Трета глава: Бог действа по дълбок личен начин

Трета глава: Бог действа по дълбок личен начин

По време на изливането на Святия Дух в нашата църква Бог изявяваше греховете ни по много различни начини – лично за всяка душа. На много хора Той даде думи за разкриване на тайните им грехове. Една нощ, наша сестра отишла в дома на брат от църквата и казала: „Братко, ти си извършил прелюбодеяние и Господ иска да се покаеш. Ти никога не си го изявил.“ Съпругата на брата била там и обезумяла. „Сега знам твоята тайна“ – казала тя. „О, аз не съм извършил това“ – отговорил мъжът.

„Искаш да кажеш, че никога не си го забравил – казала жената с дарбата на знание. – Ще ти кажа подробностите.“ Тя му казала датата, мястото и името на замесената жена. „Сега можеш ли да отречеш?“ Накрая Святият Дух докоснал този човек и той изповядал греха си. Неговата съпруга още продължавала да беснее, но Господ изпратил друг човек, за да говори за нейния грях и тя на свой ред изповядала греха си.

В цялата църква хората изповядваха греховете си и Господ ги очистваше от всички тях и ги подготвяше да бъдат Негови свидетели. Също така много хора държаха магически материали в домовете си и не искаха да го изповядат, затова Господ казваше на някой друг брат от църквата точното лице и мястото, където криеше своите фетиши. Така той не можеше повече да отрича и да пренебрегва Бога. Господ ни даваше разбиране и за демоничните сили. Много хора без да знаят са били под игото на сатана. Да, и днес ги има в църквите.

За един от братята беше открито, че в дома си има скрит ликьор. „Не! Нямам нищо там“ – каза той и не искаше да се покае. Господ каза на хората, които работеха с него, че ако не се покае ще умре до 24 ча` са. На следващия ден, когато човекът дойде на събранието, той имаше само един час да се покае. «Ако не се покаеш, ще умреш» – казаха братята. «Не ме интересува! Нямам никакъв ликьор у дома.»

«Сега имаш само половин час.» «Вие сте луди. Аз имам повече от половин час.» Когато останаха само 5 минути те се опитаха да му помогнат отново, но той продължаваше да отрича: «Не! Аз нямам никакъв скрит грях!» «Молим те, изповядай греха си» – умоляваха го те. Бяха останали 30 секунди, когато той отново отрече: «Не ми говорете глупости. Вие сте луди.» Накрая едни го молеха, докато други брояха: 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, след което човекът падна и умря. Има толкова много хора, които отказват да изповядат своите грехове и да молят Господа да им прости.

При индонезийското съживление изповедта беше една от характерните особености, защото Господ искаше да бъдем освободени от всяка демонична сила и да очисти нашите сърца, за да можем да живеем свят живот. Той първо изявяваше всичките ни грехове. Тогава ние Го молехме да ни прости и да изцели сърцата ни. Изоставяхме всякакви демонични отношения от миналото. След това Бог ни направи да сме способни да проповядваме Евангелието. И когато излизахме навън, виждахме силата на Бог в действие.

Бог извърши много чудеса в Индонезия, защото ние имахме голяма нужда от тях. С американците не е така. Веднъж говорих в едно училище в Америка, когато едно от момчетата каза: „Точно от това имаме нужда в Америка, от чудеса, като това в Кана Галилейска. Нуждаем се водата да бъде обърната във вино в нашата църква.“ Казах на този брат: „Няма нужда от това тук в Америка. Вие си имате вино, а в Индонезия няма, защото не виреят лозя. Ние нямаме вино, нямаме и хляб. Затова много пъти Бог трябваше да върши чудеса. Той винаги го прави с цел. В Америка се нуждаете от друго. Можете да очаквате Господ да ви даде лозя, но ако ги имате е глупаво да искате лозя за гроздов сок.“

Понякога в Индонезия ни е трудно да пазим дрехите си чисти. Веднъж отидохме в едно село извън Тимор и имахме само един кат дрехи – този на нас. Не си носехме друго, понеже мислехме, че ще бъдем там само един ден. В Тимор когато носиш риза един ден тя става много мръсна от потта и праха. В селото нямаше сапун да си изперем дрехите. „Нашите дрехи са мръсни, какво да правим?“ – попитахме Господа. Но когато се молехме дрехите ни станаха чисти. И макар, че бяхме в това село още много дни без сапун, Господ се грижеше да сме чисти и спретнати всеки ден. Хората не можеха да си обяснят какво става с нас. „Те изглеждат толкова спретнати и чисти...“ – казваха те. Но когато се върнахме обратно в Сое, трябваше да изперем дрехите си, защото не бяха прани скоро. Следователно, не можем да очакваме Господ да върши чудеса, ако нямаме нужда от тях. Трябва да помним, че Бог има цел във всяко чудо, като например е с възкресението на мъртвите. Бог възкреси в Индонезия 10-15 души. Но Той не възкреси всички хора. Защо? Защото, ако умра и вие се молите на Господа да ме възкреси от мъртвите, аз не бих се съгласил с това. Аз искам да отида на небето и да бъда с моя Исус. Той прави чудеса като тези само при специални случаи и с конкретна цел. Ще ви разкажа за тези чудеса по-късно.

Четвърта глава: Векът на чудесата

Бог извърши много чудеса чрез нашите групи (тимове) показвайки, че Той е също толкова силен днес, както е бил в първи век.

Спомням си как една група отиде да проповядва Евангелието. Свещеникът на езичниците им казал: „Вие може да ни проповядвате Исус, но искаме да ви кажем, че ние познаваме дявола от много поколения. Ако искаме изцеление – дявола ни го дава, ако искаме дъжд – дявола ни го дава. Каквото поискаме, той ни го дава. Имаме си наша библия и боговете ни снабдяват всички наши нужди, според техните богатства.“ Разбира се, те нямат истинска Библия като нашата, но са записали много необикновени опитности и лоши проявления, чрез които се покланят на боговете си.

„Ако ни кажете нещо за новия Бог, нека Той докаже, че е по-силен от нашите богове“ – казал свещеника. Нашата група не знаела какво да прави, затова всички се помолили и поискали помощ от Господа. Господ им казал: „Кажете им да се съберат заедно, ако искат да им се изявя и докажа, че Съм по-силен от техните богове и демони.“ Тогава групата казала на главния езически свещеник: „Събери всичките си хора. Кажи им да дойдат и ще видим какво ще стане.“ Езическият свещеник бил развълнуван. Той искал да види дали Христовият Бог може да докаже Себе Си. Събрали се около 1000 души, а свещеникът стоял пред тях. Християните вдигнали ръцете си и казали: „Боже, Ти ни каза да излезем навън и да проповядваме Евангелието. Ти каза, че много знамения ще следват тези, които вярват в Твоето име и те ще изгонват бесове. Боже, тези хора искат да докажеш Себе Си, че Ти Си посилен от техните дяволи. Сега в името на Исус изпъждаме и връзваме всяка сила, която е владяла над тези хора за много поколения. Заради кръвта на Христа, пролята на Голгота, им заповядваме да напуснат.“

След тази проста молитва всички казали „амин“, спогледали се и дали възможност Бог да извърши делото Си. Християнският живот е прост. Ако беше сложен, ние в тази езическа страна не бихме станали християни. Когато Библията казва нещо, ние го приемаме така, както е. Вярваме го, имаме мир, усмихваме се и оставяме Бог да извърши работата Си. Слава на Господ Исус за простотата на Евангелието. То често пъти е било усмивано от околните. Когато четем Марк 16 глава се питаме: „Защо това не се намира в най-древните ръкописи?“ Така християните започват да дълбаят Божието Слово. Изучават го 10 години и казват: „О, в този ръкопис го намираме, в онзи не го намираме.“ И трябва да размишляват върху него, преди да вземат някакво решение.

Ние в Индонезия не действаме така. Мисионерите ни донесоха „Черната книга“ и казаха, че цялата Библия е Словото на Бога и ние трябва да я вярваме. Така повярвахме и ако сме били тъпи да направим това, Бог използва нашата тъпота, защото чрез Своята сила Той ни доказва, че Неговото Слово е вярно. Славя Бога, че независимо какво вярват в Америка за някои стихове, ние в Индонезия сме за всички неща казани в Марк 16 глава и то само чрез силата на Неговия Свят Дух. Слава на Бога, Който казва: „В Мое име бесове ще изгонват.“ Радвам се, че в този момент групата не мислеше за това, какво ще кажат учените, но уповаваше на това, което Исус каза. Те просто седяли там и чакали, като славели Бога.

Скоро главният езически свещенник започнал да трепери и да вие: «Братя, господа, аз искам вашия Бог Исус и точно сега Го искам!» Това била такава бърза трансформация, че членовете на групата не знаели какво да кажат.

– Защо променихте ума си, господине? – запитал най-после един от тях.

– Аз съм езически свещеник – отговорил той, – но Исус е по-силен от дяволите.

– Как разбрахте това? – запитали членовете на групата.

– Аз говорех с дяволите и познавам много от тях по име – отговорил. Тогава започнал да вика и не можел да владее себе си.

– Какво става? Не знам какво става – казал някой от групата.

– Да! Да! Аз знам – казал езическият свещеник. – Когато се молехте в името на Исус и вързахте цялата демонична сила тук, знаете ли какво се случи?

– Не – отговорила групата. – Не знаем, какво се е случило. Моля, кажете ни.

– Ще ви кажа – казал той. – Видях със собствените си очи и чух със собствените си уши цялата демонична сила, която владееше това село. Те просто се събраха заедно един по един, от най-големия до най-малкия и побягнаха, викайки: „Исус няма да ни позволи да стоим тук. Трябва да бягаме, защото Исус иска тези хора.“ Исус трябва да е страхотен Бог. Искам да познавам този Исус.

Групата само казала: «Ако искаш да познаваш Исус, ще ти покажем пътя.» Отворили Библията и му показали как да приеме Господ Исус като личен Спасител. Той направил това веднага, а след него и другите. Слава на Бога!

Много хора казват, че това се е случвало преди 2000 години. Но въпреки техните заблуди и измама ние виждаме силата на Бога да действа днес в Индонезия. Защо? Защото дяволът знае, че неговото време е ограничено и се старае с всички сили да се бори срещу християните. Ако искаме да спечелим борбата и хората за Христа, ние се нуждаем от Божията сила точно сега повече, отколкото хората преди 2000 години. Колко чудно беше да видим цялото племе да познае Исус Христос като техен личен Спасител.
Сила над змиите

В Марк 16:18 четем: „Змии ще хващате.“ Когато Господ създаде Адам и Ева, Той им каза: „Имате власт над животинското царство, владейте над него!“ Но когато човекът извърши грях, той изгуби властта си над него. Случва се да ни захапе куче, защото то не ни зачита за висше творение. Слава на Бога, чрез упованието в Господ Исус Христос, вече имаме възтановена тази власт и авторитет. Вие имате вашите коли и самолети, но ние живеем в джунглите, така че наистина се нуждаем от власт над животните. Понякога срещаме крокодили, тигри, отровни змии. Много пъти сме казвали: „Змио, спри се там, защото искам да мина!“ И змията просто спира. Ние минаваме и тя не ни безпокои. Защо? Защото Бог ни е дал власт над животинското царство.

В моята страна има много скорпиони и ако те ухапе някой, ти причинява много грижи. Но казвам ви, имаме власт над животинското царство. Ако се случи да ни ухапе, ние просто се молим и болката веднага изчезва. Скорпионът и животните не могат да ни безпокоят, защото ние сме върховното създание на Бога. Те са създадени да ни уважават, както ние сме създадени, за да почитаме Бога. Аз славя Господа, че ни е върнал обратно на това място на власт над животните.

Сестра и брат в Бога работят в джунглата в Суматра. Те трябва да преминават реката много често. Един ден този брат прекосявал реката, но имало наводнение, а той не можел да плува. Водата му дошла до кръста. Мюсюлманите и езичниците стояли на брега и се смеели: „Ха, ха! Това е последният му ден.“ Когато се борел да премине на другия бряг, до него приближили крокодили. На три-четири стъпки от него били готови да го смажат с опашките си. С тях те могат да пречупят по средата малки лодки. В този момент брата си спомнил за Марк 16:18 и както бил в реката, казал: „Крокодили, в името на Исус ви заповядвам да се махнете!“ Те дошли една стъпка по-близо, шумно размахвайки опашките си, обърнали се обратно и отплували. Хората на брега казали: „Никога не сме виждали подобно нещо – крокодилите се подчиниха на човека.“

Крокодилът е едно от най-тъпите животни на света. Той има най-малък мозък. По-лесно е да накараш куче или котка да се подчини, отколкото крокодил. Но казвам ви, че когато Исус говори на крокодилите, те Го разбраха и си отидоха. Още веднъж езичниците видяха силата на Бога изявена пред очите им. Тези, които видяха това, дойдоха при Исус.
Отровата става безвредна

Божието слово казва: „Ако изпият нещо отровно, няма да ги повреди.“

Един ден Господ ми каза да отидем в джунглата. Това беше най-ужасното място в Купанг (нашата столица). Когато казахме къде отиваме, никой не можеше да повярва. „О, не – казваха – ако отидете, ще бъдете убити.“ Защо? Защото местните практикуват всички видове магии и правят отрови. Щом дадат вода на някой, той умира. Затова толкова ни умоляваха да не отиваме там да проповядваме Евангелието. Но Господ каза на сестра ми, зет ми, на мен и на още четирима души да отидем.

„Ако умрем, ще умрем, защото Господ ни е казал това.“ – казахме ние. Въпреки това, бяхме наистина уплашени в сърцата си. Тогава Бог ни напомни писанието: „Ако изпият нещо смъртоносно, няма да ги повреди.“

Когато пристигнахме в селото, първото нещо, което местните направиха, беше да ни дадат храна и нещо за пиене. Всички ни наблюдаваха. О, колко се страхувахме. Въпреки това, обаче, уповахме на Исус и ядохме. Бяхме вървяли километри и бяхме много гладни. След като привършихме, започнахме да проповядваме Евангелието. След няколко часа, когато свършихме нашето събрание, един човек дойде при нас. «О, господине, вие трябва да имате сила във вашия живот» – каза той. Отговорихме: «Нямаме сила. Ние сме обикновени хора като вас. Не! Нямаме сила.» Той отвърна: «Не ви вярвам. Ако казвате, че нямате сила, тогава наистина нещо силно ви е запазило.»

«Какво искате да кажете?» – попитах аз. «Когато дойдохте, сложих най-силната отрова в храната ви – каза той. – Трябваше да умрете до три минути. Наблюдавах ви и след три минути нищо не се случи. Вие трябва да имате много сила или сила да ви пази.»

Разбрахме какво искаше да каже и отговорихме: «Да, силата на Бога е с нас!» «Какво е това? – каза той – Аз искам тази сила.» Обяснихме му за любовта на Исус и нашия най-чуден Спасител. «О, – каза той – няма нужда да ни проповядвате повече. Една минута е достатъчна за мен да обърне целия ми живот към Исус. – Той изтича вкъщи и донесе всички магьоснически и демонични неща, за да ги хвърли в огъня. – Исусе, вземи живота ми днес – каза той. – Ти си чудесен!»
През дълбоки води

Господ изпрати друга група в Тимор, където трябваше да преминат река, а нямаше мост. Река Ноемина е около 300 ярда широка и е най-дълбоката и голяма река в Тимор. При наводнение достига дълбочина до 25 стъпки. Течението е много силно и дори най-големите дървета са завличани в морето.

Групата се изплашила, когато стигнала до реката. Никой, който има здрав разум не би искал да прекоси тази река по време на наводнение. Дори луди хора не биха опитали това. Групата спряла на брега и се помолила: „Господи, какво трябва да направим?“

Нещо характерно за индонезийското съживление е, че преди да отидем навън да проповядваме, Господ ни дава всички подробнисти за това, което ни предстои да извършим. Ние го записваме на книга и го следваме точно. Ако Той ни каже да спрем и служим на това място, ние просто го правим. Той им говорил: „Преминете реката!“

Обикновено, когато настъпи дъждовния сезон, вали по 40 дни. Вали дни и нощи непрекъснато, така че е ужасно трудно да се пътува. Най-чудното нещо, което Библията казва е, че Бог ще снабди всички наши нужди. Много пъти излизаме и нямаме мушами, нито чадъри. „Господи, – казваме ние – Ти ни каза да отидем, но нямаме чадъри или мушами. Молим те, пази ни от дъжда.“ Господ отговаря: „Каквото поискате, ще го имате.“ Ние отиваме да проповядваме Евангелието, затова Бог ни пази от дъжда. Виждаме, че вали на три метра пред нас, на три метра зад нас, на три метра отдясно и отляво, но нито една капка върху телата ни. И когато стигнем в селата, хората ни питат: „Откъде идвате?“ „Идваме отдалеч, от около 50 мили“ – отговаряме ние. „В дъжда ли вървяхте?“ – питат те. „Да“ – казваме. Те виждат, че краката ни са много кални и се чудят, че телата ни са сухи. Казваме им, че Господ ни е запазил, а те просто не вярват. Често пъти излизат навън, за да видят къде сме си скрили чадърите и, разбира се, не ги намират. Същото се случило и с групата, която трябвало да премине реката. Хората наоколо били очудени, че християните останали сухи, защото валяло през цялото време, докато стигнат до там.

– Кои сте вие? – ги попитали езичниците събрани край реката.

– Ние сме евангелска група.

– Ако преминете реката и умрете сега, тогава кой ще служи на Господа? По-добре е за вас да изчакате два-три дена и когато спаднат водите, можем да ви помогнем да преминете – казали езичниците.

– Не! Господ ни каза да преминем сега! – отвърнали членовете на групата, но били малко смутени и развълнувани. Сестра ми и зет ми стояли там и наистина не знаели какво да правят, защото дори и приятелите им ги уговаряли: „Не правете това сега!“

Тогава братовчед ми казал: „Господи, Ти наистина действаш в моето сърце.“ Той казал: «Група, ако искаш да следваш хората – следвай ги, можете да останете тук два-три дни. Но аз ще следвам Господа и ние трябва да сторим това сега! Не ни е казано да го извършим друг път. Бог ни каза това, както каза на Йосиф, когато ангела предупреди да вземе Мария и Исус и да отиде в Египет. Колко жалко щеше да бъде, ако Йосиф не беше послушал Божия глас и беше чакал до сутринта. Исус щеше да бъде убит.» Другите още чакали, защото не знаели какво да правят. Братовчед ми продължил: «Вие можете да останете тук, но аз отивам сега.» И стъпил във водата.

– О, не прави това, ще умреш! – изкрещяли.

– Даже ако умра, кажете на хората по целия свят, че не съм умрял по мое усмотрение, понеже съм бил глупав, но защото съм послушал Господа. С първата стъпка водата стигнала до глезените, после до коленете. При втората стъпка била на същото място. Третата, четвъртата, петата и шестата – водата изобщо не се покачвала. Когато стигнал до средата на реката, където се предполагало, че дълбочината е 10 метра, водата била до коленете му. Братовчед ми извикал на групата:

– По-добре елате сега, водата не е дълбока.

– На дъното или на повърхността на водата ли стоиш? – го попитали.

– Не знам – казал той, – но чувствам дъно точно под краката си.

Въпреки това обаче, всички знаели, че водата била дълбока 6-8 метра, а изглеждало, че той стои на повърхността.

– Казвам ви, по-добре елате, защото Бог действа сега, а ако се бавим, след това и да искаме да вървим, няма да можем. Това ще бъде ужасно! Цялата група го последвала и стъпила във водата. Те също усещали дъното.

Когато останалите християни и езичници видяли какво се случило, скочили във водата, мислейки че не е дълбоко, и едва не се удавили. Всички разбрали, че станало чудо. Господ им дал стих от Исая, който казва: „Когато преминете реката (потопа), тя няма да ви повреди.“ Люде мои, това е Словото на Бога!

Друго чудо се случило, когато най-първата група излязла да проповядва Евангелието. Те отишли до малко село – Никиники, на 15 мили от нашия град Сое. По онова време Бог ги беше употребил да доветат много души при Господ Исус. По установения ред, след молитвата, групата отишла в дома на пастора. По една случайност той беше моя чичо. Леля ми била много смутена – много хора дошли, а тя нямала с какво да ги нагости. По онова време имаше глад в Тимор. Групата била от 20 души, но с дяконите и всички останали ставали повече от 50. Леля отишла в стаята си и заплакала: „Господи, не зная, какво да правя. Моля ти се, помогни ми.“

В същото време Бог говорил на водача на групата, който є казал: «Госпожо, Бог ми каза, че имате четири корена тапиока в двора. Вземете ги и ги сгответе. Те ще бъдат достатъчни за всички ни.» «Как знаете, че имам четири корена тапиока?» – попитала тя. «Не знаех. Господ ми каза» – отговорил той. Тя намерила точно четири корена тапиока, както Господ бил открил на човека. «Ако Господ му е казал за корените, най-добре да Го послушам и да ги сготвя» – помислила си тя. След като сготвила тапиоката, водачът на групата й казал: «Моля, дайте това за чай.» Леля ми имала чай и захар само за 2-3 чаши, но го послушала. «Поставете водата, чая и захарта в каната и разбъркайте всичко, за да пием когато ядем тапиоката» – казал той.

Тя го послушала. Омесила и малка питка от тапиоката, поставила я в чиния и се помолила за нея. Водачът на групата също се молил. След молитвата Господ им казал да раздадат на всеки от гостите по една чиния и по една чаша. Така и направили. Тогава Господ казал на брата: „Сега кажи на жената на пастира, че трябва да разчупи тапиоката на парчета и да я раздаде на хората, докато се напълнят чиниите им.“ Тя си помислила: „Това е невъзможно да се направи, защото няма достатъчно да се напълни дори и една чиния.“ Но послушала Господа.

Първият човек, който дошъл бил много радостен. „Ако аз съм първият в редицата, със сигурност ще се наям“ – мислел си той. Но мой близък приятел бил последен и доста се разтревожил, понеже бил гладен и обичал и да си похапва повече. По-късно го попитах: „Как се чувстваше тогава?“ Той ми отговори: „Наистина се уплаших. Помолих се усърдно и казах: „Господи, аз съм последен в редицата и наистина съм гладен. Има само един хляб. Само за трима или четирима души ще стигне. Затова, Господи Исусе, по-добре направи чудо и моля те, помни и мене – последния в редицата, защото съм наистина много гладен.“

Тогава леля ми взела хляба и го разчупила. Обикновено математиците ще ви кажат, че когато разделите едно нещо на две, ще получите две половини. Това обаче, не е непременно смятането на Бога. Когато леля ми разчупила хляба, половинката в дясната є ръка станала пак цяла. Господ є казал да постави лявата половина в чинията. Тогава разчупила пак хляба, който бил в дясната є ръка и като го направила извикала, защото разбрала, че ставало чудо в ръката є. Така тя прославяла Господа, викала и разчупвала, разчупвала и славела Бога. Първият човек получил пълна чиния, а след него и втория, и третия също. Тогава всички разбрали, че ставало чудо. Моят приятел също получил пълна чиния и благодарил на Господа.

Когато всички изяли тапиоката, дошли за чай. Тапиоката е толкова суха, че ако не вземете нещо за пиене, се чувствате ужасно. Леля ми искала да налее по малко в чашите, но Господ и` казал: „Напълни чашите!“ Тя Го послушала отново. Чаят започнал да тече, докато всички получили достатъчно. Някои от тях изпили дори по две и по три чаши. Така цялата група яла и пила, докато били напълно задоволени. В действителност останала храна, която не могли да изядат. Така че имало дори и за кучетата от чудото на Бога. Господ се грижи и за тях.