Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

3.6.2. Фауна

Долината на река Стряма се явява голям естествен екокоридор за навлизане от юг на средиземноморска фауна между р. Марица, Средна гора и Централен Балкан. Обектът е разположен в Тракийския зоогеографски район, в който преобладават европейски и средиземноморски животински видове (Георгиев 1997).

Фауната в района не се отличава от характерната за тази биогеографска област. Поради факта, че видовия състав на естествената растителност е силно стеснен, което в съчетание с усвоените от стопанска дейност площи определя незначителна фаунистична населеност с твърде редуциран видов състав и разнообразие. Относително голямата селскостопанска площ е засегнала предимно популациите на хищниците, гризачите и насекомите - най-вече чрез използването на средства за растителна защита и други токсиканти.

Естествени местообитания и сравнително добре съхранено биоразнообразие има в оскъдните площи на горите, пасищата и ливадите. Влажните зони по поречието на реката в района на обекта са местата с най-високо биологично разнообразие. Видовият състав на района се характеризира с наличието на синантропни и полусинантропни видове, чието присъствие е свързано с човешката дейност, както и видове, обитаващи естествените биотопи по брега на река Стряма и инцидентно посещаващи района на обекта.

Фауната в района е представена основно от птици, бозайници, земноводни, влечуги и риби. Сред най-разпространените видове птици край водните площи са: - земеродно рибарче (Alcedo atthis), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), бяла стърчиопашка (Motacilla alba), обикновен скорец (Sturnus vulgaris), авлига (Oriolus oriolus), торбогнезден синигер (Remiz pendulinus); птици в населените места и откритите пространства са: – селска лястовица (Hirundo rustica), домашната кукумявка (Athene noctua), зелен кълвач (Picus viridis), обикновено белогушо коприварче (Sylvia communis), полско врабче (Passer montanus), гугутка (Streptopelia decaocto), полудив гълъб (Columba livia f. domestica), качулата чучулига (Galerida: cristata), сива овесарка (Milaria calandra), полска чучулига (Alauda arvensis), ливаден дърдавец (Crex crex).

В пояса на широколистните гори и в запазените горски масиви в равнините от птиците се срещат – малък орел (Hieraaetus pennatus), обикновен мишелов (Buteo buteo), червената каня (Milvus milvus), забулена сова (Tyto alba) горска ушата сова (Asio otus), чухал (Otus scops) беловрата мухоловка (Ficedula albicollis ), черешарка (Coccothraustes coccothraustes) (защитен вид), горска зидарка (Sitta europaea), поен дрозд (Turdus philomelos), гургулица (Streptopelia turtur ). Срещат се градска лястовица (Delichon urbica), селска лястовица (Hirundo rustica), кос (Turdus merula), обикновена кукувица (Cuculus canorus), сиво каменарче (Oenanthe oenanthe), южен славей (Luscinia megarhynchos), градинска дърволазка (Certhia brachydactyla), жалобния синигер (Parus lugubris), голям синигер (Parus major), малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), кадънката (Carduelis carduelis), обикновено белогушо коприварче (Sylvia curruca), сива овесарка (Emberiza calandra), сврака (Pica pica). Край водните площи се срещат – речен дъждосвирец (Charadrius dubius), бяла стърчиопашка (Motacilla alba), обикновен скорец (Sturnus vulgaris), авлига (Oriolus oriolus), торбогнезден синигер (Remiz pendulinus), зеленика (Carduelis chloris ).

Интересни наблюдения на видове за м. януари, 2010 са извършени от Красимир Христов по време на средното зимно преброяване на птиците. В близост до рибарници Звъничево над р. Стряма са наблюдавани видове, които по принцип не зимуват в страната като бял щъркел (Ciconia ciconia) и черен щъркел (Ciconia nigra)– 5 индивида.

Най-разпространени бозайници са: – лалугер (Spermophilus citellus), малка оризищна мишка (Micromys minutus), полска мишка (Apodemus agrarius), воден плъх (Arvicola amphibius), обикновена сива полевка (Microtus arvalis). Срещат се още невестулка (Mustela nivalis), обикновен сънливец (Glis glis), горски сънливец (Dryomys nitedula), черен пор (Mustela putorius). Рядък вид е видрата (Lutra lutra).

Други видове са обикновени и често срещани в широколистни и смесени гори Такива са: Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus) Малък вечерник (Nyctalus leisleri) Ръждив (обикновен) вечерник (Nyctalus noctula). Те търсят храна в окрайнини на гори, по поляни, придържат се в близост до водни площи речни долини, паркове и селища.

Природозащитен статус на БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

За сухоземните шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и пъстър смок (Elaphe quatuorlineata) липсват подходящи биотопи. За първите два вида като местообитания в научната литература се споменават склоновете на Сърнена Средна гора.

От ихтиофауната в река Стряма се срещат (по КАРАПЕТКОВА & ЖИВКОВ 2000): лешанка (Phoxinus phoxinus), червеноперка (Scardinius erythrophtalmus), лин (Tinca tinca), уклей (Alburnus alburnus), горчивка (Rhodeus sericeus), шаран (Cyprinus carpio), каракуда (Carassius carassius), таранка (C. auratus), виюн (Misgurnus fossilis), малък щипок (C. peshevi), сом (Silurus glanis), слънчева рибка (Lepomis gibbosus), бяла риба (Stizostedion lucioperca), речен костур (Perca fluviatilis), маришки морунаш (Vimba melanops), скобар (Chondrostoma nasus), маришка мряна (Barbus cyclolepis), обикновена кротушка (Gobio gobio), обикновен щипок (Cobitis taenia) речен кефал (Leuciscus cephalus). Възможно е да се среща балкански щипок (лингур) (Sabanejewaia aurata balkcanica).

Въпреки многобройните ихтиологични изследвания извършени във вътрешните водни обекти на страната ни, повечето от тях са от еднократни наблюдения, които са извършвани преди 2000 г., ограничени са до определяне качествени параметри и не предоставят данни за състоянието на запасите на видовете. Малкото изследвания обхващащи и количествени параметри, и носещи информация за състоянието на рибните запаси са с двадесетгодишна давност. Така, че липсва достатъчно информация, която би позволила да се оцени актуалното състояние на ихтиофауната в нашите реки, язовири и езера. Липсва и достатъчно пълна информация за състоянието на популациите на повечето видове с природозащитно и стопанско значение.

Рибната фауна е представена от характерните за страната видове.

Природозащитен статус на РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Разглеждайки схематично зооценозата на безгръбначните животни, общо за биогеграфския подрайон може да се каже, че тя е най-богата.

От ненасекомните видове характерни за района са някои охлюви (клас Gastropoda, тип Mollusca), червеи от клас Oligochaeta, дафнии и циклопси от клас Crustacea, множество кърлежи и паяци от клас Arachnida.

По литературни данни в Горнотракийската низина са установени 16 български и 11 балкански ендемита, 6 реликтни и 83 редки вида от ненасекомната безгръбначна фауна.

От клас Incecta се срещат водни кончета (разред Odonata), еднодневки (разред Ephemeroptera), дървеници (разред Hеmiptera), богомолки (разред Manthodea), скакалци (разред Orthoptera), пчели и оси (разред Hymenoptera).

По-богато представени са разредите Coleoptera (майски бръмбар, торни бръмбари, златки, калинки и др), Lepidoptera (пеперуди) и Diptera (мухи). Общо за Горнотракийската низина са известни 52 ендемични и редки вида насекоми.

Според изследванията на Vidinova и др. (2008) видовият състав на бентосната макробезгръбначната фауна на река Стряма като количествен състав може да се оцени като висок, но разнообразието като видов състав може да се оцени като средно. Установени са общо 36 таксона в оределени от една станция в след гр. Баня. Като най-богата група е посочена Ephemeroptera с представители Baetis fuscatus, Ephemerella ignita, Ecdyonurus sp. gr. venosus, Caenis pseudorivulorum, следвана от Trichoptera с видове Hydropsyche incognita и H. bulbifera. Значително по-бедна на видове е групата на Chiromidae с най-многочислен представител Cryptochironimus defectus, Amphipoda спредставител Gamarus komareki, Oligochdeta представен с три п-многобройни вида - Limnodrilus hoffmeisteri, Limnodrilus sp., Tubifex tubifex, Turbellaria с Dugesia gonocephala и Plecoptera с представители Leuctra fusca L. pseudosignifera. Значително по-бедно са представени таксоните Coleoptera и Hirudinea. Резултатите от този хидробиологичен мониторинг дават възможност да се оцени сапробното състояние на водите на река Стряма на базата на основни биоиндикаторни видове бентостни безгръбначни организми, които основно са: Baetis alpinus, Caenis macrura и Epeorus sylvicola (индикатори за чисти води) като бета- мезасапробно или най-общо да се определи като екологично стабилно.

Въз основа на индикаторните видове биотичният индекс е определен от 4 до 5, сапробиологичният на 1.56 и трофичният на 69.7.

В дъбовите и смесените топлолюбиви листопадни гори са разпространени разнообразни насекоми. Дъбът е подходяща съвкупност от екологични ниши за някои пеперуди – гъботворка (Lymantria dispar), дъбова процесионка (Thaumetopoea processionea), педомерки (Operophtera brumata), дъбова листоврътка (Tortrix viridana), ципокрили (растителноядните оси – Emphytus serotinus, Mesoneura opaca и Fenusella pygmaea), няколко шикалкотворки – сем. Cynipidae; твърдокрили – дъбов сечко (Cerambyx cerdo) и други видове от сем. Cerambycidae, много видове хоботници от родовете Rhynchaenus, Polydrosus, Balaninus, листояди от родовете – Macrolenes, Labidostomis, Lachnaia, Antipa, Smaragdina, Cryptocephalus, Pachybrachis, златки – сем Buprestidae и др. С горската част на низините и дъбово-габъровия подпояс са свързани и единствените у нас представители на термитите. От хищните паякообразни и многоножки (Myriapoda) тук се среща скорпионът (Euscorpius sp.) и сколопендрата (Scolopendra cingulata‎).

Многобройни са скакалците (Orthoptera) и най-вече земления скакалец (Tettigonia viridissima).

Особено разнообразна е фауната по бреговете на реките и вътрешните басейни. Обикновени видове са хигрофилните насекоми фитофаги и хидрофилни и хигрофилни твърдокрили, Coleoptera (твърдокрили, бръмбари), семейство Carabidae (бръмбари- бегачи) с представител Stenolophus mixtus, водни кончета (Odonata), еднодневки (Ephemeroptera), комари (Culicidae), водни полутвърдокрили – гръбоплавачи (Notonectidae).

Видовият състав на сухоземните молюски за Тракийската низина са съобщени основно от ДАМЯНОВ и ЛИХАРЕВ (1975) и WIKTOR (1983). В изследвания район малакофауната е съставена основно от представители на семействата Zonitidae (11 вида), Limacidae (8 вида), Hygromiidae и Enidae (по 7 вида).

Като значими видове за района се съобщават лозов охлюв (Helix lucorum) и градински охлюв (Helix pomatia).

Изводи:

1. 
   Видовото разнообразие на животинския свят в предназначения за обекта терен се определя от наличието на доминантната монокултура от Robinia pseudoacacia. Биоразнообразието може да се определи като бедно, въпреки, че се наблюдават почти всички типове животни.
   
2. 
   Орнитофауната е представена от малък брой птици, предимно пойни от сем. Врабчови, които не гнездят там, но използват района като за хранителна територия.
   
3. 
   На територията на концесията съществуват единични гнезда на сврака (Pica pica).
   
4. 
   Не са открити гнезда на редки, застрашени от изчезване и защитени от Закона видове птици.
   
5. 
   Поради ограничената хранителна база и липса на подходящи укрития, видовото разнообразие на бозайната фауна в района на концесията е ограничено предимно до някои видове дребни бозайници и синантропни видове без консервационна значимост.
   
6. 
   Бентосната безгръбначна фауна, която е характерна за река Стряма в средно й значение определя реката до вливането и в р. Марица като екологично чиста. Районът се нуждае от мониторингови проучвания с използването на индикаторни видове за да може да се контролира и прогнозира въздействието на концесията върху качеството на водата и трофичните й възможности, които от своя страна са фактор за рибното и птичето обилие в по-широк обхват.