Доклад 2010 042 Обща стратегия за приложение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Оценка на риска, състояние и приложение на праговите стойности



страница4/6
Дата21.01.2018
Размер0.84 Mb.
1   2   3   4   5   6

5. 3. Оценка на риска, състояние и приложение на праговите стойности

5. 3. 1. Синхронизиране на характеризирането и методите за оценка на състоянието

Характеризирането на първия цикъл на планиране беше извършено преди изискванията на новата директива за подземните води (2006/118/ЕО) и следователно подробните изисквания за оценката на химичното състояние бяха известни. Приложението на праговите стойности при оценката на състоянието е допълнително ключово развитие, както е отбелязано по-долу.

Сега също имаме помощно ръководство (напр. Ръководен документ на СИС № 18). В резултат на това, може да има вироки разминавания между характеризирането на първия цикъл и класификационно – оценъчните методи – докладването на натиска и въздействията по член 5 може да не са непременно в синхрон с елементите или тестовете за добро състояние. Препоръчва се бъдещите оценки на риска, като част от характеризирането да отчитат елементите на състоянието, дефинирани в новата директива за подземните води и свързаното с нея ръководство.
5. 3. 2. Директива за подземните води

Директивата за подземните води в своя преамбюл, точка 7, гласи, че ‘(..) трябва да се установят прагови стойности, (..) за да се дадат критериите за оценката на химичното състояние на подземните водни обекти.’ Химичното състояние е дефинирано в РДВ, приложение V, таблица 2. 3. 2. Добро състояние на подземните води, по тази дефиниция, се отнася за ситуация, при която:



  • няма навлизане на морска вода или друго;

  • стандартите за качество не са превишени (РДВ поставя стандарти за нитрати и пестициди);

  • качеството на подземната вода не води до неспазване на екологичните цели за свързаните повърхностни води, нито значително влошаване на екологичното или химичното качество на тези обекти;

  • качеството на подземната вода не води до значително увреждане на земните екосистеми, които зависят пряко от подземния воден обект;

  • измененията в проводимостта не говорят за интрузии.

Съгласно член 3. 7 на ДПВ, Европейската комисия трябва да изготви доклад за установяването на тези прагови стойности в Европа. Този доклад бе публикуван през март 2010 г. (препратка 8), която е първата важна стъпка за приложението на директивата.

Директивата за подземните води също специфицира, как може праговите стойности да се използват при определянето на химичното състояние на подземните води (член 4. 2). Основно, ако стандартите за подземните води или праговите стойности не са превишени никъде в подземния воден обект от (осредненото време на всекяка точка за пробовземане) измерванията, то обектът е в добро състояние. Във всички други случаи, подземният воден обект не получава веднага „лошо състояние”, но държавите – членки трябва да извършат „подходящо проучване”. В това проучване, държавите – членки трябва да определят дали:


  • превишението представлява „значителен екологичен риск”;

  • условията за добро химично състояние от таблица 2.3.2. на РДВ са спазени;

  • (за подземни водни обекти, от които вода се черпи за човешко потребление), са спазени изискванията на член 7. 3 на РДВ (избягване на влошаването за да се намали нивото на необходимото третиране);

  • способността на подземния воден обект да поддържа човешкото потребление не е било значително нарушено от замърсяване.

Освен това, определението за добро химично състояние от РДВ, в ДПВ изрично се споменава за „значителен екологичен риск”, изискванията на член 7. 3 и човешкото потребление на подземни води, в контекста на доброто химично състояние.
5. 3. 3. Ръководен документ за състоянието на подземните води и оценка на тенденцията

Позовавайки се на директивите за подземните води, Ръководен документ на СИС 18 (Състояние на подземните води и оценка на тенденцията) допълнително развива оценката на състоянието, включвайки „подходящо проучване”. Ръководният документ също се занимава и с достоверността на оценката на състоянието и предлага въвеждане на критерий за повърхността от 20% за околичествяване на „значимостта на екологичния риск”. Това би означавало, че при спазване на изискванията при другите тестове, че превишение с не по-малко от 20% в областта, не води до лошо състояние на подземния воден обект. Независимо от това, трябва да се признае, че освен тази генерична препоръка, специфичните съображения за натиска (напр. земеползване), характеристиките на подземните водни обекти и пъзможните приемници (напр. повърхностна вода) са необходимите предположения за извеждането на повърхностния критерий по специфично.


5. 3. 4. Последици за оценката на риска

Макар, че има рамка за употребата на праговите стойности в ръководен документ на СИС № 18, подборът и точното приложение на праговите стойности (TVs) са определени от държавите – членки и трябва да се докладват в техните ПУРБ. Праговите стойности трябва да се извлекат за тези замърсители, които са отговорни за обявяването на водния обект „в риск” и трябва да се постави ниво, при което никоя прагова стойност да не може да се превишава, това означава, че няма значително въздействие върху приемниците, което да е отразено в дефиницията за добро химично състояние. Това, в същност, поставя потенциална горна граница на праговата стойност. Обратно, има малки задръжки за по-долната граница, за която е поставена прагова стойност, в рамките на самата директива. Това е поради много практически съображения и нивото на предпазливост, което отговорната институция, в държавата – членка желае да приеме. Това означава, че по отношение на оценката на риска, прагови стойности могат да се поставят на всяко ниво от нивото на преглед на риска (без риск за приемника) през нивото на управление на риска (високите стойности биха довели до щети за приемника).

По горните причини, трябва много да се внимава при приложението на праговите стойности към оценките на риска по време на характеризирането – тяхното приложение трябва да отчита статуса на метода на оценка, използван от една държава – членка. Допълнително съображение е, че докато държавите – членки може да са докладвали (минимум) прагови стойности за подземен воден обект, те може да са използвали различни стойности в оценката на всеки елемент от компонентите на статуса. Екологичните стандарти ще варират между приемниците и всяка оценка на риска, проведена по време на характеризирането, трябва да отчита тези варирания.

Също важно е да се отбележи, че първоначалното характеризиране се провежда за определяне на това, дали подземния воден обект е „в риск” или не отговаря на никоя от екологичните цели на РДВ, част от статуса. В контекста на РДВ, това е предпазно действие срещу риск, което е доста се различава от необходимостта за оценка дали има действително увреждане на подземния воден обект от човешката дейност (т. е. лошо състояние) и следователно дали трябва да се вземат предпазни мерки (действия).

Какво значи всичко това за приложението на праговите стойности при оценката на риска? Ако праговите стойности са били заложени на нивото на преглед на риска, те после могат да се използват като такива при характеризирането за идентифициране на онези подземни водни обекти, които определено не са в риск, до колкото се касае за състоянието и тенденцията на целите. Обаче, често, това няма да бъде случая истойностите за проверка на риска за оценката на риска може да трябва да бъдат поставени на много по-ниско ниво, отколкото докладваните пределни прагове за подземните водни обекти.

Докато пределните прагове могат да бъдат полезен индикатор за оценката на риска, те не бива да се използват изолирано. Трябва да се обърне вникание на новите вещества, промените в земеползването може да доведат до нови рискове (или по-ранните рискове могат да бъдат намалени), последните данни от мониторинга може да хвърлят нова светлина върху рисковете, познати преди и др. Натоварванията и анализът на въздействието от предишния цикъл на планиране трябва напълно да бъдат актуализирани.

Специално внимание трябва да се обърне към начина, по който член 7 е включен в оценката на риска. Понеже директивата за подземните води също дава и целите за човешките видове ползване на подземния воден обект, това трябва да бъде част от оценката на риска. За водовземания от подземния воден обект, качеството на подземните води в кладенеца за водовземане трябва да се оценят във връзка със стандартите на директивата за питейна вода и риска от влошаване, чрез оценката на тенденцията (член 7. 3) (препратка към ръководство за оценка на питейните води).
5. 4. Оценка на риска, мерки и изключения

Важно е да се наблегне, че тази глава се фокусира върху връзката между оценката на риска и изключенията за 2021 г. , а не за периода 2015 г.

Първата оценка на риска (2004) базирана на анализа на натоварванията и въздействията беше изготвена главно без преимуществата на оценката на статуса и с малко познания за ограниченията и методите за класификация на подземния воден обект. Оценката на статуса, извеждането на праговите стойности и на оценката на тенденцията бяха проведени през втората половина на 2008 г. Прогнозата за изключенията през 2015 г. (подземни водни обекти, които не постигат екологчните цели, въпреки планираните мерки) също е необходима. Времевият период между характеризирането и публикуването на ПУРБ бе достатъчно дълго за да се съберат повече данни и за да се разработят или усъвършенстват методите за оценка, освен изключенията.

Оценката на риска за втория ПУРБ не трябва да бъде същата като за първия (2004 г.). Имаме повече познания, нови методи и повече данни. Ролята на оценката на риска също е различна.

Същите стъпки се изискват от РДВ и за втория цикъл на планиране на речния басейн, но времето за оценката е по-кратко: резултатът от характеризирането на речния басейн трябва да са готови в края на 2013 г., а оценката на статуса и списъкът с изключенията през 2011 г. трябва да бъде изготвен в края на 2014 г. (виж фигута 1). ПВО, които не са постигнали екологичните цели до 2021 г., трябва да бъдат изброени, даже, и където мерките са били приложени. Аргументацията за предлаганите изключения е задължителна част от ПУРБ, съгласно изискванията на РДВ.

Времевият график не е единствената причина за да се обръща повече внимание върху ролята на оценката на риска в последващите оценки на изключенията. Основната характеристика на оценката на риска е прогнозирането на статуса на подземните води в края на периода на плана за управление. Това е така на базата на оценката на изключенията. В пътвия ПУРБ, 4 години между оценката на риска (2004) и оценката на състоянието (2008) имаше време за получаване на повече количествени и качествени данни. При втория ПУРБ имаше само една година за същото упражнение.

Друга съществена разлика между първоначалната оценка на риска и списъка с изключенията в следващия цикъл на планиране е вероятно неяснотата за резултатите от оценката на статуса и планираните мерки. Ниското ниво на надеждност и високото ниво на несигурност от въздействието на планираните мерки през първия цикъл на планиране са най-важните празноти. Данните от мониторинга, които използват нови подходи и методика от началото на втория цикъл за планиране могат да намалят тези празнини.

Оценката на риска във втория цикъл на планиране може, като част от характеризацията, да отрази резултатите от оценката на статуса от 2008 – 2009 г. , явно не може да използва резултатите от втората оценка на състоянието (която трябва да се подаде през (2015 г.). От друга страна, водните обекти, идентифицирани в риск (2 цикъл) са всички обекти, при които екологичните цели няма да бъдат постигнати през 2021 г. без мерките. Оценката на изключенията ще се фокусира вурху водните обекти в лошо състояние (или значителна възходяща тенденция и др.), където трябва да преценяваме дали планираните мерки ще бъдат ефективни. За тази цел, ще имаме информацията за оценката на статуса или екологичните цели от 2014 – 2015, както и списъка с планираните мерки. Процесът на планиране трябва да се създаде по интегрален начин, понеже всяка част от цикъла въздейства на другите част. Програмите от мерки трябва да се базират на резултатите от оценката, а приложението на концептуалните модели и другите релевантни инструменти, увеличава надеждността на прогнозираните резултати.

Оценката на риска непряко е упомената в Ръководството за изключенията (№ 20, 2009г.). Отделният подход е описан в текста и на фигурите (напр. фигура 10). Фигурите също отчитат и връзката между мерките и разлличните видове изключения. Списъкът с изключения трябва да се преразглежда на всеки 6 години в ПУРБ.

6. Препратки

1. Бяла книга на IRGC, „Към интегративен подход”, IRGCа сваляне, вижте itgc.org.

2. Брилс Ж. Харис Б. (Едс.) 2009: Към управление на европейските речни басейни, основани на риска: Основни констатации и препоръки на проекта RISKBASE, ЕО FP6 референция GOCE, 036938, дфекември 2009, Утрехт, Нидерландия.

3. Ръководен документ на СИС № 17, 2007: Ръководство по превенция или ограничаване на преки и непреки замърсявания в контекста на Директивата за подземните води 2006/118/ЕО. Технически доклад 2007 – 012.

4. Ръководен документ на СИС № 18, 2009: Ръководство по статус на подземните води и оценка на тенденциите. Технически доклад 2007 – 026.

5. Ръководен документ на СИС № 16, 2007: Ръководство по защитени зони за питейни подземни води. Технически доклад 2007 – 010.

6. Ръководен документ на СИС № 15, 2007: Ръководство по мониторинг на подземните води. Технически доклад 2007 – 002.

7. Ръководен документ на СИС № 20, 2009: Ръководство по изключения към екологичните цели. Технически доклад 2009 – 027.

8. С (2010) 1096 окончателен, 2010: Доклад от Комисията съгласно член 3. 7 на директивата за подземните води 2006/118/ЕО за установяване на прагови стойности на подземните води.

http://eceuropa.eu/environment/water/water-framework/groundwater/policy/current_framework/implementation_policy_en.htm

9. Европейска комисия, 2008 : Опазване на подземните води в Европа.


Приложение II

Създаване на концептуални модели за системите от подземни води

1. Въведение към приложението за концептуални модели

2. Основна процедура

3. Първоначални съображения за установяването на концептуален модел

3. 1. Обхват и въпроси, на които трябва да отговори концептуалния модел

3. 2. Пространствена скала

3. 3. Темпорална скала

3. 4. Основни моменти при създаването на концептуалния модел

4. Данни

4. 1. Проверочен списък с данни

4. 2. Обзор на данните

4. 3. Събиране/придобиване на данни

5. Разработка на концептуалния модел

5. 1. Основен концептуален модел за подземен воден обект, стъпка 1 количествен и качествен концептуален модел

5. 2. Изисквания, базирани на риска – стъпка 2, включваща аспектите на оценката на риска

5. 3. Изисквания, базирани на управлението на риска (стъпка 3)

5. 4. Документация / визуализация

6. Валидизиране на концептуалния модел, осигуряване на качеството

6. 1. Въведение

6. 2. Валидизиране на концептуалните модели

6. 3. Осигуряване на качеството

7. Речник

8. Литература
1. Въведение към приложението за концептуални модели

В директивата за подземните води, както и в ръководните документи, използването на концептуални модели е задължително или препоръчително по различни причини. Терминът концептуални модели не е дефиниран в директивата за подземните води.

В това приложение се описва подход за създаване на концептуални модели, свързани с РДВ и ДПВ за подпомагане на управлението на подземните води.
Дефиниция на концептуален модел

В контекста на това ръководство, концептуален модел е средство за описание и опционално околичествяване на системите, процесите и техните взаимовръзки. Хидрогеоложкият концептуален модел описва и околичествява съответните геоложки характеристики, условията на потока, хидрогеохимичните и хидробиологичните процеси, антропогенните дейности и тяхното взаимодействие. Степента на детайлност се базира на дадени проблеми и въпроси. Това е една от основните стъпки за управлението на подземните водни обекти.

В зависимост отспецифичните проблеми / въпроси за подземните води, концептуалният модел (I) е еволюираща система, която започва просто и може да нарастне по комплексност и (II) започва с основен описателен подход на структури и процеси и може да достигне тяхната параметризация. Концептуалният модел е подход, основан на познанието, който еволюира по време на развитието си и приложението си.

Може да се заключи, че приложението на концептуалните модели е препоръчително по различни причини. Набляга се на наговото циклично естество (постъпателен подход): започва опростено, по-късно се прецизира, ако е необходимо.



2. Основна процедура

По много причини концептуалните модели в различна степен на разработка и комплексност вече съществуват. Те, най-вече, са добра база за надграждане. Независимо от това, пълната процедура за установяване на концептуалните модели е описана тук.

За третирането на различните цели на концептуалните модели се предлага постъпателен подход. В рамките на стъпките има и последващо качествено описание (напр. какви структури, процеси има) и количествено описание на параметри (напр. дебит, концентрации):

Стъпка 1, основни концептуални модели за подземен воден обект

Стъпка 1а, количествени концептуални модели

Стъпка 1б, околичествяване на параметрите на концептуалните модели

Стъпка 2, да се включват аспектите на оценката на риска в концептуалните модели11

Стъпка 2а, качествено описание на въздействията (антропогенни)

Стъпка 2б, количествено описание на въздействията

Стъпка 3, да включва аспектите на управлението на риска в концептуалните модели

Стъпка 3а, описание на ефектите от съществуващите мерки

Стъпка 3б, предсказване на ефектите от съществуващите и бъдещите мерки

В зависимост от целите, последващ процес на тези стъпки не е задължителен.
3. Първоначални съображения за установяването на концептуален модел

3. 1. Обхват и въпроси, на които трябва да отговори концептуалния модел

Управлението на системите от подземни водни обекти заема по своето същество различни стъпки в един продължителен цикъл (виж фигура 6, глава 3. 2. в основния документ). В рамките на цикъла на концептуалните модели за управление на подземните води, могат да се използват в различни фази с различна цел. Всяка стъпка повдига различни въпроси, на които трябва да се отговори. Например:



  • Информация и комуникация: Да се даде възможност за интеграция и комуникация на заинтересовани лица, които не са експерти

  • Оценка на състоянието:

  • Какво е взаимодействието между подземната вода и екосистемите?

  • Как MS информира обществото за рисковете и ефектите от плановете за действие?

  • Постигат ли подземните водни обекти екологичните цели на РДВ (член 4)?

  • Мониторинг: Какъв е най-добрия модел на мрежа за мониторинг в рамките на РДВ?

  • Оценка на риска: Какъв е рискът от непостигането на екологичните цели на РДВ (член 4)?

  • Управление на риска: Къде какви мерки да се инициират и какви са техните ефекти във времето и пространството.

В зависимост от въпросите, на които трябва да се отговори, различни степени на прецизиране и комплексност са необходими при разработката на концептуалните модели (виж фигура 1).

Въпросите, на коиото трябва да отговори един концептуален модел също поставят и изисквания за мащаба във времето и пространството, които трябва да се имат в предвид. Например, при оценката на ефекта от данните за водовземанията, обикновено се проучва в локален мащаб, докато за модела на мрежата за мониторинг се работи в регионален мащаб. Трябва да се има в предвид, че независимо от мащаба на интереса, във всички съображения за концептуален модел, хидрогеоложките граници определят обхвата на областите, които се разглеждат. Например, за проучването отново на ефектите от данните за водовземанията, водосборът трябва да се взема в предвид при създаването на концептуалния модел.



3. 2. Пространствен обхват

Цялата система от водоносни хоризонти, ненаситени зони и др. се вземат в предвид в това ръководство. Този подход покрива, например, взаимодействието на повърхностните води и взаимодействието на ненаситената зона.

За очертаването на концептуалния модел е необходимо да се придвижим от мащаба на общ поглед като подземни водни обекти към детайлиран мащаб, който отчита няколко аспекта, напр. областта за презареждане на обекта за пробовземане: в първия случай, подземният воден обект, като цяло е област от концептуалния модел. В много случаи, само части от подземния воден обект са с лошо състояние (в зависимост от напр. областите с голямо водовземане, земеползване). Помага определянето на водния баланс за района, обхванат от концептуалния модел. Ако части от подземните водни обекти са повлияни отрицателно, напр. от точкови източници, само тези райони, които може да са засегнати, трябва да се разглеждат в концептуалния модел по-прецизно. Най-малкият мащаб на концептуалния модел е водосбора на точката на пробовземане.

Общо казано, това означава, че различни мащаби трябва да се вземат в предвид при установяването на концептуалния модел. Необходими са данни за различните дълбочини, от само основни данни в обзорния мащаб, до по специфични данни в детайлизирания мащаб, където концептуалният модел трябва да даде надеждна база за описание, оценка на риска и управление. Това дава възможност за намаляване на необходимостта от данни в областите, които не са засегнати.



3. 3. Темпоралнен обхват

Темпоралната скала е много важна при разработката на концептуалния модел, понеже касае напр. основна информация за динамиката на подземните води (като инфилтрационен дебит, геогенни промени на физико-химичните качества на подземните води).

Темпоралните аспекти могат да се разделят на национални вариации (напр. сезонни ефекти) и антропогенни въздействия като повишаващи се концентрации, намаляващи нива на подземните води).

3. 4. Основни моменти при създаването на концептуалния модел

Въз основа на предишни съображения в глави 2 и 3, следните основни моменти могат да се обобщят:



Основен план

  • Обхват и въпросите, на които трябва да се отговори, определят степента на детайлността и комплексността на концептуалния модел (глава 3. 1)

  • Вертикални и хоризонтални структурни единици (хидроложки единици), които трябва да се дефинират. Формированията със сравними хидроложки характеристики (виж глава 5. 1) трябва да се комбинират и важни хетерогенни области трябва да се запазят.


Описание, параметризация и околичествяване

  • Описанието и околичествяването на важни хидроложки, геохимични и хидрохимични характеристики, където е възможно и необходимо. Те трябва да бъдат пренесени от точка в области на параметрични зони, като правилно се представят действащите процеси и взаимодействия.

  • Разглеждане на процесите със слаба кинетика (т. е. процеси на разтваряне, поток в ненаситената зона, изменения с повърхностните условия, вариации в климата…)

  • Описание на най-важните параметри на климатичните и ненаситените зони

  • Очертаване на разпрeделението на земеползването

  • Идентифициране на нови области, които могат да представляват потенциален риск (глава 5. 2)

  • Оценка на потенциалните неясноти, вариабилност и представители в данните и структурите (глава 5. 2)


Цикличен подход

  • Създаването на концептуалния модел не е статичен процес, изисква няколко повторими стъпки при разработката (напр. синхронизиране с новите полеви данни), приложение (напр. цифров модел, който служи за това да се провери дали комплексните интерактивни процеси са описани добре) и поддръжка. (виж фигура 2).

  • Имайте в предвид, че може да е необходимо в една от стъпките от разработката на концептуалния модел, т. е. стъпка 2б (глава 5. 2), да се върнете към предишна стъпка, в случай, че се окаже че действителните данни показват, че цифровият модел вече е несъстоятелен или показва нови празноти.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница