Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г


Доставчик - това е лицето, което прехвърля собствеността в/у стоката или учредява/прехвърля ВП в/у стока или извършва услугата. Получател



страница17/19
Дата16.05.2017
Размер3.6 Mb.
#21436
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Доставчик - това е лицето, което прехвърля собствеността в/у стоката или учредява/прехвърля ВП в/у стока или извършва услугата.

  • Получател - лицето което приема фактически или придобива собствеността в/у стоките (или ВП) или получава услугите.

  • Независима иконом.дейност - всяка д/ст извършвана редовно или по занятие, вкл.всяка интелектуална д/ст, упражнявана като свободна професия; д/ст свързана с производство, търговия, селско стопанство, предоставяне на услуги и др.

  • Обект - регистрирано представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница, магазин, склад, сервиз, сторител.площадка, мина, сонда, извор или др.място, където едно лице извършва цялостно или частично независима иконом.д/ст на територията на една страна.

  • Данъчен период - периодът от време, след изтичането на койо регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултатите от този период. Дан.преиод за всички лица е месечен и съвпада с календарния месец.

  • Данъчен кредит - това е сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за полученета от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която сума лицето има право да приспадне, освен ако з-на предвижда друго.

  • ДДС-сметка - особена банкова с/ка на лице регистрирано по з-на, открита в ТБ с рарешен.и под контрола на ДАя, по която се плащат или получават ср/ва от или на начисления на титуляра ДДС. Тази с/ка не може да служи като обезпечение и с нея не може да се плащат задълж.към бюджета или към ТЛ, с изкл.на задължения по ЗДДС.

  • Данъчно събитие - доставката на стока или услуга, извършена от ДЗЛ и с място на изпълнение територията на страната, износът на стоки от ДЗЛ, както и вносът на стоки. Приема се, че дан.събътие възниква на по-ранната дата от: 1)Датата на прехвърляне правото на собственост (или др.ВП) в/у стоката или извършването на услугата; или 2)Датата на плащането (пълно или частично) от получателя по сделката/услугата.

    ИЗИСКУЕМОСТ на ДДС - на датата на възникване на дан.събитие ДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължението на регистрираното лице да го начисли (чл.25, ал.3,т.1).

    Презумпция за място на изпълнение - когато не са налице доказателства за противното, счита се, че доставката на услуга е извършена на територията на страната, ако седалището или обектът (или постоянния адрес) на една от страните е на територията на страната!

    1. Облагаема доставка - това са всички доставки (с изкл. когато з-на е предвидил друго - освободените доставки или доставка със специфична ставка /нула/) на стоки или услуги, когато са извършени от ДЗЛ по ЗДДС и са с място на изпълнение на територ.на страната, и износът извършен от ДЗЛ.

    2. Освободена доставка - това са доставките с предмет: земя, наем на сгради за жилище, финансови услуги, застраховат.услуги, социални и здравноосигур.услуги, доставка на социал.помощи, здравните услуги, протези и помощ.ср/ва за инвалиди също човешки органи кръв и кръни съставки, образоват.и културни услуги, правни услуги,хазарт, дарения в полза на здравни/образоват/културни и социални организации, метални отпадъци и др.

    3. Специфична ставка - данъчната ставка е нула в случаите на:

    • износ (износ на стоки, международен транспорт, обработка, поправка или преработка на стоки поставени под митнически иконом.режим, продажба на дивеч ловни трофеи и др.на чужденци, и др.);

    • при наличие на СИДДО, когато данъкът е бил платен;

    • при доставка на леки автомобили с определен обем и мощност на двигателя и при които получателя е лице-инвалид с определена намалена работоспособност.



    ОБЕКТ на облагане с ДДС :

    От общата част на ДП знаем, че обект на облагане е самият данък.



    Данъчна основа - това е стойността в/у която се начислява или не се начислява ДДС, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.

    Определяне дан.основа при доставка на стока или услуга - определя се на база дължимата сума на доставчика от получателя или от ТЛ, което е задължено за доставката/услугата/, определена в левове, която сума се увеличава с:

    • всички данъци, такси и акциз, когато се дължат по доставката;

    • финансиранията свързани с доставката;

    • получените от доставчика лихви за забава (на получателя) и неустойки;

    • съпътстващите доставката раходи (опаковка, транспорт, комисионна…);

    Така получената сума (по доставката) се намалява със стойността на търг.отстъпка, отбив или рабат. Но така определената дан.основа, не може да бъде по-ниска от дан.основа, която е била при придобиването на стоката или себестойността й, а когато стоката е внесена - от дан.основа при вноса й.

    Данъчна ставка - тя е 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, вкл.при внос на стоки, освен ако в з-на е предвидено друго.

    Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период, който може да бъде:

    1. данък за внасяне в републ.бюджет; или

    2. данък за възстановяване от републик.бюджет,

    което се извършва на база получените от него доставки и извършените от него доставки и вноса за този период. Същият този резултат намира отражение в подаваната от регистрираното лице ежемесечна справка-деларация.

    Определяне и начисляване на ДДС :

    Начисляването на ДДС се извършва от доставчика, който е регистрирано лице, за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата н авъзникване на данъчното събитие. Не се начислява ДДС в случаите на извършване на освободена доставка на стока или услуга.

    Данъкът се счита начислен, когато доставчика издаде документ, в който посочи данъка (дан.ф-ра, данъчно известие), отрази този документ в отчетните регистри (в случая дневника за продажбите му) и отрази данъка в своето счетоводство (като задължение към бюджета - по кредита на сч.с/ка 453), а също и в подадената от него справка-декларация за съответния данъчен период.

    Определянето на ДДС, за всяка доставка, се извършва като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка (20 или 0). Особено важно е да се знае, че когато при договаряне на облагаема доставка ДДС не е бил изрично посочен (т.е. на етикета на стока не пише дали е вкл.или не ДДС, или не е посочен ДДС в цената по договора), то се приема, че ДДС е включен в договорената цена (чл.56, ал.2-3).

    Данъкът се дължи за данъчния период през който е издаден документа, с който е начислен ДДС, а когато такъв документ не е бил издаден, или не е издаден в горния срок, той се дължи за данъчния период през който е възникнало данъчното събитие, по силата на което ДДС е станал изискуем (виж въпрос 20).

    Плащане на ДДС - сумата на начисления ДДС (от доставчика) се получава от доставчика ведно с плащането по доставката за получателя (т.е. цената на сделката + ДДС). Получателя по доставката е длъжен да плати начисления му (по ф-ра) ДДС по ДДС-сметката на доставчика. Това важи за доставките при които са изпълнени кумулативно 2 условия:

    1. получателят е регистрирано по ЗДДС лице;



    1. начисления ДДС е над 1000 лв.

    ДДС не се начислява, когато получател по облагаема доставка се разпореди със стока и резултат от услуга, за която вече платения от него ДДС (на доставчика) не е бил с право на дан.кредит (т.е.приема се, че този получател /тогава при първата сделка е бил получател, а сега вече и доставчик/ е краен потребител на стоката/резултата от услугата и не следва вече да се начислява ДДС, понеже той е включен в цената при евентуална следваща продажба на стоката/резултата от услугата).

    Право да приспадне дан.кредит за получателя по облагаема доставка или вносителя е налице когато са изпълнени следните условия:

    1. получател на доставка за която е начислен данък, или вносителя на стоката е регистрирано лице към датата на възникване на дан.събитие и към датата на издаването на дан.ф-ра или към датата на издаване на митнич.декларация (при внос);



    1. данъкът по облагаемата доставка е бил начислен (виж втория абзац от въпроса) от регистрирано лице;

    2. доставката е облагаема към датата на дан.събитие;

    3. данъкът при вноса на стоката е начислен от митнич.орган и е внесен в републ.бюджет или е начислен от вносителя;

    4. получената от вноса или облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаема доставка (т.е. получателя не е краен потребител на тази стока);

    5. получателя притежава дан.ф-ра или дан.дебитно известие (виж следв.точка), отговарящи на изискванията на ЗСчет.и ЗДДС, или митническа декларация.

    Но дори да са налице горните 6 условия, то получателят няма право да приспадне дан.кредит когато:

    • стока/услугата се ползва за представителни мероприятия;

    • е придобит мотоциклет или л.а., в който броя на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите когато лицето извършва с него основна дейност (има се предвид производствена, търговска или друга, но не и административна д/ст);

    • стоката/услугата е предназначена за подръжка, ремонт или експлоатация на мотоциклети и л.а. по предходния случай;

    • стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки;

    • стоката е отнета в полза на Д или сградата е разрушена като незаконно построена.


    Режим на АКЦИЗА :

    Обхват - с акцизи се облагат стоките и услугите от местно производство, посочени в Тарифата за акцизите (пиво, вина, тютюневи изделия, цигари, алкохолни продукти, кафе, автомобили, горива, хазартни игри и автомати и др.), предмет на сделки на територията на страната, която включва географската територия на РБ, континенталния шелф и ИИЗ, с изк.на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия. На облагане с акциз подлежат и внасяните в страната, стоки посочени в ТА, както и внасянето на: спиртин напитки, тютюневи изделия и течни горива в свободните зони, в свободни складове …

    Не се начислява акциз в/у: изнасяните от страната стоки; стоки и услуги за които вече е бил платен акциз; производство от ФЛ на ракии от собствени суровини и м-ли за лично потребление в р-р до 2000 алкохолни градуса ракия годишно за семейство; сделки м/у регистрирани производители на вина; международни пощенски пратки и други пратки, както и личния багаж на пътниците, когато стоките се внасят в рамките на разрешения безмитен внос, съобразно ЗМитн.; горива внасяни съобразно закон или МД, ратифициран и обнародван.

    ДЗЛ - по ЗАкц. са всички лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или организират хазартни игри, посочени в ТА към ЗАкц., вкл.и ЧЛ, които извършват стопанска д/ст самостоятелно или чрез място на стопанска д/ст.

    Особеното е, че първо се начислява акциза и с него се формира данъчната основа за облагане с ДДС.

    Някои определения ползвани в ЗА и ППЗА:


    1. Бандерол /бандеролен знак, стикер/ - държавна ЦК, която се закупува от МФ и не може да бъде предмет на последваща сделка.

    2. Спиртни напитки - всички продукти включени в код по Комбинираната номенклатура (КН) 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2% vol, както и продуктите, включени в кодовете по КН 2204-2206 с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22% vol, и които: са предназначени за консумация; имат специфични органолептични х-ки.

    3. Денатуриране - процес, при който към спирта се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества, което го прави опасен за здравето или негоден за пиене.

    4. Пиво - продукт, включен в код по КН 2203 или всеки продукт, представляващ смес от пиво и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, с действително алкохолно съдържание (и в двата случая) превишаващо 0,5 обемни процента.

    5. Място на стопанска д/ст - определено помещение (собствено или наето) или база, посредством която ЧЛ извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, вкл.: място на управление, клон, търг.представителство регистр.в страната, офис, кантора, ателие, работилница, сервиз, склад, магазин и др.; извършване на д/ст в страната от лица, упълном.да скл.договори от името на ЧЛ, осевн ако са с независим статут; трайно извършване на търг.сделки с местоизпълнение в страната, дори когато ЧЛ няма постоянен представител или база.

    Определяне размера и начисляване на акциза:

    ОПРЕДЕЛЯНЕ - Дължимия акциз, вкл.и при внос, се определя (чл.4 ЗА) обикновено като абсолютна сума в левове на единица мярка от стоката, а именно :

    1. за пиво - като абсолютна сума (АС) в левове на хектолитър за градус плато;

    2. за вината - като АС в левове за 1 литър;

    3. за спиртни напитки - като АС в левове за всеки обемен процент действително алкохолно съдържание на литър;

    4. за цигари - като АС в левове за 1 къс цигари, към която се прибавя процент от продажната цена на производителя, съответно вносителя;

    и т.н. съобразно видът на стоката и съответната номенклатура, където се числи.

    При поризводство на стоки на ишлеме, акцизът се начислява, събира и внася от лицето, което произвежда тази стока.

    Когато дължимият акциз не е определен като АС в левове, той се определя като процент в/у пазаната цена на съответната стока (тя е без акциз и ДДС).

    НАЧИСЛЯВАНЕ - лицата които произвеждат стоки или извършват услуги по ТА начисляват акциз от датата на издаване на фактурата. Самата ф-ра се издава в 3 дневен срок след по-ранната дата от двете - датата на прехвърлянето на правото на собственост или извършване на услугата, или датата на плащането. Когато регистр.лице по ЗА придобива акцизни стоки, за които не е платен акциз при тяхната реализация, начисляват акциз по същия начин като производителите им. При внос на стоки - акцизът се начислява от митнич.органи, като определения р-р на акциза се взема на специален митн.отчет

    ПЛАЩАНЕ - събирането на акциза от производителите се извършва с получаване на плащането по сделката или от митн.органи (при внос) по реда за събиране на митнич.сборове. Лицата, които произвеждат стоки или извършват услуги по ТА, внасят в републ.бюджет начисления през месеца акциз до 14-то число на следващия месец. Лицата организиращи хазартни игри, внасят тримесечни авансови вноски и изпращат копие от платежното нареждане до ТДД по местонахождение на обекта за хазарт. Авансовите вноски се правят до 3 януари, 1 април, 1 юли и 1 октомври.

    За стоките, за които е предвидено използването на бандерол, производителите и вносителите обезпечават сумите по акциза с банкова гаранция в р-р на дължимия акциз за срок от 60 дни. При реализация на стоките, но преди изтичане на гаранцията, акциза се внася в горния срок. Акцизът на стоки местно производство, както и при закупуване на бълг.акцизни бандероли за стоки местно производство и от внос, се внася по съответните с/ки на ТДД за приходите в републиканския бюджет.



    Митнич.органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления дължим акциз по реда определен за митническите задължеия.


    57. Правен режим на данъка върху добавената стойност и акцизите. Обща характеристика на ДДС – той е косвен, многофазен, некомулативен, републикански, пропорционален, месечен, всеобщ, установен със ЗДДС и ППЗДДС. ДДС се дължи за всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение на територията на РБ, както и при внос и някои случаи на износ на стоки. Характеристики на ДДС: 1. косвен данък – тежестта се понася от крайният потребител, а не от вносителя на данъка. 2. многофазен – независимо колко пъти една стока или услуга е предмет на облагаема доставка от момента на нейното производство или внос до момента на нейното крайно потребление, данъкът се начислява на всеки етап върху пълната стойност на облагаемата доставка. 3. некомулативен – независимо през колко етапа е минала реализацията на една стока, то в крайната цена винаги е включен 20% ДДС , но благодарение на механизма на данъчния кредит. 4. Всеобщ данък – с него се облагат всички стоки и услуги с изключение на изрично посочените в закона. 5. републикански – в приход на ДБ. 6. пропорционален – данъчната ставка е единна и не зависи от размера на данъчната основа. 7. месечен – ДДС се определя като окончателна величина след края на данъчен период, който съвпада с един календарен месец. Субекти – регистрираните по ЗДДС лица – това са юридическите платци на данъка, които са привлечени към администриране на данъка – начисляване, събиране и внасяне. В механизмът на ДДС попадат само тези ЗЛ, които са изпълнили задължението си за регистрация. Има три вида регистрация по ЗДДС: 1. Задължителна – при облагаем оборот за последните 12 месеца, преди текущия над 50 хил.лв.; 2. Регистрация по избор – 25 хил.лв.; 3. Служебна – по инициатива на органите по приходите, . Обект на облагане – доставките на стоки и услуги, износа и вноса на стоки. За да бъде доставката обект на облагане, трябва комулативно да са изпълнени няколко предпоставки: 1. трябва да бъде с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставчикът да бъде регистрирано по ЗДДС лице; 3. необходимо е с доставката да се извършва независима икономическа дейност. Ставката е 20%, а за износа е 0%. Съществуват и необлагаеми по ЗДДС доставки – не отговарят на условията. Има и освободени доставки – отговарят на изискванията, но изрично е посочено, че не се облагат /сделки със земя/.

    Правен режим на акцизите – акцизът е републикански, косвен, специфичен, еднофазен данък, с който се облага потреблението на стоки и услуги от местно производство и внос, предмет на сделка на територията на страната, изрично посочени в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАкцДС/, който е в сила от 01.07.2006г. Акцизът е косвен данък, защото включвайки се в цената на стоките и услугите се прехвърля върху крайните потребители. Той е еднофазен данък, тъй като се начислява еднократно за стоки и услуги. Акцизът е специфичен косвен данък, тъй като облагането с акциз се разпростира върху ограничен кръг стоки и услуги, които в практиката се е наложило да се наричат „луксозни”. От правна гледна точка акцизът притежава всички белези, характерни за данъците – едностранно определено от държавата по общ начин за всички правни субекти, законоустановено, безвъзмездно и невъзвръщаемо плащане. Субекти на данъка – онези лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки. Съгласно новият закон ДЗЛ са: 1. Лицензираните складодържатели – търговци по смисъла на ТЗ, които са получили лиценз да произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. 2. Регистрираните по ЗАкцДС лица – а). специализирани малки обекти за дестилиране и б) обекти за винопроизводство на малки винопроизводители; 3. Лицата, за които е възникнало задължение по ЗМ по отношение акцизни стоки; 4. Лица, които в нарушение на закона са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с такива стоки, за които не е бил заплатен акциз; 5. освободените от акциз крайни потребители. За обектите, посочени в т.1, букви а) и б) Агенция „Митници” води регистър. Регистрацията по ЗАкцДС се извършва от началника на митницата по местонахождение на обекта в срок 14 дни от подаване на искане от съответното ДЗЛ, който издава удостоверение за регистрация. Предмет на облагане с акциз са: 1. алкохолът и алкохолните напитки; 2. тютюневите изделия; 3. енергийните продукти; 4. кафето и екстрактите му; 5. автомобилите. Начините за определяне на данъчната основа за съответните стоки са посочени в закона, видовете акцизни ставки – също: Размерът на дължимия акциз се изчислява като данъчната основа се умножи по акцизната ставка. Акцизът се начислява на датата, на която е станал дължим, с издаването на данъчен документ – акцизен дан.документ. ДЗЛ са длъжни да декларират начисленият за данъчния период акциз с подаването на акцизна декларация. Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец. От 01.07.2006г. администрирането и контролът на акцизите се осъществява от митническите органи, като за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз прилагат ДОПК и имат правомощията на органи по приходите и публични изпълнители.
    58. Данъчно производство. Издаване, обжалване и изпълнение на данъчните облагателни актове. Санкции за извършени нарушения и престъпления.

    Данъчното производство е уредено в ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ и включва производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. Основни принципи са: 1. Законност - органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. 2.Обективност - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. 3.Самостоятелност и независимост - органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. 4. Служебно начало - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. 5. Добросъвестност и право на защита - участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави като всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК имат равни процесуални възможности да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. Данъчно-осигурителен контрол - органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Със заповедта за възлагане се определят: данните за ревизираното лице, ревизиращите органи по приходите; срокът за извършване на ревизията, ревизираният период; видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; Заповедта се връчва на ревизираното лице. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт. Съставя се ревизионен доклад от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа: извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предложение за установяване на задълженията. Следва издаване на ревизионния акт, с който се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и се възстановяват недължимо платени или събрани суми. Издаване на ревизионен акт - в тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията уведомяват писмено органа, който е възложил ревизията. След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, който изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение издава ревизионен акт, или прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо. Обжалването на ревизионен акт /РА/ е административно и по съдебен ред. 1. Обжалване по административен ред – подаване на жалба чрез териториалната дирекция, която трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат и: пълномощно, когато се подава от пълномощник и писмените доказателства. Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването и. Той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. 2. Обжалване пред съда-ревизионният акт може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на решаващия в обжалването по административен ред. Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Съдът разглежда жалбата срещу РА с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване. Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Той преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС /Административнопроцесуалния кодекс в сила от 01.03.2007г./, а отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс /в сила от 12.07.2007г./ Изпълнение – 1. Доброволно изпълнение - публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. 2. Покана за доброволно изпълнение - ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Обезпечение на публични вземания се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. То се налага с постановление на публичния изпълнител, което съдържа: фактическите и правните основания за издаването му и вида на обезпечителната мярка. Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника. 2. Принудително изпълнение – предприема се въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител. Способи за принудително изпълнение: върху вземания и парични средства в банките; парични средства и вземания на длъжника; движими и недвижими вещи и ценни книжа. Публичният изпълнител може да използва всеки от способите заедно или поотделно. Образуване на изпълнително дело –

    Сподели с приятели:
  • 1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница