Вие ни говорихте за седемте тела. Можете ли да назовете имена на хора - древни или съвременни -достигнали нирваническото, космическото или духовното тяло?

Не се безпокойте за това. То е абсолютно безсмислено. Дори да ви назова техните имена, вие не сте в състояние да го проверите. Избягвайте сравненията колкото е възможно. Отхвърлете подобни възгледи.

Да. Достигналите до петото или шестото тяло до момента на смъртта на физическото тяло се раждат в по-високи божествени реалности и живеят на нивото на девите. Такъв човек може да остане на този план колкото желае, но за достигането на нирвана той трябва да се върне в човешка форма. След достигането на петото тяло няма раждане във физическо тяло, но има и други тела. Тези, които наричаме деви, или богове, са само обозначение на такъв тип тела. Такъв тип тела е достъпен само след достигането на петото ниво. След шестото ниво ние придобиваме форма, наричана Ишвара, Висше същество.

Но всичко това са тела. Какъв тип са те е второстепенен въпрос. След достигането до седмото ниво телата не съществуват. След петото тяло стават все по-прозрачни и фини, докато не се достигне състояние без тяло и форма.

В предишната си беседа казахте, че предпочитате шактипат колкото се може повече да се доближи до благодатта. Дали под това се подразбира възможност за постепенен прогрес и развитие в процеса на шактипат! Казано по друг начин, има ли подобие на качествен прогрес в шактипат!

Всичко е възможно. В реалността разликата между шактипат и благодат е огромна. Основно само благодатта е полезна, проявявайки се без посредник в цялата си чистота, защото няма посредник, способен да замърси божествената енергия. Когато ви гледам, образът е най-чистият. Но ако сложа очила, изображението вече няма да е толкова ясно, тъй като между нас се е появил посредник. Има много видове посредници, както чисти, така и не толкова. Очилата могат да имат тъмни стъкла, или да се различават по размера на диоптъра.

При получаване на благодат чрез посредник е невъзможно да бъдат избегнати нечистотите - това зависи от медиума. Ако можехме да виждаме без очила, това би било най-чистото видение, защото дори очите са посредник и предизвикват изкривяване. Някой има далтонизъм, друг е късоглед или далекоглед. Човек с лошо зрение ще намери още един посредник в правилно подбраните очила, които ще му помогнат да вижда по-добре. Сега посредниците са вече два, но вторият компенсира недостатъците на първия.

По същия начин и слизащата в човека чрез другиго шактипат събира по пътя си нечистоти и изкривявания. Ако изкривяванията имат противоположен ефект на изкривяванията вътре в търсещия, те се компенсират едно друго. Тогава това, което се случва, е близко до благодат. Но при всеки случай това се решава отделно.

Лично аз отдавам предпочитание на непосредствената благодат. Не се безпокойте за посредника. Понякога при нужда проблясъците идват чрез другиго, но търсещият не трябва да се вълнува по този повод. Не молете, защото тогава непременно ще се появи даващият. Тогава колкото по-невеж е медиумът, толкова по-фалшифициран ще бъде полученият ефект. Даващият трябва да не е заинтересован и съсредоточен върху акта на даването, тогава шактипат е чиста. Но и тогава това не е благодат. Потребността от непосредствено получаване на благодат остава. Никой не трябва да стои между вас и Бог - между вас и Божественото не трябва да има никой. Не забравяйте това. Такъв е вашият стремеж и търсене. Много неща се случват по време на пътешествието, но не спирайте никъде - това е всичко, което се изисква от вас. И вие задължително ще почувствате разликата. Различията, както качествени, така и количествени, няма да се забавят.

Шактипат може да се случи чрез медиум, достигнал петото ниво, но тя няма да е толкова чиста, колкото шактипат, получен чрез човек, стоящ на шестото ниво, защото в първия медиум все още остава асмита. "Аз" вече е умрял, но "съм" е останал. Това "съм" както по-рано чувства самодоволство. В човека на шесто ниво "съм" е изчезнал - останал е само Брахман. В този случай шактипат е по-чиста. И все пак някои илюзии остават, защото състоянието на не-битие още не е познато, макар че битието вече е достигнато. Битието е завеса, много фина и лека, но все пак завеса.

Шактипат от човек на шестото ниво е по-добре от шактипат от човек на петото ниво - тя е по-чиста и близка до благодат. Но колкото и близка да е, разстоянието си остава разстояние. Колкото по-безценна е една вещ, толкова повече и най-малкото разстояние ни отдалечена от нея. Реалността на благодатта е толкова безценна, че дори най-финото покривало на битието се превръща в бариера, препятствие.

Най-чиста ще бъде шактипат чрез медиум, достигнал седмото тяло - но и това все още не е благодат. Най-чистата форма на шактипат идва чрез седмото тяло. В този случай шактипат достига пределната си форма, защото тук няма никакви покривала: по отношение на медиума - той е едно с пустотата. Но по отношение на вас - тук има бариера. Вие ще продължавате да смятате такъв медиум за човешко същество, вашата пелена ще се превърне в крайното препятствие. Той е едно с пустотата, в него няма нито една бариера, но вие ще го разглеждате като индивидуалност.

Да допуснем, че аз съм достигнал седмото ниво -аз знам, че съм достигнал пустотата, но вие? Вие ще ме мятате за личност, човек. Именно отношението към мен като към индивидуалност ще се превърне в последното покривало. Вие можете да се освободите от подобна концепция само в този случай, ако преживяването дойде чрез безформеното. Иначе казано, тогава вие няма да можете да си изясните откъде и по какъв начин идва преживяването. Понятието за индивидуалностите отпада, когато не можете да откриете източника. Преживяването не трябва да има източник. Гледайки слънчевите лъчи, вие може да смятате слънцето за личност. Но ако лъчите идват от никъде, ако дъждът пада, а на небето няма нито едно облаче, тогава отпада последната завеса, предизвикана от персонификацията.

С продължаването по пътя разстоянието намалява и крайното преживяване на благодат идва, когато между вас няма нищо. Самата мисъл за посредник е достатъчна преграда. Докато сте двама, препятствието е предостатъчно - вие сте тук, а другият е там. Дори ако другият повече не съществува, вие както по-рано оставате, вследствие на което се усеща присъствието на друг. Благодатта, идваща от никъде, без никакъв източник, е най-добрата. Вашата индивидуалност ще изчезне, когато благодатта дойде от пустотата. Присъствието на друг човек служи за запазване на вашата индивидуалност, макар че той работи за вас.

Когато отидете на морския бряг или в гората, вие изпитвате голям покой, защото там не присъства друг и вашият "аз" остава твърд и силен. Ако в стаята присъстват двама, от тях излизат вълни и антивълни, макар че те могат дори да не разговарят. Дори в мълчание "аз-ът" на всеки от тях продължава да работи. Агресията и защитата се разгръщат в тази ситуация в пълна мяра, за това не е необходимо пряко противостояние. Самото присъствие на двамата изпълва стаята с напрежение.

Ако притежавахте пълно знание за излъчването, излизащо от вас, щяхте да видите, че стаята, в която има двама души, е разделена на две половини и всеки един от двамата е център на едната половина. Енергийните вибрации на всеки от тях противостоят една на друга, като вражески армии на бойното поле. Присъствието на другия укрепва вашия "аз". Когато другият си тръгне, ситуацията в стаята моментално се променя. Вие се отпускате. Напрегнатият до краен предел "аз" си позволява отдих. Сега той се разширява и диша свободно, защото вече няма друг. Затова целта на уединението е в това да отпуснете своето его, да му позволите да отпусне хватката. Именно по тази причина ви е по-лесно около някое дърво, отколкото в компанията на друг човек.

Затова в страните, където напреженията между хората се задълбочават, нараства тенденцията към отглеждане на домашни животни. Много по-лесно се живее с животно, отколкото с човек, защото животните са лишени от "аз". Поставете нашийник на кучето и то с радост ще се затича редом с вас. Но независимо от всичките ви старания не можете да поставите нашийник на човек. Жената обвързва мъжа, мъжът - жената, и двамата са щастливи, но тези нашийници са призрачни, те не могат да се видят. И все пак двамата се опитват да махнат нашийника и да се освободят, докато кучето радостно върти опашка. Нито един човек не може да ни достави такава радост, каквато получаваме от общуването с животните, защото другият човек моментално въздейства върху нашето его - оттук започват всички ваши проблеми.

Постепенно човек се опитва да разкъса всички отношения с хората и да установи отношения с предметите, защото с тях се справя много по-добре. Затова количеството вещи нараства с всеки изминат ден. В дома има много повече вещи, отколкото хора. Хората носят със себе си безпорядък и объркване - предметите не пречат с нищо. Столът си стои на същото място, където сме го поставили. Ако седна на него, няма да възникне никакъв проблем. Присъствието на дърветата, реките и планините не ни носи тревоги, с тях се чувстваме спокойни. Причината е само една: "азът" не стои с всичката си сила пред нас, затова се чувстваме отпуснати. Ако наблизо няма никой друг, няма нужда и от "аз-а". Но щом се появи и най-малък намек да някой друг, "аз-ът" веднага се напряга. Той се безпокои за своята безопасност, не му достига информация за това, което може да се случи в следващия момент, затова той трябва да бъде готов за всичко.

До последния момент той остава бдителен. Дори срещайки човек, достигнал до седмото ниво на съзнанието, нашето его остава на стража. Понякога то е изключително внимателно с такъв човек. Ние не се страхуваме много от обикновения човек, защото дори ако ни нарани, няма да проникне много дълбоко. Но човек, достигнал петото тяло и по-нагоре, може да проникне на такава дълбочина и в нас. Затова вашият страх се увеличава, защото само Бог знае, какво може да направи той. Вие се изпълвате с усещане за неизвестност, когато непознати сили ви наблюдават чрез него, затова се наостряте. Виждате около него бездна и ставате бдителни. Започвате да преживявате усещането за бездънна пропаст, обхваща ви страх сами да не паднете в бездната.

Именно по тази причина убиваме такива хора, като Исус, Кришна, Сократ - самото им присъствие предизвиква смут сред нас. Доближаването до тях означава доброволно доближаване до опасността. Когато те умрат, ние започваме да им се кланяме, защото страхът вече е изчезнал. Сега можем да излеем тяхно изображение от бронз и злато, да съберем ръце в молитва и да ги наречем любими Мастери. Но докато те са живи, нашето отношение е съвсем друго. Докато са живи, ние се страхуваме от тях и това е страх пред неизвестното - вие не знаете за какво всъщност става дума. Колкото по-дълбоко навлизате в себе си, толкова повече това прилича на бездна. Точно така човек се бои да погледне в дълбока пропаст, защото от това му се завива свят. Същият страх възниква при погледа в очите на такъв човек - започва да ни се върти главата.

Една красива история за Мойсей. След като Мойсей видял Господ, той започнал да крие лицето си, защото станало много опасно да го гледаш. Тези, които го поглеждали, изчезвали. Очите му станали бездънна пропаст. Хората се страхували от погледа на Мойсей, затова той криел лицето си. Погледът му като магнит притеглял към бездънната пропаст, скрита вътре. Хората се парализирали от страх, защото не знаели къде може да ги отведе този поглед и какво може да се случи после.

Човек, достигнал седмото и последно ниво, е далеч от вас, но вие се опитвате да се защитите и между вас се запазва преградата. Така че и в този случай шактипат не може да бъде чиста. Тя може да бъде неизкривена, ако престанете да мислите за такъв човек, като за личност - но това е възможно само с изгубването на вашия "аз". Достигайки състояние, лишено от присъствието на егото, вие ще можете да получите шактипат от всички страни, защото тогава въпросът за получаването й от някого изчезва. Шактипат се превръща в благодат.

Колкото по-голяма е тълпата, толкова по-силно и концентрирано е вашето его. Затова от древни времена се практикува бягство от тълпата, за да можеш в самота да се опиташ да отхвърлиш егото. Но човекът е странно създание - намирайки се дълго време под дървото, той започва да разговаря с него и да се обръща към него с "ти". Оставайки сам с океана, той прави същото. Нашият "аз" използва всякакви уловки, за да продължи живота си. Той създава друг, където и да отиде, и установява трогателни отношения дори с неодушевени предмети и започва да се отнася с тях като с индивидууми.

Когато човек се доближи до последната степен, той прави Бог друг, за да запази своя "аз". Затова вярващите поклонници казват: "Нима ние можем да бъдем едно с Бог? Той е Той, а ние сме ние. Ние сме недостойни за прахта в нозете Му, а Той е Бог". Но под такива изказвания се подразбира само едно - ако искате да станете едно с Него, трябва да изгубите егото си. Така че тези хора държат Господ на разстояние и продължават да рационализират. Те казват: "Как можем да бъдем едно с Него? Той е велик, Той е Абсолют. Ние сме земни червеи, така че за какво единство може да става и дума?" Вярващите казват "Ти", за да спасят своя "аз". Затова бхакта, любящият, никога не се издига над четвъртото ниво. Той не достига дори до петото ниво, остава на четвъртото. Вместо въображение при него идва видение, той открива всички възможности на четвъртото тяло. В живота на вярващия идват множество чудесни преживявания, но все пак бхакта остава на четвъртото ниво.

Медитиращ подобно на Буда достига до седмото ниво, защото е готов да отхвърли всичко, дори Брахмана. Той е готов да загуби себе си и да загуби всичко. Той казва: "Нека остане това, което е. От моя страна няма желание да оставя нещо - аз съм готов да изгубя всичко". Само когато човек е готов да загуби всичко, той достига всичко.

Във връзка с това трябва да разберете нещо. Първо, много неща са били открити именно от хората на четвъртото ниво. Например, и учените, и хората притежаващи видение, почти еднакво определят възрастта на Земята, при това не може да се твърди, че именно учените са прави. Дори самите учени не настояват за своята непогрешимост.

Второ, още по-малко се различава информацията, получена от тези две категории, относно формите и размерите на Земята. Освен това, не е задължително в своите твърдения да грешат хората на четвърто ниво. Формата на Земята постоянно се променя. Разстоянието между Земята и Слънцето вече не е такова, каквото е било в древни времена, подобна е ситуацията и по отношение на Земята и Луната. Африка не е на това място, където е била преди - някога тя е била свързана с Индия. Настъпили са много промени, много промени продължават. Помнейки за постоянните промени, просто е удивително, че хората от четвъртото ниво много отдавна са открили много от това, което съвсем неотдавна става достъпно на науката.

Трябва да се разбере, че между езика, на който се изразява човек на четвърто ниво, и езика на учените съществува огромна разлика, което поражда трудности в разбирането. На човека на четвърто ниво не е присъщ езикът на математиката. Той владее езика на виденията, образите и символите. Във виденията, както и в сънищата, няма език. Ако внимателно наблюдаваме всичко, ще видим, че ако нощно време в съня си виждаме отражение на случилото се през деня, ние избираме като посредник езика на символите и знаците, тъй като в съня няма език. Амбициозният човек се вижда като птица, летяща в небето. В съня е невъзможно да изкажеш вербално своята амбиция, затова средството за изразяване е подложено на пълно изменение. По същия начин и езикът на виденията се състои не от думи, а от картини и образи.

Интерпретацията на сънищата се е развила след Фройд, Юнг и Адлер. Сега ние можем да разберем значението на сънищата. По същия начин и казаното от човек на четвърто ниво все още чака своята интерпретация. Обяснението на психическите видения се различава от обяснението на сънищата. Тук е нужно да се знае смисълът на видяното във виденията и това, за което говорят хората на четвъртото ниво.

Дарвин, който твърди, че човекът е произлязъл от животните, говори на езика на учените. Но ако разгледаме въпроса чрез теорията за прераждането на индуси-те, ще видим, че същата история е разказана преди хиляди години, но във формата на символи. Първата ин-карнация не е бил човек, а риба. Дарвин също казва, че първата форма на човека е била риба. Когато казваме, че първата инкарнация е била матсия аватар - риба, това е езикът на символите. Това не е научно изразяване: инкарнация и риба! Ние отричаме подобно изразяване. Но когато Дарвин говори, че първият елемент на живота се е появил във формата на риба, след което са последвали други форми, ние се съгласяваме, защото това изглежда напълно разумно. Методът и търсенето на Дарвин са строго научни.

Притежаващите видение са видели, че божественото начало се е родило във вид на риба. Виждащите се изразяват на символен език. Втората инкарнация е била констенурката. Това създание принадлежи както на водата, така и на земята. Напълно очевидно е, че преходът на живота от водата на сушата не може да настъпи внезапно. Нужно е промеждутъчно състояние. Затова каквото и да е било следващото творение, то е трябвало да принадлежи на двете стихии - водата и земята. След това постепенно потомците на костенурката излезли на сушата и така станало разделението на живота.

Прочитайки историята на индуската инкарнация, ще се удивите, че ние знаем много отдавна това, което Дарвин е открил хиляди години по-късно, като при това не сме нарушили хронологията на събитията. Крайната метаморфоза била предшествана от получовек-полуживотно - нарсинх аватара. В края на краищата, животните не са могли с един скок да се превърнат в човек - те също са преминали през промеждутъчни стадии. Не е възможно животно да даде живот на човешко същество. Между животните и човека липсва свързващото звено, което може да бъде нарсинх - получовек-полуживотно.

Ако разберем тези история, ще стане напълно очевидно, че казаното от Дарвин на научен език е било разказано от хората на четвъртото ниво много преди него с езика на Пураните. Но индуистките митове и досега чакат своето обяснение. Причината е в това, че Пураните са попаднали в ръцете на невежи, неграмотни хора, а не в ръцете на учените. Още една трудност се крие в това, че ние сме изгубили ключа за разшифроване на Пураните. Ние нямаме кода за дешифровка и оттам идват трудностите.

Сега учените говорят, че на човека му остава да живее на земята най-много още четири милиона години. Пураните посочват срок от пет милиона години, казвайки, че този свят няма да просъществува повече. Науката се изразява на друг език. Тя твърди, че Слънцето изстива, неговата топлина ще намалее и след четири милиона години то ще изстине. Заедно с това ще изчезне и животът на Земята.

На всеки пет години науката променя своите теории, тъй като намира по-добри решения. Днес не е възможно да се каже дали пределното научно знание ще се различава от видението на четвъртото ниво. И ако данните не съвпадат, не трябва да се правят прибързани изводи. Животът е толкова пълен и мъдър, че само нена-учният ум прибягва да прибързани изводи. Ако прегледаме научните изследвания, направени през последните сто години, ще видим, че откритията със стогодишна давност напомнят Пураните - никой вече не им вярва, защото с времето са били направени множество други открития.

Кодът, разкриващ истината на Пураните, е изгубен. Например, ако се разрази трета световна война, първо ще бъдат унищожени всички образовани, цивилизовани хора. Странно е, че ще останат само необразованите и некултурни хора. Войната няма да засегне някои примитивни племена, живеещи в отдалечени краища на земята. Нито един жител на Бомбай или Ню Йорк няма да остане жив. По време на световна война винаги биват унищожени най-добрите общества, защото атаката се води именно срещу тях. Но аборигените могат и да оцелеят. Един от тях ще разкаже на сина си за самолетите в небето, но не ще може да ги обясни. Той е видял как летят, това е истина, но не може да обясни как са построени и по какъв начин летят, тъй като му липсва кодът. Кодът е притежаван от хората в Бомбай, но те са вече мъртви.

Няколко поколения децата ще вярват на старците, но след това ще започнат да се съмняват и да питат: "Ти видя ли ги?" И старците ще отговорят: "Така ни разказваха бащите ни, а на тях са го разказали техните бащи -в небето летели самолети. След това започнала голяма война и всичко било унищожено". Децата няма да се успокоят, ще искат да им покажат самолет или някакви следи. След две хиляди години децата ще кажат: "Това е само въображението на нашите предци. Никой и нищо не е летяло в небето".

Подобно нещо вече се е случвало. В Индия знанието, получено чрез психиката, е било унищожено по времето на Махабхарата. Сега това е станало само поема. Сега се съмняваме, че Рама е могъл да долети със самолет от Шри Ланка. Съмняваме се, как може да се вярва в съществуването на самолети, ако от това време не са останали дори велосипеди? За това не се говори и в нито една книга. Цялото знание, съществувало преди Махаб-рахара, е било унищожено по време на войната. Запазило се е само това, което е било запечатано от паметта. Оттук водят своите названия древните отрасли на знанието: смрити - традиционно запомняне и по-късно записване и шрути - традиционно слушане и по-късно записване. Това са събрания на знания, които са били запомнени и преразказани. Тези факти не са проверени и доказани. Един разказва на втори, той на трети, всичко това ние сме събрали и запазили във формата на писания. Но сега не можем да приведем доказателства за тяхната истинност.

Не забравяйте също, че интелигенцията е най-малочислената обществена прослойка. След смъртта на Айнщайн е трудно да намериш човек, способен да обясни неговата теория на относителността. Самият той е казвал, че десет-дванадесет души разбират теорията му. След като те умрат, ще остане само книгата по теория на относителността, но нито един човек, който да разбира самата теория. По същия начин Махабхарата е унищожила всички напреднали хора на своето време. Тогава всичко, което останало, се превърнало в разкази. В наше време, обаче, се правят опити да се провери истинността на древните събития, но самите ние, индийците, не правим нищо в тази посока.

Неотдавна бе открито място, чиято възраст се определя на четири-пет хиляди години, и което, по всяка вероятност, е служило като летище. Други подходящи обяснения за съществуването му няма. Намерени са конструкции, които не могат да бъдат създадени без машини. Камъните, от които са изградени пирамидите, не могат да бъдат повдигнати дори от съвременните кранове. Но тези камъни са били повдигани от хора. От само себе си се натрапва изводът: или древните хора са имали машини, или са ползвали четвъртото тяло.

Можете да направите следния експеримент. Нека един от вас легне на земята. Четирима да застанат около него. Двама да промушат пръсти под коленете на лежащия, всеки от своята страна, а другите да ги поставят под раменете му. Но само по един пръст. В продължение на пет минути правете дълбоко вдишване и издишване, след това задръжте дишането и повдигнете легналия. Опитът ще успее. Камъните от пирамидите са били издигани или чрез гигантски кранове, или чрез психическа сила. Напълно възможно е древните египтяни да са ползвали такива методи. Няма друг способ. Камъните са издигнати. Този факт не може да бъде отречен.

Трябва да се отбележи, че психическата сила има безкрайни измерения. Съвсем не е задължително достигналият четвъртото ниво да притежава знания за Луната и строежа на Вселената. Може да не го интересуват подобни въпроси. Такива хора са се интересували от Други проблеми - по-ценни от тяхна гледна точка - и са търсили в тази посока. Например, те са искали да си изяснят дали духовете съществуват в действителност или не - и са го узнали. Сега и науката признава съществуването на духовете. Достигналите четвъртото ниво са се интересували по какъв начин и къде отиват хората след смъртта.

Хората от четвъртото ниво на съзнанието не се интересуват от материалния свят. Те не се вълнуват от проблемите на изчисляването на диаметъра на Земята. Да мислим, че ги интересуват подобни неща, е като да ги оприличим на деца, които задават въпроса: "Ние не мислим, че ти си мъдър, защото ти не знаеш как е направена тази кукла. Момчето на съседите знае всичко за нея. То е "всезнаещ". В известен смисъл те са прави, защото ги интересува вътрешното съдържание на куклата, докато възрастните остават равнодушни към тези проблеми.

Изследванията на хората от четвъртото ниво имат друго измерение. Те искат да познаят друго. Интересува ги следсмъртното пътуване на душите - къде отива човек след смъртта, през какви изпитания преминава, какви са принципите на следсмъртното състояние, как се ражда отново и може ли да се предскаже предварително времето и мястото на новото раждане. Такъв човек не се интересува от пътуване до Луната. Той се стреми да познае просветлението на човечеството, защото за него само това е изпълнено със смисъл. Такъв човек винаги се е вълнувал от проблема как атманът избира най-подходяща майка и колко време му е нужно, за да проникне в зародиша.

Има такова древно свидетелство - Тибетската Книга на Мъртвите. Всички достигнали четвъртото ниво на съзнанието са работели над един единствен проблем - по какъв начин най-добре да помогнеш на човека след смъртта. Да предположим, че сте умрели - аз ви обичам, но с нищо не мога да ви помогна. Но в Тибет всичко е подготвено за помощта и подкрепата на човека в посмъртното му пътешествие. Науката се нуждае от още време за разкриването на тази тайна, но това време непременно ще настъпи. Междувременно тибетците са открили способи и средства за проверка на истинността на подобни преживявания.

Когато умира тибетският Далай Лама, той предварително съобщава къде ще се роди следващия път и по какви признаци може да бъде разпознат. След смъртта на Ламата започва търсене из цялата страна. Детето, разкрило тайната на оставения символ, се смята за въплъщение на умрелия Далай Лама, защото само нему е известен секретът. Така е бил открит и настоящият Далай Лама. Във всяко село се провъзгласява символичното послание, чийто смисъл може да бъде обяснен само от истинския Далай Лама, тъй като само той е знаел кода. Детето, което даде правилно обяснение, се смята за този, в когото се е вселила душата на предишния духовен владетел на Тибет.

И така, човекът на четвъртото ниво се вълнува от съвършено други проблеми. Вселената е безкрайна, както са безкрайни нейните тайни и секрети. Не мислете, че съвременната наука е открила всичко, което може да бъде открито. Ще се появят хиляди нови отрасли на науката, тъй като съществуват хиляди направления и измерения. И когато се развият новите науки, хората ще нарекат нашето поколение ненаучно, тъй като ние не знаем това, което вече е станало известно на тях. Но ние не трябва да смятаме древните за неграмотни, ненаучни хора, само на това основание, че техните интереси са били съсредоточени в други области.

Резонно е да се попита, защо хората на четвъртото ниво не са открили способи за лечение на множество болести, които днес са известни на науката? Но може да ви порази огромното количество растителни настойки, споменавани в Аюрведа. Как са могли древните без лабораторно оборудване да открият нужните средства за лечение на всички известни им болести? Напълно очевидно е, че те са използвали възможностите на четвъртото тяло.

Широко известна е историята за Вайдя Лакман, който отивал при растенията и ги питал как и против какви болести може да бъдат използвани. За съвременния свят тази история изглежда безсмислена. Нелогично е да се очаква, че цветята могат да говорят. Но е факт и това, че преди половин век се е смятало, че цветето е създание, лишено от живот. Днес науката признава наличието на живот у растенията. Преди тридесет години не можехме да повярваме, че цветята също дишат, а днес това е вече факт. Преди петнадесет години не допускахме мисълта, че растенията могат да чувстват, но днес това е вече доказано. Когато се приближите към едно растение в лошо настроение, неговото психическо състояние се променя. Ако се приближите с любов, състоянието му отново се променя. Затова е напълно възможно след половин век да бъде открито, че растенията могат да говорят - но това ще стане постепенно.

Но Лакман е доказал това преди много години. Наистина, неговият способ да разговаря е различен от нашия. Единението с растенията е качество на четвъртото тяло. Само тогава можеш да задаваш въпроси на цветята и да получаваш отговори. Лично аз вярвам в истинността на тази история, защото никъде не се споменава за достатъчно голяма и оборудвана лаборатория, където Лакман е можел да провежда опити с милиони видове растения, чието приложение е въвел в употреба. Това просто е невъзможно. При научния подход е нужен целият живот, за да разкриеш тайните на едно растение, докато този човек е разговарял с безкраен брой треви и цветя. Съвременната наука признава ползата на много от тревите, предложени от Лакман, които и до днес се използват. Всички открития на древността са изследвания, правени на четвъртото ниво.

Днес се лекуват хиляди болести, което по същността си е ненаучен подход. Човек на четвърто ниво ще каже: "Въобще няма болести. Защо ги лекувате?" Сега и науката достига до този извод, алопатията вече използва нови методи на лечение. Някои американски болници работят по нова методика. Да предположим, че десет души страдат от една и съща болест. На пет от тях се дава без тяхно знание инжекция с физиологичен разтвор, а на другите пет се дава традиционното лекарство. Изследванията показват, че пациентите от всяка група реагират на лечението еднакво. Това доказва, че пациентите, на които е инжектиран физиологичен разтвор, не са истински болни, това е било само илюзия за болест. Ако им бяха давали лекарства, това би довело до отравяне на организма, и следователно, до противоположни резултати. Те не се нуждаят от лечение.

Много болести са се развили поради ненужно лечение и сега действително е трудно да бъдат излекувани. Ако нямате истинска болест, а само фантом, съответното лекарство действа по определен начин, макар че вашият организъм няма предразположеност към тази болест. Лекарството се превръща в отрова, от която отново се налага да се лекувате. Илюзорната болест отстъпва мястото си на истинската. Научно е доказано, че деветдесет процента от всички болести имат психосоматичен характер. Преди петдесет години науката отказваше да повярва в този факт, но днес алопатията признава цифрата от петдесет процента. По-късно ще бъдат признати

и останалите четиридесет процента, защото такава е реалността.

В наши дни никой не може да определи всичко, известно на човека на четвърто ниво. На никого не е по силата да интерпретира неговото знание. Няма такива, които да могат да преведат тези знания на езика на съвременната наука - това е единствената трудност. Щом това стане, ще изчезнат всички трудности. Но езикът на символите е различен от нашия обичаен език.

Науката казва, че слънчевият лъч, пречупен през призма, се разпада на седем части на спектъра, образувайки по този начин седемте основни цвята. Ведите свидетелстват: "Богът на Слънцето има седем разноцветни коне". Това е езикът на символите. "Богът на Слънцето има седем разноцветни коне и Той язди върху тях" - това означава, че слънчевият лъч се разпада на седем основни части. Първото изказване е символ, второто - научно твърдение. Някога ще разберем езика на метафорите, както днес разбираме езика на науката. Това не е толкова трудно да се направи.

Хората с парапсихични способности правят много по-рано предсказания, които науката разбира много по-късно. Но по това време езикът на предсказанията вече се превръща в символи. Само когато науката докаже същите факти, откритието на древните се превежда на съвременен език. Дотогава този език не съществува. Ще се удивите, ако узнаете, че науката е създадена наскоро, докато езикът и математиката са се появили много по-рано. Каква статистика са могли да ползват откривателите на езика и математиката? Какви средства за измерване са използвали? Как са разбрали, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година? Именно един оборот на Земята около Слънцето е бил признат за една година. Това е много древно откритие, направено много преди появата на науката. Същото може да се каже за броя дни в годината. Древните не са имали научни приспособления, затова единственият алтернативен отговор е психическото видение.

Неотдавна бе открит много странен факт. Един човек от Арабия разполага с картина на света, чиято възраст се определя на седемстотин години. Картата отговаря на данните от топографски снимки на земното кълбо, които не могат да се направят от повърхността на Земята. Има само две решения - или преди седемстотин години хората са летели със самолети, което е невероятно, или някой се е издигнал във въздуха в четвъртото тяло, а след това е запечатал всичко на картата. Едно е определено - по тези времена самолети не е имало. Но тази карта е направена преди седемстотин години. Какво означава това?

В шок ни въвеждат трудовете на Чарака и Сушрата - древни майстори на науката за тревите - още тогава те подробно са описали строежа на човешкото тяло, знание, до което науката достига след безкраен ред открития. За древните са били възможни два метода на познание. Или хирургията тогава е била толкова напреднала, че не е останало нито едно свидетелство за прилагането на хирургически методи - не е намерен нито един хирургически инструмент, нито един трактат по тази тема. Но затова пък има описания на най-малките области на организма - знание, до което науката достига едва сега, а е отричала съществуването им до преди двадесет и пет години. Но всичко това е било описано от древните лекари. Има още една възможност за познание - човек в състояние на психическо видение може да проникне в тялото и да види всичките му съставки.

Сега на всички е известно, че рентгеновите лъчи проникват в човешкото тяло. Преди столетие беше невъзможно да си представим снимки на всяка част от скелета, но днес това е общопризнат факт. Но очите на човека, достигнал до четвъртото ниво, проникват по-дълбоко от рентгеновите лъчи, като съставят по-пълна картина, отколкото при анатомичното разкриване. Хирургията се е развила на Запад, защото там са погребвали мъртвите. В страните, където ги кремират, това е невъзможно. Още в средните векове анатомичните изследвания са се провеждали тайно. Съществувал цял самостоятелен вид кражби - телата на покойниците били изкопавани от гробовете и продавани на лекари за изучаване и провеждане на изследвания.

Обичаят на кремацията бил предложен от хора, достигнали психическото ниво. Те смятали, че за душата е много трудно да се въплъти отново, ако тялото от предишното въплъщение още присъства. Тогава душата броди около старото тяло. При кремацията душата леко се освобождава от препятствието - ако тя види, че тялото се е превърнало в пепел, напълно възможно е в следващото си въплъщение да осъзнае унищожимостта на това, което е смятала за свое.

В Индия се практикувала кремация, затова тук не е било възможно развитието на хирургията. На Запад крадците изнасяли труповете от гробищата и ги продавали на учените. Понякога това стигало до съд и дори било преследвано от инквизицията, защото кражбата и разчленяването на трупове се смятало за престъпление.

Знанието, получено от учените чрез многобройните открития, се съдържа в книги, чиято възраст се определя на три хилядолетия. Това доказва наличието на друг метод без провеждане на научни експерименти.

5