Изпълнението на бюджета до май 2006 г. Морални аргументи в полза на данъчните убежища

Димитър Чобанов

Темпът на нарастване на общите приходи в консолидирания бюджет спрямо съответния период на предходната година се повишава от 5.1% през март, на 7.2% през април и 9.8% през май. От своя страна, разходите нарастват по-бавно, което обяснява и по-високия размер на излишъка.

Както и през предходния месец, най-голямо е нарастването на разходите за заплати и възнаграждения на персонала – с 53.2%, но това се дължи до голяма степен на промяната в методологията на отчитане. Все пак трябва да отбележим, че обещаното оптимизиране броя на заетите в бюджетния сектор не се реализира. Доколкото все пак се случи това, то до голяма степен беше за сметка на незаетите щатни бройки – тоест фактически нямаше намаление на служителите. Нещо повече – според последните налични данни от Националния статистически институт наетите лица в бюджетните организации и фондовете, управлявани от държавата, към месец март са 446 хил. души, докато в публикуваната наскоро бюджетна прогноза за следващите три години са предвидени 487 хил. души персонал. Следователно дори да се наблюдава временно понижение на броя на бюджетните служители предстои значителното му нарастване, което ще се съпроводи и с по-високи разходи за заплати. Освен това служителите от министерства и агенции, които ще изпълняват функции по управление на средства от Европейския съюз, ще получават двойни заплати от 1 юли 2006 г. Тоест членството на България в ЕС ще се използва като основание не само за увеличаване на администрацията, но и за по-високи заплати.

Непосредствено свързани с броя и възнагражденията на бюджетните служители са и разходите за социални и здравно-осигурителни вноски, които се повишават с 37.5%, което е леко забавяне след 38.9% през април. Разходите за текуща издръжка се понижават 16.5% или 271.3 млн. лв. спрямо аналогичния период на миналата година. Тук отново трябва да отбележим промяната в методологията, която е причина за това развитие. Въпреки това тези разходи се равняват на сбора от предходните две групи, което е признак за твърде високия им размер. Това е свързано както с големия брой на служителите на бюджетна издръжка, така и на притежаваното държавно и общинско имущество, което не се управлява по ефективен начин. Често срещани са случаите, когато за поддръжката на определени имоти са необходими повече средства, отколкото са приходите от тях. Това може да доведе до стремеж към икономии, които да понижат значително стойността на съответните обекти. По-правилният подход е приватизацията, която ще донесе приходи в момента и ще спести бъдещи разходи за бюджета.

Запазва се положителното развитие при разходите за субсидии, които се понижават със 71.6 млн. лв. спрямо 2005 г. Въпреки това през месец май 2006 г. са отпуснати 163.4 млн. лв., което е значителна сума и превишава общия размер на субсидиите през предходните четири месеца на годината. Причината може да се търси в евентуално забавяне на субсидиите през предходните месеци. Изглежда, че усилията, които се правят за оптимизиране дейността на губещите държавни предприятия от сферата на железопътния транспорт, топлоснабдяването, съобщителните услуги, имат малък ефект. Съществен фактор при тях е липсата на конкуренция, която да създаде пазарен натиск за по-голяма ефективност. Нещо повече – в някои сектори умишлено се забавя либерализацията с цел подпомагане на съществуващата компания, което ограничава възможностите за позитивно развитие и в дългосрочен период.

Растежът на данъчните приходи до края на май се повишава в абсолютно и относително изражение - 736.6 млн. лв. или 12.8%, при 455.6 млн. лв. и 9.9% през април. Приходите от данъка върху добавената стойност се повишават с 19.8%, тези от акцизи – с 18.8%, от митата и митническите такси – с 19.1%, от корпоративния данък – с 24.2%, от данъка върху дивидентите – с 58.1%. Докато при посочените данъци ставките се запазиха на същите нива като през 2006 г. или бяха повишени, интерес представлява какво се случва при тези, при които бяха предприети намаления. Приходите от данъка върху доходите се повишават с 4.3%, като това се дължи до голяма степен на семейното подоходно облагане, което беше въведено през 2005 г., но ефективно се прилага от 2006. Приходите от социални и здравно-осигурителни вноски незначително се понижават с около 0.8 млн. лв. въпреки понижението на ставката с 6 процентни пункта от началото на годината. Трудно може да се определи дали вече се проявява ефектът на преминаване “на светло” на част от неформалната заетост, но посоката е правилна и ще даде резултат в по-дългосрочен период.

Що се отнася до приходите от приватизация – те отново се запазват на твърде ниски равнища спрямо миналата година. Относителното им намаление е в размер на 97.2%, а общата им сума е едва 31.9 млн. лв. Предвид политиката на настоящото правителство не може да се очаква някакво съществено подобрение, а приключването на някои обявени за сигурни сделки (Топлофикация “Варна”) вероятно ще отнеме няколко месеца.

Данните за месец май повишават вероятността за реализиране на преизпълнение на заложените приходи в бюджета и през 2006 г. Размерът му вероятно ще превишава 1.3 млрд. лв., което означава приходи от поне 19.6 млрд. лв. Следователно е било възможно премахването на данъка върху печалбата или на данъка върху личните доходи, или допълнително понижение на осигуровките. Ефектите от подобни реформи се изразяват в повече стимули за хората да се трудят и да поемат риск чрез своите инвестиции, тъй като по-голяма част от доходите им остават на тяхно разположение. Тоест резултатът би бил по-висок стопански растеж, по-високи доходи и стандарт на живот за хората. За съжаление липсва воля сред управляващите за подобни действия и това се потвърждава в намеренията им за бюджета през следващите години.

Морални аргументи в полза на данъчните убежища

Тази кампания срещу зони с ниски данъци е изцяло погрешна. Данъчните убежища (термин, съдържащ отрицателна оценка и създаден от защитниците на големите правителства) играят важна роля в световната икономика. Те осигуряват ниско-данъчна платформа за икономическа дейност, спомагат за ефикасното разпределение на капитала, както и за неговото натрупване и заради данъчната конкуренция поощряват по-добри данъчни закони в останалата част на света. Както е отбелязано в New England Journal of International and Comparative Law: „Данъчната конкуренция изпълнява... полезна роля. Тя води до по-голяма финансова отговорност и дава възможност на данъкоплатците да разполагат с по-голяма част от приходите си. Това на свой ред привлича спестявания, инвестиции и квалифицирана работна ръка в икономиката”⁶.

Но икономическата ефикасност не е единствената причина, поради която данъчните убежища трябва да бъдат запазени. Тези зони с ниски данъци трябва да бъдат защитени и поради морални съображения. Те насърчават определянето на политика, която допринася за по-добро икономическо състояние и предлагат сигурност на хора, които са жертви на религиозно, етническо или каквото и да било друго преследване. Като цяло, главните обвинения, повдигнати срещу данъчните убежища, са базирани на лоша методология или неточна информация.