Основната цел на представените от Европейската комисия предложения за модерна и опростена обща политика в областта на рибарството (опор) е постигането на екологична, икономическа и социална устойчивост на сектора

Страсбург, 6 февруари 2013 г.

Основната цел на представените от Европейската комисия предложения за модерна и опростена обща политика в областта на рибарството (ОПОР) е постигането на екологична, икономическа и социална устойчивост на сектора. Новата политика ще възстанови устойчивите равнища на рибните запаси, като сложи край на прекомерния риболов и съобрази възможностите за риболов с научните препоръки. В дългосрочен план тя ще предостави на европейските граждани стабилно и сигурно снабдяване със здравословна храна. Тази политика се стреми да подобри благосъстоянието на риболовния сектор, да прекрати неговата зависимост от субсидии и да създаде нови работни места и предпоставки за растеж в крайбрежните райони.

Европейската политика в областта на рибарството се нуждае от спешна реформа. Количествата риба, улавяни в момента, не позволяват безопасното възпроизводство на запасите, което води до изчерпване на индивидуалните рибни запаси и повишава риска за морската екосистема. Добивите непрекъснато намаляват, а бъдещето на риболовния отрасъл е неясно.

В този контекст Комисията предложи през 2011 г. амбициозна реформа на политиката, предвиждаща мерки за подобряване на бъдещото състояние както на рибните запаси и риболовните дейности, така и на морската среда, от която зависят. Реформата ще подпомогне стратегията „Европа 2020“, а политиката ще се прилага в рамките на комплексната морска икономика, за да се гарантират по-съгласувани действия спрямо европейските морета и крайбрежни райони и мерки за постигане на стабилни икономически резултати в отрасъла, приобщаващо развитие и сближаване на крайбрежните райони.

Предлаганата реформа се основава на принципа на устойчивост, т.е. равнищата на риболов не трябва да застрашават възпроизводството на запасите, а да гарантират наличието на високи дългосрочни добиви. За тази цел се налага въвеждането на мерки за управление на количествата риба, добивана чрез риболов. Комисията предлага до 2015 г. експлоатацията на рибните запаси да достигне устойчиво равнище, изразяващо се в най-високия улов, който може да се добива безопасно всяка година, и чрез който се поддържа максимална продуктивност на рибните популации. Това равнище е известно като „максимален устойчив улов“. Същата цел е заложена в Конвенцията на ООН по морско право и бе приета на Световната среща на върха за устойчиво развитие през 2002 г. като показател, който да бъде постигнат в глобален мащаб до 2015 г.

Оценките¹ сочат, че при такава експлоатация на рибните запаси размерът им би нараснал с около 70 %. Общият улов би се увеличил с приблизително 17 %, годишните доходи на рибарите — с 24 % (или 1,8 милиарда евро), а възнаграждението на корабните екипажи — с 25 %.

Благодарение на устойчивия риболов секторът ще престане да бъде зависим от публично финансиране, което ще доведе до установяването на стабилни цени при прозрачни условия, а оттам — до явни ползи за потребителите. Ако отрасълът е силен, успешен, икономически жизнеспособен и функциониращ в пазарни условия, той би изпълнявал по-значима и активна роля в управлението на запасите

За да се възстанови жизнеспособността на риболовния сектор в Европа е необходима по-ефективна защита на морската среда. Отсега нататък риболовните дейности на ЕС ще бъдат управлявани посредством многогодишни планове, съобразени с екосистемния подход и принципа на предпазливостта, което ще ограничи въздействието на риболовните дейности върху морската екосистема. Риболовният отрасъл ще разполага с по-добра и стабилна основа за дългосрочно планиране и инвестиции, което ще съхрани ресурсите и ще гарантира постигането на максимални дългосрочни добиви.

При многогодишните планове за управление трябва да се осигури преход от сегашните планове за отделни запаси към планове, основани на риболовни дейности. Вследствие на това по-голям брой рибни запаси ще бъдат обхванати от по-малко планове, като целта е до 2015 г. да бъдат постигнати устойчиви нива. Запасите, които не са включени в такива планове, ще бъдат управлявани чрез определяне на възможности за риболов от страна на Съвета, както и чрез други технически мерки и мерки за опазване, включени в предложения инструментариум.

Забрана за изхвърлянията на улов

Количеството нежелана риба, която се изхвърля през борда, се оценява на 23 % от общия улов (като за някои риболовни дейности процентът е значително по-висок). Ще бъде определена конкретна дата за прекратяването на тази неприемлива практика, като бъдат приложени съответните съпътстващи мерки. Рибарите ще бъдат задължени да разтоварват на сушата всички уловени от тях търговски видове, а продажбата на маломерна риба с цел консумация от човека ще бъде забранена.

Държавите членки трябва да се погрижат техните риболовни кораби да разполагат с необходимото оборудване, позволяващо им пълно документиране на всички дейности по улова и преработката на риба, с което ще се контролира спазването на задължението за разтоварване на целия улов.

Забраната ще способства за събирането на по-надеждни данни за рибните запаси, ще подкрепи по-доброто управление и ще повиши ефективността на ресурсите. Също така тя ще предложи на рибарите технически решения за избягване на нежелания улов, като например по-селективно риболовно оборудване.

Бе предложено от 2014 г. да се въведе система за прехвърляеми дялове за улов, наричани „концесии“, за кораби с дължина над 12 метра и за всички съдове, използващи теглени уреди. Подобна прозрачна система би предоставила на собствениците на концесии дял от националните възможности за риболов, както и опцията да ги отстъпват за временно ползване или да търгуват с тях. Новата система бе предложена с цел да се осигури дългосрочна перспектива, по-голяма гъвкавост и по-добра отчетност за риболовния отрасъл, като същевременно се понижи свръхкапацитетът. Както Съветът, така и Парламентът обаче разглеждат алтернативни мерки, насочени към управлението на квотите и флотовете.

Корабите, извършващи дребномащабен риболов в ЕС, представляват 77 % от общия флот на ЕС, но като цяло оказват по-слабо въздействие върху ресурсите — по отношение на тонажа (размер на съдовете) те заемат едва 8 %, а на общата мощност на двигателите — 32% от европейския флот. Тъй като дребномащабният крайбрежен риболов обуславя социалната структура и културната идентичност на много крайбрежни райони в Европа, за него е необходима специфична подкрепа. Реформираната ОПОР предвижда удължаване до 2022 г. на правото на държавите членки да ограничават риболова в зони, намиращи се в рамките на 12 морски мили от бреговата линия. Дребномащабните риболовни дейности могат да бъдат освободени от схемата на прехвърляемите риболовни концесии. Бъдещият финансов инструмент за риболова ще включва мерки, благоприятстващи развитието на дребномащабния риболов, и ще помогне на местните икономики да се приспособят към настъпващите промени.

По-добрата рамка за сектора на аквакултурата ще повиши производството и снабдяването с морска храна в ЕС, ще понижи зависимостта от внос на риба и ще поощри развитието на крайбрежните и селските райони. До 2014 г. държавите членки ще подготвят национални стратегически планове за отстраняване на административните бариери и за поддържане на екологичните, социалните и икономическите стандарти в сектора на рибните стопанства. Ще бъде учреден нов консултативен съвет по аквакултурите, който ще изготвя препоръки по секторни въпроси. Развитието на аквакултурата е от значение за целия ЕС, тъй като стратегическите решения, вземани в дадена държава, могат да засегнат сектора в съседните държави членки.

Надеждната и актуална информация за състоянието на морските ресурси е първостепенен фактор при вземането на ефективни управленски решения и пълноценното прилагане на реформираната ОПОР. Предложението установява основните правила и задължения за държавите членки във връзка със събирането, управлението, наличността и достъпа до данни, предназначени за Комисията. На държавите членки ще бъдат поверени събирането, поддържането и обменът на научни данни относно рибните запаси и въздействието на риболова върху отделните водни басейни. За координирането на тази дейност ще бъдат създадени национални научноизследователски програми.

Благодарение на предложението на Комисията вземането на решения ще бъде по-добре съобразено с потребностите на риболовния сектор, като същевременно ще се изяснят функциите и задълженията на всички заинтересовани страни. По този начин ще бъде прекратено управлението на микроравнище, извършвано от Брюксел, и европейските законодатели ще задават единствено рамката, основните принципи и стандарти, общите цели, показателите за изпълнение и сроковете. Държавите членки ще определят конкретните мерки за изпълнение и ще си сътрудничат на регионално равнище, като предложението гарантира съвместимостта и ефективността на предприеманите от тях действия. Създаден е също резервен механизъм за намеса от страна на Комисията в случаите, когато държавите членки не могат да постигнат съгласие, или при неизпълнение на поставените цели.

Планираната нова пазарна политика е част от предложения пакет, който предвижда организацията на общите пазари за продукти от риболов да допринесе за постигането на целите на реформираната ОПОР. Целта е да се засили конкурентоспособността на европейския отрасъл, да се подобри прозрачността на пазарите и да се предоставят равни условия за всички продукти, предлагани в ЕС.

Предложението също така включва модернизиране на интервенционния режим, тъй като съществуването на сегашната система за изразходване на публични средства с цел унищожаване на риба вече не е оправдано. Тя ще бъде заменена с опростен механизъм за съхранение, позволяващ на организациите на производители да изкупуват продукти от риболов, когато цените паднат под определено ниво, и да ги съхраняват с оглед предлагане на пазара на по-късен етап. Основната цел на тази система е постигането на пазарна стабилност.

Организациите на производители ще изпълняват по-важна роля и в колективното управление, наблюдение и контрол. По-адекватното предлагане на европейските продукти от риболов и аквакултура ще спомогне за понижаване на количествата бракувана продукция и ще предостави на производителите по-точна информация за състоянието на пазара.

Новите стандарти за етикетиране, качество и проследяемост ще осигурят по-ясна информация на потребителите и ще поощрят тяхната подкрепа за устойчивото рибарство. Някои обозначения върху етикетите ще станат задължителни — например пояснението дали съответният продукт е получен от риболов или от аквакултура, докато други данни ще се посочват на доброволен принцип.

Модерен и адаптиран финансов инструмент

Финансовата помощ от ЕС ще бъде отпускана за постигане на целите за устойчивост, заложени в новата ОПОР. Предоставянето на финансовата помощ ще зависи от изпълнението на съответните правила и това условие ще се отнася както за държавите членки, така и за операторите.

Ако се установи неизпълнение от страна на държава членка, то може да доведе до прекъсване, прекратяване или финансова корекция на помощите, отпускани от Съюза. Сериозните нарушения при операторите може да станат причина за забрана на достъпа до финансова помощ или намаляване на нейния размер. Заедно с това в предложението се предвижда, че при отпускане на такава помощ държавите членки трябва да вземат под внимание поведението (и най-вече отсъствието на тежки нарушения) на операторите в близкото минало.

Поемане на международна отговорност

Според данни на ФАО почти 85 % от световните рибни запаси, за които съществува информация, са обект на максимална експлоатация или свръхексплоатация. Тъй като ЕС е най-големият световен вносител на продукти от риболов по отношение на стойността, е необходимо той да предприеме действия не само в своите граници, но и извън тях. Международната политика в областта на рибарството трябва да представлява неделима част от ОПОР. Ето защо в отношенията си с международни и регионални организации Съюзът ще защитава принципите на устойчивостта и опазването на рибните запаси и биологичното разнообразие в моретата. ЕС ще установи договорености с ключови партньори и ще предприеме действия, насочени към борбата с незаконния риболов и намаляването на свръхкапацитета.

В своите двустранни споразумения в областта на рибарството с трети държави ЕС ще защитава устойчивостта, доброто управление и принципите на демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Съществуващите споразумения за партньорство ще бъдат заменени със споразумения за устойчиво рибарство, които ще гарантират, че експлоатацията на риболовните ресурси се основава на надеждни научни препоръки и е насочена единствено към излишните ресурси, за които държавата партньор не може или не желае да предприема риболовни действия. По силата на новите споразумения държавите партньори ще получават компенсации за предоставения достъп до риболовни ресурси и финансова помощ за прилагане на политиката на устойчиво рибарство.

Ще има ли нови правила за контрол и правоприлагане?

Предложението съответства на новия режим за контрол на ЕС от 2010 г.² и включва основните елементи на режима за контрол и правоприлагане на правилата на ОПОР. Във връзка с планираното задължение за разтоварване на сушата, което ще прекрати изхвърлянията на риба, Комисията предлага задължения за наблюдение и контрол върху пълното документиране на риболовните дейности. Предлагат се още пилотни проекти за нови технологии за контрол на риболова, допринасящи за подобряването на неговата устойчивост.

В момента предложението се обсъжда в Съвета на министрите по въпросите на рибарството и Европейския парламент. Макар че все още не е постигнато окончателно споразумение, двете институции вече са изразили подкрепата си относно подхода към някои важни мерки. Тази подкрепа включва въвеждането на максимален устойчив улов като цел за съхраняването на ресурсите, забраната за изхвърлянията на улов, концепцията за регионално управление, по-стриктното събиране на данни и научни становища и включването в ОПОР на глави относно аквакултурата и външното измерение.

Новите правила ще влязат в сила, след като предложението бъде гласувано в Съвета на министрите и Европейския парламент. Макар че тяхното въвеждане ще се извърши постепенно с оглед приспособяването на сектора към новите условия и готовността му да постига заложените резултати, ще се наложи да се спазят конкретните срокове, зададени в предложението.

За повече информация:

IP/13/96

Подробности за реформата на ОПОР са публикувани на

MEMO/13/72