М.НОЕМВРИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
-
Помисли и обясни – игра с правила.
-
Въпрос – разговор.
-
Издирване – разказ по картинка.
-
Развлечение – беседа и съставяне на съчинение.
-
Предупреждение – разговор.
-
Състави дума – игра със срички и думи.
-
Отечеството ми – съчиняване на описание за бъдещето.
ЛИТЕРАТУРА
-
„Плененото слънце” – Индианска народна приказка. – Съчиняване на приказка.
-
Телефонът – възприемане на стихотворение. „Телефонен номер сто и шестдесет” – Иван Рудников
-
„Горделивото петле” – народна приказка – съчиняване и продължение на приказка.
-
„Вълк и шивач” – татрска народна приказка – съчиняване на развръзка.
-
България – възприемане на стихотворение и заучаване наизуст. „Родина” – Младен Исаев
МАТЕМАТИКА
-
Обекти и групи – разпознаване на обекти по родово-видови свойства.
-
Знакова система: знаците <,>,=; „говорещи стрелки”, кодове за цвят.
-
Геометрични форми и фигури – разпознаване и назоваване на кръг, квадрат и триъгълник.
-
Числата едно и две. Единица и двойка. Денонощие (ден и нощ).
ПЛЕНЕНОТО СЛЪНЦЕ
Индианска народна приказка
Индианците, които някога живееха в облаците, решиха да хванат в своята мрежа Слънцето.
Искаха то да им свети през нощта. Жените изплетоха от облачни влакна дебели въжета, а мъжете поставиха капан в огромна пропаст, в която нощем спеше Слънцето. Когато Слънцето бе на залез, ловците заеха своите места край пропаста. Тих ветрец подухваше.
Колкото повече наближаваше капана, толково Слънцето по-силно огряваше околните гори и планини. Бялата кожа на индианците загаряше и почервеняваше.Изведнъж „Бум!” – Слънцето се препъна и се намери в мрежата. Ловците радостно извикаха и започнаха да теглят въжетата.
Слънцето се разсърди, започна да се дърпа, да хвърля мълнии и стрели. И след малко се освободи. Индианците уплашени се скриха в облаците и започнаха да се спускат към земята по едно дебело въже. Те биха загинали, ако Слънцето не ги пожали. То изчака, докато и последният индианец се докосна до земята и викна:
-
Аз ви прощавам. Вие сами се наказахте. Вашите лица почервеняха от моите лъчи и ще останат завинаги червени! Земята, на която сте стъпили, ще бъде вашето царство, царството на индианците!
Така и станало.
А приказката се разказва от човек на човек, от поколение на поколение.Разказва се и днес.
ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР СТО И ШЕСТДЕСЕТ
Иван Рудников
Видя ли пожар да става, Този телефон е чуден -
от тревога в миг обзет, към спасението мост.
скачам и въртя тогава Там дежурният е буден,
номер сто и шестдесет! винаги на своя пост.
Огнеборци в надпревара Загасяват без умора
с каски – грейнали слънца, зли пожари, с пристъп твърд.
литват бързо към пожара И спасяват сгради, хора
със мъжествени сърца. в схватки със самата смърт.
Колко тайна сила има
телефонът – прост наглед –
на Пожарната любима,
с номер сто и шестдесет!
ГОРДЕЛИВОТО ПЕТЛЕ
Народна приказка
Гащатият петел разперил криле, дигнал се нагоре, кацнал на плета и започнал да кукурига с цялото си гърло. От съседната горичка подала муцуната си Кума Лиса.
-
Добър ден! – викнала тя. – Чух те, като кукуригаше. Чудно пееш. Само не зная дали пееш тъй, както пееше някога баща ти.
-
Че как пееше баща ми? – попитал петелът
-
Той стъпваше на плета с един крак, затваряше едното си око и почваше много силно да кукурига. Незнаен певец беше.
-
И аз мога тъй! – рекъл петелът, като се изправил на един крак, затворил едното си око и изкукуригал.
-
Ами можеш ли – попитала го хитро лисицата, - като стоиш на един крак, да затвориш и двете си очи и тъй да пееш?
-
Мога – отговорил пепелът и затворил очите си, но щом ги затворил, лисицата подскокнала и го сграбчила.
Отнесла го в горичката, стъпила върху него и се нагласила да го яде.
-
Ех – въздъхнал петелът, - едно време твоята майка не правеше така.
-
Ами как правеше? – попитала лисицата.
-
Тя, кога хванеше петел, преди да го разкъса, имаше обичай да му изнесе концерт. Прочута певица беше.
-
Аз съм също като майка си! – рекла лисицата и изтръпнала, защото не можжела да си припомни нито една песен. После притворила очи и уж затананикала нещо.
Петелът тъкмо туй чакал. Щом лисицата го пуснала, той припнал, отхвръкнал и кацнал на съседното дърво.
-
Гръм да те убие, надхитри ме! – рекла лисицата, облизала се, преглътнала и отминала гладна в гората.
ВЪЛК И ШИВАЧ
Татарска народна приказка
По пътя вървял един шивач. Изведнъж срещу него изскочил вълк и затракал със зъби.
-
Сега ще те изям! Ам-м! Ам-м!...
-
Добре, Вълчо – казал шивачът. – Не смея да ти се противя. Изяж ме, но преди това ми разреши да те премеря по дължина и ширина, за да видим дали ще се събера в стомаха ти.
-
Хайде, мери, ама по-бързо, че нямам търпение. Много съм гладен!
Шивачът извадил от торбата си метър. Хванал с една ръка вълка за опашката, а с другата така силно започнал да го бие с метъра по главата, че той паднал в несвяст. А шивачът – дим да го няма.
Като се свестил, вълкът много се ядосал. „Защо се съгласих да ми взема мярка? Защо трябваше да го лапам наведнъж? Можех и на два пъти да го изям.”
Така си размишлявал гладният и глупав вълк, но било вече късно.
РОДИНА
Младен Исаев
Високи сини планини,
реки и златни равнини,
небе, по-нежно от коприна –
това е моята родина!
Обичам таз земя голяма,
тъй както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и наште приказки чудесни.
Сподели с приятели: |