Книга ч. І и ч. ІІ сборникъ само отъ рецептитѣ дадени отъ първа до седма годишнина на списанието

Известно е на всѣка просвѣтена домакиня колко благотворно е влиянието на меда върху организъма, затова трѣбва да се стремимъ да отдѣлимъ по-широко мѣсто въ всѣкидневната ни храна на тоя тъй цененъ продуктъ. Освенъ въ натурално състояние, въ разнитѣ маджуни, мармелади, сладка, компоти и пр. медътъ може да се употрѣби успѣшно и за приготовление на много сладкиши, рецептитѣ, на нѣкои отъ които даваме по-долу:

1182. Руски сладкишъ. 1 кгр. сгорещенъ медъ се смѣсва съ жълтъцитѣ на 2 яйца, предварително разбити съ захарь до побѣляване. Слага се 1 чаена лѫжичка карамфилъ, 4 ч. лѫжички канела, 1 чаена лѫж. сода и около 1 кгр. брашно. На края се прибавятъ и разбититѣ на снѣгъ бѣлтъци. Всичко се изсипва въ намазана тавичка и пече въ немного силна пещь около 50 минути. Нарѣзва се опеченъ.

1183. Меденъ сладкишъ. Смѣсва се добре: 100 гр. медъ, 100 гр. брашно, 1 суп. лѫж. ситна запарь, 1 яйце, сокътъ отъ ¼ лимонъ, ½ ч. лѫжичка канела, ½ ч. лѫжичка карамфилъ, 60 гр. счук. орѣхи и ¼ ч. лѫж. сода. Смѣсьта се излива въ намазанъ плитъкъ сѫдъ и се пече при умѣрена топлина.

1184. Славянски меденъ сладкишъ. ¼ кгр. медъ се сварява съ 250 гр. захарь, като се прибавя ½ ч. лѫжичка карамфилъ и толкова канела. Въ изстиналия сиропъ се изсипва постепенно ½ кгр. рѫжено и 1 кгр. пшенично брашно, 2 жълтъка и 2 лѫжички сода. Всичко се измѣсва много добре, формиратъ се отдѣлни питки и се пекатъ върху тенекиени или други подложки на много силна пещь.

1185. Английски сладкишъ. ½ кгр. медъ се смѣсва на огъня съ 200 гр. захарь и 150 гр. прѣсно масло. Къмъ

Стр. 461

това се прибавя постепенно 1 кгр. брашно, 1 чаена лѫжичка канела, ½ чаена лѫж. карамфилъ и 1 чаена лѫж. сода. Измѣсва се твърдо тесто, като при нужда се прибавя още малко брашно. Разстила се въ плитъкъ сѫдъ и се пече въ умѣрена пещь до 1½ часа. Реже се опеченъ.

1186. Другъ видъ медовъ сладкишъ. ½ кгр. медъ се сгорещява, като се отстранява пѣната, прибавятъ се 1 ч. лѫжичка счукана канела, настъргани лимонови или портокалови кори, 6 жълтъка разбити съ 150 гр. ситна захарь, измѣсва се съ брашно додето стане на твърдо тѣсто и на края се прибавятъ 2 чашки ромъ или при липса на такъвъ 1 лѫж. сода размита въ гореща вода. Тѣстото се разточва на не много тънки кори, нарѣзватъ се питки и се пекатъ като по-горнитѣ.

1187. Медена торта. 3супени лѫжици медъ се смѣсватъ съ разбититѣ на стѣгъ 7 бѣлтъка. Прибавятъ се 300 гр. ситна захарь и 100 гр. счукани орѣхи при постоянно бъркане. Съ тая смЕсь се намазватъ предварително приготвенитѣ или купени отъ пазаря 4-5 вафли (тѣстени кори), залепватъ се и се държатъ само десетина минути въ умѣрена пещь. Посипва се съ ситна захарь, или се прави глазура.

1188. Кифлички съ медъ. Продукти: 1 чаена чаша мась, една чаена чаша млѣко, брашно колкото поеве, 20 орѣха, ¼ кгр. медъ.

Приготовление: масьта, млѣкото и брашното се омѣсватъ на меко тесто. Разточва се на листъ дебелъ ½ см. Съ водна чаша се нарѣзватъ крѫгчета. Орѣхитѣ се обелватъ и смѣсватъ съ меда. Върху всѣко крѫгче се слага купче отъ пълнката (орѣхитѣ съ меда). Защипватъ се краищата въ видъ на триъгълниче. Нареждатъ се въ тепсия поръсена съ брашно. Пекатъ се въ умѣрена пещь. Още горѣщи се топятъ едно по едно въ рѣдъкъ сиропъ сваренъ отъ ¼ кгр. захарь и ¼ кгр. вода и овалватъ въ стъклена захарь.

1189. Медови бисквити. Продукти: 2 яйца, 1 суп. лѫж. масло, 1 винена чаша медъ, 15 парчета захарь, 1 препълнена чаена лѫжичка амонякъ, по 1 чаена лѫж. счуканъ карамфилъ и канела и брашно колкото поеме.

Намазватъ се съ бѣлтъкъ и посипватъ съ маково семе. Пекатъ се въ умѣрена пещь.

Стр. 462

1191. Вафли. Продукти: 4 жълтъка, 70 гр. захарь ванилия, 350 гр. каймакъ, 70 гр. брашно, 70 гр. масло, 4 бѣлтъка на снѣгъ. Приготовление: Жълтъцитѣ се разбиватъ съ захарьта, прибавятъ се брашното, маслото, каймакътъ и най-после бѣлтъцитѣ на снѣгъ. Отъ полученото тесто се пекатъ вафли въ спезиална форма, но въ нужда може и въ тиганъ, който се намазва. Отначало сѫ въз-

Стр. 463

меки. Още топли могатъ да се навиятъ на фунийка или се слепятъ съ фонданъ, напълнятъ съ кремъ или ледено. Могатъ да послужатъ за приготвяне на торти.

(Хилядолистно или маслено тесто)

Приготовленията му вижъ на стр. 110.

Вече дадохме една много добра пропорция при приготвянето на товатесто.

1192. Другъ видъ тесто на катове. Продукти: 500 гр. нетопено масло,500 гр. брашно, 2 суп. лѫж. ромъ, щипка соль и 1 чаена чаша млѣко.

Приготовление: Прави се тесто безъ маслото и много добре омѣсва. Разточва се на 1-1½ см. дебелина. Туря се маслото въ срѣдата, сгъва се като пликъ, разточва се пакъ, пакъ се сгѫва и т. н. 5 пѫти, безъ да се остави да почива.

1193. Трети видъ тѣсто на катове. Продукти: 280 гр. брашно, 280 гр. масло, сокъ отъ ½ лимонъ, щипка соль и ½ чаша вода. Приготвя се по сѫщия начинъ, само че се оставя да почива 7 пѫти презъ половинъ часъ.

1194. Фалшива тесто на катове. Продукти: 125 гр. брашно, 125 гр. масло, ½ ч. чаша млѣко, половината отъ разбито яйце. Разточва се нѣколко пѫти.

Отъ тѣзи видове тесто се приготвятъ трѫбички или други сладки, които се приготвятъ лесно като се знае приготовлението на тестото.

Отъ това тъй вкусно тесто можемъ да си приготвимъ разни торти, тригуни, пшилерови кѫдри, кремъ, пита и др.

1195. Трѫбички. За тѣхното приготовление сѫ нуждни тенекиени трѫбички, дълги около 18-20 см., широки въ диаметъръ (вижъ на стр. 464) 2½ см. Могатъ да бѫдатъ и като фунийки, широки съ диаметъръ 3½ см. Тестото се разточва на четвъртито парче и нарѣзва на дълги парченца. Трѫбичкитѣ се намазватъ съ масло, а тестото се намазва съ жълтъкъ, нареждатъ се въ намазана съ масло тава и пекатъ въ гореща пещь. Следъ опичането още горещи се изваждатъ отъ тенекийкитѣ (гл. фиг. 181) и като изстинатъ, напълнятъ съ шоколоденъ кремъ отъ каймакъ, или кремъ отъ разбитъ бѣлтъкъ смѣсенъ съ врящъ сиропъ. Могатъ върху крема да се гарниратъ съ сурови диви ягоди, френско грозде и др.

Стр. 464

1196. Кремъ пита. Тестото се опича на тънъкъ листъ. Готово нарѣзва се на четириѫгълни парчета, които 2 по 2 се съединяватъ съ жълтъ кремъ (патисие) или разбитъ каймакъ. Може и съ разбитъ бѣлтъченъ кремъ. Натискате полека да се залепи кремътъ и посипвате съ захарна пудра.

1197. Тригуни. Нарѣзва се маслено тесто на четвъртити парченца, слага се на всѣко по малко пълнка отъ орѣхи. Прегъва се половината отъ квадратчето въ форма на триѫгълникъ, намазватъ се съ яйце и пекатъ. Готови може да се натопятъ за моментъ или залѣятъ съ умѣрено гѫстъ сиропъ. Тригунитѣ могатъ да се опекатъ и безъпълнка, и вече опечени напълнятъ съ жълтъ или бѣлъ кремъ.

1198. Щруделъ отъ хилядолистно тесто. Разточва се тънъкъ листъ отъ маслено тесто, което се слага върху кърпа. По срѣдата се поставятъ на ивица настъргани ябълки, смѣсени съ захарь, канела и стафиди. Завива се рулото съ помощьта на кърпата и слага въ тепсия съ съединението си отдолу. Пече се въ гореща пещь и още топълъ се посипва съ захарь.

Стр. 465

1199. Зайче - паста. Приготвяме пандишпанова или орѣхова торта, която да е съ височина до 5-6 см. Изрязваме си продълговати парченца, отъ едната страна по-широки, които да приличатъ на тѣлото на седнало зайче. (гледайте фигурата) заливатъ се съ варена шоколадова глазура съ кокосово масло. Щомъ изстине глазурата се слагатъ очички и едно спиралче отъ бѣла царска глазура, а вмѣсто ушички 2 разполовени обелени бадемчета.

1200. Малки пасти съ ябълки (фиг. 183). Продукти: 2 голѣми супени лѫжици брашно, 1 яйце, масло колкото орѣхъ, соль, 1 винена чашка захарь, винена чашка млѣко и 2 праха ванилия.

Приготовление: всички продукти се смѣсватъ и добре омѣсватъ на тѣсто. Ако е нуждно се прибавя още брашно.

Стр. 466

1201. Грисови пасти. Продукти: 4 яйца, 8 суп. лѫжици захарь, кора отъ ½ лимонъ, 6 суп. лѫж. брашно, 8 суп. лѫж. грисъ, 1 суп. лѫж. прѣсно топено масло.

1202. Пасти съ кремъ и фрукти. Продукти: 1 яйце, 4 суп. лѫж. захарь, 1½ суп. лѫж. масло и брашно колкото поеме.

Стр. 467

1203. Сипкави фруктови пастички съ желе. Приготвя се сипкаво (пѣсъчно) тесто отъ 1 яйце, 200 гр. масло, 1 прахъ ванилия, 1 суп. лѫж. кисело млѣко, ½ чаена чаша захарь и брашно колкото поеме. Прави се на ладийки съ первазчета, които се пекатъ въ слаба пещь. Тѣзи ладийки опечени и изстинали, се пълнятъ съ жълтъ кремъ (патисие) и напълнятъ съ сурови ягоди, малини, зарзали или зърнаотъ грозде и заливатъ съ лекъ желатинъ (както фруктовитѣ торти).

Отъ сѫщото тесто можемъда приготвимъ и следнитѣ много вкусни желирани пасти.

Тестото го слагаме на дебелина 1 пръстъ въ обли тенекиени формички широки въ диам. колкото чаена чаша много добре намазани. Опечени не се изваждатъ, оставятъ се да изстинатъ и върху тѣхъ се налива пласть отъ желе дебелъ 3-4 см. Желето се приготвя отъ фруктовъ сокъ или отъ вино въ следната пропорция: 150 гр. бѣло вино, 1 ч. чаша сокъ отъ портокали или другъ плодъ и допълня до ½ литъръ съ вода, 250 гр. захарь, сокъ отъ 1-2 лимона и 11-12 листа желатинъ. Боя споредъ цвѣта на плода. Приготвя се както обикновено желе. налива се въ формичкитѣ и смесва съ суровъ мекъ плодъ: ягоди, малини, френско или цариградско грозде. Щомъ се затвърдятъ се изваждатъ внимателно. По желание плодоветѣ могатъ да се много малко сварятъ или мариноватъ (натопятъ 1 нощь въ чистъ спиртъ). Сѫщитѣ пасти могатъ да се направятъ като тестото се опече въ видъ на малки тестени ченийки съ високо первазче и изстинали да се напълнятъ съ кремъ патисие, покриятъ съ фрукти и залеятъ съ сѫщото желе.

1205. Омлетъ конфитюръ. Омлета се приготвя току що преди сервирането и по никакъвъ начинъ не трѣбва да стои, понеже спада. Веднажъ приготвенъ веднага се сервира.

Приготвянето на омлета не е много сложно, но се изисква опитность.

Тукъ ще дадемъ омлетъ за 3 лица, понеже се прави най-лесно. За3 лица сѫ достатъчно 6 бѣлтъка и 4 жълтъка.

Въ тиганче (голѣмо въ диаметъръ 18-20 см. - което е сѫщо важно) се слага една суп. лѫж. чисто масло. Сгорещява се и изсипва въ него смѣсьта. Тиганя се постоянно движи докато се пражи омлета, за да не загори. Омлета се изсипва въ чения, въ тиганчето се слага отново масло, сгорещава се моментално и отново се изсипва на обратната си (незапечената страна). Готовъ, омлета се поднася съ сладко по желание.

Още по-лесно се пражи, ако имаме две еднакви тиганчета, въ които сгорещяваме масло. Щомъ омлета се опражи отъ едната страна да се изсипе въ другата тиганче отъ обратната страна. Поднася се посипанъ съ нѣкакво сладко и превива на две.

1206. Омлетъ суфле. (печенъ на фурна). Продукти: (за 6 души) 4 жълтъка, 6 бѣлтъка сбити на снѣгъ, 125 гр. захарь на пудра,100 гр. ромъ. Приготовление: Отдѣлете внимателно жълтъцитѣ отъ бѣлтъцитѣ. Разбийте много продължително жълтъцитѣ съ захарьта докато може да се прави ивица отъ смѣсьта. Сѫдътъ трѣбва да еготовъ, може да бѫде длъгнестъ или валчесть. Намажете хубаво дъното на сѫдътъ и го поръсете съ захарь. Сбийте като снѣгъ бѣлтъцитѣ. Въ жълтъцитѣ прибавете много бърже 1½ суп. лѫжици ромъ. Една четвъртъ отъ бѣлтъцитѣ ще турите въ дъното, а другитѣ ще смѣсите и изсипете върху формата. Ще образувате една кула отъ цѣлата смѣсь. При печенето трѣбва много да се внимава. Една минута ще го турите отгоре на печката и после пече на умѣренъ огънь въ пещьта около 25 минути. Тукъ-тамъ може да се бодне, но много внимателно. Въобще за печенето на омлета трѣбва много грижа.

Стр. 469

1207. Омлетъ суфле. (печенъ въ фурна). Забъркватъ се 6 жълтъка съ 100 гр. захарь съ ванилия или портокалена миризма. Бърка се ¼ часъ, прибавя се бѣлтъка сбитъ на пѣна, 6 жълтъка и 4 чаени лѫжички отлежало брашно. Пече се, желателно въ порцеланови тепсийки. Опичатъ се въ пещьта поотдѣлно но едновременно 4 омлета, посипватъ се съ захарь, следъ което най-горния се поръсва съ много захарь. Може да се поръси и съ шоколадъ, ликьоръ или сокъ отъ 2 портокала съ захарь. Може да се полѣе още съ лимоненъ или кайсиевъ сокъ и вино, като се набоде на нѣколко мѣста, за да може соса дъ отиде въ цѣлия омлетъ.

1208. Суфле отъ плодове. Около 1 кгр. нѣкакъвъ плодъ (ябълки, круши, дюли) обѣлватъ се, настъргватъ се на дребно стъргало, за да стане на пюре. Това пюре се смѣсва съ 120 гр. пресѣта счукана захарь и 8 бѣлтъка разбити много добре на снѣгъ. Изсипва се въ намазана съ масло форма и веднага се мята въ гореща пещь. Пече се докато се добре зачерви. Поднася се веднага посипана съ пресѣта захарь.

1209. Шоколадено суфле. Взематъ се 4 чаени лѫж. картофено или пшенично брашно, захарь по вкусъ и разтритъ шоколадъ. Всичко това се размива съ 1 лѫжица масло и се разбива съ 3 ч. чаши млѣко. Поставя се на топло и се бърка докато се сгѫсти. Взематъ се 6 жълтъка, разбиватъ се отдѣлно до бѣло и се изсипватъ въ първата смѣсь. Като се добре размѣсятъ къмъ смѣсьта се прибавятъ и 6 разбити на много гѫста пѣна бѣлтъци. Налива се всичко въ намазана и посипани съ сухаръ форма и се пече 20 минути въ умѣрено гореща пещь. Когато суфлето се зачерви и вдигне, внимателно се изважда отъ формата и се сервира, докато още не е спаднало. Посипва се съ зребна захарь и се подава съ гарнитура каймакъ.

1210. Суфле. Другъ видъ. На 100 гр. брашна се налива половинъ чаша каймакъ и едно парче чисто масло съ голѣмина на орѣхъ. Всичко се туря въ тенджера на слабъ огънь и се бърка докато се сгѫсти, следъ което се прибавятъ внимателно 5 жълтъка, половинъ чаша млѣко, захарь и ванилия по вкусъ. Продължава се да се бие безъ да се снема отъ огъня, следъ което се прибавятъ разбити на пяна

Стр. 470

1211. Омлети съ ябълки. 1 кгр. ябълки се обѣлватъ и нарѣзватъ на много тънки филийки. 8 яйца се разбиватъ отдѣлно бѣлтъцитѣ и жълтъцитѣ на пѣна. Отъ тѣзи продукти правимъ 7 омлетчета по следующия начинъ. Сгорещяваме тигана много добре съ лѫжица чисто масло. Ябълкитѣ се раздѣлятъ на 6 части. Взема се едната часть ябълки и се опражва въ маслото. Смѣсватъ се жълтъцитѣ и бѣлтъцитѣ и една шеста отъ тази смѣсь се излива бърже върху ябълкитѣ въ тигана. Малко като се запече се обръща съ лопатка, да се запече и отъ другата страна. Внима се омлета да не се препече, понеже спада. Още топълъ се поръсва съ захарь или залива съ сиропъ. Тъй се пекатъ и другетѣ омлети като се слага за всѣки отново масло. Поднасятъ се топли. Пекатъ се преди поднасянето, понеже ако стоятъ спадатъ и ставатъ жилави.

1212. Омлетчета отъ варени картофи. Сваряватъ се добре полов. кгр. картофи, които се обѣлватъ и пасиратъ. Турятъ се въ глинена паница, прибавя имъ се много малко соль, 50 гр. брашно, 50 гр. счукана захарь и 6 жълтъка. Всичко се много добре разбива. Най-после се прибавя 6 бѣлтъка добре разбити на пяна.

Въ тиганя сгорещяваме 1 лѫжица масло и сипваме една дълбока супена лѫжица отъ смѣсьта. Като се запече отъ едната страна, обръщаме омлета отъ другата. Омлетитѣ се нареждатъ едно върху друго, по 4 омлетчета, като помежду имъ туряме вишнево сладко или мармеладъ. Отгоре ги посипваме съ кристална захарь. Поднасятъ се топли.

1213. Оризовъ омлетъ. 3 кафяни чашки оризъ се сварява извънредно много гѫсто съ 1 кгр. млѣко смѣсено съ половинъ чаша захарь. Оставя се да изстине. Прибавятъ се 1-2 суп. лѫжици брашно, 3 цѣли яйца (бѣлтъцитѣ разбити на пѣна) и ракиена чашка ромъ или ванилия. Въ равенъ тиганъ се сгорещява 2-3 суп. лѫжици масло и опражватъ едно следъ друго 6 омлетчета, като се добре зачервяватъ. Нареждатъ се въ чения, посипватъ се съ захарь и гарниратъ съ вишнево или друго сладко.

▬▬▬▬▬

1214. Пудингъ. Пудинга може да се вари въ салфетка или да се пече въ форма. Въ първия случай салфетката се намазва съ лѫжичка масло, туря се върху нея смѣсьта за пудинга, завързва се салфетката не много стегнато, за да има доста просторно мѣсто. После пудинга се спуска въ солена вода и се вари единъ-два часа. Познава се дали пудинга е готовъ, като се напълни до вѫзела на салфетката. Когато пудинга въ салфетката е готовъ, то може да се извади, положи на сито, за да изтече водата, после се отвързва отъ салфетката и се туря върху чения.

Пудингитѣ се варятъ въ особена по-висока форма, която е съ капакъ, често въ срѣдата съ трѫба. Тази форма съ смѣсьта за пудинга се туря въ тенджера съ врѣла вода (водна баня) като се внимава водата да не прелѣе. Формата се добре затваря съ капака и се вари 2 часа. Следъ като се свари пудинга, внимателно се изсипва въ чения. Има пудинги, които се и пекатъ. Пудингитѣ обикновено се поднасятъ съ нѣкакъвъ сосъ за пудинги, (дадени на стр. 389).

1215. Пламтящъ пудингъ. 125 гр. чисто масло се разтваря съ счукана пресѣта захарь по вкусъ.

Смѣсва се съ 2 чаени чаши млѣко и 1 чаена чаша бѣло брашно, 125 гр. настърганъ шоколадъ и 2 праха ванилия. Тази смѣсь се туря на огъня да се посгѫсти като се постоянно бърка, безъ да завира. Оставя се да изстине, смѣсва се съ 6 жълтъка, 6 бѣлтъка на пяна и шепа стафиди. Сипва се въ форма за пудингъ (по срѣдата съ трѫбичка) и пече въ гореща пещь. Издипва се въ дълбока чения и като изстине, наоколо му се налива една чаена чаша чистъ ромъ. При сервирането лампата въ стаята се угасва и въ тъмнината подпалва рома. Ефекта е чудесенъ и доставя голѣмо удоволствие за гоститѣ. Рома изгорява и пудинга се подава.

1216. Пъстъръ грисовъ пудингъ. Продукти: ¼ литъръ млѣко, 65 гр. масло, 65 г захарь, 125 гр. грисъ, 3 яйца, 1 суп. лѫж. какао.

Стр. 472

1217. Пудингъ отъ ябълки. Очистватъ се 10 кисели ябълки, изважда имъ се сърдцевината и се нарѣзватъ на търкалца. Разбиватъ се до бѣло съ 6 жълтъка, една суп. лѫжица захарь. Две лѫжици каймакъ се разбива и се размѣсва въ жълтъцитѣ. Бѣлтъцитѣ (6) се разбиватъ на гѫста пѣна, смѣсватъ се съ приготвенитѣ жълтъци и всичко се добре разтрива. Формата се намазва съ масло, обсипва се съ счукани сухари, нареждатъ се 1 редъ ябълки, пакъ смѣсь, докато се свърши смѣсьта. Формата се пече, гледа се да се зачерви (полов. часъ се пече). Като е готовъ вече пудинга, формата се отдѣля съ ножъ, за да се извади по-лесно пудинга. Залива се съ сладко или сиропъ и се подава съ захарь или каймакъ.

1218. Пудингъ отъ ишимикъ (отвара). Взема се 800 грама ешимикъ, изстисква се и се протрива презъ сито. Туря се по вкусъ захарь, 2-3 яйца, настъргано индийско орѣхче, малко чисто или дървено масло, 1 суп. лѫжичка брашно и се трие 1 часъ все на една страна. Като се образува едноцвѣтна маса се налива въ салфетка и се вари.

1218а . Пудингъ отъ хлѣбъ. Взема се 2 чаени чаши стритъ рѫженъ хлѣбъ, налива се въ него 2-3 суп. лѫж. разтопено масло и се разтрива до побѣляване. Прибавя му се 4 суп. лѫж. каймакъ или кисело млѣко, 6 жълтъка, карамфилъ, дърчинъ, захарь по вкусъ и следъ като се много добре разбърка, се смѣсва съ разбити на гѫста пѣна 4 бѣлтъка. Налива се въ форма и се пече или вари.

1219. Пудингъ отъ оризъ. Взема се 1 чаша оризъ

Стр. 473

1220 Бисквитенъ пудингъ. Разбиватъ се на пѣна 6 жълтъка съ 2 суп. лѫж. дребна захарь, прибавя се настъргана кора на единъ лимонъ или 10 зърна счуканъ карда монъ. Бѣлтъцитѣ (6) се разбиватъ на пѣна съ други 2 супени лѫжици захарь и се смѣсватъ съ жълтъцитѣ. Като не престава да се бие, се сипва малко по малко ¼ чаена чаша картофено брашно. Всичката тази смѣсь се изсипва въ намазана съ масло форма и посипана съ галета се туря да се пече 20 минути въ пещь. Като е готовъ, пудинга се изважда на чения, облива се съ шоколаденъ сосъ или сладко и се подава.

1221. Пудингъ отъ картофи съ сокъ отъ плодъ. Сваряватъ се 600 грама картофи, които се пресоватъ. 120 грама прѣсно масло и 150 грама счукана пресѣта захарь се разбиватъ извънредно много добре на пяна. Следъ като се разбиятъ вече, прибавятъ се единъ по единъ 6 жълтъка, като не се престава да се бие. Настъргва се въ смѣсьта кората на единъ лимонъ, прибавя се една лѫжичка счукана канела, 25 гр. счукани или нарязани горчиви бадеми, пресованитѣ картофи, 100 грама счуканъ сухаръ и най-после се прибавятъ разбити на пѣна 6 бѣлтъка, които се леко разбъркватъ съ смѣсьта. Предварително се намазва съ масло форма за пудингъ и посипва съ счуканъ сухаръ. Изсипва се смѣсьта въ формата и се вари въ водна баня, както при кремъ брюле. Поднася се изсипанъ въ чения и облянъ съ сиропъ, леко размитъ съ малко вода. Сиропъ по желание.

1222. Пудингъ отъ сухо грозде и сосъ. Продукти: 200 гр. топено масло, 8 яйца, 120 гр. захарь, 400 гр. картофи варени пресовани, 60 гр. нарѣзани смокини, 100 гр. бѣло сухо грозде и кората на единъ лимонъ.

Смѣсьта се изсипва въ форма, намазана съ масло и поръсена съ счуканъ сухаръ, а следъ това се пече 1 часъ въ

Стр. 474

умѣрена пещь. Поднася се обърната върху чения и заляна съ малиновъ или вишневъ сиропъ.

1223. Пудингъ отъ ябълчено пюре. 1 и половина кгр. ябълки се обѣлватъ и нарѣзватъ на парченца. Турятъ се въ тенджерка, посипватъ се съ 1 чаена чаша захарь и 2 чаени чаши вода. Сварява се много добре на гѫста каша.

Въ 1 кгр. млѣко се прибавятъ 7 яйца, предварително разбити. Прибавятъ се и ябълкитѣ, само че вече изстинали и настъргана кора отъ половинъ лимонъ. Ако не е достатъчно сладко, добавя се още захарь по вкусъ. Намазва се тавичката съ масло, въ която се изсипва смѣсьта. Пече се въ силна пещь, скоро до обѣдъ, докато се много добре зачерви. Поднася се нарязанъ на парчета.

1224. Пудингъ отъ оризъ. Продукти: 1 чаена чаша оризъ, 2 суп. лѫж. масло (може и безъ масло), 4 чаени чаши млѣко, 1 прахъ ванилия, 4-5 яйца, 6 суп. лѫж. захарь е шепа стафиди. Може да се приготви и съ други нарѣзани варени плодове.

Приготовление: Оризътъ се сварява съ млѣкото и захарьта както обикновено млѣко съ оризъ. Оставя се да изстине и смѣсва съ яйцата разбити поотдѣлно и стафидитѣ. Сипва се въ тавичка намазана съ масло и посипана съ сухаръ и пече въ умѣрена пещь, докато хване приятна червена корица.

1225. Пудингъ отъ саго. Приготвя се по сѫщия начинъ, като ориза се замѣни съ саго.

1226. Шоколаденъ пудингъ. 120 гр. шоколадъ се разтопява съ малко гореща вода и смѣсва съ 15 гр. какао, щипка соль, 125 гр. бѣло брашно и 100 гр. чисто нетопено масло и захарь по вкусъ. Трие се все на една страна. Като се мѣси добре се прибавятъ 6 жълтъка и 1½ чаена чаша млѣко. Разбива се много добре. Най-после се прибавятъ 6 бѣлтъка разбити на снѣгъ, 2 праха ванилия и шепа стафиди. Намазва се форма съ масло, изсипва се смѣсьта. Вари се въ водна баня 1½ часъ. Подава се посипана съ счукана захарь.

1227. Пудингъ съ шоколадъ. 120 гр. счукани бадеми се смѣсватъ съ 120 гр. ситна пресѣта захарь, ванилия, 7 жълтъка и 150 гр. настърганъ шоколадъ. Всичко това се бърка 1 часъ, най-после се прибавятъ 6 бѣлтъка на стѣгъ. Вари се въ форма намазана и поръсена съ галети. Формата се вари въ водна баня.

1228. Пудингъ съ шоколадъ другъ видъ. ½ кгр. млѣко се сварява. ½ чаша бѣло брашно все разбива съ ½ килограмъ студено млѣко. Студената смѣсь се сипва върху
Стр. 475

врѣлото млѣко. Вари се 20 минути на слабъ огънь и се дмѣсва съ нетопено масло, колкото яйце, настъргана кора на 1 лимонъ и ¼ кгр. настърганъ шоколадъ. Бърка се постоянно. Оставя се да изстине, като се пакъ бърка. Прибавятъ се 3 жълтъка и 3 бѣлтъка на пѣна. Изсипва се въ форма намазана съ масло. Пече се ¼ часъ въ умѣрена пещь.

1229. Пудингъ отъ картофи. Сваряватъ се 1 кгр. картофи, пресоватъ се и смѣсватъ съ 100 гр. чикто масло, 4 жълтъка, 1 чаена чаша млѣко, малко соль, валко канела или ванилия, 5 чаени лѫжички счукана галета и 4 бѣлтъка на снѣгъ. Намазва се съ масло една форма, излива се смѣсьта исе пече. Изстудява се и се залива съ какъвто и да е сиропъ.

1230. Пудингъ отъ макарони и сини сливи. Сварява се ¼ кгр. макарони въ врѣла солена вода. Изцеждатъ се и се оставятъ да изстинатъ. Нарязватъ се на дребни 3-4 см. дълги парчета. Като изстинатъ се смѣсватъ съ ¾ кгр. млѣко, 4 яйца, ¼ кгр. захарь и 1 прахъ ванилия. Намазва се форма съ масло и поръсва съ брашно. Изсипва се смѣсьта. Отгоре се нареждатъ едно до друго разцепени на две сливи и се пече въ фурна. Като е готова се нарязва на четвъртити парчета, които се поръсватъ съ захарь. Може и безъ сливи.

1231. Пудингъ отъ оризъ два цвѣта. Взима се 1 чаена чаша оризъ и се посварява съ 2 чаени чаши вода. 1 кгр. млѣко и 1½ супена лѫжица масло се сваряватъ и щомъ закипи се пуща ориза да се довари. Следъ като е готовъ се снема и раздѣля на 2 части, въ едната се слага 100 гр. шоколадъ настърганъ на стъргало, размѣсенъ съ 2 чаени лѫжички врѣла вода и ½ чаена чаша захарь. Въ другата половина се слага ¼ чаена чаша захарь и малко стъргана лимонена кора или ванилия и се разбърква добре. Въ формата намазана съ масло и посипана съ сухаръ се слага на редове отъ двата вида и пече ½ чосъ въ гореща пещь. Подава съ пресѣта захарь или залянъ съ шоколаденъ или млѣченъ сосъ.

1232. Пирогъ съ ябълки. Продукти: 1 чаена чаша кисело млѣко, 4-5 суп. лѫж. захарь, 1 чаена лѫж. сода и 1 ч. лѫж. кремотартаръ, 2 яйца, брашно колкото поеме, парченце мая колкото орѣхъ.

Стр. 476

1234. Печени ябълки. Избираме 12 голѣми здрави ябълки. Отрѣзваме имъ капаче и ги издълбаваме внимателно отъ семето, безъ да се пробие ябълката долу.

Ябълкитѣ се нареждатъ въ тепсийка, напълватъ се съ счукана захарь смѣсена съ счекана канела, похлупватъ се съ капачетата и пекатъ въ умѣрена пещь. Сервиратъ се съ тепсийката, за да не изтече вѫтрешния имъ сокъ.

1235. Сладко отъ оризъ и ябълки. ½ чаена чаша оризъ се вари въ полов. кгр. млѣко докато омекне. Като изстине разбърква се съ 3 жълтъка, ½ чаена чаша захарь, малко настъргана кора и пѣната отъ 3 разбити на снѣгъ бѣлтъци.

4-5 голѣми ябълки се обелватъ, изважда се срѣдата имъ и напълнятъ съ счукани орѣхи и захарь. Нареждатъ се въ тавичка намазана съ масло. Заливатъ се смѣсьта млѣкото и ориза и пекатъ въ умѣрена пещь.

1236. Сладко отъ ябълки. 1 кгр. ябълки се обѣлватъ и нарѣзватъ на филийки напрѣка като крѫгове. Очистватъ се отъ семкитѣ. Прави се тесто като за палачинки отъ 1 чаша кисело млѣко, 2 яйца, соль, захарь по вкусъ и брашно. Потопяватъ се парчетата и пражатъ въ врѣло масло. Нареждатъ се въ чения и гарниратъ съ сладко, съ каквото разполатаме.

1237. Пълнени ябълки съ бадеми. Избираме 12 голѣми кисели ябълки. Обелваме ги, отрязваме имъ капачета и ги издълбаваме отъ семкитѣ. Пълнятъ се съ следната пълнка: 4-5 суп. лѫж. счукани бадеми, 4 супени лѫжици счукана захарь, 2 сурови жълтъка (или 1 яйце и 1 жълтъкъ), 1 суп. лѫж. стафиди. Пълнката се размѣсва добре и се пълни въ ябълкитѣ. Захлюпватъ се съ капачетата си и нареждатъ въ тепсийка. Заливатъ се съ 2-3 суп. лѫж. топено масло и пекатъ въ умѣрена пещь ¾ часъ. Подаватъ се горещи.

1238. Сладко отъ кестени. Обелете първата дебела кожа на кестенитѣ и ги залейте съ студена вода. Следъ сваряването имъ, колкото да могатъ да се смачкатъ, дообел-

Стр. 477

ватъ се хубаво и се смачкватъ на пюре. Тогава претегляме това пюре и на всѣки 500 гр. пюре отъ кестени слагаме по 350 гр. захарь и 150 гр. гликоза. Залива се захарьта съ нуждното количество вода, за разтопяване се слага да ври бавно. Прибавя се ванилия и сетне захарьта се насипва малко по-малко върху кестенитѣ, които добре се размѣсватъ. Следъ това бъркаме тази смѣсь непрестанно, особено на дъното на сѫда, върху слабъ огънь. Подава се въ ченийки.

1238. Печени сливи. Ако нѣмаме прѣсни сини сливи, можемъ да употрѣбимъ и сушени, само че при сушенитѣ сливи ще прибавимъ ½ чаена чаша вода.

Единъ кгр. прѣсни сливи или ½ кгр. сушени се изчистватъ отъ костилкитѣ и слагатъ въ тепсийка. Посипватъ се съ ¼ счукана захарь и 1 чаена лѫжичка счукана канела (дарчинъ). Помежду се пущатъ 3-4 зърна карамфилъ. Мѣтатъ се въ фурната и се пекатъ, докато добре омекнатъ. Подаватъ се насипани въ отдѣлни чении, посипани съ счукани орѣхи.

1240. Панирани банани. Разбиваме 1-2 яйца въ дълбока чинийка. Натопяваме обеленитѣ банани въ яйцето, овалваме го въ счуканъ пресятъ сухаръ и пакъ го натопяваме въ яйцето. Пражатъ се. Подаватъ се посипани съ счукана захарь или поръсени съ вишновъ или малиновъ сиропъ.

1241. Котлети отъ картофи. Една обикновена дълбока чения се напълва съ варени пресовани картофи. Прибавятъ се 3-4 яйца, 1 чаена чаша захарь и 1½- 2 ч. чаши брашно. Отъ смѣсьта се правятъ котлети, които се натопяватъ съ галета и пражатъ. Като се зачервятъ отъ едната страна, обръщатъ се отъ другата. Заливатъ се съ подсладено млѣко.

1242. Сладки котлети отъ тиква. Две парчета тиква се опичатъ. Отдѣля се кората и смачква на пюре. Смѣсва се съ 1 чаена чаша счукани орѣхи, 2 супени лѫжици счукана галета, 3 суп. лѫж. счукана захарь и малко счуканъ дърчинъ. Омѣсватъ се добре. Правятъ се котлетчета, които се овалватъ въ галета и пражатъ въ масло. Подаватъ се заляни съ вишневъ сиропъ.

1243. Оризени круши. 1 ч. чаша оризъ се сварява съ прахъ ванилия, настъргана кора отъ 1 лимонъ, запарь по вкусъ, една супена лѫжица чисто масло въ ½ кгр. млѣко, да стане извънредно много гѫсто. Оставя се да изстине. Отъ тази гѫста маса се правятъ круши, които се натопяватъ въ жълтъкъ, овалватъ се въ счуканъ сухаръ и опражватъ въ врѣло масло, докато получатъ хубавъ цвѣтъ. Нареждатъ се въ чения, набождатъ се съ тънко парченце ка-

Стр. 478

нела (дърчинъ) или шоколадъ, което имитира опашката на крушата. Поднасятъ се съ разтопенъ въ млѣко шоколадъ, или съ сиропъ, за да си всѣки самъ сервира.

1244. Тиква съ орѣхи. 1 малка тиква се нарѣзва на парчета и задушава въ тенджера по следния начинъ: на дъното на тенджерата се туря чугунена ченийка и налива 1 чаена чаша вода. Парчетата тиква са нареждатъ съ кората нагоре, безъ да се допиратъ до водата. Захлюпватъ се и се варятъ.

Изваждатъ се вече сварени, махва се кората имъ, а месото се смачква. Смѣсва се съ ½ кгр. счукани орѣхи, захарь по вкусъ, 2 ч. чаши млѣко и 4 яйца. Намазва се форма съ масло, сипва се въ нея смѣсьта и се пече въ фурна.

1245. Каша отъ тиква и кестени. Сваряватъ се шепа кестени и се обелватъ. ¼ кгр. тиква се нарѣзва на малки парчета и сварява съ много малко вода и щипка соль. Когато тиквата е сварена като мармаладъ, смѣсва се съ цѣлитѣ обелени кестени. Прибавя се захарь по вкусъ, колкото орѣхъ нетопено масло и ½ кгр. млѣко. Оставя се да поври. Поднася се студена.

1246. Сладко отъ тиква: нарежете 1 тиква на резени, обелете я и я очистете отъ семето, после я нарежете на малки парченца: на 1 кгр. нарязана тиква сложете ½ кило захарь, всичко сложете въ сѫдъ. Щомъ захарьта се стопи, сложете на силенъ огънь като бъркате непрекѫснато съ дървена лѫжица. За да знаете кога е готово, изстудете малко въ ченийка; щомъ уври, насипете въ чения, изстудете и посипете я съ захарь, счукани орѣхи и канела.

1247. Макарони съ ябълки. Сваряватъ се ¼ кгр. макарони въ солена вода. Обцеждатъ се отъ водата. Половината макарони се сипватъ въ тепсийка. Върху тѣхъ се настъргватъ ½ кгр. кисели ябълки. Посипватъ се съ захарь. Върху ябълкитѣ се сипватъ останалитѣ макарони. Половинъ литъръ млѣко се подсладява съ 15 парчета захарь, счупватъ се въ него 2-3 яйца. Налива се върху макаронитѣ. Пече се въ гореща пещь, докато хване хубава корица.

1248. Панирани моркови. Обелваме (остъргваме) 1 дебелъ морковъ. Срѣзваме моркова на две парчета е всѣко парче разрязваме на много тънки плоски филийки. Въ тенджерка сваряваме ¼ кгр. захарь съ ¼ кгр. вода. Щомъ заври сиропа, пущаме морковитѣ и ги варимъ на умѣренъ огънь, докато омекнатъ. Изваждаме ги въ чения. На друга страна счупваме 2-3 яйца и ги разбиваме. Въ друга чения слагаме счуканъ пресѣтъ сухаръ. Морковитѣ панираме по следния начинъ: потопяваме ги въ яйце, овалваме ги добре

Стр. 479

1249. Пражени ябълки. Вземаме нѣколко кисели ябълки, обелваме ги и ги нарязваме на дебели резенчета. Поръсваме ги добре съ счукана захарь и малко ликьоръ. Оставяме ги да престоятъ 1-2 часа. Две яйца, разбити добре, подсладяваме съ пресѣта захарь. Въ тиганъ сгорещяваме масло, потапяме парченцата ябълки въ яйцата и пражимъ. Подаватъ се посипани съ захарь.

1250. Пражени дюли. Избираме 2-3 добре узрѣли дюли. Нарязваме ги на парченца и ги посоляваме съ захарь. Отавяме ги да престоятъ 2-3 часа на топло. Разбиваме 1-2 яйца сгорещяваме въ тигана масло, натопяваме дюлитѣ въ яйцата и ги пражимъ докато добиятъ приятенъ цвѣтъ. Подаваме ги посипани съ счукана захарь.

1251. Панирани ябълки. Избираме 12 срѣдно голѣми киселички ябълки. Обелваме ги и издълбаваме за пълнене, като имъ предварително отрязваме капаче. Напълняме ги съ вишнево сладко и залепваме капачетата имъ съ бѣлтъкъ.

Въ тигана сгорещяваме повечко чисто масло, Ябълкитѣ ги натопяваме въ разбити яйца, овалваме ги въ счукана пресѣта галета и ги пражима въ маслото, докато добиятъ приятенъ червеникавъ цвѣтъ. Поднасятъ се горещи.

1252. Завити ябълки. Замѣсва се тѣсто отъ 1 яйце, малко соль, брашно и кафена чашка млѣко. Направя се на 4 топчета, намазватъ се съ масло и нареждатъ едно върху друго. Разточватъ се на листъ, дебелъ колкото за юфка. Този листъ се нарязва на четвъртити парченца, за да може да се завие цѣлата ябълка. Взематъ се нѣколко ябълки отъ еднаква голѣмина, обелватъ се, издълбаватъ се за пълнене, турятъ се въ дълбоко кастронче, посипватъ се съ захарь и заливатъ съ бѣло вино, смѣсено съ една лѫжица ромъ. Оставятъ се да престоятъ 1 часъ. Обцеждатъ се на сито. Издълбаното се напълва съ сладко, мармеладъ или счукани орѣхи, смѣсени съ малко малмеладъ или счукана захарь. Ябълката се туря върху парчето листъ, събиратъ се четиритѣхъ краища, прави се украшение отгоре отъ парченца отъ листа, както е показано на фиг. 184. Намазватъ се съ жълтъкъ, посипватъ

Стр. 480

се съ счукана захарь, нареждатъ се въ намазана съ масло тава и пекатъ въ гореща пещь. Подаватъ се горещи или студени.

1253. Печени дюли. 6-8 узрѣли дюли се издълбаватъ, като предварително имъ се отрязватъ капачетата. Напълнятъ се съ счукана захарь, смѣсена съ счукана канела (дърчинъ). Турятъ имъ се капачетата. Нареждатъ се на тепсия и пекатъ въ гореща пещь безъ вода. Опечени, нареждатъ се въ чения и по желание заливатъ съ сиропъ разреденъ съ малко вода. Ако нѣмаме сиропъ, може да се залеятъ съ вишнено сладко.

1254. Ябълки съ оризъ. 2-3 ябълки се обелватъ, очистватъ отъ семето и сваряватъ на пюре. На друга страна се сварява ½ ч. чаша оризъ въ 2 ч. чаши вода, смѣсена съ лѫжица чисто масло. Ориза да стане гѫстъ. Прибавя се захарь по вкусъ. Ориза се смѣсва съ ябълченото пюре, прибавя се малко настъргана лимонена кора и сипва въ намазана тенекиена форма. Отгоре се намазва съ единъ разбитъ на снѣгъ бѣлтъкъ, смѣсенъ съ половинъ чаена чаша счукана захарь. Пече се 30 минути въ умѣрена пещь.

1255. Пълнени ябълки съ оризъ. 12 ябълки по-големички безъ да се обелятъ, измиватъ се, отрѣзва имъ се горния край като капаче и се издълбаватъ за пълнене. Прави се следната пълнка: половинъ чаена чаша оризъ се сварява въ подсладена по вкусъ вода, много добре. Смѣсва се обилно съ захарь и съ счукана канела. Ябълкитѣ се захлупватъ, нареждатъ се въ тавичка намазана съ масло и пекатъ въ гореща пещь. Опечени се изваждатъ върху чения и гарниратъ съ сладко по желание.

1256. Ябълки съ сосъ сабайонъ. 12 сладки ябълки се обелватъ отъ кожицата, издълбаватъ се и се пущатъ въ не много врѣла вода, смѣсена съ една чаена чаша захарь. Сваряватъ се до мекота1 тъй че да не се разварятъ. Обцеждатъ се на сито. Като се обтече водата, напълнятъ се съ вищнево сладко и нареждатъ въ по-голѣма чения. Заливатъ се студени съ сосъ Сабайонъ: 6 сурови жълтъка се разтриватъ до побѣляване съ 6 супени лѫжици захарь. Турятъ се въ тиганъ. Заливатъ се съ 3 винени чаши бѣло вино и четвъртъ чаша вода, предварително варена съ кората на единъ лимонъ и оставена да изстине. Тази смѣсь отначало се туря на по-силенъ огънь, по такъвъ начинъ се довежда до горещо състояние безъ да се оставя да заври, като постоянно се бърка. Когато соса се обърне на пѣна и се сгѫсти, снема се. Това става за 8-10 минути. Този сосъ студенъ се залива върху ябълкитѣ.

1257. Сладко съ кестени. Сваряватъ се половинъ кгр. кестени, обелватъ се внимателно и прекарватъ презъ сито. Петъ жълтъка се разбиватъ съ ¼ кгр. захарь. Турятъ се кестенитѣ и се продължава биенето 30 минути. 5 бѣлтъка се разбиватъ на пѣна и се смѣсватъ съ горната смѣсь. Смѣсьта се налива въ намазана форма и се пече въ умѣрена пещь.

1258. Пълнени ябълки. Продукти: 6 голѣми ябълки, 250 гр. захарь, 1 прахъ ванилия, малко червена и жълта безвредна боя.

За крема: 1 суп. лѫж. претопено масло, 1 суп. лѫжица брашно, 1 чаена чаша прѣсно млѣко, 1 прахъ ванилия, 3 суп. лѫж. захарь, 1 листъ желатин, за гарнитура – пелте отъ дюли.

Приготовление: Ябълкитѣ се обелватъ, издълбава се вѫтрешностьта имъ. Измиватъ се и пущатъ въ врѣла вода, колкото да се покриятъ. Прибавя се захарьта. Посваряватъ се много малко, като се внимава само да омекнатъ, а не да се разварятъ. Въ водата предварително се капва червена и жълта боя, отъ които ябълкитѣ придобиватъ приятенъ жълто-оранжовъ цвѣтъ.

Изваждатъ се, обцеждатъ отъ водата и напълнятъ съ следующия жълтъ кремъ:

Тъй напълнени, ябълкитѣ се оставятъ да застинатъ и се заливатъ съ пелте отъдюли, поразредено съ малко врѣла

Стр. 482

1259. Кадаифъ. Продукти: 1 кгр. кадаифъ, ½ кгр. прѣсно топено масло.

За заливаме 1¼ кгр. захарь, 1 кгр. вода.

Приготовление: Намазва се тепсия съ масло и реди кадаифа на пластове, като се залива съ маслото.

Пече се въ умѣрена пещь до приятно зачервяване. Отъ захарьта и водата се сварява среденъ сиропъ, който врящъ се залива върху студенъ кадаифъ. Покрива се да попие сиропа.

По желание въ срѣдата можемъ да сложимъ пластъ орѣхи или кадаифа да го опечемъ на тънко, нарежемъ на парчета и 2 по две ги слепимъ съ разбитъ каймакъ.

1260. Топки отъ кадаифъ. ¼ кгр. кадаифъ се стрива на дребно. Отъ вечерьта се забърква съ 10 яйца и оставя презъ нощьта малко да втаса на умѣрено топло мѣсто. На сутриньта се сгорещяватъ 5-6 лѫжици чисто масло и съ лѫжица се сипва отъ смѣсьта. Тѣзи пражени топки се оставятъ да постоятъ 2-3 часа, следъ което се заливатъ съ врѣлъ сиропъ отъ срѣдна гѫстота сваренъ отъ ¾ кгр. вода, малко лимонена киселина и канела.

1261. Кадаифъ отъ хлѣбъ. На 12 филии бѣлъ хлѣбъ дебели единъ пръстъ имъ се изрязва кората. Въ тигана се разтопява 4-5 лѫжици чисто масло, въ което следъ като се сгорещи се пражи хлѣба, като се внимава да не загори. Прави се сиропъ отъ ½ кгр. захарь съ ½ лит. вода, срѣна гѫстота. Праженитѣ парчета хлѣбъ се нареждатъ въ дълбока чения и следъ като изстинатъ се заливатъ съ горещия сиропъ. Въ сиропа по желание може да се тури ванилия или лимонена кора. Гарниратъ се съ дебелъ каймакъ.

1262. Топчета отъ грисъ заляни съ сиропъ. Вземаме 1 кгр. млѣко и го туряме да заври. Като заври пущаме малко по малко грисъ, докато стане гѫста каша. Снемаме го отъ огъня, почакваме да изстине, колкото да го търпи пръста. Прибавяме му 3 яйца и всичко добре разбъркваме.

Намазваме една тава съ масло и нареждаме върху нея топчета отъ гриса, които вземаме съ супена лѫжица. Печемъ ги въ фурна. Кога изстинатъ, сваряваме сиропъ отъ 1 кгр. захарь и 1 кгр. вода съ срѣдна гѫстота, пущаме въ него топчетата и напоени веднага ги изваждаме. Нареждатъ се въ една голѣма чения редомъ.

1263. Берлински мекици. Продукти: ¼ литъръ млѣко, ¼ кгр. масло, 1 цѣло яйце, 5 жълтъка, 50 гр.

Стр. 483

захарь, една чаена лѫжичка соль, брашно колкото поеме, мая за козунаци голѣмина колкото орѣхъ, хубавъ мармеладъ за пълнене.

1264. Заляни уши. Омѣсваме тесто отъ 1 яйце, щипка соль и бѣло брашно. Разточваме го на тънъкъ листъ. Съ остъръ ножъ го нарязваме на дълги парченца. Сгорещяваме въ тигана чисто масло, (по-добре е ако вземемъ повече масло и го сложимъ въ тенджера. После маслото можемъ да употрѣбимъ за готвене). Вземаме едно парченце, щипваме го отъ единия край като ушенце и го пражимъ въ маслото. Заедно пражимъ по нѣколко ушенца. Въ друга тенджера си приготвяме сиропъ отъ срѣдна гѫстота, сваренъ отъ 1 чаена чаша захарь и 1 чаена чаша вода. Щомъ ушенцата се добре опражатъ и зачервятъ, изваждаме ги отъ маслото и пущаме веднага въ врѣлия сиропъ. Подаватъ се горещи, но може и студени.

1265. Пилафъ тане. Туря се да се сгорещятъ 3 суп. лѫж. масло, прибавя се и 1 чаена чаша оризъ, който се пържи докато добие жълтеникавъ цвѣтъ. Прибавятъ се 2 чаени чаши вода и малко соль. Захлупва се тенджерата и се оставя да ври на слабъ огънь безъ да се бърка. Подава се съ захарь.

1266. Турски пилафъ. 1 чаена чаша оризъ се залива съ 2-2½ чаени чаши вряща вода съ щипка соль. Сварява се, докато остоне безъ вода. Попарва се съ врящо масло (около 2-3 суп. лѫж.) и подава посипанъ съ захарь.

1267. Пражени топки. ¼ чаена чаша вода и 2 супени лѫжици топено масло се турятъ на огъня да заврятъ, заедно съ 2 супени лѫжици счукана захарь. Въ тази врѣла теч-

Стр.484

1268. Сладъкъ пилафъ съ галета. Въ 2½-3 чаени чаши вода се сварява една чаша оризъ. Обцежда се отъ водата, като се изсипе въ решетка. Смѣсва се съ захарь по вкусъ. Отдѣлно се сгорещява 2-3 суп. лѫжици чисто масло и въ него се опражва 3-4 суп. лѫж. счукана галета. Ориза се сипва въ голѣма чения и посипва съ още счукана пресѣта захарь и попарва съ маслото и галетата. Сервира се съ нѣкакъвъ сиропъ (отдѣлно), за да си насипе всѣки самъ по желани.