Министерство на здравеопазването
Регионална здравна инспекция - Добрич
ОТЧЕТ
ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА
ИНСПЕКЦИЯ-ДОБРИЧ ЗА 2015 г.
март 2016 год.
град Добрич
През 2015 год. Регионална здравна инспекция-Добрич осъществява дейност в съответствие с поставените от Министерството на здравеопазването стратегическа цел и основни задачи, а също и с начертаните регионални приоритети за област Добрич.
ЗДРАВНО-ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЛАСТ ДОБРИЧ
I. СЪСТОЯНИЕ НА ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО
1.Здравно-демографска характеристика на областта
1.1.Численост на населението
Здравето като неотменимо човешко право и „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липсата на болест или недъг” (СЗО), включва само по себе си твърде много фактори и взаимовръзки, които не позволяват да се гледа на него единствено като към обект, подложен на влиянието на явленията и факторите на външната среда. Здравето, което се определя от факторите на семейно-битовата, професионално-трудовата, обществено-битовата среда и системата на здравеопазване, се влияе силно от обкръжаващата го социално-икономическа среда (политически, технологични, икономически, законодателни, религиозни и други). Тук се преплитат всички тези влияния, при които има позитивни и негативни сили на въздействие, свързани с развитието на новите технологии, политиката, икономическия натиск, както и непрекъснато променящите се идеи и най-вече повишената социална и екологическа ангажираност.
В ценностната система на българските граждани здравето винаги е заемало едно от челните места. Основна функция и грижа на държавата е опазване и възстановяване на здравето и повишаване на качеството на живот на всеки български гражданин.
В условията на пазарна икономика демографското и здравно състояние на населението се обуславя от комплексното влияние на множество фактори. През отделните етапи на обществено-икономическото развитие тези фактори изменят не само силата на влиянието си, но понякога и посоката на въздействие.
Демографските и здравни процеси са силно инерционни, което предполага натрупване напред във времето на отрицателни тенденции. Колкото по-продължителен е периодът на отрицателните явления, толкова по-бавно и трудно става излизането от него. Това обуславя необходимостта от значителни финансови средства и координиране усилията на държавни и обществени органи и организации в различни области.
Демографското развитие на страната ни е национален и социален преоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна и последователна политика на институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво.
Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г. е изготвена на основата на задълбочен системен анализ и оценка на индикаторите, характеризиращи състоянието на общественото здраве в ретроспективен, ситуационен и проспективен контекст. Тя е израз на очертаващото се консенсусно решение, както между експертите в областта на здравеопазването, така и между институционализираните и неформалните структури на гражданското общество относно необходимостта от рязък прелом в здравната политика с акцент върху промоцията на здраве и профилактиката на болестите.
Демографската ситуация в България за последните години се характеризира със запазването на тенденцията на намаляване на населението, почти еднакви нива на раждаемост, смъртност и естествен прираст. Наблюдават се незначителни колебания през 2009 година, когато показателят за раждаемост е най–висок, коефициентът за смъртност най–нисък, а естественият прираст на населението - най–благоприятен. Макар и слабо изразена, средната продължителност на живота в страната запазва тенденцията на нарастване и през последните пет години.
Анализът на здравно-демографските процеси дава стабилна база за определяне и прогнозиране на здравните потребности, а също така и на обема и вида на здравните услуги, които са необходими за удовлетворяването им.
От особено значение за определяне на здравно-демографската характеристика на населението и тенденциите на общественото здраве е оценката на неговата възрастова структура. Промените във възрастовата структура на населението оказват съществено влияние върху показателите за обществено здраве, особено върху общите коефициенти на раждаемост, смъртност, заболеваемост и болестност и др., и в крайна сметка върху здравните потребности на населението.
Към края на 2014 година населението в област Добрич е 182 808 души. В градовете живеят 69,06 %, а в селата – 30,94 %. Жените представляват 51,1 % от населението на областта.
С развитието на демографските процеси в България през последните години се утвърдиха неблагоприятни тенденциии за намаляване броя на населението. Негативно влияние оказват ниската раждаемост и относително високата смъртност. Тази тенденция е валидна и за област Добрич. Населението през разглеждания тригодишен период намалява през всяка следваща година – от 197 424 през 2010 година до 182 808 през 2014 година.
Структурата на населението – градове/села; мъже/жени за 2014 година се разпределя както следва: в градовете живеят 126 256 души, което е 69,06 % от цялото население на областта, в селата живеят останалите 56 552 души, или 30,94 %. Броят на жените е 93 415, което представлява 51,10 % , мъжете са 89 393 или 48,90 %.
Във възрастовата структура се увеличава относителният дял на лицата над 60-годишна възраст и намалява делът на децата до 17 годишна възраст. Особено силно е изразено застаряването на населението в селата, където повече от 30% са хората над 60-годишна възраст.
Население на област Добрич към 31.12.2014 г. – (за тригодишен период)
Год.
|
Население в областта - общо
|
мъже
|
Отн. дял
|
жени
|
Отн. дял
|
В градовете
|
Отн. дял
|
В селата
|
Отн. дял
|
2012
|
186 357
|
91 413
|
49,06
|
94 944
|
50,94
|
128 669
|
69,04
|
57 688
|
30,96
|
2013
|
184 680
|
90 428
|
48,97
|
94 252
|
51,03
|
127 645
|
69,11
|
57 035
|
30,89
|
2014
|
182 808
|
89 393
|
48,90
|
93 415
|
51,10
|
126 256
|
69,06
|
56 552
|
30,94
|
Население по общини в област Добрич към 31.12. 2014 г. – (за тригодишен период)
община
|
общо
|
мъже
|
Отн.. дял
|
жени
|
Отн. дял
|
В градо-вете
|
Отн. дял
|
В селата
|
Отн. дял
|
БАЛЧИК
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
20 103
|
10 036
|
49,92
|
10 067
|
50,08
|
11 546
|
57,43
|
8 557
|
42,57
|
2013
|
20 112
|
10 029
|
49,86
|
10 083
|
50,14
|
11 580
|
57,57
|
8 532
|
42,43
|
2014
|
20 055
|
9 993
|
49,82
|
10 062
|
50,18
|
11 544
|
57,56
|
8 511
|
42,44
|
Г. ТОШЕВО
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
14 609
|
7 219
|
49.41
|
7 390
|
50.59
|
6 763
|
46.29
|
7 846
|
53.71
|
2013
|
14 389
|
7 082
|
49,21
|
7 307
|
50,79
|
6 675
|
46,38
|
7 714
|
53,62
|
2014
|
14 162
|
6 971
|
49,22
|
7 191
|
50,78
|
6 551
|
46,25
|
7 611
|
53,75
|
ДОБРИЧКА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
21 541
|
10 829
|
50.27
|
10 712
|
49.73
|
|
|
21 541
|
100
|
2013
|
21 265
|
10 661
|
50,13
|
10 604
|
49,87
|
|
|
21 265
|
100
|
2014
|
21 142
|
10 600
|
50,14
|
10 542
|
49,86
|
|
|
21 142
|
100
|
КАВАРНА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
15 076
|
7 315
|
48.52
|
7 761
|
51.48
|
11 417
|
75.72
|
3 659
|
24.28
|
2013
|
14 942
|
7 236
|
48,42
|
7 706
|
51,58
|
11 321
|
75,76
|
3 621
|
24,24
|
2014
|
14 757
|
7 151
|
48,45
|
7 606
|
51,55
|
11 212
|
75,97
|
3 545
|
24,03
|
КРУШАРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
4 510
|
2 294
|
50.86
|
2 216
|
49.14
|
|
|
4 510
|
100
|
2013
|
4 435
|
2 260
|
50,95
|
2 175
|
49,05
|
|
|
4 435
|
100
|
2014
|
4 343
|
2 215
|
51,00
|
2 128
|
49,00
|
|
|
4 343
|
100
|
ТЕРВЕЛ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
15 970
|
8 036
|
50.31
|
7 934
|
49.69
|
5 964
|
37.34
|
10 006
|
62.66
|
2013
|
15 846
|
7 956
|
50,20
|
7 890
|
49,80
|
5 923
|
37,37
|
9 923
|
62,63
|
2014
|
15 767
|
7 919
|
50,22
|
7 848
|
49,78
|
5 862
|
37,17
|
9 905
|
62,83
|
ДОБРИЧ-ГР
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
89 620
|
43 264
|
48.27
|
46 356
|
51.73
|
89 620
|
100
|
|
|
2013
|
88 807
|
42 807
|
48,20
|
46 000
|
51,80
|
88 807
|
100
|
|
|
2014
|
87 817
|
42 211
|
48,06
|
45 606
|
51,94
|
87 817
|
100
|
|
|
ШАБЛА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
4 928
|
2 420
|
49.10
|
2 508
|
50.90
|
3 359
|
68.16
|
1 569
|
31.84
|
2013
|
4 884
|
2 397
|
49,07
|
2 487
|
50,93
|
3 339
|
68,36
|
1 545
|
31,64
|
2014
|
4 765
|
2 333
|
48,96
|
2 432
|
51,04
|
3 270
|
68,62
|
1 495
|
31,38
|
Население на област Добрич към 31.12.2014 г. по възраст/брой/
Възраст (в навършени години)
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
В градовете
|
В селата
|
Общо
|
184680
|
89393
|
93415
|
126256
|
56552
|
0
|
1540
|
794
|
746
|
1006
|
534
|
1-4
|
6556
|
3347
|
3209
|
4405
|
2151
|
5-9
|
9068
|
4677
|
4391
|
6078
|
2990
|
10-14
|
8661
|
4441
|
4220
|
5564
|
3097
|
15-19
|
8330
|
4278
|
4052
|
5607
|
2723
|
20-24
|
9604
|
5029
|
4575
|
6372
|
3232
|
25-29
|
11077
|
5930
|
5147
|
7939
|
3138
|
30-34
|
11149
|
5845
|
5304
|
8028
|
3121
|
35-39
|
12865
|
6624
|
6241
|
9334
|
3531
|
40-44
|
13941
|
7138
|
6803
|
10165
|
3776
|
45-49
|
13188
|
6748
|
6440
|
9643
|
3545
|
50-54
|
13423
|
6777
|
6646
|
9859
|
3564
|
55-59
|
13108
|
6329
|
6779
|
9547
|
3561
|
60-64
|
13835
|
6415
|
7420
|
9768
|
4067
|
65-69
|
13027
|
5746
|
7281
|
8687
|
4340
|
70-74
|
9655
|
3976
|
5679
|
5944
|
3711
|
75-79
|
6599
|
2593
|
4006
|
4010
|
2589
|
80-84
|
4514
|
1759
|
2755
|
2674
|
1840
|
85-89
|
2045
|
757
|
1288
|
1264
|
781
|
90-94
|
569
|
176
|
393
|
330
|
239
|
95-99
|
48
|
13
|
35
|
28
|
20
|
100+
|
6
|
1
|
5
|
4
|
2
|
Възрастова структура на населението в Област Добрич към 31.12.2014
Години
|
Възрастови групи
|
Общо
|
0-17
|
% от
общия
брой
|
18-59
|
% от
общия
брой
|
60+
|
% от
общия
брой
| Общо |
2012
|
186 357
|
31 309
|
16,80
|
105 550
|
56,64
|
49 498
|
26,56
|
2013
|
184 680
|
30 407
|
16,46
|
104 244
|
56,46
|
50 029
|
27,08
|
2014
|
182 808
|
29 990
|
16,40
|
102 520
|
56,08
|
50 298
|
28,52
| В градовете |
2012
|
128 669
|
20 721
|
16,11
|
76 381
|
59,36
|
31 567
|
24,53
|
2013
|
127 645
|
20 155
|
15,78
|
75 207
|
58,93
|
32 283
|
25,29
|
2014
|
126 256
|
19 853
|
15,72
|
73 694
|
58,36
|
32 708
|
25,92
| В селата |
2012
|
57 688
|
10 588
|
18,35
|
29 169
|
50,57
|
17 931
|
31,08
|
2013
|
57 035
|
10 252
|
17,97
|
29 037
|
50,92
|
17 746
|
31,11
|
2014
|
56 552
|
10 132
|
17,91
|
27 721
|
49,01
|
17 589
|
33,08
|
фиг. 1 Възрастова структура на населението в област Добрич - 2014 година (в %)
Изводи: Процесът на демографското остаряване на населението, макар и с бавни темпове, продължава. Относителният дял на лицата над 60-годишна възраст е 28 %, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години през 2014 год. е 16,4 % Застаряването на населението поражда редица здравни, социални и икономически проблеми. Увеличените потребности от здравни грижи и социално подпомагане водят до увеличаване на разходите в тези сфери и необходимост от по-големи ресурси.
Забележка: Данните за населението се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
1.2.Раждаемост
През 2014 година в област Добрич са родени 1562 деца, които в сравнение с 2013 са по-малко с 52 деца. Коефициентът на раждаемост в областта през 2014 год. е 8,5 на хиляда - в градовете той е 8,0 , а в селата – 9,6 на хиляда (диаграма на раждаемост).
От демографска гледна точка спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост при жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой.
Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) спада до 1.12 деца през 1997 г., което е най ниската стойност на този показател в демографската история на България. Теоретично определения минимум за осигуряване на просто възпроизводство на населението е 2.1 живородени деца.
Повъзрастовите показатели за плодовитост на жените показват, че най-висока е плодовитостта сред жените на възраст от 20 до 29 години. Сравнително висока е плодовитостта сред жените на възраст 30 – 34 години и сред по-младите майки от 15 до 19 години.
Настъпилите изменения в показателя средна възраст на жените при раждане на дете трябва да се приемат като положителна тенденция в намаляването на ранната раждаемост в страната, въпреки че броят на децата, родени от малолетни и непълнолетни майки, продължава да е много висок.
През 2014 година в лечебните заведения на област Добрич са извършени 1339 аборта, което е повече със 38 от предходната година. По структура абортите се разпределят: 90,7 % са по желание на жената, 2,4 % са по медицински показания и 6,8 % са спонтанни. Сериозен е проблема с абортите на момичета между 15 и 19 години, когато съществува реална възможност за увреждане на детеродните способности на бъдещата жена.
фиг. 2 Раждаемост в област Добрич и страната (на 1000)
Раждания и аборти в област Добрич
-
година
|
Брой
|
На 1000 жени от 15 до 49 години
|
Раждания
|
Аборти
|
Раждания
|
Аборти
|
2014г.
|
1580
|
1339
|
40,97
|
34,72
|
2013г.
|
1628
|
1301
|
41.43
|
33.11
|
2012г.
|
1702
|
1223
|
42,36
|
30,43
|
Изводи:
Върху раждаемостта съществено влияние оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведенние и психологическата нагласа за малко деца в семейството и др. От таблицата за раждания и аборти се вижда какво е съотношението мужду тях: 40,97 към 34,72 на хиляда жени във фертилна възраст (от 15 до 49 години).
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
1.3.Обща смъртност
Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. Смъртността е един от най-важните индикатори на общественото здраве, чиито динамика и структура се влияят значително от социално-икономическото развитие на дадена страна или регион, от развитието на медицинската наука и образование, от ефективността на профилактиката, лечението и рехабилитацията, от обезпечеността със спешна, извънболнична и болнична помощ, от стила и начина на живот на населението в различните възрастови групи, от отношението на индивидите към собственото здраве и здравето на другите членове на обществото, социалната група, семейството. Причините за смърт в продължение на две десетилетия запазват относително устойчива структура в страната, респективно в областта.
Като основни причини за нарастване на общата смъртност в област Добрич през последните години могат да се посочат: задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност; неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете; рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, обездвиженост, стрес и др.; социално икономически и екологични фактори на средата.
фиг. 3 Обща смъртност в област Добрич и страната (на 1000)
Обща смъртност по причини в област Добрич
№ на класа
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10
|
2014 г. - област
|
2013 г. - област
|
брой
|
на 100000 от населението
|
Относителен дял ( % )
|
брой
|
на 100000 от населението
|
Относителен дял ( % )
|
|
ОБЩО I – XIX клас
|
2922
|
1590,2
|
100
|
2858
|
1540,2
|
100
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
|
|
|
13
|
7,0
|
0,4
|
II
|
Новообразувания
|
|
|
|
568
|
306,1
|
19,8
|
III
|
Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм
|
|
|
|
1
|
0,5
|
0,03
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата
|
|
|
|
97
|
52,3
|
3,4
|
V
|
Психични и поведенчески разстройства
|
|
|
|
10
|
5,4
|
0,3
|
VI
|
Болести на нервната система
|
|
|
|
23
|
12,4
|
0,8
|
VII
|
Болести на окото и придатъците му
|
|
|
|
|
|
|
VIII
|
Болести на ухото и мастоидния израстък
|
|
|
|
|
|
|
IХ
|
Болести на органите на кръвообращението
|
|
|
|
1724
|
929,06
|
60,3
|
Х
|
Болести на дихателната система
|
|
|
|
59
|
31,8
|
2,06
|
ХI
|
Болести на храносмилателната система
|
|
|
|
101
|
54,4
|
3,5
|
ХII
|
Болести на кожата и подкожната тъкан
|
|
|
|
|
|
|
ХIII
|
Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан
|
|
|
|
2
|
1,07
|
0,06
|
ХIV
|
Болести на пикочо-половата система
|
|
|
|
48
|
25,8
|
1,7
|
ХV
|
Бременност, раждане и послеродов период
|
|
|
|
|
|
|
ХVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
|
|
|
9
|
4,8
|
0,3
|
ХVII
|
Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации
|
|
|
|
5
|
2,7
|
0,2
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
|
|
|
89
|
47,9
|
3,1
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
|
|
|
109
|
58,7
|
3,8
|
ХХ
|
Външни причини за заболеваемост и смъртност
|
|
|
|
109
|
58,7
|
3,8
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Структура на общата смъртност по причини – През 2014 година в област Добрич са умрели 2922 души, с 64 повече от предходната година. Коефициентът за смъртност е 15,9 на хиляда. Продължава да се наблюдава силно изразена мъжка свръхсмъртност. През 2014г. на 100 жени умират 118 мъже, като показателят за смъртност сред мъжете е 17,6 срещу 14,2 на хиляда при жените. В структурата на смъртността по причини през 2014 година не се наблюдават съществени промени. Основна причина за умиранията остават болестите на органите на кръвообращението, чийто интезитет е 929,06 на сто хиляди, а относителният им дял – 60,3 %. Честотата на умиранията от болести на органите на кръвообращението при мъжете е значително по-висока. С най-голяма честота сред тези болести са умиранията от мозъчно-съдови болести и исхемична болест на сърцето.
На второ място са умиранията от новообразувания, чийто интезитет е 306,09 на сто хиляди и относителен дял 19,8 %.
В структурата на останалите причини за смърт следват: външни причини за заболеваемост и смъртност с показател 58,7 на сто хиляди, болести на храносмилателната система 54,4 на сто хиляди, болести на дихателната система 31,8 на сто хиляди, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде и др., които представляват 47,9 на сто хиляди.
Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата.
Фиг. 5 Структура на общата смъртност по причини за умирания в област Добрич през 2014 г.
1.4.Детска смъртност
През 2014г. починалите деца под 1-годишна възраст са 10, от които 7 момчета и 3 момичета. Показателят за детска смъртност за област Добрич е 6,4 на 1000 живородени, като при момчетата той е 8,7, а при момичетата 4,0. Основните причини за умиранията на децата под 1- годишна възраст през 2014 година са: някои състояния, възникващи през перинаталния период – 60,0 % от всички умрели деца, вродени аномалии – 13,3 %, болести на органите на кръвообръщението 13,3 и симптоми, признаци и неуточнени състояния – 13,3 %
фиг. 4 Детска смъртност в област Добрич и страната (на 1000 живородени деца)
Детска смъртност (умрели деца до 1г. възраст) в област Добрич
година
|
общо
|
В градовете
|
В селата
|
брой
|
На 1000 живородени
|
брой
|
На 1000 живородени
|
брой
|
На 1000 живородени
|
2014
|
10
|
6,4
|
|
|
|
|
2013
|
15
|
9,3
|
9
|
5,8
|
6
|
3,7
|
2012
|
19
|
11,2
|
10
|
8,9
|
9
|
15,6
|
Перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност в област Добрич
Година
|
Перинатална ДС
|
Неонатална ДС
|
Постнеонатална ДС
|
2013
|
15.9
|
8.0
|
1.2
|
2012
|
8,8
|
5,9
|
5,3
|
2011
|
14,5
|
5,9
|
2,7
|
|
|
|
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
По отношение на възрастово-специфичните коефициенти на детската смъртност, и през 2013г. се наблюдава най-висока смъртност при децата в перинаталния период – 15.9 на 1000 родени деца.
Детска смъртност по причини
№ на класа
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10
|
2013 г. - област
|
2012 г. - област
|
брой
|
на 1000 живородени
|
относителен дял ( % )
|
брой
|
на 1000 живородени
|
относителен дял ( % )
|
|
ОБЩО I – XIX клас
|
15
|
9.3
|
100
|
19
|
11.2
|
100
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
|
|
|
|
|
|
II
|
Новообразувания
|
|
|
|
|
|
|
III
|
Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм
|
|
|
|
|
|
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата
|
|
|
|
|
|
|
VI
|
Болести на нервната система
|
|
|
|
1
|
0,6
|
5,2
|
IХ
|
Болести на органите на кръвообращението
|
2
|
1,2
|
13,3
|
1
|
0,6
|
5,2
|
Х
|
Болести на дихателната система
|
|
|
|
3
|
1,8
|
15,8
|
ХI
|
Болести на храносмилателната система
|
|
|
|
1
|
0,6
|
5,2
|
ХVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
9
|
5,6
|
60,0
|
7
|
4,1
|
36,8
|
ХVII
|
Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации
|
2
|
1,2
|
13,3
|
3
|
1,8
|
15,8
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
2
|
1,2
|
13,3
|
3
|
1,8
|
15,8
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
|
|
|
|
|
|
ХХ
|
Външни причини за заболеваемост и смъртност
|
|
|
|
|
|
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Структура на детската смъртност по причини - детската смъртност е най-информативният показател за икономическото, социално и здравно благополучие на дадено население, а измененията в интензитета на детската смъртност настъпват сравнително бързо в съответствие с промените на социално-икономическите условия на живот, жизнения стандарт, повишаването на образователното и културно равнище на населението и пр.
Сподели с приятели: |