12. НАКАЗАТЕЛНИ ЮРИДИЧЕСКИ САНКЦИИ:
12.1. Характеристика:
Тенденцията вътре в тях е да намаляват наказателноправните и за сметка на това да се увеличават административноправните или да се заместват с мерки на обществено въздействие).
Всички конкретни видове наказателни ЮС имат следните черти:
а) имат характер на наказание (възмездие) - това е тяхната цел;
б) налагат се заради самото неизпълнение на диспозицията (заради самото правонарушение), независимо от това дали са настъпили в резултат на правонарушението неблагоприятни последици;
в) прилагат се от държавни органи (без дисциплинарните);
г) прилагат се по специална правно уредена процедура;
д) уточнени са изрично по конкретен вид от позитивното право;
е) имат личен характер, което на свой ред означава, че те се налагат само спрямо:
- неизпълнилия диспозицията правен субект (правонарушителя);
- прямо индивидуални субекти на правото, т. е. физически лица (с изключение на административноправните);
ж) имат характер на първична правна последица.
12.2. Видове:
а) наказателноправни (само предвидените в НК) - те са за най-тежките правонарушения, за най-сериозните случаи на неизпълнение на диспозицията;
б) административноправни (основно се срещат в публичното и процесуалното право, с изключение на тези в НК, където са само наказателноправни);
в) дисциплинарни (при трудови и служебни правоотношения между работодател и работник - КТ, ЗДС, ЗСВ и пр.) - предимно се използуват в отношенията между работник и работодател.
13. ПРАВОВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ (ГРАЖДАНСКОПРАВНИ, ИМУЩЕСТВЕНИ) ЮРИДИЧЕСКИ САНКЦИИ:
13.1. Характеристика:
а) има компенсационен, обезвреждащ, удовлетворяващ характер;
б) налагат се с цел да се преодолеят негативните последици от неизпълнението на диспозицията; само ако има такива последици, само тогава се налагат;
в) не се изпълняват непременно и то задължително по определен от държавата ред, не се налагат задължително само от държавата;
г) могат да се договарят между засегнатия от неизпълнението на диспозицията правен субект и неизпълнилия диспозицията правен субект (правонарушителя) относно своето съдържание (неустойки) и/или начин на налагане, изпълнение (спогодби за разсрочено плащане и пр.). Държавата не налага непременно задължения при правовъзстановителните санкции;
д) могат да се реализират доброволно от страните (без непременното участие на държавата);
е) нямат строго личен характер, което означава, че те могат да се налагат:
- спрямо лице, което не е непременно конкретния правонарушител (плащане от страна на гарант, на поръчител и пр.);
- спрямо индивидуални и неиндивидуални субекти на правото (физически и юридически лица) - например отговаря този, който е възложил някаква работа и при изпълнението на работата работникът е причинил вреди;
ж) не са уточнени конкретно по вид от позитивното право.
13.2. Видове:
а) да се изпълни (да се възстанови статуквото, да се компенсира неизпълнението) - т. е. правонарушителя принудително се заставя да изпълни правилото за поведение, предвидено в диспозицията;
б) да се плати обезщетение - т. е. неизпълнението на диспозицията се компенсира със заплащане на обезщетение от правонарушителя на пострадалия от правонарушението (примерите с възстановяване на работа при незаконно уволнение и с неизпълнения договор за ученичество на студент - последвалите загуба постепенно от интерес от изпълнение и възникване постепенно на интерес от обезщетение).
15.
Юридически актове. Понятие и система. Видове. Йерархия на юридическите актове. Юридическа сила и юридически ранг.
ЮРИДИЧЕСКИ АКТОВЕ. ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА
1. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА.
Правото е сложно и многоаспектно социално явление, което има своите битиета на различни плоскости в социалната действителност. То едновременно е
- и в съзнанието на хората (духовно, идеално битие);
- и в тяхното реално поведение (практическо битие).
Правото е духовно-практически феномен за овладяване на действителността. Тези 2 аспекта на правото се свързват и взаимно се проникват в органично диалектическо единство. Това реално се осъществява преди всичко в своебразното битие на правото като система от органично свързани и взаимно проникващи се помежду си юридически актове (ЮА). Познаването на общата характеристика на юридическите актове ни помага да си изясним особеностите на отделните видове юридически актове, мястото им и ролята им в механизма на правното регулиране, спецификата на взаимодействието им.
2. КАКВО Е "АКТ".
Категорията "акт" се използува с най-различен смисъл в правопознанието. С нея най-често се обозначават:
а) юридическо действие (резултативен акт, юридическа постъпка);
б) резултат от правомерната юридическа дейност;
в) акт-документ.
3. ЮРИДИЧЕСКО И СОЦИАЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ.
Юридическото предназначение на ЮА е да бъдат своебразно битие на правната нормативност (обща и индивидуална), спецефично битие за нейното конституиране и функциониране. Чрез някои от ЮА държавата общува с нейните граждани. ЮА са най-важното проявление на формалната определеност на правото. ЮА са едновременно и битие, и източник на регулиращата енергия на правото. Посредством ЮА правото се обвързва с държавата и с другите правни субекти.
Социалното предназначение на юридическите актове е да бъдат носители и определители на моделите за поведение, които следва да се спазват от социалните субекти.
4. СЪДЪРЖАНИЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ.
ЮА имат три основни съдържателни характеристики:
а) волева;
б) познавателна;
в) оценъчна.
4.1. Волева характеристика на ЮА:
Ако правото е социална (държавна) воля, то ЮА са проявленията на тази социална (държавна) воля. Посредством ЮА волята на правото придобива юридическа сила. ЮА имат сложна волева характеристика. Те са особени волеви актове на правните субекти. Те изразяват тяхната воля, която на свой ред е сложно социално-психологическо явление с политически характер. От особено значение е държавноправната воля, която най-пълно се проявява в нормативните и в правоприлагащите юридидически актове. Според различната социална насоченост на волевото съдържание на ЮА се определя тяхната различна функционална натовареност, място, роля. Освен волеви, ЮА са и целеви актове. Целта е присъща на правото, на волята в правото. Посредством ЮА правните цели започват свой самостоятелен живот.
4.2. Познавателна характеристика на ЮА:
ЮА имат две познавателни черти:
а) те изразяват достигнатото познание на правните субекти относно обективната действителност;
б) те изразяват познание за една бъдеща, желана действителност чрез съдържащите се в тях модели за поведение на правните субекти.
Знанието в ЮА е целеносочено, действено-практическо. То е особен вид социално знание. Своебразността му води до своебразна ограниченост по обект (само някои обществени отношения), по цел и задачи, по необходимост да се обективира чрез особени начини, способи, средства.
4.3. Оценъчна характеристика на ЮА:
ЮА изразяват моралните, социални и политически оценки на правните субекти за това кое е ценност, кое е благо, кое следва да бъде утвърдено чрез издадените ЮА.
5. СУБЕКТИ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:
5.1. Същност на субектите на ЮА:
Субекти на ЮА са всички субекти на правото. Субектите на ЮА следва да отговарят на всички изисквания спрямо субектите на правото. Сред тези изисквания са:
а) известна външна обособеност, възможност да се проявяват като едно лице, да се персонифицират;
б) да имат своя воля и да могат да я манифестират, обективират;
в) да участвуват активно в обществените отношения;
г) да имат законни интереси;
д) да са признати от правото като правни субекти.
5.2. Правомощия на субектите на ЮА.
Субектите на ЮА имат право да създават ЮА, стига да са дееспособни.
Това право включва 2 правомощия:
а) да се реши въпроса за необходимостта да се изготви ЮА;
б) самото правомощие да се издаде ЮА.
6. ФОРМА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:
6.1. Същност на формата на ЮА:
Форма на юридическите актове е начина на тяхното обективиране в обективната действителност. ЮА винаги са единство на форма и съдържание. Значението на формата на ЮА е огромно, тъй като правото е формална система. Формата на ЮА им осигурява яснота, категоричност, определяемост. Формата на ЮА осигурява обективираност на правото. Обективираната в ЮА правнорелевантна воля има ясно определена насоченост - със създаването си правният акт поражда определени правни последици, определени промени в правната действителност. Конституираното в правния акт волеизявление е насочено към постигане на определен правен резултат.
6.2. Видове форма на ЮА:
Съществуват 3 основни форми на ЮА:
а) чрез конклудентни действия - това са преки или чрез технически средства или знаци действия на субектите на ЮА, които обичайно, обикновено, типично изразяват тяхната воля за пораждане на определени правни последици. Проблемът тук е недопустимо голямата неопределеност, неяснота, неточност, нефиксираност в определянето на волята на субектите на ЮА. Към тази форма спадат разпорежданията, давани чрез светофари; продажбите, осъществявани от автомати (кафе-машини и др. подобни) и пр.;
б) устна (словесна) форма - при нея субектите на ЮА изразяват чрез думи своята воля за пораждане на определени правни последици. Тази е форма е по-благоприятна за изясняване на тяхната воля, отколкото предишната, но не достатъчно за да има стабилност и сигурност в правния живот;
в) писмена (документална) - това е най-често срещаната, типичната, обичайната, най-важната форма на ЮА. Тази форма на ЮА прави правото предметно. Тя е най-пряко свързана с т. нар. юридическа техника. Тя внася в най-голяма степен установимост, стабилност и сигурност в правната действителност. Именно заради това съществуват ЮА, като нормативните и правоприложните, които предвид на огромната им важност не могат да бъдат в никаква друга форма, освен в тази. Към тази форма спадат и т. нар. електронни документи (файлове).
6.3. Форма на ЮА и волеизявление:
Формата на ЮА изразява, обективира волеизявлението на правните субекти. Волеизявлението има две съставки:
а) воля - желанието, стремежа, насочеността на правния субект;
б) изявление - външното обективиране, материализиране на волята.
Съществуват две теории за това, кое е по-съществено:
а) на волята - според нея меродавна винаги е волята, а не това, което е изразено. То може и да е грешка. Винаги трябва да се съобразяваме само волята, въпреки че трудно бихме могли да установим без да използуваме изявлението;
б) на изявлението - според нея меродавно винаги е изявлението, а не толкова волята. Ако винаги търсим установяване на действителната воля и пренебрегваме изявлението, ще рухне стабилността и сигурността на правния свят.
7. ДЕФИНИЦИЯ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:
Юридическите актове са волеизявления на правните субекти, насочени към пораждане на определени правни последици.
ЮА са своебразно битие на правната нормативност и по своята същност представляват обективирана по съответния надлежен начин воля на правните субекти, насочена към постигане на определен юридически ефект посредством конституирането и закрепването в тях на основните съдържателни елементи на правната система, разглеждана като съвкупност от правила за поведение.
ЮА представляват надлежно оформено - най-често чрез специфична словесно-документална форма - битие на правната нормативност (обща и индивидуална), чрез което се конституира и закрепва правнорелевантната воля на субекитте на правото с цел осъществяване и ефективно регулиране на обществените отношения с цел посредством конституирането и закрепването в него на основните съдържателни елементи на правната система:
- юридическите норми (общи правила за поведение);
- предписания на правоприлагането (индивидуалните правила за поведение, създавани в процеса на правоприлагането, разбирано като властническа дейност по изпълнението на правните норми);
- тълкувателни пояснения - особеното при тях е това, че не съдържат в себе си каквито и да било правила за поведение, а само поясняват общи или индивидуални правила за поведение, съдържащи се в другите видове ЮА;
- автономните правила (индивидидуалните правила за поведение) на правните субекти в порядъка на автономното правно регулиране (реализацията на правото като невластническа дейност по изпълнението на правните норми).
8. ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКИ АКТОВЕ:
С оглед на многообразието на ЮА, са възможни са различни техни класификации по най-различни критерии. От най-голямо значение са тези класификации, които подчертават ролята на ЮА за закрепването, обективирането и материализирането на правото, разбирано като съвкупност от общи и индивидуални правила за поведение.
Различните видове ЮА имат различно правно значение. Различните видове ЮА по различен начин се съотнасят с държавната принуда. Нормативните и правоприложните повече, а реализационните - по-малко.
8.1. Според това какво правно правило за поведение закрепват, ЮА биват:
а) общи - това са тези, които закрепват в себе си общо правила за поведение, отнасящи се за неопределен брой случаи и правни субекти;
б) индивидуални - това са тези, които закрепват в себе си индивидуално правило за поведение, отнасящо се до определен брой случаи и правни субекти.
8.2. Според това какви основни съдържателни елементи на правото закрепват в себе си, ЮА биват:
а) нормативни - това са тези, които закрепват в себе си (има пряко отношение към валидността на) създадено от държавата общо правило за поведение, отнасящо се за неопределен брой случаи и правни субекти. Те са най-важните ЮА и имат особена система, явяваща подсистема на тази на ЮА, и своя йерархия, явяваща се подйерархия на тази на ЮА. Те имат също официален характер и специален ред на приемане, изменение и отменяне. Нормативните актове са основни юридически актове, защото те по общ начин регулират поведението на правните субекти. От определена гл. т. НА като източници на правото могат да се охарактеризират като своебразни държавно-правни индивидуални ЮА. Пример за нормативни ЮА са законите, наредбите, правилниците и пр.;
б) тълкувателни - това са ЮА за компетентно разясняване на другите видове ЮА и не съдържат в себе си общи или индивидуални правила за поведение. Такива са тълкувателните решения и постановления;
в) правоприлагащи - това са създадени от държавата ЮА, с които решават конкретни случаи, осъществяват държавно индивидуално поднормативно регулиране на обществените отношения, като се закрепва с тях индивидуално властническо предписание, правило за поведени, важимо за конкретна ситуация за други правни субекти, а не за този, който е издал правоприложния акт. Такива ЮА са, например, съдебните присъди, решения и определения;
г) реализационни актове - това ЮА са пряко свързани с реализацията на юридическите права и задължения. С реализиционните актове правните субекти изпълняват предоставените им от правото права и задължения, и установяват за себе си, а не за други, общи или индивидуални правила за поведение. Реализационните актове могат да бъдат както общи (устави, многостранни договори, колективни трудови договори, правилник на ВУЗ, и пр.), така и индивидуални (завещание, записи на заповед и пр.).
9. СИСТЕМА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:
ЮА не действуват изолирано един от друг, а във връзка един с друг. Затова те образуват система. Системността е тяхна органична характеристика.
Системата на ЮА се явява второ измерение на правото, а първото е системата на правото.
Системата на ЮА има редица свойства:
а) функционалност;
б) формалност;
в) мяра между нормативно и индивидуално регулиране;
г) отразява същността и съдържанието на правото;
д) явява се средство за реализиране в социалната действителност на социално-полезните свойства на правото;
е) саморегулираща е;
ж) единна е;
з) между отделните нейни елементи има функционални, субординационни, координационни, генетични и пространствено-времеви връзки.
10. ФУНКЦИИ НА СИСТЕМАТА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:
Системата на ЮА има функции:
а) свързани със съдържателната страна на ЮА:
- волева;
- гносеологична (познавателна);
- оценъчна.
б) свързани с външната словесно-документална форма на ЮА:
- източник на правото;
- битие на правото.
11. СТРУКТУРА НА СИСТЕМАТА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ АКТОВЕ:
Структурата на системата на ЮА е организираната по определен начин съвкупност от различни по своята природа и функционална натовареност елементи на тази система.
Най-важната особеност на структурата на системата на ЮА е нейната йерархичност. Йерархията е неизбежна, защото без нея не би могло да се внесе необходимия ред, сигурност и стабилност на системата на ЮА, а оттам и на самото право.
В зависимост от мястото си в тази йерархия, всеки ЮА има свой юридически ранг и юридическа сила. Юридическата сила е своебразен юридически израз на съдържателната характеристика на юридическите актове. Всеки ЮА има юридическа сила, която се явява превърната форма на юридическата им стойност и значимост. Юридическата сила на ЮА се съотнася с неговата юридическа стойност и значимост по същия начин, както се съотнасят цената и стойността на стоката. Юридическият ранг е съпоставително свойство на ЮА, което няма самостоятелно правно значение.
Начело на йерархията на ЮА, ако тези ЮА се делят на общи и индивидуални, са общите ЮА. Те имат приоритет спрямо индивидуалните, като последните следва да са само в тяхно изпълнение и в рамките, поставени от тях.
Начело на йерархията на ЮА, ако тези ЮА се делят на нормативни, тълкувателни, правоприложни и реализационни, са нормативните актове, следвани от правоприложните и реализационните. Отново с приоритет са тези ЮА, които установяват общи правила за поведение, като при това на върха на нормативните ЮА, тъй като те правят това за по-широк кръг лица. Тълкувателните ЮА не участвуват в тази градация, тъй като не съдържат каквито и да било правила за поведение.
|
16. Основни видове юридически актове. Индивидуални и нормативни
юридически актове. Същност и видове на нормативните юридически
актове.
НОРМАТИВНИ ЮРИДИЧЕСКИ АКТОВЕ
1. Общо (нормативно) и индивидуално регулиране на обществените отношения. Обществените отношения се регулират чрез общи (важащи за неопределен кръг лица и брой случаи) и чрез индивидуални (важащи за определени лица и случаи) правила за поведение. Правните повели съдържат както едните, така и другите. Позитивното право се явява съвкупност от общи и индивидуални правила за поведение, обезпечавани от държавата с нейната принуда. Всеки от двата начина на управление на обществените отношения си има своите положителни и отрицателни страни. Чрез общите правила за поведение се създава типичност, повторяемост, стандартност, предсказуемост в поведението на социалните субекти, което е абсолютно необходимо условие за запазване и развитие на човешкото общество. Затова основните социални нормативни регулатори, като обичаи, морал, право и пр., използуват предимно общи правила за поведение.
Когато тези общи правила за поведение се създават от държавата, говорим за правни норми. Юридическите актове, в които се закрепват (обективират, материализират) правните норми, са нормативните (НА). Те винаги си са в документална форма.
2. Нормативни юридически актове и конструктивен рационализъм. Конструктивният рационализъм е мощно идейно учение, появило се през ХVІІІ и добило особено голямо развитие през ХІХ. Според него всичко е постижимо на човешкия разум, всички природни и социални процеси могат да бъдат управлявани от човека както той намери за добре. С нормативни актове (закони), със създавани от самите хора правила, сме могли да конструираме каквото си искаме общество независимо от всякакви обективни природни и социални закони. Положителното на това учение е това, че то обръща особено внимание на инструменталната роля на нормативните актове (закона) и това, че то разглежда нормотворчеството и правоприлагането като процеси на социално управление.
3. Родови черти на нормативните юридически актове като вид юридически актове:
а) по отношение на съдържанието;
- имат познавателно съдържание - дават, предписват общи модели за поведение на правните субекти;
- имат волево съдържание - изразяват държавната воля;
- имат оценъчно съдържание - закрепват официалния морал;
б) по отношение на функциите:
- те са източник на правото;
- те са битие (носител, инструмент за конституирането) на позитивното право.
4. Видови черти на нормативните юридически актове като вид юридически актове:
а) по отношение на формата - тя винаги е писмена (документална);
б) по отношение на връзката с държавата - винаги държавата е техен създател;
в) по отношение на своя субект - това е само държавата;
г) по отношение на правилата за поведение, които съдържа - нормативните актове съдържат предимно правни норми, само понякога по изключение могат да съдържат и индивидуални правила за поведение (в преходните и заключителни разпоредби);
д) те имат официален характер.
5. Официален характер на нормативните актове. Той се изразява се в това, че те:
а) се издават в рамките на компетентност на съответния държавен орган;
б) са винаги в документална форма;
в) при своето създаване спазват йерархията на нормативните актове;
г) притежават специална нормативно уредена процедура за тяхното създаване, включваща обикновено четири етапа - подготовка, обсъждане, приемане и обнародване в "Държавен вестник";
д) се обнародват задължително в официоза на държавата "Държавен вестник", което обнародване е от значение за тяхното влизане в юридическа сила. Има НА, които не се обнародват в "Държавен вестник", като например наредбите на Общинските съвети.
6. Дефиниция на нормативните юридически актове. НА са юридически актове, с които се създава, изменя или прекратява действието на правни норми.
7. Отграничения на нормативните юридически актове от сходни правни явления. НА следва да бъдат разграничавани от:
а) общите реализационни ЮА - при тях се създават общи правила за поведение, които важат за определени случаи и за определени правни субекти, тези, които са ги създали. Международните договори стават нормативни ЮА, тъй като с тяхната ратификация държавата установява общи правила за поведение, важими за неопределен брой случаи и за други правни субекти, а не за тези, които са ги създали;
б) тълкувателните ЮА - те разясняват, поясняват, изясняват други ЮА, но не съдържат нито общи, нито индивидуални правила за поведение;
в) правоприложните ЮА - чрез тях държавните органи установяват чрез предоставяне на права и възлагане на задължения индивидуални правила за поведение на трети лица.
8. Нормативните актове като вид основен източник на позитивното право. Категорията НА е синоним на една друга категория "закон" в нейния широк смисъл. Поради това следва да се приеме, че именно НА са основен, при това най-важния, източник на правото, заедно с правния обичай и прецедента.
С тях НА имат някои общи черти и някои различия:
а) предимства в сравнение с тях:
- по-голяма динамика в сравнение с обичая;
- по-добра съгласуваност в сравнение с обичая и прецедента;
- по-добра определеност в сравнение с обичая;
- по-голяма стабилност в сравнение с прецедента;
- по-добра юридическа техника в сравнение с обичая и прецедента.
б) недостатъци в сравнение с тях:
- по-малка легитимност в сравнение с обичая;
- по-малка динамичност в сравнение с прецента.
9. Видове нормативни актове.
а) според мястото им в йерархията на нормативните актове:
- законови (конституция, закони, кодекси и пр.)
- подзаконови (НА на МС, НА на отделните министри, НА на общинските съвети);
б) според отношението си към отделните отрасли:
- вещноправни;
- облигационноправни;
- гражданскоправни;
- и т. н.
в) според структурните деления на позитивното право:
- материални и процесуални;
- частни и публични;
- вътрешноправни и международноправни.
г) според наименованието им:
- конституция;
- закони;
- постановления;
- наредби;
- правилници;
- инструкции;
- други.
д) според съдържателността им:
- материални;
- формални.
е) според формата им:
- в обща форма - закони, постановления, правилници и пр.
- в индивидуална форма - решенията на КС, решенията на ВАС (само тези, с които се преустановява действието или се отменят правни норми, но не и тълкувателните или правоприложните решения на ВАС).
10. Система на нормативните юридически актове и система на законодателството. Системата на НА е подсистема на системата на ЮА и има същите характерни черти, включително йерархичност. Категорията "система на законодателството" е на практика синоним на категорията "система на нормативните актове", тъй като в нея се обхващат всички нормативни актове, а не само законите като вид нормативен акт. Няма пречки на категорията "система на законодателството" да й се придаде и по-тясно значение, като с нея се обозначи само съвкупността от Конституция, закони, кодекси и нормативни укази с ранг на закон.
11. Йерархия на системата на нормативните актове. Йерархичността е най-характерната черта на системата на НА. Йерархията на НА е динамично и исторически променливо явление. Като цяло тя зависи от вида и значимостта на държавния орган, който постановява съответния нормативен акт. В зависимост от принадлежността на правната система към едно или друго правно семейство са възможни големи вариации на мястото в йерархията на НА на един и същи НА. Йерархията на НА по начало изразява официалните разбирания на съответната държава за народния суверенитет и за легитимността на отделните държавни органи. Йерархията на НА се установява легално. В Република България това е сторено с Конституцията от 1991 год. и със Закона за нормативните актове от 1973 год. В зависимост от мястото си в йерархията, НА имат свой юридически ранг и определен интезитет на своята юридическа сила. В Република България нисходящата йерархия на НА е както следва:
- Конституция на Република България от 1991 год.;
- решенията на Конституционния съд на Република България, с които даден закон се обявява за противоконституционен;
- ратифицираните от Република България международни договори;
- законите (вкл. т. нар. кодекси, които имат същия юридически ранг, както и законите), които имат еднакъв юридически ранг, независимо от това дали са приети от Великото народно събрание или от някое от обикновените народни събрания; указите с ранг на закон, издавани от бившите държавни органи, наричани Президиум на Народното събрание и Държавен съвет;
- нормативни подзаконови укази, издавани от бившите държавни органи, наричани Президиум на Народното събрание и Държавен съвет, които укази са с по-малък юридически ранг от законите и от предходните укази, но са с по-голям юридически ранг от нормативните актове на Министерския съвет;
- решенията на Върховния Административен Съд на Република България, с които даден нормативен акт на Министерския съвет или на отделен министър се отменя като противоречащ на законите;
- нормативни актове на Министерския съвет, които на свой ред имат следната своя низходяща йерархия:
- нормативни постановления (има и ненормативни, индивидуални);
- правилници (обикновено са за цялостно приложение на закон, но може и да регулират самостоятелно обществени отношения);
- наредби (обикновено са за частично приложение на закон, но може да регулират и самостоятелно обществени отношения);
- нормативни актове на отделните министри, които на свой ред имат следната своя низходяща йерархия:
- правилници;
- наредби;
- инструкции.
- нормативни актове на общинските съвети - само наредбите им са такива. Правилниците на общинските съвети са устройствени индивидуални актове.
Освен тези нормативни актове, роля на нормативни актове имат и редица други ЮА, издавани (по-скоро издадени отпреди влизането в сила на ЗНА) от Министерския съвет или отделни министри, каквито са: тарифите, нормалите, правилата, уставите и пр.
След приемането на Република България в Европейския съюз, НАД Конституцията ни в йерархично отношение ще застанат всички основни нормативни актове на Европейския съюз.
17.
Сподели с приятели: |
