П. Николов Н. Александрова

Възможности за програмиране на формирането на личността на учениците

Изтегляне 1.94 Mb. страница 19/107 Дата 06.02.2024 Размер 1.94 Mb. #120227 Тип Учебник

Навигация на страницата:

• Пътят от отделния учебен предмет до уникалната структура на личността не е ясен

3.3. Възможности за програмиране на формирането на личността на учениците Формирането на личността на учениците се осъществява по три начина: стихийно, целенасочено и самоформиране. Стихийно формиране на личността се извършва най-вече в извънучилищната среда: в семейството, в другарската среда, чрез средствата за масова информация и др. Целенасочено формиране на личността се извършва главно в училището. Тези институции обаче не винаги „работят” безупречно, което обуславя присъствието на известна стихийност в тяхното функциониране. Самоформирането е най-висока степен на съзнателност и активност, която достигат учащите се. Изразява се във висока степен на самосъзнание и самооценка, осмисляне на реално достигнатото равнище на развитие. Само при това условие се пораждат подбуди и програми за самовъзпитание и саморазвитие. Формирането на личността е процес на количествено - качествени изменения в резултат на противоречивостта между старите и новите форми на поведение, между наличните възможности и новите по-високи изисквания. То е процес на социализация, т.е. на активно „присвояване” на социален опит и на индивидуализация, т.е. на известна автономност и самостоятелност на поведението. Същността на формирането на личността се свежда до възникване на психични и личностни качества на ученика в резултат на външни въздействия и на тяхното вътрешно осмисляне на базата на достигнатото равнище на развитие. В сегашния си вид учебното съдържание не може да ориентира обучението към формиране на хармонични и културни личности, защото е непълно и защото няма ясни пътища за трансформация на усвоените знания и умения по отделните учебни дисциплини в качества на личността. Липсва му обща убежна точка или ако на някого е известна, тя е откъсната от конкретния учебен предмет. Тази убежна точка като съзнание и самосъзнание, като познание и самопознание и като оптимална субординация на система от ценности, липсва. Защото в разгърнат вид, тя би трябвало да съставлява съдържанието на една Програма, от която да се ръководят всички учебни дисциплини. Но за да се стигне до такава програма, би трябвало да се формулират ясно и отчетливо главните цели на средното образование. Тъкмо тази програма е инструментът, който може да ориентира всичките учебни предмети и преподаватели към формирането на личности с просоциално съзнание и поведение. Средното образование в различните страни по света има разнообразен опит11. Във всички случаи обаче в основите на главните цели е поставена една от многобройните съществуващи теории за личността. Някои са избрали теории с биологизаторски акценти, други със социологизаторски, а някои полагат усилия за конвергенция на двете тенденции. Други държави поставят ударението върху нравственото формиране,а трети върху саморазвитието на личността. Българската образователна система до 1989 година по същество беше ориентирана към социологизаторска теория за личността. Нали есенцията на тази цел беше формирането на личността като “съвкупност от обществени отношения” /Маркс/? Мисля, че социологизаторският акцент е неприемлива теория като цел на образованието в развита демокрация, особено когато е съчетана с подчертано пренебрежение към ролята на биолологичния фактор в развитието на личността. По същество изборът на теория само от едната група /биологизаторска или социологизаторска/ е накърняване правата на човека да се развива като биосоциално същество. Такива остатъци в страните в преход очевидно съществуват. Иначе не могат да бъдат обяснени опитите на всяко парламентарно мнозинство да предприема “свои” реформи на средното образование. С други думи у нас остава открит въпросът за избор на една теория за личността, която да служи за ориентация на всички учебни предмети. Всеки от тях участвува диференцирано в изграждането на уникалното цяло “личност”, но нали това цяло не е проста сума от дисциплините, предвидени в учебния план? Пътят от отделния учебен предмет до уникалната структура на личността не е ясен. “Нещо” на “автопилот” все пак става, но то не отговаря на големия капацитет на учебното съдържание. Трябва ли обаче главните цели на средното училище да се разгърнат на базата на една от наличните теории за личността? Това би означавало да се повтарят грешките от миналото. Нали е добре известно, че те до една са многотомни, трудносмилаеми и което е най-важно, те трудно се подават на декомпозиране за нуждите на образователната практика. По-горе забелязахте тези недостатъци дори в структурата, предложена от К. Платонов. Днес става все по-ясно, че за целите на средното образование трябва да бъде създадена специална работна теория за личността. Тя трябва да бъде ограничена по обем и да съдържа описание на трите основни фактора, които формират личността на човека: биологичен, социален и волеви. Тази теория не бива да има претенции за еклектично обединяване на биологизаторските и социологизаторските теории, а да преодолее драстичното пренебрежение на биологичното у човека и да отдаде полагащото се внимание на един нов фактор. Днес не можем да пренебрегнем факта, че в основите на интелекта стои пластичността на мозъчната кора, че в основата на характера стои темпераментът, че в основата на способностите стои усетливостта на анализаторите и т н. Социалният фактор за формиране на човека също има нерешени проблеми, макар в тяхното решаване да са положили своя талант множество талантливи философи, психолози и педагози. В учебните програми на училището и практиката на семейното възпитание не са здраво залегнали общочовешките ценности. В тази “работна” теория би трябвало да бъде изведена като равностойна трета част - субективният /волевият/ фактор за формиране и самоформиране на личността /Е. Фром, Е. Кей, М. Монтесори, Ж. Нютен, А. Адлер, Н. Бердяев и др./. Създаването на такава теория не е много сложна задача. Подобна теория би могла да се създаде от една разширена комисия с представители от различни области – философия, психология, педагогика, социология. Те могат в един непродължителен период не само да създадат такава работна теория, но и да я предоставят като лекционен курс във всички педагогически специалности в университетите и за летен курс с всички работещи учители. Бих добавил към казаното, че от особено внимание се нуждаят и трите части на тази теория. Само изработването на теория за личността и подготовката на бъдещите и работещите учители обаче няма да е достатъчно. Ще бъде необходимо тази теория да се декомпозира в една програма за оперативно прилагане в практиката. Това също не е трудно, тя може да се изгради с помощта на специалисти върху основата на едно широко разбиране за културата и цивилизацията. Заедно с чисто психичните качества в тази програма трябва да се “смесят” психичните качества на личността с културните качества и ценностите на личността. Как практически ще служи тази програма за координацията на различните учебни дисциплини? Когато учителят реши да си прави своя годишен план, той отваря програмата на страниците за съответния клас и добавя към своя план онези задачи, свързани с формирането на личността, които му сочи изработената програма. Така програмата ще се окаже не просто инструмент, а една ориентация към взаимодействие за формирането на личността. Ако всеки учител вземе под внимание тези задачи, предвидени в програмата за един клас, той фактически заедно с всичките свои колеги едновременно, координирано и целенасочено ще следва една и съща линия, в една и съща посока. Всички учители ще водят учениците до една и съща убежна точка – формиране на културна и цивилизована личност, носител на общочовешки ценности. Последните, за съжаление, сега не са събрани никъде. За целите на педагогическите таксономии, т.е.за включване в Програмата, тях трябва да търсим, без предубеждения навсякъде от Корана до Библията, там където те са все още недооткрити, недооценени, за да можем да ги поставим в основата на една съвременна програма. Не бива обаче да сме наивници, които си мислят, че като се направи програма с модерна таксономия, т.е. раздробяване на целите и задачите, свързани с формирането на личността, ще се реши проблемът! Само ще се създаде едно атрибутивно условие за контрол, който ще обхване не само усвояването на знания и умения, но и формирането на качества на личността. Не бих желал да откривам дискусия с онези, които разглеждат програмирането като “посегателство” срещу свободното развитие на личността, като нарушение на правата и свободите на човека.Само ще напиша, че развитието на личността “без брегове”, не е демократизъм, а анахронизъм в грижата за новите поколения. Такива личности, без “програма” ще понасят твърде тежко ограниченията на закона, а без такъв човешкото общество не би могло да съществува! Ето защо на подобен „демократизъм“ може да се гледа само като на неизживяна „детска болест” на демокрацията. Друг е въпросът, ако някой иска идеологически да натоварва подобни програми, каквато практика се помни от времето на социализма. Така че, програмирането на формирането на демократичната личност ние приемаме като аксиома, а дискусията - за безпредметна, особено между професионалистите в тази област. Неприемлива е тезата учениците до завършването на средното си образование да се развиват без намеса /без програма/ и на деветнадесетгодишната си възраст да поемат тежестта на законите, които по същество са програма за живота на всеки възрастен. Правото принадлежи на другата теза: необходимо е да има съответствие или поне аналогия, между начина на живот в училището с този след завършване на училището. При положение, че Програмата се надгражда над учебното съдържание по различните учебни дисциплини и задължителния “микс” между чисто психичните и личностовите качества /тезаурус/, изграждането й предполага непременно матричен подход. Тезаурус на основните понятия, които са когнитивния фундамент на културата Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели: