4. Лирически подход Съчетаване на два изобразителни подхода - документална конкретност при описанието на разразилата се градушка и философска обобщеност в изводите за съдбата на човека.
5. Лирически изказ В стихотворението участват два вида речеви субекти, чиито гласове звучат различно и се редуват:
– разказвачът, който показва историята обективно и я коментира;
- селяните, чиито реплики не само изразяват колективните възприятия и нагласа, но и внасят музикална многопластовост - звучат ту като ария, ту като речитатив, ту като хор.
Формите на изказ съответстват на етапите в развитието на лирическия разказ:
- първа част – лирическата интродукция*: оплакване от трагичната безпомощност на човека пред стихиите на природата (”А то градушка ни удари,/ а то - порой ни мътен влече,/ слана попари, засух беше...”);
- втора част – описание на ведрата картина на възродилите се човешки надежди за спорен труд и добра реколта („класец натегнал се привежда/ и утешителка надежда/ при труженик селяк отива”); молитва („Да бъде тъй неделя още/ неделя пек и мирно време”);
- трета част - реалистично и битово конкретно описание на един трудов ден от живота на селянина, на трескавото оживление, на припряната подготовка за работа (”Хей, ставай! – вика пак бащата/ отсреди двора, на колата/ затракал гвоздей...”);
- четвърта част – предчувствие за приближаващото зло (”Преваля пладне. Задух страшен./ И всеки дигне взор уплашен...”);
- пета част - ритуално заклинание към приближаващия се градоносен облак („Върни се, облако неверен,/ почакай, пакостнико черен”); отчаяни констатации - израз на ужасеното съзнание за невъзможността да се предотврати злото („земя трепери…Град! - парчета - / яйце и орех…Спри!... Недей!...”);
- шеста част - оплакване на съсипаните човешки надежди и обезсмисления труд: („Че там жетварка бясна хала/ просо, пшеница, ръж, ечмени - /безредно, зрели и зелени, / и цвят – надежди е пожнала…”)
„Заточеници”
