бул.”Хр. Смирненски” №1, София 1046, Р. България
тел.: (02) 963-52-45, факс: (02) 865 68 63
e-mail: aceadm@uacg.bg; http://www.uacg.bg
София, април 2016 г. УТВЪРЖДАВАМ,
РЕКТОР НА УАСГ:
..................………………………………
/проф. д-р инж. И. Марков/
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
Геодезически факултет
от учебен план по специалност „Геодезия“
редовно обучение
от регулирана професия „Инженер в геодезията, картографията и кадастъра“,
ОКС „Магистър“ (ДВ. бр.88/13.11.2015 г.),
съгласно утвърден учебен план от 2016 година (АС № ………/ …….2016 г.)
Дисциплина
|
Философия на културата и религията
|
Катедра
|
Обществени науки
|
Факултет
|
ФТС
|
Курс на обучение
|
I
|
Семестър на обучение
|
I
|
Хорариум на аудиторните занятия (лекции и упражнения)
|
общо 30 часа лекции + 15 часа упражнения
седмично 2 часа лекции + 1 час упражнения
|
Форма на оценяване/семестър
|
Спрямо приетия уч.план: текуща оценка
|
Придобивани знания
|
Овладяване на ключови философски понятия. Познаване на водещи философски теории за културата и религията.
|
Придобивани умения
|
Коректно боравене с философски понятиен апарат; аргументиране на позиция; водене на диалог; критично и рефлексивно мислене; проблематизиране и интерпретиране на житейски ситуации, художествени и научни произведения през философски теории.
|
Предварителни изисквания
|
Обща философска подготовка, придобита от цикъл „Философия“ в гимназиалната степен на средното образование.
|
Условия за заверка на лекции и упражнения
|
Съгласно действащия ПУДПЗДС, чл. 8
|
Форма на изпит
|
Съгласно действащия ПУДПЗДС, чл. 8
|
Техническа обезпеченост
(хардуер и софтуер)
|
|
Преподавател лекции
|
гл. ас. д-р Владимир Раденков
|
АНОТАЦИЯ
Предлагането на дисциплината „Философия на културата и религията“ има за цел да изгради у студентите едно по-системно знание за човешката култура. От една страна, курсът се опитва да допълни картината за света, създавана от „точните“ дисциплини, показвайки това, че цялото човешко съществуване се основава на културата в нейния най-широк смисъл. От друга страна, той се стреми да съдейства за формирането на обучаващите се като морални и граждански субекти, разкривайки им някои от най-важните аспекти на културата, които касаят индивидуалния и социалния живот. Втората половина от съдържанието на курса е посветена на философското изложение на религията като един от най-значимите в исторически план елементи и феномени на човешката култура. Семинарните занятия са конципирани в по-свободни форми на представяне и дискусия, предразполагащи към самостоятелно и креативно мислене.
СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
І. ЛЕКЦИИ
№
|
Тема/подтеми
|
Хорариум
|
1.
|
КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Култура – от думата към понятието. Национализмът и колониализмът като рождени контексти на понятието за култура. Типове понятия за култура. Култура и цивилизация – противопоставяне, взаимно допълване, синонимност. Цивилизацията като крайна и универсална фаза на всяка култура (Освалд Шпенглер).
|
2 ч.
|
2.
|
КУЛТУРАТА КАТО ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ЧОВЕКА И СЪЩЕСТВУВАЩОТО
По какво се различават човекът и животните – разумът, оръдията на труда, символите? Какво е символ? Универсалността на символната способност. Езикът като основна символна способност. Емоционалният език на животните и пропозиционалният език на човека. Компенсационната теория на Арнолд Гелен. Културата като символен свят. Континуалният и надиндивидуалният характер на културата.
|
4 ч.
|
3.
|
КУЛТУРАТА КАТО ГРУПОВА ИДЕНТИЧНОСТ
Всекидневието – фундамент на човешкото съществуване. Естествената нагласа на всекидневния човек. Разликата между позициите на социалния учен и дееца във всекидневния свят. Културният образец на групов живот като система от приети на доверие и общосподелени рецепти за тълкуване на света и действие в него. Квазиинстинктивната роля на културата. Характеристики на всекидневното знание. Зони на релевантност.
|
2 ч.
|
4.
|
КУЛТУРНАТА ДРУГОСТ
Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Налично и подръчно, представа и участие, наблюдение и разположение. Невъзможността за чужденеца да различава между индивидуалното и типичното. Кога чужденецът става част от групата? Културни стереотипи и предразсъдъци. Има ли разлика между стереотипи и предразсъдъци? Фундираността на предразсъдъците в крайността на човешкото съществуване. Вкоренеността на предразсъдъците във всекидневния жизнен свят. „Добри“ и „лоши“ предразсъдъци.
|
2 ч.
|
5.
|
КУЛТУРАТА КАТО РЕПРЕСИЯ НАД ИНСТИНКТИТЕ
Чувството за вина – начало и фундамент на културата. Съвестта като източник на индивидуалното самосъзнание и на предвидимостта на индивидуалното поведение. Произходът на понятията „дълг“ и „вина“ от контекста на отношенията между кредитор и длъжник. Религията като агент на принципа на реалността и социалния ред (Ницше и Фройд). Юдео-християнството като абсолютизиране на вината, обслужващо морала на самоподсигуряването и удобството (Ницше).
|
2 ч.
|
6.
|
ИГРАТА КАТО НЕРЕПРЕСИВНА КУЛТУРА
Понятие за игра отвъд целесъобразностите. Раждането на културата в „утробата“ на играта – игра и култ, игра и правосъдие, игра и война, игра и наука, игра и изкуство. Игра и спорт. Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Играта като противоположност на инфантилността. Играта – нерепресивна култура. Комплементарност на репресивната и нерепресивната култура.
|
2 ч.
|
7.
|
МИТ
Митът като разказ за първоначалата и образец. Разлика между мит и митология. Мит и наука. Мит и изкуство. Коренът на мита – страхът от непознатото и надвишаващото ни или убеждението в единството и неунищожимостта на живота? Времето на мита. Митът като превръщане на историята в природа. Мит и зависимост, митично и демонично.
|
2 ч.
|
8.
|
РЕЛИГИЯ
Възникване на религиите. Степени на абстракция в оформянето на идеята за свръхсетивен свят – харизма, вяра в духове, символичен характер на религиозното действие. Стабилизиране и систематизиране на божествените фигури (изграждане на пантеон). Антропоморфизмът на гръцката религиозност vs. функционализмът на римската религиозност. Соларни и хтонични божества. Богове на дома и богове на политическите обединения. Фактори за прехода от магия към религия. Етизация на религиозния култ. Типология на религиите.
|
4 ч.
|
9.
|
ЮДЕЙСТВО
Типологични особености – юдейството като първата монотеистична религия и първата религия на Откровението. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение – трансцендентността и неизобразимостта на юдейския Бог. Месианската идея – предвидимо ли е идването на месията? Юдейската апокалиптика. Разбиране за време и история. Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии. Направления в юдейството.
|
2 ч.
|
10.
|
ХРИСТИЯНСТВО
Типологични особености. Схващане за Бога и човека. Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог? Събитието на Въплъщението, кръстната смърт и Възкресението като Откровение и Спасение. Християнството – религия на любовта и свободата. Християнската вяра като минаваща през възможността на разядосването. Триединството на християнския Бог. Християнското разбиране за време и история. Християнството като разомагьосване на света.
|
4 ч.
|
11.
|
ХРИСТИЯНСКИТЕ ИЗПОВЕДАНИЯ
Православие: Основни догмати (истини на вярата). Какво е Църквата според православното разбиране? Отрича ли йерархията равенството?
Римокатолицизъм: Римската папска идея. Папата като Божи наместник. Специфични догматични и недогматични вярвания на католицизма. Протестантство: Общи принципи. Най-разпространени форми на протестантството. Протестантската етика и духът на капитализма.
Сходства и различия между трите основни християнски деноминации.
|
2 ч.
|
12.
|
ИСЛЯМ
Раждане и разпространение на исляма. Личността на Мохамед – Откровението и неговата проповед. Религиозна и етическа доктрина. История на ислямската държавност. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт.
|
2 ч.
|
|
Общо
|
30 ч.
|
ІІ. Упражнения
№
|
Тема/подтеми
|
Към тема №
|
Хорариум
|
1
|
Културната опосредстваност на човешкото съществуване
Има ли същностна разлика между човека и животните? Какво прави човека човек – разумът, инструментите, символът? Символ и знак. Има ли разлика между животинския и човешкия език? Културата като компенсация на биологическата непълноценност на човека (Арнолд Гелен). Човекът – „нефиксирано животно“, или свободата като съществуване в откритост. Защо човекът може да съхранява опита си отвъд конкретната ситуация? Може ли културата да ни детерминира?
|
1, 2
|
2 ч.
|
2
|
Културата като квазиинстинктивност и идентичност
Културата като втора природа (натурализираният свят на всекидневието). Културата като система от рецепти за интерпретация и действие в света, стабилизираща индивидуалното и групово човешко съществуване и съставляваща уникалния идентификационен „код“ на една социална група. Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Представа vs. участие, наблюдение vs. разположение. Възможно ли е човек да се избави напълно от предразсъдъците?
|
3, 4
|
3 ч.
|
3
|
Култура и репресия
Инсталирането на вътрешната контролна инстанция на съвестта като начало на човешкото съзнание и съществуване. Пазарно-правният произход на понятията „дълг“ и „вина“. Човекът – длъжник на репрезентирания от Бога социален ред (Ницше). Религията на любовта като поставяне в зависимост (Ницше). Възможна ли е нерепресивна култура? Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Кой е истинският субект на играта? Има ли разлика между игра и спорт? Тъждествени ли са игровото и инфантилното поведение?
|
5, 6
|
2 ч.
|
4
|
Мит и религия
Има ли разлика межу мит и басня? Митът като обяснение на света и свещено предание. Как се различават един от друг митичният и научният поглед към света? Какви са корените на мита и религията? Как религиозното мислене стига до идеята за свръхсетивен свят? Магическа vs. етическа религиозност. Има ли нужда съвременният човек от мит и религия?
|
7, 8
|
2 ч.
|
5
|
Юдейство
Коя от десетте Божи заповеди тежи най-много? Защо юдейската култура поставя словото над образа? Какво означава това, че Бог е трансцендентен? Предвидимо ли е идването на месията? Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии. Юдейството като основа на една критична спрямо статуквото мисъл.
|
9
|
2 ч.
|
6
|
Християнство
Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог? Може ли християнският Бог да бъде познат без Христос? Животът на Христос като най-същностно Откровение на Бог. Спасението – магически причинен факт или разкрита пред свободата възможност? Спасяването „отвън“ като поставяне в зависимост. Разкрива ли нещо християнството за човешката същност?
|
10, 11
|
2 ч.
|
7
|
Ислям
Откровението и неговата проповед. Религиозна и етическа доктрина. Политически аспекти на исляма. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт. Същностно военнолюбив ли е ислямът? Възможна ли е ислямска модернизация?
|
12
|
2 ч.
|
|
|
Общо
|
15 ч.
|
Л И Т Е Р А Т У Р А
-
Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията, София, 1992.
-
Гадамер, Х.-Г. Истина и метод, Плевен, 1997, с. 149-160, 603-630.
-
Джордано, К. Културни групови стереотипи и предразсъдъци, в: Власт, недоверие и наследство. Скептична антропология, София, 2006, с. 289-304.
-
Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи, София, т. 1.
-
Елиаде, М. Мит и реалност, София, 2001, с. 7-23.
-
Елиас, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, в: Идеи в културологията, т. II, София, 1993, с. 799-809.
-
Жилсон, Е., Ф. Бьонер. Християнската философия, София, 1994.
-
Игълтън, Т. Идеята за култура, София, 2003, с. 9-47.
-
Касирер, Е. Есе за човека, София, 1995, с. 47-75, 124-183.
-
Киркегор, С. Философски трохи, София, 2003.
-
Коев, Т., Г. Бакалов. Въведение в християнството, София, 1992.
-
Коен, Е. Талмуд за всеки. Из учението на юудейските мъдреци., София, 2008, с. 63-85, 459-471.
-
Крьобер, А., К. Клакхън. Всеобща история на думата „култура”, в: Идеи в културологията, т. 1, с. 451-510.
-
Маркузе, Х. Ерос и цивилизация, София, 1993, с. 69-89.
-
Ницше, Ф. „Вината“, „нечистата съвест“ и всичко, подобно на това, в: Към генеалогията на морала, София, с. 259-300.
-
Сярова, Е. Философия. Световни религии, София, 1992.
-
Тодоров, Ц. Моктесума и знаците, в: сп. Критика и хуманизъм, бр. 2/1991, с. 119-128.
-
Уайт, Л. Науката за културата, София, 1988. с. 60-82.
-
Хьойзинха, Й. Homo ludens, София, 2000, с. 27-62, 275-299.
-
Шпенглер, О. Залезът на Запада, София, 1996, с. 45-100.
-
Шютц, А. Чужденецът, София, 1998, с. 7-21.
СЪСТАВИЛ: РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА …………………:
/гл. ас. д-р Владимир Раденков/ /доц. д-р Диана Йорданова/
ДЕКАН:
/проф. д-р инж. Е. Пенева/
КОНСПЕКТ
1. КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Култура – от думата към понятието. Типове понятия за култура. Култура и цивилизация – противопоставяне, взаимно допълване, синонимност.
2. КУЛТУРАТА КАТО ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ЧОВЕКА И СЪЩЕСТВУВАЩОТО. Има ли същностна разлика между човека и животните? Културата като символен свят. Континуалността на културата.
3. КУЛТУРА И ВСЕКИДНЕВИЕ. Всекидневието – фундамент на човешкото съществуване. Естествената нагласа на всекидневния човек. Подръчно и налично.
4. КУЛТУРАТА КАТО ГРУПОВА ИДЕНТИЧНОСТ. Културен образец на групов живот. Характеристики на всекидневното знание. Зони на релевантност.
5. КУЛТУРНАТА ДРУГОСТ. Чужденецът – приключенец в чуждата нормалност. Културни стереотипи и предразсъдъци. Вкоренеността на предразсъдъците в крайността на човешкото съществуване.
6. КУЛТУРАТА КАТО РЕПРЕСИЯ НАД ИНСТИНКТИТЕ. Чувството за вина – начало и фундамент на културата. Произход на понятията „дълг“ и „вина“. Религията като агент на социалния ред (Ницше и Фройд).
7. ИГРАТА КАТО НЕРЕПРЕСИВНА КУЛТУРА. Понятие за игра отвъд целесъобразностите. Раждането на културата в „утробата“ на играта. Играта – нерепресивна култура.
8. МИТ. Митът като разказ за първоначалата и образец. Мит и наука. Мит и изкуство. Коренът на мита.
9. ВЪЗНИКВАНЕ НА РЕЛИГИИТЕ. Степени на абстракция в оформянето на идеята за свръхсетивен свят. Стабилизиране и систематизиране на божествените фигури. Фактори за прехода от магия към религия.
10. ТИПОЛОГИЯ НА РЕЛИГИИТЕ. Антропоморфни и функционални божества. Соларни и хтонични божества. Пространствено и исторически „мислещи“ религии.
11. ЮДЕЙСТВО. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение. Месианската идея. Разбиране за време и история.
12. ХРИСТИЯНСТВО. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение и Спасение. Разбиране за време и история. Християнството като разомагьосване на света.
13. ХРИСТИЯНСКИТЕ ИЗПОВЕДАНИЯ. Основни истини на вярата и разбиране за Църква в православието. Специфични догматични и не-догматични вярвания на католицизма. Общи принципи и най-разпространени форми на протестантството. Сходства и различия между трите основни християнски деноминации.
14. ИСЛЯМ. Религиозна и етическа доктрина. Политически аспекти на исляма. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт.
Сподели с приятели: |