От правна страна, съдът прие за установено следното

- в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. *-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“, е направил опит умишлено да умъртви – представител на обществеността – А.Д.Д., председател на ПП“ДПС“, при изпълнение на функцията му – представяне на доклада на Председателя на ПП“ДПС“, като на три пъти е опитал да произведе изстрел с насочване от близко разстояние на газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, калбър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д., като деянието е извършено предумишлено и е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.116, ал. 1, т. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и

- в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. 7-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ се качил на представителната трибуна и прекъснал представянето на доклада на Председателя на ПП“ДПС“ от А.Д., демонстративно насочвайки на три пъти газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, калбър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д., като деянието се отличава с изключителна дързост – извършено по време на провеждане на регламентирано, обществено мероприятие, в присъствие на официални лица, делегати, гости на Националната конференция на ПП“ДПС“ и отразявано от средствата за масово осведомяване, престъпление по чл. **5, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

По отношение на първото обвинение, съдът намери за недоказано, че подсъдимият е извършил деянието, което от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл. чл.116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК. В същото време съдът намери, че установените му действия и цели напълно покриват обективните и субективни признаци на по-леко престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК, за което може да бъде признат за виновен, при фактите, изложени в обвинителния акт, без да се налага изменение на обвинението от прокурора.

Престъплението по чл.116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК осъществява лице, което направи опит умишлено умъртви другиго, когато деянието е извършено предумишлено и е насочено срещу представител на обществеността при или по повод изпълнение на функцията му. Престъплението е резултатно и към него е възможен както довършен, така и недовършен опит. В конкретния случай повдигнатото обвинение е за довършен опит към убийство, при който изпълнителното деяние е осъществено, но престъпният резултат не е настъпил по независещи от субекта причини.

За да е нА.це опит за умишлено убийство, от обективна страна извършителят следва да направи опит да умъртви другиго, с цЕ.сочени действия, насочени да лишат пострадА.я от живот. От субективна страна деянието следва да е извършено умишлено, при условията на пряк умисъл – извършителят следва да съзнава, че с извършените от него действия ще причини смъртта на пострадА.я и да цели и този резултат.

Съдът намери, че от обективна страна не се установиха такива действия на подсъдимия, насочени към умъртвяване на Д..

На първо място, съдът намира за недоказано, че деянието извършено от подсъдимия от обективна страна е застрашило живота на пострадА.я. По делото се доказа с приетата комплексна съдебномедицинска експертиза, че при изстрел с оръжието и патроните, използвани от Е. е възможно причиняване на смърт, при твърде специфични обстоятелства, свързани с дистанцията на оръжието до уязвима част от човешкото тяло, като слепоочието, очите, устата, места, в близост до които минават големи кръвоносни съдове, като шията и сърцето, като дистанцията следва да бъде не по-голяма от 1 см.

В конкретния случай обаче, установеният опит за изстрел срещу слепоочието на Д. е бил произведен от много по-голяма дистанция – около 20 см., плюс, минус 2 см. С доказателствата по делото не се установиха действия на подсъдимия, които обективно биха могли да доведат до смъртта на А.Д.. От обективна страна, не се установиха данни за опит за произвеждане на изстрел от дистанция, при която може да се причини смърт на Д..

Категорично по делото няма доказателства за умисъл на подсъдимия да умъртви А.Д.. За умисълът на извършителя винаги се съди от неговите действия. В случая най-ясно се установяват целите на Е. при първото насочване на пистолета и опит за възпроизвеждане на изстрел, при който пистолетът засича. В този момент се вижда, че подсъдимият застава до Д. и насочва пистолета към слепоочието му на разстояние около 20 см/плюс/минус 2 см/ и натиска спусъка, при което изстрел не се произвежда, поради засичане на същия. До произвеждането на изстрела, поради бързите действия на Е., Д. няма възможност да реагира и да се защити. Ясно е че подсъдимият не цели опирането на пистолета в главата на Д., нито произвеждане на изстрел от дистанция до 1см., при която хипотеза е възможно да бъде причинена смърт, съгласно приетата експертиза. Проблемът при доказване на прекия умисъл в конкретната хипотеза възниква от специфичността на условията, при които може да се причини смърт с такъв вид оръжие и патрони.

Докато всеки психично здрав човек съзнава, че при насочване на огнестрелно оръжие към тялото на човек и произвеждане на изстрел с патрони, които представляват боеприпаси по см. на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или при силен удар с нож или друго остро оръжие в уязвима част от тялото на човек, със сигурност може да се причини смърт, не така стои въпросът с газовото оръжие. Това оръжие по начало не е предназначено за причиняване на смърт. Възможно е с него да се причини смъртен изход, но при строго определени обстоятелства, които не са общоизвестни. За да докаже, че Е. е целял с изстрелът срещу А.Д. причиняването на смъртта му, прокуратурата следва да докаже, че той е съзнавал условията, при които с това оръжие може да се причини смърт и е опитал да извърши именно деяние, отговарящо на тези условия. Това следва от разпоредбата на чл. 14 от НК, която предвижда: „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление”. По делото категорично не се доказа, че Е. е съзнавал, че с изстрела срещу А.Д. с газовото оръжие и патрони е можел да причини смъртта му, от което следва, че не се доказа нА.чието в него на умисъл за престъплението „убийство” и съответно и за опит към това престъпление.

По делото се установи, че след първоначалното засичане на пистолета Е. е опитал да го презареди и отново да го насочи към тялото на Д., като в определени моменти е видно на приобщените по делото видеозаписи, че оръжието се намира в близост до главата му, без да може да се определи точното разстояние и посока на дулото. Съдът намира, че от тези последващи действия на подсъдимия се установява целта му да възпроизведе изстрел в близост до Д., но не може да се установи категорично, че той се опитва да произведе изстрел от упор или от разстояние по-малко от 1 см., в каквато хипотеза е възможно настъпването на смъртен изстрел. След първоначалния опит за изстрел А.Д. се опитва да отблъсне нападението. Поради движението на телата на Е. и Д. не може конкретно да се прецени, доколко близостта на дулото до главата Д. се дължи на цЕ.сочени действия Е. или на отбранителните действия на Д.. Ето защо и от установените действия на подсъдимия, след първоначалния неуспех да възпроизведе изстрел, не може да извлекат достатъчно доказателства за нА.чието на субективна цел да произведе изстрел от разстояние до 1 см. от главата на пострадА.я и съответно за умъртвяване на А.Д..

Умисълът на подсъдимия не може да се изведе и от думите, които е казал след деянието пред прокурора К. – „Исках да го гръмна”. Те могат да означават, както, че е изразил желание да стреля с газовото оръжие срещу него, така и че е изразил намерение за убийство.

За умисъл за убийство не може да се извлекат доказателства и от споделеното от Е. пред психолозите на МВР, непосредствено след деянието. Свидетелите са категорични, че Е. е заявил намерение да стресне и унизи А.Д., но не е признал желание да го убие.

За умисъл за убийство не се съдържат данни и в обясненията на подсъдимия, който заявява, че е съзнавал, че може да предизвика опарвания по кожата на Д. или сълзене на очите, поради съдържанието на пипер в 1 от патроните, но не е предполагал, че с деянието може да причини смъртта му. От тях може да се изведат доказателства за умисъл на Е. да унизи и стресне Д., но не и за опит за убийство.

В заключение, съдът намира, че по делото не се доказа нито деяние, което е било годно да предизвика смъртта на пострадА.я, нито подсъдимият да е съзнавал, че с деянието си може да причини смъртта на А.Д., нито да е целял такъв резултат, поради което обвинението, че деянието представлява опит за убийство е недоказано и оправда подсъдимият по обвинението в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. Чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК.

Съдът намери, че деянието квА.фицирано от прокуратурата като опит за убийство на представител на обществеността, при изпълнение на службата му, при същите факти, описани в обвинителния акт, осъществява състав на по-леко престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК – закана за убийство на представител на обществеността, при изпълнение на службата му, която е могла да предизвика у пострадА.я основателен страх от осъществяването й. Основанията за това са следните:

Престъпление по чл. 144, ал. 3, извършва лице, което се закани с убийство на другиго, когато заканата е могла да предизвика основателен страх за осъществяването й. Това е квА.фициран състав на престъплението – закана, по чл. 144, ал. 1 от НК. Когато заканата е насочена срещу представител на обществеността при изпълнение на функциите му е нА.це и квА.фициращото обстоятелство на престъплението закана, посочено в чл. 144, ал. 2 от НК.

Признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, са изключително подробно и точно разяснени в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС.

„Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство, е квА.фициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК – закана с престъпление. То се намира в раздел V – “Принуда”, а не в раздел I – “Убийство” от глава II на Наказателния кодекс – “Престъпления против личността”. С чл. 144, ал. 3 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.

…

За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна срана деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание да се прецени, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи”.

Съдът намери, че деянието, което се доказа, че е извършил Е. има обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК.

На първо място, настоящият състав прие, че насочването на газовия пистолет към главата на Д. и опитите да се възпроизведе изстрел срещу тялото му, от обективна страна, са заплашителни действия, които изразяват явна заплаха по отношение на живота на Д.. По своя характер те изразяват недвусмислена закана, насочена към живота му и са извършени по начин, по който дават основание, както на пострадА.я, така и на околните, да възприемат заплахата, като действителна, т.е. събуждат опасения, че заканата може да се осъществи.

Безспорно е, че агресивни действия на непознат човек, който насочва към тялото на другиго пистолет и прави опити да възпроизведе изстрел срещу него се възприемат от жертвата, като заплаха срещу живота му. ПострадА.ят не е наясно с вида на оръжието, поразителните му действия, фактът дА. същото е заредено и с какви патрони, нито с намеренията на нападателя и е нормално да възприеме насоченото към него оръжие, като застрашаващо живота му, поради външните му белези, които са сходни с тези на огнестрелно оръжие, предназначено да убива.

Без значение за правната квА.фикация по чл. 144, ал. 3 от НК е, че конкретното оръжие е газово и може да причини смърт, при точно определени условия, които не са били нА.це, както и че подсъдимият не е имал намерение да убие Д.. Заплахата е възприета от пострадА.я, като реална, за което има достатъчно доказателства. Фактът, че Д. е възприел заплахата като реална се установява безспорно от една страна от активните му действия, насочени да отблъсне оръжието и нападателя от тялото си и от друга - от данните от свидетелите, че след деянието е бил стресиран, наложило се е да му се окаже медицинска помощ, поради вдигане на високо кръвно.

Ето защо, деянието, което е извършил Е. покрива обективните признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. Освен тези на по-тежкия състав на ал. 3 на престъплението по чл. 144 от НК, то покрива признаците и на другия квА.фициран състав – чл. 144, ал. 2 от НК. Деянието е извършено срещу представител на обществеността, при изпълнение на функциите му. Съгласно чл. 93, т. 3 от НК, представител на обществеността е лице, посочено от обществена организация да упражнява, въз основа на закона опредЕ. функция. Към момента на деянието А.Д. е бил председател на ПП „ДПС”. Политическа партия „Д.ЗА П. и С.” е обществена организация, регистрирана по Закона за политическите партии. Тя представлява доброволно сдружение на граждани с избирателни права, съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за политическите партии. Съгласно А.нея 3 на същия член, политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите, чрез избори или по други демократични начин. Към момента на извършване на деянието, А.Д. като председател на политическата партия/което се установява несъмнено от представеното по делото удостоверение за актуално състояние на политическата партия, както и от разпитите на свидетелите/, е излагал своя доклад, с което е осъществявал функциите си по осъществяване на основната цел, с която е създадена партията, а именно: отчет на изпълнението на целите и задачите на партията „Д.ЗА П. и С.. А.Д. в момента на нападението е действал, като представител на обществеността. Предвид на това, че квА.фицираният състав на престъплението по член 144, ал. 3 от Наказателния кодекс е по-тежко наказуем от този на чл. 144, ал. 2 от Наказателния кодекс, деянието следва да бъде квА.фицирано по него, като по-леко квА.фицираният състав на престъплението, който също е осъществен от подсъдимия следва да се вземе предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство.

От субективна страна подсъдимият Е. е извършил престъплението по член 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от Наказателния кодекс умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е бил наясно, че деянието изразява закана, която се възприема от пострадА.я А.Д., като пряко насочена срещу живота му. Бил е наясно, че деянието е противоправно и наказуемо. Целял е да уплаши А.Д. и да го мотивира по насилствен начин да промени своето политическо държане и водената от него политика, която е смятал, че пострадА.ят изразява чрез действията на политическата партия. Действал е с виждането си, че Д. няма място в определяне на политиката и управлението на страната. Бил е наясно и с качеството на Д. на представител на обществеността, доколкото е бил запознат, че той е бил представител на политическа партия „Д.ЗА П. и С., планирал е и е извършил деянието в момент, когато той е осъществявал функциите си, като председател на партията. Целял е да извърши деянието именно в такъв момент, за да постигне по-силен ефект по отношение на цЕ.та промяна в поведението и политиката на Д..

Без значение за тази правна квА.фикация на деянието е доколко А.Д. се е уплашил от деянието и е променил държането си и намесата си в политиката и управлението на държавата. Престъплението по чл. 144 е на просто извършване и със самия факт на съзнателно извършване на заплашителното деяние, с цел да се повлияе насилствено на волята на пострадА.я, се осъществяват всички обективни и субективни признаци на състава на това престъпление.

Въз основа на изложените мотиви,съдът прие, че подсъдимият Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК и го призна за виновен по това обвинение.

Съдът счете, че няма пречка с присъдата да приложи закон за по-леко квА.фицирано престъпление, тъй като, за да бъде признат Е. за виновен по обвинението по чл. 144 от НК, не се налага изменение на фактическата част на обвинението. Фактите са същите срещу, които той се е защитавал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. Чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК. Поради недоказаност на това, че деянието е застрашило живота на Д. и на пряк умисъл към опит за убийство, Е. бе признат за невинен по по-тежкото обвинение и по същите факти, бе осъден по по-лека правна квА.фикация на НК, при същата фактическа обстановка.

С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. 7-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“, се е заканил с убийство на А.Д.Д., в качеството му на представител на обществеността - председател на ПП“ДПС“, при изпълнение на функцията му – представяне на доклада на Председателя на ПП“ДПС“ , като се е опитал да произведе изстрели с насочван от близко разстояние газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, кА.бър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го оправдава по повдигнатото му обвинение, че деянието осъществява състав на по-тежко престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1, НК, а именно, че е направил опит умишлено да умъртви – представител на обществеността – А.Д.Д., председател на ПП“ДПС“, при изпълнение на функцията му – представяне на доклада на Председателя на ПП“ДПС“, като деянието е извършено предумишлено и е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Съдът счете, че подсъдимият Е. е извършил с едно деяние, при условията на идеална съвкупност, две престъпления, като е осъществил и обективните и субективни признаци, освен състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК и състава на второто престъпление, за което му е повдигнато обвинение по делото по чл. **5, ал. 2, в. ал. 1 от НК.

СГП обвинява О.Х.Е., в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. 7-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ се качил на представителната трибуна и прекъснал представянето на доклада на Председателя на ПП“ДПС“ от А.Д., демонстративно насочвайки на три пъти газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, кА.бър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д., като деянието се отличава с изключителна дързост – извършено по време на провеждане на регламентирано, обществено мероприятие, в присъствие на официални лица, делегати, гости на Националната конференция на ПП“ДПС“ и отразявано от средствата за масово осведомяване.

Престъплението хулиганство извършва лице, което извърши непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото.

Обективните и субективни признаци на престъплението по чл. **5 от НК са разяснени в постановление № 2 от 29.05.1974 год. на ВС на РБ: „Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станА. достояние”.

Престъплението е умишлено, като може да се осъществи при двете форми на умисъла – пряк и евентуален. Когато деянието се отличава с особена дързост, то осъществява по-тежкия състав на чл. **5, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В съдебната практика понятието особена дързост е изяснено в Постановление № 2 от 29.05.1974 год. на ВС на РБ: „Изключителна дързост е нА.це, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандА.зира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление”.

Съдът намира, че деянието на О.Е. – излизане на трибуната на коференцията на ДПС, прекъсването на доклада на А.Д., насочването на пистолет към главата му и опитите да възпроизведе изстрел, извършени на обществено място, в присъствието на множество лица, пред представители на медиите, разпространено чрез тях в страната и чужбина представлява непристойна проява, която нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото, и от обективна страна притежава признаците на престъплението по чл. **5 от НК.

Не могат да се споделят възраженията на защитата, че деянието не е непристойно, че не нарушава обществения ред и не изразява неуважение на обществото, поради това, че много лица са изразявА. положително отношение към извършеното.

Деянието на Е. е непристойно, тъй като действията срещу личността на пострадА.я, изразяват брутална демонстрация против установения ред и в частност срещу възприетите от обществото и закрепени от Конституцията, и законите на държавата принципи, че правото на лична свобода и неприкосновенност, които включват и правото на всеки да действа по свободна воля, са най-висши ценности, които Държавата защитава. Деянието подсъдимият цели насилствено обусловена промяна в поведението на пострадА.я и нарушава важни лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Деянието изразява явно неуважение към обществото, тъй като деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото в частност правото на свободна воля. При това, деянието е извършено на обществено място, в присъствието на множество лица, като антиобщественият характер на тези действия са се съзнавА. както от дееца, така и от други лица, на които са станА. достояние и които са били наясно с противоправния му характер.

Деянието се отличава с особена дързост, тъй като в много груба форма са били засегнати интересите на обществото и личността, подсъдимият упорито не е прекратил действията си, след първоначалния неуспех да произведе изстрел с газовия пистолет и патрони, изразяват пренебрежително отношение към обществените норми, гарантиращи правото на личността да действа по свободна воля и към забраната да се извършват действия, които демонстрират заплаха към човешкия живот.

От субективна страна, деянието е било извършено от Е. виновно, при форма на вината – евентуален умисъл. Той е бил наясно с противоправния характер на деянието и с това, че е наказуемо. Неговата непосредствена цел е била насочена към това да сплаши А.Д. и да го принуди да промени поведението си и участието си в политиката, т.е. прекият му умисъл е бил насочен към престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК. В същото време, той е съзнавал, че деянието извършено на обществено място, пред представители на медиите, на подръжници и симпатизанти на партията, пред официални гости, ще бъде широко отразено, ще наруши реда, ще скандА.зира присъстващите на конференцията и широк кръг от лица, които ще имат възможност да разберат за него чрез медиите и е бил съгласен с тези последици.