Общински план за развитие на община Айтос 2014 2020 г
Обща характеристика Географско положение, граници и големина
Изтегляне 1.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Природно-географска характеристика
Обща характеристика
Община Айтос е разположена в Източната част на страната, като формира дял от централната част на северната периферия на област Бургас. Територията на общината включва части от Източна Стара планина (Карнобатска и Айтоски планини), долината на Айтоска река и част от северният „борд“ на Бургаската низина. 
Фиг. 1. Географско положение на община Айтос (населени места и граници на землища) В административно-териториално отношение община Айтос граничи само с общини от Бургаска област, като на Север същата граничи с община Руен, на Запад с община Карнобат, на изток с община Поморие, на юг- с общините Бургас и Камено. От гледна точка на стратегическите предимства на територията на община Айтос, с най-голямо значение за нейното развитие се явява географската близост и транспортно-комуникационната свързаност с икономическият и административен център на Югоизточният район от ниво 2 и област Бургас - гр. Бургас. През територията на общината преминава трасето на първокласен път I-6, който преди пускането в експлоатация на магистрала „Тракия“ играеше ролята на основната транспортна връзка на столицата и Западната част на страната с Южното Черноморие и град Бургас. Днес тази връзка има дублиращи на магистралата функции, както и роля на интегратор между вторичните опорни центрове на общините от Северната периферия на Югоизточният район и Бургаска област. Общинската територия има и две не по-маловажни роли от тарснпортно-комуникационна гледна точка - през нея минава трасето на Айтоският проход, който макар и с локални функции, свързва Югоизточният район със Североизточният район. От друга страна територията на общината има потенциал да извършва допълнително преразпределение на пътникопотока към района на Слънчев бряг, което особено през летните месеци се явява проблем, натоварващ функционирането на транспортно-комуникационната система на гр. Бургас. Географското положение и добрата транспортна обвързаност на общината с гр. Бургас, фактически предопределят включването на по-голяма част от територията й като част от агломерационния ареал на Бургас, което от своя страна открива добри възможности за подобряване на общественото обслужване и привличането на инвестиции. Територията на община Айтос е сформирана от землищата на 17 населени места (16 села и един град), които формират територия с обща площ от 402,9 кв.км и с население от почти 29 хил. души (28 887 към края на 2011 г).
Специфичното разположение на територията на община Айтос в рамките на Югоизточните части на страната предопределя сравнително разнообразния релеф, който в морфоструктурно отношение е формиран вследствие на доминацията на масивите на Източна стара планина и нейния преход към Айтоското поле, което формира периферията на Бургаската низина. Благодарение на това съчетание територията на общината се поделя на две ясно обособени части - Северна, където доминира структурата на сравнително ниската Айтоска планина, която плавно преминава към Айтоското поле на Бургаската низина, която се отличава със сравнително „плосък“ релеф в южно направление и хълмист в централните части на общината. 
Фиг. 2. Среден наклон на склона Тази общ специфика на релефа ясно личи от наклоните на склона (фиг. 2.), формирани в рамките на общината, като в голяма степен предопределя характера на транспортно-комуникационните връзки, както и аграрният профил и специализацията на отделните части на общината. Северната хълмиста част е заета предимно от трайни насаждения (основно лозови масиви), докато в южната доминират зърнените и техническите култури. Територията на общината е сравнително бедна на полезни изкопаеми, като основно се добиват материали за строителната индустрия. Динамичната геоложка история на Айтоска планина е формирала разнообразен скален строеж на структурата, която включва варовици, песъкливо-глинести мергели, мергелни варовици и пясъчници от южноселската група, както и горнокредни вулканити и андезити и др. На тази основа са развити редица кариери за добив на трошен камък за пътното строителство, както и някои находища за облицовъчен материал. Със своите естетически качества е известен т.нар. Айтоски камък, който обаче се добива в малки количества. Климатът на общината е преди всичко с характеристиките на преходноконтиненталната климатична област на страната, като в най-източните и части осезателно се чувства и Черноморското климатично влияние. Средната годишна температура е около 12,5°С, средната януарска – 2,1 °С, средната юлска – 22,4 °С, а средното годишно количество на валежите – 529 мм. Минимумът на валежите в общината е през август, максимумът – през ноември-декември. По отношение на водите, общината не се отличава с особено значими водни ресурси, като причината за това са и сравнително малкото валежи. Маловодната фаза на реките е през юли-октомври, а пълноводната– през периода декември-април. Основно територията се отводнява от р. Айтоска и нейните притоци, като същата принадлежи към Черноморската отточна област, като формира водосбор от около 300 кв. км. Ниските валежни количества и високите летни температури са причина за сравнително чести засушавания, което е предопределило изграждането на сравнително гъста мрежа от микроязовири (средно с 50-80 дка площ), които се използват основно за напояване. В покрайнините на с. Съдиево има извор на минерална вода с лечебни свойства. Водата помага за болести на отделителната система, при опорно-двигателни затруднения, при ендокринни болести. Подходяща е за всекидневна употреба като питейна вода. Специфичният геоложки строеж на територията на община Айтос е предопределил формирането на находища на минерални води - топли и студени, които обаче към настоящия момент не са усвоени ефективно, без необходимата инфраструктура за тяхната експлоатация.
Естествената растителност на канелените горски почви е от нискостъблени гори и храсталаци, редини и пасища. Доминират съобществата на косматия дъб, благуна, пърнара, някои средиземноморски видове. Често срещани са разредените гори от източен габър, драка, смрадлика и тревни съобщества от кафтарика. Голяма част от канелените горски почви са обезлесени и превърнати в обработваеми площи. Алувиалните и алувиално-ливадни почви се характеризират със следните общи особености: формират се винаги на заливната и първата надзаливна тереса на реките; подложени са на периодично (може да не е ежегодно) заливане и натлачване на нови наноси; при естествени условия върху тях расте водолюбива растителност – дървесна (елша, върба, топола, бряст, полски ясен) и тревно-ливадна (власатка и др.). Предимно в южната част на общината, в Айтоското поле се срещат и типичните за Бургаската низина смолници. По-съществените особености на смолниците са следните: високо съдържание на глина – над 60 %; много мощен хумусен хоризонт – 60-80 cm и повече; наличие на троховидно-зърнеста структура в най-горната част на хумусния хоризонт и на силно плътнен (вертичен) хоризонт по-долу; значително съдържание на карбонати във вид на белоочки (в някои смолници има и гипсови кристали); голяма количество набъбващи глини. На отделни петна се срещат хумусно-карбонатни и черноземни смолници. По височините на Айтос, между с. Миролюбово и с. Съдиево се срещат и дндосоли. Тези почви са развити на вулкански туфи, съдържащи вулканско стъкло, вулканска пепел, пирокластити и други вулкански материали с андезитов, риолитов или диабазен състав. Сред основните скали преобладават варовици и в резултат на това на много места, макар и на малки участъци, теренът има ясно изразен карстов характер. При това варовиците обикновено са размесени с мергели, пясъчници, конгломерати и шисти, които най-често се срещат край леглата на доловете и реките. Този геоложки строеж определя наличието на множество находища на нерудни изкопаеми и инертни материали. Те имат широко разпространение и показват еднообразие по състав и стопанско предназначение. В миналото широко известни са били находищата от глина, които са използвани от майсторите грънчари. Популярност има и т.н. „Айтоски камък”, който представлява сиенит с наситено зелен цвят. Намира приложение за вътрешни облицовки. Почвеното разнообразие, в съчетание с особеностите на релефа, предопределя в северната част да се залага предимно на трайни насаждения, докато в южната и югоизточна част на общината да преобладават предимно зърнени и технически култури. Районът на община Айтос се отличава с богата флора и разнообразна фауна. Горската растителност е представена от дъбови насаждения с участия на габър, източен бук, липа, явор, топола и др. Срещат се и билки, имащи значение за фармацията и медицината - тетра, шипка, мента, бял равнец, жълт кантарион, мащерка и др. Рядък растителен вид е бодливото сграбиче (айтоски генгер), което за цяла Европа се среща единствено тук. То е сухолюбив растителен вид, водещ началото си от предноазиатската ксеротермична област. Представлява ниско бодливо храстче с дребни сребристоокосмени листа. Природната картина на местностите край града, където расте, наподобява на степен или полупустинен ландшафт. Образува сравнително просторни храстови ценози с чадърообразни форми. Горите на Айтоския Балкан се обитават от различни видове животни. В тях се срещат най-много диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а по полето - зайци, невестулки, таралежи. От влечугите се срещат змии и гущери. Все по-рядко могат да се видят и костенурки.
|