Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми за

Прогнозни данни – калкулирани, въз основа на други изследвания и прогнози (*)

(*) Прогнозни данни – калкулирани, въз основа на други изследвания и прогнози

Поради своята комплексност, многоизмерност и динамика, развитието на ИО в България среща известни трудности за количествено измерване, оценка и контрол на процесите. В тази връзка са избрали показатели, които в най-голяма степен могат да измерят промяната в ползите/ефектите от дадена политика.

• 
  Достъп до Интернет на населението над 15 г. – предложението за включване на този индикатор е продиктувано от желанието да бъде обхваната цялата съвкупност от интернет потребители в страната, която включва и достъпа от работно място, учебни заведения, публични места и др. Допълнително това е продиктувано и от необходимостта за по-точно отчитане на количествените изменения на Интернет потребителите, което да подпомогне планирането на последващи мерки за развитие на информационното общество.
  
• 
  Обществени електронни услуги за гражданите – всички български граждани имат нужда от ИТ знания и умения, за да се възползват от предимствата на новите технологии. Един от начините за стимулиране на този процес е създаването на нови и иновативни електронни публични услуги за гражданите.
  
• 
  Обществени електронни услуги за бизнеса – широкото въвеждане и използване на електронни публични услуги подпомага за значителното намаляване на разходите, ускорява оборота, създава нови пазари, ориентирани изцяло към потребителите, стимулира производството на продукти и услуги с висока добавена стойност;
  
• 
  Предприятия, осъществяващи онлайн търговия – измерва възможността на фирмите да останат активни в киберпространството, както и отразява тяхната гъвкавост в резултат на промени в потребителското търсене. Растежът му се определя от възприемането на новите технологии и услуги от потребителите. Използването им трябва да е опростено, а доверието на потребителите да бъде завоювано.
  
• 
  Домакинства с широколентов достъп до Интернет - широколентовият достъп до Интернет е важна предпоставка за осигуряването на различни, модерни електронни приложения и услуги във всяка сфера от съвременния живот. Когато говорим за потребители на такива услуги трябва да посочим фактора цена, който силно влияе върху търсенето. В структурно отношение връзката с Интернет, съответно широколентов достъп до Интернет, се осъществява предимно от дома и работното място. Като цяло икономическата целесъобразност при осигуряване на широколентов достъп до Интернет на работното място е по-висока, което предопределя и по-ясни стимули на тази група потребители да внедряват такива технологии. Това води до по-висока предсказуемост на този сегмент от пазара.
  
• 
  Дял на ИКТ сектора в БВП – българската ИКТ индустрия е един от най-динамично развиващите се сектори на българската икономика. Въпреки трудностите на прехода ИКТ сектора остава един от водещите сектори на националната икономика, което се дължи основно на предприемчивостта и иновативността на българските ИКТ компании.
  
• 
  Нови работни места в ИКТ сектора – поддържането на устойчив и висок ръст на ИКТ сектора може да се подхранва само с нови и високообразовани специалисти, които да бъдат солидна основа за икономическата ни конкурентноспособност и да повишат качеството на живота в България.
  

• 
  Министерство на икономиката и енергетиката;
  
• 
  Министерство на образованието и науката;
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика;
  
• 
  Комисия за регулиране на съобщенията.
  

Информацията е набирана от проучвания, анализи и документи на Националния статистически институт, Европейската комисия, Комисията за регулиране на съобщенията, ICT Media; IDC – България.

Развитието на ИО е трансграничен и транснационален процес, в който отделните държави и институции осъществяват национална си политика. Изграждането на ИО в България изисква държавните институции да създадат условия за ускоряване на процесите, за активно включване на частния сектор и обществеността в обсъждането на нови нормативни актове, реализирането на проекти и последващия контрол на тяхното изпълнение.

2009 г. не бе белязана със съществени законодателни промени в областта на ИКТ.

• 
  Закон за електронното управление, уреждащ дейността на административните органи при работа с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи между административните органи.
  
• 
  Като закон, насочен към правна регламентация на технологични процеси с голяма динамика на развитие и усъвършенстване са приети подзаконови актове (наредби), които осигурят адекватност на текущия регламент към бързо променящата се технологична основа на процесите, свързани с електронното управление.
  
• 
  Директиви, решения, препоръки и други документи на Европейския съюз в областта на електронните управление.
  

Държавната политика в пощенския сектор е насочена към изпълнението на следните приоритети:

• 
  Съхранение на универсалната пощенска услуга (УПУ);
  
• 
  Поддържане на ефективна конкуренция на пазара на пощенските услуги като част от единния вътрешен пазар в Общността;
  
• 
  Защита на интересите на потребителите.
  

Политиката за устойчиво развитие на пощенския сектор е осъществявана чрез:

• 
  Секторната пощенска политика за насоките за устойчиво развитие на пощенските услуги, на пазара на пощенските услуги и на пощенската инфраструктура;
  
• 
  Закона за пощенските услуги, уреждащ обществените отношения, свързвани с извършването на пощенски услуги в Република България;
  
• 
  Подзаконовите нормативни актове, свързани с държавното управление и регулирането на пощенските услуги;
  
• 
  Директивите, решенията, препоръките и други документи на ЕС, свързани с пощенския сектор;
  
• 
  Актовете на Всемирния пощенски съюз (ВПС);
  
• 
  Годишния тематичен план за издаване на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати.
  

• 
  Усъвършенстване на нормативната уредба на сектора въз основа на постигнатите резултати и на настъпилите промени в европейското и световно законодателство в областта на пощенските услуги;
  
• 
  Контролирано отваряне на пазара на пощенските услуги за ефективна конкуренция;
  
• 
  Гарантиране предоставянето на УПУ и нейното съхранение в условията на либерализиране на пазара на пощенските услуги;
  
• 
  Модернизиране на съществуващите пощенски услуги и подобряване обслужването на потребителите чрез внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  Защита интересите на потребителите и гарантиране на техния равнопоставен достъп до предоставяните пощенски услуги и до информацията относно характеристиките им;
  
• 
  Изпълнение на задълженията в областта на пощенските услуги, произтичащи от членството на Република България в ЕС;
  
• 
  Осъществяване на представителството и взаимодействието на страната с ВПС, както и с европейските организации и структури в областта на регламентирането на пощенските услуги;
  
• 
  Изпълнение на действащите актове на ВПС;
  
• 
  Изпълнение и усъвършенстване на дейностите както в областта на издаването на пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати, така и в областта на маркосъхранението.
  

Министерството изпълнява следните две основни програми за постигане целите на тази политика:

• 
  Гарантиране и развитие на пощенските услуги
  
• 
  Маркоиздаване и маркосъхранение.
  

• 
  Гарантирана дългосрочна жизнеспособност на пощенския сектор;
  
• 
  Провеждане на Секторна пощенска политика, напълно хармонизирана с политиката за сектора, водена от ЕС и ВПС;
  
• 
  Усъвършенствана законова уредба, хармонизирана с правото на ЕС и с актовете на ВПС;
  
• 
  Икономически стабилен пазар на пощенските услуги, отворен за ефективна конкуренция.
  
• 
  Съхранена УПУ и гарантиран равнопоставен достъп на потребителите й на територията на цялата страна на достъпни цени;
  
• 
  Равнопоставеност на участниците на пазара на пощенски услуги и осигурен достъп до пощенските мрежи при условия на обективност, прозрачност и пропорционалност.
  
• 
  Подобрено обслужване на потребителите на пощенски услуги чрез въвеждане и прилагане на съвременни информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  Изпълнен Годишен тематичен план за издаване на български пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати.
  

• 
  Чрез Закона за пощенските услуги и подзаконовите нормативни актове са създадени условия за развитие на пазара на пощенските услуги в посока ефективна конкуренция. На пазара навлизат нови оператори както на универсална пощенска услуга, така и на неуниверсални пощенски услуги, подобрява се качеството на пощенските услуги и ефикасността на обслужване на потребителите, разширяват се възможностите на потребителите за избор на доставчик на пощенски услуги;
  
• 
  Чрез Закона за ратифициране на актовете, приети на ХХІV конгрес на ВПС се изпълняват задълженията на Р България като страна-членка на ВПС, както и се осигурява на потребителите възможност за ползване на международни пощенски услуги от и до всички точки на света;
  
• 
  Изпълнен е Годишният тематичен план за 2009 г. за издаване и пускане в употреба на пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати
  

• 
  Комисията за регулиране на съобщенията;
  
• 
  Пощенските оператори;
  
• 
  Потребителите на пощенски услуги;
  
• 
  Българския институт по стандартизация;
  
• 
  Министерството на финансите;
  
• 
  Европейски и международни институции, работещи в областта на пощенските услуги;
  
• 
  Обществени организации, съюзи и др.
  

• 
  такси за лицензии, разрешения и други документи издавани от ИА „Автомобилна администрация”;
  
• 
  такси за свидетелства, удостоверения, лицензии и други документи издавани от ГД „ГВА”;
  
• 
  такси за право на ползване на акваторията; за издаване на удостоверения за експлоатационна годност и вписване на промени в регистъра на пристанищата;
  
• 
  такси за дейности по технически надзор върху съоръженията с повишена опасност;
  
• 
  такси събирани от български и чуждестранни кораби и лица в морски и речни пристанища;
  
• 
  събират се и приходи по Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Р България.
  

Общият размер на отчетените разходи за 2009 г. е 880 297,7 хил.лв. От тях 150 508,5 хил.лв. са финансирани от предприсъединителните фондове на ЕС и национално съфинансиране. За сметка на ЕФРР и КФ са финансирани разходи, възлизащи на 73 947,8 хил. лв.