При стрелба по близки цели, поради голямата пробивна способност на куршумите, същите почти никога не остават в тялото на лицето, срещу което са използвани. Поради тази причина преди стрелба задължително трябва да се преценява какво има зад лицето, което ще бъде обстрелвано, за да недопускане нараняване на странични лица.
  
• 
  Пистолетът за охрана се носи в кобур по тялото без патрон в цевта.
  
• 
  Забранено е да се оставя оръжие без надзор.
  
• 
  След престрелка, ако опасността е преминала и нищо вече не застрашава живота на стрелящия, задължително се обезопасява оръжието. То се поставя на предпазител, а пистолетите и револверите се прибират в кобура.
  
• 
  Прави се необходимото за своевременно оказване на медицинска помощ на ранените и пострадалите.
  
• 
  Веднага се уведомяват органите на полицията като се вземат мерки за запазване на местопроизшествието.
  

Чл.40. Забранява се носенето на огнестрелно оръжие:

• 
  на политически, синдикални и културни мероприятия;
  
• 
  на спортни мероприятия, освен ако е необходимо за самото мероприятие;
  
• 
  в увеселителни и питейни заведения и барове за времето от 22:00 до 06:00 часа;
  
• 
  при и след употреба на алкохол или наркотични вещества;
  
• 
  с патрон в цевта.
  

• 
  произвеждането на предупредителен изстрел във въздуха с бойни патрони в населени места, в затворени помещения, при опасност от рикошети;
  
• 
  гледането отпред в цевта на оръжие със затворен затвор;
  
• 
  разглобяването и почистването на оръжието през време на дежурството;
  
• 
  играта с оръжие;
  
• 
  насочването на оръжие към хора и животни, с изключение на случаите, посочени в чл.39, т.6 от инструкцията;
  
• 
  преотстъпването и предоставянето на огнестрелното оръжие и боеприпасите на други лица, непосочени в настоящата инструкция;
  
• 
  предаването на заредено оръжие без същото да е поставено на предпазител. При предаване на оръжието от едно лице на друго, предаващият съобщава високо и ясно дали оръжието е заредено, празно или пълно;
  
• 
  оставянето на оръжието без надзор, независимо дали е заредено или не;
  
• 
  изнасянето на служебно оръжие и боеприпаси извън територията на охранявания обект;
  
• 
  използването на оръжието и боеприпасите за ловуване или други дейности не по предназначение;
  
• 
  подмяната на боеприпаси и размяната на боеприпаси срещу гилзи;
  
• 
  произвеждането на предупредителни изстрели в посока на жилища, улици (шосета), складове с ГСМ или леснозапалими материали, в среда, наситена с леснозапалими изпарения и смеси, в затворени помещения, при които могат да пострадат трети лица;
  
• 
  пълненето и изпразването на оръжието извън определеното за това място;
  
• 
  демонстрация с притежаваното оръжие при липса на необходимост.
  

ГЛАВА IV. НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, КРАЙНА НЕОБХОДИМОСТ, ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ, ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ОХРАНЯВАНИЯ ОБЕКТ

Чл.43. (1) При извършване на охранителната дейност охранителят може да използва физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие, с които да причини вреди на други лица или на държавата в определени от закона случаи.

(2) Предвидените в Наказателния кодекс случаи са:

• 
  неизбежна отбрана – чл.12 от НК;
  
• 
  крайна необходимост – чл.13 от НК;
  
• 
  задържане на лице, извършило престъпление – чл.12а от НК.
  

• 
  Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
  
• 
  Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
  
• 
  Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако: нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
  

(2) За да са налице условията на неизбежна отбрана на охранителите при нападение в района на охранявания от тях обект, трябва да са налице следните предпоставки:

Нападение – дейност на един човек или повече хора. Нападателите могат да бъдат пълнолетни вменяеми лица, невменяеми лица, малолетни или непълнолетни.

Нападението да е в района на охранявания обект.

Нападението трябва да е реално съществуващо, а не въображаемо.

Нападението трябва да е започнало и да не е приключило. То се счита за приключило, когато: е отблъснато от охранителя или трети лица; нападателят сам се е отказал да го завърши; нападателят вече го е извършил.

При подготовка на нападение или когато се предполага, че такова може да бъде извършено, трябва да се вземат само предохранителни мерки за предотвратяването му.

С нападението да се увреждат: правно защитени интереси (държавни, кооперативни, частни, обществени и др.); личността на отбраняващия се или на други лица; правата на отбраняващия се или други лица.

За да отблъсне непосредственото нападение охранителят може да предприеме действия по защита. Те могат да бъдат насочени само срещу нападателя, а не срещу трети лица.

При извършване на тези действия той може да причини вреди на нападателя. Тези вреди трябва да са в рамките на необходимите предели.

Превишаване на пределите на неизбежната отбрана ще има, когато действията по защитата явно надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението.

В този смисъл действията на защитата, които извършва охранителят, трябва да съответстват на характера и опасността на нападението. Затова охранителят, преди да реши какви действия за защита да предприеме, трябва да съобрази следното:

• 
  силите и интензивността на нападението и защитата;
  
• 
  характера и опасността на нападението;
  
• 
  средствата за нападение и защита;
  
• 
  броя на нападателите;
  
• 
  мястото и времето на нападението;
  
• 
  значимостта на защитавания и увредения обект, интерес и др.
  

Няма превишаване на пределите на неизбежна отбрана, ако нападението не може да бъде отблъснато по друг начин от охранителя.

Охранителят не се наказва, дори действията му по защита да превишават пределите на неизбежна отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл.45. (1) Крайна необходимост. Понятие: Член 13 от Наказателния кодекс гласи:

• 
  Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
  
• 
  Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
  

1. Да има непосредствена опасност за настъпване на вреди в охранявания обект. Опасността може да е предизвикана от:

• 
  природни или обществени бедствия като пожари, наводнения, транспортни катастрофи, бури и др.;
  
• 
  действия на определени сили – повреди в инсталации или съоръжения в охранявания обект;
  
• 
  остри болестни състояния и злополуки, изискващи бързи неотложни мерки за оказване на помощ;
  
• 
  нападение от страна на хора;
  
• 
  нападение от страна на животни.
  

2. Застрашени от опасност и увреждане, могат да бъдат:

• 
  държавни или обществени имуществени или неимуществени интереси;
  
• 
  лични или имуществени интереси на охранителя;
  
• 
  лични или имуществени интереси на трети лица.
  

Охранителят може да извърши действия по защита на застрашените обекти като с тези си действия причини вреди на други лица или на държавата. Целта му е да спаси застрашения обект и да избегне опасността. Не съществува друг начин за предотвратяване на вредите. Самите действия по защита да не съставляват престъпление.

4. Причинените вреди от охранителя трябва да са по-малки от тези, които биха настъпили в резултат на опасността.

Чл.46. (1) Задържане на лице, което е извършило престъпление в района на охранявания обект. Понятие: Член 12а от Наказателния кодекс гласи:

• 
  Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
  
• 
  Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.
  

В този случай на задържане охранителят може да използва различни средства – физическа сила, помощни средства, огнестрелно оръжие, ако са налице едновременно следните условия:

• 
  лицето да е извършило престъпление в района на охранявания обект;
  
• 
  лицето все още се намира в района на охранявания обект;
  
• 
  да няма друг начин за задържането на лицето.
  

• 
  Да няма превишаване на необходимите и законосъобразни мерки за задържане съгласно чл.12а, ал.2 от НК.
  
• 
  Начинът и средствата за задържането – като се съобрази видът на извършеното престъпление, личността на нарушителя, средствата, които използва нарушителят, въоръжен ли е или не и др.
  
• 
  Да не се причинява на нарушителя без необходимост явно прекомерна вреда.
  
• 
  Със задържането на лицето да се предотвратява извършването на друго престъпление от нарушителя.
  

Чл.47. Има случаи, в които употребата на оръжие е забранена:

• 
  срещу малолетни или бременни жени (изключение се прави само когато е налице въоръжено нападение и по друг начин не може да бъде предотвратено);
  
• 
  срещу лица, извършили административни нарушения;
  
• 
  срещу граждани, които водят деца на обществени места, където са събрани много хора.