СОЦИАЛНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ХРИСТИЯНИНА

Много хора бягат от християнския живот, понеже той им е бил представен в невярна светилна. Те смятат, че един християнин трябва да отбягва всичко, което е приятно или носи печалба. Казват, че християните били като онази жена, която казала, че всичко, което си заслужава да се върши в този живот, е или неморално, или незаконно, или от него се пълнее.

Истинското християнство обаче съвсем не означава лишаване от всякакво удоволствие. То отхвърля само греховните удоволствия, които са продиктувани от егоизъм, а не от Божията любов, както и тези, които са свързани с разпиляване на големи суми пари. Пълното отдаване на Христос и подчинението на Божията воля ви извежда непосредствено до извора на единствената истинска радост — общуването с Христос. На онези, които не са новородени, това може би ще се стори странно и съмнително удоволствие, но хората, които са познали това всекидневно общуване с Христос, знаят, че то надминава всички светски радости.

За това се говори и в псалмите: „Ще се напоят от най-доброто на дома Ти; и от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.“ (Псалм 36:8); „Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.“ (Псалм 84:11). Апостол Павел пък казва: „Бог ни е дал изобилно всички неща да се наслаждаваме.“

Нашето ежедневно общуване с Христос ни прави способни да живеем реалистично. Християнският начин на живот не изисква човек да се откаже от всички свои интереси и цели, които не са лоши. Въпреки че Светото Писание учи, че Иисус може да се завърне всеки момент, то ни казва и да продължаваме да извършваме обичайните си дейности, докато Той дойде.

Например не е имало нищо лошо в яденето, пиенето, жененето и омъжването в дните на Ной, освен че с тези неща се е злоупотребявало по греховен начин. Също така не е имало нищо лошо в купуването, продаването, саденето и граденето в дните на Лот, освен че те са били извършвани по греховни начини. Това, което изглежда е било основният грях в дните на Ной и Лот, е, че хората бяха превърнали тези неща в единственото съдържание на своя живот. Те не мислеха за нищо друго освен за личните си удоволствия, личните си притежания и материалните блага, които трупаха. Те бяха така погълнати от житейските неща, че нямаха време за Бога. Това беше оскърбително за Него и Той ги осъди.

Както някой беше казал: „Библията не е написана, за да насърчи хората да се интересуват от житейските неща. Тя предполага, че те и без това вече се интересуват от тях дори повече от необходимото. Целта на Библията е да накара човека да види житейските си дела в светлината на по-важните и по-ценни духовни неща.“

Библията ни учи да изпълняваме ежедневните си задължения, и то да се стремим да ги изпълняваме добре. Ние сме поставени тук на земята и ни е дадена определена работа, а тези, които се наричат християни, трябва не просто да работят, а да работят по най-добрия начин според своите способности.

Библията говори с одобрение за Веселеил като човек, който изкусно обработва метали, камък и дърво. Яков и синовете му бяха овчари. Йосиф беше министър-председател. Даниил беше висш държавник. И Йосиф и Иисус бяха дърводелци, а някои от учениците бяха рибари. Четем за етиопският скопец, ковчежникът на царица Кандакия, за Лидия, продавачката на морави платове, за Павел, Прискила и Акила, майсторите на шатри, за лекаря Лука.

Християнският идеал определено не изисква човек да се отрече от всеки интерес към житейските дела, а по-скоро да търси Божието водителство в ежедневната си работа, да я върши по най-добрия възможен начин и винаги да държи и работата, и амбициите си в подчинение на Господа. Така виждаме, че Христос ни предлага помощта Си в ежедневния ни живот тук, на земята. Той ни помага в работата и в удоволствията.

Той също ни помага да се справяме със социалните проблеми, с които се сблъскваме — а те могат да бъдат много объркващи. Защото тъкмо в ежедневния ни живот и в начина, по който се отнасяме към социалните проблеми около нас, светът ще види Христос в нас.

Както д-р Л. Нелсън Бел казва: _Ако отидете на църква в неделя, хората, които ви виждат там, могат да предполагат, че сте християнин. Но какво да кажем за хората, с които се срещате през седмицата на улицата, в работата си, в магазина, на многото други места, където неизбежно контактуваме с хора? Изповядването на Христос има своето място, посещението на църквата и активното участие в нейните дейности са неотменима част от християнския живот. Но, както всички знаем, изкарването на прехраната, домашните задължения и обикновеното ежедневие, взети заедно поставят на проверка истинността на нашата християнска опитност и вяра. Какво виждат другите при тези ежедневни контакти? Могат ли хората, с които общуваме през седмицата, да познаят, че сме християни? Случайните ни познати могат ли да видят в нас нещо, което да подсказва, че ние сме по-различни от тези, които не познават Христос? Несъмнено един от истинските тестове за християнски характер е обикновеният живот, който водим всеки ден.

Истинността на нашата християнска изповед се показва по много начини: в нещата, които казваме и които не казваме, в нещата, които вършим и които не вършим. Въпреки че християнството не е нещо външно, то неизбежно се проявява в разговорите, навиците, почивката, интересите и целите в ежедневния ни живот. Дали разговора, който водим, прославя Христос? Дали Той одобрява навиците ни? Дали навеждаме глава в благодарствена молитва, когато се храним на обществено място? Дали от отношението ни към материалните неща хората могат да видят дали сърцето ни е привързано към горните неща, или повече към този свят? Дали хората виждат у нас амбиции за постове и положение, които не подобават на един християнин? Не е зле да си зададем тези и много други въпроси, защото по тези неща хората съдят дали сме християни, или не.“

Какво отношение имаме към расовия въпрос? Какво отношение имаме към секса? Какво отношение имаме към социалните проблеми? Към какво сме толерантни и към какво — не? Всички тези въпроси са съвсем реални и практични и животът ни трябва да им дава отговор пред околните.

Ръководният принцип в нашето отношение към света трябва да бъде: „Както искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ (Лука 6:31)

Мнозина са критикували така нареченото „социално евангелие“, но Иисус учеше, че ние трябва в едната ръка да държим новорождението, а в другата — чаша студена вода. Повече от всички други християните трябва да бъдат загрижени за социалните проблеми и неправди. През всички изминали векове църквата е допринесла за издигането на социалния стандарт повече от всяка друга институция. Беше забранен детският труд. Беше отменено робството. Положението на жената беше издигнато до непознато в цялата история ниво. Всички тези, а и много други реформи се извършиха под влияние на учението на Иисус Христос. Християнинът трябва да заеме мястото си в обществото и да има куража да се застъпи за правдата и справедливостта.

• Първо: християнинът трябва да бъде добър гражданин. Библията учи, че християнинът трябва да се подчинява на закона. Тя също така учи на лоялност към държавата. Това не означава, че не можем да критикуваме някои несправедливи закони, които може да дискриминират определени групи от обществото. Библията казва, че Бог не е пристрастен към никого. Всички трябва да имат равни възможности. Божието управление трябва да ни служи за пример.

Библията също учи, че ние трябва да подпомагаме държавата. Когато попитаха Иисус: „Правилно ли е да плащаме данъци?“, Той установи един вечен пример за нас, като Сам плащаше данъци. За да се поддържат управлението, редът и законът, са необходими пари. Който не плаща данъците си, е паразит и действителен крадец. Никой истински християнин няма да укрива данъците си. Иисус каза, че трябва да отдаваме на императора това, което му принадлежи. Но не е достатъчно само да плащаме данъци и да се подчиняваме на закона. Ние трябва да работим активно за доброто на страната си. Понякога може да се наложи и да умрем за нея. Трябва да го направим с радост — като за Господа. Ние трябва да бъдем съзнателни и добри граждани и в работата си.

Трябва също така да бъдем човеколюбиви и да даваме на сериозни благотворителни организации, които работят за доброто на човечеството. Трябва да помагаме на домовете за сираци, болниците, приютите, затворите и всички социални институции. Иисус каза: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ (Матей 22:39) Помислете как би изглеждала една държава без никакви социални институции! Никой не би искал да живее в нея. Ние всички искаме да живеем в държава, където любовта към ближния не е само химера. Затова трябва да заемем мястото си в обществото. Тези, които заемат отговорни длъжности имат правото на уважение, подкрепа и сътрудничество. „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.“ (Римляни 13:1)

• Второ: християните трябва да бъдат „гостолюбиви“. (1 Тимотей 3:2)

Библията учи, че домовете ни трябва да бъдат отворени за всички и че тези, които влизат и излизат у нас, трябва да усещат присъствието на Христос. Това, което Бог ни е дал, трябва да бъде споделено с другите. Когато правим това, Бог ще благослови домовете ни.

• Трето: трябва да имаме християнско отношение към секса. Никъде в Библията не се казва, че сексът сам по себе си е грях, макар много тълкуватели да се опитват да го представят така. Библията учи, че грешната употреба на секса е грях. Сексът, този акт, чрез който се създава животът на тази земя, би трябвало да бъде най-прекрасното, най-значителното и удовлетворяващо човешко преживяване.

Но човекът със своята зла и разрушителна природа е взел това, което е трябвало да бъде най-пълният и прекрасен израз на любовта между двама души и го е превърнал в нещо долно, евтино и нечисто. Сексът, лишен от взаимната любов, уважение и искрено желание да се достави радост и удовлетворение на другия човек, не е нищо повече от един животински акт, за който Библията ни предупреждава съвсем ясно.

Забележителен е фактът, че в малко други книги на света се говори така ясно и директно за секса, както в Библията. Тя не премълчава срамежливо, нито затваря очи за секса — както за добрата му страна, така и за злоупотребата с него. Двусмисленото, тайно, притеснено отношение към секса е характерно само за човека.

В опита си да преодолее това вековно табу нашата цивилизация е поставила прекален акцент върху механичната страна на секса и непростимо е пренебрегнала духовната атмосфера, в която трябва да се корени този най-вълнуващ израз на човешката любов.

Огромният брой разводи са трагично свидетелство за неспособността на мъжете и жените да постигнат тази трайна и все по-прекрасна връзка без здравата основа на духовните ценности.

Сексът е част от живота и ние не можем да го премахнем, дори и да искаме — без него би изчезнал животът на земята. Ако се използва правилно, той може да превърне дома ни в рай, но ако злоупотребяваме с него, ще направи живота ни ад. Ако го използваме мъдро, той ще бъде чуден слуга. Ако го използваме погрешно, ще се превърне в зъл господар.

Християните се измъчват, когато виждат сексът да се развява по вестникарските заглавия и по рекламите, да се използва като евтина примамка за какво ли не. Те се червят заради своите събратя, човеците, които така глупаво и неприлично омърсяват и извращават акта, чрез който се създава всеки дарен от Бога живот.

• Четвърто: естествено следва, че тези, които имат християнски възглед за секса, ще възприемат и християнския възглед за брака. Преди да встъпите в брак, размислете за действителните духовни причини, поради които един земен брак е обвързващ и в небето. С израстването си като личности ние малко по малко се учим да обичаме — първо родителите и приятелите си, а после и човека, с когото ще споделим живота си. Вече видяхме колко е труден този процес, защото омразата, а не любовта извира естествено от неновородения грешник.

Мнозина имат нещастието да изберат партньора си докато все още са в примката на света, плътта и дявола, както и човекът, когото избират, също е затънал в грях. Чудно ли е тогава, че толкова много бракове, сключени между две духовно невежи души, неспособни на истинска и трайна любов, завършват в бракоразводните съдилища, като оставят толкова много деца без родители?

Бракът е свята връзка, защото тя дава възможност на двама души да си помагат за постигането на духовната цел на своя живот. Бог е обявил брака за добро нещо, понеже Той знае, че мъжът се нуждае от помощник, а жената — от закрилник. Бог иска съпрузите никога да не забравят действителната цел на брака. Ролята на жената е да обича съпруга си, да го насърчава и да му помага по всички възможни начини, а ролята на мъжа е да обича жена си, да я закриля и да се грижи за нея и за децата, които тя му дарява, така че домът им да бъде изпълнен с Божия мир и хармония.

Бракове, които са сключени с ясното разбиране на Божията цел и Божиите закони, не стигат до развод. Браковете, които не се стремят към този идеал (а те са ужасяващо много), трябва първо да научат какво очаква Бог от мъжа и жената, да се молят за Божията помощ и водителство и да спазват заповедите Му.

• Пето: ние трябва да имаме християнско отношение към трудовите си отношения.

„Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за пред очи, като че угаждате на човеци, а със сърдечна простота, боейки се от Господа. Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци, като знаете, че като отплата от Господа ще получите наследството, тъй като вие служите на Господ Христос. А всеки, който върши неправда, ще получи обратно своята неправда, и то без никакво пристрастие. Господари, отдавайте на слугите си това, което е справедливо и им се полага, като знаете, че и вие имате Господар на небето.“ (Колосяни 3:22 — 4:1)

Ако всички отношения между работници и работодатели бяха подчинени на Христос, нямаше да има никакви стачки. Нямаше да се водят тези безкрайни трудови спорове, при които и двете страни не желаят да разберат и зачетат правата на другите. Работодателите биха се отнасяли с щедрост към работниците, а те от своя страна биха работили с готовност и старание за заплатите си, защото не биха работили само за пари, а за Бога.

Библията учи, че всяка честна работа е достойна и християните би трябвало да бъдат най-верните, най-старателни и ефективни работници от всички. Християнинът трябва да изпъква на работното си място като човек, който желае справедливост и никога не би се възползвал нечестно от обстоятелствата. По същия начин работодателят християнин трябва да гледа на своите служители с уважение и да бъде за пример на другите работодатели. Един истински християнин винаги ще бъде загрижен за мерките за безопасност, добрите условия на труд и въобще добруването на своите работници. Той няма да ги разглежда като _човешки ресурси“, а като човешки личности. И работодателите, и работниците трябва да помнят, че подобрените условия за работа и по-голямото разбирателство, на което днес се радват, се корени в голямото духовно съживление от миналото. Наследството на работническите профсъюзи идва от църквата и съживлението в Англия през 18-ти век. Социалната свобода на работническата класа води началото си от един християнски водач, лорд Шафтсбъри, който цял живот, въпреки жестоката съпротива на семейството си, е водил борба за по-добри условия на труд, по-кратко работно време, по-високо заплащане и честно отношение към работниците.

Ако не беше духовното съживление през 18-ти век, социалните придобивки, на които сега се радва работничеството, може би нямаше да бъдат постигнати, или щяха да се забавят значително. Когато някои работнически водачи говорят за поставяне на религията извън закона, незачитане на Бога, на Библията и на църквата, добре е да си припомнят каква голяма част от това, което днес имат, се дължи на силата на Христовото евангелие.

Някои работнически водачи са станали надменни, горди, богати, самодоволни и властолюбиви. Много предприемачи са същите. Всички те трябва да се смирят пред Бога, да се опитат да разберат нуждите на другия, да осъзнаят пълната си зависимост едни от други и над всичко останало, да се опитват да прилагат Златното правило в най-практичния му и действителен смисъл.

• Шесто: християнинът гледа на расовия въпрос през очите на Христос и признава, че църквата не е успяла да разреши този голям проблем на човечеството. Ние оставихме спорта, развлеченията, политиката, армията, образованието и икономиката да ни изпреварят. Църквата би трябвало да е миротворецът. Тя би трябвало доброволно да върши това, което федералните съдилища вършат под натиск и принуда. Но в крайна сметка единственото истинско разрешение ще бъде намерено в подножието на кръста, където всички ние се събираме в братска любов. Колкото повече хората от всички раси се доближават до Христос и Неговия кръст, толкова повече те ще се доближават и един до друг.

Библията казва, че в Христос няма юдеин, нито езичник, няма мъж, нито жена, няма грък, нито варварин, няма богат, нито беден. Ние всички сме едно в Христос. Под кръста на Христос няма стъпала — там всички сме на едно равнище. Когато Той отвори духовните ни очи, ние вече не виждаме нито цвят на кожата, нито социален слой, нито материално състояние, а само човешки същества, които имат същите копнежи, страхове, потребности и стремежи като нас. Ние започваме да виждаме хората през очите на Учителя.

• Седмо: християнското съзнание трябва да ни ръководи и в материално отношение. Иисус каза, че животът на човека не се състои в изобилието на имота му. Парите са добър слуга, но лош господар. Мястото им е в портмонето или в банката, но не и в сърцето. Богатството си има своето място и сила, но то няма право да седи на престола и да държи скиптъра. Алчността поставя парите над човека, тя задушава жертвата си, закоравява сърцето, убива благородните пориви и унищожава жизнените ценности.

Пазете се от алчността във всяка форма и степен! Всички ние трябва да бягаме от нея чрез въздържание, молитва, себевладеене и дисциплина. Животът не се състои в пари, къщи и земи, покупателна способност и материално благосъстояние. Не бива да позволяваме на скъперничеството да ни направи роби на богатството.

Когато помолиха Иисус да разреши един спор за наследство между двама братя, Той отказа и ги предупреди с една от Своите блестящи притчи, с които така ясно илюстрираше земното приложение на небесните истини. Той разказа историята за богатия земевладелец, който се радвал на голямо благосъстояние, предвиждал дори още по-големи доходи и правел дългосрочни планове, които щели да му осигурят материалното спокойствие, удобство и слава, които толкова много ценял. Изглежда, че той бил способен, пестелив, предприемчив, почтен и честен във всичките си дела, но като много други и той станал жертва на амбицията и алчността. Той съдел за своя успех по огромните ниви и препълнените хамбари и подхранвал душата си със светска суета. Животът му бил наситен с богатства и в центъра бил самият той. Правел плановете си, без да се замисли за Бога и за несигурността на този живот. Но Бог казал последната дума и дългогодишните му планове били разбити от внезапна смърт. Целият имот, който така усърдно бил натрупал, се изплъзнал между студените му пръсти, за да бъде разделен, разпилян и прахосан от други, докато той трябвало да застане пред Бога с празни ръце.

Християнинът трябва повече от всички други хора да осъзнава, че ние идваме на света с празни ръце и с празни ръце ще го напуснем. Всъщност ние не можем да притежаваме нищо по този път — нито собственост, нито някой човек. Бог притежава всичко, а ние сме само настойници на Неговата собственост по време на краткия ни престой на земята. Всичко, което виждаме около себе си, което смятаме за свое притежание, всъщност е само заем от Бога. Когато забравим и изгубим от поглед тази съществена истина, ние ставаме алчни и стиснати.

Когато с всички сили се хванем за нещо или някого и кажем: „Това е мое“, когато алчно гледаме на чуждото с желанието да го имаме на всяка цена, ние сме забравили, че независимо какво имаме сега, ние не можем да го вземем със себе си отвъд, когато Съдията ще ни поиска последната сметка.

Това не означава, че земните богатства сами по себе си са грях — Библията не казва това. От Библията става ясно, че Бог очаква от нас да направим най-доброто, на което сме способни, със своите таланти и възможности, които ни предоставя животът. Но, както и при секса, така и тук има правилен и неправилен начин да се печелят пари и правилен и неправилен начин да се придобива власт. Твърде много християни разбират това погрешно и изпадат в греховна и вредна духовна гордост от това, че са бедни, че стоят безпомощно и казват: „Да бъде Божията воля“, докато децата им страдат гладни и голи.

Точно това илюстрира Иисус със своята поучителна притча за богатия господар, който дал на всеки от слугите си определена сума пари, която да инвестират, докато той бил на далечен път. Когато се завърнал, той намерил, че някои от слугите му вложили парите му мъдро и ги умножили. Той похвалил тези слуги за разума и старанието им. Обаче осъдил страхливия и ленив слуга, който не можал да измисли нищо, което да направи с парите му, освен да ги скрие от крадци.

Печелете пари колкото можете, съгласно Божиите закони, и ги използвайте, за да изпълнявате Неговите заповеди. Давайте вярно своя десятък на Господа, защото Библията казва, че това е право и добро. Когато имате някакви съмнения за материалните ценности, извадете Библията си и прочетете какво е учел Иисус за парите, прочетете какво е казал за печеленето на пари и използването на богатството. Запитайте се: _Какво би направил Иисус в тази ситуация?“ Нека това, и само това ви ръководи.

• Осмо: християнинът ще бъде загрижен за страдащото човечество около себе си. Бордеите във вашия град ще започнат да тежат на душата ви. Бедността и страданията на хилядите хора около вас ще ви потискат. Вие ще мислите за начини да облекчите мъката на тези хора. Има много хора, които губят времето си в огромни начинания, като пропускат елементарното добро, което могат да сторят веднага.

Библията казва, че обикновените хора с радост слушаха Иисус. Където и да отиваше, Той изцеляваше болните, утешаваше наскърбените, насърчаваше отпадналите. Християнинът ще се старае да помага за изграждането на болници, домове за сираци и старчески домове както и други благотворителни институции, които съдействат за намаляването на страданието на света и за малко по-справедливото разпределение на богатството му. Има много добри дружества и движения, които помагат на нуждаещите се и в други части на света.

Библията никъде не ни казва да се оттеглим от обществото. Напротив, тя учи точно обратното. Ние трябва да се съберем с други хора, които работят за добрата кауза на облекчаването на човешкото страдание. Бог се нуждае от социални работници, лекари, медицински сестри, болногледачи и много други видове работници, които се занимават с грижа за нуждаещите се.

Мотото на Ротъри клуба е _Издигни служението над себе си“, това на Кивани клуб е _Ние градим“, на Лайънс клуб е _Свобода, образование, сигурност за народа ни“, на модерните Горяни — _Обичай ближния си.“ Всички тези идеи произхождат от християнството. Повечето езически религии никога не са правили сдружение за служба на другите. Всички тези организации са странични продукти на християнството, макар и самите те да не са християнски. Уханието на Христос се усеща при всяко социално служение. Древният свят не е имал болници.

Мадам Чанг Кай-шек казва: _Конфуцианството служи на предците, но никога няма да построи старчески дом.“ Естествено всеки християнин трябва да живее според горните принципи. Ако го правехме наистина, светът щеше да е значително по-добро място. Разбира се, мотото на Иисус Христос беше _любов и служение“ — любов към Христос, служение на Христос; любов към ближния, служение на ближния. Иисус каза: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ (Йоан 14:15) С други думи: „Ако Ме любите, покорявайте Ми се! Служете Ми!“ Христос има право да съди за любовта ни към Него според това, което вършим за Него. Не можете да обичате, без да служите.

• Девето: християнинът има особена отговорност към своите събратя християни. Те са специални хора. Към тях ние трябва да имаме свръхестествена любов. „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби брат си, стои в смърт.“ (1 Йоан 3:14—15).

Ние трябва да обичаме и враговете си. Трябва да обичаме дори и тези, които ни преследват и „говорят лъжливо всякакво зло против нас.“

Но най-много от всички хора ние обичаме другите християни. Иисус каза: „Това е Моята заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“ (Йоан 15:12)

Казано ни е също да си служим един на друг: „Братя, с любов си служете един на друг.“
Помогни ми, Господи, да мога да живея
живот саможертвен, и то ден след ден!
Даже и като Ти се моля — да милея
за другите, Боже, а не само за мен.

Помогни ми всяка работа да върша

Другите, да, Господи, за другите!

Библията също ни казва да си прощаваме. „Бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас.“ (Ефесяни 4:32) Иисус каза, че ако не прощавате, и вашият небесен Отец няма да прости вашите грехове: „И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.“ (Марк 11:25)

Казано ни е още да не се съдим един друг, а вместо това да се стараем да не създаваме спънки и пречки по пътя на брат си.

Библията казва да се покоряваме един на друг, да се облечем в смирение, да почитаме другите и да ги считаме за по-горни от себе си. Трябва да поставяме другите на първо място, а себе си — на последно.

Ние трябва да си носим теготите един на друг. Има някои бремена, които всеки човек сам трябва да си носи, защото никой друг не може да го направи вместо него. Например задължението да бъдеш честен, да се покоряваш на Божието слово, да възпитаваш децата си в Господния път, да направиш жена си щастлива. Във всички тези случаи ние трябва сами да носим товара си. Но има и други неща, в които нашите приятели могат да ни помогнат, например скръб, нещастие, изпитания, самота, семейни грижи, духовни трудности и обществени отговорности. Ние не бива да се безпокоим за теготите си. Трябва да ги прехвърлим на Божиите рамене, да търсим от Него сила и подкрепа. Въпреки това обаче ние сме длъжни да помагаме на събратята си да носят своите товари.

Библията казва, че християните трябва да бъдат щедри. Като християни ние сме задължени да се грижим за вдовиците и сираците и да помагаме на бедните си братя и сестри. Библията казва: „снабдявайте нуждите на светиите... бъдете гостоприемни... приютявайте странници... умивайте краката на светиите... облекчавайте наскърбените... не забравяйте чужденците.“ А Иисус казва: „Ако сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили...“ „Даването е по-благословено от получаването.“ _Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ Всичко това са социални задължения, които ние имаме един към друг като християни.

• И накрая, християнинът трябва да бъде милостив, а това е една от най-трудните християнски добродетели. Самата увереност на вярата ни често ни кара да смятаме, че винаги ние сме прави, а другите грешат. Това сигурно е така, когато убежденията ни почиват на Светото Писание, а не на собствените ни схващания. Но множеството различни и често воюващи фракции в църквата свидетелстват за ужасната склонност на хората да се събират на малки групи, свързани от особени схващания по съвсем обикновени въпроси, като всяка от групите е твърдо убедена, че само и единствено тя има правилния отговор.

Както веднъж каза покойният д-р Хари Айрънсайд: _Трябва много да се пазим да не объркаме своите предубеждения със своите убеждения.“

Естествено ние трябва да отхвърляме злото, греха и неправдата, но нашата похвална нетърпимост към греха твърде често се изражда в нетърпимост към грешника.

Наскоро чух по телевизията едно колкото забавно, толкова и шокиращо изказване на човек, почитан в религиозните среди: „Не бихте могли да срещнете Иисус в компанията на съмнителни хора, или на такива, чиито идеи и мироглед се различаваха от това, което Той считаше за право и почтено!“

Такъв човек би трябвало да знае, че Иисус не се боеше да се събира с когото и да било! Едно от нещата, за които книжниците и фарисеите Го критикуваха най-остро, беше Неговата готовност да говори и да помага на всякакви хора, били те бирници, крадци, учени професори, или проститутки, богати и бедни. Дори и учениците Му осъждаха някои от хората, с които Той публично се срещаше, но това не намали състраданието на Иисус към всички бедни, заслепени, борещи се човешки същества.

Иисус имаше най-отворения и състрадателен дух, който светът някога беше виждал. Неговото вътрешно убеждение беше така силно, твърдо и непоклатимо, че Той можеше да общува с всякакви хора без опасността да бъде омърсен. Иисус не се страхуваше, мирогледът Му не беше уязвим, Той нямаше нужда от собствена защитна преграда. Той знаеше разликата между милост и компромис и ние ще направим добре, ако се поучим от Него. Той постави пред нас най-величавия и вдъхновяващ пример за истина, съчетана с милост, и когато си отиваше, каза: „Иди и прави и ти същото.“

Това са само някои от нещата, които могат да се изброят като социални задължения на християнина. Той не може да се оттегли като отшелник и да живее в самота. Той е член на обществото. Затова ученията на Иисус изобилстват от напътствия за нашите отношения с другите хора.

Изучавайте Библията, четете я — и после живейте според нея. Само тогава можете да покажете пред този объркан свят преобразяващата сила на Христос, който обитава във вас.