ПОЗНАВАТЕ ЛИ СИЛАТА НА КРЪСТА

е Огради ме, Господи, със силата на честния и животворящ Твой Кръсти
ме запази от всяко зло. Амин! Необикновено е действието, което тази кратка формула предизвиква умен душата ми моментално се отпуска и цялото ми напрежение, страх и колебание изчезват. Предполагам, отиват да се карат зад ъгъла защо не са успели, ако не дами докарат някоя невроза, то поне да съсипят деня ми. Много обичам символа на кръста. И безрезервно вярвам в спасителната мусила. Ще се опитам да обясня защо. Преди време някъде в интернет бях попаднала на история, която ми направи голямо впечатление. Разказът бе на жена, която имала здравословен проблеми решила да отиде при екстрасенска, известна с лечителските си способности. Лечителката започнала да прави движения с ръце над тялото ѝ, нов един момент прекъснала сеанса с думите
– Не мога, нещо ми пречи. На теб има нещо метално, което неми позволява да работя.
– Имам часовник, безопасна игла и кръст – отговорила жената.
– Часовникът и иглата могат да останат, но кръстът трябва да махнеш – заявила екстрасенската. Може да изглежда парадоксално как силата, която екстрасенската използва, е очевидно нечиста, след като кръстът я спира, а в същото време явно помагана много хора да оздравеят. Не, не е толкова парадоксално – от християнска гледна точка. Има много свидетелства от живота на свети хора, които са притежавали духовния взор да различават чистите от нечистите духове. Техните разкази предупреждават затова, че дяволът най-много обича да се крие Зад добри подбуди, защото така най-лесно се вмъква в човешкото сърце. Там заема мястото на Бог и внушавана човека най-древната, най- опасната и уви – винаги „вървежна“ лъжа че може да бъде като Бог. Отравя го с гордости с илюзорното усещане, че контролира битието. Да, животът ние дар, с който никой не иска да се раздели и всеки прави всичко възможно, за да спечели още малко времена тази земя. Нормално е – въпреки че непрекъснато се оплакваме от него, животът ние най- скъпоценното, което притежаваме. Проблемът е, чеиза дявола е така – и за него най-важното е нашият живот. Колко време ще останем на земята, Защото това е времето, с което той самият разполага, за да погуби душите ни. А 70-80 години не са чак толкова много при наличието на Бог, към когото току кривнем. Направо да го съжалиш – битката му хич не е лесна, имайки предвид доброто, към което всички ние, като създадени от Бога същества, естествено се стремим. Аз самата обичам кръста, защото ме спасява от въртенето в кръг. Дава ми свободата да съвместявам парадоксално различни гледни точки, да приемам сблъсъка и противоречията на живота като нормална част от битието ида мога да разширявам себе си във всички посоки. Да надскачам собствените си предели. Кръстът освобождава човека от въртележката на причинноследствения модел, който винаги води до само един възможен резултат, при това – често погрешен. Кръгът е резултатът на логиката. Кръстът е резултатът на сърцето. Кръгът е центростремителен, той се събира в себе си и е завинаги Застинала в себе си форма. Кръстът е центробежен – той изхвърля човека към безкрая, дава му възможност да се разширява в четирите посоки, да превъзмогне себе си, без да губи центъра си ида изследва безбройните възможности на вселената. Кръстът, по думите на свети Йоан Златоуст, преобразува вселената, прогонва заблудите, превръща земята в небе. Така човекът става свободен пътешественик из безкрая, с платена най-скъпата застраховка за пътуването – пролятата кръвна Бога.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: