КОНСПЕКТ ПО ИСТОРИЯ НА КИТАЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА
(конкурсен изпит за докторантура по „История на китайската литература”)
-
Обща характеристика на древнокитайската литература. Проблеми на периодизацията, взаимоотношения между писмена и устна традиция. Полисемантичност на понятието уън 文. Херменевтика и роля на коментара.
-
Песенно-поетично творчество в “Маошъ” 毛诗 – версии за историята на паметника, характеристика, състав, тематика. Видове песни. Идеалният модел на поезията според Големия предговор 大序; функции на малките предговори 小序. Различните подходи за интерпретация на шестте категории 六义.
-
“Чуски строфи” 楚辞като първи сборник с авторска поезия. Постановка за Централната и Южната литературна традиция. Първи поети – Цю Юен, Сун Ю, Дзя И, Съма Сянжу. Литературно-типологична съпоставка на “Маошъ” и “Чуски строфи”. Формиране и жанрова атрибуция на фу 赋.
-
Древнокитайска философия. Полифоничност, акценти и нюансиране на основните понятия. Проблеми на автентичността, авторството, датировката. Главни школи и мислители. Конфуцианска и даоистка концепция за писаното слово.
-
Преход от древност към средновековие – датиране, типология и характеристика на процеса. Установяване и корпус на конфуцианския канон.
-
Юефу 乐府 – ранни и късни (уънжен юефу 文人乐府 ). Поява, специфика и влияние на жанра. Цикълът Деветнайсет древни стиха 古诗十九首.
-
Литература на периода дзиен’ан 建安 – идейно-политически фон и същностни прояви. Съдържание на понятието建安风格. Литература на тримата Цао.
-
Брожение на идеите, разцвет на сюенсюе 玄学, прояви на скептицизъм към конфуцианската доктрина. Философско своеобразие и литературен облик на Дзи Кан, Жуан Дзи и кръга около тях.
-
Тао Юенмин – “поет на полята и градините”. Творчеството му като синтез на традицията и новаторски изяви. Значение и влияние.
-
Типология на ранните повествователни форми сяошуо 小说; сборникът “Издирени и записани чудновати истории” 搜神记 на Ган Бао и др. Безсюжетна проза (散文).
-
Будизъм – исторически преглед и особености при процеса на адаптиране в пространството на китайската семиосфера. Китайски будистки школи. Чан будизъм и неговото влияние.
-
Паралелният стил пиен’уън 骈文като белег за стремеж към формално съвършенство и неговото надмогване в творчеството на автори като Четиримата изтъкнати 四杰 (Уан Бо, Ян Тун, Лу Джао’лин, Луо Бин’уан) и Чън Дзъ’ан.
-
Пейзажна лирика 山水诗词- проследяване на акцентите в отношението субект-обект през периодите преди династия Тан. Формален облик, философска наситеност и емоционална обагреност в пейзажната лирика на Мън Хаожан, Уан Уей и др.
-
Поетика и теми на танската поезия. Формални особености на „съвременния” (近体诗) и „старинния стих” (古体诗). Поети от периода на класически разцвет:
А. Ли Бай.
Б. Ду Фу.
В. Бай Дзю’и.
Изготвил конспекта: ас. Веселин Карастойчев
София, юни, 2009 г.
Сподели с приятели: |