Агресията е деструктивна форма на социална

170 реализация на родителите, броят на децата в семейството и т.н.;

духовната криза и деформацията на нравствената ценностна система на обществото, която налага агресията като социална норма на поведение;

психологическото напрежение и динамиката в живота на институционалните деца, отчуждението между тях и близките им, пребиваването в една неестествена, различна от семейната среда;

смущенията в психичното и социалното им развитие;

неформалната им среда, която най-често е неизвестна, анонимна за педагозите, работещи с тях;

медиите и интернетът - чрез непрекъснатото преекспониране на информации, филми, клипове и игри с подчертано агресивно съдържание;
Децата, настанени в социална услуга са деца в риск поради факта, че са лишени от родителски грижи и при определени условия на микросредата могат лесно да станат носители на девиантно и делинквентно поведение, израз на което е агресията като деструктивна форма на социална активност. Това е така, защото моралът, ценностите, интересите и отношението на обкръжението, сред което протича жизнената дейност на непълнолетните, са от решаващо значение за тяхното личностно изграждане. Ето защо трябва да бъде създадена възпитателна микросистема, която да компенсира липсата на семейство и да коригира неблагопричтните за личностното развитие на детето условия, докато се оптимизират те по посока на успешната

171 му социализация, чрез стимулиране на позитивна социална активност. За постигане на тази цел е необходимо основните насоки на възпитателната работа да бъдат: формиране на нравствената, правната, здравната и емоционална култура на детето.
Фрустрацията и депресията са сред основните
причини за агресивно поведение на децата от институции,
което възпрепятства тяхната социализация и насочва
социалната им активност в деструктивност.
Фрустрацията е мъчително преживяване, породено от невъзможността за справяне с обстоятелствата в живота или от депривацията. Тя е неразривно свързана с агресията, която винаги е следствие от нея. Когато детето е във фрустрация то много лесно изпада в депресия и реагира агресивно.
Израз на агресията са конфликтите, които възникват между децата в институция. Микросоциалната среда там е изключително благоприятна за възникването на конфликти, тъй като това е една общност със социално-психологически климат, в който непълнолетните са обладани от взаимно недоверие, раздразнителност, несигурност, страх, безпокойство, липса на култура в поведението.
Агресията е вид социално учене. Институционалните деца се учат като наблюдават останалите, било то преднамерено или случайно - процес, познат като моделиране или научаване чрез подражание. Копирането на поведението на определен модел може да изключи продължителнив процес опит-грешка , който често предшества научаването. Генетичните, хормоналните, характеристиките на централната нервна система и

172 произтичащите от тях физически характеристики на човека влияят върху потенциалната възможност детето да действа агресивно, както и върху вероятността да бъдат научени определени форми на агресия. При положение че съществува неврофизиологична способност да се придобива и поддържа агресията в поведенческия репертоар на човека може да се пхриеме, че това придобиване се поддържа посредством преките преживявания или тези, изпитани чрез съпреживяване. Практиката на подкреплението е особено значимо събитие при научаването на агресията независимо дали това е детско бутане или удряне, юношески побои или военните битки на възрастните.
Най-голямо ударение при придобиването на агресия обаче се поставя върху процеса на съпреживяване.
Субкултурните моделиращи влияния върху придобиването на агресия се илюстрират от поведението на институционалните деца в отговор на наблюдаването на агресията у техните връстници. Най-често тази агресия е израз на:

несъзнавана защита: Аз съм слаб и това е моя начин да се защитя!;

провокиране на границите и търсене на доказателство за съществуването им за другите: Те виждат ли ме?
Кой съм аз?;

трудност при намиране на адекватен начин за изразяване на себе си и чувствата си, както и при осъществчване на импулсния контрол;

несъзнавано възприето послание от родител за ценност чрез агресия (под родител тук се разбира

173 всеки човек, който е бил значим в историята на детето и е участвал в процеса на развитието му);

потребност на детето да открие мястото си, предназначението си и позицията си в социума;

възприет модел на поведение от значима приятелска среда с асоциална насоченост;

възприет постулиран образ от масмедиите;

хиперактивност;

личностови особености.
С оглед посоченото по-горе задачите, които си
поставя изследователския екип са свързани с преодоляване

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: