Маршрутизаторите (router) са многопротоколни устройства, които свързват разнородни мрежи на нивото на мрежовия (третия) слой на OSI-модела. Те могат да избират най-добрия маршрут до даден адрес измежду множество възможни пътища, като използват таблица за маршрутизация, в която се съхраняват IP адресите на други маршрутизатори. Преди да изпрати пакет към възела-получател, маршрутизаторът анализира условията на трафика и избира един от няколко алтернативни маршрута за предаване на базата на някакъв критерий за оптималност. При повреда или претоварване на дадена комуникационна линия маршрутизаторът избира нов маршрут и пренасочва пакетите по него. Маршрутизаторът работи с логически IP адреси, а не с MAC адреси и не е прозрачен за крайните възли.
Това е най-разпространения кабел при локалните мрежи и същевременно е най-евтиния и лесен за инсталиране. Състои се от два изолирани и взаимноусукани медни проводника. Често няколко двойки проводници са групирани заедно и са поставени в обща защитна обвивка, оформяйки кабела. Броят на двойките е различен. Усукването на двойките намалява, но не елиминира външните шумове, причинени от различни източници. Минус при този тип среда са малките разстояния и големия брой електрически смущения. Има два варианта на кабел с усукана двойка – неекраниран и екраниран кабел.
Неекранирания (Unshielded Twisted Pair-UTP) е по-евтин, но по-неблагонадежден. Използва една двойка проводници за изпращане на сигнала и друга за приемане. Податлив е на смущения, а разстоянието, на което може да се използва без концентратор е до 100м. За свързване на UTP кабел се използват куплунги тип RJ-45 с 8 извода, които се поставят в гнездата на устройствата: мрежови карти, хъбове, суичве, рутери и др. В зависимост от подредбата на кабелите в куплунгите се различават три вида свързване:
Прав кабел - както са подредени жиците от едната страна, така са подредени и от другата (1-1, 2-2, 3-3 и т.н.). Свързва различни по своя тип устройства, т.е. устройства, които работят на различни слоеве на OSI модела.
