І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление



страница7/13
Дата20.09.2017
Размер2.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

Таблица 1.21 Показатели и методи за биомониторинг в България



Мониторинг/елемент

Метод

Забележки

1

Екологичен статус (биологични елементи)

1.1

Течащи води (реки)

Методологията по проект STAR

http://www.eu-star.at/

STAR подхода трябва да се адаптира към българските условия

1.2

Стоящи води


България трябва да разработи собствена методология, базирана на референтни условия, ЕQR и обвързване с 5-те класа на Директивата

Може да се използва адапти-рана комбинация от немски, австрийски, английски, френски и/или холандски методи, но при всички случаи ще се изисква допълнителна работа за адаптиране към местните условия

2

Реки

2.1

Макробезгръбначни (макрозообентос)

Разработване на български AQEM метод http://www.aqem.de/ – мултиметричен индекс (подобен на AQEM-Гърция, AQEM-Холандия, AQEM-Чехия и др.)

Пробонабиране по EN 27828 за плитки води и EN ISO 9391 за дълбоки води



В мултиметричния индекс по AQEM могат да влязат всич-ки използвани методи до се-га в България (биотичен ин-декс, сапробни и ценотични индекси и т.н.)

2.2

Риби

Въвеждане на методиките по FAME http://fame.boku.ac.at/

EFI (Европейски Рибен Индекс) и ЕN 14011 за пробонабиране чрез електроулов



Методите по FAME и ЕN стандарта трябва да се тест-ват в конкретните български условия

2.3

Макрофити

Методиката по ЕN 14184 и MIDCC http://www.midcc.at за течащи води

Методите трябва да се тест-ват в различните типове реки и е добре да се обвържат с мониторинга на макробез-гръбначните

2.4

Фитобентос (диатомови/кремъчни водорасли)

Методи по ЕN 13946 и EN 14407

Адаптиране на някои от следните диатомови индекси: IBD-Франция, английски индекси (Holms et al., 1999 и Kelly et al., 1999), австрийски методи (Pipp, 2001; Rott et al., 1999), DATA-Германия



Методите трябва да се тест-ват в местните условия и да се извърши сериозна работа за обучение на специалисти и изграждане на капацитет. Препоръчва се тези методи да се въведат в някои опера-тивни мониторингови систе-ми – в участъци, където лип-сва макрозообентос и риби (например р. Тополница)

2.5

Фитопланктон за р. Дунав

Виж стоящи води – т. 3.4

3

Езера

3.1

Макробезгръбначни (макрозообентос)

Пробонабиране по EN 27828 за плитки води и EN ISO 9391 за дълбоки води. България трябва да разработи собствена методология, базирана на референтни условия, ЕQR и обвързване с 5-те класа на Директивата

Много малко опит има в европейски мащаб с мони-торингови методи за макро-зообентос в стоящи води

3.2

Риби

Въвеждане на методиките по FAME http://fame.boku.ac.at/ EFI (Европей-ски Рибен Индекс) и ЕN 14011 за пробонабиране чрез електроулов за плитките литорални зони.

Има дефицит на методики за пробонабиране и анализ на риби от дълбоки водоеми в европейски мащаб. България трябва да разработи собстве-на методология за дълбоки езера и язовири

3.3

Макрофити

Проекто-методиката по prEN Water quality – Guidance standard for the surveying of macrophytes in lakes (under development) (Стандарт за изследване на макрофити в езера) и MIDCC за стоящи води

Нямо много разработени методики за стоящи води в Европа

3.4

Фитобентос (диатомови/кремъчни водорасли)

Да се използват подобни методи както за 2.4 за реки, но само за плитката литорална част на стоя-щите водоеми

Фитобентосът не е много до-бър индикатор за стоящите води, освен за крабйрежните (литоралните) участъци

3.5

Фитопланктон

Пробонабиране и консервиране по ISO 5667. За мисроскопски анализ може да се използва проекто-стан-дарта prEN 15204 Guidance standard for the routine analysis of phytoplank-ton abundance and composition using inverted microscopy (Utermohl tech-nique). България трябва да разра-боти собствена система за класифи-кация и оценка съгласно изисквани-ята за РДВ. Препоръчва се да се из-ползва опита на Германия.

Изискват се редица усилия и инвестиции за въвеждане на национална система за мони-торинг на фитопланктона – обучение, разработване на методи, усилване на капаци-тета на институциите.Препо-ръчва се този мониторинг да стартира в пилотни или при-иоритетни водни тела, както и в някои системи за опера-тивен мониторинг (Бургаско езеро и др.)

Към момента така предложените програми се прилагат на практика в работата на БД ЗБР и вече носят актуална информация за състоянието на водните тела. Основният проблем при въвеждането на програмите за мониторинг в действие е липсата на стандартизирани национални методологии за повечето БЕК. Въпреки че е извършена определена работата по разработване и въвеждане на национални стандарти и методологии (или калибриране на европейски такива) за обследване на състоянието на рибните, макрофитните, фитобентосни и фитопланктонни съобщества, към момента с достатъчна достоверност се обследват предимно съобществата на дънни макро безгръбначни за водни тела категория реки. Използваната “Методика за хидробиологичен мониторинг на течащи води”, наречена Адаптиран ирландки биотичен индекс (АИБИ) е разработена на база Методиката “Ирландки биотичен индекс” (К. Clabby et al., 1982) и е приета за извършване на ежегоден Хидробиологичен мониторинг (ХБМ) на реки от 1998 г. Единствено по този показател до момента има натрупана достатъчно достоверна и стандартизирана информация, която организирана в база данни дава възможност да се направи оценка на състоянието и промените на качеството на водните тела.


2.3.3. Референтни стойности на показателя АИБИ, за специфичните типове водни тела, определени в Западнобеломорски район.
Адаптираният Ирландски биотичен индекс (АИБИ) е адаптирана към нашите биогеографски условия методика за определяне качеството на течащи води. Индексът съдържа методика за пробонабиране (ISO 7828), схема за определяне на биотичен индекс в 5 основни и 4 междинни категории и описание на т.нар. “проблемни места” за пробонабиране. Показателят АИБИ е бърз, точен и евтин метод за определяне на натоварването на ВТ с биоразградима органика, изменение във водната среда към което този индекс е особено чувствителен. Това го прави особено подходящ за използване в Западнобеломорски район, поради факта че основна част от замърсяванията са от битово-фекални води. Индексът е нечувствителен, като стойностите му не намаляват, при отнемане и повечето хидроморфологични изменения на ВТ. От друга страна, при наличие на замърсяване с биоразградима органика, стойностите на индекса се влошават в пряка корелация със степента на обезводняване на речните ВТ, като по този начин АИБИ дава възможност за отчитане на комбинираното въздействие и натиск на няколко антропогенни фактора.
Основният проблем при прилагането на АИБИ за целите на настоящият ПУРБ е че на практика този индекс отчита качеството на водата, а не екологичният статус и на водните екосистеми. Индексът е особено чувствителен към натрупването на биоразградима органика, а такава постъпва във водата не само от антропогенни дейности а и по естествени причини. Естественото натоварване с биоразградима органика, както и различната самопречиствателна способност на водните течения от различен тип, водят до необходимост да се определят конкретните типово специфични референтни стойности по този показател, за всеки от дванадесетте типа ВТ, в ЗБР.

За изпълнение на задачата по определяне на типово специфични референтни стойности на показателя Адаптиран ирландки биотичен индекс (АИБИ), за представените за района на БД ЗБР – Благоевград типове реки, бяха извършени следните дейности:


Анализирана беше натрупаната информация от провежданият ежегоден ХБМ за периода 1998г. – 2007г., при което бяха взети предвид най-добрите стойности, показани за конкретният пункт, най-добрите стойности показани за съответният тип и преобладаващите (високи) стойности за неповлияните от антропогенно въздействие пунктове (типове ВТ);

За набиране на допълнителна информация бяха взети 12 проби от реки покриващи 11 речни типа (от 12 представени в района, като от пробонабирането отпадна само тип 030111, главно поради факта че въпросният тип представя високопланински, слабо повлияни, реки и за него има достатъчно достоверна информация в базата данни). На всеки речен участък беше взета проба от макрозообентостни съобщества съгласно методологията по АИБИ по ISO 7828.

Бяха измерени основните подържащи физикохимични и хидрометрични показатели (температура, рН, разтворен О2, % наситеност с О2, електропроводимост и скорост на водното течение). Бяха заснети координатите на участъците. На повечето участъци, където скоростта на течението и дълбочината позволяваха, бяха направени профили на речните легла и бяха изчислени водни количества. Набраната информация беше попълнена в полеви протоколи;

В процеса на работа бяха огледани още 7 участъка от различни реки, които по поради очевидна липса на референтни условия, обезводняване или несъответствие с търсеният тип, се оказаха неподходящи за вземане на проби;

Информацията от първичните протоколи беше анализирана и нанесена в сравнителни таблици, като това даде възможност за определяне на степента на сходство между различните типове, на основа на основните, най-важни за развитието на макробезгръбначните зообентосни форми, показатели – разтворен кислород, рН, скорост на течението, вид на дъното и др.;

Бяха анализирани и оценени и други, допълнителни белези за определяне на сходство между речните типове – засенченост, макрофитни обраствания, характеристики на течението, характеристики на субстрата, характерно земеползване и пр.;

Само три пунктовете бяха определени като такива с условия близки до референтните, което в частност предполага, че и измерените стойности на АИБИ биха могли да се приемат като характерни за конкретният тип. Беше отхвърлена работната хипотеза за наличие референтни или близки до референтните условия в девет пункта, като за някои от по-рядко представените типове, за определянето беше направена съпоставка с други, сходни по физикогеографски условия, типове;

Получените референтни стойности бяха валидирани посредством ГИС.


След обобщаване на данните и допълнителен анализ, както и на база на натрупаният експертен опит, бяха определени референтните, типово специфични стойности, по показателя АИБИ (Таблица 1.22). При изготвянето на настоящият ПУРБ, тези стойности са използвани при оценка на антропогенното въздействието върху водните тела и степента на риск същите да не достигнат добро състояние до 2015 г. Връзката между водните тела на територията на БД ЗБР – Благоевград и типово специфичните референтни стойности по показателя АИБИ е дадена в Таблица 1.1 от Приложение І.
Таблица 1.22 Референтни стойности по показателя АИБИ за различните типове ВТ

в Западнобеломорски район





Тип

Описание на типа

АИБИ

1

001110

Равнинен тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, непресъхваща, средно голяма река

ІV

2

001111

Равнинен тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река

ІV / ІV - V

3

011011

Предпланински тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, пресъхваща веднъж на 3 – 4 години, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река

ІV – V 1

4

011101

Предпланински тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, карстов район, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река.

ІV – V

5

011110

Предпланински тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, непресъхваща, средно голяма река

ІV / ІV - V

6

011111

Предпланински тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река

ІV – V / V

7

012101

Предпланински тип с доминиращ субстрат пясък, карстов район, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река

ІІІ - ІV / ІV

8

012111

Предпланински тип с доминиращ субстрат пясък, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река

ІV – V

9

020111

Планински тип с доминиращ субстрат камъни, смесена геология, непресъхваща, приток на средно голяма река

V

10

021101

Планински тип с доминиращ субстрат пясък и чакъл, карстов район, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река

ІV – V / V

11

021111

Планински тип с доминиращ субстрат пясък и чакъл, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река

V

12

030111

Алпийски тип с доминиращ субстрат камъни и скално легло, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река

V

Поради специфичният характер на макрозообентосните съобщества, може да се очаква че повечето от най-често срещаните хидроморфологични промени в речното легло, като частично обезводняване без органично замърсяване на обезводненият участък, надлъжни и напречни съоръжения в речното легло, андигирани и коригирани речни участъци, мостове, добив на баластра и пр., влияят незначително или изобщо не влияят на стойностите на АИБИ. Това дава основания да се приеме, че при определане на максималният екологичен потенциал за повечето от силно модифицираните водни тела (СМВТ), същият ще се припокрива като стойности с отличен екологичен статус, когато за основа на изчисленията се използват данните от АИБИ и при изчисленията в общият случай могат да се използват референтните стойности за конкретният тип към който спада СМВТ.


Стойностите на АИБИ са изразени в балове, което създава проблем при изчисляване на EQR и съответно при оценката на екологичният статус. За да се преодолее тази трудност, както и за да се изразят междинните референтни стойности в Таблица 1.22 , е въведен числов еквивалент на баловете (Таблица 1.23). Същият числов еквивалент може и се използва за нанасяне на информацията в база данни, като по този начин информацията подлежи математическа обработка.
Таблица 1.23. Числов еквивалент на стойностите на АИБИ


Стойност на АИБИ

(в балове)

Основни категории

Стойност на АИБИ

(в балове)

Междинни категории

Стойност на АИБИ

(числова стойност)

І




1




І - ІІ

1,5

ІІ




2




ІІ - ІІІ

2,5

ІІІ




3




ІІІ - ІV

3,5

ІV




4




ІV - V

4,5

V




5


2.4. Определяне на водните тела за всяка категория повърхностни води.

Като резултат от т.2.1 и т.2.2 са определени типовете водни тела за посочените категории повърхностни води: “река” и “езеро”.

За категорията “река” са определени 116 броя водни тела и 12 броя типове. За категорията “езеро” са определени 16 броя водни тела и 6 броя типове.
Резюме

Съгласно ЕРДВ “повърхностно водно тяло” е самостояте­лен и значим елемент от по­върхностните води като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или водното пространство от крайбрежни води.

Определянето на повърхностните водни тела в категория “река” е направено на основата на водосборите и непрекъснатостта на потока, разделяне на водни тела в зависимост от определените типове повърхностни води, различния статус в съответствие с мониторинговите данни, водни тела за питейни нужди, морфологични и хидроморфологични изменения - регулиране на оттока, формата на речното легло и изменение на оттока.

При определянето на границите между водните тела (местата на вливане на два речни сегмента) са получени известен брой много малки водни тела. Част от тях са обединени със свързаните с тях по-значими реки, както заради липсата на различия във физикогеографските характеристики, така и заради липсата на значими антропогенни фактори, които биха повлияли тяхното състояние. Друга част са оставени самостоятелно, заради значимостта на отделните вливания, които разделят.

Определянето на повърхностните водни тела категория “езеро” е направено на основата на типологията и на предназначението им (за питейни нужди).

Определените повърхностни водни тела категория “река” общо за Западно­беломорски район са представени в Таблица 1.24 и на Фигура 1.4 от Приложение І.


Таблица 1.24. Водни тела категория “река” в Западнобеломорски район

N по ред

Тип водно тяло

Описание на типа

Код EU_CD

Описание на водното тяло

FID

по ГИС

1

TR33

021111

BG4ST900R017

Река Струма от изворите до язовир Студена

1

3

2

TR26

011101

BG4ST900R001

Река Струма от язовир Студена до вливане на река Конска

2

1

3

TR25

011011

BG4ST900R019

Река Мещичка от изворите до вливането й в река Конска.

3

2

4

TR26

011101

BG4ST900R020

Река Конска с десния си приток река Селска от изворите до вливането й в река Струма.

6

6

5

TR26

011101

BG4ST900R018

Река Струма от вливане на река Конска до язовир Пчелина.

3

16

6

TR32

021101

BG4ST900R021

Река Арката от изворите до язовир Долна Диканя.

55

54

7

TR29

012101

BG4ST900R022

Река Арката от язовир Долна Диканя до вливането й в река Струма.

54

53

8

TR32

021101

BG4ST900R023

Река Светля от изворите до язовир Пчелина.

53

52

9

TR26

011101

BG4ST900R002

Река Струма от язовир Пчелина до вливането на река Треклянска.

29

28

10

TR25

011011

BG4ST900R025

Река Оролачка (Косматица) от изворите до язовир Извор

103

102

11

TR25

011011

BG4ST900R026

Река Оролачка (Косматица) от язовир Извор до вливането й в река Струма

102

101

12

TR32

021101

BG4ST800R023

Река Треклянска с левия си приток река Явор от изворите до вливането й в река Струма.

18

18

13

TR27

011110

BG4ST700R003

Река Струма от вливането на река Треклянска до вливането на река Соволянска Бистрица.

30

29

14

TR33

021111

BG4ST700R027

Река Ломничка от изворите до вливането й в река Драговищица.

19

19

15

TR28

011111

BG4ST700R024

Река Драговищица от българо–сръбската граница до вливането й в река Струма.

20

20

16

TR33

021111

BG4ST700R028

Река Соволянска Бистрица от изворите до вливането й в река Струма.

84

83

17

TR27

011110

BG4ST700R004

Река Струма от вливане на река Соволянска Бистрица до вливането на река Елешница.

31

30

18

TR25

011011

BG4ST700R029

Река Глогошка (Банска) от изворите до вливането й в река Струма.

113

112

19

TR25

011011

BG4ST700R030

Река Новоселска от изворите до вливането й в река Струма

24

23

20

TR25

011011

BG4ST700R031

Река Гращица от изворите до вливането й в река Струма.

12

12

21

TR31

020111

BG4ST700R033

Река Елешница от изворите до вливането на река Речица.

22

21

22

TR25

011011

BG4ST700R035

Река Елешница от вливането на река Речица до вливането й в река Струма.

25

24

23

TR33

021111

BG4ST700R034

Река Речица от изворите до вливането й в река Елешница.

13

13

24

TR27

011110

BG4ST700R005

Река Струма от вливането на река Елешница до вливането на река Джерман.

17

17

25

TR25

011011

BG4ST700R032

Река Лева (Кознишка) от изворите до вливането й в река Струма.

11

11

26

TR33

021111

BG4ST600R039

Река Джерман от изворите до водовземането на ВЕЦ “Джерман” на кота 1052,00 м (0,250 км под вливането на река Скакавица).

109

108

27

TR28

011111

BG4ST600R041

Река Джерман от водохващането на ВЕЦ “Джерман” на кота 1052,00 м до град Дупница с левите си притоци Фудина, Валявица и част от Горица.

21

119

28

TR28

011111

BG4ST600R040

Река Джерман с части от левите си притоци Отовица и Дупнишка Бистрица, в участъка от вливането на река Тополница до вливането й в река Струма.

8

8

29

TR28

011111

BG4ST600R037

Река Тополница от изворите до вливането й в река Джерман.

0

0

30

TR25

011011

BG4ST600R038

Река Джубрена от изворите до вливането й в река Тополница.

5

5

31

TR34

030111

BG4ST600R043

Река Горица от изворите до водохващането на “В и К” – гр. Дупница при село Овчарци на кота 814,25 м.

110

109

32

TR34

030111

BG4ST600R044

Река Отовица от изворите до водохващането на СД “Язовир Дяково” на кота 740 м.

108

107

33

TR34

030111

BG4ST600R045

Река Дупнишка Бистрица от изворите до водохващанията на “В и К” – гр. Дупница и СД “Язовир Дяково” на кота 740 м.

107

106

34

TR30

012111

BG4ST600R036

Река Разметаница от изворите до вливането й в река Джерман.

4

4

35

TR27

011110

BG4ST500R006

Река Струма от вливането на река Джерман до вливането на река Благоевградска Бистрица.

7

7

36

TR28

011111

BG4ST500R046

Река Копривен от изворите до вливането й в река Струма.

28

27

37

TR34

030111

BG4ST500R047

Река Манастирска и река Илийна от изворите до вливането им в река Рилска.

105

104

38

TR33

021111

BG4ST500R048

Река Рилска от вливането на реките Манастирска и Илийна до вливането на десния й приток Шарковица.

94

93

39

TR28

011111

BG4ST500R049

Река Рилска от вливането на река Шарковица до вливането й в река Струма.

95

94

40

TR28

011111

BG4ST500R050

Река Лисийска от изворите до вливането й в река Струма.

27

26

41

TR34

030111

BG4ST500R051

Река Благоевградска Бистрица с левия й приток река Славова от изворите до вливането им.

10

10

42

TR33

021111

BG4ST500R052

Река Благоевградска Бистрица с левия й приток река Хърсовска в участъка от вливането на река Славова до вливането на река Хърсовска.

9

9

43

TR28

011111

BG4ST500R053

Река Благоевградска Бистрица от вливането на река Хърсовска до вливането й в река Струма.

23

22

44

TR27

011110

BG4ST500R007

Река Струма от вливането на река Благоевградска Бистрица до вливането на река Ощавска (Дяволска).

51

50

45

TR28

011111

BG4ST500R054

Река Четирка (Логодашка) с десния си приток река Лещанска от изворите до вливането й в река Струма.

26

25

46

TR28

011111

BG4ST500R057

Стара река от изворите до вливането й в река Струма.

52

51

47

TR31

020111

BG4ST500R055

Река Градевска с десния си приток река Осеновска от изворите до вливането им.

35

34

48

TR28

011111

BG4ST500R056

Река Градевска от вливането на река Осеновска до вливането й в река Струма.

45

44

49

TR28

011111

BG4ST500R059

Река Сушичка от изворите до вливането й в река Струма.

46

45

50

TR28

011111

BG4ST500R058

Река Брежанска от изворите до вливането й в река Струма.

14

14

51

TR28

011111

BG4ST500R109

Река Лудата от изворите до вливането й в река Струма.

112

111

52

TR33

021111

BG4ST500R060

Река Ощавска (Дяволска) от изворите до вливането й в река Струма.

47

46

53

TR27

011110

BG4ST500R010

Река Струма от вливане на река Ощавска до вливането на река Белишка (Шашка)

50

49

54

TR34

030111

BG4ST500R062

Река Влахинска от изворите до вливането на левия й приток река Синанишка.

92

91

55

TR31

020111

BG4ST500R063

Река Влахинска от вливането на река Синанишка до вливането й в река Струма.

91

90

56

TR28

011111

BG4ST500R061

Река Брезнишка от изворите до вливането й в река Струма.

34

33

57

TR25

011011

BG4ST500R064

Река Врабча (Злинска) от изворите до вливането й в река Струма.

36

35

58

TR25

011011

BG4ST500R065

Река Белишка (Шашка) от изворите до вливането й в река Струма.

39

38

59

TR18

001110

BG4ST500R008

Река Струма от вливането на река Шашка до вливането на река Санданска Бистрица.

49

48

60

TR28

011111

BG4ST500R066

Река Цапаревска от изворите до вливането й в река Струма.

33

32

61

TR25

011011

BG4ST500R067

Река Седелска от изворите до вливането й в река Струма.

37

36

62

TR28

011111

BG4ST500R070

Река Лебница от българо-македонската граница до вливането й в река Струма.

42

41

63

TR34

030111

BG4ST500R068

Река Санданска Бистрица от изворите до вливането на десния й приток река Бобов дол.

90

89

64

TR33

021111

BG4ST500R069

Река Санданска Бистрица от вливането на река Бобов дол до вливането й в река Струма.

89

88

65

TR18

001110

BG4ST500R009

Река Струма от вливането на река Санданска Бистрица до вливането на река Струмешница.

15

15

66

TR28

011111

BG4ST500R071

Река Лешнишка (Бождовска) от изворите до вливането й в река Струма.

44

43

67

TR19

001111

BG4ST400R073

Река Струмешница от българо-македонската граница до вливането й в река Струма.

41

40

68

TR28

011111

BG4ST400R074

Река Градешница от изворите до вливането й в река Струмешница.

38

37

69

TR18

001110

BG4ST300R009

Река Струма от вливането на река Струмешница до българо-гръцката граница.

48

47

70

TR25

011011

BG4ST300R072

Река Мелнишка от изворите до вливането й в река Струма.

40

39

71

TR34

030111

BG4ST200R075

Река Пиринска Бистрица от изворите до вливането на десния й приток Черешничка.

88

87

72

TR28

011111

BG4ST200R076

Река Пиринска Бистрица с притоците си Черешничка и Калиманска, в участъка от вливането на река Черешничка до вливането й в река Струма.

43

42

73

TR26

011101

BG4ST200R077

Река Петровска от изворите до вливането й в река Пиринска Бистрица.

32

31

74

TR31

020111

BG4ME900R010

Река Черна Места от изворите до вливането й в река Места.

58

57

75

TR31

020111

BG4ME900R013

Река Бяла Места от изворите до вливането й в река Места.

101

100

76

TR33

021111

BG4ME900R011

Река Места в участъка от вливането на притоците й Бяла и Черна Места, до вливането й в река Изток.

57

56

77

TR31

020111

BG4ME900R042

Река Белишка с левия й приток река Вотръчка от изворите до вливането им

100

99

78

TR31

020111

BG4ME900R041

Река Белишка от вливането на река Вотръчка до вливането й в река Места.

60

59

79

TR33

021111

BG4ME900R078

Река Бабешка от изворите до вливането й в река Места.

64

63

80

TR26

011101

BG4ME800R082

Река Изток от изворите до вливането й в река Места.

61

60

81

TR33

021111

BG4ME800R081

Бела река от изворите до вливането й в река Изток.

76

75

82

TR33

021111

BG4ME800R080

Река Седрач (Бачевска) от изворите до вливането й в река Изток.

115

114

83

TR33

021111

BG4ME800R079

Река Драглишка от изворите до вливането й в река Изток.

59

58

84

TR34

030111

BG4ME800R083

Река Глазне (Дeмяница) с левия си приток река Бъндерица от изворите до вливането им

106

105

85

TR31

020111

BG4ME800R084

Река Глазне от вливането на река Бъндерица до вливането й в река Изток.

62

61

86

TR27

011110

BG4ME700R012

Река Места от вливането на река Изток до вливането на река Рибновска.

67

66

87

TR31

020111

BG4ME700R085

Река Ръждавица от изворите до вливането й в река Места.

63

62

88

TR33

021111

BG4ME700R086

Река Златарица от изворите до вливането й в река Места.

65

64

89

TR31

020111

BG4ME700R087

Река Добринишка (Дисилица) от изворите до вливането й в река Места.

93

92

90

TR31

020111

BG4ME700R088

Река Безбожка от изворите до вливането й в река Места.

98

97

91

TR33

021111

BG4ME700R089

Река Мътеница (Матан дере) от изворите до вливането й в река Места.

77

76

92

TR34

030111

BG4ME700R090

Река Ретиже от изворите до водохващането на ВЕЦ “Ретиже–1” на кота 1635 м.

104

103

93

TR31

020111

BG4ME700R091

Река Ретиже от водохващането на ВЕЦ “Ретиже–1” на кота 1635м до вливането й в река Места.

96

95

94

TR31

020111

BG4ME700R092

Река Градинишка (Осеновска) от изворите до вливането й в река Места.

69

68

95

TR31

020111

BG4ME700R093

Река Лъкенска (Кременска) от изворите до вливането й в река Места.

99

98

96

TR31

020111

BG4ME700R094

Река Каменица от изворите до вливането й в река Места.

114

113

97

TR31

020111

BG4ME700R095

Река Костена от изворите до вливането й в река Места.

66

65

98

TR31

020111

BG4ME700R099

Река Рибновска от изворите до вливането й в река Места.

70

69

99

TR27

011110

BG4ME700R014

Река Места от вливането на река Рибновска до вливането на река Канина.

71

70

100

TR31

020111

BG4ME700R096

Река Туфча от изворите до края на с.Брезница.

97

96

101

TR28

011111

BG4ME700R097

Река Туфча от село Брезница до вливането си в река Места.

83

82

102

TR31

020111

BG4ME600R100

Река Канина с десния си приток река Вищерица от изворите до вливането й в река Места.

68

67

103

TR27

011110

BG4ME500R014

Река Места от вливането на река Канина до вливане на река Мътница.

72

71

104

TR33

021111

BG4ME500R101

Река Неврокопска (Тупувишка) от изворите до вливането на левия й приток река Добротинска.

85

84

105

TR28

011111

BG4ME500R102

Река Неврокопска (Тупувишка) от вливането на река Добротинска до вливането й в река Места.

86

85

106

TR31

020111

BG4ME500R103

Река Дъбнишка от изворите до вливането й в река Места.

73

72

107

TR26

011101

BG4ME500R104

Река Топлика от изворите до вливането й в река Места.

74

73

108

TR25

011011

BG4ME400R107

Река Мътница от изворите до вливането й в река Места.

75

74

109

TR27

011110

BG4ME100R014

Река Места от вливането на река Мътница до границата.

56

55

110

TR31

020111

BG4ME200R106

Река Сатовчанска Бистрица от изворите до вливането на десния й приток река Дяволски дол.

111

110

111

TR28

011111

BG4ME200R105

Река Сатовчанска Бистрица от вливането на река Дяволски дол до вливането й в река Места.

87

86

112

TR33

021111

BG4ME900R015

Река Доспат от изворите до язовир Доспат.

78

77

113

TR33

021111

BG4ME135R016

Река Доспат от язовир Доспат до българо-гръцката граница.

79

78

114

TR33

021111

BG4ME600R108

Река Сърнена река с левия си приток Керелова река от изворите до вливането й в река Доспат.

81

80

115

TR33

021111

BG4ME135R109

Река Осинска от изворите до вливането й в река Доспат.

80

79

116

TR33

021111

BG4ME600R098

Река Жижовска от изворите до вливането й в река Доспат.

82

81


Каталог: webdav -> CircaBC -> env -> wfd -> Library -> framework directive -> implementation documents 1 -> information consultation -> bulgaria -> rbd-west aegean
rbd-west aegean -> IV. Мониторинг на водите Повърхностни води
rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
env -> Executive Summary – Cement and Lime
env -> Изложение 1 Въведение
rbd-west aegean -> Програма от мерки Законова рамка и съдържание на раздела


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница