СЕДМА ГЛАВА РАЗЧИТАНЕ НА ОТРАЗЕНОТО ОТ ОГЛЕДАЛАТА НА ЕДНА ВРЪЗКА: ПОСЛАНИЯ ОТ НАС САМИТЕ

Ърнест Нолмс (1887-1960)

Основател на Науката за ума
Царството е вътре във вас и извън вас... Няма нищо тайно, което да не стане явно. .

Думи на Иисус, разчетени в свитъци от Библиотеката на Хамади

Независимо от това, на което Огледалата ни учат, когато сме с другите, те служат като катализатор за задействане на емоциите и чувствата в точния момент така, че да ни помогнат да излекуваме своите най-големи рани и наранявания. Нашата връзка ни показва нашата радост и любов, както и нашите страхове. Но тъй като рядко оставаме „заседнали” в радост, приятните връзки обикновено не активират дълбоките уроци на живота.

Нашите връзки са нашите възможности да видим себе си по всякакъв начин. От най-големите предателства на нашето доверие - до нашите най-отчаяни опити да запълним своята празнота, всеки - включително нашите колеги, съученици и приятели в живота - ни показва нещо за нас самите. Ако притежаваме достатъчно мъдрост, за да разпознаем посланията, които са отразявани за нас, откриваме вярванията, които предизвикват страдания в живота ни.

Хора са ми казвали, че не искат да имат друга връзка, защото такива връзки са твърде болезнени. Истината обаче е, че ние винаги имаме връзка с нещо или някого. Даже да живеем сами в планината, все пак трябва да взаимодействаме със себе си и планината. При тези взаимодействия ни се показват нашите основни вярвания. Причината? Отразяването на света никога не спира - този процес винаги функционира. При това Огледалата никога не лъжат.

Ключ 19: Нашите истински вярвания се отразяват в най-интимните ни връзки. Божествената матрица ни дава неутрална повърхност, която просто отразява проектираното върху нея. Въпросът е - дали искаме да разберем езика или не. Може би по-добре е да се запитаме: разпознаваме ли посланията, които изпращаме до себе си, като Божествената матрица?

През XX век основателят на „Наука за ума” Ърнест Холмес заяви: „Животът е Огледало и отразява към мислещия онова, което той мисли”. Множество древни традиции признават тази връзка и ценят отраженията на връзките като път към цялостността и единство с Божественото. В древните книги ни се показва поредица от огледала, които ще се изправят пред всеки в даден момент от живота му. Макар да ги има винаги, изглежда, че има определен ред, в който ще ги разпознаем. В тези духовни традиции се вярва, че докато изцеляваме своите чувства, ние създаваме Шаблоните, които позволяват на нараняването да съществува. С други думи, за да преодолеем страха, който може да съществува в живота ни днес, първо трябва да създадем Шаблоните, които му позволяват да съществува.

Първото Огледало: Отражение на момента.

Второто Огледало: Отражение на онова, което осъждаме в момента.

Третото Огледало: Отражение на онова, което сме изгубили, отдали или което сме взели със себе си.

Четвъртото Огледало: Отражения на тъмната нощ на душата ни.

Петото Огледало: Отражения на нашия най-велик акт на състрадание.

Огледалата на нашата връзка са изредени в реда, в който обикновено ги заучаваме. Като правило най-очевидните Огледала се разпознават първи, като позволяват на по-дълбоките и по-недоловимите да се появят и изяснят.
Ще разгледаме петте Огледала на една връзка - от най-очевидното до най-недоловимото. Разгадаването на всяко от тях в последователност е кодираното равенство, което позволява най- голямо изцеление за най-кратък период от време. Научните изследвания показаха, че като променим начина, по който се чувстваме относно онова, което ни се е случило в миналото, ние променяме химията на своето тяло в настоящето. Да живеем във Вселена, където начинът, по който се чувстваме, се отразява чрез света край нас, означава, че е по-важно от всякога да разпознаем какво ни казват нашите връзки и да се научим да разчитаме посланията на Божествената матрица.
ПЪРВОТО ОГЛЕДАЛО: ОТРАЖЕНИЕ НА МОМЕНТА
„Вие изследвате лицето на небето и Земята, но не познахте онзи, който е пред вас, и не знаете как да изследвате този момент. ”

Евангелие на Тома

Първото ми преживяване с котките започна през зимата на 1980 г. Работех за петролна компания като компютърен геолог и живеех в малък апартамент в Денвър. Прекарвах голяма част от времето си в учене и прилагане на наученото към традиционните концепции на петролната геология. Не бях мислил да си вземам домашен любимец, защото не прекарвах достатъчно време вкъщи, за да мога да се грижа за него.

Един уикенд мой приятел ми донесе неочакван подарък - котенце в жълто и бяло, на около 5 седмици. Нарекохме го Тигър. Макар да нямах право да гледам животно в апартамента, реших да го оставя и временно да наруша правилата. И така, с Тигър станахме семейство.

Научих го кои зони в апартамента са забранени и котенцето спазваше стриктно правилата, които бях въвел. Всичко в тайната ни връзка вървеше добре.

Но един ден се върнах от работа малко по-рано и заварих котенцето в кухнята, която определено беше една от забранените зони. То също се изненада, като ме видя, скочи долу и бързо се върна на мястото си и зачака да види какво ще направя. Загложди ме любопитство - дали то беше отишло там случайно, или правеше това всеки път, когато ме нямаше? Нима познаваше графика ми толкова добре, че винаги да се оказва на точното място в точния момент, когато се прибирах?

Същия ден отидох на балкона и се скрих зад едни завеси, преструвайки се, че отивам на работа. След минути котенцето скочи от леглото и отиде право в кухнята и вярвайки, че ме няма, отново се качи на мястото си - до тостера и машината за сокове. Чувстваше се толкова добре на това място, че скоро започна да дреме - там, където никога не би легнало, ако знаеше, че съм вкъщи.

Едва след като разговарях с други познати, които имаха котки разбрах, че котките не подлежат на дресировка и правят каквото си знаят. Те обичат да лягат на най-високото място и макар че в наше присъствие зачитат правилата, оставени сами, управляват своя собствен свят.
ОГЛЕДАЛАТА СА НАВСЯКЪДЕ

Причината, поради която споделям тази история, е заради това, което поведението на Тигър ми причини. Поради факта, че котенцето беше каквото си е, аз бях объркан и разгневен. То ме гледаше в очите и знаех, че му е добре известно точно къде са границите за него. Въпреки това то си правеше каквото и когато си беше избрало.

По същото време забелязах и безпокойствата, които паралелно с това съществуваха в моята работа. Изглеждаше, че хората ми правят същото, което и Тигър - те пренебрегваха моите инструкции за проектите. След един много напрегнат следобед една колежка ме попита защо просто не я оставя да си гледа работата. Същата вечер, като се прибрах, Тигър отново беше в забранената зона, но този път дори не си направи труда да се помръдне, като ме видя. Ядосах се!

Когато седнах на дивана, за да помисля за смисъла на онова, което ми беше показвано, забелязах паралелите между „неуважението” на Тигър към моите правила и същото поведение от страна на колегите ми. Явно и Тигър, и колегите ми се опитваха да ми покажат нещо важно за мен самия и до момента аз не си бях давал сметка за това. Това щеше да се превърне в Първото от огледалата, които щях да разпозная в себе си, преди да изцеля по-мощните и силните в другите ми взаимоотношения.

През 60-те и 70-те години беше станало нещо обичайно да се казва, че ако не ни харесва света край нас, най-добре да търсим причината в себе си. Учеха ни, че всичко - от гнева на колегите ни до предаването на доверието ни - е отражение на най-дълбоките ни вярвания. Това, с което най-силно се идентифицираме, е онова, което не забелязваме в живота си. Именно този сценарий се разиграваше в отношенията с Тигър и в работата ми.

Нямам предвид, че колегите ми осъзнаваха как отразяват нещата за мен - вероятно не го осъзнаваха. Просто чрез динамиката между нас аз видях нещо за себе си, което те ми бяха донесли. В този момент от живота ми това беше Огледалото на контрола. Тъй като отражението стана по-скоро за момент вместо за часове или даже дни, аз можах да видя връзката между своето поведение и техните реакции. Незабавната обратна връзка беше ключът към моя урок.

Виждаме колко важно е да разпознаваме във връзката си онова, което правим, и нещата, които се случват в нашия свят - да видим антропологичните проучвания на неизвестни племена в Азия. Когато изследователите открили едно от „изгубените” племена – изгубени за нас, разбира се, тъй като знаели точно къде се намират и кои са, те с изненада установили, че членовете на племето не правят разлика между сексуално общуване и бременност. Времето, изминало между сексуалния акт и раждането, било толкова много, че те не правели никаква връзка между двете събития. Ето в това именно е функцията на Огледалата - тяхната незабавност ни помага да разберем реалните основни връзки между привидно различаващите се събития.

Ако виждаме своите вярвания в Огледалата, значи те стават сега. Всеки момент, който виждаме, ни предоставя ценна възможност. Щом бъде разпознат, даден негативен Шаблон може да бъде изцелен. Първата причина, поради която той съществува, е именно, за да бъде разпознат. Най-често негативните шаблони се оказват вкоренени в трите Универсални страхове, които разгледахме в последната глава.

Когато виждаме своите вярвания, отразени в реално време в нашите връзки с другите, ние преживяваме първото от нашите Огледала и то е именно това: Огледало на момента. Но понякога отражението на момента може да ни показва нещо по-неуловимо - то отразява онова, което осъждаме в живота си. Тогава преживяваме Второто Огледало на нашата връзка.

Евангелието на Тома

През есента за кратък период в живота ми се появиха три нови лица. Чрез тях щях да преживея трите си най-мощни и болезнени, връзки като възрастен. Всеки от тях се превърна в мой главен учител. Макар че всяка връзка служеше като Огледало за мен, всеки от тях ме научи на определен урок и направиха така, че животът ми вече никога да не бъде същият. Но макар че всяка от тези връзки определено служеше като Огледало за мен, в началото не можах да разпозная на какво ме учеха.

Първата връзка беше с жена, която беше навлязла в живота ми с намерения и цели, сходни с моите, затова решихме да живеем и работим заедно. Втората беше ново професионално партньорство, което трябваше да осигури необходимата подкрепа за организиране на семинари из страната. Третата връзка беше комбинация от приятелство и бизнес връзка с един мъж, който се грижеше за моето имущество, докато пътувах, в замяна на това, че живееше в една от моите неизползвани сгради, която ремонтирахме.

Фактът, че и трите връзки възникнаха едновременно, не ме накара да се досетя, че нещо предстои. Почти незабавно и трите се превърнаха в изпитание на моето търпение. Имах чувството, че тези хора ме влудяват! Тъй като пътувах много, имах навика да си спестявам напреженията и да не търся решение. Всеки път минавах на варианта „Ще изчакаме и ще видим”, докато се върнех от следващото пътуване. А при завръщането ми - всичко си стоеше както съм го оставил, ако не и по-зле.

По това време имах навик, който спазвах при завръщането си на летището след всеки семинар. Вземах си багажа, изтеглях достатъчно пари в брой за гориво и храна и започвах 5-часовото каране до вкъщи. Но на това конкретно пътуване се случи нещо, което събра във фокус тези три връзки. След като си взех багажа, отидох да изтегля пари. За мой ужас машината ми върна разписка, че парите не ми стигат дори за двадесетдоларов талон за гориво!

Още по-ужасното беше, че се бях уговорил да се започнат ремонт и възстановяване на една 100-годишна сграда, разположена в имота ми, и току-що им бях платил с чекове, написани въз основа на същата тази сметка. В допълнение към ипотеката, офиса, пътуванията и семейните разходи машината ми казваше, че няма нищо - абсолютно нищо, което да покрие останалите ми задължения. Знаех, че това трябва да е някаква грешка. Знаех и това, че в 5:30 следобед в събота в Ню Мексико не можеше да се направи нищо. Всичко беше затворено до понеделник. След като уверих охраната, че ще платя паркинга по електронен път, започнах дългото пътуване до вкъщи, като мислех за случилото се.

Когато на следващата сутрин се обадих в моята банка, ми сервираха още по-голяма изненада. Нулевият баланс не беше грешка - в сметката наистина нямаше нищо. Всъщност имаше по-малко от нищо - жената, на която се бях доверил в моя бизнес, беше опразнила сметката ми чрез неоторизирано от мен теглене. На всичко отгоре заради таксите, които се заплащаха за всеки от чековете без покритие, внезапно се оказах и с негативен баланс от стотици долари.

Бях шокиран и не можех да повярвам. Емоциите ми бързо се смениха с гняв, а след това гневът премина в ярост. Мислех си трескаво за всички, на които бях написал чекове, и за това как ще погася задълженията си. Нарушаването на оказаното от мен доверие и незачитането, проявено към мен и ангажиментите ми, бяха по-болезнени, отколкото бях очаквал.

И за да станат нещата още по-лоши, по-късно моето бизнес партньорство достигна точката на кипене. Когато си отворих електронната пощенска кутия и видях отчетите за семинарите, които вече бях провел, открих неточности в разходите и скоро започнах телефонен разговор, в който се борех за своя дял ред по ред. През същата седмица открих, че наемателят ми преследваше интереси, които не само противоречаха на моите, а и на изискванията на щата Ню Мексико. Вече не можех да пренебрегвам онова, което ставаше във връзките ми.
ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ОГЛЕДАЛО

На следващата сутрин вървях по мръсния път, който водеше от моя имот до голяма планина, разположена зад него. Безмълвно молейки се, стъпвах внимателно по големите кални буци и натрошен чакъл и молех за мъдрост, чрез която да разпозная Шаблона, който ми се показваше толкова явно, въпреки че не успявах да го видя. Коя беше общата нишка, която свързваше тези три връзки? Какво беше общото отражение, което тези трима ми показваха чрез своите действия?

Внезапно думите започнаха да нахлуват в главата ми - някои ясно, други неуловимо: честност, цялостност, истина и доверие. Запитах се: ако тези хора отразяват онова, което съм в момента, не се ли опитват да ми покажат, че съм нечестен? Дали по някакъв начин съм нарушил цялостността, доверието и истината в своята работа?

Вътре в мен един глас крещеше: Не! Разбира, че съм честен! Разбира се, че имам цялостност! Разбира се, че съм честен и заслужавам доверие! Та тези неща са основата на работата, която споделям с другите хора.

В следващия момент ме връхлетя друго чувство. Огледалото внезапно стана кристално ясно: Тези хора не ми показваха какво съм в момента, те ми показваха онова, което осъждах! Показваха ми качествата, които отприщваха огромен заряд в мен - именно качествата, които бяха нарушили.
РАЗПОЗНАВАТЕ ЛИ СВОИТЕ ОГЛЕДАЛА?

Приканвам ви да разгледате своите връзки с най-близките ви хора. След това да признаете следите и характеристиките, които ви дразнят безкрайно и които направо ви влудяват. Запитайте се: Дали тези хора ме показват в този момент?

Може и да е така. Ако е така, ще познаете незабавно по чувството в стомаха си. Но ако отговорът е отрицателен, те може би ви разкриват нещо по-дълбоко и мощно от отразяването на онова, което сте. Щом разпознаете и признаете съществуването на това Огледало, веднага започва изцелението на навика ви да осъждате.
ИЗЦЕЛЯВАНЕ С ЕФЕКТА НА ДОМИНОТО

В деня, в който разпознах Огледалото на онова, което осъждах, посетих един приятел, който живееше наблизо в Таос Пуебло. Мястото е населено от поне 1500 години. Моят приятел Робърт (това не е истинското му име) имаше магазин в самото Пуебло и беше много талантлив художник и занаятчия. В магазина му бяха изложени неговите скулптури, дискове с музика и бижута, които са били част от тези традиции векове преди да се появи Америка.

Когато влязох, той работеше по една скулптура, висока седем фута. Попитах го как са семейството и работата му и си поприказвахме. Разказах му за събитията от изминалата седмица, за тримата в живота ми, за липсващите пари. Той се замисли за момент, а след това ми разказа една история.

- Моят прапрадядо ловеше бизони в равнините на Северно Ню Мексико. Преди да умре, ми даде най-ценното си притежание: главата на първия бизон, който е застрелял като малко момче.

Тази глава станала съкровище и за самия него и била една от най-големите реликви, които го свързвали с наследството от неговото минало. Един ден собственичката на галерия дошла от близкия град да посети Робърт. Като видяла колко е красива главата, помолила да я изложи в галерията си и той се съгласил. След няколко седмици отишъл да я види, но когато пристигнал в галерията, там нямало нищо. Вратите били заключени, а прозорците - покрити. Собственичката си била заминала.

- И какво направи ти? - попитах аз, като очаквах да чуя, че си е върнал притежанието.

- Не направих нищо, защото тя ще живее с онова, което е направила - каза той.

По-късно същата седмица започнах да проучвам правните възможности да си върна поне част от парите, източени от сметката ми. Щях да спечеля, но процесът срещу жената щеше да е продължителен, изтощителен и скъп. Щеше да е нужно да се води като криминално, а не като гражданско дело. Нещата нямаше да зависят от мен и ако я осъдеха, тя щеше да лежи в затвора. Така щях да имам продължителна връзка с човек, с когото вече не чувствах връзка.

Спомних си своя разговор с моя приятел и за урока, който беше научил, и реших да не предприемам нищо. И почти незабавно започна да става нещо неочаквано - всеки от тях започна да изчезва от живота ми. Вече не им бях ядосан. Започнах да чувствам странно чувство за празнота по отношение на всеки от тях. Не правех опити да ги разкарам. След като разпознах какво е станало между нас и какви бяха преживяванията, не остана нищо, поради което тези хора да продължат да са в живота ми. Просто всеки от тях започна да избледнява от ежедневната ми дейност. Внезапно започнаха да ми пишат и да се обаждат по-рядко и заедно с това - намаляха и мислите ми за тях през деня. Моят навик да осъждам беше магнитът, който беше привлякъл тези връзки в живота ми.

След няколко дни започна да става нещо още по- интригуващо и любопитно. Други хора, които бяха отдавна в живота ми, също започнаха да изчезват. Отново от моя страна нямаше съзнателно усилие да прекъсна тези взаимоотношения. Рядко говорех с тях напрегнато и изкуствено. Там, където преди беше имало нещо общо, сега съществуваше неудобство.

Щом забелязах промяната в тези взаимоотношения, осъзнах едно ново за мен явление. Всеки път когато връзките в живота ми се разпадаха, това беше ставало на същия принцип - чрез осъждането. Именно склонността ми да осъждам беше „лепилото”, което ги задържаше. В негово отсъствие възникваше ефектът на доминото. Щом разпознаех Шаблона на едно място и в една връзка, нейното ехо се отразяваше и в други.

Огледалата на осъждането са много неуловими и вероятно няма да покажат смисъл за всеки, който ги осъзнае. Когато моите приятели чуха за решението ми да не предприемам нищо, казаха: „Тя ти взе парите! Предаде доверието ти! Взе ти всичко!” Това беше вярно, но ако бях започнал да си разчистим сметките, щях да подхраня още такива преживявания. С това обаче, че всеки от тях беше такъв, какъвто е, те ми показаха нещо за мен самия, което щеше да се превърне в ключа при бизнес решенията, които щях да вземам в бъдеще. Това нещо беше мощен урок в разпознаването на доверието.

Преди това исках да вярвам, че това доверие е взаимно. Тоест, че или вярваме на някого, или не, и ако му вярваме, можем да вярваме безрезервно. Не ми харесваше да мисля, че нещата не стоят точно така. Бях научил от тези връзки, че има нива на доверие, които трябва да бъдат отличавани едно от друго. Често вярваме на другите в по-голяма степен и с отговорност, отколкото те самите си вярват. И именно това бях преживял аз. Разпознаването на онова, което осъждам, отразено в една връзка, е мощно откритие, отразило се и докоснало всеки аспект от живота ми. На хората, които ми помогнаха в моите уроци, изказвам благодарност. А на онези, които ми показаха моята човечност, изразявам своето най-дълбоко уважение и благодарност за това, че държаха въпросното Огледало пред мен.

(Забележка: В предишната история не описах изцяло как се извършва това помиряване във връзка със заряда на осъждането. Това е направено подробно в книгата ми от 2006 г, издадена от „Хей Хаус”, наречена „Тайните на изгубения начин да се молим”, като „Третата тайна: Благословията е освобождаване''.) Това е мощен ключ за трансформиране на нашите присъди и древната тайна, която ни освобождава от страданията на живота за толкова време, че да успеем да го подменим с друго чувство. Когато благославяме хора или неща, които ни нараняват, ние временно отлагаме цикъла на болката. Дали това отлагане трае секунда или ден, няма разлика. Какъвто и да е периодът от време, по време на благославянето се отваря врата, за да започнем своето изцеление от нараняването и да продължим напред в живота си. Ключът е в това, че за известен интервал сме освободени от своето нараняване и това ни позволява да пуснем нещо друго в сърцата и умовете си: силата на „красотата”.

Евангелие ма Тома

Понеже ги споделяме охотно, любовта, състраданието и загрижеността са и части от нас, които са най-застрашени от изгубване, невинно отдадени или отнети ни от онези, които имат власт над нас. Всеки път когато се доверяваме достатъчно, за да обичаме или да сме загрижени за някого другиго, и това доверие бъде нарушено, ние губим по малко от себе си в това преживяване. Нашето нежелание да открием себе си за подобна уязвимост е нашата защита - начинът, по който оцеляваме след най-дълбоките си наранявания и предателства. И всеки път когато затваряме достъпа до своята най-истинска природа на състрадание и загриженост, ние бавно изтичаме от делвата, която жената носела.

Когато достигнем до момент в живота си, когато наистина искаме да се отворим и да споделим себе си с друг, ние се протягаме навътре за своята любов само за да открием, че тя си е отишла и сме оставени с празен съд. Откриваме, че сме губили себе си малко по малко, до самите преживявания, на които сме се доверили достатъчно, за да ги допуснем в живота си.

Добрата новина е, че онези части от нас, които изглеждат липсващи, всъщност никога не са си отивали. Те са част от нашата най-истинска същност, част от душата ни. И както душата не може да бъде разрушена, така и сърцевината на истинската ни природа не може да бъде изгубена. Тя е само маскирана и скрита. Да разберем как осъществяваме прикриването, означава да застанем на скоростната лента на изцелението. Прибирането обратно на онези части от нас, които сме изгубили, може да бъде най-великото изражение на нашето лично майсторство.

В началото на моята кариера в отбранителната промишленост бях част от екип, който разработваше софтуер за оръжейни системи. Колегите ми и аз работехме в тясно пространство, изпълнено с бюра, столове и обща спалня и прекарвахме много време заедно в непосредствена близост. Дори телефонните разговори се чуваха навсякъде, така че се опознахме много добре. Толкова добре, че бързо започнахме да си даваме взаимно съвети за всичко - от избора на кариера и на момиче за излизане до семейни въпроси и личния живот.

По няколко пъти всяка седмица се хранехме заедно и си разменяхме чекове и бързи обедни поръчки. Така един ден можах да видя Огледалото на едно преживяване, което създаде „ад” в живота на един мой колега, който ми беше станал приятел.

Всеки ден моят приятел се „влюбваше” в жена, която беше срещнал в хода на работата си. Това можеше да е сервитьорката, която ни вземаше поръчките, или касиерката в магазина. Просто всеки, който пресечеше пътя му през деня (под „всеки” имам предвид жена, разбира се). Той просто поглеждаше в очите съответната жена и изпитваше „онова чувство”, което не можеше да обясни. Без да може да разбере какво става, той чувстваше, че се е влюбил. А се влюбваше по много пъти на ден.

Проблемът беше в това, че той беше женен. Имаше красива съпруга, която много го обичаше, и красив син и ги обичаше и двамата. Последното, което би поискал, беше да ги нарани или да разруши онова, което бяха създали заедно. Но същевременно чувствата към другите жени бяха непреодолими за него и той просто не ги разбираше.

Този път той попадна в беда в банката. На гишето, където депозирахме чековете си, работеше красива жена. Когато се върнахме в офиса, той говореше и мислеше само за нея. Не можеше да се съсредоточи в работата си и да я отстрани от ума си. „Какво ли си мисли сега за мен? Ами ако тя е истинската?” Накрая вдигна слушалката, обади се в банката, намери я и я покани на кафе след работа. Тя прие. Но когато сервирали питиетата в кафенето, той срещнал погледа на жената, която сервирала, и се влюбил в нея. Какво ставаше с него?

Случвало ли ви се е нещо подобно? Оказвали ли сте се напълно щастлив в дадена връзка и изведнъж да се случи, „това”? Или да нямате връзка и дори да не търсите такава и изведнъж това да ви се случи внезапно и без предупреждение. Някой, когото никога не сте виждали, минава край вас в магазина или на летището, погледите ви се срещат и - хоп, появява се това чувство. Може да е чувство за близост или за нещо възможно, или непреодолим импулс да си близо до този човек, или да го опознаеш, или дори да го заговориш. Задавал съм често пъти този въпрос на семинарите, които организирам. Ако сме честни със себе си, това не е толкова необичайна ситуация.

Когато се случи, обикновено става така, че макар погледите да са се срещнали и чувството да е изпитано, един от тях пренебрегва момента. Но за кратка част от секундата се случва нещо неоспоримо - попадате в променено състояние на съзнанието и ви обхваща чувство за нереалност. В този момент очите си предават послание. В този миг всеки казва на другия нещо, което до този момент не е осъзнавал.

След това рационалният ум отвлича вниманието им – прекъсва неловкостта на контакта. Това може да бъде предизвикано от клаксона на кола или от някой друг минувач. Може да е просто носено от вятъра листо или кихване. Дори дъвката, която сте настъпили на тротоара. Важното е, че използвайки нещо като извинение, единият от двамата измества своето внимание и моментът отлита просто така. Какво се е случило, когато имаме подобно преживяване?