Метод на многофакторната портфолио-матрица на «Дженерал Електрик»

Матрица на Ансъф — тя изразява връзката между характера на пазара и характера на стоките

Посочените методи за стратегически анализ не изчерпват цялата гама от използвани средства за осъществяване на стратегическото управление, но дават ясна картина за начина на неговото прилагане.

Диверсификацията се определя като разширяване на номенклатурата на произвежданите от фирмата продукти и услуги с нови и усъвършенствани продукти и услуги с цел разширяване на съществуващите и/или навлизане на нови пазари. В чистия си вид (в тесен смисъл) диверсификацията предполага развитие на нови продукти и навлизане на нови пазари, т.е. в напълно нова за фирмата сфера на дейност. В много случаи обаче диверсификацията намира израз в разширяване на съществуващия пазар на основата на нов продукт. Той може да е свързан или да не е свързан с използваната технология.

Съществуват няколко вида диверсификация:

- Концентричната диверсификация се започва производство на продукти, произвеждани по същата технология. Ако фирмата произвежда радиоапарати, тя би могла да разшири номенклатурата от продукти като започне производство на озвучителни устройства за полицията или други подобни продукти, на базата на същата технология.

Основаването или закупуването на организация, която произвежда или пласира близки продукти, се определя като концентрична диверсификация. Тази стратегическа алтернатива може да допринесе за разпространяването на компанията, като в същото време допълва някоя от нейните силни страни. Концентрична диверсификация би могла да настъпи в резултат убедеността на ръководителите, че съществуват общи технологии, потребители, канали за реализация управленски опит и общи доставчици.

Възможно е изборът на стратегия да е обусловен от желанието на ръководството да стабилизира продажбите в рамките на годината. Производител на сенокосачки със значителни продажби през летните месеци би могъл да направи опит за създаване или закупуване на фирма за производство на машини за сняг, продаващи се добре през зимата. Така продажбите се разпределят по-равномерно през годината.

- вертикалната диверсификация е насочена към завземане на продуктите на доставчиците. При нея има „връщане“ на фирмата назад в предходни за нея фази от цикъла на производството или навлизане вследващи фази от цикъла суровини – пласмент на краен продукт. Например ръководството на фирмата може да прецени, че е по-изгодно фирмата сама да произвежда компонентите, които досега е купувала, и/или да навлезе в следваща фаза, като се заеме с монтаж и търговия на крайното изделие.

- Хоризонталната диверсификация се започва производство на продукти, несвързани с използваната до момента технология, но купувани от същите потребители. Ако заводът за детски обувки в гр. Добрич започне да произвежда и детски дрешки, то той би реализирал стратегия на хоризонтална диверсификация, защото потребителите и на едните и на другите продукти са едни и същи.

Основното при нея е усвояване на производството на нови продукти с цел задоволяване на допълнителни потребности на клиентите на фирмата. В случая се разчита главно на това, че новият бизнес е пласментно или технологично свързан с настоящия бизнес на фирмата.

- корпоративната/многоотраслова диверсификация изисква навлизане на нови пазари, с нови продукти, несвързани с текущооото производство и технологии. Ако продуктите имат различно приложение и са пласментно и технологично свързани, компанията може да извлече синергични ефекти, които усилват нейната конкурентноспособност. Фотоапаратът и калкулаторът имат различно приложение, но като продукти те са пласментно и технологично свързани.

Тя съществува, когато една организация основе или закупи друга организация, която произхожда или пласира несвързани продукти. Тази стратегическа алтернатива е привлекателна за ръководители, за които е от особена важност постигането на висока възвращаемост на инвестициите. Организациите се оценяват от гледна точка на техния принос в общия обем печалба на организацията, а не от гледна точка на общите им страни.

Независимо от голямото разнообразие на практически случаи на диверсификация може да се твърди, че тя води до радикални промени в позицията на фирмата, технологиите, продуктите, системата за дистрибуция, организацията на управление и т.н. Ето защо диверсификацията може да се разглежда като една от главните (общите) стратегии на фирмата.
14. Конкурентни стратегии

В основата на определянето на тези стратегии е залегнало разбирането, че подходящата за всяка фирма стратегия се определя от вида и степентта на конкуренция в съответния отрасъл. След анализ на конкуренцията, заплахите и възможностите, които носи тя за фирмата, както и нейните силни и слаби страни, ръководството трябва да избере някоя от следните стратегии:

Пълно лидерство в разходите- Свързана е с осигуряване на по-ниски разходи от тези на конкурентите, което позволява на фирмата да си осигури висока възвръщаемост на инвестициите дори при по-ниски цени. По-ниските цени от своя страна привличат допълнителни клиенти. За конкурентите е трудно да предлагат продуктите си на толкова ниски цени, а ако го правят, това намалява печалбите им.

Постигането на лидерство в разходите изисква фирмата да има висок пазарен дял, евтин достъп до суровини и материали, оптимизирана конструкция на изделията, производство на съпътстващи продукти с цел пълно оползотворяване на материалите, съвременни технологии и др.

Стратегия на продуктовото диференциране/на високото качество/- при нея фирмата залага успеха си на продукт, който е уникален и по-висококачествен всравнение с другите. И тук снижаването на разходите е от значение, но е второстепенен въпрос. Уникалният продукт привлича клиенти, които са склонни да заплатят по-висока цена за него. Приложима е за фирми с добри възможности в научноизследователската област, в технологиите, имат добър имидж, традиции, пазарни и финансови възможности.

Стратегия на фокусирането- при нея се избира или лидерство в разходите, или уникалност на продукта, но в съчетание с фокусиране на усилията на фирмата към тясна потребителска група или географски пазар. Фирмата осигурява продукта или услугата за определен пазарен сегмент или ниша.

Управленската функция организиране се разглежда, като процес на определяне, структуриране и разпределение на дейностите, на правата, отговорностите и ресурсите между сътрудниците на фирмата така, че да бъдат извършени ефективно планираните работи и постигнати поставените цели.

Организирането следва планирането и има за цел да създаде условията за изпълнение на плановете и за извършване на преход от миналото количествено и качествено състояние към желаното ново.

В резултат се изгражда формалната организационна структура на фирмата, включваща йерархично подредени органи и звена. Те се специализират в осъществяването на определени дейности, имат определени права и отговорности и са свързани помежду си с информационни връзки, осигуряващи координиране на усилията им.

При организирането на дейността на фирмата е желателно да се спазват някои принципи: единство на разпорежданията, изключителността, норма на контрол, йерархичност, специализация на дейностите и разпределението им по звена, децентрализация на властта и делегиране на права и задължения.

Елементите на организационната структура са нейните най-малки градивни части- длъжности и работни места. Наред с тях се формират и по-големи- звена, подразделения, дирекции и др. Между тях трябва да се създадат определени връзки чрез механизмите на разделението на труда и делегирането на права и задължения в процеса на осъществяването на дейностите и вземането на решения. Това налага прилагането на координационни механизми като елементи на организационната структура.

При организирането се създава/модифицира организационната структура на управление на фирмата, която съответства на нейните особености, на средата, в която функционира тя, и на избраните стратегии на развитие. Тази структура е необходимо условие за ефективното функциониране на фирмата и за постигането на поставените пред нея цели.

Фирмените организационни структури на управление определят:

• 
  начина на разпределение на правата и задълженията във фирмата;
  
• 
  състава и структурата на отделните органи и звена;
  
• 
  връзките и взаимодействията между органите и звената.
  

Контролирането се осъществява за всяка отделна дейност и за всяко ниво на управление на фирмата.

Основни етапи в процеса на контролиране са:

• 
  определяне на показатели за сравняване;
  
• 
  измерване на резултатите от дейността;
  
• 
  сравняване и оценка на действителните резултати с поставените стандарти;
  
• 
  информиране на заинтересованите за установените отклонения от набелязаните стандарти;
  
• 
  предприемане на корегиращи действия, ако е необходимо.
  

Контролът може да се класифицира на база на различни признаци:

1. 
   Според това, кога се провежда:
   

• 
  предварителен
  
• 
  текущ
  
• 
  последващ
  

2. 
   Според това, на кое ниво се провежда:
   

• 
  стратегически /условия на средата, изпълнение на стратегията, стратегически обзор, оценка на внезапни събития и въздействия/
  
• 
  оперативен
  

Контролингът е управленска технология, обхващаща комплексно управленския процес. Разглежда се като съвкупност от всички управленски задачи за координирането на планирането и контрола, както и на информационното осигуряване. Това е мобилна система, която съдейства за избор на оптималния вариант за реализирането на поставената цел.

Инвестициите и иновациите са друга функция на мениджмънта, които имат съществено значение за развитието на предприятието и за трайното му настаняване на пазара и постигане на успехи.

Инвестирането е ежедневие за фирмите, функциониращи в пазарни условия. То е условие за повишаване на конкурентоспособността им и за развитието им.

Инвестиционния процес е влагането на парични средства за набавяне на ресурси с цел реализация на стратегията на фирмата. Инвестициите се разделят на реални и финансови. При реалните се влагат парични средства в дълготрайни материални и нематериални активи, производствени запаси, квалификация на персонал и др. Финансовите са вложения в акции, облигации, банкови депозити, обекти на индустриалната собственост и др.

При оценката на икономическата целесъобразност на инвестициите се използвапринципа на съпоставяне на направените разходи с очакваните приходи, като се отчита действието на фактора време.

Иноватиката е тази наука и практика, която се занимава със създаване и внедряване на всички духовни и материални нововъведения в дейността на хората. Иновацията- това е процес, обхващаш периода от възникване на идеите до тяхното реализиране.

Иновацията е процес на внасяне на новости в дейността и продуктите на фирмата, т.е. внедряване на идеи, практики, продукти, които се възприемат като нови.

Иновациите се класифицират като продуктови, технологични и организационно-управленски. Могат да се класифицират и по редица други признаци- степен на новост, област на приложение, степен на полезност и значимост, начин на използване и др.

Създаването на “нови” продукти минава през редица етапи на иновационния процес. По-важни от тях са: зараждане на идеята; разработване на концепция за реализация; пробно производство; изучаване приема му на пазара; пускането му в реално производство и предлагане на пазара. Основни източници на възникване на нови идеи се считат научните изследвания и развойната дейност, конкуренцията и най-вече потребителите, които със сквоите динамично изменящи се потребности изискват и налагат да се създават нови изделия.

В зависимост от това, каква е идеята и технологията, се различават различни новости:

- идеята отговаря на използваната технология;

- идеята е нова, но отговаря на прилаганата технология;

- идеята е непозната на прилаганата технология.

Иновацията може да се отнася не само до създаването на принципно нов продукт. Тя може да е свързана с дизайна, потребителските функции, сервиз, обслужване и други.

Процесът на създаване на иновации е доста сложен и свързан с производствените и финансови ресурси на предприятието. За успешното осъществяване на иновационния процес още е необходимо: наличие на неформални връзки между персонала, хоризонтални потоци на информация, бързина и гъвкавост при вземане на управленски решения, квалифицирани работници, познаване на клиентите и други.

Голям проблем е привличането на капитал, главно рисков капитал. Малките предприятия нямат възможност да разработват едновременно няколко проекта, липсват им ресурси за използване на външни източници, което налага да търсят съдействие на други предприятия за осъществяване на съвместна дейност или други начини за финансиране.

В съвременната пазарна икономика тежестта в конкурентната борба все повече се измества от конкуренцията сцената към конкуренция със свойствата на продуктите. В тези условия непрекъснатата иновация на всички аспекти на дейността на фирмите е условие за пазарен успех.

18.Анализ на финансовото състояние на предприятието-

парични средства, вземания по сметки, производствени запаси,

собствен капитал, задължения, отчет за приходите и разходите

Извършването на стопанската дейност на предприятието намира израз в неговото финансово състояние. Отчитането и управлението на финансите е една от най-съществените функции на мениджмънта. Свързана е с планирането и отчитането на средствата, осъществяване на текущи плащания и дългосрочни инвестиции.

Финансите на предприятието представляват съвкупност от паричните взаимоотношения възникващи в процеса на набирането, изразходването и възтановяването на паричните средства.

Паричните средства на фирмата- са най-бързо ликвидните активи. Поради това от тяхната наличност и движение зависи финансовата стабилност на фирмата.

Парични средства са краткотрайни активи във формата на парични наличности или на парични еквиваленти. Парични наличности са касовите наличности и банковите депозити по разплащателни, депозитни и други смети в национална и в чуждестранна валута. Касови наличности са парични средства в национална или в чуждестранна валута, намиращи се в касите на фирмата. Парични еквиваленти са краткосрочни и бързоликвидни активи, лесно обратими в парични наличности - чекове, срочни депозити, полици и други подобни, с незначителен риск от промяна в стойността.

Финансовият анализ е процес за изследване на финансовото състояние и основните резултати от финансовата дейност на фирмата с цел да се осигури перспективното и развитие и разкриване на резерви за повишаване на пазарната и стойност.

Базира се на измерването на пропорционалното взаимодействие между стойности извлечении от финансово-счетоводния отчет, отчета за приходите и разходите, салда на сметки и др.Най-важните финансови показатели са:

Приходи- от продажби, от финансирания, финансови /лихви, съучастия, инвестиции, валутни курсове/, извънредни.

Разходи- за дейността/материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, социални осигуровки/, финансови/лихви, съучастия, отрицателни разлики, курсови разлики/, извънредни.

Себестойност- показва колко струват на самото производство произведените блага(създадените продукти на труда, създадените стойности).

Себестойността е съвкупен паричен израз на разходите, възникнали в рамките на предприятието за производството на определен продукт.

В зависимост от това, какви разходи се акумулират в себестойността, тя може да бъде:

_ съкратена (непълна) – включва само производствени разходи, които са преки и непреки;

_ пълна – включва и непроизводствени разходи (разходи по продажби и административни разходи/, които са непреки.

Технологична себестойност + Разходи по продажби = Търговска себестойност

Търговска себестойност + Административни разходи = Пълна себестойност

Печалба- формира се като разлика между приходите и разходите. Това е т.нар. счетоводна печалба. След приспадане на дължимите данъци се получава нетната печалба.

Рентабилност- изразява възможността на фирмата да възстанови направените разходи и да реализира печалба. Тя е количествена характеристика на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал, на пасивите и на реалните активи на фирмата.

Обръщаемост на капитала- характеризира ефективността на използването на активите и времето за превръщането на последните в парични средства. Изчислява се за активите като цяло или поотделно за дълготрайни активи, краткотрайни активи, материални запаси, вземания.

Възвръщаемост- е финансов показател за степента на възвръщаемост на дадена инвестиция, т.е. способността ѝ да генерира печалба. Изчислява се като отношение между две величини: печалба/инвестиции, нетна печалба/инвестиции и др. подобни отношения.

ROI - Възвръщаемост на инвестициите

Ликвидност- количествена характеристика за способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Текущите задължения се определят от сумата на краткосрочните задължения и предстоящата за плащане през годината сума за погасяване на дългосрочните заеми.

20. Управление на качеството-

същност и значение, контрол, методи за подобряване, кръжоци по качество

Качеството на продукцията е съвкупност от свойства и характеристики на продукцията и услугите, свързани със способността им да задоволяват установени или предполагаеми потребности. То е условие за повишаване конкурентоспособността им чрез увеличаване на полезността им за потребителите. От значение за всеки производител е да отчита не само качеството на изработка, но и мненията на потребителите, отразени в т.нар. относително възприемано качество. Ефективното управление на качеството на продукцията е условие за дългосрочен просперитет на фирмите.

Оценката на качеството на продукцията е необходима приуправлението на процесите. Извършва се на етапите на разработването, производството, реализацията и потреблението на продуктите.

Най-често използваната система от показатели за оценка на качеството включва: показатели за предназначение, за надеждност, за технологичност, за ергономичност, за естетичност, патентно-правни.

Управлението на качеството е система от дейности на всички подразделения на фирмата, свързани с формирането на качеството на продукцията, с неговото поддържане и повишаване, съобразно изменящите се изисквания на потребителите при минимални разходи.

Въвеждането на система за тотално управление на качеството разчита на вътрешен контрол на нивото на характеристиките на продуктите и процесите, както статистически, така и на самоконтрола на сътрудниците.

Кръжокът по управление на качеството е малка група, която извършва дейности по управление на качеството на базата на доброволно участие и в рамките на един и същ работен участък. Тази малка група провежда непрекъснато мероприятия за самоусъвършенстване и взаимно усъвършенстване, управление и подобрение на работния участък, като всички участъци в групата прилагат методите за управление на качеството.

Основополагащи идеи при тези кръжоци са:

Да се допринася за развитието и усъвършенстването на организацията.

Да се зачита достойнството на хората, като се изграждат такива работни участъци, където си струва да се работи с желание и където хората са доволни.

Да се използват напълно човешките възможности, което в крайна сметка ще доведе до прилагане в практиката на безкрайният потенциал на хората.

Организацията трябва да работи не само над качеството на продукцията си, но и над качеството на организацията ката цяло, включително и над работата на персонала. Постоянното едновременно  усъвършенстване на тези три променливи (продукция, организация, персонал) позволява постигне на по-бързо и ефективно развитие на бизнеса. Качеството се оценява по трите показателя - постигане на удовлетвореност сред клиентите, подобряване на финансовите резултати и задоволство на служителите от своята работа.

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

1. Еволюция в мениджмънта. Концепция на управлението

2. Оперативно планиране- линейна диаграма, техника на мрежовия план

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

1. Стил на управление.Авторитарен стил.Демократичен стил.Либерален стил

2. Методи на стратегически анализ- Матрица на Бостънската консултативна група, Матрица на “Дженерал Електрик”, Матрица на Ансъф

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

1. Предприятието-организационна форма на стопанска дейност. Видове предприятия

2. Диверсификационна стратегия- същност, концентрична, хоризонтална, вертикална и многоотраслова/корпоративна диверсификация

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

2. Конкурентна стратегия

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

1. Същност на организационно-управленските структури. Линейна структура. Функционална структура. Дивизионна структура. Матрична структура

2. Организиране на структурата- елементи на организацията на структурата, системи за управление, организиране на дейности, функции и инструменти на организацията на дейността

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

2. Контрол и контролинг

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

1. Методи за вземане на управленски решения. Видове методи. Етапи на вземане на решения

2. Управление на възпроизводствения процес във фирмата- управление на инвестиционния процес, организация и управление на иновациите, същност и видове иновации, организация и управление на иновационната дейност, рисков капитал

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

1. Същност на стратегическото управление

2. Анализ на финансовото състояние на предприятието- парични средства, вземания по сметки, производствени запаси, собствен капитал, задължения, отчет за приходите и разходите

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

2. Финансови показатели- - приходи, разходи, себестойност, печалба, рентабилност, обръщаемост на капитала, възвръщаемост, ликвидност

по Управление на индустриалното предприятие за 13 клас самостоятелна форма на обучение специалност “ Индустрия”

1. Видове планиране. Фирмена философия. Ситуационен анализ. Стратегически цели

2. Управление на качеството- същност и значение, контрол, методи за подобряване, кръжоци по качество