Вие казахте, че повтарянето на мантрата АУМ води до нада - вътрешния звук. Това преживяване идва ли спонтанно? Коя нада е по-добра?

Това, което идва спонтанно, е много ценно. Ако вътрешният звук идва след повтаряне на АУМ, той може да се окаже въображаем. Идващото от само себе си е истинно и ценно. Ако започва нада, значи вие сте станали свидетели. Не се разтваряйте в нада, защото това е състояние на седмото ниво. Ако се разтворите в нада преди да достигнете до седмото ниво, вие ще спрете в една точка. Вътрешният звук ще се превърне в пречка.

Колкото по-неуловим и фин става вътрешният звук, толкова по-фино става нашето свидетелстване, наблюдение. Ние трябва да наблюдаваме до края, до пълното изчезване на звука.

При какво ниво на достижение на медитиращият се случва шактипат, и при какво - благодат? Какъв ефект има въздействието на шактипат и пробуждането на Кундалини, ако първото, второто и третото тела на медитиращия не са напълно развити?

Вече говорих, че шактипат се случва в първото тяло, а благодатта - в четвъртото. Ако шактипат се случи в първото тяло, а Кундалини все още не е пробудена, тя задължително се пробужда, при това с огромна скорост. В този случай трябва да бъдем много внимателни, защото благодарение на шактипат за броени секунди става това, за което обикновено са нужни месеци и години. Следователно, необходима е дълбока предварителна подготовка на първите три тела за преживяването на шактипат. Внезапната шактипат е вредна за всеки Том, Дик или Хариет. Затова за шактипат човек трябва да се подготви. Впрочем, не е нужна особена тренировка, трябва само трите тела да са на фокус. Това е първото.

Второто условие е линията, която свързва тези три тела, за да не блокира никъде повдигащата се енергия. Много е опасно, ако шактипат спре на първото тяло. Ако тя се разпространи по всичките три нива, това е безопасно. Ако спре на първото тяло, ще причини огромна вреда.

Това е като да получиш удар от електрически ток, стойки на земята - много е опасно. Но ако си върху дървена поставка, нищо не те заплашва - електрическият ток ще мине през тялото ти и ще създаде кръг. Ако кръгът е затворен, няма опасност. Опасен е отвореният контур. Всички енергии се подчиняват на единен закон - те образуват кръг. Ако кръгът се отвори, вие получавате електрошок. Затова, ако стоите на дървена поставка, няма да последва никакъв удар.

Ще се удивите, когато узнаете, че предназначението на дървените поставки за медитация е в това, че дървото не е проводник. Кожите от елени и леопарди са използвани по същата причина - за да може енергията, освобождавана в процеса на медитация, да не доведе до шок. Електрическото разреждане може да убие човека. Затова медитиращите носели дървени сандали и спели върху дървен под. Медитиращият може и да не е знаел защо постъпва така, той просто спазвал правилата, изложени в Писанията. Може би той е мислел, че по такъв начин изпитва тялото си, отучвайки го от удобствата. Но причината съвсем не е тази. Заплахата е в друго. Във всеки един момент в медитиращия от който и да е неизвестен източник може да се случи преживяване, за което той трябва да е напълно подготвен.

Ако подготовката на първите три тела е завършена, енергията, получавана от медитиращия, образува вътрешен контур. Ако човек не е готов и енергията му се блокира в първото тяло, възниква опасност. Затова за образуването на контура е необходима макар и минимална първична подготовка, която не изисква продължителен разход на време и особени усилия. Шактипат може да бъде полезна за получаване на някакъв проблясък на Божественото, но е необходима предварителна подготовка.

По време на шактипат Кундлини се повдига с невероятна скорост, но достига само до четвъртото тяло. Но и това е много. Пътешествието след това е крайно индивидуално. Един проблясък на мълнията в нощта осветява някакъв отрязък от пътя, това е повече от достатъчно. Ако видите пътя, всичко ще се промени. Повече няма да останете същите. Шактипат ви позволява да видите някакъв отрязък от пътя, простиращ се пред вас. Но е опасно да се дава шактипат на масите.

Интересно е, че именно масите жадуват за шактипат и други подобни. Обикновеният човек се стреми да получи нещо безплатно - но даром нищо не се дава. Колко пъти скъпо сме плащали за глупостите. Никога не се опитвайте да получите нещо безплатно. Винаги трябва да сте готови да платите. Колкото по-охотно сме готови да платим, толкова по-достойни ставаме. Най-великото плащане - това са нашите усилия за духовното ни развитие.

Преди два дни при мен дойде почтена дама и каза: "Аз съм вече възрастна, смъртта е на прага. Кога ще постигна просветление? Моля, побързайте и направете това, докато съм още жива". Посъветвах я да ходи няколко дни на медитация, пък после ще видим какво можем да направим.

Тя отвърна: "Не искам да се уморявам с медитации. Направете нещо, за да достигна просветление".

Тази дама искаше да получи, без да заплати. Нейното търсене е опасно. По този начин нищо не постигаш - напротив, ще загубиш всичко. Медитиращият не трябва да мечтае за подобни неща. Човек получава само това, за което е готов. Повярвайте, така е.

Никой никога не получава по-малко, отколкото е заслужил. Такъв е законът на съществуването - вселенският закон. Вие получавате толкова, колкото сте готови да получите, а ако не го получавате, не говорете за несправедливост - просто не сте готови. Умът винаги се опитва да ни успокои с доводите, че с нас са постъпили несправедливо. И в резултат на това ние, непоколебимо уверени в своята значимост, предявяваме претенции към съществуването.

Всеки получава по достойнство. Достойнството и достижението са синоними. Но умът очаква много без полагането на никакви усилия. Между нашите очаквания и нашите усилия има бездънна пропаст. Тази пропаст е поразяваща, крайно опасна. Поради нея ние блуждаем наоколо с надеждата някъде нещо да получим. Когато тълпата жадуващи манна небесна нарасне, със завидно постоянство се намира умник, способен да я използва. Той предлага даром това, което тя жадува. Такъв повърхностен човек случайно се е натъкнал на формулата, и няма търпение да я пробва върху лековерните. Независимо от това, че въздействието на такъв "рибар" няма да бъде дълбоко, то все пак е вредно.

Да вземем човек, който няма знания за шактипат - той също може малко да практикува шактипат с помощта на животинския магнетизъм. Но той не притежава знания за останалите шест вътрешни тела. Тялото притежава собствена магнетична сила. Ако ситуацията бъде подготвена по подходящ начин, чрез тази сила може да бъде получен електрически удар. Затова медитиращите в древността избирали внимателно позата на тялото по време на сън. Те не лягали с главата или краката в определени положения.

Отчитайки земния магнетизъм, медитиращият трябва да изравни положението на тялото по отношение на силовите линии, за да получи подкрепа от тях. Ако спи в пресичане на такива линия, магнетизмът на тялото му отслабва. Ако лежи в посока на тока, силите, които създават земния магнетизъм и установяват положението на земната ос, ще бъдат магнетизирани, като поддържат и вас. Това ще изпълва тялото ви така, както магнитът намагнетизира разположените наоколо късчета желязо, които впоследствие ще могат да притеглят към себе си неголеми предмети.

И така, тялото притежава собствена магнетична сила. Ако то е ориентирано правилно по отношение на магнитните линии на Земята, тяхното действие ще бъде крайно благотворно. Звездите също имат магнетична сила. В особени случаи отделни звезди са особено магнетични. Това може да се провери, тъй като ние имаме цялата необходима информация. Ако се приеме определена поза на тялото в определено състояние и в определен момент, определена звезда ще стане особено магнетична. Тогава на всекиго може да се предаде въздействие, подобно на електрошок, и околните ще приемат това за шактипат. Но това не е шактипат. Тялото притежава собствено електричество. При съответната подготовка фенерчето, което държите в ръка, може да се запали. Такива опити са имали успех. Но вътрешната енергия е безкрайно повече.

Преди двадесет години една белгийка неочаквано станала електрически заредена. Който и да я докосвал, получавал електрически удар. Мъжът й се развел, посочвайки като причина, че при всяко докосване го удрял ток. Разводът се превърнал в световна сензация. След множество опити се установило, че нейното тяло започнало да изработва електричество в излишък. В тялото

има много собствени батерийки. При нормално функциониране ние нищо не усещаме. Но дори най-малкото нещо може да доведе до създаване на статично електричество и като следствие - до разреждане.

Ние черпим енергия от храната, зареждайки с нея нашите батерийки. Затова нашата потребност от зареждане е постоянна. Вечерта човек се уморява, той е използван. Добрият сън го зарежда. Но на него не му е известно, какво го зарежда нощем. По време на сън той е подложен на нечие влияние. Изследвания на биофизици установяват какви сили въздействат върху човека по време на сън. При желание може да се извлече преимущество от тези сили и по време на бодърстване. Тогава човек е способен да предаде на друг електрически удар, който не е магнетичен. А хората погрешно приемат това за шактипат.

Има множество способи за псевдошактипат. Те по никакъв начин не са свързани с истинското предаване на божествената енергия. Ако човек не знае за животинския магнетизъм, за телесното електричество, но му е известно как да разедини електрическия контур на вашето тяло, той може да предизвика у вас електрически удар. Нищо не идва у вас от другия, но вие усещате ток. Този електрически удар е от вашето тяло и това е крайно опасно.

Няма да навлизам в детайли, тъй като не си струва. Това, което казах, не е пълно. Дори фалшивите методи не са напълно описани, така че винаги съществува изкушението да се възползваме от тях. Нашето любопитство е крайно повърхностно. Един мистик смятал любопитството за грях. Единственият грях на човечеството е любопитството. Колко грехове са извършени от човечеството заради любопитството! Ние не осъзнаваме това но именно любопитството ни тласка към извършването на множество престъпления.

В Библия е казано, че Господ разрешил на Адам да вкусва плодовете от всички дървета, с изключение на едно. Любопитството поставило първия човек в затруднено положение. Първородният грях бил грехът на любопитството. Къде е тайната? Какво е особеното в плодовете на обикновената ябълка, когато до нея имало множество други прекрасни дървета? Но именно ябълката се превърнала в предмет на особен интерес, докато останалите дървета нямали значение. Кръговратът на ума около това дърво довел до това, че станало невъзможно да не се вкуси забраненият плод, а това, според християнското учение, е станало първородния грях на човечеството. Но какъв грях има във вкусването на плода? Първородният грях било любопитството.

Нашият ум е изпълнен с любопитство - но рядко с жажда за изследване. Изясняването е по силите само на тези, които са надрасли простото любопитство. Запомнете, между любопитството и изясняването има огромна разлика. Любопитният човек никога не изяснява - той е изпълнен с любопитство към всичко, но не познава нито един предмет в неговата пълнота. Той едва успява да погледне едно нещо, и веднага десетки други привличат вниманието му. Нима той има време да изследва?

Лъжливите методи, за които говорих, не са описани напълно, най-важното преднамерено е изпуснато, тъй като умът ще поиска да ги изпита, което не е толкова трудно да се направи. Когато лъжливите търсещи тръгнат да търсят власт и сила, те срещат по пътя лъжливи даващи. Тогава това напомня слепци, водени от слепец. Слепият водещ непременно ще падне, както и дългата редица слепци, които го следват. Тогава причинената вреда се изчислява не с един живот, а с много. Лесно е да разбиеш, трудно е да поправиш.

Затова не се ръководете в своите търсения от любопитството. Подгответе се в нужното направление. Тогава всичко, което ви е нужно, ще дойде. Определено ще дойде.

7

Извънредно важно е да се разбере, колко е важна пълната хармония между първото, второто и третото тяло. Ако отсъства хармонична връзка между тях, пробуждането на Кундалини ще причини вреда. Във връзка с това трябва да подчертая следното:

Първо, докато не станем чувствителни към физическото тяло, то не може да установи хармонични взаимоотношения с останалите тела.

Под нечувствителност аз разбирам нашето непълно осъзнаване на тялото. По време на ходене ние едва ли осъзнаваме това, че вървим. Стоейки на едно място, ние не осъзнаваме и това. Когато ядем, и тук сме неосъзнати. Всяка активност на тялото се извършва в неосъзна-тост, ние действаме като сомнамбули. Ако хората не са осъзнати по отношение на физическото тяло, какво да говорим за вътрешните тела. Ако не сме осъзнати по отношение на огромното физическо тяло, видимо с очите, то въпросът за осъзнатостта по отношение на невидимите фини тела въобще не възниква. Хармонията е невъзможна без осъзнатост. В момент на неосъзнатост хармонията изчезва.

Затова трябва да започнем с осъзнаване на тялото. Каквото и да прави тялото, абсолютно необходимо е да помним себе си. Всяко действие трябва да бъде преизпълнено с внимание. Както казвал Буда: "Когато вървите по пътя, осъзнавайте, че вървите. Повдигайки десния крак, осъзнавайте напълно този факт, че повдигате десния крак. По време на сън трябва да знаете кога се обръщате в съня си".

В живота на Буда, когато бил още обикновен търсещ, се случило нещо забележително. Заедно с един спътник той преминавал през някакво село. Водели оживена беседа, когато на шията на Буда кацнала муха. Буда вдигнал ръка и прогонил мухата. Тя отлетяла, но Буда внезапно спрял. "Извърших сериозна грешка" -казал той. След това повторил жеста, прогонващ мухата.

Приятелят му възкликнал: "Какво правиш? Мухата вече отлетя". Буда отвърнал: "Сега прогонвам мухата така, както трябва. Сега напълно осъзнавам това, което правя. Сега, повдигайки ръка, аз напълно осъзнавам, че ръката се повдига и се движи към шията, за да прогони мухата. Тогава твърде много се бях увлякъл в разговора. Моето движение беше автоматично. Извърших грях по отношение на тялото".

Ако започнем да извършваме всички физически действия напълно осъзнато, нашето отъждествяване с физическото ще бъде прекъснато. Повдигайки ръка с пълно внимание към извършваното действие, вие ще се почувствате отделени от ръката - този, който повдига, е различен от това, което се повдига. Усещането за отде-леност на физическото тяло е началото на осъзнаване на ефирното тяло. Отсега нататък вие ще трябва да проявявате тотална осъзнатост към второто тяло.

Представете си, че край вас свири оркестър. Инструментите са много, но човек, който никога по-рано не е слушал музика, ще чуе само барабана, защото той създава най-силния звук, а нежните звуци на другите инструменти ще останат извън досега на неговия слух. Но с осъзнаването на музиката слушащият ще може да долови звуците и на по-фините инструменти. С нарастване на осъзнатостта той ще започне да различава най-фините звуци. След това ще различава не само звуците, но и паузите между две ноти - тишината между два звука. Само тогава той напълно ще разбере музиката. Интервалите, паузите се улавят накрая. Само тогава може да се каже, че разбирането на музиката е пълно.

Интервалът - тишината между две ноти - е изпълнен със значение. В действителност, звуците са предназначени да акцентират върху тишината. Най-важното в музиката е умението да внасяш тишина.

Навярно ще се удивите, виждайки японски или китайски картини, върху които изображението е разположено винаги в единия ъгъл - останалата част от платното е празна. Никъде по света не се среща такава живописна техника, защото никъде по света художниците не са рисували в такова медитативно състояние. Освен в Китай и Япония, никъде медитиращите не са използвали живописта като техника за медитация. Ако попиташ такъв художник, защо е използвал толкова голямо платно за такава малка рисунка, когато и една осма от обема на платното би била достатъчна, той ще отговори, че за да внесе пустото пространство върху седем осми от платното, е работил специално над останалата една осма. Такова е съотношението на реалността.

Обикновено, когато рисуват самотно дърво, то заема цялото пространство на платното. В действителност, дървото трябва да се постави в ъгъла, тъй като в сравнение с небето дървото е твърде незначително. Само когато дървото заеме върху платното пропорционално пространство, то сякаш оживява. Затова всички ваши картини са диспропорционални. Ако медитиращ пише музика, в нея ще има повече тишина и по-малко звуци -защото звуците са толкова малки по отношение на свързващата ги тишина. Звуците са необходими само като намек за пустотата, тишината, след това трябва да отстъпят. Колкото по-дълбоко потъвате в музиката, толкова по-силно става вашето усещане за тишината.

Физическото тяло е предназначено, за да обърнем вниманието и разбирането си към по-фините тела, но ние никога не го използваме по този начин. Пребивавайки в сънно състояние, поради това че в този сън отъждествяваме себе си с физическото тяло, ние си оставаме привързани, фиксирани върху него. Ние спим, следователно, много неосъзнато живеем в своето тяло. Само когато станем осъзнати към всяко движение и действие, ние започваме да усещаме присъствието на ефирното тяло. Второто тяло също има собствена активност, но то остава недостъпно, докато напълно не осъзнаете действията на физическото. Само осъзнавайки напълно движенията на физическото, може да започнете да усещате движенията на ефирното тяло. Тогава ще се удивите, чувствайки реално ефирните вибрации.

Човек се гневи. Гневът се заражда във второто тяло, но се проявява на нивото на първото. В основата си гневът е отражение на активността на ефирното тяло. Първото служи като посредник, медиум за неговото изразяване. Следователно, по собствено желание може да се установи гневът, без да се достига до физическото ниво. Тук не трябва да се действа с потискане. Да предположим, че някой кипи от гняв и е готов да разкъса противника си на парчета, но се сдържа. Сбиването е активност на първо ниво. Гневът го има, но липсва неговото проявление. Ако пожелае, гневящият се може дори да се усмихне на своя противник. Но вътрешният гняв е обхванал цялото му второ тяло. При потискането ние просто не довеждаме нещата до нивото на проявлението им, но в първичния източник преживяването присъства.

Осъзнавайки процесите на физическото тяло, ние постепенно започваме да разбираме движението на вътрешната любов, гняв и ненавист, осъзнаваме тяхното присъствие. Дотогава, докато не уловим движението на емоциите, надигащо се във второто тяло, ние сме способни само на потискане. Невъзможно е да се освободим от емоциите, ако започваме да ги осъзнаваме едва когато се проявят на първото ниво, а дори и тогава не винаги - често те се осъзнават едва тогава, когато са достигнали до тялото на другия човек. Ние сме дотолкова нечувствителни, че не осъзнаваме извършеното, докато шамарът не достигне нечия буза. След удара разбираме - нещо е станало.

Всички емоции се зараждат в ефирното тяло. Те притежават собствени импулси. Собствени движения имат любовта, гневът, ненавистта, безпокойството. Вие познавате техните вибрации.

В състояние на страх ефирното тяло се свива. Свиването, което се усеща тогава, не принадлежи на първото тяло. Първото тяло остава без изменения, но резултатът от свиването на ефирната обвивка се проявява в походката на човека, в маниера му на седене. Изплашеният човек изглежда потиснат. Той не е в състояние да се изправи, речта му е объркана, пръстите му треперят.

Лесно може да се отличи мъжкият почерк от женския. Женският почерк никога не е твърд. Колкото и симетрични и калиграфски да изглеждат буквите, в тях винаги присъства елемент на трептене. Това е типично женска характеристика, обусловена от природата на женското тяло. Жената през цялото време се страхува, нейната личност е изсечена от страха. По почерка на мъжа може да се съди за степента на неговия страх. Между пръстите на мъжете и жените няма никаква разлика, както и в маниера им на държане на химикалката. По отношение на първото тяло няма разлики, но на второто ниво тялото на жената винаги се бои. Дори съвременните жени не могат да се избавят от вътрешния страх. И досега нашето общество, култура, способ на мислене са такива, че ние не сме способни да направим жената безстрашна. Тя през цялото време се бои и вибрациите на страха се разпространяват чрез нейната личност.

Вече говорих за необходимостта от постоянно осъзнаване на движенията на физическото тяло, същото може да се каже и по отношение на процесите в ефирното тяло. В състояние на влюбеност вие чувствате в себе си разширение. Сега вие сте с човека, пред когото няма нужда да изпитвате страх. Близо до любимия няма причина за страх. Любовта означава свобода от страха, състояние на възможност за разцвет в цялата му красота, физическото тяло остава предишното, но ефирното разцъфва и се разширява.

По време на медитация винаги присъства преживяването на ефирното тяло. Медитиращият чувства, че тялото му е станало огромно, запълнило е цялата стая. Отваряйки очи, той се удивява - физическото тяло е останало непроменено. Но усещането на преживяването не отстъпва, дава му възможност да разбере, че почувстваното не е лъжливо. Преживяването, че си изпълнил цялата стая, е било ясно. Това е преживяване на второто тяло. Неговата способност за разширение е безкрайна. Второто тяло се разширява и свива според възникващите емоции. То може да се разшири до границата на Земята и повече - или да се свие до размера на атом.

Ако медитиращият започне да живее в процесите, водещи до разширяване на ефирното тяло, ще възникне хармония. Ако условията му на живот го водят до свиване, не може да става и дума за някаква хармония между двете тела. Разширяването е вътрешна природа на второто тяло. При пълното разширяване и разцвет възниква свързващ мост с първото тяло. При страх и свиване всички контакти с първото тяло се прекъсват, то се свива в ъгъла.

Известни са и други процеси на ефирното тяло, осъзнавани с помощта на разнообразни техники. Например, пред вас стои абсолютно здрав и нормален човек. Но само ако му кажете, че над него е надвиснала смъртна заплаха, той ще стане бял като тебешир. Не са настъпили никакви промени в първото тяло, но второто мигновено се е променило. То се е приготвило да напусне физическата обвивка. В такъв момент второто тяло разкъсва връзката с физическото. Дали смъртната опасност ще се превърне в реалност или не, не е известно, но всички връзки вече са прекъснати.

Човек е обект на въоръжено нападение - нищо не се е случило с неговото физическо тяло, но ефирното му тяло е вече готово да го напусне, създавайки по този начин огромно разстояние между двете. Не е трудно да се наблюдава работата на фините тела. Трудността е в това, че не успяваме да наблюдаваме процесите във физическото тяло. Самият факт, че познавате движенията на двете тела, вече създава хармония между тях.

След това идва астралното тяло. Неговите движения са още по-фини - по-фини от любовта, ненавистта, страха. Трудно е да се улови неговото движение, докато познанието за ефирното тяло не стане пълно. Трудно е да се разбере третото тяло, когато се намираш в първото, защото разстоянието между тях е още по-голямо. Второто тяло е много по-близо, затова сме в състояние да разберем нещо за него. Второто тяло е като съсед -понякога чуваме звука на кухненските съдове или плача на съседското дете. Но третото тяло е съсед на нашия съсед, от неговия дом до нас не достига нито звук.

Кондензираните емоции се превръщат в действия. Астралните вибрации са по-фини от вибрациите на емоциите. Докато гневът ви не се прояви в действие, аз не знам, че ми се гневите. Но вие можете по-рано да почувствате зараждането на гнева в ефирното тяло. Надигащият се гняв се състои от атоми на ефира. Ако тези атоми не се вдигнат, вие не можете да се разгневите.

Астралното тяло може да бъде наречено колекция от вибрации. Следният пример ще ви помогне да разберете разликата в условията. Ние можем да видим водата, но не можем отделно да видим водорода и кислорода. В кислорода няма и намек за вода, както и във водорода, но тяхното обединение се превръща във вода - всеки от тези елементи има скрити качества, които се проявяват при, тяхното свързване. В астралното тяло не можете да видите нито любов, нито гняв. Но двете чувства имат вибрации, които се проявяват при свързването им в ефирното тяло! Ако вие напълно осъзнаете второто тяло, когато сте абсолютно бдителни към своя гняв, ще знаете, че преди появата на гнева е настъпила някаква реакция. Иначе казано, гневът не е началото. Той е следващата част от събитието, което вече се е случило на друго ниво.

Мехурче въздух се откъсва от дъното на езерото и започва да пътува нагоре. Когато то се провира между пясъка на езерното дъно, ние не можем да го видим, то все още е невидимо. Колкото повече наближава повърхността, толкова по-видимо става, макар и да е много малко. След това то увеличава размерите си, защото налягането и водната маса са го свивали. Но когато мехурчето достигне пълния си размер, то се пуква. Мехурчето въздух е изминало голямо пътешествие. То е било на такива места, където ние не сме го виждали, но дори скрито в пясъка, то все пак е съществувало. След това се е издигнало към повърхността, оставайки малко по размери поради натиска на водата и невидимо за нас. Когато е стигнало до повърхността, където можем да го видим в неговата тоталност, то се е пукнало.

Мехурчето на гнева се развива напълно и се пуква, достигайки първото тяло. Появявайки се на повърхността, то разкрива себе си. При наличие на желание можем Да го спрем на нивото на ефирното тяло, но това ще бъде потискане. Погледнете второто тяло и ще се удивите, когато откриете, че гневът вече е извървял определен път. В мястото на своето зараждане гневът е форма на електрическа вибрация.

Както казах по-рано, няма различни видове материя, а по-скоро това са различни комбинации на едни и същи частици енергия. Въгленът и диамантът са едно и също - разликата е само в комбинацията на техните съставки. Ако материята се раздели на компоненти, в крайна сметка ще остане само електрическата енергия. Различните комбинации на вибрациите на енергията водят до образуване на различни субстанции, които се различават само на повърхностно ниво - на по-дълбоките нива те са сходни.

Ако вие осъзнавате ефирното тяло и проследите емоциите до източника, внезапно ще се окажете в астралното тяло. Тук ще откриете, че гневът въобще не е гняв, а любовта не е любов. И в единия и в другия случай вибрира една и съща енергия. Енергията във вибрациите на любовта и гнева е еднаква. Разликата е само в природата на вибрациите.

Когато любовта преминава в ненавист, а ненавистта в любов, ние се учудваме как тези две диаметрално противоположни чувства се заменят едно друго. Например, човек, който до вчера се е смятал за мой приятел, днес се превръща във враг. Аз се утешавам, като разсъждавам, че може би греша и той никога не ми е бил приятел, иначе как може да се превърне във враг? Енергийните вибрации в приятелството и враждата са еднакви. Различна е структурата на вълните. Това, което наричаме любов, сутринта е любов, а вечерта - ненавист. Сложна ситуация. Този, когото обичаме сутрин, ненавиждаме вечер.

Фройд бил убеден, че ние обичаме тези, които ненавиждаме и ненавиждаме тези, които обичаме. До известна степен това е вярно, но поради липсата на знания другите тела Фройд не е отишъл по-нататък в своите изследвания. Той твърдял, че първото преживяване на детето е взаимоотношението с майката - майката е първия човек, когото то обича. Когато тя му отдава своето внимание и грижи, детето я обича, и ненавижда същата тази майка, ако тя го наказва. Две чувства към един и съши човек изпълват детето - то ненавижда майката и я обича. Понякога детето е готово да убие майка си, понякога чувства, че не може и ден да живее без нея. Подобна дуалност на мисленето превръща майката в обект на любов и ненавист. Затова по-късно, в резултат на тази асоциация, той ще започне да ненавижда този, когото обича.

Това е крайно повърхностно откритие. Просто мехурчето е уловено в момента, в който се е издигнало на повърхността и е готово всеки миг да се пукне. Ако детето може едновременно да обича и да ненавижда своята майка, това означава, че разликата между любовта и ненавистта не е качествена, а количествена. Любовта и ненавистта не могат да се проявяват едновременно. Едновременното присъствие е възможно само при едно условие - ако те са взаимозаменяеми - техните вълни могат да преминават от едното към другото. Само медитиращият може да узнае, защо умът е пълен с противоречиви емоции на нивото на третото тяло. Сутринта човек пада в краката ми и ме величае като "Любим Мастър". Вечерта същият човек ме оскърбява, наричайки ме дявол в плът. На следващия ден той отново пада в краката ми- Други ме съветват да не обръщам внимание на това, че понякога този човек буквално ми се моли, а след това ме оскърбява.

Аз смятам, че само на това можем да се основава-ме. Не трябва да обвиняваме човека, проявяващ чувствата си. Той не прави противоречиви изявления - неговите изявления са от един спектър. Те са стъпала от една стълба, разликата е само в количеството. Казвайки: "Любими Мастьр", той се хваща за едно от тях.

Умът е единство на двете противоположности, така че къде изчезва втората част? Тя се крие зад първата, очаквайки я да се изтощи. Първата част ще се умори -нима човек е в състояние без край да ме боготвори? Настъпва умора и тук се проявява втората част, която кара човека да твърди, че аз съм самия въплътен дявол. Това не са две различни неща, а едно и също.

Докато не разбираме, че всички наши противоречащи си една на друга емоции се формират от една и съща енергия, няма да можем да разрешим проблемите на човека. Най-големият проблем е това, че когато обичаме, едновременно и ненавиждаме. Готови сме да уби-ем човека, без когото не можем да живеем. Нашият приятел е и наш враг. Това е най-големият ни проблем. Необходимо е да разберете едно - дълбоката енергия на различните емоции е еднаква.

Обикновено ние възприемаме светлината и тъмнината като различни неща, макар че това е невярно. Казано на научен език, тъмнината е минимално количество светлина. И в тъмнината ние намираме светлина. Където няма светлина, няма и тъмнина. Друг въпрос е, че нашите органи на чувствата не са способни да улавят. Очите ни са неспособни да различават светлината в тъмнината, но светлината и тъмнината са събития от един план, това са просто различни форми и вибрации на една и съща, енергия.

Това е по-лесно да се разбере по друг начин - ние! сме уверени, че светлината и тъмнината са абсолютно противоположни една на друга, но не смятаме студа и топлината за противоположни до такава степен. Един интересен опит: охладете едната си ръка с лед, а другата нагрейте на печката. След това пуснете и двете във вода със стайна температура. Ще ви бъде трудно да определите дали водата е топла или студена. Една ръка ще ви подсказва, че водата е топла, а другата - обратното, че е студена. Ще се окажете в трудно положение, защото и двете ръце са ваши. Студът и топлината не са различни неща - това са сходни преживявания.

Ако наречем нещо студено, значи ние сме малко по-топли. Наричайки го топло, подчертаваме, че ние сме по-хладни - просто преживяваме количествената разлика в температурите между нас и предмета - нищо повече. Няма нищо, което да е горещо и студено - студеното е и горещо. Студеното и горещото са термини, които въвеждат в заблуждение. По-правилно е да се говори с термини за температура. Учените също не използват термините студено-горещо. Те казват, че температурата на предмета е еди колко си градуса. Горещото и студеното са поетични слова.

Ако човек, влизайки в една стая, казва, че му е хладно, не е ясно, какво има предвид. Може би е настинал и му е студено, макар че в стаята е достатъчно топло. Затова може да се каже: "По-добре назови температурата на стаята, отколкото да преценяваш дали в нея е студено или топло". Градусите не подразбират студ-горещина, те само информират за температурата. Ако температурата в помещението е по-ниска от тази на тялото, на вас ви е хладно, ако е по-висока, тогава ви е горещо. Същото важи и по отношение на светлината и тъмнината - всичко зависи от нашата способност да виждаме.

Нощта изглежда тъмна за нас, но не и за совите.

Денят изглежда много тъмен за совите. Те може би се удивляват: "Какво странно създание е човекът! Той спи през нощта!" Обикновено човек смята совите за глупави, но не му е известно мнението на совите за самия него. За совите нашият ден е нощ и обратното. Очите на совите са способни да виждат през нощта и поради това за тях тя не изглежда тъмна.

Вибрациите на любовта и ненавистта са подобни на вибрациите на светлината и тъмнината - те имат собствено съотношение. Започнете ли да осъзнавате третото ниво, вие се оказвате в странно положение - любовта и ненавистта престават да бъдат предмет на вашия избор. Вие разбирате, че те са едно и също.

Избирайки първото, вие автоматично избирате и второто - невъзможно е да се избегне втория избор. Ако търсите любов у човек на третото ниво, той задължително ще ви попита готови ли сте и за ненавист. Вие, естествено, ще отвърнете, че искате само любов, на което ще ви отговорят: "Това е невъзможно, тъй като любовта е само форма на вибрация на ненавистта". Любовта е форма, доставяща ви удоволствие, докато ненавистта е форма на същата вибрация, която ви доставя неудоволствие.

Човек, осъзнаващ третото ниво, постепенно започва да се освобождава от двойките противоположности. Първо вижда, че това, което възприема като противоположно, е единно. Двата противоположни клона стават част от едно дърво. Сега той ще се разсмее на глупавия си опит да унищожи едното, за да спаси другото. Но по-рано той не е знаел, че това е невъзможно, че дълбоко вътре дървото е едно. Само след пробуждането на втория план е възможно да се познае третото тяло, в което действат не емоции, а вибрации.

Разбирайки вибрациите на третото тяло, вие ще получите уникални преживявания. Тогава, поглеждайки някого, вие ще можете да видите какви вибрации го обкръжават. Поради неосъзнатостта към собствените вибрации вие не можете да ги разпознаете в другите. Вибрациите, еманиращи от третото ниво, се събират около главата на човека. Нимбите, които обкръжават главите на Буда, Махавира, Рама и Кришна, са част от аурата, която ги заобикаля. Всяка вибрация има собствен цвят. Получавайки преживяване на третото ниво, вие ще започнете да различавате и определяте значението на тези цветове не само за себе си, но и за другите.

Колкото по-дълбоко видим себе си, толкова по-дълбоко сме способни да проникнем в другите - до същата граница. Ако познаваме само своето физическо тяло, и у другите ще виждаме само физическото. Само осъзнавайки своето ефирно тяло, ние ще осъзнаем и ефирните тела на хората, които ни заобикалят.

Дълго преди проявлението на гнева ние започваме да осъзнаваме неговото зараждане. Преди изразяването на любовта ние можем с лекота да предскажем, че се готвим за нея. Така че знанието за чувствата на другите не е чак такова велико събитие. Започвайки да осъзнаваме своето ефирно тяло, ние с лекота улавяме чувствата на другите, защото започваме да виждаме вибрации. С проникването в третото ниво всичко се прояснява, защото тогава виждаме и цвета на личността.

Цветът на дрехите на садху и санясите е бил изб-ран с помощта на виждането на цветовете от третото ниво. При всеки случай цветът се избира индивидуално в съответствие с това, на кое тяло се обръща особено внимание. Например, Буда избрал жълтия цвят, защото той подчертава седмото тяло. Аурата, която обкръжава човек, достигнал седмото ниво, има жълт цвят, затова и Буда избрал жълтия цвят за дрехите на своите ученици. Именно поради този цвят на дрехите за последователите на будизма било трудно да останат в Индия. Индийците асоциират жълтия цвят със смъртта. Това действително е цветът на смъртта, защото седмото ниво е нивото на пределната смърт.