VI.8. Растителен и животински свят, защитени природни територии – характеристика на състоянието на растителния и живитински свят, прогноза и оценка на очакваните изменения от реализацията на инвестици

VI.8.1. Характеристика на растителния и животински свят в района на инвестиционното предложение

Девненската река в горното си течение е с много чисти води. Те се използват за поддържане на няколко рибарника, разположени по нейния ляв бряг. В миналото по протежение на реката е имало малки парцели ниви, ливади, пасища, овощни и зеленчукови градини, както и около 50 воденици.

Ориентацията на Девненската низина е запад - изток с дължина 20-25 km. Открита е единствено на изток и това улеснява климатичното влияние на Черно море, характерна проява на което е бризовата циркулация. Тя е особено добре изразена през лятото. Поради това влияние летните температури са сравнително по-ниски, есента е по-топла от пролетта, а зимата е сравнително мека.

В източната част на Девненската низина са разположени едни от най-големите естествени езера в България – Варненското и Белославското (Девненско) езеро.

Според Иванов и др. (1964) Варненското езеро (Голямо Девненско, Долно Девненско, Долно Гебедженско) има площ от 1740 ha. То е най-голямото по обем и най-дълбокото българско крайморско езеро. До 1909 г. е било закрит сладководен лиман, свързано с Черно море през заблатена местност. След това за нуждите на корабоплаването е прокопан плавателен канал. Такъв канал вече го свързва и с Белославското езеро (Гебедженско, Горно Гебедженско, Малко Девненско, Горно Девненско). То e разположено западно от Варненското езеро в една и съща речна долина и има площ от 390 ha. Понастоящем водите на двете езера са силно замърсени. Независимо от това те продължават да бъдат значителен източник на ресурси от риба и водоплаващ дивеч, както и важно местообитание на редки и застрашени от изчезване птици и други животни.

Северно от описаните езера са разположени Побитите камъни – уникално съчетание на геологически феномен с твърде дефицитна псамофитна растителност.

Преобладаващата част от територията в радиус от 8 km около завода е обработваеми площи, пасища и мери. По-малко са земите от горския фонд, разположени предимно СИ и ЮЗ от завода (Фиг. VI.8-1). В посочения район има много каменни кариери (около 12 броя), почти всички изоставени.

Фиг. VI.8-1

Влажните зони (вкл. Варненското и Белославско езеро) са представени от рибарници, микроязовири, утайници, депа за драгажни маси и пр. От всички тях в миналото най-значима от гледна точка на биоразнообразието е била местността “Балтата”, разположена при вливането на река Провадийска в Белославското езеро. Понастоящем там е построен един от най-големите промишлени комплекси в страната (Девненския промишлен комплекс).

Както се вижда, в миналото проучваната територията е съхранявала уникални сухоземни и водни екосистеми, които понастоящем са в една или друга степен увредени, променени или напълно унищожени.

VI.8.1.1. Характеристика на висшата флора и растителността в района. Наличие на хабитати, включени в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие и Приложенията на Директива 92/43/ЕС за запазване на природните местообитания.

Съгласно флористичното райониране на страната, районът попада почти на границата на два флористични района – Североизточна България и Северно-черноморския флористичен район (Йорданов, 1966-1998).

Във флористично отношение районът се характеризира със значителен брой видове висши растения, които са флорни елементи както на средно-европейската флора, така и на тази от медитерански и субмедитерански тип с представители на понтийската и степна флора. Това разнообразие на видове и техните съобщества е резултат на миграционни процеси по време на кватернера, когато много средноевропейски видове, избягвайки заледяванията в северните и централни части на континента, са намерили благоприятни условия за развитие на Балканския полуостров, особено в карстовите райони, където почвите са относително по-топли.

След дългогодишни научни проучвания на българската флора и специализирани експертни изследвания през периода от 2002 до 2005 г., във връзка с включването на нашата природа към общоевропейската екологична мрежа “НАТУРА 2000”, е констатирано наличието на видове с консервационно значение за значителна част от карстовите терени и влажните зони в района на Девня, Белослав и Франгенското плато, поради което малки части от този район попадат в обхвата на защитените зони на “НАТУРА 2000” от региона на Черноморието и Източното Предпланиние на Лудогорско-Провадийската област – Варненско-Белославско езеро (BG 0000191).

По литературни данни и от извършените проучвания до сега, в тези райони са находищата на редки видове висши растения, някои от които и представители на българската и балканска ендемична флора и включени в Червена книга на България. Заслужават специално внимание следните видове с определена консервационна значимост, които не е изключено да се срещат в районите в близост до завода: българско диплахне (Diplachne bulgarica) - Девня, влагалищна власатка (Festuca vaginata) – Побити камъни, издута водна леща (Lemna gibba) - Белославско езеро, снежно кокиче (Galanthus nivalis), блатно кокиче (Leucojum aestivum), твърдолистна песъчарка (Arenaria rigida) – Побити камъни, кладовански карамфил (Dianthus kladovanus) – Девня, Белослав, жълта водна роза (Nuphar lutea), бяла водна роза (Nymphaea alba) – Белославско езеро, теснолистен божур (Paeonia thenuifolia) – Белослав, сирения (Syrenia canna) – Побити камъни, Белослав, веленовскиев горски вечерник (Hesperis sylvestris subsp. velenovskiy) - Синдел, лепидотрихум (Lepidotrichum uechtritzianum) – Побити камъни, Белослав, емилпопово прозорче (Potentilla emili-popii) – Девня, Хипурис (Hipuris vulgaris) – Девненско блато, бисерова змийска трева (Goniolimon brsserianum) – Побити камъни, широколистна гърлица (Limonium latifolium) - Девня, гмелинова гърлица (Limonium gmelinii) – Белослав, кадифено великденче (Veronica spicata) – Девня, незабележима мехунка (Utricularia neglecta) – Белослав, пустинна паламида (Cirsium allatum) – Девня, пясъчно подрумиче (Anthemis regis-borissii) – Белослав, блатен кострец (Sonchus palustris)– Белославско езеро.

Резултатите от прегледаната научна литература и проведения оглед на терените в околностите на завода през декември 2006 г. сочат за отсъствие на данни и сведения за наличието на редки и застрашени от изчезване видове висши растения. Най-близките земи до завода са заети от обработваеми земеделски площи. Двата хълма, известни като Малкия кайряк, Голямия кайряк и Дългата могила, заграждащи завода от запад, север и изток са заети от пасища с ксерофилна и калцифилна тревна растителност, черборови култури и изкуствени насаждения с мъждрян (Fraxinus ornus) и люляк (Syringa vulgaris), всред които са проникнали в значително количество, източен габър (Carpinus orientalis), глог (Crataegus monogyna), драка (Paliururs spina-christi), трънка (Prunus spinosa) и шипка (Rosa cannina).

На югозапад от площадката на завода, на около 150 m от административната сграда и южно от кариерите се намират Девненските извори – карстово явление със значителна екологична, ландшафтна и историческа стойност. Почти целият район на изворите е зает от стара ясенова гора с примес от бряст и др. в добро състояние. Чистите изворни води се обитават от висша водна растителност с преобладаване на потопения ръждавец (Potamogeton fluitans).

Във фитоценологично отношение районът е относително разнообразен и съгласно фитогеографското райониране на България, той се числи към Каспичанско-Шуменски район от Новопазарски окръг на Долнодунавската провинция на Евроазиатската степна и лесостепна област (Бондев, Ив. 2002). Специфичните ценози, с характерността на ценотичните комбинации на доминиращите видове, благоприятстват развитието и съхранението на редица висши растения от местната флора и техните съобщества.

Растителна покривка в обхвата на производствената площадка няма. Почти цялата площадка е застроена, циментирана и асфалтирана. Декоративна растителност, предимно от паркови дървета и храсти има в незначително количество около административната сграда. Извън производствената площадка се намират обработваеми земи и пътища. Пътят, преминаващ от югозападната страна на завода е съпроводен от два реда орехи (Juglans regia) на около 30-40 год. Веднага след него започва стара гора Fraxineto-Ulmetum minoris, която обхваща и карстовите извори.

Растителната покривка в зоната на инвестиционното предложение в широк обхват, е типична за района около завода и се класифицира като ксерофитна и мезоксерофитна микротермна и мезотермна растителност в ксеротермния дъбов пояс и в хълмистите равнини (Бондев, Ив. 2002).

Този тип растителност е представен предимно от производните съобщества на храстовите и тревни степни и ксеротермни формации на ниския бадем (Amygdaleta nanae), белия пелин (Artemisieta albae), гребенестия и брандзов житняк (Agropyreta pecttiniformae и Agropyreta brandsae), овсигата (Brometa riparii) и др., както и на ксеротермните тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischaemi), луковична ливадина (Poaeta bulbosae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Ephemereta) - по варовитите и силикатните терени (Велчев, В.1962).

Детайлното фитоценологично проучване за целите на този доклад на близките до завода земи съставят картината на растителната им покривка, която е изградена от:

1. Културна растителност в селскостопанските площи на мястото на гори от полски бряст (Ulmus minor) полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora) и др.

2. Културна растителност в селскостопанските площи на мястото на гори от граница (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana)

3. Храсталаци с преобладаване на драка (Paliurus spina-christi), в съчетание с ксеротермни горски формации от цер (Quercus cerris) и цер с благун (Quercus frainetto)

4. Гори от полски бряст (Ulmus minor) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa), които се отнасят към мезофитната и хигрофитна микротермна растителност в низините, в котловинните полета и край реките (Бондев, Ив. 2002) – тип растителност, неприсъщ за общия характер на растителността в целия район, но присъства тук само поради наличието на Девненските извори. Това придава особен колорит и екзотичност на относително сухите околности в района.

5. Култури от черен бор (Pinus nigra)

6. Рудерална и снантропна растителност – на места около пътищата и край оградата на завода, както и близките до кариерата места, изоставени сгради, стари кариерни разработки, руини при отдавна неизползвани постройки и др.

7. Пасищни ценози, изградени от ксеротермни тревни съобщества, на места с проникнали частично или в групировки храсталаци от драка (Paliurus spinа-christi), трънка (Prunus spinosa), шипка (Rosa cannina) и др. или изкуствено внесени люляк (Syringa vulgaris) и мъждрян (Fraxinus ornus). Незначителната, плитка почвена покривка, на места почти липсваща, е причина за относително бедна по състав растителност. Тук най-чести са ценозите на Artemisieta albae, Saturejaeta montana, Brometa riparii с участието в тях на Poa bulbosa, Poa badensis, Agropyron pectiniformae, Carex humillis, Theucrium polius, Theucrium hamaedris, Coronilla varia, Thymus striatus, Thymus longicaulis и др., образуващи на места значителни ценози.

Ретроспективния анализ на растителността в проучвания район в широки граници е свързана с предишното разпространение на смесени широколистни гори от цер (Qercus cerris), граница (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Qercus virgiliana) с примес от дръжкоцветен дъб (Qercus pedunculiflora).

Флористичната и фитоценологична характеристика на района на инвестиционното предложение, дава ясна представа за спецификата на растителността, а от там и на хабитатите. Извън обработваемите земеделски земи, обграждащи производствената площадка на завода и кариерите, диворастящите тревни ценози са част от едно местообитание по Приложение 1 – “Субпанонски степни тревни съобщества” (Закон за биологичното разнообразие и Приложенията на Директива 92/43/ЕС за запазване на естествените местообитания).

VI.8.1.2. Характеристика на животинския свят в района. Наличие на силно уязвими видове с висока консервационна значимост. Наличие на видове от фауната, за които е възможно периодично преминаване в района на завода.

Девненската низина е почти непроучена във фаунистично отношение, не е била предмет на целенасочени и систематични зоологически изследвания. Все пак в зоологическата литература има публикации, които засягат частично нейната фауна. Прегледът на различни групи гръбначни животни от нея е извършен в низходящ ред.

Няма данни, че в района на инвестиционното предложение съществуват находища на редки и застрашени от изчезване бозайници.

Районът на “Девня Цимент” беше посетен през декември 2006 г. На самата площадка на завода бяха установени само най-обикновени видове като домашни гълъби (Columba livia domestica) и домашни врабчета (Passer domesticus). Беше констатирано, че в околностите на завода с радиус 8 km има биотопи за възможно гнездене на 134 вида птици, включени в Текст. приложение 17. Това е около половината от всички гнездещи в България видове птици. Най-голямо видово разнообразие има в местността Балтата, разположена в най-западните части на Белославското езеро.

Гнездещите птици на изследвания район се разпределят както следва, в зависимост от тяхната консервационна стойност, посочена в международни и национални нормативни природозащитни актове (Таблица VI.8-1):
Таблица VI.8-1.

Консервационна стойност на птиците в района около завода

Нормативен акт	Брой	Забележка
Закон за биологичното разнообразие	112	Приложение II и III
Червена книга на НР България	25
Европейски природозащитен статус	45
Рамсарска конвенция за водолюбивите птици	43
Бернска конвенция за дивите животни в Европа	126
Вашингтонска конвенция за международната търговия с животни (CITES)	17
Бонска конвенция за мигриращите животни	55
Директива на Европейския съвет за птиците	37	Приложение I и II
IUCN Red List	2	(A. nyroca, C. Crex)

По протежение на Черноморското ни крайбрежие преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica. Най-вероятно маршрутите на част от миграционните потоци пресичат въздушното пространство над района на инвестиционното предложение.

Миграционният път Via Pontica е проучен основно през есента в района на Бургаския залив, където са установени над 230000 пеликани, щъркели и жерави и около 60000 грабливи птици (Мичев, 1984, Мичев и др., 1987, Симеонов и др., 1990, Т. Мичев – непубликувана информация). През есента на 2004 г. тази прелетна магистрала е проучена и при село Рогачево, Варненско, където за периода 10 август-21 октомври са установени 149083 реещи се птици (Граматиков, 2005). Поради сравнително голямата отдалеченост на района на инвестиционното предложение от черноморския бряг, не се очаква някакво въздействие върху миграцията на птиците, още повече, че най-високите части от новите инсталации няма да превишават 120 m.

Нашите наблюдения от 15 години в района на Бургаския залив сочат, че реещите се птици летят с планиращ полет предимно между 200 и 500 m. Известно е, че миграцията при тях се извършва с редуване на планиращ полет с реене във възходящи въздушни потоци и издигане максимално до 1500-2500 m над терена. По този начин изминатият път се състои от отвесни отсечки, следвани от полегати прави. По време на миграцията ятата рядко слизат до 100-150 m, което може да е причинено от пресичане на заливи (където няма термики), или при облачно и студено време (когато няма такива възходящи потоци от топъл въздух). Поради тези причини реещите се птици избягват да пресичат обширни морски акватории и да летят в лошо време. Следва да се подчертае също, че районът на инвестиционното предложение по ред причини не е удобен за нощуване, почивка, хранене или набиране на височина от реещи се птици.

През зимата Черноморското крайбрежие се обитава от редица водолюбиви птици. Тяхната среднозимна численост е проучена в продължение на 25 години, като резултатите са публикувани от Michev, Profirov (2003). В комплекса «Варненско езеро» са установени средно 25 вида (мах. 39 през 2000 г.) с обща численост около 18095 птици (мах. 46775 екз. през 1998 г). Най-многобройните видове са лиската (Fulica atra), кафявоглавата потапница (Aythya ferina) и черноглавата потапница (Aythya fuligula).
Земноводни и влечуги. Според Михов (2002) районът на инвестиционното предложение попада в ареала на големия гребенест тритон (Triturus karelinii), малкия гребенест тритон (Triturus vulgaris), кафявата крастава жаба (Bufo bufo), зелената крастава жаба (Bufo viridis), дървесницата (Hyla arborea), горската дългокрака жаба (Rana dalmatina) и обикновената водна жаба (Rana ridibunda). Влечугите вероятно са представени от двата вида сухоземни костенурки (Testudo graeca и Testudo hermanni) - Попгеоргиев, Плачийски (2006); кримския и зелен гущер (Lacerta taurica и Lacerta viridis), безкракия гущер (Ophisaurus apodus) , пепелянката (Vupera ammodytes), големия стрелец (Coluber jugularis) и др. (Бешков, Нанев, 2002).
Риби. В района на Девненския промишлен комплекс има няколко водоеми със стоящи или течащи води. Най-близките влажни зони са рибарниците при гр. Девня, Белославското езеро, Варненското езеро и пр. Поради относително голямата им отдалеченост от “Девня Цимент” АД ихтиофауната им няма да бъде разглеждана.

VI.8.1.3. Защитени природни територии.

Нарушения на режима на тази санитарно-охранителна зона от страна на “Девня Цимент” АД не са регистрирани.

• 
  Защитена местност “Ятата” с площ 144,4 ha. Тя е на около 12 km SSE от площадката на завода. Обявена е с цел опазване на естествените местообитания на редки и защитени видове птици. Поради значителната отдалеченост практически е невъзможно каквото и да е въздействие върху нейната растителност и животински свят.
  
• 
  Защитена местност “Казашко” с площ 1251,2 ha. Разположена е на северния бряг на Варненското езеро, в землището на с. Казашко, Варненско. Отстои на около 20 km SSE от завода. Обявена е с цел запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици и растения, включени в Червена книга на РБ за цялостно опазване на биотопа с важно значение за възстановяване чистотата на езерните води и биологичното разнообразие на безгръбначната фауна. Поради значителната отдалеченост от “Девня Цимент” АД практически е невъзможно каквото и да е въздействие върху нейната растителност и животински свят.
  
• 
  Защитена местност “Побити камъни” с площ 253,0 ha. Намира се в землището на гр. Белослав, Варненска област. Отстои на около 14 km E от завода. Обявена е с цел опазване на редки и защитени растителни и животински видове, както и на уникални геологични форми. Поради значителната отдалеченост от “Девня Цимент” АД практически е невъзможно каквото и да е въздействие върху нейната растителност и животински свят.
  

VI.8.1.4 Защитени зони по Закона за биологичното разнообразие (Натура 2000)

Територията на “Девня Цимент” AД не попада в защитените зони по Натура 2000 (Текст. приложение 7). Най-близко разположените защитени зони са:

• 
  Варненско-Белославско езеро с код BG0000191. Според Дерелиев и др. (ръкопис) Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Общата площ на защитената зона е 4681,8 ha. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. В миналото е било сладководен басейн с незначителна връзка с Белославското езеро на запад и със слаб отток към морето. През 1909 г. е прокопан първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала - един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера. В комплекса преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика (Phragmites australis), теснолистния папур (Typha angustifolia) и крайбрежния камъш (Shoenoplectus litoralis). Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка (Salicornia еuropaea) и друга халофитна растителност.
  

Варненско-белославския езерен комплекс е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 202 вида птици, 59 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 91 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 63 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В Белославското езеро се намира четвъртата по големина у нас гнездова популация на саблеклюна (Recurvirostra avosetta), след тези в Атанасовското и Поморийското езера и ЗМ “Пода”, като тук гнезди и кокилобегачът (Himantopus himantopus). Варненско-Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 km едни от други Шабленско и Дуранкулашко езера на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключително значение за птиците по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция”. През този период, а също и през зимата комплексът е място от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкия корморан, се наблюдават международно значими струпвания на кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala).

• 
  Ятата с код BG0002046. Според Георгиев и др. (ръкопис) тази защитена зона с площ 144,4 ha е изкуствен водоем с водолюбива растителност, разположен на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, непосредствено до град Белослав. Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Те са образувани вероятно в резултат главно на постоянното заустване на водите от пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) - Белослав, разположена в съседство. Тази своеобразна влажна зона заема около 1/3 от площта на обекта, като е разделена от дига на две части - южна сладководна и северна, соленоводна. Бреговете на сладководния водоем са обрасли с водолюбива растителност с преобладаване на тръстика (Phragmites australis) и широколистен папур (Typha latifolia). Неголеми по площ територии около соленоводния басейн са покрити със солянка (Salicornia sp.) и друга халофитна растителност. Западно и северно от водоема се простират открити площи обрасли с мезоксеротермна тревна растителност, представена основно от луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium pеrenne) и др. (Бондев, 1991). Склоновете на възвишенията от изток са покрити с издънкови гори от цер (Quercus cerris), келяв габър (Carpinus orientalis) и полски бряст (Ulmus minor). Малка долина с тревна и храстова растителност, неголеми скални венци и изоставена пясъчна кариера допълват разнообразието от местообитания. Макар и с малка площ (144,4 ha) Ятата се отличава с богато видово разнообразие от птици през всички сезони. На територията му са установени 208 вида птици, от които 62 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 89 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 20 вида, в SPEC3 - 62 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 71 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 62 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Ятата е едно от най-важните места в страната за опазването на гнездящите тук кокилобегач (Himantopus himantopus) малък воден бик (Ixobrychus minutus). Мястото е от голямо значение и за гнезденето на червения ангъч (Tadorna ferruginea). Саблеклюнът (Recurvirostra avosetta) също гнезди в Ятата, макар и в малки количества. По време на миграция могат да се наблюдават три световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), както и блестящият ибис (Plegadis falcinellus) и бялата лопатарка (Platalea leucorodia). Ятата е място от световно значение за нощуването на малкия корморан. Ежегодно по време на миграция над мястото прелитат ята бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. То е важно зимовище за голям брой водолюбиви птици, като малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), пойният лебед (Cygnus cygnus) и немият лебед (Cygnus olor) образуват значителни струпвания. През зимния период червеногушата гъска (Branta ruficollis) е установена да нощува във водоема.
  

VI.8.2. Прогноза и оценка на очакваните изменения от реализацията на инвестиционното предложение

VI.8.2.1. Биологично разнообразие. Защитени природни територии.

VI.8.2.1.1. Прогноза и оценка на въздействието върху растителния свят

Трайни нарушения на естествената растителна покривка в околностите на инвестиционното предложение не се очакват. Ще има само на мястото на рухналите в момента стари и неизползвани сгради в северозападните части, където се проектира построяването на складови помещения. Там диворастящата растителност е много бедна по състав и твърде малко по количество, изградена предимно от рудерални повсеместно разпространени тревни видове.

Частични нетрайни нарушения, причинени предимно от утъпкване, ще има във връзка със строителството на складовите помещения, свързани с местата за временно депониране на земни маси като строителен отпадък и местата за стациониране на земекопната, подемна и друга техника. За транспортиране на съоръженията и извозване на отпадъците ще се използва съществуващ път, който преминава в непосредствена близост до обекта на строителството. Евентуалните нарушени терени ще бъдат предимно от селскостопанския фонд.

Резултатите от флористичните и фитоценологични проучвания сочат, че в района на площадката на завода и в зоната на въздействие, не се срещат редки и застрашени от изчезване видове растения.

Очакванията са, че строителството и експлоатацията на съоръженията няма да доведат до каквато и да е деградация на флората и растителността в района.

VI.8.2.1.2. Прогноза и оценка на въздействието върху животинския свят

Резултатите от проучванията на животинския свят сочат, че на площадката на завода и в зоната на въздействие, не се срещат редки и застрашени от изчезване видове животни.

Очакванията са, че строителството и експлоатацията на съоръженията няма да доведат до каквато и да е деградация на животинския свят в района.

VI.8.2.1.3. Прогноза и оценка на въздействието върху защитените територии и защитените зони

В зоната на въздействие няма защитени територии и защитени зони по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Защитените местности «Казашко», «Побити камъни» и «Ятата», както и защитените зони «Варненско-Белославско езеро» и «Ятата» се намират на разстояние, което е достатъчно, за да не бъдат повлияни от реализирането на инвестиционното предложение.

Каталог: ovos

Изтегляне 4.42 Mb.

Сподели с приятели: