Общата теория на правото през погледа на Георги Денков
І. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА
Изтегляне 2.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2. "СИСТЕМА НА ПРАВОТО" И "СТРУКТУРА НА ПРАВОТО"
- 2.1. ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВЕН ОТРАСЪЛ
- 2.5. ВИДОВЕ ПРАВНИ ОТРАСЛИ.
- Правна норма. Същност, структура и видове.
- 3. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА
- 4. ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА И НОРМАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
- 5. РОДОВИ ЧЕРТИ НА ПРАВНАТА НОРМА КАТО СОЦИАЛНА НОРМА
- 6. ВИДОВИ ЧЕРТИ НА ПРАВНАТА НОРМА КАТО ВИД СОЦИАЛНА НОРМА.
І. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА 1.1. СТРУКТУРНИЯТ МЕТОД НА НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ. - това е използуван от общата теория на правото общонаучен метод, предполагащ диференциране, вътрешно разделяне на изучаваното явление на по-малки съставни части, изучаването на тези части поотделно и обобщаване на познанието ни за отделните части като по този начин разбираме по-добре цялостното явление; - системният общонаучен метод в случая не намира пряко приложение; 1.2. "СИСТЕМА НА ПРАВОТО" И "СТРУКТУРА НА ПРАВОТО": - категориите "структура на правото" и "система на правото" са резултат от прилагането на структурния метод на правното явление; - и двете категории са резултат от развитието на правната теория през ХІХ век; - категорията "система на правото" е най-безспорната правна категория за всички научни школи и направления; - също както категорията "структура на правото", така и категорията "система на правото" се отнася до позитивното право (съвкупността от правила за поведение, създадени от държавата). Цялото явление право е твърде многоаспектно, с много проявления, с много битиета, за да може да говорим еднозначно за негова система. - и двете категории предполагат вътрешно деление на позитивното право на съвкупности от позитивноправни норми; - структурата на правото е макроделение на позитивното право; - системата на правото е микроделение на позитивното право; - и двете са резултат от обективното деление на обществените отношения. И двете са обективно необходими и обективно неизбежни, защото обществените отношения са многообразни и изискват специализация и диференция на позитивноправните норми, които ги регулират. Разнообразието на обществените отношения води до профилиране на правните норми в правни отрасли и в правни институти. 1.3. "СИСТЕМА НА ПРАВОТО" И ПРАВНА СИСТЕМА": - "система на правото" е вътрешното разделяне на позитивното право на позитивноправни норми, позитивноправни институти и позитивноправни отрасли; - "правна система" е съвкупността в дадена държава (държавно-организирано общество) от: - позитивно право (общи и индивидуални правни предписания) плюс - правосъзнание (като форма на общественото съзнание) плюс - правни отношения и правни връзки (като форма на и особен тип обществени отношения) плюс - държавни органи (институции), създаващи и защитаващи позитивното право (осъществяващи най-вече нормотворческа дейност и правоприложна дейност); - националните правни системи могат да се групират в "правни семейства". 1.4. "СИСТЕМА НА ПРАВОТО" И "СИСТЕМА НА ЮРИДИЧЕСКАТА НАУКА" ("НАУЧНА СИСТЕМА"): - "системата на юридическата наука" е съвкупността от отделни юридически науки. Тя не се покрива със системата на правото. По принцип за всеки правен отрасъл има отраслова юридическа наука. Има юридически науки, които не са свързани с конкретен правен отрасъл. Има правни отрасли, които не са свързани с конкретна юридическа наука. Всяка юридическа наука поражда след себе си съответната научна дисциплина, която се изучава като отделен учебен предмет в юридическите факултети; - "системата на правото" влияе върху развитието на системата на юридическата наука. Юридическата наука дава идеи, насоки за развитието на системата на правото. ІІ. ОТРАСЪЛ НА ПРАВОТО 2.1. ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВЕН ОТРАСЪЛ: в) дефиниция - той е съвкупност от позитивноправни норми (няма как да бъде другояче, защото става дума за част от позитивното право), регулиращи определен род обществени отношения (това е материален критерий за обособяване и разграничаване на отделните отрасли) при използуване на специфичен юридически режим (това е юридическия критерий за обособяване и разграничаване на отделните отрасли). Правният отрасъл не е съвкупност от правни институти, защото в него се включват и позитивноправни норми, които не принадлежат към нито един правен институт; б) правните отрасли са обективно съществуващи системни деления на позитивното право. Те не са просто доктринални конструкции, но не са и дефинирани легално. Пораждат ги съществуването на действително различни родове обществени отношения; в) материалният критерий - "регулирания род обществени отношения" - няма легална дефиниция за "род обществени отношения". Това е неюридическа категория, трудно определима, недостатъчно изяснена, неуточнена (една и съща покупко-продажба ако е между граждани се регулира от облигационното право, а ако е между търговци - от търговското право); г) юридическият критерий - "специфичния юридически режим". Той не е дефиниран легално. Състои се от две съставки: - "метод на правното регулиране". Метод на правно регулиране е съвкупността от средства, способи, похвати, начини, използувани от позитивното право при регулирането на обществените отношения. Методът на правно регулиране предполага отношение, изходна позиция, установка на позитивното право към субектите на правото и към регулираните обществени отношения. Два са общоприетите метода за правно регулиране: - "диспозитивен" (гражданскоправен) и - "императивен" (властнически, административен). Диспозитивният метод включва два елемента: - (1) равнопоставеност (липса на йерархична властова зависимост между субектите на регулираните обществени отношения, липса на зависимост, свобода и самостоятелност) на правните субекти (на адресатите на позитивноправните норми, както и - (2) използуване на общопозволителния тип (т. е. начин на определяне на правата и задълженията на правните субекти) правно регулиране (неговата същност се изразява с принципа "Разрешено е всичко, с изключение на изрично забраненото от закона"). Императивният метод на правно регулиране включва същите два елемента, но с обратен знак: - (1) неравнопоставеност (налична е йерархия, налице е зависимост, един от субектите на правото едностранно може да наложи своята воля) на правните субекти (на адресатите на позитивноправните норми, както и - (2) използуване на общозабранителния тип (т. е. начин на определяне на правата и задълженията на правните субекти) правно регулиране (неговата същност се изразява с принципа "Забранено е всичко, с изключение на изрично позволеното от закона"); - "принципи на правното регулиране". Това са основни, ръководни, фундаментални идеи, положения, тези, служещи за изграждане (създаване) и прилагане на позитивното право. Принципите на позитивното право са носещата конструкция, "скелета" на позитивното право. Принципите на позитивното право обикновено не са легално дефинирани (изключение са например НП и НПр, там НК и НПК като техни основни източници съдържат легални дефиниции на част от използуваните от тези отрасли принципи). Правните принципи са доктринални конструкции, доктринално изведени и формулирани. Извеждат се чрез тълкуване от позитивноправните норми. Правните принципи са два вида: - общи принципи на правото - тези, които са присъщи, приети, използувани от всички правни отрасли (като "равенство пред закона"); - отраслови правни принципи - тези, които присъщи, специфични само за конкретен отрасъл. Общите принципи на правото са по-малко от отрасловите, може би са 10-20, докато отрасловите принципи са средно няколко десетки за отделния отрасъл. 2.2. "ПРАВЕН ОТРАСЪЛ" И "ДЯЛ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО": - то е следствие от различието между "право" и "закон" (в широкия смисъл на думата, като синоним на "нормативен акт" и на "законодателство"); - различието между позитивно право и източник на правото; - законът като източник на позитивното право, а дела от законодателството като източник на правния отрасъл; - групиранията на нормативни актове (на закони), специализацията им; - дял от законодателството са тези нормативни актове, от чиито разпоредби извличаме чрез тълкуване позитивноправните норми, съставляващи даден правен отрасъл; - съотношението между "правен отрасъл" и "дял от законодателството" е като съдържание към форма. 2.3. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ФОРМИРАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ПРАВНИТЕ ОТРАСЛИ: а) обществено-икономическите потребности - отраслите се появяват и съществуват дотолкова, доколкото има обществено-икономическа потребност от тях. Съдбата им е тази на позитивното право, чиито съставки са (в Русия има отрасъл поземлено право, доколкото земята там е държавна и трябва специално да се уреди нейното ползуване от селяните. У нас вещното право е достатъчно); б) националните юридически традиции - върху тях влияе принадлежността към едно или друго правно семейство, историко-културните влияния на други държави, реципиранията на чуждо законодателство; в) нивото на законодателната (юридическата) техника (равнището на систематизацията и кодификацията на законодателството) - всеки значим нормативен акт (закон, особено кодекс) обикновено влече след себе си възникването на нов правен отрасъл (КТ - трудовото право, ДПК -данъчно-процесуалното право, КЗОС -осигурителното право, КТМ - право търговското мореплаване и пр.). 2.4. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ПРАВНИТЕ ОТРАСЛИ - като обективни явления възникват заедно с позитивното право, доколкото са негови обособени части. Теоретичното им осмисляне започва едва през ХІХ век. Тогава юридическата наука ги забелязва и им отделя внимание. Стимул за това е създаването на обособени нормативни актове, като първите кодекси през ХVІІІ и ХІХ век в Германия, Франция, Австро-Унгария. Кодификацията стимулира тяхното увеличаване и разграничаване. Днес правните отрасли имат експоненциален растеж. Броят им се увеличава непрекъснато. Не би могло да се преброят, защото липсват ясни и безспорни критерии за обособяването и за разграничаването им. Нито материалния критерий, нито юридическият критерий са удовлетворителни. Поради това са налице сериозни спорове в литературата коя (каква) съвкупност от позитивноправни норми наистина образува (нов) отрасъл. Вероятно (или поне най-значимите от тях) са няколко десетки (около 50 плюс-минус 10-20), поне толкова учебни дисциплини, съответствуващи на отраслови правни науки (на правни отрасли), се изучават в юридическите факултети. 2.5. ВИДОВЕ ПРАВНИ ОТРАСЛИ. Съществуват редица спорове за това кои са видовете правни отрасли. Проблемите идат от неясните критерии за тяхното разделяне. Сред най-често срещаните критерии са: А. Според рода регулирани от тях обществени отношения: вещно право, наследствено право, семейно право, наказателно право и пр. Б. Според структурното деление на позитивното право - материални и процесуални, частни и публични, вътрешни и международни. В. Според чистотата на юридическия им режим. Това е най-важния критерий. Според него вътрешноправните отрасли (за международноправните има други деления - от международно морско право и международно договорно право до международно въздушно право и международно космическо право) се подразделят в три групи, които имат помежду исторически, генетични и функционални връзки: а) ПРОФИЛИРАЩИ (фундаментални) на вътрешното право: - най-старата, най-малобройната и най-безспорната група правни отрасли във вътрешното право; - специфика - притежават "чист юридически режим" - използуват само един метод (или диспозитивен, или императивен, но поотделно, никога едновременно и двата) и строго специфични, присъщи (собствени) само на конкретния профилиращ отрасъл отраслови принципи (един принцип принадлежи само един отрасъл, един отрасъл има само едни принципи); - конкретни видове - във вътрешното право те са само осем, от които 4 материални (ГП, НП, АП и КП) и 4 процесуални (ГПр., НПр., АПр. и КПр.) отрасъла. б) ОСНОВНИ (класически) отрасли на вътрешното право: - втората по време, по-многобройна от групата на профилиращите, произтичаща от нея, спорна по обхват. - специфика - притежават т. нар. "получист юридически режим" - само един метод (или диспозитивен, или императивен, но поотделно, никога едновременно и двата), но притежават смесени принципи (един принцип може да принадлежи на два и повече основни отрасъла, а два и повече основни отрасъла могат да имат един и същи отраслови принцип). Този получист юридически режим рязко влошава разграничаването и особособяването на основните правни отрасли, като при това положение водещ остава предимно материалния критерий (рода регулирани обществени отношения); - конкретни видове - материални: семейно право, наследствено право, търговско право, вещно право, облигационно право, трудово право и др.; процесуални - финансов процес, данъчен процес и пр. в) КОМПЛЕКСНИ (модерни) отрасли на вътрешното право: - най-новата група (от ХХ век), най-многобройната, най-спорната; - специфика - притежават т. нар. "смесен юридически режим", т. е. използуват смесени методи (едновременно и диспозитивен, и императивен заедно) и смесени отраслови принципи (един отраслови принцип може да принадлежи на два и повече комплексни отрасъла, а два и повече комплексни отрасъла могат да имат един и същи отраслови принцип). Този смесен юридически режим окончателно влошава и осуетява разграничаването и особособяването на комплексните правни отрасли, като единствен критерий за разграничаването им на практика е само материалния критерий (рода регулирани обществени отношения); - конкретни видове - материални: екологично право, осигурително право, авторско право, застрахователно право, банково право, право на висшето образование и др.; процесуални - няма (с оглед на спецификата на процесуалното право). ІІІ. ИНСТИТУТ НА ПРАВОТО 3.1. ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВЕН ИНСТИТУТ (той като съвкупност от правни норми се отнася до позитивното право, а не до правото въобще): а) дефиниция - съвкупност от позитивноправни норми (няма как да бъде другояче, защото става дума за част от позитивното право), регулиращи определен вид обществени отношения (материален критерий за разграничаване и обособяване) при използуване на специфичен юридически режим (юридически критерий за разграничаване и обособяване); б) правните институти са обективно съществуващи системни деления на позитивното право. Пораждат ги съществуването на действително различни видове обществени отношения; в) материалният критерий - "регулирания вид обществени отношения" - няма легална дефиниция за "вид обществени отношения". Това е неюридическа категория, трудно определима, недостатъчно изяснена, уточнена. Единственото, което е сигурно, е това, че тя е по-малка по смислов обем от категорията "род"; г) юридическият критерий - "специфичния юридически режим". Той е доктринално конструкция и формулировка. Той се състои от две съставки: - "метод на правното регулиране" - диспозитивен или императивен. Един правен институт използува винаги само един метод на правно регулиране, никога едновременно и двата; - "принцип на правното регулиране" - правният институт се изгражда (създава) около един-единствен отраслови правен принцип (общите принципи на правото не водят до образуване на институти). Всеки отраслови правен принцип води до образуването на правен институти в рамките на съответния правен отрасъл. Всеки правен институт изразява, изяснява същността, съдържанието, смисъла, проявлението, защитата на един отраслови правен принцип (примерът с облигационния институт на непозволеното увреждане); д) юридическият режим на правните институти е винаги "чист" - един метод плюс един принцип. 3.2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОЗИТИВНОПРАВНИТЕ НОРМИ, ОБРАЗУВАЩИ ПРАВНИЯ ИНСТИТУТ: - използуват единен метод; - задействат се от единен правопораждащ юридически факт; - предизвикват еднородни правни последици; - представляват еднородни по структурен вид правни норми (напр. само частни, само материални, само вътрешни и пр.); - притежават еднаква степен на обобщеност (абстрактност) на правните норми; - използуват вътрешно препращане помежду си; - имат системно взаимодействие и ефект като цяло. 3.3. "ПРАВЕН ОТРАСЪЛ" И "ПРАВЕН ИНСТИТУТ": - правният институт е включен в даден правен отрасъл. По изключение може да включи отделна норма и от друг правен отрасъл; - в един отрасъл има десетки правни институти; - има взаимопроникване, преливане от правните институти към правните отрасли и обратно. Един правен институт може да нарасне до правен отрасъл, един правен отрасъл може да се смали до правен институт. Проблемите с т. нар. "подотрасли" и "подинститути", с т. нар. "клонове на правото", въобще има ли други системни образувания на позитивното право... 3.4. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ВЪЗНИКВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ПРАВНИТЕ ИНСТИТУТИ - същите като тези на правните отрасли: а) социално-икономически потребности; б) национални юридически традиции (в семейството на общото право в отрасъла вещно право има т. нар. институт на доверителното управление, в нашето вещно право го няма); в) ниво на законодателната (юридическата техника) - огромното значение на подразделенията на нормативния акт, на юридическата техника, използувана при съставянето му. 3.5. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ПРАВНИТЕ ИНСТИТУТИ: -- следва това на позитивното право и правните отрасли, доколкото се влияе от същите фактори; - съществуват обективно още с появата на позитивното право, но имат битие на научна категория и са предмет на изучаване от юридическата наука едва от ХІХ век; - съществува тенденция за непрекъснато увеличаване на броя им, също както и броя на техните източници. 3.6. ПРАВЕН ИНСТИТУТ И РАЗДЕЛ (ГЛАВА) ОТ НОРМАТИВЕН АКТ: - то е следствие от различието между "право" и "закон" (в широкия смисъл на думата, като синоним на "нормативен акт" и на "законодателство"); - различието между позитивно право и източник на правото; - законът като източник на позитивното право, а раздела (главата) от нормативния акт като източник на правния институт; - начините на построяване на нормативните актове - членове, алинеи, точки, разпоредби, глави, раздели, дялове (ЗНА за това); - раздел (глава) от закона (нормативния акт) е тази негова структурна част, от чиито разпоредби извличаме чрез тълкуване позитивноправните норми, съставляващи даден позитивноправен институт. Няма обаче пряко съвпадение. Нормите на един правен институт могат да се извлекат и от няколко раздела на същия или на различни нормативни актове, от разпоредбите на един раздел на нормативния акт може да се изведат и няколко правни института; - съотношението между "правен отрасъл" и "раздел от нормативния акт" е като съдържание към форма. 3.7. ВИДОВЕ ПРАВНИ ИНСТИТУТИ: - според вида регулирани обществени отношения (напр. в отрасъла облигационно право съществуват институт на непозволеното увреждане, институт на неоснователното обогатяване и пр.); - според структурните деления на позитивното право - частни и публични, материални и процесуални, вътрешни и международни; - според отраслите на правото - вещноправни, облигационноправни, семейноправни, наследственоправни, търговскоправни и пр. 13. Правна норма. Същност, структура и видове. СИСТЕМА НА ПРАВОТО ПОЗИТИВНОПРАВНА НОРМА 1. ЗНАЧЕНИЕ НА ТЕМАТА: 1.1. Постановка на въпроса. Според проф. М. Михайлова за правната норма (ПН) е писано и дискутирано значително повече, отколкото за самото право. Х. Келзен признавайки значението на категорията и явлението "правна норма" нарича своята теория именно "нормативистична теория". Класическият позитивизъм директно счита правната норма за емблема (символ) на правото. Това не е парадоксално, защото търсенето на истината за правната норма е всъщност търсене на истината за правото. 1.2. Правна норма и позитивно право. Позитивноправната норма е съставна част на позитивното право, а не просто съставна част от правото. Правото като цяло не е нормативно явление. Нормативност има в позитивното право, което е само едно от битиетата на правото, редом с тези като съвкупност от правни отношения и правни връзки, като идеи, като чувства, като юридически актове, като институции и пр. 1.3. Правната норма е основна съставна структурна единица на позитивното право, основна клетка на организма на позитивното право; 1.4. Правната норма е основна съставна част на правните институти, правните отрасли и на правните дялове (материалното, процесуалното, публичното, частното, вътрешното и международното право). 1.5. Правната норма е част от т. нар. "правни предписания". Правните предписания са съвкупност от създавани от правните субекти юридически задължителни правила за поведение. Правните предписания са съвкупност от: а) правните норми (общи правила за поведение, създавани от държавата), и б) индивидуалните юридически предписания (индивидуални правила за поведение), като: - правоприложните актове (решения, присъди, заповеди и пр.), и - реализационните актове (договори, завещания, записи на заповед и пр.). 2. ФИЛОСОФСКА СЪЩНОСТ НА ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА Тази същност е двояка, диалектически противоречива и единна. От философска гл. т. правната норма е: а) както мяра за социалната свобода в съвременното държавноорганизирано общество. б) така също и мяра за социалната принуда в съвременното държавно-организирано общество. 3. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА: 3.1. Волево съдържание. Правната норма е винаги и само волеизявление на държавата. Доколкото държавната воля изразява общата (народната) воля, дотолкова правната норма изразява косвено (опосредено) и общата (народната) воля. 3.2. Познавателно (гносеологично, информационно) съдържание. Правната норма съдържа информация най-малкото за две основни неща: а) за обществено-икономическите потребности, интереси и реалности, довели до възникването на нормата; б) за предписвания (желания) от държавата модел за поведение, към който трябва да се придържат адресатите на правната норма. 3.3. Ценностно (оценъчно) съдържание. Правната норма изразява, защитава, съдържа официалния морал и официалната справедливост. Правната норма се създава с оглед официалните ценности на държавата и въплъщава и защитава тези официални ценности. 4. ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА И НОРМАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. 4.1. Нормативно и индивидуално регулиране на обществените отношения. Същност на нормата (общото правило за поведение). Келзеновият свят на дължимото. 4.2. Позитивноправната норма като вид социална норма: а) същност на нормата; б) социални (етически) и технически норми; в) видове социални норми. 5. РОДОВИ ЧЕРТИ НА ПРАВНАТА НОРМА КАТО СОЦИАЛНА НОРМА: а) регулира обществени отношения; б) общо правило за поведение - за неопределен кръг лица, посочено родово и видово, и за неограничен брой случаи, реализира се едновременно и непрекъснато във времето и пространството, има абстрактен характер (формулировка, изразяване); в) установява (предоставя) права и (възлага) задължения на своите адресати, като по този начин описва определен модел за поведение; г) има задължителен характер в някаква степен; д) предвижда някаква социална санкция при неизпълнение; е) притежава логическа структура (описвана с логическите изрази "ако", "то", "в противен случай"). 6. ВИДОВИ ЧЕРТИ НА ПРАВНАТА НОРМА КАТО ВИД СОЦИАЛНА НОРМА. а) регулира най-важните обществени отношения (разделението на труда, размяната, стоково-паричните отношения, правото на собственост, функционирането на държавата); б) установява юридически права и задължения на своите адресати; в) има общозадължителен характер; г) установява юридическа санкция; д) има институционален характер - съществуват специални институции (държавни органи) за нейното създаване, прилагане и обезпечаване; е) притежава двустранен характер - използува права и задължения при обрисуването на модела за поведение, който предлага; ж) регулира деянията на хората, а не техните мисли и чувства; з) източниците й имат формулировка в писмен вид (това е спорно, тъй като има морални кодекси на лекаря, на зъболекаря, на магистрата, на адвоката..., които се утвърждават от държавен орган и са с особена природа); и) обезпечена е чрез охранителни мерки от страна на държавата, а именно: юридически санкции, принудителни мерки и защитни мерки; й) представлява волеизявление само на държавата (държавните органи); к) съществува системно взаимодействие между правните норми, има вътрешно препращане и допълване, тези норми са единно цяло; л) изразява нормативността на правото (заедно с принципите на правото, общите позволения и общите забрани). Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|