Нов дефицит в здравния бюджет заради лекарствата

Препоръчват поне 15 АГ прегледа

Най-задаваният от бременните за първи път жени е колко често трябва да ходят на преглед при акушер-гинеколога.

Повечето специалисти приемат за оптимално консултациите да са поне 15 и равномерно разпределени във времето. Но смятат, че при високорискова бременност обаче (която протича с усложнения или бебетата са по-вече от едно) бременната подлежи на много по-обстоен и чест контрол и проследяване. В тези случаи срещите с лекаря се уточняват според конкретния случай.

При майки в по-зряла възраст или със съмнение за вероятност от генетични диагнози при очакваното бебе се препоръчва скрининг за най-разпространените вродени заболявания. А при наличие на болен от рядка наследствена болест кръвен роднина - за конкретния риск.

За вероятността от някои генетични болести при детето може да се съди дори преди зачеването му - по изследване на кръв от родителите. За други, като ранния тест за болестта на Даун, вече навлизат и неинвазивни методи.

Нова терапия при инсулт: вадят тромба механично

Пробив в лечението на исхемичния инсулт, който ще има последици за години напред, е представен на международна конференция за инсулта в Тенеси, САЩ, съобщи електронното издание "Медскейп".

Бързо приложената ендоваскуларна терапия при остър инсулт намалява смъртността наполовина и ограничава значително функционалните поражения за пациента, които определят наличието и степента на инвалидизация. Това сочат резултатите от 4 нови проучвания, проведени в САЩ, Канада и Европа. Данните са показани на международния форум и са публикувани директно в онлайн изданието на сп. "Ню Ингланд джърнъл ъф медисин".

Става дума за приложението на инвазивен метод, при който под ангиографски контрол се стига до запушената мозъчна артерия и механично се изважда съсирекът, предизвикал инсулта. Това става чрез вкарване в съда на специално медицинско изделие, наподобяващо стент в едната си част тя е метална мрежичка. За разлика от класическия стент за коронарни съдове обаче, този не остава в съда, а се саморазгъва около съсирека и се изтегля заедно с него. Тези устройства принадлежат към отделен клас, наречен стент ретрийвъри (от англ. retrieve - изтеглям).

В случая от решаващо значение за успеха на ендоваскуларната терапия - която третира съда с цел възстановяване на кръвния поток, премахвайки запушването или стеснението, е бързината на действие и наличието на високи технологии в образната диагностика. Пациентите първо са изследвани с компютърен томограф, който изобразява движението на кръвта в съдовете и съответно наличието на оклузия (непроходимост вследствие на стеснение или запушване) в голям мозъчен съд.

В момента стандартът за лечение на остър инсулт включва приложение на тъканен плазминогенен активатор (tPA) - вливане на препарат за разтопяване на тромба. Методът се нарича тромболиза и се прилага, ако пациентът отговаря на определени критерии. Достъпен е и в България, но само в отделни неврологични центрове.

В новия подход, обект на 44те проучвания, на подходящите пациенти към тромболизата се добавя и механично изтегляне на тромба от съда.

"Един от четирима болни се връща към независим живот с това лечение. То може да бъде разликата между това да идеш в дом за продължителни грижи и това да си идеш вкъщи, а за по-младите пациенти може да означава връщане на работа", казва д-р Майкъл Хил от университета в Калгари, Канада, автор в едно от проучванията.

Решаващите фактори за успеха на ендоваскуларното лечение при остър инсулт според д-р Хил са: образна диагностика на отлично ниво, за да се селектират подходящите за метода пациенти, бързо действие, което включва добра екипна работа, и модерни технологии за ендоваскуларно лечение, които позволяват висока степен на реперфузия (възстановяване на кръвния поток през мястото на запушването в кръвоносния съд). Тези 3 фактора трябва да бъдат приложени заедно, допълва специалистът и отбелязва, че в неговото проучване пациентите са лекувани 2 часа по-бързо, отколкото при предишното голямо проучване, което е приключило с незначителни резултати.

"Ендоваскуларната интервенция при остър инсулт е високоефективна процедура, която спасява живот и намалява драматично инвалидността, когато пациентите са внимателно селектирани", коментира друг водещ изследовател, д-р Маянк Гоял от университета в Калгари.

Резултатите от проучването са на база 316 пациенти с исхемичен инсулт (които имат запушване в мозъчна артерия). Част от тях са насочени към стандартна терапия, включваща и тромболиза, когато е било подходящо, а другите са получили стандартна терапия плюс ендоваскуларна интервенция. Не е използвано специфично медицинско изделие, но при 86% от пациентите за интервенция са приложени саморазгъващи се стентове за изтегляне на съсирека. В тази група е постигнато средно време 84 минути от изследването на скенер до първото възстановяване на кръвотока. Проследяването на състоянието на пациентите 3 месеца след процедурата показва по-добри функционални резултати и значително по-ниска смъртност в сравнение с групата, на която е приложена само тромболиза.

Подобни резултати докладват и от другото проучване, в което на част от пациентите към тромболизата е приложена и вътресъдова интервенция. То е проведено в 39 болници в САЩ и Европа, като на пациентите са прилагани стентове за механично извеждане на тромба в рамките на 6 часа от появата на първите симптоми на инсулта.

"От всеки 100 пациенти, лекувани по новия метод, 39 ще имат по-добри функционални резултати в сравнение с тези, лекувани само в тромболиза, а 25 от тях ще са функционално независими в продължителното проследяване", обяснява д-р Джефри Сейвър от центъра по инсулт към Калифорнийския университет. При продължителното проследяване се отчита подробно състоянието на пациентите 3 месеца след терапията.

Включените в проучването 196 пациенти са на възраст от 18 до 80 г. Всички са получили тромболитична терапия в рамките на 4,5 ч от началото на инсулта, а част от тях са преминали и инвазивна процедура.

"Ендоваскуларната терапия показва ползи при всички подгрупи - млади, стари, с малък или среден риск, по-рано или късно дошли", казва д-р Сейвър. При 88% от пациентите е постигната успешна реперфузия в засегнатия съд. Това определя резултатите по отношение на възстановяването на кръвотока като "отлични".

В раздела "безопасност" те са определени като "добри". При близо 36% от пациентите с ендоваскуларна терапия са отчетени нежелани събития спрямо 31 % от групата само на тромболиза.

"Тези проучвания променят всичко. Данните са убедителни. Сега сме длъжни да използваме тази технология при подходящите пациенти с непроходимост в големи мозъчни съдове", обясни един от най-скептичните до момента специалисти, д-р Кайра Бекер, президент на програмата на конференцията.

"Отлична ефективност и безопасност на метода са доказани при различни проучвания, проведени в различни страни. Няма съмнение, че механичната тромбектомия трябва да бъде стандартът в лечението днес", коментира д-р Патрик Лайден от центъра "Седарс-Синай" в Лос Анджелис, Калифорния.

Докато това стане факт в практиката обаче, трябва да мине още известно време. Методът е на последен етап клинични проучвания и това са първите положителни резултати, обясниха невролози. Те ще послужат като доказателства в процедурите за получаване на разрешителни за употреба.