Медицински стандарт по лицево-челюстна хирургия

1. 
   Въведение
   

Обект на настоящия стандарт е основната стоматологична и медицинска специалност "Лицево-челюстна хирургия".

Настоящият стандарт е изработен съобразно съществуващото законодателство в Република България, като за основа са ползвани утвърдените вече стандарти по специалността “Хирургия” (Заповед № РД 09-109/18.03.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарти по хирургия, Сл. бюлетин, бр.3/2002 г.).

Хирургичното лечение по тази специалност се провежда в лечебни заведения за извънболнична помощ и основно в хирургично отделение/клиника/специализирана болница с обособена операционна зона /сектор, зали, блок/. Обемът на извършваната хирургична дейност в тях се определя от:

-общопрофилен или профилиран /тясно специализиран/ характер на хирургичното отделение/клиника/болница;

-брой, специализация, компетентност на лекарите/стоматолозите-хирурзи, работещи на щат в звеното/болницата;

-възможности на болницата за пред-, интра- и следоперативни диагностични изследвания;

-оборудване на хирургичното отделение/клиника/болница и на операционните зали;

-възможности за интердисциплинарни консултации, вкл. профилирани /тясно специализирани/ хирургически консултации и формиране на смесени хирургични екипи.

Тези фактори определят обема и сложността на оказваната хирургическа помощ на следните нива в лечебната мрежа:

Медицинският стандарт по лицево-челюстна хирургия има за цел да формулира общовалидни норми, важащи за хирурзите, работещи, независимо от обема на извършваната от тях оперативна дейност, в посочените лечебни заведения за извънболнична и болнична стоматологична/медицинска помощ.

От изпълнението на основната цел произтичат следните основни задачи:

• 
  определяне на периметъра на специалността
  
• 
  определяне реда и начина на придобиване на специалността
  
• 
  определяне на местата за практикуване на специалността
  
• 
  определяне на организацията на работа в посочените лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ
  
• 
  определяне правата на пациента, подлежащ на хирургическо лечение, както и на медицинския и немедицинския персонал
  

Лицево-челюстната хирургия е основна стоматологична и медицинска специалност, занимаваща се с диагнозата и лечението на група заболявания, при които използването на операция е задължително или потенциално възможно.

Лицево-челюстната хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести в лицево-челюстната и шийната област. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на лицето, лицевите и челюстните кости и шията. Лицево-челюстната хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативно хранене и грижи, интензивни грижи, травматология, онкология, неврохирургия и др.

2. 
   Базова характеристика на специалността "Лицево-челюстна хирургия"
   

Лицево-челюстната хирургия е основна стоматологична и медицинска специалност.

Хирург-специалист по лицево-челюстна хирургия е стоматолог или лекар, придобил специалността "Лицево-челюстна хирургия" съгласно законите на Република България.

Хирургът - специалист по лицево-челюстна хирургия има право да извършва самостоятелни хирургични намеси в лицево-челюстната област и шията, както и в някои отдалечени райони на човешкото тяло, но в обем, съответстващ на придобитата компетентност /приложение №1/.

Лицево-челюстната хирургия обхваща обема от хирургични заболявания на лицето, лицевите и челюстни кости, зъбите и околозъбните тъкани, шията,

както и пластично-възстановителните и реконструктивните операции в гореопоменатите области. Тя обхваща следните по-големи раздели на заболявания:

-Гнойно-септична лицево-челюстна хирургия - третира възпалителните заболявания /абсцеси и флегмони/ в областта на лицето, прилежащите му ложи, околочелюстните ложи, шията и остеомиелитите на челюстните и лицеви кости, одонтогенни синуити, лимфаденити, екзацербирали кисти и други.

-Лицево-челюстна травматология - третира нараняванията на меките тъкани и фрактурите на лицевите и челюстните кости и прилежащите им тъкани.

-Лицево-челюстна онкология - третира онкологичните заболявания в областта на устната кухина, лицето и шията, челюстните кости, както и съпътстващите ги органи в тези области.

-Заболявания "Вария" - това са група от заболявания, характерни само за лицево-челюстната област, каквито са заболяванията на слюнчените жлези, лицевите нерви, темпоро-мандибуларната става, синдроми и др.

-Лицево-челюстна пластично-възстановителна, реконструктивна и ортогнатична хирургия - третира група заболявания, както на вродени, така и на придобити дефекти, малформации и деформации в областта на лицето, челюстните кости, съзъбието.

В този смисъл лицево-челюстната хирургия обхваща голям обем оперативни интервенции, които изискват освен основни познания по лицево-челюстна хирургия, така и познания по някои други хирургични дисциплини, каквито са: оралната хирургия, ортопедия и травматология, пластично-възстановителна хирургия, обща хирургия, неврохирургия и т.н. Тя се извършва в планов и спешен порядък.

Според своя обем и сложност оперативните намеси биват малки, средни, големи /сложни/ и високоспециализирани /много сложни/.

Според срока, налагащ необходимостта от хирургическа намеса, операциите биват спешни и планови.

Според продължителността на престоя на хирургично болния се различават: амбулаторна, еднодневна хирургия и хирургия за повече от един ден.

Еднодневна хирургия /one-day surgery, daily surgery/ означава приложение на хирургични /оперативни/ методи в планов порядък в рамките на един ден, без осигуряване на болнично легло за хоспитализация за по-продължителен престой в лечебното заведение.

3. 
   Стандарти за устройство на помещения, в които се извършват хирургични дейности. Стандарти за структура на болнично звено за оказване на хирургическа помощ
   

Второто помещение се използва за извършване на манипулации и за амбулаторни операции.

 минималната светла височина на помещенията при самостоятелно разположен хирургичен кабинет е 2,20 м, а в рамките на медицински, стоматологичен, медико-стоматологичен и диагностично-консултативен център – 2,50 м;

 стените на манипулационната, стерилизационната, санитарния възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция /гладък фаянс, теракота и др./ на височина от готов под. Стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат релефни мазилки;

 подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. В тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа. В останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

 осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 “Осветление. Естествено и изкуствено”. Допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения.

 В помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация.

 Всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене.

 Помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

 Задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използвани постелочен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията.


3.1.4. Инсталационни изисквания:

 отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

 допуска се сключването на договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума и превързочния материал.

 изпирането на постелочния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта.

 при работа в хирургична практика се спазват Указания № 28/02.09.1998 г. на Министерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения /публ. в служебен бюлетин на МЗ бр.1/1999 г./, Заповед № РД-09-300/02.07.1999 г. за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика /публ.в служебен бюлетин на МЗ бр.7/1999 г./.

 събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места. Отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях.Опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.

3.2. Хирургично отделение/клиника/в МБАЛ, СБАЛ и СБАЛ по ЛЧХ
3.2.1. Помещенията в тях отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на нормативните изисквания на Министерството на здравеопазването /Наредба № 16 от 21.09.2000 година/.

3.2.2.ХО/клиника/болница има болнични стаи и най-малко 10 болнични легла. Оптималният брой легла в една болнична стая е 2 до 3.Най-малко 2 от стаите са с едно легло. В детски сектори е допустимо разполагането на повече легла в една стая, но при налична възможност за пълна изолация между тях.

3.2.3.Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 кв.м., а в стая с две и повече легла – 6,5 кв.м. В стаи, предназначени за деца, площите варират от 8 до 5 кв.м. за деца до 14 години и от 6 до 14 кв.м. за деца до 3-годишна възраст.

3.2.4.В ХО/клиника/болница се разгръща сектор/отделение за интензивно лечение. Броят на леглата в интензивен сектор/отделение на клиника/болница представлява 5 % от общия им брой. Организацията и оборудването на интензивния сектор/отделение става съгласно изискванията на Медицинските стандарти “Анестезиология и интензивно лечение”.

3.2.5.Специализираната болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, всяко ХО/клиника в МБАЛ или СБАЛ трябва да разполага със следните помещения: превързочни стаи за асептични и за септични превръзки, манипулационна,сестринска работна стая, лекарски кабинети, кабинет на главната и старшите сестри, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследване, санитарни помещения за персонала, помещение за дезинфекция, складове, коридори.

• 
  препоръчително е организирането на кабинети за началника на отделението/клиниката, главната/старшата сестра и лекарския персонал в обособена част, отделно от болничните стаи.
  
• 
  препоръчително е храненето да се организира индивидуално по болничните стаи, а не в обща столова.
  
• 
  
  

На това условие задължително трябва да отговарят и стените в следоперативното отделение, манипулационната, превързочните стаи, сервизните възли, както и разгънатите на територията на болницата/отделението /клиниката диагностични кабинети и лаборатории.

 мивки с течаща студена и топла /до 80 гр./ вода във всички помещения на ХО/клиника /болница с изключение на коридори, складове, съблекалня/;

 централно и локално осветление в болничните стаи, манипулационна, превързочни, лекарски кабинети с осветляемост минимално 80 вт;

 аварийно осветление за сектор/отделение за интензивно лечение /съгласно нормативните изисквания/;

• 
  резервен енергоизточник /локален, общоболничен/;
  
• 
  бактерицидни лампи: стационарни в манипулационни, превързочни стаи, стационарни или подвижни - за болничните стаи,в сектор/отделение за интензивно лечение.
  
• 
  Силно препоръчително е наличието на климатична инсталация в следоперативен сектор/отделение.
  
• 
  Централно отопление. Силно препоръчително е оформянето на самостоятелен кръг за отопление на следоперативно интензивно отделение/сектор;
  
• 
  Излазни точки на инсталации за О2, за сгъстен въздух и за аспирация при норматив: за 50 % от леглата в стаи на сектора/отделението за интензивно лечение;
  

 вътрешно-комуникативни връзки /телефони, пейджъри и др./ между кабинети, манипулационна, превързочни, операционен блок, отделение за интензивно лечение, приемен кабинет.

 инсталация за повикване в болничните стаи /светлинно-информационна, светлинно-блокираща, звукова, комбинирана/

 при постоянно извършване на спешна помощ силно се препоръчва наличието на система за бързо и едновременно повикване на необходимия екип.

- Задължително се изолират болни със септични състояния и усложнения в септични стаи, обслужвани с отделни инструменти и материали за превръзка, с допълнителни дрехи /препоръчително за еднократна употреба/ на персонала и ръкавици, с отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

• 
  операционни зали. Препоръчително е всяка зала да има два входа/изхода, водещи към помещение за предоперативна подготовка на болния и помещение за подготовка на хирургичния екип;
  
• 
  помещение за подготовка на хирургичния екип, оборудвано с 2-3 мивки с течаща студена и топла вода 8 до 80 гр. / вода с кранове, задвижвани с лакът, крак или фотоклетка; шапки и маски, огледало;
  
• 
  помещение за предоперативна подготовка на болния с излази на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация; мобилна лежаща количка; консумативи за подготовка на болни /сонди, катетри, венозни канюли, тръби за интубация и др./;
  
• 
  помощни помещения: съблекални, стая за почивка на операционния персонал, стая за писане на оперативни протоколи и други документи, складове: за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, мръсно операционно бельо и др., коридори, стая за миене на хирургични инструменти и съдове; помещения за стерилизация и за преносима апаратура.
  

 комбинирано осветление в операционните зали. Общото осветление трябва да осигурява до 40 % от необходимата осветеност. Локалното осветление се осигурява от операционна лампа с най-малко 3 бренера, всеки от които с мощност 100 вата;

 аварийно резервно осветление /чрез бързодействащи моторгенератори или светлинен източник с акумулиращи батерии/, осигуряващи 40 % от осветеността при нормални условия;

 бактерицидни облъчватели за всяка операционна зала

 източници на електричество /”шоко” – контакти/ – 5 до 10 бр. във всяка операционна зала;

 излази за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация – най-малко по един за всяка операционна маса;

 задължително е разполагането на климатична инсталация във всяка операционна зала;

 източници за топла и студена вода в предоперационното помещение на всяка зала с мивки – общо 2 до 4 броя/комплекта/;

 препоръчва се разполагането на система за фото- и видеодокументация на извършваните операции, компютър за оформяне на документите за извършваните операции.
3.3.8. В операционната зона трябва да бъде разгъната система за вътрешни и външни комуникации – както между операционните зали, така и с външни звена за диагностика, консултации, снабдяване и др.
3.3.9.Операционният блок ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителен стерилизатор за малки обеми.
3.3.10.В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика:

 всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на щателно почистване и дезинфекция;

 след извършване на септична операция операционната зала се подлага на цялостно почистване, измиване и дезинфекция, като се прекратява ползването й за нови операции до завършване на процедурата;

 апаратурата и техниката в операционните зали се почистват и дезинфекцират ежедневно /операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операции/;

• 
  в операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки;
  
• 
  след всяка операция хирургичните инструменти подлежат на механично почистване и измиване, след което се стерилизират;
  
• 
  асептиката и антисептиката се контролират периодично /ХЕИ, вътреболничен контрол/. На периодичен контрол подлежат ръцете на хирургичния екип след измиване, а персоналът на операционния блок – за заразоносителство.
  

Препоръчително е:

 напускайки операционния блок персоналът, работещ там, да мине отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки /калцуни/;

• 
  посоката на движение на болния да бъде: през санитарно-пропускателен вход към операционната зала или към помещение за предоперативна подготовка; след завършване на подготовката и интубация болният се въвежда в операционната зала; след завършване на операцията се извежда в зала /стая/ за събуждане в рамките на операционния блок или към отделението за интензивно лечение.
  

4. 
   
   Каталог: media -> articles -> 2240
   2240 -> Медицински стандарт ортопедия и травматология
   2240 -> Медицински стандарт по психиатрия І. Принципи на лечението и обслужването на лица с психични разстройства
   2240 -> Ендокринология и болести на обмяната
   2240 -> Медицински стандарти по хирургия въведение
   2240 -> I. Въведение …2 II. Общи положения …2
   2240 -> Медицински стандарт
   2240 -> Ушно-носно-гърлени болести
   2240 -> Наредба №28 от 20 юни 2007 Г. За дейности по асистирана репродукция
   2240 -> Трансфузионна хематология
   
   
   
   Изтегляне 0.65 Mb.
   
   Сподели с приятели: