Доклад на комисията до съвета, до европейския парламент, до европейския икономически и социален комитет и до комитета на регионите

1.Въведение

2007 г. се очертава да бъде година на изпълнението на голям брой действия, обявени през 2006 г. в пътната карта за равенство между жените и мъжете на Европейската комисия, както и на Европейския пакт за равенство на Европейския съвет. Всички тези действия имат за цел да се постигне ефективно равенство между жените и мъжете и са насочени както към количествените, така и към качествените аспекти. От друга страна, Комисията даде своя принос за създаването на общи принципи на гъвкавост и сигурност¹, с цел по-специално да се подпомогне създаването на повече и по-качествени работни места. Годината ще бъде също така белязана от редица чествания и събития, които са важни за политиката на равенство между жените и мъжете: 50 години европейска политика за равенство между жените и мъжете; европейска година на равните възможности за всички; 10 години от подписването на Договора от Амстердам, основополагащ акт на Европейската стратегия за заетостта и на интегралния подход на равенство в политиките на Общността.

Настоящият пети годишен доклад за равенството между жените и мъжете, изготвен в сътрудничество с държавите-членки по искане на Европейския съвет на държавните и правителствени ръководители, е първият, който обхваща Европа, разширена до 27 държави-членки. Увеличеното многообразие на Европейския съюз може да изправи пред нови предизвикателства политиките на равенство. Въпреки това разширението с нови страни свидетелства за тяхното присъединяване към основните ценности на Европейския съюз и за ангажимента им в преследването на неговите главни мисии, включително постигане на равенство между жените и мъжете.

2.Основен напредък

2.1.Неравенство между жените и мъжете

Заетостта на жените беше основният фактор за постоянния растеж на заетостта в ЕС през последните години. В периода 2000—2006 г. заетостта в ЕС на 27-те нарасна с почти 12 милиона души, от които повече от 7,5 милиона жени. Техният процент на заетост се увеличаваше всяка година, за да достигне 57,2 % през 2006 г., 3,5 процентни пункта повече от 2000 г., което направи постижима целта от 60 % през 2010 г. В течение на същия период процентът на заетост при мъжете се покачваше с по-малко от една точка. Сред работещите на повече от 55 години увеличението на заетостта при жените също се извършваше с по-високо темпо, отколкото при мъжете, стигайки до 34,8 %, т.е. 7,4 пункта повече от 2000 г. В същото време процентът на безработица при жените достигна своето най-ниско равнище от десет години от 9 %.

Това положително развитие позволи да се намали чувствително разликата в процента на заетост между жените и мъжете, която намаля от 17,1 пункта през 2000 г. на 14,4 пункта през 2006 г. Все пак самото наличие на разлика в процента на заетост, включително при младите (6 пункта при хората на възраст от 15 до 24 години), повдига въпроси, по-специално по отношение по-високата успеваемост в средното и висшето образование на младите жени. Освен това изглежда тази разлика се увеличава с възрастта, за да достигне до 17,8 пункта при хората над 55 години.

Проблематични остават редица аспекти на качеството на труда при жените. Равенството между жените и мъжете е едно от измеренията на качеството на труда, определени от Комисията². Показателите за заплащането, сегрегацията на пазара на труда и присъствието на жените на ръководни постове обаче не показват значителен напредък от години. По този начин разликата в заплащането се запазва стабилна на 15 % от 2003 г., като е намаляла само с един пункт от 2000 г. Секторната и професионалната сегрегация по пол не намалява и дори се увеличава в някои страни — признак, че новонавлезлите в пазара на труда жени са направили това в сектори и професии, които са вече силно феминизирани. Присъствието на жени на ръководни постове в предприятията е в застой на равнище от 33 %, докато на политическо равнище напредва много бавно, като само 23 % от националните и 33 % от европейските депутати са жени.

Освен това във всички други аспекти на качеството на труда, например във връзка със съчетаването на професионалния и личния живот, с приемането на видове работа, които не използват напълно компетенциите, или със здравословните и безопасни условия на труд, все още има различия между жените и мъжете. Свидетелство за това е значителният спад на заетостта при жените, които отглеждат малки деца (-13,6 пункта средно), докато тази при мъжете нараства. Така процентът на заетост при жените, които отглеждат деца, е само 62,4 % срещу 91,4 % при мъжете, т.е. разлика от 29 пункта. Повече от три четвърти от работещите на непълно работно време са жени (76,5 %), което отговаря на една жена от всеки три срещу по-малко от един мъж от всеки десет. Сключването на временни трудови договори е също по-често срещано при жените (15,1 %, т.е. с един пункт повече, отколкото при мъжете).

С други думи, като че ли значителните усилия, положени в рамките на Европейската стратегия за растеж и заетост за постигане на както количествено, така и качествено увеличение („more and better jobs“) на заетостта при жените, изглежда са дали резултати повече в количествено, отколкото в качествено отношение.

В социалната сфера също съществуват различия, които може да отразяват различията на пазара на труда. Така трайната безработица остава значително по-честа при жените (4,5 %), отколкото при мъжете (3,5 %). По-кратките, по-бавни и по-малко заплатени професионални кариери на жените оказват също въздействие върху техния риск от бедност, особено при жените над 65 години (21 %, т.е. с 5 пункта повече, отколкото при мъжете).