Вредни физични фактори: шум, вибрации и вредни лъчения, микроклимат, високо налягане и др

І етап – по вре­ме на стро­ител­с­т­во­то;

ІІ етап – по вре­ме на ек­с­п­ло­ата­ци­ята.

І етап – По вре­ме на стро­ител­с­т­во­то

Ос­но­вен из­точ­ник на вред­ни фи­зич­ни фак­то­ри ще бъ­де из­пол­з­ва­на­та ме­ха­ни­за­ция. През то­зи пе­ри­од шум ще се ге­не­ри­ра при про­веж­да­ни­те из­коп­ни, тран­с­пор­т­ни и мон­таж­ни дейнос­ти.

При та­ка раз­г­леж­да­ния етап и из­точ­ни­ци на шум мо­же да се нап­ра­ви из­во­да, че ета­път на стро­ител­с­т­во­то е ед­нок­ра­тен, т.е. шу­мо­во­то на­то­вар­ва­не ще трае са­мо из­вес­тен пе­ри­од. От дру­га стра­на шу­мът по вре­ме на стро­ител­с­т­во­то не е неп­ре­къс­нат и пос­то­янен, а ин­ци­ден­тен. Ка­то се взе­ме пред­вид фак­та, че СМР се из­вър­ш­ват са­мо през де­ня, то мо­же да се смя­та, че въз­дейс­т­ви­ето на шу­ма ще бъ­де крат­ков­ре­мен­но и нез­на­чи­тел­но. Ос­вен то­ва пла­нин­с­ки­ят ре­леф и го­ра­та слу­жат ка­то ес­тес­т­вен кран за пог­лъ­ща­не на шу­ма.

Ня­ма из­точ­ни­ци на лъ­че­ния и виб­ра­ции.

С въ­веж­да­не­то в дейс­т­вие на “Малки ВЕЦ Црънча № 1 и № 2” не се очак­ва евен­ту­ал­но шу­мо­во на­то­вар­ва­не (с препоръка към проектанти и изпълнители да бъдат спазени Хигиенни норми ХН І№ 0-64/1972 за такъв вид обекти).

Об­щи­ят из­вод от ана­ли­зи­ра­ни­те по-го­ре въз­мож­нос­ти за шу­мо­во на­то­вар­ва­не през раз­лич­ни­те ета­пи от ре­али­зи­ра­не­то на про­ек­та е:

• 
  те­ри­то­ри­ален об­х­ват – ог­ра­ни­чен;
  
• 
  про­дъл­жи­тел­ност – крат­ка (по вре­ме на стро­ител­с­т­во­то);
  
• 
  чес­то­та – нис­ка;
  
• 
  въз­мож­ност за въз­с­та­но­вя­ва­не – без ку­му­ла­ти­вен ефект.
  

Въздействието върху почвите по време на строителството ще е в няколко аспекта:

• 
  При самото изграждане на постройките на ВЕЦ-овете и тръбопроводите.
  

• 
  През скалните участъци може да се наложи извършване на взривни работи за прокарване на водопровода. При разлет на скални късове на голямо разстояние от взривните работи може да се повреди повърхностния почвен слой.
  
• 
  При строежа на ВЕЦ-овете ще се засегне площ в размер 0,2 дка за всяка ВЕЦ.
  
• 
  При прокарването на черен път (около 4000 м) ще се наложи правене на насипи, заравняване на терени, изземване на почвен слой.
  

Негативните последици върху растителния свят при изграждане на малки ВЕЦ-ове от такъв тип се дължат на унищожаване на растителността при прокарване на трасетата на водопроводите, оформянето на площадките за станциите на централите, проправяне на трaсетата на свързващите електропроводи и заливането на участъци от речното корито в местата на водохващане. Поради значителните дължини на водо- и електропроводите и очакването за инсталиране на съоръжения с по-високи мощности ще разгледаме поотделно влиянието им върху растителността в района.

• 
  Влияние върху растителността от строителството на бентовете за водохващане на МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2
  

• 
  Влияние върху растителността от прокарването на напорните водопроводи за МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2
  

При възприемането на такова проектно решение при полагане на тръбопровода между първото водохващане и МВЕЦ “Црънча 1” ще бъде засегната растителността в и около речното корито с дължина около 2 км и ширина 2,5 м или общата засегната площ ще бъде около 5000 м² (5,0 дка). Посочената по-горе площ попада в горския фонд на Държавно лесничейство-Доспат. Съгласно последния лесоустройствен проект, трасето на този водопровод ще преминава последователно през следните отдели и подотдели: 322-“б”, 322-“а”, 321-“а”, 321-“1”, 321-”б”, 318-“б”, по черния път за с. Ваклиново (около 2 км), 293-“а”.

Поради особености в конфигурацията на терена и липса на шосета или коларски пътища в близост до водопровода за МВЕЦ “Црънча 2”, трасето на водопровода между водохващане 2 и МВЕЦ “Црънча 2” ще преминава по речното корито или по левия склон на реката последователно през следните отдели: 310-“а”, 309-“а”, 308-“а”, 307-“а”, 306-“а”, 305-“а”, 302-“а”, 301-“а”. При полагането на тръбите на разстояние около 4,5 км с ширина на трасето 2,5 м, площта, която ще бъде засегната е 11 250 м² (около 11 дка). Тъй като в някои участъци трасето ще преминава през разширени участъци на речното легло, които не са залесени, реално засегнатите горски площи ще бъдат по-малки като размер.

Доминантни дървесни растителни видове в речното корито в тези два участъка на реката са черната елша (Alnus glutinosa) и бялата върба (Salix alba), като средната възраст на дърветата е 40-50 години (вж. сн. 4, 5, 10). Най-ниски части на склоновете, стигащи до речното легло, са обрасли с обикновен бук, келяв габър и храсти (вж. сн. 1, 3, 7, 9). При просичане само на тясна ивица в пояса дървесна растителност около речното корито (вж. сн. 9 и титулна стр.) и при оптимално използване на незалесените, обрасли с тревиста растителност речни прагове (вж. сн. 4), е възможно сечта на дървета по трасето и на двата водопровода да се минимизира до много голяма степен. Изсечените дървета могат да се предоставят за задоволяване на нуждите от дърва за огрев на хората от съседните села за сметка на намаляване на сечите в други отдели на ДЛ-Доспат. От направената анкета сред местните хора (вж. приложенията) се вижда, че в съседните села има достатъчен брой мулета и магарета, с които дървата да се изнесат от речното корито до рампа.

• 
  Влияние върху растителния свят от строителството на сградите на МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2 и на обслужващото шосе към тях
  

Малката застроена площ на сградите на МВЕЦ-ове от подобен тип (70-80 кв.м) ще доведе до изсичане само на около 20–25 броя млади елшови и върбови дървета, които по съществуваща стръмна пътека могат да бъдат изкарани до пътя за с. Ваклиново. Намиращите се на около 10-15 м над площадката орехови дървета няма да бъдат засегнати от строителството на обекта.

Местоположението на площадката за МВЕЦ “Црънча 2” не е посочено с голяма точност в идейния проект. Тъй като дървесната растителност в този участък на реката е от същия тип за оформянето на строителната площадка ве­ро­ят­но ще се наложи изсичането на още няколко елшови и върбови дървета.

Алтернативи и препоръки за прокарването на обслужващите пътища към сградите на двата МВЕЦ са разгледани подробно в т. 4.8 на настоящия ОВОС на настоящият доклад. Независимо от възприетото техническо решение, прокарването на тези обслужващи пътища няма да се отрази чувствително върху състоянието на горския фонд и останалата растителност в района, тъй като трасетата им в по-голямата част преминават през терени, които не са лесопригодни (вж. снимка на титулната страница).

• 
  Влияние върху растителния свят от строителството на свързващите електропроводи от МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2 към съществуващи далекопроводи
  

Това дава основание да заключим, че прокарването на далекопровода ще окаже незначително въздействие върху растителността на района.

От становище № 1376 / 12.11.2003 г., дадено от Държавно лесничейство – Доспат, в отговор на писмо от инвеститора, категорично е посочено, че “... в зоната на строителство на МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2 няма предвидени мероприятия по действащия лесоустройствен проект. Трасето е нелесопригодно и само на отделни места има закоравяла и ниска храстова растителност.”

С оглед спазване на изискванията на закона Закона за горите и поднормативните изисквания към него инвеститорът трябва да спази следните изисквания:

1. За разрешаването на строителството на сградите на МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2 и на двете водохващания, инвеститорът трябва да извърши процедурата за изключване на гори и земи от горския фонд за промяна на предназначението им съгласно чл. 14 от Закона за горите и чл. 15, ал. (1) т. 2 и чл. 17 от Правилника за приложение на Закона за горите (ППЗГ).

2. Съгласно чл. 16 от ППЗГ не се променя предназначението и не се изключват гори и земи от горския фонд предоставени за трасета на въздушни (ел. проводи и др.), подземни (водопроводи и др.) и наземни (напоителни и отводнителни канали и др.) линейни обекти. По смисъла на този текст не е необходимо инвеститорът да извършва процедура за изключване на гори и земи от горския фонд за промяна на предназначението им за трасетата на водопроводите и електропроводите.

3. Инвеститорът трябва да извърши процедура за предоставяне право на ползване върху площи от държавния горски фонд съгласно чл. 16 от Закона за горите и чл. 21 от ППЗГ.

Основният природен ресурс, който ще бъде използван, е част от водата в р. Доспат на разстояние около 9 км от речното корито. Обезводняването на речното корито би довело до негативно отражение върху водната и крайбрежна растителност и променило видимо облика на речната еко­сис­те­ма. Това налага проектиране, изпълнение и безупречна експлоатация на системи за водоизпускане и на двете водохващания, които да осигуряват посочения в предпроектните проучвания екологични количества вода.

Типът на обеките не предполага отделянето на емисии на вредни вещества, които постъпвайки във въздуха, води, почви да окажат вредно въздействие върху растителния свят. Възможно е струпване на строителни отпадъци по трасето на водопроводите и строителните площадки на МВЕЦ-овете (бетон, пясък, пръст, инертни материали, камъни от изкопите и др.). Това налага оказване на ефективен инвеститорски строителен надзор при осъществяване и завършване на строителните дейности. Количеството на битовите отпадъци от експлоатацията на обектите е пренебрежимо малко.
4.8.2.Животински свят

Неблагоприятни въздействия върху сухоземната фауна се очакват по време на строителството на обектите. Отчитайки голямата дължина на водопроводите (около 9 км по протежение на речното корито) по време на строителството върху животните в района ще действа факторът безпокойство от извършването на строителните дейности и работата на строителната механизация. При прокарване на трасетата на водопроводите в участъците в и около речното корито ще бъдат изсечени значителен брой елшови и върбови дървета и храсти, с което ще се унищожат частично някои хабитати на земноводни, влечуги, птици и дребни бозайници.

При изграждане на водохващанията ще се залеят площи около 500 м² (0,5 дка) и върху приблизително такава площ ще се разположат двете малки ВЕЦ-а.

По-чувствително въздействие върху водната фауна ще окаже про­мя­на­та във водния режим на реката след двете водохващания.

Основният използваем природен ресурс ще бъдат водите на р. Доспат в участък с дължина около 9 км. Големият диаметър на тръбите (1020 мм) предполага отбиване на големи водни обеми от реката, което пряко и косвено рефлектира върхусъстоянието на местообитанията на речните животински видове. Неконтролираното използване на сравнително голяма част от водните обеми в реката би влошило оводняването на речното корито и ще намали възможността за аерация на водите в участъка на водоотбива с всички произтичащи от това негативи за водната фауна. Проучванията ни показаха, че възможности за допълнително оводняване на речното корито от други дерета особено през топлите и сухи месеци практически не съ­щес­т­ву­ват, тъй като всички дерета между Владово дере и Осинска река пресъхват след пролетното снеготопене. Имайки пред вид факта, че р. Доспат в тази си част от течението предоставя добри условия за развитие и размножаване на риба (американска пъстърва, мряна, кефал и др.) се налага стриктното съблюдаване и непрекъснато осигуряване на посочените в пред­п­ро­ек­т­ни­те проучвания и в нашите изчисления екологични количества вода за гарантиране на нормално оводняване на речното корито и запазване на жизнеността на речната екосистема. В противен случай, екстремално ниски водни нива (под екологичния минимум) могат да се окажат фатални за нормалното размножаване и развитие на представителите на водната фауна в реката.

За нормалното развитие и размножаване на рибите в посочения участък задължително е построяването на рибни проходи от каскаден тип и на двете водохващания.

Извършените от екипа ни теренни проучвания показаха, че ако се гарантират необходимите екологични количества вода и се построят рибни проходи от каскаден тип, ще се поддържат условия за съществуването на речната екосистема.

Поради характера на обектите не се очаква емитиране на вредни вещества в атмосферата, водите и почвата, които да повлияят неб­ла­гоп­ри­ят­но върху животинския свят в района при строителството и експлоатацията на ВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2. Извършването на добър инвеститорски и технически контрол ще отстрани възможността за натрупване на строителни отпадъци по трасето на водопроводите и площадките на МВЕЦ-овете.

Поради изключително ниските стойности на количествата битови отпадъци не се очаква струпването на такива.

Дискомфорт за птиците и бозайниците особено по време на раз­м­но­жи­тел­ния период (гнездене и мътене, раждане и отглеждане на малките) може да предизвика единствено щумовите дразнения от извършването на стро­ител­ни­те дейности по трасетата, а при експлоатацията и тези от работата на турбините във МВЕЦ-овете. В тази връзка препоръчваме:

1. Оборудване на МВЕЦ-овете с модерни турбини, което ще изключи въз­мож­нос­т­та за генериране на шумови въздействия над пределно допустимите.

2. Графикът на строителните дейности да бъде съобразен с размножителната активност на повечето от по­со­че­ни­те видове, която е най- висока през м. април и началото на м. май.

В резултат на направените проучвания и анализи и при спазване на направените препоръки даваме следните прогнози за влиянието на строителството и експлоатацията на разглежданите обекти върху биоразнообразието в района:

• 
  те­ри­то­ри­ален об­х­ват – ог­ра­ни­чен (по дължина на водопровода);
  
• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по чес­то­та – еднократно, по време на строителството;
  
• 
  по продължителност на въздействие – временно;
  
• 
  кумулативен и комбинативен ефект не се очаква.
  

• 
  Влияние от строителството на бента за водохващане на ВЕЦ “Црънча № 1”
  

При определяне точното местоположение на водохващането и височината на бента трябва да се вземе предвид непосредствената близост на моста на разклона за селата Бръщен и Црънча. Трябва да се елиминира възможността за образуване на водоем с големи акумулирани обеми вода, което ще доведе до допълнителни затруднения при експлоатацията му (заливане на големи площи, необходимост от създаване на заграждения безопасност около водоема).

• 
  Влияние от прокарването на напорния тръбопровод за ВЕЦ “Црънча № 1”
  

Двата пътя започват от разклона при вливането на Владово дере и постепенно се изкачват нагоре към двете села, като денивелацията между речното корито и пътищата непрекъснато се увеличава и достига до 150-170 метра. На 1,5 км след разклона за с. Бръщен, от шосето (по левия склон на реката) в дясно се отклонява коларски път, който се спуска постепенно към речното корито, преминава покрай съоръженията на ВиК и чрез дървен мост прекосява реката. След това пътят продължава по десния речен склон и след мястото, където се предвижда спускането на водопровода към ВЕЦ “Црънча № 1”, завива в дясно и се отклоява окончателно от посоката на речното корито, което пък прави ляв завой (виж снимката на заглавната страница и приложената карта).

Идеалното решение за трасето на водопровода би било подземното преминаване на тръбопровода по цялата дължина по тези пътища. Подземното полагането на тръбите в широката пътна берма на не­ас­фал­ти­ра­ни­те шосета би изключило негативни визуални въздействия върху лан­д­шаф­та по цялото трасе на водопровода. За съжаление това не е изпълнимо по цялата дължина на трасето, тъй като и двете шосета се насочват доста стръмно нагоре към селата Црънча и Бръщен. Не съществува никакъв проблем обаче за подземното преминаване на част от водопровода по черния път (отклонение от шосето за с. Бръщен към с. Ваклиново – виж снимка 8). Почти половината от трасето обаче трябва да премине по речното корито до участък, където геодезичната денивелация позволява качването му и подземното полагане по трасето на пътя.

Извършеното от експертния екип проучване на реката показаха,че строителството на напорния водопровод за ВЕЦ “Црънча № 1” по про­те­же­ние на речното корито ще бъде затруднено поради следните причини:

Каквито и мерки да се вземат, в участъка от речното корито, където тръбите ще преминават надземно, негативните визуални въздействия от полагането на водопровода с диаметър 1020 мм ще бъдат неминуеми. Благоприятни в случая обаче са две обстоятелства: