Рис. 6 Външност на човек, реконструирана по изображението на необикновените очи в тибетските храмове

Според неговите сведения, Земята по време на лемурийците се е въртяла по друга орбита, която лежала много по-близо до Слънцето, тя имала планета-близнак. Климатът бил тропически, флората обилна. На Земята господствали исполини-суперинтелектуалци (лемуро-атланти),чийто организъм не приличал на човешкия (рис. 6), но сред тях вече се появили представители на по-късна цивилизация – ранните атланти. И въпреки че атлантите били двойно по-високи от представителите на нашата цивилизация, те изглеждали пигмеи в сравнение с лемурийците. Лемурийците покровителствали атлантите и ги научили на много неща; животът на Земята бил спокоен и мирен... След това се случило така, че суперинтелектуалците се изпокарали помежду си, започнали продължителни войни. Най-далновидните лемурийци, които имали парапсихологични способности, отишли в пещерите на Хималаите и влезли в състояние Сомати, като образували по този начин генофонда на човечеството, който бил открит преди няколко години от проф.Е.Мулдашев при една трансхималайска експедиция.

В същото време, “по време на краткото примирие между продължителните войни, едни интелектуалци тайно работели, за да нанесат поражение на другите. След това, в един “прекрасен” ден, на планетата избухнал ужасен взрив, вследствие на който станало земетресение и планетата изменила орбитата си. В небето пламтели езиците на пожара и из цялата атмосфера се разпространявал дим. След известно време всичко стихнало и се успокоило, но след няколко месеца в небето се появил лош знак, от който всички оцелели жители на Земята се ужасили. Това била приближаваща се планета. На Земята започнал истински ад. Расата на свръххората забравила за кавгите си и спешно се вдигнала в небето със святкащите си машини. Те предпочели завинаги да напуснат Земята”.

След ръкотворната космическа катастрофа лемурийската цивилизация изчезнала.

Част от останалите на Земята хора, основно атланти – представители на четвъртата раса, оживяла, но се оказала в изключително тежки условия: градовете били разрушени до основи, поради изменението на орбитата започнал да се променя климатът, от север се надигали студове. Животът трябнвало да започва отначало, а се оказало, както предполага Мулдашев, че Висшият разум е прекъснал връзката на атлантите с Всеобщото информационно пространство. Възможно е тази връзка да е била прекъсната още по времето на лемурийската цивилизация, когато процъфтявали конфликтите и все по-силно се изявявал култът към Властта. Но е възможно нещата да са били по-различни. Проф.Е.К.Бороздин изказва инересно мнение, че на човека му е било нужно да премине етап на материалистично възприемане на света, когато човешкото съзнание е предоставено само на себе си, когато то не очаква помощ от духовния свят, а е принудено да създава условия за обезпечаване на живота с помощта на материални средства, за получаването на които е нужно изучаване на материалния свят, тоест развитие на материалистичната наука. Така че, блокирането от страна на Тънкия свят на получаването на информация “отгоре”, може да се оценява и като наказание за “неправилния” начин на живот, което е напълно реално и като планирано извеждане на човечеството на нов етап на познанието. Във всеки случай, атлантите се оказали в трудни условия и без всякаква помощ отгоре. Но знанията, получени от лемурийците, не позволили на атлантите да подивеят. Като предприемали разкопки и събирали съхранените старинни писания, атлантите усвоявали знанията на предишната цивилизация по трохички и, както можели, развивали науката. Възтържествувал култът към Знанието. Забраната върху информацията от Тънкия свят била свалена. Като получили достъп до знанията на Тънкия свят, атлантите създали развита цивилизация, остатъци от която могат да се намерят и днес. За следи от цивилизацията на атлантите пишат в книгите си Е.П.Блаватска и Е.Мулдашев. А наскоро, в предаване на петербургското радио, провуча съобщение, че известният учен Алън открил в Боливия, на височина 4 хил. метра надморска височина плато, на което се намират развалините на църква от червени и черни камъни, точно съответстваща по архитектура на описаните от Платон храмове в Атлантида.

Но, изглежда, най-грандиозното съоръжение на цивилизацията на атлантите е Градът на Боговете в Тибет, за който съобщава неуморимият пътешественик и учен Е.Мулдашев във в-к “Аргументи и факти” (№ 20 и 21, 2000 г.).

“Тези, които са строили “огледално-пирамидалния комплекс Кайлас”, са знаели законите на фините енергии и времето и са можели да ги управляват. Аз мисля, че той е построен от хора, принадлежащи към извънредно високоразвита цивилизация, която е можела да владее фините енергии, имащи, според някои данни, антигравитационни ефекти. В противен случай не е възможно да си представим придвижването на огромни каменни маси или остъргването на планински хребети, необходими при строителството на въпросните пирамиди и “огледала”. При това Мулдашев не се съмнява, че именно атлантите са построили грандиозните съоръжения. Той открил рисунки на няколко пирамидални конструкции, които много напомняли лица на хора. Една от рисунките напомня лицето именно на атлант, а не на лемуриец, който имал характерни черти на лицето.

Като се настройвали с третото око на вълните на Тънкия свят, атлантите лесно получавали знания, съхранявани в информационното поле на Вселената. Безделието и лекотата, с която можело да се постигне всичко, довели до борба за власт. Започнали междуособици. И отново било блокирано постъпването на информация. Назрявала катастрофа. Далновидните жреци решили да запечатат на златни пластини историята на цивилизацията, картата на света и на звездното небе по това време, най-прогресивните научни представи, и предупредили за опасностите, които дебнат тези, които злоупотребяват със знанията си. Тези плочи са скрити в пещерите на Тибет и Хималаите. По време на една от експедициите в Тибет учените успели да намерят пещера, където, “по думите на местните жители, се съхраняват надеждно защитени златни пластини, в които в зашифрован вид са записани знанията на предходната цивилизация”. За това разказва статията на Ю.Шигарьова “Ще оцелеят ли учените в “Долината на смъртта” (АиФ, № 41, 1999 г.).

Жреците на атлантите не сгрешили. Катастрофата се разразила преди 850 хиляди години. Настъпил Великият потоп.

През 1994 г. в Санкт-Петербург беше публикувана книгата на С.И.Бараш “Космическият “диригент” на климата и живота на Земята”, в която авторът, въз основа на анализ на достоверни научни данни, прави извода за непосредственото влияние на Космоса върху всички процеси, които стават със Земята.

Известно е, че в Слънчевата система космическото влияние се свежда основно до гравитационната сила, която въздейства непосредствено върху орбитите на планетите. Още пшрез 1950 г. астрономите Ш.Г.Шараф и Н.А.Будникова пресметнали ексцентриситета на елипсата на земната орбита за предходните 30 милиона години. Изяснило се, че тази величина се колебае с период от 100 хиляди години. Но всеки 4000 хиляди години екстремалното значение на ексцентриситета съвпада с екстремумите на другите параметри на орбитата: дължината на перихелия, наклона на еклиптиката към екватора – възниква резонанс. При това, “Земята прави такъв наклон на земната ос, което се отразява пагубно на всички живеещи на планетата. Стават глобални изменения на климата, които на свой ред пораждат нечувани катаклизми, водещи до почти пълно обновяване на флората и фауната”.

Американските учени са моделирали на компютър подобно явление и получили феноменален резултат. Последствията от катастрофата се оказали следните: останалите живи хора на планетата, към каквато и висока цивилизация да са принадлежали, трябвало за сто години – а това са четири-пет поколения, да подивеят до първобитно състояние и да започват фактически от пещерите и горите. Но да се върнем към Потопа.

Според Библията, в началото на Потопа по цялата Земя 40 дни и 50 нощи валял непрекъснат пороен дъжд. Учените са пресметнали, че за това време на земята са се стоварили приблизително 10¹³ тона вода, т.е. около 3,5 тона на всеки квадратен метър. Като не разбирали, как такова количество вода е могло да попадне в атмосферата за сравнително кратко време, те сметнали информацията за глобалния потоп за мит. Още по-фантастична изглеждала информацията от Библията, че при потопа с вода се покрили даже високите планини, тъй като за това са нужни още около хиляда пъти повече вода, от приведеното по-горе количество. Но ето че доцентът от Санкт-Петербургския планински институт, д-р физ.-мат.н. В.Я.Брил, в резултат на своите изследвания стига до извода, че водата е нахлула на континентите от океаните. По-точно: океаните и моретата по инерция нахлули на източните си крайбрежия, като оголили западните. И наистина, такъв “антипотоп” е зафиксиран в най-древните ръкописи на Китай (западното крайбрежие на Тихи океан). И ако Ной на своя ковчег отплувал от “Обетованата земя”, то когато водата започнала да спада, ковчегът трябвало да се окаже доста по на изток и по на север от мястото на старта. Указаната в Библията крайна точка – планината Арарат – точно съответства на тези изисквания.

С настъпването на Световния океан именно към източните си брегове може да се обясни, например, защо индусите и китайците са повече от другите народи. Те оцелели при потопа, защото: първо, техните територии са разположени на запад от Тихия океан и “антипотопът” ги е предупредил за надвисналата катастрофа; второ, водите на Тихия океан се придвижили от тях към Америка, а водите на Атлантика, дори и да са дошли до тези места, били значително намаляли; трето, обратното оттичане на Тихия океан на запад бил по-бавен, което дало възможност за евакуация на населението и четвърто, най-високите места на земята – Тибет и Хималаите – се оказали непотопени. Така че не е странно, че разселването на арийската раса, както е установил Е.Р.Мулдашев, е започнало именно от Тибет.

Когато водата след Потопа спада, то оживелите след катастрофата хора, главно от арийската раса, както показва американският модел, се връщат към пръвобитното съществуване.

Но цивилизацията на атлантите не е загинала веднага. Последното им пристанище е легендарната Атлантида, загинала преди 12 хиляди години. За огромния остров-континент и могъщата държава на атлантите там разказва на света великият древногръцки философ Платон (427-347 г. до н.е.). Той получава съответната информация от своя прародител Солон, който на свой ред е научил тази история от древногръцките жреци. Историята за това, че някога в Атлантическия океан е съществувал гигантски остров, на който процъфтявала високоразвита цивилизация, загинала “за едно ужасно денонощие”, тъй като “целият остров потънал в морската бездна”. Интересът към Атлантида не е отслабвал от времето на Платон. Осъществени са многобройни опити да бъде намерена. Но всичко е напразно: главните въпроси – къде е погребана Атлантида и поради каква причина е загинала – досега остават без отговор. На последния въпрос атлантолозите обикновено отговарят, като използват хипотезата за насочена бомбардировка на острова от метеорит.

През последните години, когато В.Я.Брил създава теорията за гравитацията и единната теория за материята, причината за гибелта на Атлантида получава друго, по-научно обяснение. Тя се състои в следното.

Всяка голяма планета, веднага след своето “раждане”, започва гравитационно да се оформя като кълбо или, съобразно въртенето й, като елипсоид на въртенето, тъй като само именно при такава форма вътрешната й гравитационна енергия е минимална. Повърхността на планетата се покрива относително бързо със затворена кристална кора, която започва да възпрепятства бързото разширяване на по-плътните недра. Споед теорията на В.Я.Брил, недрата на планетата, поглъщайки голяма фонова енергия (енергията на физическия вакуум), се стремят към разширяване по-бързо, отколкото кората на Земята. Борбата винаги завършва в полза на разширяването и това води или до образуване на глобални пукнатини в кората (например, каналите на Марс и Юпитер), или до изхвърлянето на спътник (Луната, Фобос и т.н.) или дори до пълно саморазрушаване на планетата (планетата Фаетон).

Системата от глобалните пукнатини разчленява земната кора на няколко големи блока – литосферни плочи. Граничещите с такива пукнатини земни участъци се наричат рифови зони. При което пукнатините и граничещите с тях рифови зони се разполагат и в океаните, и на континентите.

Океанолозите са потвърдили, че рифовите океански зони представляват гигантска глобално разположена (обща дължина около 60 хиляди километра) система от разширяващи се пукнатини в океанската кора.

Под натиска на разширяващите се недра, при достигане в кората на критични напрежения, тя се пропуква, при което се пропуква там, където е тънко. Това са рифовите зони на океана, където дебелината на кората е по-малка от 10 км, а на континентите е 5-10 пъти по-голяма.

Научните изследвания на В.Я.Брил показали, че последната глобална катастрофа действително е станала преди около 12 хиляди години. Платон отнася гибелта на Атлантида към същото време. Специфичните предпоставки за катастрофата са следните:

Атлантида била разположена на сравнително тънка, затова по-гъвкава и податлива базалтова океанска кора.

За да се обясни това, доста удобна е следната аналогия. Да си представим, че Земята е футболна топка. Дебелата гранитна континентална земна кора е разкъсаното горнище на топката, а тънката базалтова океанска кора – самата камера. Ако такава топка с цяла камера, но разкъсано горнище, се напомпва с въздух, то участъците от камерата, които нямат горнище, ще започнат да се издуват.

Именно такова издуване на тънката океанска кора в Атлантика под натиска на разширяващите се недра е предпоставка за гибелта на Атлантида. Интересно е, че и сега този район (Азорските острови) бавно се повдига (издува се) със скорост от порядъка на 1 см в година. Между другото, за това, че дъното в този район се повдига, говори още през XIX век ясновидецът Е.Кейси, във връзка със съобщенията си за Атлантида. За период от около 100 хиляди години, а катаклизми като този с Атлантида се повтарят почти редовно на всеки 100 хиляди години, при такава скорост, общото повдигане на дъното на океана ше бъде около километър. Така че цивилизацията на атлантите, по-точно това, което ще остане от нея дотогава, след няколко десетки хиляди години само ще излезе от “морската бездна” и ще се представи пред очите на изумените ни потомци.

И така, какво е причинило гибелта на Атлантида?

В надутия участък на океанската кора, в най-тънката й част, в рифовата зона, под натиска на разширяващите се недра разтягащите напрежения достигнали критична величина. Възникнала пукнатина с глобална дължина. Всичкият натрупан под кората ендогенен газ и част от разтопената базалтова лава са били изхвърлени от недрата на океана през тази пукнатина. Участъкът от океанската кора, който по-рано бил издут и поради това излизал над повърхността на океана във вид на огромен остров – Атлантида, лишавайки се от опора, “потънал в морската бездна”. При това този процес е продължил не “едно ужасно денонощие”, а значително по-малко. При това спускане най-тънките участъци от океанската кора са можели, според разчетите, да достигнат два-три километра, а на места и повече. Така че, неуспехът в търсенията на Атлантида е свързан преди всичко с огромната дълбочина на потопяването й, значително по-голяма, отколкото се предполагаше по-рано.

Петата раса, арийската, започва развитието си “от пещерите и горите”. Загубила връзка с Информационното поле на Вселената поради неразвитостта на третото око, цивилизацията на арийците се развива крайно бавно. И това при положение, че в пещерите на Хималаите и Тибет, в състояние на Сомати са се намирали най-високоразвитите представители на миналите цивилизации, чиито Души, намирайки се във финия свят, най-вероятно са наблюдавали земните жители, като са се стремили да не допуснат глобална катастрофа, способна да разруши планетата.

Заслужава да се отбележи, че информацията от Тънкия свят е идвала и идва постоянно, но да уловят и разберат тази информация са можели само отделни бележити личности, като Хермес Трисмегист. Генерал Г.Г.Рагозин, който се занимава с изследване на психоинформационното въздействие, заявява в своето интервью за в-к НГН (№ 20. 1999 г.): “Хората винаги живеят сред информационен поток. Те не го усещат, но той преминава през съзнанието им. В главите ни идват всякакви странни образи”.

Най-активно човечеството започва да получава систематизирани знания за същността на света и човека от Пророците, започвайки от V век пр.н.е. Великите духовни водачи са получавали необходимата информация и са я давали на хората: Христос, Буда, Зороастър, Мойсей, Мохамед са правили всичко, за да измъкнат народите на планетата от невежеството и дивачеството. Тяхната дейност е успешна. Били са създадени религиите: християнската, будистката, индуистката, мюсюлманската и др. Но с времето това довежда до възникването на войни на религиозна основа, които продължават и днес.

Трудно е да се управлява човек отвън. С прогреса на еволюцията и все по-голямото развитие, той става все по-неподатлив на предложения отвън и е свободен да действа според своето разбиране, да следва своите собствени желания. Човечеството прави много грешки и мнозина вероятно биха сметнали за благо, ако Висшият разум ни упътваше със сила към правилния път; но ако това беше така, човек не би се научил да действа правилно. Ако той правеше добро само защото няма избор и ако нямаше възможност да постъпва по друг начин, той би бил само един робот, а не развиващ се бог. Тъй както строителят се учи от грешките си, като ги поправя в следващите строежи, така и човекът, с помощта на грешките си и болката, която те му причиняват, постига мъдрост.

Не е ли време всички, които живеем на границата на третото хилядолетие, да проявим мъдростта си. Защото междинните резултати от развитието на нашата цивилизация са ужасявящи: колосална опасност за съществуването на цялата планета – натрупаното ядрено оръжие стига, за да се унищожи Земята многократно; надигащата се екологична катастрофа на планетата (няма да я взривим, но ще я отровим); клонирането на хора; оплитането на човечеството с бездуховната по своята същност мрежа на Интернет; наличието на различни религии, които ако не воюват открито помежду си, се отнасят крайно неприязнено един към друг, като не признават, че коренът на всички религии е един.

Неволно се замисляш: колко още Висшият разум ще търпи нашето издевателство над планетата, която е създавана от Бог и Тънкия свят милиарди години и която ние упорито и настойчиво унищожаваме? Не е ли време всички да спрем, да се огледаме и да помислим? Да осъзнаем божествената красота на природата, да осмислим мястото си в нея, да рзберем целта на съществуването си въобще и в частност на Земята, да оценим силите си и да отдадем всичко, без остатък, за съхраняването на Мира, Доброто, Любовта! Нека винаги е чисто небето над нашата планета! Нека винаги има Слънце! Нека винаги има Деца! За да има къде да се връща Безсмъртният ни Дух! На една прекрасна, цветуща синя планета, а не в някакъв свят в черно-сиви тонове!

Смайващо потвърждение за реалността на Тънкия свят е съществуващият в Хималаите генофонд на човечеството, открит от Е.Р.Мулдашев и присъствието на земята на Аватар Сатья Саи Баба.

Е.Р.Мулдашев е крупен руски учен със световно име, доктор на медицинските науки, проф.-офталмолог, изобретател на хирургическия материал “Алоплант”, който стимулира растежа на човешките тъкани. Той казва в интервю за в-к АиФ (№ 23, 1998 г.): “Алоплантът се приготвя от тъканта на умрели хора чрез специална обработка. Любопитното е, че мъртвата пресадена тъкан се явява източник на непонятна енергия. Това е установено със специална апаратура”. Във в-к АиФ (№ 5, 2000 г.) се разказва за уникална операция, направена от Мулдашев “за връщане на светлината” на абсолютно сляп човек. Да не говорим за ювелирната работа на лекаря, но тук предизвиква възхищение новият биоматериал, който е “така обработен, че на мястото на различни видове алопланти израстват различни видове тъкани. Фактически това е стимулатор за растежа на собствените частици на окото”. Ученият пояснява, че съществуването на биоенергийното тяло – копие на физическото тяло – вече не предизвиква съмнения и всеки орган, в това число и окото, има свое копие в полевата структура. “Ретината, която пресадих, има свое копие, също и зрително. И между тези енергийни структури трябва да се образува много бърз контакт. Тоест на ниво воля на биоенергията мозъкът вече е длъжен да започне да получава информация от пресадената ретина на другия човек”. Като въздейства върху органа на човека, заменяйки болната му част с донорски елемент, Мулдашев изменя торсионното излъчване на всяка клетка на физическото око и в резултат се сменя “копието” на окото в ефирното тяло и мозъкът започва да сверява информацията от коригираната биополева структура. Какво прекрасно потвърждение на разработките на съвременната наука!

Е.Р.Мулдашев е публикувал около 300 научни работи, получил е 52 патента в Русия и в няколко други страни, ежегодно провежда 300-400 сложни операции. Това не е всичко. Като човек с необичайно широк кръгозор, той се е заел с изследването на проблема за произхода на човечеството, организирал е няколко експедиции в Индия, Непал и Тибет. Едно от пътешествията си той увлекателно описва в книгата “От кого сме произлезли?”. Резултатите от тази уникална експедиция напълно съответстват на новите научни концепции, разгледани в настоящата книга. Затова си позволихме смелостта да изложим някои от тези резултати в светлината на новите концепции.

Като използва връзките си в офталмологичните кръгове на Изтока, Мулдашев се свързва с високопоставени религиозни дейци и учени на Индия и Непал, които му помагат да се приближи към разгадаването на тайната на произхода на човечеството и да разбере, че “има енергия на съзнанието, т.е. самата божествена енергия, от която по пътя на уплътняването на Духа, е създадено човешкото тяло”. Именно тази енергия, наречена психична, учените изучават днес.

При разговор с един крупен учен, посветил целия си живот на изучаването на религията на Изтока - Свами Дарам, Мулдашев узнава, че в наше време, в пещерите на Хималаите, в състояние Сомати, от милиони години се намират представители на древните цивилизации – лемуро-атланти и атланти. Сомати се характеризира с “каменно-неподвижно” състояние на физическото тяло, по времето, когато Духът и Душата не се намират в него. При връщането на Душата в тялото, човек излиза от състояние Сомати и оживява, дори ако това става след сто, хиляда или милиони години. Свами Дарам пише за Душата: “Душата е част от енергията на Вселената и се намира в специално очертано пространство”. Душата може да напуска тялото си и да го наблюдава отстрани.

Действително, сега и в чужбина, и в Русия се правят интензивни изследвания на този феномен. В чужбина той се нарича “опит извън тялото”, а в Русия просто “излизане от тялото”.

Излизането на Душата извън тялото често се фиксира в състояние на клинична смърт. На тази тема има публикувани много книги, например “Живот след смъртта” на Р.Моуди, която се появява през ноември 1975 г. и веднага става бестселър. Тя е подтикнала към изследване на този важен въпрос други крупни учении и което е много важно, не само ярки привърженици на позицията на Моуди, но и не по-малко ярки противници. Огромна изследователска работа, с цел опровержение на “бълнуването” за излизане на Душата от тялото, извършва професорът по медицина, кардиологът д-р Майкъл Сабом (университетът Емори, САЩ). Той провежда на свой ред най-подробни изследвания, като съпоставя разказите на пациенти, преживели временна смърт, с това, което фактически е ставало по времето, докато те са се намирали “от другата страна” и което било достъпно за обективна проверка. Сабом събрал и публикувал 116 случая и всички били внимателно проверени лично от него. Като резултат М.Сабом доказал, че Душата продължава да съществува след смъртта на физическото тяло, като запазва способността да вижда, да чува и да чувства. Изследванията на Моуди и Сабом са подкрепени от д-р Елизабет Кюблер-Рос, д-р Кенет Ринг, докторите Озиз и Харолдсон и др.

Оказва се, че излизане на Душата от тялото може да се наблюдава не само при състояние на клинична смърт, но и при състояние на транс, например. При това е възможна двойна проверка: от една страна Душата, напуснала физическото тяло, може да отиде в предварително зададена зона и връщайки се, да разкаже за това, което е наблюдавала там. От друга страна, учените, след като са приготвили апаратура в тази зона, могат да зафиксират присъствието на Душата.

Именно такива изскедвания са направени от д-р Ч.Тарт от Калифорнийския университет, от д-р Р.Морис, от група за енергийни изследвания от Института за биоенергетичен анализ и от много други.

Подобни изследвания, с измерване на параметрите на физическото тяло и регистрация на астралната проекция (Душата), се извършват и в Русия. В списание “Съзнание и физическа реалност” (1999 г., № 4), в статията “Изследване на необикновените състояния на съзнанието” са представени резултатите от подобни изследвания, получени в периода 1992-1995 г., в лабораторията на ТХО “Юпитер”, на базата на клиниката по неврохирургия на Висшия медицински институт “С.М.Киров”. За тези удивителни изследвания съобщава в статията си О.И.Коекина в списание “Парапсихология и психофизика” (1997 г., № 2, с.41-47).

Групата за изследване била от 18 доброволци, владеещи методите на медитация (една от формите на състоянието на транс). На всички участници в изследването регистрирали биоритмите на мозъка по 16 стандартни монополярни скали, в съответствие с общоприетата международна стандартна схема. В резултат на изследванията били отбелязани пътешествия извън тялото, ограничени в районите на Москва, отдалечени на няколко километра от мястото на провеждането или в други градове.

Не по-малко интересни опити по изследването на пътешествия извън тялото са провеждани в Института по психология на Руската академия на науките (Парапсихология и психофизика, 1997, № 1, с. 78-79), а в Института по биология на Руската академия на науките многократно са изследвани необикновените способности на човека в транс, в това число и пътешествия извън тялото. Голяма работа по изследването на пътешествията извън тялото извършва президентът на Фонда по парапсихология, д-р на мед.н. проф. А.Г.Ли.

Водещият научен сътрудник в ИРЕ на Руската академия на науките, д-р И.В.Родштат пише: “В състояние на пътуване извън тялото, хората като че ли правят дълги пътешествия, но преживяванията им не могат да се отнесат към халюцинациите, защото информацията, която те са почерпили в странстванията си, се отличават с голяма достоверност”.

В своя труд “Магията на мозъка и лабиринтите на живота”, Н.П.Бехтерова отбелязва: “Дали тялото може да живее без Душата, това е известно само по отношение на така наречения биологичен живот. Поне в известна степен - не може. А Душата без тялото живее – или живее това, което може да се съотнесе с понятието Душа”.

На ежегодната среща на Американската асоциация на психиатрите, състояла се от 5 до 9 май 1980 г. в Сан Франциско, учените обсъждаха многобройните изследвания на явлението “излизане извън тялото”. Те стигат до следните изводи:

• 
  При излизане на Душта извън тялото, възниква не просто усещане за отделяне на съзнанието от тялото – съзнанието напуска тялото изцяло, така че най-добре е ставащото да се определи като усещане за пълно отделяне на личността.
  
• 
  Личността изцяло, включително нейните наблюдаваща и възприемаща функции, преминава в друго пространствено положение, различно от мозъка, като при това материалното тяло изглежда обездвижено и “в безсъзнание”. Не се появява загуба на съзнанието, за каквото се съобщава в случаите на хипноза, сънища и т.н., а напротив, запитаните подчертават изострено самоосъзнаване.
  

Така че излизането извън тялото е реалност, която е изследвана и призната от много учени по света.

Но състоянието Сомати се отличава от простото излизане извън тялото с това, че в последния случай тялото се оказва неподготвено за продължителна консервация. Индийският учен Свами Дарам смята, че “каменно-неподвижното” състояние на физическото тяло се постига за сметка на намаляване обмяната на веществата в организма до нула. Това може да се постигне чрез такава медитация (дълбок транс), при която биополето въздейства на водата в организма и чрез нея – на обменните процеси. Така че излизането извън тялото представлява краткотрайно Сомати, ако може така да се каже.

В разговор със Свами Дарам Мулдашев научава, че в пещерите и днес се намират хора в състояние Сомати. В Непал той успява да се срещне с големия религиозен деец Бонпо-Лама, който съобщил, че за да се проникне в пещера-Сомати е нужен Достъп, който се дава (или не се дава) от Душите на тези, които се намират в пещерата. А общуването с тях става чрез медитация, чрез друг Дух. Тук си струва да се напомни още веднъж, че медитацията е разновидност на състоянието на транс, което по думите на д-р мед.н. Е.М.Каструбин “е вход в Информационното поле на Земята”.

Разговорът с Бонпо-Лама довел до цяла поредица допълнителни срещи, в резултат на които Мулдашев и групата му успели да изяснят местоположението на една от пещерите Сомати, а също да узнаят имената на двама души, които следят за реда в пещерата. В разговора с тези хора се изяснило, че в пещерата действително седят в позата на Буда представители на най-древни цивилизации. Тези хора се съгласили да преведат проф.Мулдашев до пещерата.

За съжаление, Мулдашев не успял да проникне в залата, където седят “каменните” исполини. Защитното психоинформационно въздействие било толкова силно, че както той пише: “Разбрах, че по-нататък не бива да се върви, в противен случай ще настъпи смърт”.

Същността на защитната бариера се състои в дистанционно-хипнотичното въздействие върху влизащия в пещерата човек. От гледна точка на съвременната наука, торсионните полета, които се създават от човешките мисли, въздействайки върху физическия вакуум, мигновено се разпространяват наоколо. Ние вече знаем, че добрите мисли пораждат десни торсионни полета, а злите – леви. Следователно, Душата на един човек в Сомати, която се намира отвън и се грижи за своето каменно-неподвижно физическо тяло, е способна да проанализира намеренията на човека, който влиза в пещерата. Още Е.Рьорих казва, че в страната Шамбала може да се влезе само с добри мисли. Но явно, обикновеното любопитство, даже без лоши мисли, не е достатъчно за получаване на Достъп до пещерата. А да се мине без Достъпа е невъзможно.

По време на следващата експедиция в Хималаите учените успели да намерят още няколко пещери-Сомати. До един от входовете в пещерата учените снимали аурата на всички членове на експедицията с апарата на проф.К.Г.Коротков. Всички изображения на аурите на хората, които постояли няколко минути в пещерата до самия вход, се оказали “изпокъсани, като че ли проядени». При това, участниците в експедицията почувствали огромна слабост. Такива изследвания се провеждали няколко дни и резултатите се повтаряли. Нямало съмнение: пещерата взема от човешката енергия.

Явно, съвременните хора още не сме узрели за посещение в пещерата.

Но в една Сомати-пещера, през 20-те години на ХХ век, са влизали няколко тибетски лами, в това число и лама Лобсанг Рампа, който по-късно описва това посещение и дори своите усещания при влизането в състояние на Сомати.

“Трима старци, трима велики метафизици на света се приготвяха да ме преведат през последното посвещение... Вървяхме напред с нерешителни стъпки, като треперехме и се хлъзгахме. Въздухът ни задавяше и угнетяваше, като че ли цялата тежест на Земята е легнала на плещите ни. Аз имах чувството, че съм проникнал в центъра на света. Накрая ... излязохме към огромна ниша... Вътре видях три саркофага от черен камък, украсени с рисунки и загадъчни надписи. Те бяха открити. Когато хвърлих бегъл поглед в един от тях, дъхът ми спря и почувствах силна слабост.

- Гледай, синко мой, - каза един от абатите, - те са живяли в страната ни подобно на богове, когато тук още е нямало планини. Те са ходили по земята ни, когато морето е миело бреговете й и други звезди са светели на небето. Гледай и запомняй, защото само посветени са виждали това.

Аз се подчинявах: бях и очарован, и треперех от страх. Пред мен лежаха три голи тела, покрити със злато. Двама мъже и една жена. Всяка тяхна чертичка беше отразена ясно и точно в златното покритие. Телата бяха огромни! Жената беше повече от три метра, а по-едрият мъж – не по-малко от пет метра. Имаха големи глави, събиращи се леко в конус на темето, ъгловати челюсти, неголяма уста и тънки устни, дълъг и тънък нос, дълбоко поставени очи. Не можеше да се приемат за мъртви – изглеждаше, като че ли спят...

Старият абат се обърна към мене и произнесе:

- Ти влизаш в кръга на посветените. Ще видиш миналото и ще узнаеш бъдещето. Изпитанието ще бъде тежко. Мнозина не са оживявали и мнозина са претърпяли неуспех... Готов ли си и съгласен ли си да се подложиш на изпитанието?

Аз отговорих, че съм готов и те ме поведоха към една каменна плоча между саркофазите. В съответствие с указанията, аз седнах на нея в поза на лотос и вдигнах ръцете си към небето с дланите нагоре... Един след друг монасите вземаха маслените лампи и изчезваха. Те затвориха след себе си тежката врата: аз останах сам с онези, които са живяли в миналите векове. Времето минаваше. Аз размишлявах. Лампата, която донесох със себе си, засъска и изгасна... Нищо не остана, освен тъмнина... Това беше истинска гробна тишина.

Неочаквано тялото ми се изопна, мускулите се напрегнаха, изтръпналите крака започнаха да замръзват. Усещането беше такова, като че ли умирах в този древен гроб, на дълбочина повече от сто метра от повърхността на земята и слънчевата светлина. Ужасен удар разтърси тялото ми отвътре, започнах да се задъхвам. До слуха ми достигна страшен шум и трясък, сякаш завиваха на руло изсушена кожа.

Постепенно гробът започна да се залива със странна синя светлина, като че ли луната се беше вдигнала над билото на планините. Равновесие, издигане, падане – стори ми се, че летя над земята. Съзнанието ми подсказваше друго: аз плавно се спусках над собственото си физическо тяло. И макар че нямаше никакъв вятър, аз се извдигах като кълбо дим. Около главата си забелязах светеща радиация, приличаща на златен нимб. От дълбината на тялото ми се проточваше нишка от синьо сребро, тя вибрираше като жива и играеше с жив блясък... Чувствах се самотен, изоставен, бях като отломък от корабокрушение в бушуващата Вселена. Астралното ми тяло се рееше и трептеше като листо в силна буря...

Постепенно синият здрач, който ме бе обгърнал, започна да се разсейва. Чух шум на море и съскането на връхлитащите брега вълни. Вдишвах соления въздух и усещах силна миризма на морски водорасли. Околният пейзаж отнякъде ми бе познат, аз се отпуснах върху пясъка, затоплен от слънцето и гледах палмите. Но другата част от съзнанието ми протестираше – та аз никога не съм виждал море, даже не знаех за съществуването на палми! ... След известно време образите, които виждах, се замъглиха и изчезнаха. Постепенно започнах да губя както физическото, така и астралното съзнание. Като че ли невидими ръце се вкопчиха в мене, подръпнаха сребърната нишка и ме повлякоха надолу, като ме навиваха като на макара, като насила ме вкарваха в това хладно безжизнено тяло. След още време почувствах неприятно усещане и стана така студено, че по неволя си спомних, че лежа на каменната плоча на гроба. Мозъкът ми трескаво заработи.

- Да, той дойде на себе си. Върна се в този свят!

Минаха още минути. И ето че слаба светлина докосна очите ми. Маслени лампи. Трима стари абати.

- Ти премина изпитанията с триумф, сине мой. Три денонощия ти лежа на тази плоча. Ти беше мъртъв. Ти оживя.

Висшите монаси се склониха над саркофага, повдигнаха главата и раменете ми, и като разтвориха челюстите, вляха в устата ми нещо горчиво. По жилите ми, които цели три дни бяха в летаргия, като че ли премина огън.

Излязохме от гроба, който няма да забравя никога и отново ни обкръжи леденият въздух на подземния проход”.

И така, въз основа на данните, получени от експедицията, учените стигнаха до извода, че съществува заапазен генофонд на човечеството, във вид на хора от различни цивилизации, в състояние Сомати, консервирани за хиляди и милиони години, но способни да излязат от това състояние в случай на глобална катастрофа, за да дадат продължение на живота на Земята. Създаването на физическото тяло на човека е труден и много дълъг процес. За да не се наложи на Висшия разум да започва от нулата в случай на пълно унищожение на човечеството на земята, логично е да се предположи, че той се е застраховал със създаването на генофонда.

Според представите на учените, генофондът на човечеството е цяла подземна и подводна страна с хора от различни цивилизации, намиращи се в състояние Сомати. Тези хора се намират под непосредствен контрол на Висшия разум и са свързани помежду си чрез информационното поле на Вселената. Душата, като напусне тялото, се намира във връзка с него с помощта на “сребърна нишка”, за която много са говорили посветените и екстрасенсите, но която не могат да налюдават учените. Нямаше не само никакви факти, които да потвърждават съществуването на тази нишка, но нямаше даже и подходяща хипотеза. И ето, такава хипотеза се появи.

През 1981 г. физикът, член-кореспондент на АН на СССР Л.Б.Окун публикува в списание “Успехите на физичните науки” обширна статия: “Съвременното състояние и перспективи на физиката на високите енергии”, в която се говори за новите частици – глуоните. Глуони – от англ. glue – лепило. Той пише:”Тези частици могат да имат и обикновени, и електрослаби, и силни взаимодействия. Родената от ускорител двойка Q-частици, имащи противоположни Q-заряди, трябва да е свързана с Q-глуонна нишка”. И описва свойствата на глуонните нишки: те трябва да са абсолютно трайни, могат да се удължават неограничено и съвършено свободно да пресичат стени, планини, земното кълбо. При това нишката не може да бъде дебела, тъй като при голяма дебелина тя трябва да се разтваря в газа на реликтовите Q-глуони.

Невероятно! Тези свойства точно съответстват на свойствата на сребърната нишка: диаметър около 1-2 дюйма, с абсолютна трайност, тя не може да се скъса, но може да се “отлепи”, ако силите на опъване надвишат силите на химическите връзки, което и става при посмъртното химическо разпадане на физическото тяло. Глуонната нишка може безкрайно да се удължава и да преминава през всякакво вещество. При това тя остава невидима, тъй като светлинните кванти не взаимодействат с глуоните, а и самите глуони са подобни на същите фотони, не толкова частици, колкото свързващи полета. Сега се изказват достатъчно обосновани предположения, че “сребърната нишка на живота” най-вероятно е глуонна нишка. Така че сребърната нишка съединява две форми на живота: в Тънкия свят (Душата) и във физическия свят (тялото).

Необходимо условие за Сомати е температура от +4⁰С, характерна за помещенията в пирамидите, за дълбоките слоеве на водата и за пещерите. Мулдашев предполага, че психоенергийната бариера, защитаваща пещерите-Сомати, се осъществява не само от Душите на хората в Сомати, но и от Шамбала и че в основата на съществуването на легендарната Шамбала и почти неизвестната страна Агарта, лежат два феномена: материализация и дематериализация, и генофондът на човечеството.

Това, че Тънкият свят съществува, е убедително доказано и признато от науката. Светът, паралелен на нашия физически свят, “живее” по свои закони, които ние още не познаваме. Между двата свята, съществуващи паралелно, сигурно има взаимни преходи. Тънкият свят, светът на психичната енергия (светът на свръхвисоките честоти) трябва да има взаимни преходи и взимовръзки с физическия свят от типа на преминаване на вълновата енергия в материя и обратно. Следователно, съществува материализация на мисълта и дематериализация на веществото в мисъл. Тук е уместно да си спомним, че теоретичната мисъл признава такава възможност. Акад.Г.И.Шипов доказва в трудовете си, че във физическия вакуум съществуват точки на бифуркация. Достатъчно е да им се въздейства с “полето на съзнанието” и това ще доведе до раждането от вакуума не само на елементарни частици, но и на “по-сложни физически обекти”.

Но физиката засега само признава възможността за материализация, а живеещият в Индия съвременен светец Сатия Саи Баба материализира на практика.