П. Николов Н. Александрова
Теория за антиавторитарното възпитание чрез обучението /Ив. Илич/
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- Ядрото на тази съвременна теория е личностово ориентираното обучение.
- 4.3. Психологическа структура на учебната дейност
| 6. Теория за антиавторитарното възпитание чрез обучението /Ив. Илич/. Тя по-скоро е теория за „социалното научаване”, отколкото теория за обучението. Чрез нея не се дава отговор как се учи, а как да се използва потенциала на учебното съдържание за демократично просоциално насочено възпитание. Тази теория е актуална и за нашето образование, дотолкова доколкото е актуална и хуманистичната психология на Роджърс и Маслоу.
Както беше отбелязано по-горе, съвременната психологическа теория за обучението е наследник на най-ценното от всички теории от миналото.18 Ядрото на тази съвременна теория е личностово ориентираното обучение. Това ориентиране е сложен процес, който се разгръща на различни равнища: програмиране в учебните програми; програмиране в Годишните планове на учителите и реално осъществяване в отделния урок. Въведените „стандарти” са само първата крачка в това отношение. Продължава таксономията, за да се осъществи интеграцията на различните учебни дисциплини в единно цяло - интегритета на личността. В рамките на един урок резултатът е незабележим, но в средното образование уроците са десет хиляди. За да се получи необходимият ефект от урока - тази фундаментална форма на обучението, той трябва да се третира като система със следните структурни елементи: цели и задачи на урока, поставени така, че у всеки ученик да се изостри до краен предел познавателната потребност /мотивиране на темата/; професионално преподаване на равнището на постигнатата активност на учениците, за да се осъществи самостоятелен рефлексивен избор; емоционална удовлетвореност от направения избор, ръст на познавателната потребност и готовност за отпращане на избраното в подсистемите на личността; попълване на подсистемите с избраното „колкото върха на една игла”и съзнавано или несъзнавано преструктуриране /преподреждане/ на всяка от тях. 4.3. Психологическа структура на учебната дейност Категорията „дейност”, като обозначаваща всички форми на взаимодействие между обекта и субекта, има своя обща структура. В литературата е известна психофизиологичната, пръстеновидна, структура на дейността. Тя включва: изходна аферентация /пътят на външното влияние до съзнанието на личността/; ефекторни процеси /връзките на човека с предметната среда/; корекция и обогатяване на входящия аферентиращ образ с помощта на обратни връзки /формиране на резултатите във вътрешен и външен план под формата на материални продукти и психични образи, действия, знания и способности/. Формиращата функция на учебната дейност се разкрива най-аргументирано чрез нейната психологическа структура. Системно-структурният анализ и подход не само дава отговор на този въпрос, но сочи и пътищата за нейното развитие като система. Ако се изучат закономерните връзки между елементите, ако се въздейства върху всеки от тези структурни елементи, ще се развие системата, която неминуемо ще доведе до развитие на учащите се като субект на тази система. Тази евристична функция на системния подход се реализира от всеки структурен модел на учебната дейност, независимо от техните различия. Това се дължи на факта, че тези модели в една или друга степен се приближават до структурата на основната човешка дейност - трудовата: цел, мотивация, действия, /операции/, условия. В психологията се срещат различни проекти за структура на учебната дейност.19 Върху тяхната основа, може да предложим следната: Целта представя очаквания резултат от решаването на учебна задача, задоволяване на познавателната потребност на учащите се. Чрез целта учебната дейност осъществява познавателната си функция - усвояването на натрупания общочовешки опит. Главната цел на училището - цялостното развитие на учащите се, се осъществява чрез конкретни цели на всеки урок и извънурочно занимание. В тази област стои един теоретически и практически неразрешен проблем - таксономията на обществено-историческия опит, конкретизирането на общата цел, в конкретни цели на уроците и извънурочните занимания. Чрез външното и вътрешното целеобразуване се създават условия за реализиране на познавателната и преобразуващата функция на учебната дейност, за усвояването не само на знания и умения, но и на похвати за познание. Тъкмо всяка конкретна цел, представена на учащите се като учебна задача, задоволява техните потребности и приема функциите на мотив. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|