Доклад на експертна група по проект „Monitoring municipal economic activities на Фондация аксес-софия 1 ноември 31 декември 2008 г

Изтегляне 482.01 Kb. страница 1/3 Дата 04.01.2018 Размер 482.01 Kb. #41005 Тип Доклад

Навигация на страницата:

• 1) Общински фирми 1. 1. „Топлофикация София” АД
• 1. 2. „Софийски имоти”
• 2) Общинските концесии Темата за столичните отпадъци
• 2. 1. Балите
• 2. 2. Заводът за отпадъци
• 2. 3. Конкурсът за почистване на пет столични района

ДОКЛАД на експертна група по проект „Monitoring municipal economic activities” на Фондация АКСЕС-София 1 ноември – 31 декември 2008 г. Това е третият пореден доклад по проект „Monitoring municipal economic activities” (Наблюдение на общинските икономически дейности). Текстът представя проблеми, свързани с икономическите дейности на столичната община. Проектът цели да осигури по-голяма публичност на тези проблеми, доколкото те засягат големи групи от хора и често са източник на обществено напрежение. Проблематиката е непрекъснато във фокуса на вниманието на медиите, а различните аспекти на столичната икономика са източник на все по-критични оценки от експерти, потребители на услуги и медии. Новините от тези области често имат характер на публични скандали. Проектът е изграден върху предпоставката, че периодичната оценка на случващото се в областта на столичната икономика ще помогне за установяване на независим механизъм за оценка на решенията в общинската икономика; ще повиши „видимостта” на тези решения; ще ускори създаването на по-благоприятна среда за активно гражданско поведение на жителите на столицата. Текстът е изготвен в резултат на контент-анализ на съществуващата база-данни за работата на Столична община (заседания на Столичния общински съвет и на неговите комисии, достъпната документация за общинската икономика), на интервюта с общински съветници и неправителствени експерти, както и на медиен мониторинг. Обхватът на проблемите включва няколко основни тематични области: 1) Общински фирми; 2) Общинските концесии; 3) Общинската собственост (имоти). Обект на оценка са публично-частно партньорство, управленските практики в столичната икономика, процесите на взимане на решения и проблемите във всяка от тези области. Наблюденията, отразени в този текст, се отнасят за периода 1 ноември - 31 декември 2008 г. Мащабите на общинската икономика не позволяват изчерпателно представяне на проблемите във всички области. Представената в този текст проблематика е основана на подбор на значими събития през периода. Като резултат редица аспекти на столичната икономика остават незасегнати. 1) Общински фирми 1. 1. „Топлофикация София” АД Строго погледнато, темата вече е извън обхвата на общинската икономика – „Топлофикация-София" стана изцяло държавно дружество, след като Столичната община прехвърли акциите си на Министерството на икономиката и енергетиката (12. 01. 2009). Но в началото на ноември впечатлението още бе за въртене в кръг. Едната страна – министър Димитров, отказваше да заеме твърда позиция по темата дали държавата иска да вземе дружеството или предпочита Столичната община да вдигне капитала и съответно дела. Другата страна – кметът – накрая обяви, че повече няма да си пише с министъра и ще се опита да комуникира направо с премиера Сергей Станишев. И двете страни се поучаваха взаимно. „Някой трябва да обясни на кмета”, че държавата не може да даде пари на парното (министър Димитров). „Никой от нас не е малоумен, че да правим по четири пъти едно и също нещо...” (Бойко Борисов1) Както вече бе предвидено в предишния текст по този проект, крайното решение за одържавяване на „Топлофикация - София” бе предопределено от икономическата логика за избор между лошо и по-лошо. На 13 ноември СОС гласува да прехвърли безвъзмездно на държавата 58-процентовия си дял в дружеството. Правителството, от своя страна, реши да увеличи капитала на „Български енергиен холдинг”, като парите ще отидат за финансово оздравяване на „Булгаргаз”, който е част от холдинга. Според съобщението на правителствената пресслужба, тази мярка е предприета, за да се гарантира работата на „Топлофикация – София”, която има големи задължения към газовото дружество. Елегантното решение заобикаля заплахата България да бъде глобена от Европейската комисия за оказване на неправомерна помощ за търговско дружество. „Помощта” ще бъде оказана не „от единия джоб в другия”, а с прехвърляне на пари вътре в самия джоб. „Елегантният” изход всъщност означава косвено субсидиране на парното на софиянци с парите на всички данъкоплатци. Размерът на субсидията също е ясен, доколкото дългът на „Топлофикация-София” към „Булгаргаз” е над 75 млн. лв. Тоест, случи се точно това, което сегашният министър на енергетиката и неговият предшественик оценяваха като неправилно и несправедливо – задълженията на един град да бъдат плащани от всички данъкоплатци. В най-неловка позиция се оказаха обаче не кметът или министър Димитров, а общинските съветници от БСП, които трябваше за 24 часа да променят позицията си.2 Така групата на социалистите подкрепи решението на СОС за прехвърлянето на топлофикацията, макар че ден по-рано общинарите от БСП смятаха, че дружеството трябва да стане изцяло общинско, а председателят на групата им Жельо Бойчев обясняваше, че те са избрани да отстояват интересите на града, а не на държавата. Колкото до дружеството – правителственото съобщение обещава, че ще бъдат предприети „незабавни” оздравителни мерки, преструктуриране и повишаване на събираемостта, подобряване на финансовите и оперативните резултати, „въвеждане на съвременни и ефективни управленски практики и подходи по отношение на обслужването на клиентите...” Най-големият проблем на „Топлофикация-София” е решен – ясно е кой е собственикът и кой носи отговорност за управлението. „Възстановяване на доверието” и пр. планове за бъдещето ще бъдат прилагани от новия собственик. (Той ще трябва да възстановява доверието на фона на детайлите от процесите срещу бившия изпълнителен директор на дружеството Валентин Димитров - Вальо Топлото. Детайли, които са способни да предизвикат смях, горест, възмущение и изобщо всякакви чувства, но не и повишаване на доверието...).3 Софиянци обаче трябва да се чувстват доволни. Въпросът дали ще има парно е решен. След като „Топлофикация-София” е държавно дружество, „Булгаргаз” (държавният монополист) няма да намалява доставките и софиянци няма да останат на студено. Здрава логика... Особено като се има предвид, че в началото на ноември новините от „Топлофикация – София” напомняха сводки от военни действия или режим на извънредно положение (с доставки в размер на 30% от необходимия газ), а изпълнителният директор на дружеството Петко Милевски звучеше все по-песимистично за топлоснабдяването на града през зимата. 1. 2. „Софийски имоти” В оценката на щетите, нанесени от злоупотребите в „Софийски имоти”, се намеси самият кмет. На фона на повдигнатите от прокуратурата обвинения за нанесени щети за над 2 млн лева, Борисов съобщи, че щетите всъщност са за над милиард лева4. Това число вече почти съвпада с приблизителните оценки, направени от неправителствени експерти преди 4 години за причинените на общината загуби от злощастното дружество. 2) Общинските концесии Темата за столичните отпадъци вече може да бъде разделена на обособени части: съдбата на балирания отпадък, изпълнението на почистването, конкурсът за почистване на няколко столични района, заводът за отпадъци. 2. 1. Балите На 13 ноември 2008 г. правителството отпусна 23 млн. лв. на общините Силистра, Пловдив и Харманли, които ще приемат 355 хил. тона от балираните битови отпадъци на София. Държавното решение бе взето, естествено, заради интересите на хората. („Правителството винаги се е опитвало да помогне на Столичната община и на столичани. Подхождаме към този въпрос отговорно, никой не иска столицата да се задуши от отпадъци”, както обясни премиерът Станишев”5) Има и заплаха от Брюксел - ако не се намери място за всичките 480 000 тона балирани отпадъци, складирани на незаконни площадки, България рискува налагане на санкции. Комбинираното влияние на двата мотива – грижата за гражданите и страхът от Брюксел – свърши работа. Но въпросът не е изчерпан. Първо, кметът на Пловдив Славчо Атанасов още на следващия ден отхвърли намеренията на държавата да използва завода край село Шишманци за софийски отпадъци. (Т. е., отпускането на 17 милиона лева за доизграждането на инсталацията край Шишманци срещу сключване на договор за преработка на 125 000 тона балирани отпадъци до края на 2009 година. „Заводът в Шишманци е пловдивски завод и той ще обработва отпадъците на Пловдив”, заяви Славчо Атанасов6. По думите му, за столичния отпадък би могло да се намери място едва след като съоръжението заработи и се намери свободен капацитет за неговата преработка... На 19 ноември Харманли реагира по-позитивно, с по-здраво икономическо мислене и с разбирането, че който държи депото, диктува условията. След като правителството реши да отпусне 4 милиона лева на Харманли (за технологичната подготовка на сметището - за депониране на по-голям обем отпадъци, както и за купуване на техника) кметът Михаил Лисков заяви, че може да приеме до 50 000 тона от балираните отпадъци на София в регионалното депо край града. Но ако правителството финансира дванадесет общински инфраструктурни проекти – на обща стойност около... 26 милиона и 500 хиляди лева.7 Правителството, което действа като „посредник” между софийските бали и българските общини, трябва да свиква с това, че добрият посредник трябва да умее и да се пазари добре... Тези конфликти обаче са маловажни. От тях могат да се впечатлят само хора, които не схващат истинската задача. Задачата не е справяне с проблема „балите на София” (ако това наистина беше държавна задача, балите отдавна нямаше да ги има). Задачата в момента е да отчетем, че ще се справим с проблема. На този етап е достатъчно само да покажем, че през 2009 г. балите ще се разхвърчат из България – до Силистра, Харманли, Шишманци... По-важно е, че дори при тази система на „раздаване пари срещу приемане на отпадъци” остава още смет. Неразпределени по регламентирани места ще останат още поне 130 хиляди тона софийски складирани отпадъци. А правителството би трябвало да отчете пред Европейската комисия, че е намерило място за всичкия отпадък, складиран на незаконни площадки. В края на ноември ЕК изпрати последно предупреждение на България и перспективата за завеждане на дело срещу България в Съда на европейските общности е вече реалност. Няма да коментираме думите на еврокомисаря за околната среда Ставрос Димас, че “българските граждани имат право на чисти градски пространства и властите трябва да спомогнат бързо да се намери подходящо решение на управлението на битовите отпадъци в София.”8 Беше добре, че някой ни напомни за това. Революционното решение бе подсказано от зам.-министъра на околната среда и водите Чавдар Георгиев на 1 декември. Вместо да моли Пловдивска община да преработва софийска смет, вместо да издирва общини, готови да приемат 10 000 или 20 000 тона софийски бали, вместо да преговаря с тях и да крие в тайна преговорите, правителството може да използва схемата, приложена от Александър Македонски върху Гордиевия възел. Александър просто разсякъл възела, вместо да го разплита. И държавата може „просто” законово да задължи общините с лицензирани депа да приемат отпадъците на други общини без лицензирани депа. Общини с лицензирани депа няма да имат право да отказват преработка на смет на общини без лицензирани депа. Няма конфликти, няма кавги, обвинения и пазарлъци! Гениална управленска схема, която решава голям правителствен проблем - след 17 юли 2009 г. в България ще останат да работят само около 30 лицензирани депа за битови отпадъци и повечето общини ще изпаднат в ситуацията на Столичната. Подробната оценка на тази стъпка излиза извън обхвата на този текст. Но е много вероятно решавайки един проблем, правителството да създаде серия други. Преди всичко, то ще създаде реален пазар на „отпадъци за преработка”. Лицензираните депа (общини с лицензирани депа) ще прилагат ценообразуване за „чужд боклук”, което трябва да бъде контролирано. Иначе може да се злоупотребява с монополно положение в даден регион. Да не говорим за това какво транспортиране във всички посоки ще настане из България. Сигурен резултат ще бъде увеличаване на таксите за смет на много места в страната. И без това, по думите на Мария Нинова, шеф на дирекция “Управление на отпадъците“ в МОСВ, местните власти масово не залагат в данък смет компонентите за затваряне и рекултивиране на сметищата след края на експлоатацията им.9 В опита си да избегне конфликти и спорове, правителството може да създаде нови конфликти и нови спорове. Според една мисъл, приписвана на Гьоте, „всяка сложна ситуация има просто решение – и то е погрешно”. Кабинетът трябва много да внимава с регламента за транспортиране на отпадъци между общините, който ще влезе в действие след юли 2009 г. Или да се опита да поиска удължаване на срока по евродирективата след 17 юли 2009 г. Като признае, че не е в състояние да прилага правилата на ЕК за опазване на околната среда. За Столична община поуката от тези противоречия е да се опита да се справи сама, доколкото може. В границите на нейните възможности е въвеждане на инсталация за сепариране на отпадъци в депото в Суходол, както и строежът на завод за преработка на отпадъци. И по двете теми през периода имаше добри новини. 2. 2. Заводът за отпадъци На 21 ноември кметът Борисов обяви, че вече са започнали преговори с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за теглене на кредит за съфинансиране на 25% от стойността на завода за отпадъците на София.10 Шест дена по-късно това съфинансиране вече е осигурено. „За инсталациите има гарантирано от ЕК финансиране в размер на 175 млн. евро, осигурили сме 20 процента допълнително финансиране чрез заем от ЕИБ”11.Феноменалната скорост на тези преговори буди въпросителни, още повече, че самата стилистика на Борисов не позволява достатъчно адекватен анализ – той, например твърди, че „има уверението на сериозните хора в Брюксел, че София ще си получи парите”12. Независимо от предизвикателствата, свързани с тълкуване на изказвания на столичния кмет, финансирането изглежда доста вероятно. Въпреки противопоставянето на правителството, което настоява изграждането на инсталациите да става чрез публично-частно партньорство. Причината е, че Столична община е напреднала доста с подготовката на проекта. На 4 декември 2008 г. експертният съвет към столичната екоинспекция одобри инвестиционното предложение на Столичната община за изграждане на интегрирана система за преработка на отпадъци. Проектът вече има и Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).13 На не толкова експертен език тази кратка информация означава много неща. Първо, вече е ясно какво и къде ще има. Системата за преработка на столичната смет ще бъде изградена на две площадки – „Хан Богров” край Горни Богров и „Яна-Садината” край село Яна. На площадка „Яна-Садината” ще бъде изграден заводът за отпадъците, депо за неопасни отпадъци и пречиствателна станция. Край Горни Богров ще бъде изградена инсталация за преработка на зелените отпадъци и хранителните отпадъци на София, от които ще се произвежда тор. На второ място, това означава, че основните пречки, свързани с технически, екологични, икономически, инфраструктурни и пр. експертизи, вече са преодолени. Проектът може и да не харесва на някого14 (или дори на мнозина), но е факт. Общинската администрация може да отчете добре свършена работата – извод, който правим доста рядко. Проблемите от тук нататък са свързани с финансирането. В стилистиката на кмета Борисов, „всичко около еврофинансирането е уредено”, но в практически категории има да се подготви финансова обосновка на предвидените съоръжения, да се оформи проект за финансиране с пари на ЕС. Сега ъгълът на противопоставянето се изостря, тъй като спорът с правителството не може да продължава много повече – или заводът ще се строи с пари от ЕС (както иска кметът) или общината съвместно с частен инвеститор (както иска Министерството на околната среда и водите). Колкото до инсталацията за сепариране на отпадъци, до края на годината тя бе практически готова за пускане. Добри новини имаше и в областта на разделното събиране на отпадъците, като по предварителни разчети на три от организациите по оползотворяване на отпадъците - ЕКОПАК, „РеПак” и „БулEкоПак” - през 2008 г. събраните в цветните контейнери хартия, пластмаса, метал и стъкло са около 30 хил. т., което е три пъти повече от 2007 г.15 Темпото не е високо, но все пак е нещо. Особено като се има предвид, че икономическата криза вероятно ще доведе до намаляване на инвестициите за нови сепариращи инсталации и цветни контейнери. Най-общо казано, към януари 2009 г. стратегическият въпрос с третирането на софийските отпадъци стои доста по-добре, отколкото преди една година.16 (Със сигурност можем да прогнозираме, че кметът ще отчете, че се е отнесъл отговорно към критиките на ЕК и е направил всичко по силите си, за да подобри ситуацията.) 2. 3. Конкурсът за почистване на пет столични района Столичната община избра австрийската фирма „Заубермахер” за победител в конкурса за почистването на районите „Овча купел”, „Младост”, „Люлин”, „Витоша” и част от „Триадица” (17 ноември). На второ място бе класирана немската компания „Ремондис” в съдружие с „РТК” ООД – Елин Пелин, а трети остана българската фирма „Титан-АС”. „Заубермахер” трябва да влезе в бизнеса с чистенето на столицата от 1 март 2009 г. Според източници от общината, най-ниската ценова оферта е предложила „Титан-АС”, която е слязла дори под цената, на която в момента чисти „Новера”. Най-високи цени са предложени от „Ремондис”. Класирането в конкурса е направено при условие, че стойността на дейностите по почистването формират 50% от крайната оценка. Другата част е доказване на техническа обезпеченост.17 Като се има предвид, че не знаем конкретните числа, много трудно можем да оценяваме избора на общината. Дори най-изгодният елемент (Столичната община ще подпише 7-годишни договори със „Заубермахер”, а фирмата няма да има право да иска повишение на цените за този период) може да бъде оценяван едва след подписване на договорите. Седемгодишният период с фиксирани цени е по принцип изгодна сделка. Сегашният концесионер „Новера” вече иска повишаване на цените с 25.5% и, както стана ясно на 12 ноември, е изпратил нотариална покана за започване на преговори с администрацията на общината заради инфлацията. (В договора с концесионера корекцията с инфлационен индекс фигурира като задължителна, ако годишната инфлация в страната надхвърли 3%.)18 Седмица по-късно зам.-кметът по екология Мария Бояджийска съобщи, че поисканият от „Новера” скок на цените е с 37%...19 Изборът изглежда оправдан и поради гаранциите, че „Заубермахер” може да се справи със задачата. Фирмата е една от най-големите в областта на преработката на битовите отпадъци, работи в 1600 общини в Европа и има оборот 238 милиона евро през 2007 година.20 Планираните инвестиции и обещанията на фирменото ръководство21 вече не са достатъчни на фона на десетгодишната сага със столичното почистване. Софиянци – експерти и неексперти – са зажаднели за по сериозни гаранции: че работниците на фирмата няма да се разбягат през лятото, че договорът няма да се превърне в синоним на мащабна кражба на общински пари, че ще знаем повече детайли за организацията на почистването, и най-после – че „Заубермахер” няма да се прави на благодетел на столичани, който почиства едва ли не без пари (практика на досегашните концесионери по чистотата). Накрая – може пък тези пет столични района да бъдат почиствани по-добре, кой знае? Малцина обаче са склонни да коментират избора по същество. Първо, основните параметри на бъдещия договор със „Заубермахер” още не са известни. Второ, защото изборът по същество бе изместен от обвиненията на БСП за уреден конкурс. Трето, защото изборът бе оспорен в съда. На 16 октомври – с много театрални елементи, в присъствието на нотариус и на медии - лидерът на БСП в Столичния общински съвет Жельо Бойчев написа името на печелившия кандидат и го сложи в дървена кутия. Репортер сложи отпечатък от пръстена си върху восъка... Без да съобщават своята прогноза, социалистите тогава заявиха, че няма обществена поръчка в Столичната община, която да не е предварително договорена в полза на определен изпълнител. (Официалните финансови предложения на участниците в конкурса още не бяха отворени.) На 18 ноември, ден след официалното съобщение, общинари от БСП извадиха от запечатаната кутия запечатан плик с името на фирма „Заубермахер”. Демонстрацията бе зрелищна, в традициите на политическо шоу или цирков номер. Тя заслужава коментар, иначе конкурсите могат да се окажат по принцип ненужни и безсмислени. Бойчев призова прокуратурата да разследва конкурса, но няма да предостави на прокуратурата никакви данни. „Ние нямаме документи, с които да отидем в прокуратурата. Направихме нашата прогноза само по чуто и се оказа, че чутото е вярно”, заяви Бойчев.22 „Чутото” обаче едва ли е достатъчно. Членове на екипа по този проект също „чуха” разни оценки за офертите, включително и оценки, според които офертата на „Заубермахер” е най-изгодна. „Чути” неща, изтекоха и към медиите. Нали никой не би се учудил, ако седмица преди конгреса на БСП някой бе запечатал в плик името на Сергей Станишев с предсказание за преизбирането му? Освен това, според Бойчев, изборът на „Заубермахер” е част от схема за монополизиране на чистотата в София, а следващата стъпка била да им се дадат и останалите 19 района. В почистването на столицата наистина има монопол – той обаче се държи от фирма „Новера”. Ако общинарите от БСП си спомнят как се променяше позицията им към кандидатурата на „Новера” през 2007 г., може би с по-малък патос ще критикуват перспективата за монопол на „Заубермахер”. Иначе можем да решим, че групата на БСП горещо защитава монопола върху почистването (когато става дума за „Новера”), и яростно критикува същия монопол – когато става дума за някой друг. И трето, най-важното: ако според общинарите от БСП изборът на „Заубермахер” е нагласен, купен и предопределен, защо нито един от тях не се ангажира да докаже, че има по-добра оферта от тази на „Заубермахер” – сега, след като са известни много повече детайли от офертите. В смисъл на цени, общи условия, гаранции или каквото и да било. Изобщо казано, в конкурса има много по-интересни въпроси от избора на „Заубермахер”. Например – защо самата „Новера” изобщо не се яви на конкурса, за който би трябвало да е най-подготвена? („Новера”, собственост на фонд „Екуест”, се отказа от участие и също обвини общината в предварително нагласяване на условия - с цел „Новера” да бъде елиминирана. Никой не обясни кои са тези условия и доколко са нагласени с цел отстраняване на „Новера”.) Трябва да се признае обаче, че акцията със запечатания плик до голяма степен постигна целта си – дори конкурсът да е бил перфектен, все по малко са хората, които вярват, че общината провежда конкурси по правилата. Ако това е била целта на (общинарите от) БСП – целта е постигната. Още по-интересен за столичани би трябвало да бъде въпросът кога „Заубермахер” ще започне да чисти петте района и дали изобщо ще започне... За това може да възникнат обективни пречки. В края на ноември Върховният административен съд (ВАС) върна за повторно разглеждане от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) жалбата на „Волф 96” ЕООД, с която се оспорва решението на Столична община за откриването на процедурата за обществена поръчка за сметосъбиране в пет района в София. В жалбата - КЗК отговаря и за обществените поръчки - “Волф“ иска отмяната на решението за обявяването на обществената поръчка. Мотивът: конкурсната документация не е била предоставена на заинтересованите лица до 19 дни от обявлението. Съдът е приел за необоснован и в нарушение на закона извода на КЗК, че десетдневният срок за оспорване на документацията тече, считано от датата на обявяването на обществената поръчка. „Вярно е, че с решението за откриването на процедурата се одобрява и обявлението за същата и конкурсната документация. Пороците на документацията обаче, не могат да станат известни на участника преди същият да се е запознал с нея, най-често след като я е закупил”, се посочва в решението на ВАС. Според съдиите в този случай документацията „изобщо не е била изготвена към момента на издаване на решението за откриване на процедурата, т. е. същата не е имало как да бъде одобрена с него, тъй като не е съществувала.”23 Софийският консорциум „Титан-Чистота София” също обжалва резултатите. Консорциумът оферира най-ниски цени от трите участника и бе отстранен от процедурата именно заради предложени „немотивирани цени”. „Титан-АС” обжалва процедурата пред КЗК. КЗК не удовлетвори искането на жалбоподателя за спиране на процедурата, а по искането за отмяна на конкурсните резултати трябва да се произнесе през януари. „Титан” обаче обжалва определението на КЗК пред Върховния административен съд... Така още преди произнасянето на КЗК по същество, вече се оформи друга заплаха, този път свързана с фактора време. Макар че конкурсната процедура за обществената поръчка бе обявена от Столичната община на 23 юли 2008 г., времето за процедурата се оказва твърде кратко. Срокът за подаването на документите бе удължен от 9 септември до 25 септември. Изборът на „Заубермахер” стана на 17 ноември, а фирмата трябва да поеме чистенето на районите от 1 март 2009 г. По технологични причини един месец по-рано би трябвало да има пълна яснота по въпроса кой чисти, с какви ресурси и с какви съдове за смет разполага и пр. (т. нар. мобилизационен период). Това обаче вече изглежда просто невъзможно поради процедурата на обжалване. В самия край на 2008 г. – на 30 декември, ВАС отмени определението на КЗК и наложи спиране на процедурата. Определението на ВАС съдържа недвусмисленото допускане, че срокът 1 март 2009 г. не е фатален нито за общината, нито за конкурса, нито за „Заубермахер”. („Забавянето на процедурата не създава неблагоприятни последици и сериозна опасност от увреждането” на „интересите на възложителя [общината] и определения за изпълнител участник [„Заубермахер”]…”24) КЗК се е ръководела точно от тези мотиви – спирането на процедурата може да попречи на изпълнението на подготовката и изпълнението на почистването. Сега в КЗК има две жалби, свързани с конкурса, и Комисията трябва да се произнесе по двете. (Всичко, описано по-горе, не засяга оценката на конкурса по същество, а практически само процедури.) Решенията на КЗК се обжалват пред Върховния административен съд... Ако се стигне до такова обжалване и се преценят сроковете, няма как „Заубермахер” да започне да чисти от 1 март 2009 г. Да не говорим за това какво би се случило, ако обжалването на самата конкурсна процедура пред КЗК успее. Усложненията в този случай надхвърлят рамките на настоящия текст – те засягат общинския бюджет, почистването на няколко столични квартала; те ще създадат нормативни проблеми и ще бъдат много лош прецедент за бъдещите общински конкурси. Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 482.01 Kb. Сподели с приятели: