МЯСТО НА ДВИЖЕНИЯТА В ЦЪРКОВНОТО ПРАВО

Говорело се е и за възможност някои от тези движения да бъдат включени като персонална Прелатура, подобно на Опус Деи. Но в момента не е ясно кой би могъл да бъде това. А след това някои, особено новите общности са дадени под директното управление на местния епископ.

Като плод на голямото събитие на Петдесетница 1998г. (виж 4.4) може да се отбележи желанието за отвореност – задължение към общение и послание. Папата подчертава по особен начин общението с местните Църкви, енории, епископи и енорийски свещеници.

Начинът на работа, организирането, определяне на структура и функции, Църковният Закон поверява на отговорната за това власт.

Не всички организации на вярващи могат да се нарекат дружества. Те са различни и между тях има и дружества, и движения, и други организации.

4.0 Феноменът на сдружаване на миряните и на Църковните движения
4.1 Феноменът в днешната Църква
Църковните движения са специфичен феномен на 20 век. Една от характеристиките на историята на духовността на новия век са, без съмнение, църковните движения. Говори се за оформяне на тези нови групи като за нова Петдесетница, защото дават плодове на обновяване и на мисионерско действие. Така, например, през 60-те години монс. Грабер, архиепископ на Регенсбург ще каже, че днес многобройни църковни движения носят обновяване на Църквата: Легия на Мария, Фоколарини, Курсильо. Папа Павел VI и особено папа Йоан Павел II, а след това и папа Бенедикт XVI ще проявяват определена симпатия, но ще дадат и импулс за тяхното развитие в днешната Църква.
4.2 Растеж на присъствието в Църквата
Папа Йоан Павел II ще каже в един личен разговор, че обича движенията.¹² Той вижда в тях един духовен феномен, който иска да обнови хората и обществото. Затова ще каже, че новите движения са специално насочени към обновяване на личността. В Redemptoris Missio 72 се говори за сдруженията като за един феномен, който е типичен за нашето време, с ентусиазъм, а особено за посланието към миряните. Също и документът Tertio Millenio Adveniente, № 46, който говори за тях като за надежда за Църквата.

Могат да се видят някои знаци на ръст на движенията в Църквата в последните години:

- присъствие на движения в енорийски и епархийски пасторал;

- взимане на участие с голям ентусиазъм на големите църковни манифестации– Свята Година 1975; след това 1983-84 и големия Юбилей 2000. Особено са били важни

Световният ден на младежите, започвайки от 1985, на семействата, тръгвайки от Първия световен ден на семейства през октомври 1994.

Важно е също и присъствието на представители на движения в различни Синоди на епископите. Така представители на движенията са взимали участие в Синодите – през 1973г., когато се е говорило за евангелизация, 1977г.- за катехизис, 1980г.- за семейство, 1983г.- за помирение, извънреден Синод 1985г. и 1990г.- за свещеническото възпитание. Особено е важно тук да си спомним присъствието на миряни на Синода от 1987г., който е говорил за призвание и за послание на миряните. Може да се каже, че в някакъв смисъл това е бил Синод за църковните движения.

Във всеки случай може да се каже, че движенията са носители на голяма надежда в Църквата – това е било казано на Синода от 1985г. (Окончателно известие).

Също важно е било и II Извънредно заседание на Синода на епископите за Европа 1999г., където се е говорило за движенията по положителен начин (Proposizione sinodali).

На Синода на епископите през 1987г. са били поканени представители на движенията: Киара Лубик (фоколарини); Л. Джусани (Comunione e liberazione); Кико Аргуельо (неокатекумени); Ж. Вание (Общност Арка); Алваро дел Портильо (прелат на Опус Деи), и представители на други движения.

Въпросите по отношение на движенията заемат важно място още веднага в началото на Синода, а особено в полемиката за тяхната роля в местната Църква. Изразена е била определена загриженост, особено от някои епископи (Бразилия, Испания и др.).

По-важни моменти (Propositiones finali Sinode): № 11 – въвеждане в християнството в енориите (вдъхновено от практиката на неокатекумени); № 9 – харизмите в Църква; №. 12-14 – сдружения и движения; № 15 – общение с авторитета; № 16 – критерии за църковност на движенията.

В писмото, публикувано след Синода ChL присъстват тези моменти от Propositiones finali Sinode и отношението към ролята на движенията в Църквата значително се е променило. Така № 24 говори за харизматичното естество на Църквата; № 28-29 - за форми на сдружения в Църквата; № 30 - за някои критерии за църковност на мирски сдружения; № 31 - за сътрудничество с пастирите.
4.4 Църковно събитие на Петдесятница 1998
Инициативата произлиза от бдението за Петдесятница на 25 май 1996 г., когато Йоан Павел II е говорил за реалността на движенията. Той е казал, че един от даровете на Свети Дух в днешно време е процъфтяване на църковните движения и по време на неговия понтификат те са се показали като причина за надежда за Църква и за хората. Папата е говорил за 1998г. като за година, посветена на Светия Дух и е поканил за общо свидетелстване и за свидетелство на движенията.

Папският съвет за миряните, който има задължение да се грижи за Църковните движения, е размишлявал как по-добре да отговори на поканата на Папата: свидетелстване заедно. Тема на срещата през 1998 г. е била: Църковните движения – общение и послание на прага на третото хилядолетие. В действителност, не е било за пръв път да се срещат Църковни движения, за да споделят опит. Първа такава възможност са имали на международна среща в Рим, 23-27 септември 1981 г. След това една международна среща в Рока ди Папа от 28 февруари до 4 март 1987г. Третата международна среща е била в Братислава от 1 до 4 април 1991г. Но, за разлика от всички други, тази среща през 1998 г. е била организирана от Светия Престол в сътрудничество с движенията. На срещата са присъствали 350 делегати от около 50 различни движения и общности. На срещата е имало и основатели на тези движения, много епископи, наблюдатели от различни католически институции и различни делегации от други Църкви и църковни общности. На 30 май, на Площада на св. Петър са имали среща с папата многобройни представители на различни движения.

Ето защо това събитие през 1998 г., година посветена на Св. Дух, е нещо, за което движенията много често си спомнят. От 27 до 29 май се е състоял четвърти Международен конгрес. А след това, на 30 май, преди Петдесятница, са се събрали около 500.000 души. Целта на тази среща е била да са стигне до едно по-добро познаване на движенията. От една страна, се е търсело задълбочаване на богословските познания за природата на тези сдружения на вярващи. От друга страна, е съществувало намерение да се обменя опит между всички движения. Това е бил и отговорът на поканата на папата Йоан Павел II, който е търсил едно общо свидетелство в годината посветена на Свети Дух.

Ако погледнем на днешното време, новини, телевизия, може да се забележи, че в света присъства много насилие. Светът отвън е останал лишен от християнските ценности и от вярата и това го е направило много беден. Затова движенията могат да имат голяма роля в осъществяване на онова, което Папата нарича цивилизация на любов. Секуларизацията е унищожила общности, семейни ценности и др. подобни. Но именно тук движенията проявяват неизмерима сила. Днешните енории имат проблеми с подготовка за тайнствата, за живот на благодат чрез тайнствата и др. и тук се показва много голямата сила на Църковните движения.

След Втората световна война започва процес на унищожаване на вярата, не само в комунистическите, но и в индустриалните страни. Този процес, за съжаление, не е спрян от пасторалното обновяване или мисионерско усърдие, което се е търсило на II Ватикански Събор. Стигнало се е до раздяла между Евангелие и култура, която не е взимала на сериозно християнството. Така например, по особен начин се гледа на енориите. Много хора живеят така, като че ли не се познават помежду си, расте религиозната незаинтересованост, загубва се чувството на принадлежност към Църквата, християните са дистанцирани, обществото не е вече с една култура, а е смесица от различни култури и народи. Сега има нужда от мисионерски пасторал, който не се затваря.

По време на Конгреса постоянно е било казано, че тези движения имат мисионерско послание. Така някой е казал: Когато харизмата е вързана с мисия, всичко друго върви както трябва. Кардинал Рацингер е казал, че движенията са тясно свързани с всеобщото мисионерско послание на Църквата. Все повече и повече се проявява в движенията съзнание за общо призвание: да се възвестява евангелието на всички народи.

Тази мисионерска идентичност е важно да бъде задълбочавана. Йоан Павел II е казал, че Църквата, в определен смисъл, може да се сравни с движение, така и тези нови реалности в Църквата са не само движения в Църквата, а са именно движения на Църквата. Те са съществената част от нейното същество и послание. И поради това, Папата е подчертавал, че няма противоречие между институционално и харизматично измерение. И в своята реч на Площада на св. Петър той определя движенията като една от конкретните реализации на Събора. Той отбелязва, че движенията са дошли в момент, когато се от тях очакват зрели плодове на общение и на задължения.

Да се върнем на събитието от 1998 г. Тази среща е имала много голямо значение за промяна на опита на Църковните движения. Както вече казахме, конгресът е бил в Рим (Domus Pacis), и е бил организиран от папския Съвет за миряните и със сътрудничеството на различни сдружения и общности. В тази среща са участвали 6 кардинала и 36 епископи, около 40 делегати на сдружения и движения, наблюдатели от други Църкви и църковни общности, и са присъствали други групи, които не смятат себе си за движения (примерно неокатекумени) и представители на богопосветените.

На 30 май се е състояла среща на Площада на св. Петър в присъствието на Папата. На тази среща са дали своето свидетелство различни представители. Така своето свидетелство са дали: Киара Лубик; Кико Аргуельо; монс. Луиджи Джусани (Comunione e liberazione); Ж. Вание (Основател на Арка).

Папата е изнесъл много важна реч за движенията.¹⁴ L'Osservatore Romano е публикувал специален брой (29 май 1998), свързан с тази среща и интересни новини. В същия брой са представени и около 40 движения и нови общности, които са взели участие на Конгреса. Църквата, като Народ Божи, е харизматична и институционална организация. Може да се каже, че тези нови движения са значителен израз на харизматичното измерение на Църквата. А харизматичното и институционално измерение не са в противоречие. Според думите на Светия Отец Йоан Павел II: И двете измерения са еднакво важни в догматическата конституция на Църквата, която Христос е основал, защото действат заедно, за да станат тайната на Христос и на Неговото спасително дело присъстващи в света. Те са също заедно, по начин, който им е присъщ и настояват да подновят самосъзнанието на Църквата, която в определен смисъл може за себе да каже, че е „движение„ защото е събитие на послание на Сина за дело на Отца в силата на Светия Дух в времето и пространството.¹⁵ В своята реч на закриването на Световния конгрес на Църковните движения, който е бил в Рим през май 1998, Йоан Павел II, между другото, е казал: "Днешното събитие е наистина ново събитие; за пръв път движения и нови Църковни общности се намират, всички заедно с Папата. Това е голямо „общо свидетелство“, което съм желал в годината, посветена на Светия Дух и което е на пътя на Църквата към големия юбилей! Дух Свети е душата на това чудесно събитие на Църковно общение.. Днес, на този площад, Христос повтаря на всеки един от вас: „Идете из целия свят и проповядвайте Радостна новина на всяко сътворение!” (Мк 16,15). Той разчита на всеки един от вас, Църквата разчита на вас, Господ ни потвърждава това: „Аз съм с вас през цялото време до свършека на света“ (Мт 28,29).¹⁶

Този Конгрес от 1998 ще има интересно продължение през 1999 и 2000 г., защото в местните Църкви са се провели многобройни срещи на движенията. Специална среща се е състояла в Щайер, Германия от 7 до 9 юни 1999г, а тази среща е била инициирана от движението на фоколари, Общност Сант Еджидио и Харизматично подновяване в Духа, участвали са около 50 движения.

От 16 до 19 юни 1999г, Папският съвет за миряните е организирал Конгрес със заглавие: Църковни движения и нови общности в пасторалните грижи на епископите.¹⁷

И през 2006г. се е състояла среща на Църковни движения в Рим. Тя е била подобна на тази от Петдесятница през 1998 г. Предхождан от молитвено бдение, организирано от Папския съвет за миряните, в центъра Мондо Мильоре (Рока ди Папа) от 31 май до 2 юни се е състоял XI Световен конгрес на представителите на Църковните движения и на новите общности с тема: Хубаво е да бъдеш християнин и радостно това да възвестяваш. На Конгреса са присъствали около 300 представители на 104 Църковни движения и нови общности от целия свят. „Нека движенията да бъдат винаги училище на общение, общества по пътя , по който се учи да се живее в истина и любов” е казал папа Бенедикт XVI на представители на Църковни движения и на нови общности, които са се събрали в Рока ди Папа на своя Втори световен Конгрес.

Събранието е започнало в събота преди Петдесятница и в него са взели участие около 300 представители на различни движения. Конгресът е започнал с тържествена литургия, която е отслужил архиепископ Станислав Рилко, председател на Папския съвет за миряните. След неговото поздравление, доклади са изнесли още Виенският архиепископ- кардинал Кристоф Шонбрун, архиепископът на Квебек- кардинал Марк Оуелет и патриархът на Венеция - кардинал Анджело Скола. На срещата е имало и различни дискусии, в които са взели участие: Алба Сгариля (движение на фоколарини), Кико Аргуельо (Неокатекумени), Джанкарло Чесана (Комунионе е либерационе), Пати Мансфилд (Харизматична католическа обнова), o. Лавретий Фабре (Общност Шмен ньоф), Жан Вание (Общност Арка), дон Бернард Пейрос (Общност Емануил), ерусалимският архиепископ коадютор Фуад Твал, Луйс Фернандао Фигари (Движение Вита Христиана), редактор на ежедневник Авенире, Дино Бофо и Андреа Рикарди (Общност на св. Егидий).

Конгресът наистина е бил място на общение, на задълбочаване и на запознаване с дейността на други, често подобни движения и нови общности.

Молитвеното бдение на Папата заедно с членове на Църковни движения и нови общности се е състояло преди празника на Петдесятница, 3 юни. В това бдение са взели участие около 400.000 членове на църковни движения и нови общности от цял свят. От името на Църковните движения и новите общности на Папата е прочетено послание от Киара Лубик, основателка на движението на фоколарите. В това послание тя е гарантирала сътрудничество и общение между движенията, в пълно общение и послушание към Светия Отец, за да се постигнат целите, които е желал Исус и преди всичко - единство.

Обръщайки се към събраното множество на Площада на св. Петър, папа Бенедикт XVI., е казал: Принадлежейки към различни народи и култури, вие тук представлявате всички членове на Църковните движения и нови общности, духовно събрани около наследника на св. Петър, за да изразите радостта на вярата в Исус Христос и да подновите решението да бъдете негови ученици в това наше време. (...) Драги приятели, изисквам от вас да бъдете, още повече, много повече, сътрудници във всеобщото апостолическо служене на Папата, отваряйки вратата на Христос. Това е най-добрата помощ за Църквата и хората, а по съвсем особен начин за бедните, за живота на човека, за по-справедливи отношения в общността и мирно съжителство между народите в Христос, намерили”'заглавния камък”, на който трябва да се изгражда истинската цивилизация на любовта.

Поради голямото объркване на гласовете на съвременните идеологии, интелектът е наранен, но съществува тайна, която го лекува от негово нараняване и тази тайна е Христос. В свидетелството за истината и красотата на християнската любов в света днес, на първо място между останалите са Църковните движения и новите общности, които имат способност да направят от Евангелието изживян опит във всички нива на обществото, с тези думи Светия Отец е признал духовните добродетели на новите движения и общности.

Накрая папата е окуражил всяка от новите Църковни реалности да живее в послушание и в единство с епископите, да не се позовават на правото на собствено съществуване. Всеки проблем движенията трябва решават с чувство на дълбоко общение, в дух на подкрепа и сътрудничество със своите пастири, е подчертал Папата.

Вижда се, че и папа Бенедикт XVI е също позитивно настроен към движенията. В самото начало на своя Понтификат, като важен знак на приемственост на учението на папа Йоан Павел II, папа Бенедикт XVI е изразил желание да се срещне с членове на църковни движения и нови общности на бдение преди Петдесятница. Като своя предшественик, който в тези форми е видял драгоценни дарове на Духа за днешната Църква, самият Бенедикт XVI не е преставал никога да проявява внимание към Църковните движения. Още през шейсетте години, тогава професор, Рацингер, е написал: Ето нещо изненадващо, което никой не си е помислял. Дух Свети, бихме могли да кажем, отново е поскал думата. А през 2006 г. е в Кьолн, сега вече като папа, Бенедикт е казал: Църквата трябва да цени тези реалности и в същото време да ги води с пасторална мъдрост, за да могат те по най-добрия начин, със своите най-различни дарове, да помогнат на изграждането на общност.
4.5 Среща на епископите в Рим във връзка с Църковни движения 1999 г.
През юни 1999 г. в Рим се е състояла среща на епископите, чиято цел е била да се обмисли и да се направят констатации по отношение на реалността на движенията в Църквата. На тази среща участие са взели и префекти на Конгрегации за епископите и за доктрина на вярата. В контекста на това събитие папа Йоан Павел II е отправил послание към участниците в този семинар (18 юни 1999 г.). В посланието Папата е признал, че движенията през всички тези години са имали не само положителни страни. Възникнали са различни въпроси, даже и напрежение, така че са се появили и резерви относно тях. Но, от другата страна, Папата е признал, че става дума за един път, за узряване. А проблемите са предизвикателство - път, който трябва да се извърви.

Нужно е сътрудничество и общение с епископите. В ChL 24 папата е казал, че нито една харизма не може да не бъде разглеждана от пастирите на Църквата.

Един от особените плодове е, че в много вярващи миряни, мъже и жени, възрастни и младежи, се е освободил един мисионерски жар, който е нужен за Църквата на начало на трето хилядолетие. Това изтъква и Redemptoris missio (1990) №72.
5.0 Кратък исторически преглед на ЦърковнитЕ движения
1.Днешните съвременни духовни движения, които познаваме, имат своята специфичност и особеност в контекста на основаване и на разпространяване;

2. В историята на Църквата са съществували различни движения в Църквата, които са имали своето значение за времето, в което са основани (например монашески живот);

3. Тези дарове на благодат идват особено във времена, които се характеризират с дълбоки социални, политически и културни промени, които често предизвикват криза в християнската традиция.