Глава 28 ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА

1. Чудото не върши нищо. ²То само преодолява извършеното. ³Така премахва пречките пред онова, което е сътворено. ⁴То нищо не привнася, а само отстранява. ⁵А онова, което отстранява, отдавна не съществува, но тъй като се пази в спомена, изглежда така, сякаш има непосредствени последици. ⁶Този свят е приключил много отдавна. ⁷Мислите, които са го създали, не че не съществуват в съзнанието, което ги е породило и за кратко обикнало. ⁸Чудото показва само това, че с миналото е приключено, а онова, което е истински приключило, то няма последици. ⁹Споменът за причината може да породи само илюзията за нейното присъствие, но не и последиците от нея.

2. Всички последици от вината не съществуват вече. ²3ащото няма повече вина. ³Останали без причина, нейните последици са си отишли заедно с нея. ⁴Защо да съхраняваш в спомените си причината, щом последиците й са нежелателни за теб? ⁵Припомнянето е също така избирателно, както и възприятието, тъй като е неговото минало време. ⁶То е възприятие на миналото, сякаш се случва сега и все още може да се види. 7Споменът, също както и възприятието, е умение, създадено от самия теб, за да заеме мястото на онова, което Бог ти е дал при сътворението. ⁸И също както всичко, създадено от теб, той може да се използва, за да послужи на друга цел и да бъде средство за друго. ⁹Той може да се използва, за да носи изцеление а не скръб, ако ти пожелаеш това.

3. Нищо, което се прилага за изцеление, не представлява yсилие нещо да се прави. ²То е разбирането, че не ти е необходимо да правиш нищо. ³Това е неизбирателна памет, която не служи на това да пречи на истината. ⁴Всички неща, които могат да се използват от Светия Дух за изцеление, са Му дадени, без съдържанието и целите, заради които са били създадени. ⁵Те са умения без приложение. ⁶Чакат само да бъдат използвaни. ⁷Нямат посвещение, нито цел.

4. Светия Дух може истински да използва паметта, защото Сам Бог е там. ²Но това нe е памет зa минали събития, a настоящо състояние. ³Ти отдавна си свикнал да вярваш, че паметта съхранява само миналото и ти е трудно да осъзнаеш, че тя представлява умение, което може да запомни настоящето. ⁴Ограниченията върху запомнянето, които й налага светът, са тол­кова големи, колкото си е позволил светът да наложи над теб. ⁵Не съществува връзка на паметта с миналото. ⁶Тя се появява само по твое собствено желание. ⁷Но тази връзка е плод един­ствено на желанието ти и само ти я поддържаш в един период от време, в който ти се струва, че продължава да има вина.

5. Светия Дух използва паметта съвсем отделно от времето. ²Той не се стреми да я използва като средство да задържи мина­лото, а като начин да се отърси от него. ³Паметта съхранява посланието, което е получила и прави онова, което й е отредено. ⁴Тя не пише посланието, нито определя на какво служи то. ⁵Подобно на тялото, паметта не притежава цел сама по себе си. ⁶И ако й се струва, че тя храни някогашна омраза и ти внушава представитe за несправедливости и оскърбления, които си запомнил, това е така, защото сам си поискал посланието й да бъде такова и то е. ⁷В дълбините на паметта се крие цялата история на миналото на тялото. ⁸Всички странни асоциации, създадени за да поддържат живо миналото, а мъртво настоящето, се съхраняват в паметта и са на твое разпореждане, за да ти се представят и оживеят отново. ⁹Така че последиците им изглеждат по-внушителни с течение на времето, откъсвайки се от причината си. 6. Но времето е само друга фаза на онова, което е съвършено бездействено. ²То работи съвместно с всички останали атрибути, чрез които се стремиш да скриеш истината за себе си. ³Времето нито премахва, нито може да възстанови. ⁴Но ти го използваш по странен начин - сякаш миналото е породило нас­тоящето, което не се оказва нищо повече от последствие, което с нищо не може да се промени, тъй като причината му вече я няма. ⁵Ала всяка промяна трябва да има трайна причина, защото в противен случай, няма да бъде трайна. ⁶В настоящето няма да може да се постигне никаква промяна, ако причината му е в миналото. ⁷Само миналото се съхранява в паметта така, както ти я използваш, така че паметта е начин да се противостави миналото на настоящето.

7. Забрави всичко, на което си се учил, защото уроците ти са били погрешни. ²А нима някой би предпочел да пази в споме­нитe си един безсмислен урок, вместо да усвои и запомни по-добрия? ³Когато в съзнанието ти изплуват спомените за няко­гашна омраза, спомни си. че причината за тях съществува вече. ⁴Затова и не разбираш тяхното предназначение. ⁵Не им придавай и сега онази причина, която ги е породила или поне така ти се струва. ⁶Радвай се, че е премахната, защото заради нея се нуждаеш от прошка. ⁷И виж какви ще бъдат резултатите, когато сега приемеш друга причина, чиито последици са тук. ⁸Ще се изненадаш от това колко са прекрасни те. ⁹Древни­те нови идеи, които носят, ще бъдат щастливите последици на една Причина, Която е толкова древна, че далеч надхвърля обхвата на паметта, достъпен за твоите възприятия.

8. Това е Причината, Която Светия Дух си спомня заради теб, когато ти самият си склонен да забравяш. ²Тя не е изчезнала, защото Той не е позволил да остане забравена. ³Тази Причина е неизменна, защото Светия Дух я е съхранявал винаги сигурно в твоето съзнание. ⁴Нейните последици наистина ще изглеждат нови, защото смяташ, че не си спомняш тяхната Причина. ⁵Но Тя никога не е напускала съзнанието ти, защото Отца не желае да бъде забравен от Собствения Си Син.

9. А това, което ти помниш, никога не е било. ²То е дошло от безпричинното, което си взел погрешно за причина. ³То е достойно само за смях, когато разбереш, че помниш последици без причина, които не могат да имат резултат. ⁴Чудото ти напомня вечно съществуващата Причина, която е съвършено недосегаема от времето и пречките. ⁵Напълно неизменна спрямо онова, което е. ⁶А ти си нейна Последица, неизменен и съвършен като Нея. ⁷Нейната памет не се отнася към миналото, нито очаква бъдещето. ⁸Тя не се разкрива в чудеса. ⁹Но те ти напомнят, че Тя не е изчезнала. ¹⁰Когато й простиш своите грехове, Тя няма да бъде повече отричана.

10. Ти, който се стремиш да осъдиш своя Творец, не можеш да разбереш, че Той не е осъдил Своя Син. ²Ти си склонен да отричаш Неговите Резултати, но те не са могли да бъдат отречени. ³Божият Син никога не е бил осъждан безпричинно и противно на Неговата Воля. ⁴Твоите спомени свидетелстват за страха от Бога. ⁵Той не е извършил това, от което се страхуваш. ⁶Но и ти не си го извършил. ⁷И така, ти си загубил невинността си. ⁸Нямаш нужда от изцеление, за да бъдеш изцелен. ⁹Притихнал, виж в чудото урок за това да позволиш Причината да има Свои Собствени Резултати и да не вършиш нищо, което би попречило.

11. Чудото тихо изплува в съзнанието, което за миг спира и се смълчава. ²Тогава то нежно се разгръща от времето на покой и от съзнанието, което тихо е изцелило, към други съзнания, за да сподели своя мир. ³И всички съзнания ще се обедният, за да не предотвратят с нищо сияйното му разгръщане към онова Съзнание, което е причината да съществуват всички други. ⁴Техните собствени спомени стихват в този момент и на тяхно място идва нещо, което никога повече няма да бъде забравено.

12. Този, на Когото е поверено времето, отдава благодарност за всеки миг на стихване, който Му е посветен. ²Защото този миг позволява Божествената памет да предаде всички свои съкровища на Божия Син, за когото са предназначени. ³Колко щастлив е Той да ги предложи на този, заради когото са Му дадени! ⁴И Творецът споделя Неговата благодарност, защото не желае да се лиши от Своите Резултати. ⁵Мигновението на неизречената тишина, което Божият Син приема, приветства и Него, и вечността и им позволява да влязат там, където ще пребъдат. ⁶За­щото в това мигновение Божият Син не ще направи нищо, което да породи в нето страх.

13. Как мигновено се възражда споменът за Бога в съзнание, в което няма никакъв страх, който да прогонва този спомен. ²Собствените му спомени са изчезнали. ³Няма минало, което да издигне своите плашещи образи на пътя на щастливото пробуждане към настоящия мир. ⁴Тръбите на вечността проехтяват в тишината, но не я нарушават. ⁵Сега в спомените изплува не страхът, а Първопричината, за забравата и премахването на която е създаден страхът. ⁶Безмълвието се изразява с нежните звуци на любовта, за която Божият Син си спомня от преди времето, когато са се поя­вили собствените му спомени, изпречили се между настоящето и миналото, за да заглушат звуците на любовта.

14. Сега Божият Син осъзнава настоящата Причина и нейните благи Последици. ²Сега разбира, че онова, което е създал, е безпричинно и няма последици. ³Той не е направил нищо. ⁴И виждайки това, разбира, че не се е и налагало да прави нищо. ⁵Причината на неговото съществуване е идентична с Нейните Последици. ⁶3ад Нея никога не се е криела причина, която да породи различно минало или бъдеще. ⁷Нейните Последици са неизменно вечни, отвъд страха и напълно отвъд греховния свят.

15. Какво губиш, не виждайки онова, което е лишено от причина? ²Какво жертваш, когато на мястото на загубата идва спо­менът за Бога? ³Какъв по-добър начин да се затвори незначителната пропаст между илюзиите и реалността от този да се допусне споменът за Бога да я преодолее като мост, който мигновено превежда отвъд? ⁴Защото Бог е затворил пропастта чрез самия Себе Си. ⁵Неговага памет не е изчезнала, изоставяйки Сина Му завинаги на онзи бряг, където вижда отсрещ­ния напълно недостъпен. ⁶Отца желае той да бъде повдигнат и нежно преведен отвъд. ⁷Той е изградил този мост и Той е Този, Който ще пренесе Своя Син през него. ⁸Не се страхувай, че може да не осъществи Своето желание. ⁹Нито пък че ще бъдеш отхвърлен от Волята Му за теб.
II. Размяна местата на причина и следствие

1. Без причина не може да има следствия, но и без следствие не съществува причина. ²Причината става причина благодарение на своите следствия, Отец става Отец благодарение на Своя Син. ³Следствията не създават своята причина, но установяват причинността. ⁴Така че Синът прави своя Творец Баща и приема дара, който Му е дал. ⁵Тъкмо защото той е Божия Син, трябва да бъде и баща, който да твори така, както е бил сьтворен от Бога. ⁶Кръгът на сътворението е безкраен. ⁷Началото и краят на този кръг е един и сьщ. ⁸Но в себе си той под държа вселената на цялото творение, без начало и без край.

2. Бащинството е творчество. ²Любовта трябва да се разгръща. ³Чистотата не е ограничена в някакви тесни рамки. ⁴В природата на невинните е да бъдат вечно неограничавани, без прегради и граници. ⁵Чистотата не е от тялото. ⁶И не може да се открие там, където е ограничението. ⁷Тялото може да бъде изцелено благодарение на нейните следствия, които са неограничени като самата нея. ⁸Но цялото изцеление трябва да се oсъществи, защото се разбира, че съзнанието не е поместено в тялото и неговата невинност е нещо съвсем отделно и в нея се състои изцелението. ⁹Къде тогава е изцелението? ¹⁰Само там, където причината се сдобива със следствия. ¹¹Защото болестта е безсмислен опит да се придадат следствия на безпричинното и да се превърне то в причина.

3. Винаги в болестта Божият Син опитва да се превърне в причина и да не допусне да бъде Син на Своя Отец. ²Поради това невъзможно желание той не вярва, че е Следствие на Любовта и трябва да е причина поради това, което е. ³Причината па изцелението е единствената Причина на всичко. ⁴Тя има само едно Следствие. ⁵И когато се признае това, престават да се придават и виждат следствия на безпричинното. ⁶Съзнание в тяло и свят на други тела, всяко от които с отделно съзнание - това са твоите „творения", ти си онова „друго" съзнание, което твори следствия, различни oт теб. ⁷И като техен „баща", сигурно си като тях.

4. Не се е случило нищо, освен това, че си заспал, сънувайки сън, в който си чужд на самия себе си и си само част от нечий чужд сън. ²Чудото не води до твоето проуждане, но ти показва кой е сънуващият. ³Той те учи, че докато си още спящ, имаш възможност за избор между различни сънища, според целта на съня. ⁴Кое желаеш - сънищата на изцеление или сънищата на смъртта? ⁵Един сън е само спомен, защото ти изявява оно­ва, което си пожелал да ти се изяви.

5. Едно празно хранилище със зейнала врата пази всичките ти oтломъци от спомени и сънища. ²Но ако сънуващият си ти, то поне можеш да разбереш, че сам си породил съня и си в със­тояние по същия начин да приемеш и друг сън. ³Но за да се осъществи тази промяна в съдържанието на съня, трябва да разбереш, че ти си, който сънува нежеланото от теб. ⁴Това е следствие, което ти сам си причинил, а желанието ти не е да станеш причина за подобно следствие. ⁵В сънищата за убийство и агресия ти се виждаш като жертва в едно загиващо, сразено тяло. ⁶Но в сънищата на прошка никой не те заставя да бъдеш убиецът или страдащият. ⁷Това са щастливи сънища, с които чудото заменя твоите. ⁸Чудото не иска от теб да създа­деш друг сън, а само да разбереш, че ти си създал съня, който сега разменяш срещу другия.

6. Този свят е лишен от причина, както и всеки сън, сънуван някога на този свят. ²Не е възможно да се осъществят никакви планове и всякакви замисли са недостъпни и непонятни. ³Как­во друго може да се очаква от нещо, което няма причина? ⁴Но щом няма причина, то не притежава и цел. ⁵Ти можеш да причиниш един сън, но никога няма да съумееш да му придадеш реални следствия. ⁶Защото това би променило причината му, а тъкмо това не ти е възможно да направиш. ⁷Сънуващият не се е пробудил, но не знае, че сънува. ⁸Той вижда илюзорно се­бе си ка то болен или здрав, подтиснат или щастлив, но без сигурна причина с гарантирани следствия.

7. Чудото установява, че ти си сънуващият и съдържанието на твоя сън е неистинно. ²Това е решителна стъпка в разрешаването на илюзиите. ³Никой не може да изпитва страх пред тях, когато осъзнае, че сам ги е породил. ⁴Страхът е оставал, само защото той не е разбирал, че сам е авторът на съня, а не образ на този сън. ⁵Той сам си причинява онези последици, които в съня приписва на своя брат. ⁶И тъкмо това съчетава и му предлага съня, за да му покаже, че желанията му са осъществени. ⁷Така че той се той се страхува от собствената си агресия, но я вижда като чуждо дело. ⁸Като жертва, той страда от последиците на агресията, но не и от нейната причина. ⁹Не е той авторът на тази агресия срещу самия него и е невинен за това, което е причинил. ¹⁰Чудото не прави нищо, освен да му покаже, че нищо не е направил. ¹¹Това, от което се страхува, е причина, лишена от следствията, които могат да я превърнат в причина. ¹²Поради което и никога не е била причина.

8. Разделението е започнало от съня, според който Отец е лишен от Своите Резултати и е неспособен да ги задържи, защото вече не е техният Творец. ²Сънуващият сам създава себе си в съня. ³Но това, което е създал, се обръща срещу него, заемайки ролята на създател, както сънуващият. ⁴И както той мрази своя Творец, така образите от съня му мразят самия него. ⁵Тялото му е техен роб и те го терзаят, защото мотивите, които човек приписва на тялото, се приемат от образите в съня като техни собствени мотиви. ⁶И те ненавиждат тялото заради отмъщението, което очакват. ⁷И им се струва, че собствената им мъст срещу тялото е доказателството, че сънуващият не може да е също и този, който е породил съня. ⁸Следствието и причината биват първоначално откъснати едно от друго, след което си разменят местата, така че следствието става причина, а причината следствие.

9. Това е последната стъпка на разделението, с която започна спасението, поело в противоположната посока. ²Тази последна стъпка е следствие от онова, което е станало по-рано и ти се е сторило като причина. ³Чудото е първата стъпка, която връща на причината функцията на причинност, а не на следствие. ⁴Защото това объркване е породило съня и докато продължава то, ще съществува страх от пробуждането. ⁵И зовът за пробуждане ще остава нечут, доколкото поражда страх.

10. Подобно на всеки урок, който Светия Дух изисква да усвоиш, чудото е пределно ясно. ²То ти изявява онова, което Той желае да усвоиш и ти показва, че следствията са желани и от теб ³В Неговите сънища на прошка се премахват следствията от твоите сънища и омразните врагове се възприемат като добронамерени приятели. ⁴Тяхната вражда се възприема като безпричинна сега, защото не са я породили те. ⁵И ти можеш да приемеш ролята на създател на тяхната ненавист, доколкото виждаш, че тя не поражда следствия. ⁶Сега ти си се освободил поне от тази част на съня; светът е неутрален, а телата, които все още се движат отделно от нас, не будят страх. ⁷Така че, не са болни.

11. Чудото отнася причината на страха отново към теб, който си я породил. ²Но то показва също така, че след като няма следствия, тя не е причина, защото предназначението на причинността е да има следствия. ³А където няма следствия, там няма и причина. ⁴Така тялото се изцелява чрез чудесата, защото те показват, че съзнанието е създало болестта и е употреби­ло тялото като жертва или следствие на стореното. ⁵Но поло­вината урок още не е целият. ⁶Чудото е безполезно, ако учи са­мо, че тялото може да бъде изцелено, защото това не е урокът, който е създадено да преподаде. ⁷Урокът е, че е болно съзнанието, което си е помислило, че тялото може да бъде болно; про­ектирайки вината си, това съзнание не е причинило нищо, за­щото не е породило никакви последици.

12. Светът е пълен с чудеса. ²Те стоят в сияйна стихналост редом е всеки сън на болка и страдание, на грях и вина. ³Те са алтерна­тива на съня, изборът да разбереш, че ти си сънуващият, вмес­то да отричаш собствената си активна роля в пораждането на сънищата. ⁴Те са щастливите следствия от това, че последици­те на болестта биват отнесени отново към тяхната причина. ⁵Тя­лото се избавя поради това, че съзнанието разбира, че „това не ми се причинява на мен, а аз съм този, който го причинява". ⁶Така съзнанието се разкрепостява, за да направи друг избор. ⁷Започвайки от тук, спасението ще продължи да променя Посоката на всяка стъпка, водеща надолу към раздялата, докато не бъдат изминати обратно всички стъпала, докато стълбата изчезне и всички сънища на света бъдат преодолени.
III. Съгласие за единение

1 Онова, което със сигурност те очаква отвъд спасението, не е твоя грижа. ²Защото ти едва си допуснал първите си несигур­ни крачки нагоре по стълбата, по която разделението те е водило надолу. ³Само чудото в момента трябва да те интересува. ⁴От тук трябва да тръгнем. ⁵А щом тръгнем веднъж, пътят ще стане ведър и прост с изкачването по посока на пробуждане и окончателно приключване с този сън. ⁶Когато избереш чудото, ти не прибавяш поредния страшен сън към вече сънувания. ⁷Ако нищо не го подкрепя, сънят ще изчезне без последици. ⁸Защото само твоята подкрепа го поддържа.

2. Съзнанието не се разболява, докато друго съзнание не приеме, че двете са разделени. ²Така че болестта може да бъде само съвместно решение. ³Ако ти не спазиш споразумението и не приемеш своя дял в превръщането на болестта в реалност, другото съзнание не може да проектира вината без ти да му помогнеш като му позволиш да се чувства разделено и чуждо на теб. ⁴Тогава тялото няма да се възприеме и от двете съзнания от различни гледни точки като болно. ⁵Да се обедниш със съзнанието на своя брат предотвратява причината на болесттa и нейните мними последици. ^бИзцелението е следствие на сливането на съзнанията, както болестта се поражда от съзнания, които се разделят.

3. Чудото нищо не прави, просто защото съзнанията са единни и не могат да се разделят. ²Но в сънищата това е обратното и paзделените съзнания се възприемат като тела, които са отделни и не могат да се съединят. ³Не позволявай твоят брат да заболее, защото ако е болен, това означава, че ти си го изоставил на собствения му сън, споделяйки го заедно с него. ⁴Той не е видял причината за болестта там, където трябва да се види, а ти си пренебрегнал онази пропаст помежду ви, която е подхранвала болестта. ⁵И така, двамата се обединявате в болестта, за да съхраните неизцелена онази незначителна пропаст, където болестта се поддържа и грижливо съхранява, където я желаят и поддържат с твърда вяра, за да не дойде Бог и да постави над тази незначителна пропаст мост, който води към Него. ⁶Недей със своите илюзии да се съпротивляваш на Неговото идване, което желаеш повече от всички неща, които ти се привиждат бляскави в съня.

4. Краят на сънуването е край на страха, а любовта никога не е съществувала в света на сънищата. ²Бездната наистина е незначителна. ³И въпреки това в нея се крият семената на поразата и всяка форма на болест, защото тя представлява желание дa се поддържа разделението, а не да се постигне единение. ⁴И така, разделението привидно причинява болестта, но всъщност тя си остава без причина. ⁵Целта, породила бездната на разединение, е породила болестта. ⁶3ащото бездната е nopодена, за да поддържа разделението в тяло, на което гледаш така, сякаш че то е причина за болката.

5. Причината за болката е разделението, а не тялото, което е само последица от разделението. ²И въпреки всичко, разделението е само празно пространство, което не съдържа нищо, не изпълнява нищо и е призрачно като празното пространство между малките вълнички, които отминаващ кораб оставя след себе си. ³И което се запълва веднага щом водата се излее, за да запълни празнината, и вълните се сливат, за да го покрият. ⁴Къде е празното пространство между вълните, когато те се слеят и запълнят онова, което за кратко ги е разделяло. ⁵Това са основанията за болестно състояние, когато съзнанията се съ­единят, за да затворят незначителната празнина помежду си, където привидно израстват семената на болестта?

6. Бог строи моста, но само в пространството, което е разчис­тено и освободено от чудото. ²Той не може да построи мост над семената на болестта и срама от вината, защото не може да унищожава една чужда воля, която не е сътворил. ³Позволи последиците й да се махнат и не се вкопчвай в тях с жадни пръсти, за да ти задържиш за себе си. ⁴Чудото ще ги премахне и ще освободи място за Този, Който ще дойде и ще постави мост, за да може Heговият Син да се завърне при Него.

7. Смятай сребристите чудеса и златните сънища на щастието за съкровища, които ще съхраниш в хранилището на света. ²Вратата е отворена не за крадците, а за собствените ти гдадуващи братя, които са взели погрешно за злато проблясъка на някакъв камък и които са натрупали купчина сняг, която проб­лясва като сребро. ³Те нямат нищо, което да е останало зад от­ворената врата. ⁴Какво друго е светът, освен незначителна празнота, която се възприема като разкъсваща вечността, насекла я на дни, месеци и години? ⁵И какво си ти, който живе­еш на света, освен образ на Божия Син, разкъсан на части, всяка от които е затворена в отделно и несигурно парче глина?

8. Не бой се, детето ми, но позволи твоят свят нежно да се оза­ри от чудесата. ²И където се вижда незначителната пропаст, изпречила се помежду теб и твоя брат, там се съедини с него. ³Така ще се види, че болестта няма причина. ⁴Сънят на изцеле­нието се състои в прошката и нежно ти посочва, че ти никога не си грешил. ⁵Чудото няма да остави доказателства за вина, които да свидетелстват за онова, което никога не е било. ⁶И в твоето хранилище то ще подготви място, където да посрещ­неш своя Отец и своето Аз. ⁷Вратата е отворена, за да дойдат всички, които не желаят да изпитват повече глад и са готови да се наслаждават на обилното пиршество, което им е подготвено. ⁸И те ще се срещнат с поканените от теб Гости, конто чудото е призовало да дойдат.

9. Това е истинско пиршество, различно от всички онези, кои­то показва сънуващият свят. ²3ащото тук колкото повече полу­чава един, толкова повече остава за другите. ³Гостите са донесли със Себе Си неограничени блага. ⁴Никой не е останал в лишениe, нито пък може да лиши другите. ⁵Това е пиршество, кето Отец е поднесъл на Своя Син и го споделя наравно с него. ⁶И при това споделяне не може да се получи пукнатина, през която да изтече и да се изгуби изобилието. ⁷Тук не могат да дойдат гладни години, защото не времето обслужва този пир, който е безкраен. ⁸Защото любовта е наредила трапеза на мястото, което мнимо те бе разделяло от твоите Гости.

1. Да приемеш Изкуплението означава да не подкрепяш ничий сън за болест и смърт. ²То означава, че не споделяш ничие желание за раздяла и не позволяваш на никого да насочи илю зиите си срещу себе си. ³Нито пък желаеш вместо това да ги насочи срещу теб. ⁴По този начин илюзиите се лишават от последици. ⁵И ти се освобождаваш от сънищата на болка, защото позволяваш на другия да се освободи. ⁶Докато не му помогнеш, ще страдаш заедно с него, защото такова е твоето желание. ⁷И ти се превръщаш в образ от неговия болезнен cън, както той е образ в твоя. ⁸Така ти и твоят брат се превръщате в илюзии без идентичност. ⁹Ти би могъл да бъдеш всеки или всичко, в зависимост от това чий зловещ сън споделяш. ¹⁰Можеш да си сигурен само в едно - че си зъл, защото участваш в един сън, изпълнен със страх.

2. Съществува възможност да намериш сигурност още тук и сега. ²Откажи се да бъдеш част от сънищата на страха, независимо от това каква е формата, която приемат, защото в тях ти ще из губиш своята идентичност. ³Ти можеш да откриеш себе си, като не приемеш, че те са те породили, нито че те причиняват последиците, от които страдаш. ⁴Ти си напълно различен от тях, но не и от този, който ги сънува. ⁵Така отделяш сънуващия от сьня и се съединяваш с единия, отстранявайки другия. ⁶Сънят е само илюзия на съзнанието. ⁷И ти ще се съединиш със съзнанието, но не и със съня. ⁸Изпитваш страх от съня, а не от съзнанието. ⁹Възприемаш ги като едно и също, защото си мислиш, че ти си само един сън. ¹⁰И не знаеш какво е реално и какво е илюзия в самия теб, не си в състояние да разграничиш едното от другото.

3. Също като теб, и твоят брат си мисли, че е само сън. ²Не споделяй тази негова илюзия, защото твоята Идентичност зависи от неговата реалност. ³Мисли за него като за съзнание, в което все още съществуват илюзии, но също така и като едно братско за теб съзнание. ⁴Той не се превръща в твой брат благодарение на онова, което сънува, нито тялото му, „героят" на съня, е твой брат. ⁵Неговата реална същност е твой брат, както твоята peaлна същност е негов брат. ⁶Твоето и неговото съзнание са свързани в братско единство. ⁷Неговото тяло и сънища привидно са създали незначителен процеп, където са се присъединили и твоите.

4. И все пак, процеп между вашите съзнания не съществува. ²Да се свържеш с неговите сънища означава да не го срещнеш, защото тези сънища ви разделят. ³И така, дай му освобожде­ние като се позовеш на братството помежду ви, а не на страхо­витите сънища. ⁴Позволи му да узнае кой е той като не подк­репяш илюзиите му със своята вяра, защото в противен случай ще повярваш и в собствените си илюзии. ⁵А вярата в собстве­ните ти илюзии не му позволява да се освободи и ти си оста­ваш закрепостен в неговите сънища. ⁶Сънища, изпълнени със страх, ще витаят над бездната, обитавана единствено от илю­зии, които си подкрепил в съзнанието на своя брат.

5. Бъди сигурен, че ако извършиш своята работа, той от своя страна ще извърши своята, защото ще се присъедини към теб там, където си ти. ²Недей го призовава да те срещне в пролука­та, която ви дели, защото ще повярваш, че тя е твоята, а също и неговата реалност. ³Ти не можеш да извършиш онова, което е негов дял, но правиш тъкмо това, когато се превърнеш в па­сивен образ от неговите сънища, вместо да сънуваш своите собствени. ⁴Отъждествяването в сънищата е лишено от смисъл, защото сънуващият и сънят са едно цяло. ⁵Който споделя един сън, той непременно се отъждествява със съня, който споделя, защото в споделянето се поражда причина.

6.Ти споделяш едно объркване и сам биваш объркан, защото в пролуката не съществува стабилен аз. ²Онова, което е едно и също, привидно изглежда различно, защото е несходно. ³Неговите сънища са и твои, защото си им позволил да бъдат. ⁴Но ако ти отдеглиш своите сънища, той ще бъде освободен от тях, както и от собствените си. ⁵Твоите сънища свидетелстват за не­говите, а неговите доказват истинността на твоите. ⁶Но ако ви­диш, че в твоите сънища няма истина, и неговите ще изчезнат и той ще разбере какво е създало съня.

7. Светия Дух е в съзнанието и на двама ви и е Един, защото не съществува процеп, който да разделя Неговото Единство. ²IIразното пространство между двете ваши тела не е от значе­ние, защото каквото е съединено в Него, е винаги единно. ³Никой не е болен, ако и друг приеме, че е единен с него. ⁴Желани­ето мv да бъде болно и разделено съзнание не може да остане без свидетелство или причина.⁵ И двете изчезват, когато някой пожелае да се съедини е него. ⁶Той бе сънувал, че е разделен от своя брат, който като не споделя съня му, е оставил пространството помежду им празно. ⁷Отец идва, за да се съедини със Сина, с когото се е съединил Светия Дух.

8. Предназначението на Светия Дух е да поеме разбития образ на Божия Син и отново да подреди парчетата. ²Той показа този свят образ, изцелен напълно, на всяка отделна част от него, която си въобразява, че представлява самия образ. ³На всеки Той дарява неговата Идентичност, представена от цялостния образ, а не малкото, откъснато парченце, което е утвърждавал за свое аз. ⁴И когато види този образ, ще се познае. ⁵Ако не споделиш ужасния сьн на своя брат, чудото ще остави този образ в незначителната пукнатина, разчистена от семената на болест и смърт. ⁶И тук Отца ще посрещне Своя Син, зaщото Синът е бил добронамерен към себе си.

9. Благодаря Ти, Отче, защото зная, че ще дойдеш и ще запълниш всяка незначителна пукнатина между разбитите частици на на Твоя свят Син. ²Твоята святост, пълна и съвършена, е заложена във всяка от тях. ³И те са единни, защото във всяка от тях сe съдържа всичко. ⁴Колко е свещено дори и най-дребното зрънце пясък, когато се разбере, че то е частица от завършената картина на на Божия Син! ⁵Формите, които привидно приемат разбитте парчета, не означават нищо. ⁶Защото във всяко едно е вложено цялото. ⁷И всеки аспект на Божия Син съвпада с всеки друг.

10. Недей да участваш в сънищата на своя брат, но се съедини с него самия, защото където се свържеш с Божия Син, там е и Отца. ²Кой търси заместители, когато разбира, че нищо не е загубил? ³Кой би пожелал „съблазните" на болестта, когато е приел простото щастие на здравето? ⁴Даденото от Бога не може да доведе до загуба, а каквото не е от Него - то е без последици. ⁵И какво тогава можеш да видиш в тази пукнатина? ⁶Семената на болестта произхождат от убеждението, че има някаква наслада в разделението и ще бъде жертва да се откажеш от него.⁷Но чудесата са резултатът, когато не настояваш да виждаш в пукнатината нещо несъществуващо. ⁸Всичко, което иска Лечителят на Божия Син е да пожелаеш да се отърсиш от илюзиите. ⁹Той ще положи чудото на изцелението на мястото, където са били семената на болестта. ¹⁰И няма да има загуба, а само печалба.
V. Алтернативата на сънищата на страха

1. Какво друго е усещането за болест, ако не усещане за огра­ничение? ²3а разединение и отчуждение? ³Празнота между теб и твоя брат, която сега възприемаш като здраве? ⁴И така, доброто се вижда навън, злото - вътре. ⁵Така болестта разделя aзa от доброто и задържа злото. ⁶Бог е Алтернативата на съни­щата на страха. ⁷Който споделя тези сънища, не може да спо­дели Бога. ⁸Но който отстрани своето съзнание от тях, той спо­деля Бога. ⁹Друг избор не съществува. ¹⁰Нищо не съществува, ако не го споделяш. ¹¹А ти съществуваш, защото Бог е споде­лил Своята Воля с теб, за да може Неговото творение да твори.

2. Това, че ти споделяш зловещите сънища на омраза и злоба, на горчивина и смърт, на грях и страдание, на болка и загуба, им придава реалност. ²Ако не ги споделяш, те се възприемат като лишени от смисъл. ³Страхът изчезва от тях, защото ти не си ги подкрепил. ⁴Там, където изчезне страхът, неминуемо ид­ва любовта, защото това са единствените възможни алтернати­ви. ⁵Където едната се появи, другата изчезва. ⁶Която от двете алтернативи споделяш, тя се превръща в единствената за теб. ⁷Ти имаш алтернативата, която приемаш, защото само тя отговаря на твоите желания.

3. Ти няма да споделяш сънищата на злото, ако простиш на сънунащия и разбереш, че той не е сънят, който е създал. ²Така че не може да бъде част от твоя сън, от който сте независи­ми и двамата. ³Прошката отделя сънуващия от съня на злото и по този начин го освобождава. ⁴Запомни, че ако споделиш едни зловещ сън, ти ще повярваш, че си идентичен с него. ⁵И поради страха си от него, няма да поискаш да узнаеш собствената си Идентичност, защото се страхуваш от Нея. ⁶И ще отри­чаш своето Аз, вървейки по една чужда земя, която не е сьздадена от твоя Творец и където изглеждаш нещо, което не си. ⁷Ти ше влезеш във война със собственото си Аз, което ти се струва враждебно; и ще бъдеш агресивен към своя брат като част от онова, което ти е омразно. ⁸Не съществува компромис. ⁹Ти си своя Аз или една илюзия. ¹⁰Какво може да има между илюзията и истината? ¹¹Междинната територия, където можеш да бъдеш нещо, което не си, е сън и не може да бъде истина.

4. Ти си измислил едно малко празно пространство между илюзиите и истината като място, което да гарантира твоята сигурност и където Твоето Аз се укрива от онова, което е твое дело. ³Тук се поражда един болен свят, който се възприема от телесните очи. ³Тук са звучите, които той чува; гласовете, които слухът му е създаден да долавя. ⁴Но картините и звуците, които се възприемат от тялото са лишени от смисъл. ⁵Тялото не може да вижда, нито да чува. ⁶То не знае какво означава виждане; какво означава чуване. ⁷То не може да възприема, също както не може да съди, разбира или познава. ⁸Очите му са слепи, ушите - глухи. ⁹Не може да мисли, и следователно - да има последици.

5. Възможно ли е Бог да сътвори нещо с цел то да боледува? ²И нима несътвореното от Бога може да има битие? ³Нека очите ти не виждат сън, ушите ти да не слушат свидетелствата на илюзиите. ⁴Те са създадени, за да виждат един свят, който не съществува; да чуват гласове, които не издават звук. ⁵Но има други гледки и звуци, които могат да се видят, да се чуят и разберат. ⁶3ащото очите и ушите са сетива без свой смисъл и само докладват онова, което виждат и чуват. ⁷Не са те, които виждат и чуват, а ти, който свързваш всички откъслечни неща, всички лишени от собствено съдържание частици и несвързани доказателства и изграждаш свидетелство за света, който желаеш. ⁸Нека телесните уши и очи не възприемат онези неизброими отломъци, които се виждат в празното пространство, което въображаемо си създал, и нека не внушат на своя създател да повярва, че въображаемите му представи са реални.

6. Творението доказва реалността, защото споделя предназначението на всяко творение. ²То не е създадено от парченца стъкло, дърво, от някой и друг конец, свързани по такъв начин, че да доказват неговата истинност. ³Реалността не зависи от това. ⁴Не съществува празнота, която да разделя истината от сънищата и илюзиите. ⁵Истината не е оставила място за тях никъде и по никое време. ⁶3ащото тя изпълва всяко време и място и ги прави съвършено неделими.

7. Ти, който вярващ, че съществува малка празнота помежду теб и твоя брат, не виждаш, че вие в нея сте затворници в свят, който се възприема като съществуващ тук. ²Светът, който виждаш, не съществува, защото мястото, където го възприемаш, не е реално. ³Празнотата бива скривана внимателно в мъгла и смътни картини се издигат и я запълват с неопределени форми и променливи очертания, вечно несубстанциалпи и несигурни. ⁴Но въпреки това, в празнотата няма нищо. ⁵И не съществуват ужасни тайни, нито тъмни гробници, където сухите кости на мъртъвците събуждат страх. ⁶Погледни тази незначителна празнота и ще съзреш невинността и празнотата на страха, който си готов да виждаш в себе си, когато престанеш да се страхуваш да признаеш любовта.

1. Който наказва тялото, е безумец. ²Защото в него се съзира незначителната празнота, макар че всъщност не е там. ³То не е осъдило себе си, нито се е превърнало в нещо, което не е. ⁴То не се стреми да направи от болката радост и да потърси трайно удоволствие в праха. ⁵То не ти заявява каква е неговата цел и не може да разбере собственото си предназначение. ⁶То не наказва, защото няма собствена воля, нито предпочитания и съмнения. ⁷То не се пита какво представлява. ⁸И няма нужда да се конкурира с никого. ⁹То може да бъде превърнато в жертва, но не може да се почувства като жертва. ¹⁰То не приема никак­ва роля, но прави онова, което му се каже, без никаква агресия.

2. Наистина безсмислена гледна точка е да се държи отговорно за онова, което вижда нещо, което не може да вижда и да го ви­ниш за звуците, които не ти харесват, макар че е неспособно да чува. ²То не изстрадва наказанието, което му налагаш, защото не притежава чувства. ³Държи се по начина, който желаеш, но ни­кога не прави избор. ⁴Нито се ражда, нито умира. ⁵Може само без целно да следва посоката, която му е дадена. ⁶И ако тази по­сока се промени, със същата лекота то поема по други пътища. ⁷Нe взема страна, нито съди за пътя, по който се скита. ⁸Не възприема празнота, защото не изпитва омраза. ⁹Може да бъде използвано за омраза, по омразата нe става негова същност.

3. Тялото не знае онова, към което изпитваш омраза, страх, отвращение и влечение. ²Ти го изпращаш да се стреми към разделение и да бъде разделено. ³Подир това го мразиш, не за­ради това, което е, но заради начина, по който си го използвал. ⁴Ти се отдръпваш от онова, което вижда и чува то, и ненавиж­даш неговата уязвимост и незначителност. ⁵И ти мразиш него­вите действия, но не и своите. ⁶То вижда и действа от твое име. ⁷То чува твоя глас. ⁸И е крехко и незначително по твое жела­ние. ⁹Изглежда така, сякаш че то те наказва и по този начин си зас лужава твоята омраза поради ограниченията, които ти налага. ¹⁰Но ти си този, който е превърнал тялото в символ на ограниченията, които желаеш да има твоето съзнание, ограниче­ния, които то се стреми да вижда и поддържа.

4. Тялото представлява празнотата между онази малка част от съзнанието, която си нарекъл своя, и цялата останала част на съзнанието, която наистина ти принадлежи. ²Ти я мразиш, но въпреки това я възприемаш като свое аз и без нея смяташ, че ще загубиш своята самоличност. ³Това е тайният обет, който си дал наред с всеки твой брат, който е готов да поеме по свой отделен път. ⁴Това е тайният обет, който даваш все отново и отново, когато възприемеш себе си като човек, към когото са проявили aгресия. ⁵Никой не страда, ако не разглежда себе си като жертва на агресия, при която губи. ⁶Незаявен и нечут остава за съзнанието всеки залог за болест. ⁷Но той е обещание, което даваш на другия да позволиш да те нарани и да му отвърнеш с агресия.

5. Болестта е гняв, обърнат против тялото, за да изпита болка. ²Тя е видимият резултат на нещо, породено тайно, в съгласие с тайното желание на другиго да бъде разделен от теб, както ти си готов да бъдеш разделен от нето. ³Ако и двамата не сте пожелали разделението заедно, то не може да има последици. ⁴Всеки, който заявява: „Не съществува празно пространство между моето и твоето съзнание", е спазил Божието обещание, а не собствения си жалък обет за вечна вярност към смъртта. ⁵И благодарение на неговото изцеление се изцелява и неговият брат.

6. Нека това бъде твоето споразумение с всеки друг - да бъдеш единен с него, а не разделен. ²И той ще спази обещанието, което сте дали двамата заедно, защото това е обещанието, което той е дал пред Бога и Бог е дал пред него. ³Бог спазва своите обещания; Неговият Син спазва своите. ⁴В момента на сътворението Отца е казал: „Ти си Моят възлюблен и Аз съм твой завинаги. ⁵Бъди съвършен като Мен Самия, защото никога не можели да бъдеш отделен от Мен." ⁶Синът Му не помни, че бе оттоворил „Ще бъда", макар че се е родил с това обещание. ⁷Но Бог му го напомня всеки път, когато се откаже от обета да бъде болен, а позволи да се осъществи изцеление и единение на съзнанието му. ⁸Тайните му обети са безсилни пред Волята ма Бога, чието обещание си спомня. ⁹И всяка подмяна на това oбeщание не е неговата воля, защото той се е обещал на Бога.
VII. Кивотът на сигурността

1. Бог нищо не нека и Неговият Син, подобно Нему, не е нужно да иска нищо. ²Защото нищо не му липсва. ³Празно пространство, малка пропаст-това би означавало някаква липса. ⁴И само в това пространство той би могъл да иска нещо, което няма. ⁵Пространство, където Бог да не е, празнота между Отца и Сипа, не е Волята на Нито Един от Двамата, Които са си oбeщали да бъдат единно цяло. ⁶Божието обещание е обещание към себе Си, а никой не може да не бъде верен на онова, което Той желае като част от онова, което е. ⁷Обещанието, че ня­ма празнo пространство между Него и онова, което е Той, не е Напразно обещание. ⁸Каква воля може да застане между оно­ва, което трябва да бъде единно цяло и в Чиято Цялостност не може да има пролука?

2. Красивите отношения, които имаш с всички твои братя, са част от теб, защото са част от Самия Бог. ²Не се ли разболяваш, когато се отказваш от това да бъдеш цялостен и здрав, от Първо­източника на помощта, Зова за изцеление и Зова да изцеляваш? ³Твоят спасител очаква изцеление, а заедно с него това очаква и светът. ⁴А ти не си отделен от него. ⁵Защото изцелението е едно за всички или не съществува изобщо, тъй като се състои в един­ството. ⁶Какво би могло да поправи разединението, ако не него­вата противоположност? ⁷Не съществува средно положение в никой аспект на спасението. ⁸Ти или го приемаш изцяло, или изобщо не го приемаш. ⁹Онова, което е неразделно, трябва да се съедини. ¹⁰А което е съединено, то не може да се раздели.

3. Или съществува пропаст между теб и твоя брат, или вие сте като един. ²Не съществува средно положение, не съществува друг избор и не съществува вярност, която да бъде поделяна помежду двамата. ³Раздвоена вярност е всъщност предателство и към двете страни и само те кара да се въртиш и да се ула­вяш несигурно за всяка сламка, която ти се струва, че може да ти донесе някакво облекчение. ⁴Но кой може да гради дома си върху слама и да разчита той да го защити от вятъра? ⁵Тялото може да се превърне в подобен дом, защото няма своите осно­вания в истината. ⁶Но поради това, то трябва да се възприема не като твой дом, а само като помощно средство, за да достигнеш дома, който е Божия обител.

4. Когато си поставиш такава цел, тялото бива изцелено. ²То не се използва като свидетелство за съня на разделение и болести. ³Нито се вини напразно за нещо, което не е сторило. ⁴То служи да помогне за изцелението на Божия Син и поради та­зи цел не може да бъде болно. ⁵То няма да се присъедини към Цел, която не е твоя, а ти си избрал то да не бъде болно. ⁶Всич­ки чудеса се основават на този избор и ти се дават още веднага, щом направиш избора. ⁷Никои форми на болест не са непреодолими, защото изборът не може да се извърши на нивото на формата. ⁸Изборът да бъдеш болен привидно се осъществява на нивото па формата, но всъщност е един, както е и обратни­ят избор. ⁹И в зависимост от него ти си болен или здрав.

5. Но това никога не се отнася само до теб. ²Този свят е само сънят, че е възможно ти да бъдеш сам и мислите ти да не засягат онези, които са отделни от теб. ³Да бъдеш сам означава да бъдеш разделен, а ако си разделен, означава, че можеш само да бъдеш болен. ⁴Болестта е привидно доказателство, че си oтделен от другите. ⁵В същност тя означава само това, че се опит ваш да удържиш обещанието си да бъдеш верен на неверието. ⁶Но неверието е болест. ⁷Това е като дом, построен върху слама. ⁸Той изглежда сам по себе си стабилен и здрав. ⁹Но не може да се съди за неговата стабилност независимо от основите му. ¹⁰Ако е построен върху слама, няма нужда да се поставят решетки на прозорците и вратите да се заключват, нито да се закрепват райберите. ¹¹Вятърът ще го преобърне и дъждът ще дойде, за да отнесе този дом в небитието.

6. Какъв е смисълът да се опитваш да постигнеш сигурност и нещо, което е предназначено да поддържа заплаха и страх. ²Защо да го натоварваш с още вериги, окови и тежки пранги, когато слабостта му не е от него, а от уязвимостта на незначителната бездна на нищото, върху която се гради? ³Може ли нещо да бъде сигурно, ако е стъпило върху сянка? ⁴Нима ще градиш своя дом върху нещо, което може да се срути под тежестта на едно перце?

7. Твоят дом се гради върху здравето на брат ти, върху неговото щастие, безгрешност и всичко онова, което Отец му е обещал. ²Никой таен обет, който си дал вместо този, не е разкла тил Основите на неговия дом. ³Ветровете ще брулят насреща му и дъждове ще се изливат, но без резултат. ⁴Може светът да се затрие, но този дом ще остане завинаги, защото той не се опира само на себе си. ⁵Той е кивотът на сигурността, който се гради върху Божието обещание, че Неговият Син е завинаги сигурен в Него. ⁶Каква бездна може да се вмъкне между това сигурно убежище и неговия Първоизточник? ⁷От тук тялото може да се види такова, каквото е и нито по-значимо, нито по - незначително от степента, в която може да се използва, за да разкрепости Божия Син в неговия дом. ⁸И с тази свещена цел то е превърнато в дом на светостта за известно време, защото заедно с теб споделя Волята на твоя Отец.