Криза на доверието към управляващите обществени и политически нагласи септември 2018

• 
  Събитията от последния месец сериозно са ударили върху авторитета на управляващите. На практика всички представители на управляващите (без Йорданка Фандъкова) бележат сериозен спад в обществената си популярност. Най-сериозен е ударът върху премиера Бойко Борисов. За един месец той е загубил 6 % от личния си рейтинг, следван от Волен Сидеров (- 5 %); Томислав Дончев (- 5 %); Цветан Цветанов (-3 %).
  

• 
  Спада и общата оценка на работата на кабинета („Среден“ – 3.29).
  

• 
  Само за три месеца хората, които считат, че е добре кабинета да изкара пълен мандат са намалели с близо десет процента (с 6 % за последния месец). Към момента разликата между тези, които биха желали пълен мандат за правителството (37 %) и желаещите то да си отиде предсрочно (29 %) е само 8 %. (При 20 % преди три месеца).
  

• 
  Намаляват се оптимистичните нагласи и се увеличава песимизмът по отношение на непосредственото бъдеще. Вероятно, влияние оказват и очакванията за покачването на цените на енергоносителите в зимния период.
  

• 
  На този фон не се наблюдава драстично разместване на електоралните нагласи. ГЕРБ губи един процент от електоралната си подкрепа, но все още води пред основния си политически опонент (БСП) с 3,5 %. Кризата във властта от последния месец (и острите пререкания на Волен Сидеров и Валери Симеонов) най-сериозно е ударила Обединените патриоти. Те са загубили над 3 % от електоралния си потенциал в рамките на месец. „Воля“ продължава постепенно да губи симпатизанти и вече е под 2 %. Две партии успяват да изплуват над психологическата граница от 2 % - „Демократична България“ и „АБВ“. Засега ДПС се утвърждава като трета политическа сила и не се наблюдава сериозно влияние на ДОСТ на Лютви Местан сред този електорат.
  

• 
  Следва да се има предвид, че тази картина на относителна политическа стабилност би могло да се окаже твърде измамна. Над половината от избирателите (55 %) заявяват, че е възможно да гласуват за засега хипотетичните, „Партия на Слави Трифонов“ и „Партия на Румен Радев“. Тези избиратели очевидно търсят политическа алтернатива вън от основните политически играчи и тяхното поведение при едни избори и непредвидимо. (В този смисъл твърденията, че едни избори ще възпроизведат съществуващата в момента картина не почиват на познаването на обществено-политическите нагласи в обществото.)
  

“ ВИЕ ЛИЧНО, КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ – ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО ДА ИЗКАРА ПЪЛЕН ЧЕТИРИГОДИШЕН МАНДАТ ИЛИ ДА СИ ХОДИ ПРЕДСРОЧНО? "

“ СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ГЛАСУВАТЕ ЗА НЯКОЯ ОТ СЛЕДНИТЕ ПАРТИИ: "