І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление



страница5/13
Дата20.09.2017
Размер2.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

1.3.5.2 Прехвърляне на водни количества за различни цели в Източнобеломорски и Дунавски райони за басейново управление.


Друга характерна особеност на ЗБР е и прехвърлянето на сравнително големи водни маси в съседните ДР и ИБР (показано в Таблица 1.21). Общо към двата района се прехвърлят 421,7 м3х106 водни маси. От съседния ДР се прехвърлят към ЗБР обратно 11,1 м3х106 водни маси (Таблица 1.15)
Таблица 1.15 Прехвърляне на водни маси от и към Западнобеломорски район от Източнобеломорски и Дунавски райони за басейново управление




Прехвърляне на води от и към Западнобеломорски район

Wср.год.

млн. м3




А.От ЗБР към ИБР

От поречие Места към поречие Марица ( чрез язовир”Белмекен”)




1.

Чрез канал “Грънчар”

87,0

2.

Канал “Джаферица”

3,9




Общо

90,9




От поречие Места към поречие Марица (чрез язовир”Доспат”)




1.

Канали “Вищерица ” и “Канина”

74,1

2.

Канал “Сатовчанска Бистрица”

22,5

3.

Канал “Осина”

11,3




Общо

107,9




Общо от поречие Места

198,8




От река Доспат към поречие Марица (Въча)







От река Доспат към язовир”Широка поляна”




1.

Водохващане “Сърница” (язовир“Караджа дере”)

20,0




От река Доспат към каскада “Доспат-Въча”




5.

Водохващане “Змеица” (шахта “Змеица”)

40,0

6.

От поречие Доспат чрез язовир”Доспат”

98,0




Общо

138,0




Общо от поречие Доспат

158,0






















Б. От поречие Струма към поречие Марица( чрез язовир”Белмекен”)




1.

Канал “Манастирски”

32,8

2.

Канал “Илийна”

26,9

3.

Канал “Благоевградска Бистрица”

5,1




Общо от поречие Струма

64,8




Общи прехвърлени води от ЗБР към ИБР

421,6




В. Прехвърлени води от ДР към ЗБР

От поречие Искър към поречие Струма (чрез язовир”Студена”).




1.

Канал “Владайски”

8,0

2.

Канал “Палакарийски”

3,1




Общо от ДР към поречие Струма

11,1









1.3.5.3. Изградени язовири за различни цели


В Западнобеломорски район са изградени голям брой язовири с различно предназначение. По-големите от тях са язовир ”Студена” - изграден на река Струма през 1953 г. за питейно битово и примишлено водоснабдяване на град Перник и района около него, язовир”Пчелина” изграден също на река Струма през 1975 г. за промишлено водоснабдяване и напояване в района на град Перник и язовир”Дяково” изграден през 1975 г. за напояване, питейно битово и промишлено водоснабдяване на град Дупница и района около него. В басейна на река Места по-големи язовири са изградените във водосбора на най-големия й ляв приток приток река Доспат - язовир “Доспат” и язовир”Широка поляна” изградени съответно през 1967 г. и 1963 г. И двата язовира са изградени основно за нуждите на енергетиката. Пълнят се както от собствения водосбор на реките Доспат и Сърнена, така и чрез събирателни деривации от водосборите на реките Вищерица, Канина, Сатовчанска Бистрица, Осинска и Сърнена. По-голямата част от изградените язовири за напояване на територията на ЗБР в момента не се използват поради рязкото намаление на водопотреблението. Поради тази причина, част от тях са годни, но изоставени, а друга част са с разрушени съоръжения. В таблица 1.15 са показани основните данни на по-големите язовири на в ЗБР.

Таблица 1.16 Характеристики на по-големите язовири в Западнобеломорски район




Име на язовира

Река

Година влизане в експлоатация

Цел на ползване

Висо-чина на стената (м)

Дължина

на ко-роната (м)

Общ обем (м3x106)

Полезен обем

3x106)

Мъртъв обем

3x106)

Площ на вод-ното огле-дало (км2)




І. Поречие Струма




























1

”Студена”

Струма, Палакария и Владайска

1953

ПБВ

ПВ,


Е

53,00

259,00

25,200

22,800

2,400

1,600


2

”Пчелина”

Струма

1975

ПВ

Н


23,70

627,00

54,800

20,600

34,200

5,380

3

”Красава”

Конска




ПБВ


30,00




2,970

2,195

0,775

0,352

4

“Долна Диканя”

Диканска




Н

Р


20,50

618,00

7,224

5,224




0,900

5

”Извор”

Оролачка и

Чокльово блато



1963

Н

Р


28,60




7,300

6,300

1,00

0,800

6

“Дренов дол”

Дере Дренов дол и

деривация от река Банска






Н

21,00




3,500

3,405

0,095

0,640

7

“Берсин”

Дере Берсински дол и деривация от река

Новоселска



1962-63

Н

31,80




4,600

4,410

0,190

0,540

8

”Багренци изгр.1958-59 г.




1966

Н

22,50




2,200

2,150

0,050

0,288

9

“Дяково”

Друмска, Отовица, Дупнишка Бистрица и Джерман

1978

ПБВ

ПВ


57,34

518,50

35,400

27,900

7,500

2,000

10

”Стойковци”

Клисурска, Лешничка и Дреновска

1985

Н

43,60

570,00

13,220

11,860

1,360

1,130

11

”Карагъол”

собствен

водосбор





Е

17,50

186,00

2,250







0,350

12

”Калин”

Каменица и деривации





Е

17,50

396,00

1,020







0,090




ІІ. Поречие Доспат




























13

“Доспат”

Доспат, Вищерица, Канина, Сатовчанска Бистрица и Осинска

1961

Е

65,50

270,00

446,400

431,400

15,000

22,0

14

“Широка поляна”

Соствен водосбор, Сърнена и Черни дол от ИБР

1963

Е

21,20

80,00

24,000

20,700

3,300

4,300



Легенда: ПБВ – питейнобитово водоснабдяване

ПВ – промишлено водоснабдяване

Н напояване ;

Р риборазвъждане

Е енергетика
1.3.5.4. Наличие на минерални находища
В Западнобеломорски район е с богат на минерални води. В него са разположени 42 бр. находища и проявления на минерална вода, от които 19 бр. са изключителна държавна собственост, включени в Приложение № 2 на Закона за водите и 23 бр. публична общинска собственост.
І. Находища на минерална вода – изключителна държавна собственост, съгласно Приложение № 2 от Закона за водите
1 . (10). Благоевград - област Благоевград, община Благоевград, Благоевград

2 . (11). Благоевград - Река Струма - област Благоевград, община Благоевград, с. Зелен дол

3 . (21). Гулиина баня - област Благоевград, община Разлог, с. Баня

4 . (24). Добринище - област Благоевград, община Банско, с. Добринище

5 . (26). Долни Раковец - област Перник, община Радомир, с. Долни Раковец

6 . (28). Елешница - м. Св. Варвара - Река Места - област Благоевград, община Разлог, с. Баня

7 . (33). Катунци - област Благоевград, община Сандански, с. Катунци

8 . (39). Кюстендил - област Кюстендил, община Кюстендил, Кюстендил

9 . (40). Левуново - област Благоевград, община Сандански, с. Левуново

10. (42). Марикостиново - област Благоевград, община Петрич, с. Марикостиново

11. (47). Невестино - Барището - област Кюстендил, община Невестино, с. Невестино

12. (48). Невестино - Топилата - областКюстендил, община Невестино, с. Невестино

13. (53). Огняново - Гърмен - област Благоевград, община Гърмен, с. Гърмен и с. Огняново

14. (62). Рударци - област Перник, община Перник,с. Рударци

15. (64). Рупите - м. Кожух - област Благоевград, община Петрич, с. Генерал Тодорово

16. (66). Сандански - област Благоевград, общинаСандански, Сандански

17. (67). Сапарева баня - област Кюстендил, община Сапарева баня, Сапарева баня

18. (70). Симитли - област Благоевград, община Симитли, Симитли

19. (94). Хотово - област Благоевград, община Сандански, с. Хотово
ІІ. Находища на минерална вода – публична общинска собственост по поречието на река Струма
1. Еленово - област Благоевград, община Благоевград, Благоевград

2. Долно Осеново - област Благоевград, общ. Симитли , с. Долно Осеново

3. Ощава ( хладка баня ) - област Благоевград, общ. Симитли , с. Ощава

4. Ощава ( горещия извор) - област Благоевград, общ. Симитли , с. Ощава

5. Градешка баня - област Благоевград, общ. Кресна , с. Горна Градешница

6. Брезница - област Благоевград, общ. Кресна , с. Горна Брезница

7. Спатово - област Благоевград, общ. Сандански , с. Спатово

8. Кромидово - област Благоевград, общ. Сандански , с. Кромидово

9. Чучулигово - област Благоевград, общ. Сандански , с. Чучулигово

10. Право бърдо - област Благоевград, общ. Петрич , с. Право бърдо

11. Бела вода – обл. Перник, общ. Перник, с. Бела вода

12. Железната вода - обл. Перник, общ. Брезник, Брезник

13. Рила - обл. Кюстендил, общ. Рила, Рила

14. Слатино - обл. Кюстендил, общ. Дупница, с. Слатино

15. Дупница - обл. Кюстендил, общ. Дупница, Дупница
ІІІ. Находища на минерална вода – публична общинска собственост по поречието на Река Места

1. Ръждавец - област Благоевград, общ. Разлог, с. Бачево

2. Калугерица – област Благоевград, общ. Разлог, гр. Разлог

3. Банско - област Благоевград, общ. Банско, гр. Банско

4. Елешница - област Благоевград, общ. Разлог, с. Елешница

5. Якоруда – област Благоевград, общ. Якоруда, гр. Якоруда

6. Белица – област Благоевград, общ. Белица, гр. Белица

7. Баничан – област Благоевград, общ. Гоце Делчев, с. Баничан,

8. Мусомище - област Благоевград, общ. Гоце Делчев, с. Мусомище
По условия на формиране, по макро- и микрохимичния състав, по характера и съотношението на съпътствуващите газове минералните води в Югозападна България могат да се разделят на следните основни генетични групи:
I – азотни термални води;

II – въглекисели и въглекиселоазотни води;

III – субтермални карстови води.
В Западнобеломорски район за басейново управление се намират уникални находища на минерална вода като :

- термоминералното находището при гр. Сапарева баня, разположено в северните склонове на Рила, което става изключително популярно както в границите на Република България, така и извън тях след 1957 г., когато един от сондажите разкрива прегрята минерална вода с температура 101,4°С - най-гореща на Балканите.

- термоминералното находище “Марикостиново”, с. Марикостиново, общ. Петрич е едно от малкото в Европа – където за балнеолечение се ползва съчетание на минерална вода с лечебна кал.

- находище на минерална вода в гр. Брезник се отличава с високо съдържание на желязо, като не случайно водата от него е наречена “желязната вода”.

- термоминерално находище “Рупите – м. Кожух”, с. Генерал Тодорово, община Петрич, водите са въглекисели характеризиращи се с високо съдържание на СО2.

Въглекиселите термални води, както и азотните, също се използват в балнеолечението. Интересното за находище “Рупите – м. Кожух”, е че от водата се отделя забележимо количество спонтанен газ, представен главно от CO2 (98%).

От типичните азотни терми, термалните води при Кюстендил, Сапарева баня и Благоевград, се отличават с повишено, до 12-15 мг/л, съдържание на сулфидна сяра, намираща се в разтвора под формата на хидросулфид, който й придава някои по-специфични лечебни качества. Сярата е градивен елемент в организма и е активатор на важни жизнени функции. (Сулфидно-сероводородните минерални води се прилагат основно чрез бани, пиене, инхалации и др.)

Субтермални карстови води са тези на находището в с. Долни Раковец, община РадомиРека Водата се използва за питейно-битовото водоснабдяване на селото.

Използваемостта на този ресурс за България е около 40%, а за Западнобеломорския район е дори по-малък (около – до 30%).
1.4. Значими проблеми в управлението на водите в Западнобеломорски район
Междинният преглед на установените проблеми, свързани с водите се включва в ПУРБ като съществена част от него. Той има отношение към разработването на програмите от мерки, които трябва да се и приложат за достигане доброто състояние на водите. Този преглед отразява мнението на заинтересованите страни, в резултат на проведените консултации с обществеността през 2006 г. и 2007 г.

Значимите проблеми свързани с управлението на водите са идентифицирани и като резултат от извършения анализ и оценка на антропогенното въздействие и натиск върху водите.


1.4.1. Нормативна база

Настоящият междинен преглед на установените проблеми, свързани с водите е разработен на базата на следните нормативни документи:

Рамкова Директива за водите 2000/60/ЕС – чл. 14, ал. 1, т.б;

Закон за водите (Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999 г., попр. ДВ. бр.66 от 15 Август 2006г) – чл. 168 б, т. 2;

Публикуваните График и работна програма за изготвяне на ПУРБ в Западнобеломорски район през 2006г.
1.4.2. Установени значими проблеми, свързани с водите

Установените проблеми, свързани с водите в Западнобеломорски район могат да се класифицират в няколко категории:


1.4.2.1. Проблеми, свързани с количеството на водите :

Водоснабдяване

  • Осигуряване на достътъчно количество вода за питейно-битово водоснабдяване;

  • Осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване с необходимото качество;

  • Лошо състояние на водопреносната мрежа – наличие на голям процент загуби по водопреносната мрежа;

  • Нерационално използване на водите за питейно-битови нужди;

  • Липса на достатъчен брой акумулиращи обеми (водохранилища) – язовири и водоеми за питейно-битово водоснабдяване;

  • Използване на питейна вода за промишлени нужди (с изключение на хранително-вкусовата промишленост);


Напояване

  • Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали);

  • Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения;

  • Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (напоителни и отводнителни системи).

1.4.2.2. Проблеми, свързани с качеството на водите:



  • Липса на достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ);

  • Неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;

  • Лошо състояние на съществуващите канализационни мрежи;

  • Липса на пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, водещо до заустване на голямо количество непречистени отпадъчни води във водните обекти;

  • Лошо състояние на съществуващите ПСОВ, необходимост от реконструкция и модернизация;

  • Наличие на нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките;

  • Нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води;

  • Контрол върху наторяването.

1.4.2.3. Защита от вредното въздействие на водите



  • Поддръжане проводимостта на речните легла;

  • Превенция и защита от наводнения;

  • Защита на водосборните басейни от водна ерозия и обезлесяване.

1.4.2.4. Специфични проблеми:



Регулиране на оттока и прехвърляне на води

  • Осигуряване на минимален екологичен отток в реките след съоръженията за регулиране на оттока и съоръженията за водовземане;

  • Осигуряване на добро техническо състояние на хидротехническите съоръжения (деривации, водовземни съоръжения, язовири, диги);

  • Режим на управление на деривациите, осигуряващ пропускане на необходимите водни количества за съществуване на екосистемите през периодите на маловодие;

  • Изграждане на рибни проходи при хидротехническите съоръжения на реките;


Хидроморфологични изменения

  • Поддържане проводимостта на речните легла;

  • Изграждане на корекции в границите на населените места;

  • Възстановяване на нарушените участъци в границите на водните обекти и техните заливаеми тераси, в резултат на добив на инертни материали;

  • Рекултивация на нарушените терени граничещи с водните обекти в резултат на антропогенно въздействие;

  • Необходимост от оценка на твърдия отток и динамичните запаси във връзка с добива на инертни материали;

  • Установяване състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове).

1.4.2.5. Управление на водите



  • Подобряване на обмена на информация и координация между институциите;

  • Подобряване информираността на обществеността, свързана с водите;

  • Повишаване капацитета на БД ЗБР;

  • Синхронизиране на законодателството и подзаконовата нормативна уредба, свързана с управлението на водите.


Каталог: webdav -> CircaBC -> env -> wfd -> Library -> framework directive -> implementation documents 1 -> information consultation -> bulgaria -> rbd-west aegean
rbd-west aegean -> IV. Мониторинг на водите Повърхностни води
rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
env -> Executive Summary – Cement and Lime
env -> Изложение 1 Въведение
rbd-west aegean -> Програма от мерки Законова рамка и съдържание на раздела


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница