Мястото на мениджъра в управленския процес
Професионални и личностни качества
Изтегляне 73.4 Kb.
|
Свързани:
Златина Николова, D LLMSDOCS COURSES 27274 FILES 140061 ТЕМА 1
| Професионални и личностни качества
Към професионалните мениджърски качества могат да се отнесат предприемачеството, новаторството, стратегическото мислене, конструктивност в предприеманите промени, способност за ориентация при сложни взаимоотношения, лидерски качества, вземане на решения, нестандартно мислене, деловитост, енергичност, инициативност, компетентност, организираност, принципност, съобразителност, толерантност, честност, амбициозност, безкомпромисност, взискателност, далновидност и др. За професията мениджър са важни и личностни качества, които спомагат за по-пълното изразяване на неговия професионализъм и имидж: лоялност, общителност, нравствени ценности, достъпност, внимателен, ентусиазираност, тактичност, настойчивост и др. Развивайки професионалните си умения, мениджърът обогатява професионалните си качества както в дълбочина, така и в ширина /в дълбочина усъвършенства конкретно качество, а в ширина култивира в себе си нови, специфични качества/. В един момент това му позволява да бъде признат за първи мениджър на организацията, за ефикасен ръководител, за изявен лидер. Основание за това могат да бъдат допълнително придобити характерни черти, някои от които са:
Както се вижда, притежаваните управленски качества са средата, интелектуалния „субстрат”, върху който се развиват професионалните умения да се управлява, да се води звено, субектът да се идентифицира с образа на избрания да организира и ръководи, да отговаря за другите и заедно с това да работи в екип. От гледна точка на организирането на своята дейност добрият мениджър трябва да развива умения като: - да бъде реалист, който умее бързо и вярно да оценява настъпващите промени; Да вижда нещата в истинската им светлина; - да проявява търпимост към онези слабости на хората, които не пречат на работата им и нетърпимост към всичко, което пречи на работата; - да говори просто и убедително, като предлага аргументи; - да прави строга разлика между мненията и фактите и да не бърза със заключенията; - да се освобождава от своите предубеждения, но да взема пред вид предубедеността на другите; - своевременно да признава своите грешки, да използва почтени методи за събиране на сведения; - да поема премерени рискове, като насърчава подобренията; - да си състави гъвкав план на своето време, като премахне не нужните добавки към всекидневната си работа и се съсредоточи върху основните задачи; - да анализира всекидневната си дейност, да взема пред вид вероятните, още неизвестни събития; - да развива способността си да организира работата на другите и да има план за работа при неочаквана ситуация, например при отсъствие на член на екипа; - да разпределя задачите равномерно между членовете на групата, да им помага да организират работата си; - да усеща истинската стойност на новите идеи и да открива потенциала на новите възможности; - да следи постоянно изпълнението, да бъде взискателен при текущото контролиране и справедлив при крайното оценяване; - внимателно и добросъвестно да избира най-добрия при възможност за повишение, а при избор на помощници да зачита мнението на групата; - да възлага изпълнението на част от задачите си на своите подчинени. - да интегрира и синхронизира използването на наличните ресурси. - да интегрира и синхронизира използването на наличните ресурси. - да има концептуални умения, като подрежда всичко в правилна посока. Да реагира на дългосрочните и текущи нужди на организацията. От гледна точка на взаимоотношенията с ръководеното звено /или в ръководеното звено/уменията на мениджъра са твърде разнородни. Нужно е още в началото да се запознае със способностите и характера на всеки член на екипа, да знае към какво всеки се стреми. Не е достатъчно да се отчита желанието за напредване в работата и живота – необходимо е да се внушава на хората да си поставят амбициозни цели, да постигат повече от средните резултати и да се усъвършенстват професионално. Важно е отношенията с всеки подчинен да бъдат поставени на принципна основа. Това означава да се изключи симпатията и антипатията при оценяване работата на подчинените, да не се изразява открито съчувствие при забелязване на противоречия между индивидуалните интереси и общите резултати, които се очакват от ръководеното звено. Поддържането на еднаква дистанция с всички подчинени, изключването на възможността да се получават привилегии или предпочитания е белег за принципност, която носи добри дивиденти при изграждане образа на добрия мениджър. Освен това оказвайки доверие на всички, той изгражда увереност и самочувствие у всички и затвърдява убеждението им, че са способни. Освежаващи за добрите отношения са водените откровени разговори с хората. Те са важна, макар и организационно не закрепена спойка в интегрирането на желания и усилия за постигане на съпричастност към целите на организацията. Подобни разговори са благодатна почва за представяне на предложения за усъвършенстване на организацията на работата. Те ще бъдат горещо защитавани и стойностни, ако мениджърът се е отървал от дребнавото настойничество и е предоставил известна свобода на действие. Мотивацията на хората е ежедневна грижа на мениджъра. Проявява се в различни, дори необичайни форми. Интересът, уважението на човешкото достойнство, активирането в труда, оказваното доверие, поддържането на вълнуващ климат и др. са част от инструментариума за увличане на хората и тяхното мотивиране в изпълнителския процес. Умението за „справяне с ключовия персонал” не винаги кореспондира с вроденото чувство на мениджъра за еднакво отношение към всички. Ключовите лица в екипа не са идеални и често заедно с притежаването на отлични професионални качества те проявяват и черти, носещи отрицателни ефекти. Те са ценни за мениджъра, което понякога ги изкушава да използват влиянието си в свой интерес. Проблемът на мениджърът е как ще реагира на тяхното поведение. Не бива да създава впечатление, че е независим от тях – всички ще знаят, че това не е така. Поддържането на постоянен контакт с трудните професионалисти спомага да се изясняват проблемите преди страните да заемат противоположни позиции, преди да е достигната критичната точка. Анализът на ситуацията може да се задълбочи, при което ще се разкрият редица възможности за регулиране на отношенията, за да не се стига до нежелани многопосочни отражения. Изтегляне 73.4 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||