Ксенофонт пръв употребява понятието икономика. Той приема дребната търговията



Дата03.09.2017
Размер202.67 Kb.
КСЕНОФОНТ

Пръв употребява понятието икономика.

Той приема дребната търговията и отхвърля едрата.

Ксенофонт смята, че освен като средство за размяна парите могат да служат и за натрупване на богатство. Основни функции на парите:

-да бъдат посредник на размяна

-да са мярка на стойността

-съхранение на стойността, натрупване на богатство

-кредитни пари

-световни пари

Ксенофонт открива 2-рата функция на парите

Има натуралистично разбиране по отношение на разделението на труда, което увеличава полезността на предметите, за разлика от класическото разбиране, според което се увеличава количеството произведени стоки.

ПЛАТОН - В „идеалната държава” най-много се цени общественото благо като всички порядки в нея се основават на справедливостта, която обезпечава щастието на обикновения човек, така и на обществото като цяло. Справедливостта произлиза от това, че всеки индивид в държавата се занимава с онова, което е най-подходящо за него. Обществото в идеалната държава на Платон се дели на 3 съсловия:

- философи, които управляват държавата.

- военно съсловие, което опазва вътрешния и външния мир на държавата.

- земеделци и занаятчии



Робите не функционират в държавата на Платон. Защитник на частната собственост. Противник на парично-разменното стопанство и натрупването на богатство в парична форма.

Той допуска 2 функции на парите

-средство за размяна и мярка на стойността

АРИСТОТЕЛ

Идеализма е отхвърлен, приема материализма. Защитава робството, но според него с развитие на средствата за производство ще настъпи и края на робството. Аристотел смята, че човек може да бъде свободен само ако не се занимава с физически труд.



Богатството е съвкупност от полезни дейности, служещи за задоволяване на човешките потребности.

Съществуват 2 типа стопанство: икономия и хрематистика



Икономия – затворено натурално стопанство

Херматистика – стоково парично стопанство, което произвежда за пазара за размяна

Той е превърженик на икономията

Негативно отношение към лихвения %, която е най-противоестествената форма на доход , според него. % представлява печалба за сметка на длъжника, която се присвоява несправедливо от заимодателя като ги прави източник на нови пари.

Стойност

Потребителна – използването на вещите според тяхното предназначение

Разменна – използването на вещите според неприсъщото им предназначение

СТАФОРД - Ранен меркантилизъм

Според Стафорд чуждите търговци изнасят евтино суровини, а внасят скъпо готова продукция, произведеня със същите суровини. Всички беди произтичат от изтичането на пари от страната.



МЪН - Развит меркантилизъм

Според него парите трябва да се пускат в оплодотворяващ оборот. Както търговеца пуска пари в обръщение, за да осигури печалба, така и държавите трябва да се обогатяват от външната търговия, при която износа на стоки превишава техният внос.



МОНКРЕТИЕН – френски меркантилизъм

За първи път употребява терминът „политическа икономия”, за да назове науката, коята изследва производството, разпределението и потреблението на материални блага. Според М. Търговското съсловие има най-голямо значение за създаване на богатството на нацията. Прогресивен възглед ва М. е че не изобилието на злато и сребро правят държавата богата, а наличието на предмети за живот и облекло.

Има различно разбиране за значението на парите

ПЕТИ -На него принадлежи фразата „Трудът е баща,а земята – майка на богатството.”

Изчисляване на необходимото количество пари в обръщението

Кп = Ецс/0 0 – брой парични обороти, Ецс – цените на стоките



Теория за стойността

2 вида цени-естествена и политическа. От пол. цена той разбира пазарната цена на стоката, а естествената- определя се от количествата труд необходимо за производството на стоките.

Според Пети:

-в основата на разменната пропорция между житото и среброто стои количеството труд изразходван за тяхното производство.

-стойността на всяка стока е в пряка зависимост от производителността на труда изразходен за производството на сребро. Пети не разграничава стойността от разменната стойност и не може да отдели стойността от нейната парична форма на проявление.



Теория за работната заплата

РЗ представлява цена на труда, която се равнява на минимума средства за съществуване на работника и неговото семейство.

Дали ще бъще евтин или скъп трудът на работника зависи от 2 обстоятелства:

-природното плодородие

-естествените потребности на работниците се определят от климата

Теория за рентата

Според Пети рентата е част от земеделската продукция, получавана по силата на собствеността върху земята и оставаща след приспадане на разходите за производство и РЗ. Според Пети рентата има трудов произход. Пети прави извод, че при др. равни условия, РЗ и рентата се намират в обратна пропорционална зависимост.

При Пети за първи път срещаме понятието диференциална рента.

Цена на земята

Цз = Р.21 Могат да се застъпят 3 поколения

Според Пети цената на земята зависи от дохода, който се получава от нея. Той предполага, че човек се стреми да купува толкова год. Ренти, колкото е броят на годините, през които трябва да се грижи за себе си и за най-близкото си потомство.

Лихвеният%, Пети извежда от поземлената рента. Естественото равнище на лихвеният % се определя от рентата, която може да се получи, ако с парите, които са дадени в заем се купи земя.

Теория за парите

Пети прави разлика между „вътрешна” стойност и „местна” стойност.

-вътрешна - труда, изразходван за производството на пари

-местна –номинална стойност на парите



БУАГИЛБЕР (1646-1714)

Създава стойността на стоката с изразходения труд за нейното производство. Свежда разменната стойност до работното време. Разглежда парите единствено като посредник на размяната. Буагилбер е привърженик на прогресивно данъчно облагане, при което с повишаване на доходите се увеличават и данъците.



КЕНЕ

Той е основоположник на школата на физиократите



Концепцията за естествена ред-Този ред се регулира и подчинява на действието на обективни закони. Според Кене тези закони са установени веднъж и завинаги. Под естествени закони той разбира такова протичане на иконом. процеси, което очевидно е най-изгодно за човешкия род.

Според него обществото представлява жив организъм, на който са присъщи 2 състояния: здраво и болно. На обществото е необходима политика на хигиена, когато е здраво и на лечение, когато е болно.



Теория за „чистия продукт”

Чист продукт” това е излишъкът, който остава от произведената продукция през годишната земадалска продукция след като се приспаднат разходите за нейното производство. „Чист продукт” се създава единствено в селското стопанство, тъй като природата произвежда, в резултат на което се увеличава материята. В промишлеността такъв продукт не се създава, а само се видоизменя потребителската форма на вече създадената в земеделието материя. Двойнственост в тази теория: От една страна величеството на „чистия продукт” се определя от потребителските стойности, а от друга той залага на стойностната концепция за „чист продукт”

Извежда лихвения % от поземлената рента, т.е. като доход от пари предоставен като потенциална поземлена собственост.

Теория за капитала

Според Кене производителен е единствено капиталът зает в селското стопанство. Вместо думата капитал Кене използва аванси. Една част от капитала определя като начални аванси. Към тях той отнася направените разходи за постройки, стопански инвентар, добитък и др. използването на този капитал е с продължителност по-голяма от 1 год. Другата част на капитала, Кене нар. ежегодни аванси. Това са разходите за РЗ, семена за засягане, торове, храна за добитъка и др. За разлика от първоначалните аванси, ежегодните пренасят цялата си стойност по време на производствения процес, продължаващ 1 стопанска година.



Икономическа класи в обществото

Според Кене в обществото съществуват 3 основни класи: производителна, безпладна и класа на собствениците.



ТЮРГО

  • Тюрго допълва класовото разделение, което прави Кене като разделя безплодната класа на собствениците на средство за производство и наемни работници.Извежда лихвения процент от рентата. Извежда печалбата от процента.

  • При него чистият продукт по-ярко изпъква като принадена стойност.

  • Работната заплата я представя като ограничена от конкуренцията на пазара на труда.

  • субективна ценност на благата. В това се изразява субективизмът на Тюрго.

  • По отношение на парите той не проявява субективизъм и ги разглежда и представя като стихийно възникнал процес.

  • Разглежда кризите като резултат/продукт на лоша политика на правителсвото.

  • Представя печалбата като „работна заплата за високо квалифициран труд”.

  • Тюрго смята, че РЗ = мининални средства за съществуване ва работника и неговото семейство.

  • Капиталът, според Тюрго, притежава способността не само да се възстановява, но и да нараства.

МАЛТУС

Теория за реализацията и кризите

Малтус, за разлика от Сей, предрича кризи на свръхпроизводството. Според него общото търсене винаги ще бъде недостатъчно за реализиране на производствената продукция, при цени покриващи разходите за производство. Според Малтус, работниците получават само малка част от стойността на произведената продукция. Ето защо тяхната покупателна способност не е в състояние да обезпечи стимулите за пълното използване на капитала. Според Малтус, за да се осигури реализацията е необходимо да се правят разходи за луксозни предмети и услуги от непроизводителен характер. Малтус нарича класата на земевладелците „Трите лица”.



Аквински (1224-1269 /74г)

1. За разлика от Августин Блажени той отдава 1 предимство на духовната пред физическата дейност като според него съсловнава йерархия в обществото е дадена от всички божествени закони

2. Признава натрупването на богатства в обществото, но това трябва да става „...в умерена форма” без обаче да конкретизира какво се разбира под умерено.

3. За пръв път той различава 2 вида богатство – естествено (храна, облекло) и изкуствено (златни, сребърни монети, ценни книжа и документи)

4. Рента - „като възнаграждение на феодала за риска и опасностите, които поема по време на реализирането на производствения процес.

5. Първи представител, който се опитва да обясни понятието цена и т.нар справедлива цена. Според него тя е равна на производствените разходи + етически оправдана цена, съобразно съсловното положение на индивида в обществото. В случая са налице 2 противоположни с съставки. От една страна трудовия момент в лицето на производствените разходи и нетрудовия момент с т.нар. пирамида за социалнокласовата структура на обществото.

6. Той отрича участието на народните маси в управлението на една страна и според него „..там където народът участва в управлението на една страна, тя е обречена на гибел.”

7. Разделението на труда според него зависи от съсловието, физическият труд е само за невежите



Марк Катон

1. Предлага мерки за повишаването на производителността на робския труд.

2. Опитва се да анализира категорията печалба. И според него тя е равна на издръжките по производството.

3. Препоръчва развитието на търговията и във връзка с това оправдвава лихвения процент

4. Според него селското стопанство е база основа за разсвитие на обшеството

Сенекалуций –Отрича богатството, отхвърля бедността.

1. Според него хората по рождение са равни помежду си. Разслояването м/у тях е в резултат на исторически появи ли се условия.Главна причина за разслояването той вижда в алчноста.

3. Развитието на производителните сили не винаги води до промяна на прозиводтсвтвните отношения.

СМИТ

Разгл обществото Като съюз за размяна м/у произвеждащите специализирали се в разделението на труда индивиди, в основата на които стои размяната на труд

Преследвайки личните си интереси, човек подпомага и обществените. Всичко това, според него, стова под въздействието на една невидима ръка.

Задачи на ик.наука: Той определя и очертава границите на политическата икономия и привежда в оригинална теория натрупаните икономически знания

Теория за разделението на труда

Разглежда разделението на труда като естествено явление и не си го представя извън размяната, която, според него, поражда разделението на труда. Разглеждайки го , в тясна връзка с размяната, той прави извода, ме колкото по-голям е пазара, толкова по-развито е разделението на труда и обратно



Разделението на труда обуславя растежа на производителността на труда по три основни причини

1- повишаване на уменията, ловкостта и изкуството на отделния работник

2- Икономисва се времето от една работа към друга

3- Създават е условия и инструменти, които позволяват на един работник да работи за повеча



Теория за стойността

АС прави разграничение между разменна и потребителна стойност, но според него няма пряка зависимост. АС си задава 3 въпроса по отношение на размяната:

-кое е действителното мерило на разменната стойност

-в какво се състои действителната цена на всяка стока

-кои са разглежданите части, от които пазарната цена на стоката не съвпада с действителната

АС прави разграничаване между стойността и пазарната цена. Пазарната цена се определя от търсенето и предлагането на стоките и също може да бъде по-неска или по-висока от стойността.

Смит създава трети възглед за стойността, който гласи, че стоката се образува от 3-те дохода-РЗ, печалба, рента, с които АС намесва създаването на стойност и разпределението на дохода.

Теория за работната заплата

Работната заплата, според Смит, е единтвения трудов доход. Представя я като естествена категория



Теория за печалбата

- Част от стойността на продукта на труда

- Съставна част на разходите за производство, което всъщност е резултат от самото функциониране на капитала

Теория за рентата

Адам Смит създава 4 определения за рентата:



  1. Рентата е част от продукта на труда

  2. Рентата представлява естествено възнаграждение или цена, която се плаща за използването на производствените сили на земята

  3. Земята е по-производителна от другите отрасли и създава излишък, който представлява рента

  4. Рентата представлява монополна цена, т.е. смята я за рядък ресурс и всеки продукт на производство се доставя на собственика и доход, който е възнаграждение на тази рядкост

Теория за капитала

АС разделя капитала на основен (фиксиран) и оборотен (циркулиращ). В основния капитал, според него, не участва обръщението. Доставя се печалба без да се сменя собствеността.



  • Запас от средства за производство

  • Самостоятелен източник на печалба

Доход

Чист доход – това, което остава след приспадане на разходите за основен и оборотен матерял

Брутен доход – целият годишен стоков продукт на жителите на една страна, който включва всички матерялни разходи

Производствен и непроизводствен труд

Производството, според Смит е трудът, който е зает в сферата на материалното производство, който създава стойността.



РИКАРДО

Теория за парите

От една страна той поставя в основата и трудовата теория за стойността а от друга количествената теория за парите



Теория за стойността

Според него стойността на стоката се повишава или понижава в зависимост от изразходвания за нейното производство труд.

Рикардо стига до заключението, че стойността на стоките се образува не от фактически изразхоодвания труд, а от обществено необходимия труд за изработването на стоката при най-лоши производствени условия.

Теория за разпределението

В нея той изследва количествените зависимости между работната заплата, печалбата и рентата. Основни изводи, които прави са:

-РЗ и печалбата са в обратнопропорционална зависимост

-измененията на РЗ и печалбатане засягат рентата

-с развитието на обществото и увеличаването на населението рентата се увеличава, РЗ остава без изменение, а печалбата намалява

Според Рикардо увеличаването на номиналната РЗ предизвиква намаляване на нормата на печалбата.



Теория за Работната Заплата

РЗ се свежда до минималните средства за съществуване на работника и неговото семейство. ю



Теория за рентата

Източник за получаването на рентата е не особената щедрост на природата, а нейната оскъдност и изразходения труд. Рикардо разглежда диференциалната рента в зависимост от плодородието на земята.



Теория за размяната и кризите

Според тази теория, когато количеството на пари в страната се увеличава, цените на стоките започва за се изравняват по-голямото производството пари, това увеличава вноса на стоки от чужбина, което води до износ на пари от страна и намалява на цените на стоките. Според Рикардо свободния обмен на стоки и пари между страните установява оптималното количество пари, което е необходимо за обръщението във всяка една държава



Марк Варон

1. Представител на прогресивното течение в Ик мисъл тъй като пледира за развитието на стоково паричното стопанство

2. Пледира за изграждането на един „ велик съюз между земеделците и занаятчиите с оглед по равномерното производство и рзпределение на материалните блага в обществото

3. Занимава се с въпросите свързани с възпроизвеждането на работна сила т.е. търси начини и средства за попълнение на робските редици.

4. Той предлага да се използват колективните форми на робовладение.

Марк Цицерон

1. Разглежда въпроса за собствеността. Привърженик на частната собственост, противник на обществеността

2. Опитва се да обясни понятието „справедлив интерес”. Според него „това са интереси, които отговарят на интересите на господарстващата класа.”

3. Опитва се да обясни термина „експлоатация”. Приема я като правометно и ествествено явление.

4. Представя робството като естествено явление, а не като историческо, т.е. някакви форми на зависимост винаги ще съществуват.

СИСМОНДИ

Печалба и рента - не ги приема като фактически доходи, а като отдръжка от труда на работника.

Теория за разпределението.

Разграничава трудови (работна заплата) и нетрудови (печалба и рента) разходи. Нетрудовите разходи са незаплатения труд на работника.



Работната заплата е необходимия минимум средства за съществуване, защото въпреки че производството му принадлежи, работника не получава стойността му.

Рентата е нетрудов доход за собственост на земя, удръжка от труда на работника.

Теория за реализацията и кризите

Смята че причина за кризите е противоречието между потреблението и произвдството. Това противоречие може да се премахне с намесата на държавата, която да спре централизирането и концентрацията на капитал.



ПРУДОН

Според Прудон съществуват 10 фрази: разделение на труда; на машината; на конкуренцията; монополите; държавата; търговският баланс; кредит; собственост; комунизъм; население;

Прудон е привърженик на икономическия либерализъм.

Конституирана стойност – според Прудон всяка стока притежава разменна и потребителна стойност, които се намират в постоянно противоречие помежду си. Прудон опреличава общото богатство с химично съединение, както хим. елементи встъпват в съединение само в определена пропорция, така и общото богатство се основава на пропорции на своите елементи.

Теория за парите

Според него парите причиняват дисхармония в обществото и за това трябва да се премахнат.



СеЙ

Закон за трите фактора Според него всяка нация разполага с три производствени фонда природа, капитал и човешка работна сила. На тези три фонда съответстват и три дохода, на които се разпределя богатството: трудът получава работна заплата, капиталът- печалба, земята- рента.Сей доказва, че в процеса на производство тези три производителни фонда се съединяват.

Законът за пазарите се основава на мисълта, че парите са само прост посредник при размяната и крайната цел на всеки, който предлага даден продукт, е да получи в замяна срещу него друг продукт, а не пари.

Теория на Сей за разпределението

Разделя печалбата на 2 части лихвен процент и предприемачески доход.Лихвеният процент е този доход, който се полага за предоставената услуга.



Рентата Сей смята за доход от производствения фактор земя. Работната заплата извежда от трудовия фактор на производството обичайното количество средства за съществуване и възпроизвеждане на работническата класа. Размера на работната заплата обвързва с потреблението на работниците.

Теория за полезността Съгласно логиката на Сей, колкото по висока е полезността, толкова по-висока е стойността. Друго определение за стойността нещо произведено и неопределено докато не се установи в процеса на размяната.

МАРКС

формула за изчисляването на количестовото пари, необходими за стоковото обръщение– Количеството пари в обръщение = (сумата на цените на реалните стоки) + (сума на платежните с наст. Срок) – (сума на взаимо-погасените се платежни) / Среден брой на оборотите на парите

Теория на стойността

Когато трудът е изразходен в определена форма, той е конкретен (създава потребителна стойност). Абстрактния труд създава разменна стойност. Според Маркс, стойността на стоката се определя от тези разходи, които стокопроизводителите извършват, за да да произвеждат преобладаващата част от производствената продукция



Теория за принадената стойност

Според Маркс простия оборот на капитала се свежда до формулата: „П-С-П” Маркс нарича способността за труд „работна сила”. Тя представлява съвкупност от физически, умствени и духовни способност, които човек прилага в проциса на производство. Според Маркс работната сила притежава разменна и потребителна стойност. Разменната й стойност се определя от средствата за съществуване, които са необходими на работника. Потребителната стойност на работната сила Маркс свързва със свойството й да създава нова стойност, който е по-голяма от нейната разменна стойност или това е т. нар. пренадена стойност.



Теория за капитала

Освен оборотен и основен капитал, Маркс го разделя и на постоянен и промелив. Според него, капиталът, който е влажен в средствата за производство е постоянен, защото той не променя своята величина по време на производствения процес, а само пренася стойността си в тази на новосъздадената стока.Капиталът, който е изразходван за закупуването на работна сила се нарича променлив. Той пренася своята величина в процеса на производство, защото работниците създават пренадена стойност.



Теория за намаляващата норма на печалбата

Ефективността на доходност на капитала се изразява в нормата на печалбата. За да се установи доходността на капитала, трябва принадената стойност да се отнесе към целия авансиран капитал, защото печалбата е прираст на постоянния и променлив капитал.



Рента

-абсолютна (монополът на частната собственост в/у земята е причина за съществуването на абс. Рента, плащана за всеки участък земя независимо от плодородието и местоположението му),

-диференциална – 1 род (свързана с разликата в плодородието на почвата и местоположението) и 2 род (резултат от допълнително вложеният капитал в/у една и съща площ земя)

-монополна (особен вид рента, определян като добавачен доход, който се получава в резултат на превишаването на цената над стойността на стоката, произведена в особено благоприятни условия)



Лукреций Кар

1. Първият представител който изследва генезиса на държавата и подхожда материалистически.

2. За него развитието на произв. сили винаги води до промяна на производствените отношения т.е. до нова обществено икономическа информация.

3. Според него количествените изменения винаги водят до качествени промени.

4 . Всяка следваща обществено ик формация е по-прогресиван от предшестващата.

Августин Блажени

1. Той преодолява нихилистичната нагласа към труда която еднакво цени физическата и духовната дейност. В повечето случаи дава предимство на физическата дейност.

2. Отрицателно отношение към търговията като я причислява към недостоините за човека занятия тъй като според него „...задача на търговеца е по-евтино да купи и по-скъпо да продаде, с което се ограбват бедните и това е недостойно според Бога”

3. Обявява се против натрупване на богатство под всякаква форма. Излишъците магат да се създават, но само с оглед раздаването на милостиня.

4. Слага знак за равенство между стремежа за натрупването на пари и скъперничеството като ги обяснява с користолюбство.

Орезни

Същност на стоково-металическата теория:

1. Господстващата фигура в 1 общесвто може да регулира стоковото обръщение в ползва на стокооборота, но не и да определя покупателната сила на монетата както беше в минималистичната теория за парите.

2. Съотношението между златните и сребърните монети се определя на базата на пазарното съотношение на стойността на 2-та метала – злато и сребро. В това пазарно съотношение се намира количеството изразходван абстрактен труд за производството на тезо благородни метали.

3. Като изследва свойствата на отделните метали той доказва, че златото и среброто могат да изпълняват ролята на всеобщо разплащателно и покупателно средство, тъй като притежават необходимите свойства за това:

На 1-во място – те съдържат голяма стойност в малко късче обем

На 2-ро – лекота на метала

На 3-то – рядко се срещат в природата

На 4-то – висока степен на делимост на метала



МЕРКАНТИЛИЗЪМ

Възникване: Англия. Развитието на капитализма в промишлеността; развитието на капитали в селското стопанство; Силно укрепване на централната кралска власт

Особено значение има сферата на обръщението. Целта му е осъществяването на търговската печалба чрез външната търговия и натрупването на богатство във формата на благородни метали; Използва се икономическа политика на държавата с цел натрупването на злато и сребро. Принципите му се свеждат до:

-богатството представлява злато и сребро

-регулиране на външната търговия на държавата за придобиване на повече злато и сребро.

-Поощряване чрез ниски митнически тарифи на износа на готова продукция и внос на суровини.

-активен търговски баланс като необходимо условие за увеличаване богатството на нацията.

Двата вида меркантилизъм – ранен и развит

Основна характеристика на ранния Меркантилизъм е регулирането на паричния баланс – този вид меркантилизъм е нар. още монетарна система. Главната задача на държавата е да привлече колкото се може повече пълноценни чужди монети и да не позволи изтичането на национална валута. Развит Меркантилизъм – целта му е натрупването на благородни метали, средствата на нейното постигане се променят. Вече се търсят начини за привличане на средства. Развитият меркантилизъм разглежда производството като средство за разширавяне възможностите на търговията. Меркантилистите виждат в създаването на производство – силна държава.

Феодализъм

Могат да се посочат 3 периода:

1. Ранен феодализъм – изчезване на градовете; едновременно съществуване на робовладелските и феодалните производствени отношения; нихилистичното отношение към трудовата дейност; затихване на стоково търговските връзки между градовете и селата. Най-изявн представител – Августин Блажени (св. Аврелий Августин )

2. Развит феодализъм – ясно очертаване на социалнокласовата структура на обществото; утвърждаване на феодалните производствени отношения; появата на редица нови градове в Европа; Силно разрастване на стокова-търговските връзки м/у градовете и селата; ясно изразен феодален характер на занаятчийството; ново отношение към трудовата дейност. Тома Аквински (13в) родоначалник на ниминалистичната теория за парите.

3. Разложение и упадък на феодализма – процеси т.нар. първоначално натрупване на капитала; едновременно съществуване на феодалните производствени отношения и капиталистически производствени отношения. Представител – Николай Орезмии (14в.), основоположник на стоково-металическата теория за парите която е противоположна на номиналистичната теория за парите.

ФИЗИОКРАТИЧЕСКА ШКОЛА

Физиократите преместват теоритичния анализ на икономическите процеси от сферата на обръщението в сферата на производството. Тяхната теоритична система се осоновава на абсолютизацията на селското стопанство като единствен източник на доходи и багатство за обществото. Според физиократите чистият продукт и материлният продукт изобщо се създават в сферата на земеделието (селското стопанство).



Чистият продукт” се разбира като разлика между брутен обществен продукт и издръжките по неговото производство, или като продуктов излишък от потребителски блага над производствените разходи.

Физиократите определят характера на труда като производителен и непроизводителен. Те приемат, че производителен е само труда зает в селското стопанство. Той създава материалното съдържание на всички продукти. Трудът зает в промишлеността, те приемат като непроизводителен, защото той променя само формата на тези продукти.

Съществуват три класи:

-Производителна класа / на фермери и селскостопански работници / като тя включва заетите лица в селското стопанство, които обработват земята и произвеждат материалните блага и чистия продукт.

-Класата на собствениците или земевладелците – тази класа съществува, чрез присвояване на част от чистия продукт, създаден от селското стопанство, под формата на рента.

-Безплодна класа – всички граждани.



Вложеният капитал в използваните средства за производство, физиократите наричат аванси. Както по отношение на труда, така и по отношение на капитала, те въвеждат понятието производителни аванси (средствата вложени в селското стопанство) и непроизводителни аванси (средствата вложени в други отрасли).





Каталог: files -> unwe files
unwe files -> Тотално управление на качеството
unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия
unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст
unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура
unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър
unwe files -> Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото
unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3!
unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране
unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница